МОТИВИ към Присъда N
38/29.01.2015г.,
постановена по НОХД № 7006/2013г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н. с.
Районна
прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу А.Д.Д. – роден на ***г***, обл.Пловдивска,
*******, български гражданин, със средно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН: ********** за това, че през месец Април
2005г. в гр.Пловдив, като длъжностно лице – *******
на „Балдинг Кар“ ООД, в
съучастие като извършител с П.Д.Д., с ЕГН: **********, съзнателно е сключил
неизгодна сделка – Запис на заповед с дата 08.04.2005г. с издател „Балдинг Кар“ ООД в полза на „П.“
ЕООД и от това е произлязла значителна вреда – в размер на 272 108 лв. за
дружеството „Балдинг Кар“
ООД, което е представлявал – престъпление по чл. 220 ал.1 вр.
с чл.20 ал.2 вр с ал.1 от НК.
Със
същия обвинителен акт Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу А.Д.Д. и за това, че на 20.08.2008г. в гр.Пловдив,
като помагач, умишлено е улеснил П.Д.Д., с ЕГН: **********, в качеството му на
длъжностно лице – ******* на „Балдинг Кар“ ООД, да присвои чужди пари – сумата от
235 220лв., собственост на „Балдинг Кар“ ООД, връчени му в това качество и поверени му да ги
пази и управлява, като присвояването е в големи размери – престъпление по
чл.202 ал.2 вр. с чл.201 вр.
с чл. 20 ал.4 вр. ал.1 от НК.
Районна
прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение и срещу П.Д.Д. – роден на ***г***,
обл.Пловдивска, ********, български гражданин, със
средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с
ЕГН: ********** за това, че през месец Април 2005г. в гр.Пловдив,
като длъжностно лице – ******** на „Балдинг Кар“ ООД, в съучастие
като извършител с А.Д.Д., ЕГН: **********, съзнателно е сключил неизгодна
сделка – Запис на заповед с дата 08.04.2005г. с издател „Балдинг
Кар“ ООД в полза на „П.“ ЕООД, и от това е произлязла
значителна вреда – в размер на 272 108лв. за дружеството „Балдинг Кар“ ООД, което е
представлявал – престъпление по чл. 220 ал.1 вр. с
чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Със
същия обвинителен акт Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу А.Д.Д. и за това, че в периода 20.08.2008г. – 20.10.2008г. в гр.Пловдив, в условията на продължавано престъпление, в
качеството му на длъжностно лице – ****** на „Балдинг
Кар“ ООД, като извършител, в съучастие с А.Д.Д. с
ЕГН: **********, последния като помагач, е присвоил чужди пари – сумата от
355 220 лв., собственост на „Балдинг Кар“ ООД, връчени в това му качество и поверени му да ги
пази и управлява, като присвояването е в големи размери – престъпление по
чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите срещу
двамата подсъдими обвинения, като счита, че в хода на съдебното следствие се
събрали достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че именно
двамата подсъдими са извършили престъпленията, за които са обвинени. Счита за
установено по категоричен начин, че именно двамата подсъдими през април 2005г.
са имали качеството ******* на „Балдинг Кар“ ООД и са издали Запис на заповед в полза на
дружеството „П.“ ЕООД, с който документ са задължили „Балдинг
Кар“ ООД със сума, за чието плащане са били наясно,
че дружеството не може да се справи и не разполага. Били са наясно, че
дружеството нито има активи за сумата от 2 милиона лева, нито печалба, нито пък
дружеството някога е реализирало подобен оборот. Предвид на това двамата са
знаели, че по записа на заповед ще се стигне до неблагоприятни последици за
представляваното от тях дружество. Така двамата подсъдими са задължили
дружеството със сумата от 2 милиона лева, без да е имала никакво основание за
това. Тук прокурорът прави анализ на показанията на св.Р.,
че записът на заповед бил гаранция за неустойка по договор като навежда
твърдения, че подсъдимите не предприели никакви действия по договора, т.е.
нямали намерение изобщо да изпълняват договора и не предприели действия по
снабдяване с техниката, посочена в договора, както й нямали такава на разположение.
Прокурорът навежда твърдения, че показанията на св.Р.
не са обективни, тъй като последният заявява, че записът на заповед целял
обезпечаване на неустойката по договора, но е налице разлика в падежа – по
записа на заповед падежът бил 01.01.2006г., а крайният срок на договора бил
30.06.2006г., т.е. половин година след записа на заповед. Предвид на това св.Р. имал основание да претендира сумата по записа на
заповед много преди договорът да бъде изпълнен, което навежда на мисълта, че
записът на заповед не бил в такава тясна връзка с този договор. Последното,
както й това, че записът на заповед е абстрактна сделка и не зависи от каквито
и да било други каузални отношения, то по нея задължението за дружеството
оставало независимо от други договорни отношения. Ето защо прокурорът счита, че
обвинението по чл. 220 ал.1 от НК е доказано по несъмнен и категоричен начин,
поради което моли Съда да признае двамата подсъдими за виновни по така
повдигнатото им обвинение.
По
отношение на обвинението по чл.202 от НК прокурорът
счита, че са събрани категорични доказателства, че подс.А.Д.
е уредил подс.П.Д., последния като ***** на „Балдинг кар“ ООД да присвои
сумата от 235 220 лв. като физически му предал сумата, а подс.П.Д. не я отчел в ****** от него дружество и така я
присвоил за себе си. Наред с това подс.П.Д. присвоил
и други пари, дадени му в качеството на ******** на дружеството, а именно
120 000 лв., която му била дадена за внасяне в касата на дружеството, но
той я присвоил за себе си.
Така
прокурорът предлага на Съда да признае подс.А.Д. за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 220 от НК и му наложи наказание
лишаване от свобода в размер на четири години и да бъде лишен от право да
упражнява дейност по управление на търговски дружества за срок от три години.
Същите наказания предлага да бъдат наложени и за престъплението по чл. 202 от НК. За подс.П.Д. предлага да бъде признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.220 от НК и да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири години и лишаване от право да управлява
търговски дружества за срок от три години. За престъплението по чл.202 от НК
предлага на подс.П.Д. да бъде наложено наказание в
размер на шест години лишаване от свобода и лишаване от право да управлява
търговски дружества за срок от три години. Така предложените наказания са при
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и са съобразени с
извършеното от подсъдимите. Предлага на последните да бъдат възложени
разноските по делото.
Защитникът
на подс.А.Д. и подс.П.Д. – адв.Д. счита, че обвинението не било доказано по
категоричен начин, поради което моли Съда да оправдае изцяло подсъдимите. По
отношение на обвинението по чл. 220 от НК счита последното за недоказано, тъй
като предмет на обвинението е запис на заповед. За последното приема, че е лист
хартия, в който е записано, че едно лице дължи пари на друго, без да се обясни
защо. Така например сочи, че преди години когато се взимал заем, наред с
договора се подписвал и запис на заповед, с който документ по-бързо се
снабдявал кредитора с изпълнителен лист. Така в тези договори се посочвало, е
записа на заповед се издавал в тази връзка, поради което този документ не бил
самостоятелен. Предвид и на това търговска и гражданска колегии на ВКС излезли
с тълкувателно решение, в което било записано, че когато има издаден запис на
заповед, съдилищата следвало да изяснят в каква връзка е издаден този документ
и ако е налице договор, то задължително следвало да се обсъди този договор. Ето
защо счита, че обвинението не е коректно и е следвало да бъде посочено, че са
налице договорни отношения между „Балдинг кар“ ООД и „П.“ ЕООД за доставка на строителна техника,
като във връзка с този договор бил издаден и този запис на заповед. Навежда
твърдения, че св.С.Б. и св.Ф.Х.
с подписали документи, с които „Балдинг кар“ ООД било задължено със сумата от 1 400 000
лв. Наред с това защитникът счита, че едно дружество може да сключи договор по
сделка, като не е длъжно преди това да разполага със средствата, посочени в
този договор. В този договор бил посочен продължителен период от време, поради
което нямало пречка за дружеството да изпълнява поетапно задълженията си. С
оглед на това счита, че обвинението за престъпление по чл. 220 от НК е
недоказано и за двамата подсъдими, поради което моли Съда да ги признае за
невинни по така повдигнатите им обвинения.
По
отношение на обвинението по чл. 202 от НК защитникът счита, че от показанията
на св.К. се установява, че счетоводството на „Балдинг кар“ ООД не било водено
коректно и не били осчетоводявани суми от приходи, свързани с търговската им
дейност. Единият ******* твърдял, че св.Ф.Х. е
финансирал дружеството със сума около 700 000 евро, но това не било
отразено в дружеството, а такова отразяване имало за сумата от 43 000
евро. Твърдяло се, че именно заради тези пари св.Х.
станал ********, като последният в разпита си отрекъл да е финансирал
дружеството, като били създадени документи за финансирането му за пред банки.
Наред с това защитникът твърди, че няма как да се открие сума, тъй като за
последната не бил приложен и ЗДДС, както и другите изисквания по Закона за
счетоводството и Търговския закон. Защитникът твърди, че отношенията между *******
се влошили заради лошо воденото счетоводство, заради неотчитане на приходи и
разходи. Така в последствие всеки един от тях започнал да съставя документи, с
цел да увреди дружеството, като по този начин увреждал и собствения си патримониум. С оглед на всичко това защитникът твърди, че
не е съгласен и с обвинението по повод на предложените наказания, тъй като
прокурорът не аргументирал защо следва да се наложат толкова тежки наказания,
без да обоснове целта на закона. Моли Съда да оправдае изцяло двамата му
подзащитни.
