Решение по дело №288/2019 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 147
Дата: 20 септември 2019 г. (в сила от 20 септември 2019 г.)
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20197270700288
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

20.09.2019 година, гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Административен съд- Шумен в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                     Председател: Бистра Бойн

 

при секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 288 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по реда на чл.197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Н.Б.К. с ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв.И.З.от САК, против Решение № 106/22.04.2019г. на директор на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С190028-022-0023131/26.03.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- гр.Варна, офис Шумен. В жалбата се навеждат доводи за нищожност, незаконосъобразност и необоснованост на административния акт и се иска отмяната му от съда, както и отмяната на наложената обезпечителна мярка. Твърди се, че в обжалваното решение на горестоящ административен орган били изложени общи мотиви без конкретиката на казуса. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки не било съобщено на длъжника, което довело до ограничаване на правото му на защита. Липсвал правен интерес от налагане на обезпечителната мярка, като публичния изпълнител е следвало да пристъпи направо към изпълнение, предвид наличието на влязло в сила НП.              

        Директорът на ТД на НАП- гр. Варна, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт В.М., депозира писмено становище по жалбата. Счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

       Жалбата е подадена в срок, изпратена чрез поща на 17.05.2019г., като Решението е връчено на 10.05.2019г. Депозирана е от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.

       От приобщените доказателства се установи, че срещу Н.Б.К. с ЕГН: ********** е образувано изпълнително дело №*********/2018г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Шумен за събиране на публични вземания. С оглед на липсата на погасяване на глоба, наложена по НП №03-007970/21.06.2017г., 29.12.2017г. от Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна до ТД на НАП-гр.Варна било изпратено НП в оригинал, като на същото е налице отбелязване, че е влязло в сила на 24.12.2017г.

         По делото е приложено Съобщение за доброволно изпълнение до длъжника(лист 12), в общ размер на 10422,25лв., от които главница 10 000,00лв.- глоба по НП №03-007767/21.06.2017г. и лихва 372,25лв., както и глоба в размер на 50.00лв. по фиш на ОД на МВР. Същото е връчено на жалбоподателя, като е налице оформена обратна разписка от дата 21.02.2018г. С процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С 190027-022-0023131/26.03.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- гр. Варна, офис Шумен е обезпечено именно публичното вземане по изпълнително дело №*********/2018г., в размер на сумата 12594,65лв, от които главница по Наказателното постановление- 10 000.00лв. и лихва 2594,65лв., чрез запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки. В Постановлението е изрично посочено, че не се запорират суми в размер съгласно чл.213 ал.1 т.3, т.5 и ал.2 от ДОПК- до 250лв. на член на семейството, трудово възнаграждение, обезщетения по социално осигуряване, социални помощи и др. За наложените запори са изпратени запорни съобщения до Обединена Българска банка, Първа Инвестиционна банка и Ти Би Ай Банк.  Съобщение е било получено от ПИБ на 08.04.2019г., като е било отбелязано, че няма наличности по сметката на титуляра. По делото липсват доказателства за връчването на Постановлението на длъжника, поради което в производството по обжалването му по административен ред, Директора на ТД на НАП гр. Варна, се е произнесъл с Решение № 106/22.04.2019г., с което е приел, че жалбата е подадена в срок и потвърдил наложените с Постановлението от публичен изпълнител обезпечителни мерки. В мотивите си контролният административен орган е приел за неоснователни възраженията за липса на липса на законово основание за начисляване на лихва и за насочен запор върху суми, които са несеквестируем доход, като изложил подробни мотиви.

        По делото е изискана и представена справка за общите задължения на жалбоподателя, които са в общ размер 13 190,25лв. към 04.07.2019г. От страна на оспорващия не се представиха доказателства за предприето пълно или частично изпълнение по посочените задължения. Не се представиха и обезпечения в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.

        Съгласно чл.195 ал.1 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено чрез налагане на обезпечителни мерки, посочени в кодекса. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание(чл.195 ал.3 т. 1-2 от ДОПК). Според чл.209 ал.2 т.5 от ДОПК, влязло в сила Наказателно постановление по отношение на задълженото лице е основание за принудително изпълнение.

        От събраните по делото доказателства се установява, че процесната обезпечителна мярка е наложена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен за това орган на приходна администрация, при спазване на процесуалните правила. Налични са и материалните предпоставки, а именно установени и изискуеми публични вземания, чиито събиране е затруднено.  Като мотиви в постановлението е посочено изрично, че се касае за обезпечаване на задължения по изп.д №*********/2018г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Шумен, чието събиране ще бъде затруднено. Доколкото за оспорващия са налице непогасени задължения, съдът намира, че обезпечителни мерки са законосъобразни и необходими. Следва да се отбележи, че и към момента на издаване на Справка за задълженията, същите не са погасени.

         Съдът счита за неоснователно възражението на оспорващия, че след като не му е връчено Постановлението за налагане на обезпечение, същото е незаконосъобразно. Видно от развилото се административно производство, актът е бил узнат от длъжника, който се е възползвал от обжалването му по административен и съден ред, по който начин правата му на защита са били гарантирани.

        По отношение на възражението в жалбата, направено на основание на чл.175 ал.3 предложение последно от ДОПК по отношение недължими лихвите върху процесното изпълнително основание, съдът намира, че същите са дължими доколкото норма в специален закон- чл. 415б от КТ предвижда лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта при неплащането на глоба наложена по влезлите в сила НП.

        По отношение на аргументите, изложени в жалбата, че е следвало да се пристъпи към принудително изпълнение, а не към налагане на обезпечителна мярка, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно чл.178, публичните задължения се изплащат доброволно, а според разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ДОПК, ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно орган на Националната агенция за приходите, може да уведоми длъжника за последиците и възможните действия по събирането на вземането. При липса на изпълнение, съобразно глава двадесет и четвърта и двадесет и пета от ДОПК се предприема налагане на обезпечение или принудително изпълнение на вземанията. Съдът намира, че при липса на доброволно изпълнение, публичният изпълнител е преценил законосъобразно наличието на предпоставките на чл.195 ал.2 от ДОПК, като е наложил мярка по чл.198 ал.1 т.3 от ДОПК- запор на сметки на длъжника, което води до извод за липса на материалноправни и процесуалноправни нарушения, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

        Съгласно чл.197 ал.3 от ДОПК  съдът може да отмени обезпечителната мярка, само ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа или ако не съществува изпълнително основание. Жалбоподателят не е представил доказателства за обезпечение или гаранция, а по настоящото производство беше безспорно установено наличието на изпълнително основание.

 

 

        Водим от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

     ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.Б.К. с ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение № 106/22.04.2019г. на Директор на ТД на НАП Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С190028-022-0023131/26.03.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- гр.Варна, офис Шумен.

 

     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.197 ал.4 от ДОПК.

 

                                                                                Съдия: