№ 1393
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100501714 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20154893 от 09.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 40956 по описа на
СРС, 119-и състав за 2019 г. е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск срещу „А.И.“ ООД
за признаване на установено по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът му дължи следните
суми: 678,20 лв. – незаплатена топлинна енергия за времето от 01.11.2014 г. до 31.07.2015 г.;
185,33 лв. – обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 31.12.2014 г. до
20.12.2017 г. вкл.; 18,76 лв. – цена за услуга „дялово разпределение“ за времето от
01.11.2014 г. до 31.07.2015 г.; 4,72 лв. – обезщетение за забава върху сумата за времето от
31.12.2014 г. до 20.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение /04.01.2018 г./ до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 30.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 489 по описа на СРС за 2018 г.
С решението е отхвърлен и предявеният от ответника „А.И.“ ООД насрещен иск за
осъждане на „Т.С.“ ЕАД да му заплати сума в размер на 12 000 лв., с която дружеството се е
обогатило неоснователно за времето от 2006 г. до 2020 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на „Т.С.“ ЕАД – „Т.“
ООД.
Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена
от „Т.С.“ ЕАД, против решението в частта, в която са отхвърлени предявените срещу „А.И.“
ООД искове с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД, разгледани по реда на
чл.422 от ГПК.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушения на
материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че
неправилно първоинстанционният съд приел, че ответникът не е собственик на
1
топлоснабдения имот, тъй като собствеността е преминала в патримониума на „Имот
пропъртис инвестмънтс София“ ЕАД в момента, в който е влязло в сила постановлението за
възлагане след проведена публична продан или на 15.08.2015 г. Счита, че за процесния
период м.11.2014 г. – м.07.2015 г. ответникът е бил собственик и е упражнявал фактическа
власт върху имота. Заявява, че видно от изготвените и приети по делото съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, в сградата, в която се намира процесният имот „Т.С.“
ЕАД е доставяла топлинна енергия, но въпреки това между ответника и ищцовото
дружество не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, макар отправената за
това покана, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно до размера на
обедняването и му дължи претендираните суми. Моли решението да бъде отменено в частта,
в която са отхвърлени предявените срещу „А.И.“ ООД искове с правно основание чл.59,ал.1
от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД, разгледани по реда на чл.422 от ГПК и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъдат изцяло уважени предявените искове, както и да му
бъдат присъдени всички сторени разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемото дружество в законоустановения срок е подало писмен отговор, в който
излага доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба, като моли решението да
бъде потвърдено в обжалваната част.
Производството по настоящото дело е образувано и по повод подадена от „А.И.“
ООД - ищец по насрещния иск, въззивна жалба, в която е посочил, че обжалва решението в
частта, в която е отхвърлен предявеният от него насрещен иск, тъй като същото е
неправилно, необосновано и решено в противоречие с материалния закон.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба срещу решението в частта по
насрещния иск е бланкетна, тъй като в същата не са посочени никакви конкретни и изрични
пороци, довели според жалбоподателя до постановяване на неправилно съдебно решение,
поради което и с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК е недопустимо въззивният съд да
извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение в тази му част при
липсата на конкретни оплаквания. Предвид липсата на законови правомощия на въззивната
инстанция да извърши проверка извън тази за валидността и допустимостта на решението,
въззивната жалба, подадена от „А.И.“ ООД, следва да се остави без уважение, като
решението в частта, в която е отхвърлен предявеният насрещен иск – потвърдено.
По отношение на правилността на решението в останалата му част, съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД вр.чл.149,ал.1,т.3 от ЗЕ,
както и чл.86,ал.1 от ЗЗД, разгледани по реда на чл.422 от ГПК.
Първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите, тъй като е приел, че макар
ищецът да е доказал доставянето на топлинна енергия в процесния имот, то тя не била
потребявана от ответника, тъй като видно от представеното по делото постановление за
възлагане, издадено от ЧСИ У.Д. на 02.06.2014 г., т.е. преди процесния период, за който се
претендират сумите, имотът вече е бил възложен на трето за производството юридическо
лице, поради което е приел, че ответникът не се е обогатил неоснователно със стойността на
доставената топлинна енергия.