Подс.А.Д. поддържа изложеното от защитника му и иска да бъде
оправдан.
Подс.П.Д. също поддържа изложеното от защитника му и иска да
бъде оправдан.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият А.Д.Д. е роден на ***г***, обл.Пловдивска,
*******, български гражданин, със средно образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият
П.Д.Д. е роден на ***г***, обл.Пловдивска, *****,
български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подс. А.Д. е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.275, ал.1 от НК, като с Решение № 139/01.02.2010г., в сила
от 02.06.2010г., по НАХД № 5392/2009г. по описа на ПРС, ХХVІ
н.с. на основание чл.78а, от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му
е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800лв.
С
Присъда № 74/02.02.2011г., в сила от 06.04.2011г., по НОХД № 6207/2010г. по
описа на ПРС, ІІ н.с., подс.А.Д. е бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК и му е било наложено
наказание „лишаване от свобода” в размер на една година, чието изпълнение на
основание чл.66 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.
С Присъда № 290/03.06.2010г., в сила
от 15.11.2010г., по НОХД № 2142/2010г. по описа на ПРС, ІХ н.с., подс.П.Д. е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.316, вр.чл.308, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, от НК
е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2500 лв.
Посочените
осъждания на двамата подсъдими са за деяния, извършени от последните след
деянията, предмет на настоящото производство и не влияят на правната
квалификация на последното.
Подс.А.Д., подс.П.Д. и св.С.В.Б. се познавали от 90-те години на миналия век и
били приятели. Тримата решили да регистрират дружество с търговска цел, тъй
като св.С.Б. имал работодател в Република А. – св.Ф.Х., който се занимавал с търговия на камиони. Така на
26.01.1999г. било проведено учредително събрание, на което бил изготвен
учредителен протокол и сключен дружествен договор между подс.А.Д.
и П.Д., и св.С.Б. за създаването на дружество с
ограничена отговорност с наименование „БАЛДИНГ КАР”, със седалище и адрес на
управление с.Строево, обл.Пловдив,
ул.”Димчо Дебелянов”, № 11. Предмет на дейност на дружеството бил търговия с
автомобили в страната и чужбина; спедиторски, транспортни, пътнически и товарни
транспортни услуги; търговия с промишлени, селскостопански, хранителни и битови
стоки; експорт, импорт и реекспорт, както и всички
други дейности и услуги, незабранени със закон. ****** в него били подс.А.Д. с 34 дяла, подс.П.Д. с
34 дяла и св.С.Б. с 32 дяла. С Решение № 993 на
Окръжен съд гр.Пловдив по ф.д.№
680 по описа за 1999г. на същия съд дружеството било вписано в търговския
регистър. Като ****** и ******* на дружеството в Търговския регистър били
вписани подсъдимите А. и П. Д., които можели да действат заедно и по отделно,
имали право да сключват договори от името и за сметка на дружеството, да вземат
оперативни решения за управлението му, да организират и стопанисват
дружественото имущество и съответно носели отговорност за неговото опазване.
От
2002г. счетоводното обслужване на дружеството се извършвало от кантора „Корект консулт”, ****** от св.М.К.,
която до 2008г. контактувала единствено с подс.П.Д..
Последният, в качеството си на ******** на „Балдинг кар” ООД, й предоставял всички счетоводни документи с оглед
на тяхната обработка, поради което тя била наясно с активите и пасивите на
дружеството, следяла движението по банковите сметки на дружеството, описвала
внесените и продадени транспортни средства, придобитото имущество от
дружеството и поетите от него задължения, подавала годишните данъчни
декларации.
Св.С.Б. живеел и работел в Република А. от 90-те години на
миналия век до 2004г. Там работел при св.Ф.Х., който
се занимавал с транспортна дейност и търговия с товарни автомобили. От св.Х. св.С.Б. взимал товарни
автомобили, които пращал в България на подс.А. и П.
Д., който ги продавали чрез дружеството си „Балдинг кар“ ООД и ги съхранявали на имот, находящ се на
бул.“Карловско шосе“ в гр.Пловдив. Св.Б. се ползвал с доверието на св.Х.
и от него често взимал автомобили, който заплащал по-късно и така ползвал
средствата на Х. за да реализират автомобилите на българския пазар. Св.Х. от своя страна предоставял на св.Б.
средства, като между двамата имало уговорка св.Х. да
притежава около 12% от дела на св.Б. в „Балдинг кар“ ООД. Предоставените
средства на св.Б. били регистрирани в дружеството
като получени средства от св.Х., но реално последният
не бил давал никакви пари на дружеството, а отношенията му били единствено със св.Б.. Последният доставял камиони и осчетоводявал като
заеми на дружеството различни суми. Така до 2005г. на дружеството били предоставени под формата на заеми сумата
от 1 339 743 лв. които формално били описани като заем от св.Х., но последният не бил давал подобни пари, а това били
единствено операции на хартия, за да може дружеството да има по-добър баланс,
при теглене на кредит от банки. В периода 2001г-2008г. в счетоводството на „Балдинг кар” ООД, като получени от
св.Х., били заведени следните суми: за 2001г. –
100 000лв., за 2003г. – 331 350 лв., за 2004г. – 712 810 лв., за
2005г. – 195 583 лв.; а за 2006г. било осчетоводено връщането му на сума
от 100 000 лв., като към 31.12.2006 г. задължението на „Балдинг кар” ООД към Ф.Х.
възлизало на 1 239 743лв., което салдо останало непроменено до
31.12.2009г.
През 2005г.
св.Б. се завърнал в България и проявил желание за
по-активно участие в дейността на „Балдинг кар” ООД. Тъй като към онзи момент той бил само ******* обаче,
се оказало, че за да сключва сделки от името и за сметка на дружеството му е
необходимо изрично пълномощно за всеки отделен случай, което очевидно било
твърде неудобно и спъвало динамиката на търговската дейност на дружеството.
Същевременно св.Б. бил осигурил средства и доставял
автомобили. като за последните нямал ясна представа дали са реализирани, както
и къде е реализираната печалба. Наред с това св.Х.
също проявил активност и решил да присъства на срещи и събрания на дружеството,
тъй като имал уговорен дял в дела на св.Б.. За
последните двама било ясно, че вложените от тях средства в автомобили явно са
реализирани и имали несигурност за това дали ще получат съответния дял
вложения, както и част от печалбата. Всичко това довело до свикване на Общо събрание
на съдружниците на „Балдинг кар“
ООД, на което събрание било взето решение да бъде избран и вписан също като *******
на дружеството св.Б., който да действа заедно с
досегашните ******* – подсъдимите Д., а св.Ф.Х. – да
бъде приет като *******. Това Общо събрание било насрочено и проведено на
23.04.2005г. Тогава бил сключен дружествен договор, съгласно който
дружествените дялове се разпределяли както следва: за С.Б. - 38 дяла, за А.Д. -
38 дяла, за П.Д. - 12 дяла и за Ф.Х. - 12 дяла.
Подс.А.Д. и подс.П.Д.
явно не одобрявали желанието на св.Б. да се заеме
по-активно с управлението на дружеството и тъй като неговата активност
предизвикала влошаване на отношенията между последния и подсъдимите, то А. и П.
Д. решили да се възползват от времето, през което са ****** на дружеството и да
отклонят средства от последното. Така през месец април 2005г. подс.А. и П. Д.
решили да сключат сделка със св.Н.Р., който бил *****
на „П.“ ЕООД и проявил интерес от закупуване на строителна техника. Така св.Н.Р. контактувал основно с подсъдимите А. и П. Д. и не
познавал св.Б.. Св.Р. обаче
бил наясно, че дружеството „Балдинг кар“ ООД било и на тримата *******, които били и *******, а
също и че австрийският гражданин Х. ще съдейства за изпълнението на договора,
понеже техниката щяла да се внася от А.. Подсъдимите Д. предложили на св.Р. оферта за строителна техника на обща стойност
1 500 000 лв. без ДДС, което св.Р. счел за
изгодно за него, тъй като имал намерение да строи. Въпреки, че преговорите се
водили интензивно, понеже Д. бързали да сключат договора преди приемането на
австриеца в дружеството, то до средата на м.април
сделката все още не била финализирана. Все пак същия месец се стигнало до
оформянето на договора между „Балдинг кар” ООД и „П.” ЕООД, чийто текст бил изготвен от св.Г.Г. – адвокат на св.Р., след
като страните се запознали с договореностите помежду си. В него било отразено,
че се сключва на дата „08.04.2005г.” и касае доставка от страна на „Балдинг кар” ООД в полза на „П.”
ЕООД на строителна техника на обща стойност 1 500 000 лв. без ДДС със
срок на доставка 30.06.2006г. Било упоменато, че към договора ще има
допълнителен опис на вида и спецификацията на техниката, както и че неустойката
по него ще е 2 000 000 лв. Тя следвало да бъде гарантирана с
издаването на записи на заповед от всяка една от страните в полза на
насрещната.
При
подписването на договора, в качеството си на ******* на „Балдинг
кар” ООД подсъдимите А. и П. Д. подписали в полза на
„П.” ЕООД и запис на заповед за сумата от 2 000 000 лв. с падеж –
01.01.2006г. Въпреки, че формално било отразено, че основанието за изготвяне на
записа на заповед се явява гаранция за изплащане на евентуалната неустойка по
договора, реално в него бил вписан падеж, предхождащ с шест месеца крайния срок
за изпълнение по договора – 01.01.2006г., с което сумата по записа на заповед
ставала изискуема далеч преди да са налице основанията за изплащане на
неустойката. Предвид обстоятелството, че и двамата подсъдими активно се
ангажирали с търговската дейност на дружеството, то същите били наясно с
финансовото му състояние и знаели, че към периода на сключване на договора нито
оборотните средства, нито активите можели да достигнат стойност съответна на
цената на договора, така че да се обезпечи изпълнението му, а още по-малко на
неустойката, нещо повече дори имало установени задължения, извън посоченият
по-горе размер на неустойката. До този момент в „Балдинг
кар” ООД нямало практика изпълнението на евентуални
договори да се гарантира чрез издаване на запис на заповед от страна на ******
му – подсъдимите Д..
За този
договор знаели само подсъдимите и св.Р., като не бил
уведомен св.Б., че е сключена подобна сделка, нито
пък било разговаряно със св.Х.,
за неговото съдействие за доставка на строителната техника. Интересен факт също
така бил и това, че към договора нямало изготвен опис на техниката по видове и
цени, а подсъдимите не били обезпечени със средства за доставка на техниката
или пък погасяване на задълженията, които биха били произтекли от записа на
заповед.
Така на
23.04.2005г. св.Б. станал ****** на дружеството „Балдинг кар“ ООД, но до 2008г. не
бил уведомен за сключения договор и за издадената в полза на „П.“ ЕООД запис на
заповед. В този период св.Б. активно следял дейността
на дружеството, като до средата на 2008г. не бил виждал св.Р.,
нито пък разбрал последния да е ходил в офиса на „Балдинг
кар“ ООД.
Междувременно
подсъдимите Д. не изпълнили ангажиментите по договора с фирмата на Р. и не му
доставили строителната техника според уговореното. Св.Р.
разговарял няколко пъти с подсъдимите, които не давали конкретен отговор кога
ще доставят техниката. При тези обстоятелства през 2008г. св.Р.,
чрез адвоката си – св.Г.Г., предприел изпълнително
производство спрямо „Балдинг кар”
ЕООД, като поискал от съда издаването на изпълнителен лист във връзка с
вземането му по издадения запис на заповед от 08.04.2005г. за сумата от
2 000 000 лв., чийто падеж бил настъпил на 01.01.2006г. Въз основа на
така издадения му изпълнителен лист, през м.януари
2008г. св.Р. чрез адв.Г.
депозирал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника „Балдинг кар” ООД. Делото било
заведено с № 161/2008г. по описа на ЧСИ Д.М.. По искане на взискателя били
наложени запори на банковите сметки на длъжника и били изпратени покани за
доброволно изпълнение, а по-късно и за принудително такова. На 13.02.2008г. ЧСИ
М. лично връчила призовка за доброволно изпълнение на подс.П.Д..
Той, обаче, не предприел никакви действия, нито уведомил св.Б.,
който към 2008г. вече бил ***** на дружеството. Св.Б.
разбрал значително по-късно за изпълнителното дело и то случайно, тъй като
счетоводителят – св.К. се интересувала за причината
за смяната на банковата институция, в която „Балдинг кар” ООД имало разплащателна сметка и относно движението на
една сума от такава сметка, която сума служила за банкова гаранция пред
митническите органи във връзка с дейността по внос на дружеството. Именно във
връзка с тези неясни обстоятелства и тъй като посочената сума била пренасочена
към сметката на ЧСИ М., то и по този повод св.Б. се
запознал с детайли около изпълнителното производство. Узнал за сключения с „П.”
ЕООД договор, както и за издадения запис на заповед, за наличието на които
извършил проверка в счетоводството на дружеството. Св.К.,
обаче, не знаела за такъв клиент и никога не била обработвала документи
свързани с него. Тя не знаела, не била виждала и не съхранявала договора,
сключен с дата 08.04.2005г. между „П.” ЕООД и „Балдинг
кар” ООД, нито била осчетоводявала запис на заповед
от същата дата за сумата на 2 000 000 лв. в полза на „П.” ЕООД.
Всъщност от гледна точка на счетоводните стандарти нямало изискване договорът и
записът на заповед да се осчетоводяват, тъй като в същите се съдържали клаузи
единствено за бъдещи финансови събития и не представлявали реално разместване
на пари и ценности. Въпреки липсата на необходимост от счетоводни записвания, св.К. до този момент въобще не била уведомявана за
договора, записа на заповед, а също и за записа на заповед, който по силата на
договора следвало да бъде издаден от „П.” ЕООД в полза на „Балдинг
кар” ООД също за сумата от 2 000 000 лв.
Тъй като била наясно с финансовите възможности на дружеството за нея също било
голяма изненада поемането на имуществено задължение чрез записа на заповед за
сума, надвишаваща многократно оборота и наличностите
на дружеството.
Подс.П.Д. не уведомил своевременно св.Б. за получената призовка за доброволно изпълнение и
така били пропуснати процесуалните срокове и възможности за защита интереса на
дружеството. Поради липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника „Балдинг кар” ООД, по искане на
взискателя се пристъпило към налагане на възбрани спрямо недвижимите имоти,
собственост на длъжника и на техниката в тях. Така към м.август
2008г. дружеството „Балдинг кар”
ООД изпаднало в крайно тежко финансово състояние, като било заплашено от
принудително изпълнение спрямо всичките му активи за покриване на дълг от
2 000 000 лв., който реално нямало да може да бъде погасен дори и при
пълна продажба на имуществото му, което по оценка на вещо лице в хода на
изпълнителното производство било в общ размер на 1 171 100лв. При
така създалата се ситуация единственият вариант за спасяване на дружеството
било постигането на споразумение с „П.” ЕООД. Св.Б.
успял да постигне споразумение със св.Р. за изплащане
на сумата от 100 000 лв. вместо вземането от 2 000 000 лв. по
записа на заповед, както и заплащане на направените до този момент разноски по
изпълнителното дело, възлизащи на 172 108лв. Така постигнатото
споразумение било подписано на 15.08.2008 г. от св.Б.
и подс.П.Д., в качеството им на****** на „Балдинг кар” ООД, от една страна,
и от друга – от св.Р., в качеството му на ***** на
„П.” ЕООД. В споразумението изрично било записано, че същото се сключва по
повод задължение от страна на „Балдинг кар” ООД, произтичащо от запис на заповед, издаден във
връзка с договор от 08.04.2005г. с краен срок на изпълнение 30.06.2006 г. В
изпълнение на това споразумение от „Балдинг кар” ООД в полза на „П.” ЕООД била изплатена сумата от
272 108 лв., а изпълнителното производство било прекратено. Св.Р. счел, че е по-удачно в по-кратък срок да получи
сумата от 100 000 лв., която била значително по-ниска от дължащата му се
сума от 2 000 000 лв., за която очаквал дълго време да се точат
процедурите по събирането й. По този начин въз основа на една абстрактна,
безвъзмездна сделка, несвързана пряко с търговската дейност на дружеството „Балдинг кар” ООД – запис на
заповед с дата 08.04.2005 г., от патримониума на това
дружество излязло имущество в размер на 272 108 лв. и по този начин се
намалили активите му и реално му била причинена вреда в размер на така
изплатената сума.
Още
през 2006г. св.Б. започнал да изпитва съмнения
относно добросъвестността на подсъдимите А. и П. Д. при управлението на дружеството
и опазване на имуществото му, а случаят с предявената претенция от св.Р. към дружеството само затвърдила тези негови съмнения,
като противоречията между ***** в „Балдинг кар” ООД се задълбочавали. Междувременно в края на 2007г. подс.А.Д. *** и с оглед изискванията на Закона за местната
администрация и местното самоуправление, в началото на 2008г. подал заявление
за отписването му като ****** на „Балдинг кар” ООД. След вписване на тази промяна в търговския
регистър ******* на дружеството останали само св.Б. и
подс.П.Д..
На
Общо събрание на дружеството, проведено на 05.08.2008г., било взето решение за
продажба на три недвижими имота, собственост на „Балдинг
кар” ООД. За купувач бил избран „Любимец 13” ЕООД с
****** св.К.А.Г., а общата цена за имотите била
определена на 235 220 лв. с ДДС. Сделката била изповядана нотариално на
15.08.2008г., като за „Балдинг кар”
ООД нотариалният акт бил подписан от св.Б. и подс.П.Д., в качеството им на ******* на дружеството.
Стойността на имотите – 235 220 лв., обаче била платена няколко дни
по-късно – на 20.08.2008г., което било предварително договорено между страните.
Св.Г. оставил посочената сума на свой познат – св.В.М., който държал обменно бюро в гр.Пловдив.
Св.М. се познавал както с продавачите, така и с
купувача и като доверено лице и двете страни се съгласили при него да се остави
на съхранение сумата за цената на имотите и едва след извършването на проверка
относно наличието или липсата на тежести върху имотите св.М.
следвало да я предаде на подсъдимите Д.. Така след като св.К.Г.
бил убеден, че имотите не са обременени с вещни тежести, той се обадил на св.М. и му указал да предаде парите. Последният предал
сумата от 235 220 лв. на подс.А.Д., който се
явил в обменното бюро. За тази обща сума подс.П.Д.