2
Въззивният съд намира постановеното решение за правилно предвид съвпадането на
изводите на двете инстанции по отношение на крайния резултат, но поради различни
съображения.
Съставът на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД включва следните елементи - обедняване на едно
лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса
на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.
В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и на посочената стойност, с която ответниците се обогатили, тъй
като са ползвали доставената топлинна енергия в процесния имот и за процесния период.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012
г./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ
за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ .
В настоящия случай претенцията на ищеца се основава на твърдения за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника.
Страните не спорят, че собственик на процесния имот до месец 06.2014 г. е бил
ответникът. Спорът се концентрира върху това дали собствеността е преминала върху новия
собственик от реализирана в изпълнително производство публична продан от датата на
постановлението за възлагане – 02.06.2014 г., както е приел и първоинстанционният съд, или
от влизането му в сила – 13.08.2015 г. Съдът намира за основателни оплакванията на ищеца-
въззивник, че собствеността върху топлоснабдения имот е придобита от трето за делото
юридическо лице едва след влизането в сила на постановлението за възлагане, а именно от
13.08.2015 г., а не от датата на издаването му – 02.06.2014 г., поради което за процесния
период собственик на имота е било ответното дружество. Този извод следва от изричната
разпоредба на чл.496,ал.2 от ГПК, съгласно която от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имота – т.е. от този момент купувачът придобива собствеността върху имота. От
представеното по делото постановление за възлагане от 02.06.2014 г., издадено по
изпълнително дело № 1150 по описа на ЧСИ У.Д. за 2013 г., е видно, че същото е влязло в
сила на 13.08.2015 г., т.е. считано от тази дата и по силата на чл.496,ал.2 от ГПК
собствеността на имота е била придобита от трето за настоящото производство юридическо
лице. Ето защо неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че за процесния период,
за който ищецът претендира вземанията си от ответника - 11.2014 г. – 07.2015 г., същият не
е притежавал правото на собственост върху имота, за който се твърди, че е доставяна
топлинна енергия. В случая обаче, за да бъде ангажирана отговорността на ответника за
заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване не е достатъчно само да се
установи, че същият е собственик на процесния имот, а следва да се докаже, че именно
ответното дружество е ползвало имота през исковия период и съответно, че е консумирало
доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестило разходи за сметка
на ищеца. Обогатяването на едно лице се изразява в увеличаване на актива на имуществото
на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или от спестяване от обогатилия се на някои
разходи, които той е трябвало да понесе. В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът
е спестил заплащането на разходи за доставената и ползвана топлинна енергия на процесния
3
имот офис-ниско тяло, находящ се в гр.София, ул.“*******“ № 13, на който е собственик.
По делото са ангажирани редица писмени доказателства – акт за разпределяне на отопляеми
обекти, разрешение за ползване, списък на потребителите на топлинна енергия, заявление,
декларация /без дати/, молба-декларация за откриване на партида, изходящи от управителя
на ответното дружество – Л.П., като видно от съдържанието им същите касаят съвсем
различни обекти, макар и находящи се на същия адрес, а именно офис - 1 етаж и офис - 2
етаж, а процесният е офис-ниско тяло. Въз основа на тези доказателства не може да се
направи извод за ползването на процесния имот от ответното дружество за претендирания
период. При липсата на доказателства за това, че ответникът е ползвал имота през процесния
период и е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, спестявайки разходи за
негова сметка, изводът на първоинстанционния съд, че исковата претенция с правно
основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена, е правилен, макар и с мотивите,
изложени в настоящото решение.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде
изцяло потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед оставянето и на двете въззивни жалби без уважение разноските следва да се
понесат от страните така, както са ги сторили.
Такава мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20154893 от 09.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 40956 по описа за 2019 г. на СРС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4