оформил саморъчно 2 бр. фактури - № 159/20.08.2008г. за сумата от
234 720,22 лв. и № 160/20.08.2008г. за сумата от 500 лв. и издал касови
бележки към тях, с което документално оформил плащането от страна на св.Г. на цената на закупените имоти. След като подс.А.Д. получил парите от св.М.,
същите не били внесени в касата на дружеството или по негова сметка в банката. Подс.П.Д. представил на св.К.
изготвените фактури и касови бонове и тя отразила счетоводно осъществяване на
сделката. Тъй като липсвали документи сумата да е постъпвала по банковите
сметки на дружеството, тя отчела, че същата е платена на ръка на подс.П.Д.. Реално последният не дължал да й представя тази
сума, тъй като св.К. не била ****, а само ****, на
дружеството. Поради това тя не разбрала какво се е случило с парите, но знаела,
че подс.П.Д. не изпълнил задължението да внесе част
от тях като дължимо по сделката ДДС.
Скоро
след тези събития от страна на кредитор на „Балдинг кар” ООД – „Хидроекспортстрой
инженеринг” ЕООД било инициирано изпълнително производство срещу първото
дружество. Същото било водено от ЧСИ № *** – св.В.А..
В хода на същото, на 01.10.2008г., той изпратил призовка за доброволно
изпълнение на длъжника, в която му указвал, че следва да се пристъпи към
доброволно погасяване на дълг в размер на 219 931,27 лв., като при липса
на такова ще се извърши принудително изпълнението. Поради липса на доброволно
изпълнение в законовия срок, на 16.10.2008г. ЧСИ А. пристъпил към принудително
изпълнение, налагайки запор на общо 21 МПС, собственост на „Балдинг
кар” ООД, съгласно справка от КАТ, и намирайки се във
владение на дружеството към онзи момент.
На
16.10.2008г. бил извършен опис от ЧСИ В.А. на материалните активи на
дружеството в неговата база в с.Строево. При него бил
наложен запор на всички намиращи се там МПС, собственост на „Балдинг кар” ООД. Няколко дни
по-късно по изпълнителното дело постъпила молба от св.Г.М.,
която твърдяла, че по силата на сключен на 01.10.2008г. договор с П.Д., в
качеството му на управител на „Балдинг кар” ООД, е закупила част от запорираните
МПС, на обща стойност 120 000 лв., с включен ДДС. Като доказателство за
твърдението си тя приложила копие от договор и опис към него, според които на
01.10.2008г. тя като физическо лице закупила от „Балдинг
кар” ООД чрез ***** му П.Д. 1 бр. товарен камион
„Мерцедес Бенц”, модел 2543L, 1 бр. товарен автомобил „Скания”,
модел R142 H, 1 бр. товарен камион „Скания”,
модел Р 93 ML, 1 бр.
багер, тип „Паяк”, марка „Кайзер”, челен товарач „Фадрома”,
1 бр. мотокар с дизелов двигател модел „Stapler Stainbock/Boss DFG”, 1 бр. багер мобилен и 1 бр.
багер „Кобелко”. В договора било отбелязано, че
купувачът следва да заплати дължимата цена в срок от 5 дни по банков път по
сметка на „Балдинг кар”
ООД, както и че владението върху МПС, описани в договора, се предава на
купувача в деня на подписването. Към него била приложена и фактура от дата
20.10.2008г., според която на тази дата била заплатена изцяло цената по
сделката.
Св.Г.М. изпълнила задълженията си, произтичащи от сделката.
В периода от 01.10.2008г. до 20.10.2008г. тя на два пъти предала на ръка лично
на подс.П.Д. сумата от 120 000лв., като същият
издал фактура № 531/01.10.2008г. При предаването на парите нямало свидетели,
понеже това ставало пред офиса й в гр.Пловдив в
автомобила на подс.П.Д.. Част от сумата, която св.М. платила били нейни лични средства, а друга част –
заемни такива, като различни суми й били заети от св.А.С.
и св.Т.Р., за което били издадени запис на заповед от
11.10.2008г. за сумата от 50 000 лв. в полза на С. и двустранен протокол
от 10.10.2008г., касаещ заемането на сумата от 25 000 лв. от страна на Р..
Противно
на задълженията си като ********, обаче, подс.П.Д. не
внесъл така получената сума, нито по сметка на дружеството, нито по сметка на
ЧСИ във връзка с воденото изпълнително дело спрямо дружеството, нито уведомил св.Б. и/или ****** Х. за
получаването им. Подс.П.Д. оставил на св.К. фактурата и касовия бон и тя ги осчетоводила
деловодно, но нито видяла сумата, нито разбрала какво подс.П.Д.
е сторил с нея. Наред с фактурата и касовия бон св.К.
получила и копие от договора за продажба на МПС и макар в същия да било
уговорено плащане по банков път, то сумата била платена в брой.
С
решение на Общото събрание от 2009г. на ********** на „Балдинг
кар” ООД подсъдимите Д. били изключени като *******
от него, а през м.август 2009г. същото било
трансформирано в ЕООД и негов едноличен собственик и ******* станал св.С.П., който на свой ред през 2010г. продал дружествените
си дялове на друго лице.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
показанията на свидетелите С.Д.П., М.Г.К., Н.П.Р., Г.Н.Г., Г.М.М., А.Н.Г., А.Д.С., Т.Д.Р.,
А.Р.К., С.В.Б., Д.Д.М.-Т., К.А.Г., В.И.М., Х.Д.П., В.А.А. и Ф.Х., дадени в хода на съдебното следствие, както и
от прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.1 т.2 от НПК показания на свидетелите
С.П., М.К., Н.Р., Г.Г., С.Б., Д.М. – Т., В.А., дадени в хода на съдебното
следствие по НОХД N
1838/2011г. по описа на ПРС, както и от събраните писмени доказателства,
приобщени на основание чл.283 от НПК, сред които от особена важност са договора
за доставка и продажба на МПС от 08.04.2005г., Записа на заповед от същата
дата, заключения на съдебно-счетоводните експертизи и
допълнителната съдебно-счетоводни експертизи,
заключенията на съдебно-графическите експертизи,
фактури, справки, материали от изпълнителни дела, нотариални актове и др.
За да
изведе цитираната по-горе фактическа обстановка Съдът следва да обсъди
доказателствата, въз основа на които е приел тази обстановка и тези, които не
кредитира.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св.С.Б. и св.Ф.Х., от които се установява каква била дейността на
дружеството „Балдинг кар“
ООД, какви средства са били инвестирани в него, както и привидното финансиране,
с оглед по-добро икономическо състояние с оглед банково кредитиране. От
показанията на св.Б. се установява какви са били
отношенията му с подсъдимите и как е разбрал за поетите задължения, както и
съмненията относно техните действия. Установява се също така и как е постигнал
споразумение с кредитора Н.Р. и каква сума е била платена. От показанията на св.М.К. се установява, че е обслужвала счетоводно
дружеството, както и какви документи са й били представени. От показанията на св.Г.М. се установява, че закупила техника от подс.П.Д., като му заплатила сумата от 120 000лв. на
два пъти. За последното плащане свидетелстват и А.С. и Т.Р., които заели пари
на св.М.. От показанията на св.Д.М.
– Т. и В.А. се установява какви изпълнителни дела са водели срещу „Балдинг кар“ ООД и какви действия
са предприели. От показанията на св.К.Г. и В.М. се
установява, че първият закупил недвижими имоти от „Балдинг
кар“ ООД, а св.М. предал
дължимата сума на подс.А.Д.. С оглед на това Съдът
кредитира в цялост показанията на цитираните свидетели, както и на свидетелите
С.П., А.Г. и Х.П. като кореспондиращи помежду си и непротиворечащи на събраните
доказателства по делото.
Съдът не
кредитира в цялост показанията на св.Н.Р. и Г.Г., тъй
като последните не кореспондират с кредитираните по-горе гласни и писмени
доказателства. На първо място следва да се посочи, че по делото се обсъждат два
договора за доставка и продажба на МПС с дата 08.04.2005г. /л.32-34, т.15 от
ДП/ сключени между „Балдинг кар“
ООД и „П.“ ЕООД, като при двата договора разликата е в крайния срок на
изпълнение – съответно до 30.12.2005г. и до 30.06.2006г. Съдът приема, че
първия договор, при който срокът за изпълнение е до 30.12.2005г. е съставен
единствено с цел да се оправдае подписаният Запис на заповед от 08.04.2005г. за
сумата от 2 000 000лв. с падеж 01.01.2006г. Този договор е предаден в
хода на досъдебното производство от страна на св.Н.Р.. В договорът е записано, че „Балдинг
кар“ ООД следва да достави на „П.“ ЕООД МПС на обща
стойност 1 500 000лв. без ДДС /или 1 800 000лв. с ДДС/,
като срокът за изпълнение е до 30.12.2005г. в т.7 било записано, че за забава,
неточно или непълно изпълнение се дължи неустойка в размер на
2 000 000лв. Наред с това св.Р. представил
Запис на заповед от 08.04.2005г./т.21, л.73 от ДП/, в който е записано, че
записът на заповед е издаден въз основа на договор за доставка и продажба от
08.04.2005г. Тук следва да се отбележи,
че предвид цитираният запис на заповед св.Р. се е
снабдил с изпълнителен лист в началото на 2008г. и е започнато изпълнително
производство пред ЧСИ Д.М.-Т. по повод вземането на „П.” ЕООД, основаващо се на
издадения изпълнителен лист за сумата от 2 000 000
лв., поради предявения Запис на заповед от 08.04.2005г. за същата сума с падеж
01.01.2006г. Това изпълнително производство било прекратено, като между „П.“
ЕООД и „Балдинг кар“ ООД
било постигнато споразумение от 15.08.2008г. към Договор за доставка и продажба
от дата 08.04.2005г. /л.106-108, т.15 от ДП/. Именно в т.1 от подписаното
споразумение е посочено, че между двете страни е бил сключен Договор за
доставка и продажба на МПС-та без знанието и
съгласието на съдружника С.Б. и предмет на договора е било доставка и продажба
на Моторни превозни средства със срок на изпълнение до 30.06.2006г. на стойност
1 500 000 лева без ДДС. Това споразумение не е оспорено от страните,
същото е подписано от Р., Б. и П.Д., като отразеното в него ясно сочи за
наличието на Договор с краен срок 30.06.2006г., а не за такъв с краен срок
30.12.2005г. Допълнително съдът е на мнение, че договорът с краен срок на
изпълнение 30.12.2005г. е създаден с цел да се придаде известна логика на
издаването на запис на заповед с падеж 01.01.2006г. Следва да се отбележи, че
стойността на техниката по договора е описана като обща, а именно 1 500 000лв.
без ДДС, а при каквото и да било неизпълнение или забава – неизправната страна
дължала 2 000 000лв. неустойка. Последното явно показва, че договорът
цели единствено да придаде достоверност на записа на заповед, тъй като размерът
на неустойката надвишава сумата по договора, което явно е нелогично, като тази
неустойка се дължи както за забавено изпълнение, така и за неточно, без да е
предвидена възможност за намаляването й съобразно извършената доставка. Т.е.
изначално целта не е била доставка на МПС, а единствено придаване на
достоверност на записа на заповед.
Съдът не
кредитира показанията на св.Н.П.Р. и Г.Н.Г. относно
твърдението им, че договорът за доставка и продажба на МПС от 08.04.2005г. е с
краен срок на изпълнение 30.12.2005г. Както бе посочено по-горе, Съдът приема,
че този договор е съставен единствено да се придаде логика в съставянето на
Запис на заповед от 08.04.2005г. Тук възникват съмнения относно достоверността
на показанията на св.Р. и св.Г.
за сключването на този договор, тъй като дейността на св.Р.,
осъществявана чрез дружеството му „П.“ ЕООД е производство и търговия с крепежни изделия. Дружеството не осъществява строителна
дейност, но в показанията си св.Р. заявява, че имал
намерение да я развива. Така подписал договор за доставка на строителна
техника, но св.Р. няма спомен каква точно следвало да
бъде техниката. Общата сума на доставката била 1 500 000 лв. без ДДС,
като следвало да има и опис на техниката. Подобен опис обаче не е представен по
делото, като св.Р. няма спомен и да е съставял, тъй
като последният не помни нито вида на машините, нито какво е предназначението
им, тъй като в разпита си хаотично посочва, че договорът бил за строителна
техника, за булдозери, за фадроми, за камиони,
самосвали, без да уточни броя и вида им. Св.Р.
заявява категорично, че не е сключвал друг договор за подобна сума, както и
това, че има кредитна линия за част от сумата по този договор, но въпреки това
не помни каквито и да било подробности по този договор. Единственото което
помни, е че бил подписан запис на заповед от страна на ***** на „Балдинг кар“ ООД за сумата от
2 000 000 лв., като такава следвало да подпише и св.Р.,
но няма конкретен спомен дали е подписана и къде се намира тази заповед. Така,
предвид неизпълнението по договора, св.Р. предприел
действия по събиране на вземането си от 2 000 000 лв., без да е дал и
лев по този договор, т.е. за него е произтекло единствено вземането му по
записа на заповед, без да е извършил каквото и да е в полза на „Балдинг кар“ ООД, като дори и не
е бил активен в желанието си да изиска от **** на последното дружество
изпълнение на задълженията им по сключения договор. Тези показания Съдът приема
за недостоверни и противни на нормалната логика, тъй като твърденията, че св.Р. е имал намерение да закупи строителна техника явно
целят да прикрият истинските намерения на подсъдимите да задължат управляваното
от тях дружество със сума, с която последното не разполага, като за целта са
изготвили и договор за доставка и продажба на МПС, което да придаде
достоверност на подписният запис на заповед. Не следва да бъдат кредитирани и показанията
на св.Г.Г. отново в частта относно съставяне на
договор за доставка и продажба на МПС от 08.04.2005г., със срок на изпълнение
до 30.12.2005г. От показанията на св.Г. се
установява, че последният се познава добре с подсъдимите и е бил наясно с
проблемите им с третия съдружник – св.С.Б.. Именно
тук следва да се отбележи, че св.Г. е изготвил
договорът за доставка и продажба на МПС, както и запис на заповед от 08.04.2005г.,
с която дружеството „Балдинг кар“
ООД се е задължило да изплати на „П.“ ЕООД сумата от 2 000 000 лв. с
падеж 01.01.2006г. По данни на св.Г. имало и друг
запис на заповед от „П.“ ЕООД към „Балдинг кар“ ООД за същата сума, но нямал представа къде бил този
запис на заповед. Св.Г. няма спомен за техниката,
която следвала да бъде доставена, както и начинът, по който „Балдинг кар“ ООД следвало да
изпълни задълженията си, но бил наясно с отношенията между съдружниците в
последното дружество и възникналите между тях пререкания. Така „Балдинг кар“ ООД не изпълнила
договора, а за „П.“ ЕООД възникнала възможността да събере по съдебен ред
сумата от 2 000 000 лв., с които дружеството „Балдинг
кар“ ООД се задължило по Запис на заповед от
08.04.2005г. Изложеното от двамата свидетели Р. и Г. Съдът приема за противно
на нормалната логика, тъй като няма други данни, от които да се установи, че
действително между св.Р. и подс.А.
и П. Д. е била сключена сделка за доставка на строителна техника. Следва да се
отбележи, че „Балдинг кар“ООД
се занимавало с доставка на товарни автомобили, но не й с доставка на
строителна техника. От друга страна Д. не предприели действия по доставка на
тази техника, а св.Р. не извършил каквото й да било
плащане по договора, нито пък посетил базата на „Балдинг
кар“ ООД за да провери как върви доставката на
техниката, която поръчал. Предвид на изложеното Съдът приема, че договорът за
доставка и продажба на МПС от 08.04.2005г. е сключен единствено и само да
придаде достоверност на подписаният Запис на заповед от 08.04.2005г. и да
оправдае поетото от „Балдинг кар“
ООД задължение към „П.“ ЕООД, като нито Р. е имал намерение да закупи
строителна техника, нито Д. са имали намерение да доставят такава. Датата на
сключване на договора била избрана да бъде преди проведеното общо събрание, за
да може подсъдимите Д. да имат представителна власт, като всичко това е било
надлежно оформено от св.Г.Г. с цел да се придаде
достоверност на Запис на заповед от 08.04.2005г. Ето защо Съдът не кредитира
показанията на свидетелите Н.Р. и Г.Г. в частта, посочена по-горе. Тук следва
да се отбележи, че в хода на изпълнителното производство по издаденият въз
основа на записа на заповед изпълнителен лист за сумата от 2 000 000
лв. било постигнато споразумение за сумата от 100 000 лв. /без направените
по изпълнителното дело разходи/, която сума е многократно по-малка от сумата по
изпълнителният лист. По изпълнителното производство е налице оценка на вещо
лице, че активите на дружеството – недвижими имоти, са на обща стойност 1 171 100лв.
/т.15, л.64-70 от ДП/. Ето защо Съдът приема за нелогично действието на св.Р., а именно да се съгласи за изплащане на сумата от
100 000лв., при положение, че е могъл да насочи вземането си към имотите
на дружеството, чиято пазарна цена надвишава единадесет пъти сумата, за която
се е споразумял, и тези имоти били малко повече от половината сума, за която св.Р. имал издаден изпълнителен лист. Именно това споразумение мотивира Съда да
приеме, че св.Р. не е имал никакво намерение да
закупи строителна техника, като целта на подсъдимите е била да задължат с
голяма сума дружеството, защото няма логика от отказа на св.Р.
да се откаже от останалата дължима сума, след като заявява, че последната му се
дължала заради провалената сделка. Тук следва да се отбележи, че именно в
цитираното споразумение за прекратяване на делото е посочено, че договорът за
доставка и продажба на МПС е със срок на изпълнение до 30.06.2006г., което
противоречи на показанията на св.Г. и Р. и този срок
на изпълнение е около чест месеца след падежа на записа на заповед. В
останалата им част показанията на св.Н.Р. и Г.Г.
кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства, предвид на което
следва да бъдат кредитирани от Съда.
В хода на досъдебното производство била назначена съдебно счетоводна
експертиза /л.111-114, т.15 от ДП/, чиято задача е била да се установи в
резултат на сключения на 08.04.2005г. договор между „Балдинг
кар” ООД, от една страна, и „П.” ЕООД, от друга
страна, както и Запис на заповед с вписана дата на издаване 08.04.2005г. има ли
нанесена загуба на „Балдинг кар”
ООД и в какъв размер е същата. От заключението на вещото лице В.К. се
установява, че в резултат на тези сделки е било образувано изп.дело
№ 161/2008г. при ЧСИ, във връзка с което е бил наложен запор върху разплащателната
сметка на „Балдинг кар”
ООД, като са били преведени суми на ЧСИ на обща стойност 68 574,60 лв. и
представляват разход /загуба/ за дружеството „Балдинг
кар” ООД.
От
заключението на втора съдебно-счетоводна експертиза
/л.115-118, т.15 от ДП/, се установява, че сделката с „П.” ЕООД и Записът на заповед в полза на „П.” ЕООД не
са били отразени в счетоводството на „Балдинг кар” ООД, както и че няма счетоводно отразяване на
паричната сума по записа на заповед /представляваща вид гаранция/, т.е. същата
като условно задължение трябва само да бъде оповестена в счетоводната политика
на предприятието, а също и че счетоводни документи във връзка с договора и
записа на заповед не са изготвяни.
В
хода на досъдебното производство била назначена съдебно-счетоводна експертиза по писмени данни, като от
заключението на вещото лице П.М. /л.154-160, т.1 от ДП/ се установява следното:
На
въпроса дали се констатира липса на парични средства от касата и банковите
сметки на „Балдинг кар” ООД
с.Строево за периода 01.10.2008г.-31.10.2008г., във
връзка с фактура № 531/01.10.2008г. и какъв е нейният размер, произход и
механизъм на причиняване вещото лице е посочило:
1.1.
Постъпления в банкова сметка *** „Уникредитбулбанк”
АД – В приложения журнал за сметак за периода от
01.09.2008г. до 31.12.2008г. от 13.01.2010г. на „Балдинг
кар” ООД с.Строево сметка
503 Каси в лева при „Уникредитбулбанк” АД – лева
сметка *********** няма регистрирана и постъпила сума в размер на 120 000
лева;
1.2.
Постъпления в касата на дружеството – съгласно счетоводните записвания в касата
на дружеството „Балдинг кар”
ООД с.Строево са постъпили паричните средства по
данъчна фактура № ********** от 01.10.2008г. в размер на 120 000.00 лв., а
за фактически постъпления на парични средства не може да се даде заключение,
тъй като въведената практика за отчитане на парични средства от продажби в брой
не отговаря на счетоводните и данъчни закони – няма издадени и регистрирани
документи удостоверяващи отчитането /внасянето/ на получените суми в брой в
касата.
Вещото лице
е описало механизма на регистриране и отчитане на постъпилите касови плащания
за осъществените продажби и платени в брой, посочвайки издаване на данъчна или
обикновена фактура, издаване на фискален бон от фискално устройство /касов
апарат/ или касов бон /при повреден касов апарат/ за сумата по издадената
фактура, издаване на приходен касов ордер /ПКО/ за левове /форма 45/. По
отношение на сумата от 120 000лв вещото лице е посочило, че няма издаден и
регистриран документ, с който да се удостовери отчитането /постъплението на
получените парични средства в брой – ПКО или квитанция или друг документ, с
който да се удостовери, че е осъществено приемо-предаването
на паричните средства. Според експертизата няма осчетоводени приходи без
надлежен оправдателен документ, тъй като приложеният фискален бон от
20.10.2008г. към данъчна фактура № ********** от 01.10.2008г. потвърждава, че
видът на плащане по тази фактура е в брой и осчетоводяването трябва да е
постъпления на пари в брой в счетоводната каса на фирмата за продажби на стоки
– счетоводна сметка 501 Каса в левове. Накрая експертът е посочил, че в
издадената данъчна фактура № **********/01.10.2008г. от „Балдинг
кар” ООД с.Строево, обл.Пловдивска, на Г.М. ***, за продадени употребявани МПС
и машини по опис за обща сума в размер на 120 000.00 лв. за материално
отговорно лице /МОЛ/ фигурира лицето А.Д.Д., но с Решение № 49/02.01.2008г. на
Пловдивски окръжен съд /ПОС/ е вписано освобождаване на А.Д.Д. като ******** на
дружеството и същото се ******* и ******* от ***** П.Д.Д. и С.В.Б. заедно и
поотделно.
В хода на досъдебното производство е била изготвена и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице Д.Й. следвало
да даде отговор на въпроси относно постъпления по банковите сметки на процесното дружество за определен период, техния размер,
основание и от кого са преведени, има ли извършени разходи или приходи, които
не са осчетоводени по надлежния ред и установява ли се липса на парични
средства или имущество, в кой период са възникнали евентуалните липси и
механизма им на възникване. Експертното становище е, че за периода от
01.10.2008г. до 31.12.2008г. има постъпления единствено по сметка ********* в УникредитБулбанк, като на 02.10.2008г. са постъпили
12 540 лв., с вносител Д.Х.Ш., основание за вноската не било посочено, но
предвид обстоятелството, че експертът е констатирал осчетоводяване Дебит 503
Разплащателна сметка в левова /Кредит 501 Каса, то същият е приел, че
основанието следва да представлява захранване на разплащателната сметка със
собствени средства на дружеството от касата му. Освен това на 31.12.2008г. са
били начислени 0.41 лв. лихви по същата сметка. Вещото лице е посочило още, че
не са констатират извършени разходи или приходи, които не са осчетоводени по
надлежния ред и не са установява липса на парични средства или имущество.
Отново в
хода на досъдебното производство била изготвена съдебно-графологическа експертиза, съгласно заключението на
която, дадено от вещото лице Е.Ч. в Протокол № 694 от 30.10.2009г. /л.145-147,
т.1 от ДП/, подписите за „ПРОДАВАЧ”, положени от името на П.Д.Д. съответно в
Договор от 01.10.08г. и в Опис на МПС от 01.10.08г., са изпълнени от П.Д.Д.,
както и от него е бил изпълнен подписът за „Съставил:”, положен от името на
П.Д.Д. във фактура № 531/01.10.2008г.
Назначена
и изготвена била и съдебно-графологическа експертиза
/л.68-80, т.21 от ДП/, чиято задача е била да изследва подписите в Записа на
заповед от 08.04.2005г., в резултат на което в Протокол № 684/29.10.2009г.
експертизата е дала заключение, че подписът под текста „Без протест” и подписът
над името „(П. Д. Д.-******)” в Запис на заповед от дата 08.04.2005г. са
изпълнени от лицето П.Д.Д., ЕГН **********; както и че подписът по текста
„Платец:” и подписът над името „(А. Д. Д.)” в Запис на заповед от дата
08.04.2005г. са изпълнени от лицето А.Д.Д., ЕГН **********.
Съдът
кредитира изцяло заключенията на вещите лица като обективни, компетентно
изготвени, с оглед поставените задачи и специалните знания на вещите лица.
В
хода на съдебното следствие като писмени доказателства бяха
приобщени представените в хода на съдебното следствие по НОХД N 1838/2011г. по описа на ПРС писмени документи, а
именно:
1.
Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 15.08.2008 г., сключен
между „Балдинг кар” ООД,
чрез ****** му П.Д.Д. и С.В.Б., като продавач, от една страна, и, от друга
страна като купувач – „Вип Логистик”
ООД, чрез ****** му С.В.Б., като предмет на договора било задължение на
продавача да прехвърли на купувача правото на собственост върху моторни
превозни средства, индивидуализирани като марка, модел, регистрационен номер, №
на двигател и № на рама и описани в приложение № ..... към договора, като
моторните превозни средства, описани в Приложение № 2, предмет на този
предварителен договор, щели да се прехвърлят на купувача срещу заплащането общо
на сумата от 1000 лв. без начислен ДДС.
2.
Договор за прехвърляне на вземане от 23.08.2008г., сключен между Х.Д.П. /родственик
по сватовство на св.С.Б./ в качеството му на Цедент, от една страна, и П.Д.Д. и С.В.Б. в качеството им
на цесионери, от друга страна, с който договор цедентът
прехвърлял на двамата цесионери в съсобственост при равни права и при условие,
че правата и задълженията им произтичащи от този договор се упражняват само
заедно от двамата от тях, всички свои вземания от длъжника – „Балдинг кар” ООД, произтичащи от
Договор за заем и прилежащи към тях Анекси, които вземания към датата на
подписването на този договор възлизат на сумата от 1 339 743 лева,
представляваща левовата равностойност на главницата по Договор за заем и
Анексите към него, в размер на ЕURО
685 000 /шестстотин осемдесет и пет хиляди/ евро.
Съдът
кредитира представените писмени доказателства като обективни, относими към изложената фактическа обстановка и
кореспондиращи с останалите приобщени по делото доказателства.
При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа
обстановка Съдът стига до извода, че подсъдимият А.Д.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.220 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.2 от НК за това, че през месец Април 2005г. в гр.Пловдив, като длъжностно лице – ******* на „Балдинг Кар“ ООД, в съучастие
като извършител с П.Д.Д., с ЕГН: **********, съзнателно е сключил неизгодна
сделка – Запис на заповед с дата 08.04.2005г. с издател „Балдинг
Кар“ ООД в полза на „П.“ ЕООД и от това е произлязла
значителна вреда – в размер на 272 108 лв. за дружеството „Балдинг Кар“ ООД, което е
представлявал.
Същият извод Съдът приема и по отношение на подс.П.Д.Д.,
а именно, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.220 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.2 от НК за
това, че през месец Април 2005г. в гр.Пловдив, като
длъжностно лице – ******* на „Балдинг Кар“ ООД, в съучастие като извършител с А.Д.Д., ЕГН:
**********, съзнателно е сключил неизгодна сделка – Запис на заповед с дата
08.04.2005г. с издател „Балдинг Кар“
ООД в полза на „П.“ ЕООД, и от това е произлязла значителна вреда – в размер на
272 108лв. за дружеството „Балдинг Кар“ ООД, което е представлявал.
От обективна страна подс.А.Д. и подс.П.Д. са
извършили изпълнителното деяние на престъплението по чл.220 ал.1 от НК –
сключване на неизгодна сделка, тъй като в инкриминирания период в гр.Пловдив, двамата заедно са подписали Запис на заповед за
сумата от 2 000 000 лв. Документът е бил подписан от подс.А.Д. и от подс.П.Д. в
качеството си на ******* на “Балдинг кар” ООД, сочено за издател на записа на заповед, т.е двамата са имали качеството на длъжностни лица. От
особена важност в случая е наличието на обективен съставомерен
признак, а именно дали сключената сделка е изгодна или не. За да бъде неизгодна
една сделка е необходимо да се обсъдят наличието или липсата на два критерия –
икономическата обосновка на сделката и стойността на същата. По отношение на
първия критерий се изследва въпроса за необходимостта въобще от сключването на
такава сделка. Както бе посочено по-горе, Съдът не кредитира показанията на св.Н.Р. и св.Г.Г. в частта им, в
която последните заявяват, че са сключили договор за доставка и продажба на МПС
от 08.04.2005г., който бил със срок на изпълнение до 30.12.2005г. Съдът приема,
че такъв договор е бил сключен привидно, като двете страни не са имали никакво
намерение да изпълнят задълженията си по този договор, а целта на последния
била единствено да придаде достоверност на издаденият Запис на заповед от
08.04.2005г. за сумата от 2 000 000лв. Именно последната абстрактна сделка, която не
зависи от каквито и да било други отношения между страните е довела и до свръх
задължение за дружеството „Балдинг кар“ ООД, което задължение се породило от действията на подс.А.Д. и подс.П.Д.. Следва да
се отбележи, че това е първа подобна сделка и не било практика управителите на
дружеството да подписват записи на заповед или да гарантират по този начин
изпълнението на договорите си. Както и по-горе бе посочено, липсва нормална
търговска и житейска логика за сключване на тази абстрактна сделка – Записа на
заповед, като твърдението, че последната обезпечава изпълнението на Договора за
доставка и продажба на МПС от 08.04.2005г. е несъстоятелно, тъй като се събраха
твърдения за подобен договор със срок на изпълнение до 30.12.2005г., а в
споразумението за прекратяване на изпълнителното делото е посочен същия договор
със срок на изпълнение до 30.06.2006г. Т.е. посоченият договор е привиден и
цели единствено придаване на достоверност на поетото задължение със Записа на
заповед. Следва да се отбележи, че Записът на заповед е абстрактна сделка,
задълженията по нея са напълно безусловни и по никакъв начин не могат да
зависят от каквито и да било обстоятелства /включително и изпълнението на
Договора/, а на второ място, падежът на записа на заповед значително предхожда
по време крайния срок за изпълнение на договора, следователно не само
юридически, но и фактически Записът на заповед не би могъл да гарантира
изпълнението на Договора. Всъщност, дори и Договорът да беше реализиран,
съобразно договореностите в него, то действието на Записа на заповед продължава
и във всеки един момент на и след датата на падежа същият е могъл да бъде
предявен, което и е било сторено от “П.” ЕООД. По отношение на втория критерий
– цената на сделката, непонятно остава решението на двамата подсъдими да
сключат тази сделка – издаването на Запис на заповед, и то за сумата от
2 000 000 лв., надвишаваща не само стойността стоките, които следвало
да доставят, но и стойността на оборотните средства и активите на
предприятието, тоест същите безусловно и неотменимо са задължили дружеството
със сума, непосилна за събиране и плащане.
На следващо място, обективен съставомерен признак е в резултат на сделката за
дружеството да е настъпила значителна вреда, което в случая е неоспорим факт,
тъй като именно в резултат на издадения запис на заповед е било проведено
изпълнителното производство, в хода на което и благодарение на постигнатото
споразумение дружеството е платило общата сума от 272 108 лв., която макар
да е многократно по-ниска от 2 000 000 лв., то същата е в значителен
размер.
На последно място, във връзка със съставомерните признаци на деянието е обстоятелството, че и
двамата подсъдими, сключвайки сделката са действали като длъжностни лица,
понеже са подписали записа на заповед в качеството си на ******* на “Балдинг кар” ООД и по този начин
са задължили именно дружеството, за което впоследствие е произлязла
значителната вреда. Деянието е било довършено с настъпването на вредата.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни
последици. Подс.А.Д. и подс.П.Д.
са съзнавали, че с действията си задължават управляваното от тях дружество със
сума, с която последното не разполага, никога не е разполагало, а и няма
подобно имущество за обезпечение, като по този начин са сключили неизгодна за
дружеството сделка и от това е произлязла значителна вреда.
За
извършване на престъпление по чл.220 ал.1 вр. с чл.20
ал.2 вр. с ал.1 вр. с ал.2
от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, като може
да бъде постановено и лишаване от права по чл. 37 ал.1 т.6 от НК.
При
определяне на наказанието на подс.А.Д. Съдът следва,
съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, да отчете наличието на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат отчетени продължителният период от момента на
извършване на деянието до постановяване на присъдата, както и чистото съдебно
минало към момента на деянието. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
следва да се посочи размерът на вредата, който размер би попаднал в
квалификацията „големи размери“. Тук следва да се отбележи, че Съдът е обвързан
с предходния съдебен акт, както и със задължителните указания, дадени по ВНОХД N 1129/13г. на ПОС. Предвид на това Съдът счита,
че следва да определи наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при лек превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, което съгласно разпоредбата на чл. 54
от НК Съдът счита, че следва да определи малко под средния предвиден от закона
размер, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По този начин превантивната
цел на наказанието, визирана в чл. 36 от НК ще изиграе своята роля върху дееца.
Същият ще осъзнае противоправното си поведение и ще има възможност да се
поправи. Съдът е обвързан със съдебният акт по НОХД 1838/2011 по описа на ПРС и не може да наложи кумулативно предвиденото наказание лишаване от права по чл.
37 ал.1 т.6 от НК, тъй като такова не е налагано при предходното разглеждане на
делото и не е налице протест в тази насока.
При
определяне на наказанието на подс.П.Д. Съдът следва,
съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, да отчете наличието на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Като по-горе бе посочено и за подс.А.Д., така и за подс.П.Д. се
констатират като смекчаващи отговорността обстоятелства продължителният период
от момента на извършване на деянието до постановяване на присъдата, както и
чистото съдебно минало към момента на деянието. Отново като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се посочи размерът на вредата –
272 108лв., който отговаря на
квалификацията „големи размери“. Предвид на това Съдът счита, че следва
да определи наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК Съдът счита, че
следва да определи малко под средния предвиден от закона размер, а именно ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така Съдът счита, че целта на наказанието, посочена
в чл. 36 от НК ще изиграе своята роля върху дееца, като същият ще има
възможност да се поправи и превъзпита. Съдът е обвързан със съдебният акт по
НОХД 1838/2011 по описа
на ПРС и не може да наложи кумулативно предвиденото
наказание лишаване от права по чл. 37 ал.1 т.6 от НК, тъй като такова не е
налагано при предходното разглеждане на делото и не е налице протест в тази
насока
При така установената по несъмнен и
категоричен начин фактическа обстановка Съдът стига до извода, че подсъдимият А.Д.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.206 ал.3 вр.ал.1 от НК за това, че на 20.08.2008г. в гр.Пловдив,
противозаконно е присвоил чужди пари – сумата от 235 220лв., собственост
на „Балдинг кар“ ООД, които
е пазел, като обсебването е в големи размери.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка Съдът прие, че в
началото на 2008г. подс.А.Д. е изпълнявал длъжността
***** на с.Строево, поради което бил освободен като
***** на „Балдинг кар“ ООД.
От показанията на св.М. се установява, че имал
указания от св.Г. да предаде на Д. сумата от
235 220лв., която сума била стойността на имотите, продадени на св.Г.. Тази сума е била предадена от св.М.
на подс.А.Д., който я приел и след това сумата не
била постъпила в касата на дружеството „Балдинг кар“ ООД или по негови сметки. Налице са единствено данни,
че подс.П.Д. предал на св.К.
2 бр. фактури - № 159/20.08.2008г. за сумата от 234 720,22 лв. и №
160/20.08.2008г. за сумата от 500 лв. и касови бележки към тях. Липсват обаче
други доказателства, от които да се установи, че подс.П.Д.
е присвоил заедно с подс.А.Д. посочената сума от
235 220 лв., представляваща цената на продадените от “Балдинг
кар” ООД на “Любимец 13” ООД имоти, а следователно и
няма обосновка на твърдението за това брат му – подс.А.Д.
да му е помагал в тази дейност, тоест същият да е действал като помагач на
извършителя. С оглед на изложеното подс.А.Д. следва
да бъде признат за НЕВИНЕН за това на 20.08.2008г. в гр.Пловдив,
като помагач, умишлено да е улеснил П.Д.Д. с ЕГН: **********, в качеството му
на длъжностно лице – *******на „Балдинг кар“ ООД, да присвои
чужди пари – сумата от 235 220 лв., собственост на „Балдинг
кар“ ООД, връчени в това му качество и поверени му да
ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери, поради което и на
основание чл.304 от НПК следва да бъде ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 202 ал.2 т.1 вр. с
чл.201 вр. с чл.20 ал.4 вр.
с ал.1 от НК.
От обективна страна се събраха достатъчно доказателства, от които да се
установи, че подс.А.Д. е извършил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.206 ал.1 от НК. Налице са гласни доказателства,
от които се установи, че подс.А.Д. е получил сумата
от 235 220лв., представляваща стойността на продадените от „Балдинг кар“ ООД на „Любимец 13“
ООД имоти. Сумата била предадена от св.М. на подс.А.Д., който се явил в неговото обменно бюро, тъй като
по указания на св.Г.М. е имал задължение да я предаде
на Д.. От своя страна подс.А.Д. приел сумата с цел да
я предаде на дружеството, т.е. да я пази, но не предал сумата на управителя на
дружеството „Балдинг кар“
ООД, а я задържал за себе си. Общият
размер на сумата попада в квалификацията на чл.206 ал.3 от НК, тъй като
обсебената сума надвишава 70 минимални работни заплати към момента на
извършване на деянието и попада в квалификацията на големи размери.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл с
целени и настъпили обществено опасни последици. Подс.А.Д.
е съзнавал, че предадената му сума е собственост на дружеството „Балдинг кар“ ООД, но е целял да
задържи последната за себе си, като по този начин е присвоил чужди пари. Целял
е да набави за себе си имотна облага.
За
извършване на престъпление по чл.206 ал.3 вр. с ал.1
от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години,
като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 и може да
постанови конфискация на част или на цялото му имущество. При определяне на
наказанието на подс.А.Д. Съдът следва, съгласно
разпоредбата на чл. 54 от НК, да отчете наличието на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се
отчитат единствено продължителният период от момента на извършване на деянието
до постановяване на присъдата, както и чистото съдебно минало към момента на
деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха. Тук следва
да се отбележи, че Съдът е обвързан с предходния съдебен акт, както и със
задължителните указания, дадени по ВНОХД N 1129/13г. на ПОС. Предвид на това Съдът счита, че следва да определи
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК Съдът счита, че
следва да определи при предвидения от закона
минимален размер, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С това
наказание Съдът счита, че ще се изпълнят целите на наказанието, посочени в
чл.36 от НК и деецът ще оцени противоправното си поведение. Съдът е обвързан
със съдебният акт по НОХД 1838/2011 по описа
на ПРС и не може да наложи кумулативно предвиденото
наказание лишаване от права по чл. 37 ал.1 т.6 и т.7 от НК, както и конфискация
на част или цялото имущество, тъй като такова не е налагано при предходното
разглеждане на делото и не е налице протест в тази насока.
Налице са предпоставките за приложение на чл.23 ал.1 от НК и да бъде
определено едно общо най-тежко наказание на подс.А.Д.,
което следва да бъде лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът счита, че
така наложеното наказание е съразмерно с извършеното от подс.А.Д.
и не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 24 от НК, с оглед
продължителния период от извършване на деянието до налагане на наказанието,
както и липсата на приложение на чл.24 от НК при предходния съдебен акт.
Налице са всички законови предпоставки за приложение на чл. 66 ал.1 от НК
като така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер от
ТРИ ГОДИНИ не следва да бъде търпяно
ефективно. Изтърпяването на това наказание следва да се отложи с изпитателен
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата, като по този начин
деецът ще се въздържа от осъществяването на нови противообществени деяния и ще
има възможност да се поправи.
При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа
обстановка Съдът стига до извода, че подсъдимият П.Д.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.202 ал.2 т.1 вр. с чл.201 вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода 01.10.2008г. – 20.10.2008г. в гр.Пловдив,
в условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице –
***** на „Балдинг кар“ ООД,
е присвоил чужди пари – сумата от 120 000 лева, собственост на „Балдинг кар“ ООД, връчени в това
му качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи
размери.
Както бе изложено до тук, от събраните гласни и писмени доказателства се
установи, че не са събрани категорични доказателства, от които да се установи,
че подс.П.Д. е действал като извършител в съучастие с
А.Д., последният като помагач, да са присвоили сумата от 235 220лв.,
собственост на „Балдинг кар“ООД.
От изложеното по-горе се установява, че тази сума е присвоена единствено от подс.А.Д., като не са събрани каквито и да било категорични
доказателства за това, подс.П.Д. да е присвоил тази
сума, а единствено последният е представил две фактури и касови бонове към тях
на св.К.. Липсват други доказателства подс.П.Д. да има отношение към присвоената сума от
235 220лв., поради което следва подс.П.Д. да
бъде признат за НЕВИНЕН за това в периода 20.08.2008г. – 30.09.2008г. в гр.Пловдив, в качеството му на длъжностно лице – ********
на „Балдинг кар“ ООД, като
извършител в съучастие с А.Д.Д., ЕГН: **********, последния като помагач, да е
присвоил чужди пари – сумата от 235 220 лв., собственост на „Балдинг кар“ ООД, връчени в това
му качество и поверени му да ги пази и управлява, поради което и на основание
чл. 304 от НПК следва да бъде ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му в този
смисъл обвинение.
От обективна страна се събраха достатъчно доказателства, от които се
установява, че подс.П.Д. е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 201 от НК. Подс.П.Д.
през инкриминираният период е имал качеството на длъжностно лице, тъй като е
бил ****** на „Балдинг кар“
ООД. Именно в това му качество той е получил сумата от 120 000 лева,
представляваща цената на сделка, сключена със св.Г.М.
за закупуване на товарни автомобили. Автомобилите били собственост на
дружеството „Балдинг кар“
ООД което било собственик на автомобилите, а подс.П.Д.
е следвало да пази тези пари и да ги управлява, като в случая да ги внесе в
касата на дружеството или по негова сметка. Подс.П.Д.
обаче не сторил това, а задържал сумата за себе си. Тъй като сумата от
120 000 лв. надвишава 70 кратният размер на минималната работна заплата,
попада в квалификацията на големи размери, което е квалифициращ признак по чл.
202 ал.2 т.1 от НК. Налице е продължавано престъпление, тъй като в
инкриминирания период св.Г.М. предала общата сума от
120 000 лева на няколко отделни срещи през този период, което квалифицира
деянието като продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл. Подс.П.Д. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, целял е настъпването на вредните
последици за дружеството и набавяне за себе си на имотна облага.
За
извършване на престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. с
чл.201 вр. с чл.26 ал.1 от НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Съгласно
разпоредбата на чл. 202 ал.3 от НК съдът лишава виновния от права по чл. 37,
ал. 1, т. 6 и 7 от НК и може да постанови и конфискация на част или на цялото
имущество на виновния. При определяне на наказанието Съдът следва, съгласно
разпоредбата на чл. 54 от НК, да отчете наличието на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. По отношение на подс.П.Д.
се констатират като смекчаващи
отговорността обстоятелства продължителният период от момента на извършване на
деянието до постановяване на присъдата, както и чистото съдебно минало към
момента на деянието, а отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани. Предвид на това Съдът счита, че следва
да определи наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК Съдът
счита, че следва да определи в минималния предвиден в закона размер, а именно
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така Съдът счита, че целта на наказанието,
посочена в чл. 36 от НК ще изиграе своята роля върху дееца, като същият ще има
възможност да се поправи и превъзпита.
На
основание чл.202 ал.3 вр. с ал.2 т.1 вр. с чл.201 вр. с ал.26 ал.1 от
НК и чл. 37 ал.1 т.7 от НК подс.П.Д. следва да бъде
лишен от право да упражнява дейност по управление на търговски дружества за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът е обвързан
със съдебният акт по НОХД 1838/2011 по описа
на ПРС и не може да наложи кумулативно конфискация на
част или на цялото имущество на виновния, тъй като такова не е налагано при
предходното разглеждане на делото и не е налице протест в тази насока.
Следва да
се приложи разпоредбата на чл. 23 ал.1 от НК и на подс.П.Д.
да се определи едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода, което да бъде
в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Не са налице основания за
приложение на чл. 24 от НК, тъй като такъв не е бил прилаган при предходното
разглеждане на делото, а и от извършване на деянието до постановяване на
настоящата присъда е изминал продължителен период от време.
Налице са всички законови предпоставки за приложение на чл. 66 ал.1 от НК
като така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер от
ТРИ ГОДИНИ не следва да бъде търпяно
ефективно. Изтърпяването на това наказание следва да се отложи с изпитателен
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата, като по този начин
деецът ще се въздържа от осъществяването на нови противообществени деяния и ще
има възможност да се поправи.
На
основание чл. 23 ал.2 от НК към така определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода в размер на ТРИ ГОДИНИ следва да бъде присъединено и
наказанието лишаване от права по чл. 37 ал.1 т.7 от НК, а именно право да
упражнява дейност по управление на търговски дружества за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс.А.Д. и подс.П.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят направените
по делото разноски в общ размер на 570 лв. или всеки един от тях по 235лв. по
сметка на Районен съд – Пловдив в полза на ВСС.
Причините за извършване на
престъпленията са незачитане на установения в страната правов ред, незачитане
на правото на собственост, желание за лично облагодетелстване по престъпен
начин и ниска правна култура.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! М.Т.