О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1372
гр.Плевен, 15.07.2019 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІІ-ри състав, в
закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
като
разгледа докладваното от съдията Господинов административно дело № 805/2019 г. по описа на Административен съд
– Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба от „БАЛКАН ХАРВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Койнаре, обл. Плевен, ул.“Петър Симеонов“ № 34, чрез адв.И.А. и
адв. Д.Д. ***, срещу решение № 126/24.06.2019 г. на Директор на ТД на НАП- В.
Търново, с посочено правно основание чл.266 от ДОПК.
С жалбата е направено особено искане, а
именно да се постанови спиране на изпълнително дело № 1506/2016 г. по описа на
публичен изпълнител при ТД на НАП- В.Търново- М. Т.
С определение № 1315/10.07.2019 г. съдията- докладчик
е оставил без движение подадената жалба и е указал на жалбоподателя да внесе
държавна такса за образуване на производството в размер на 50 лв..
С молба
вх. рег. № 3560/15.07.2019г. е представена вносна бележка за внесена държавна
такса.
Съдът намира, че особеното искане е
неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
Разпоредбите на глава Двадесет и седма от ДОПК
"Защита срещу принудително изпълнение", уреждащи обжалването на
действията на публичния изпълнител пред Изпълнителния директор на АДВ и
съответно - на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат изрично
правомощия на съда, разглеждащ жалбата, подадена по чл. 268 от ДОПК, да спре
изпълнението (изпълнителното дело). В чл. 266, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че
жалбата по административен ред не спира действията по принудителното
изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху
вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, като тези
самостоятелни права следва да бъдат установени с писмени доказателства,
приложени към жалбата. Безспорно, жалбоподателят не е трето лице по смисъла на
закона, а длъжник по цитираното по-горе изпълнително дело. В чл. 222 от ДОПК са
регламентирани правомощията на публичния изпълнител с разпореждане да спре
принудителното изпълнение в следните случаи: 1. поставяне на длъжника под
запрещение - до назначаването на настойник или попечител; 2. при повикването му на учебен сбор - до
завършването му; 3. при смърт на длъжника - до приемане на наследството; 4.
други случаи, предвидени в закона. Такива основания за спиране не се твърдят от
страната, поискала спирането и не са налице основания съдът да го постанови.
Доколкото нормите, съдържащи се в ДОПК, са специални, не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 297 от АПК, уреждаща производството по жалба срещу
постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението и
по-конкретно на нейната ал. 4, предвиждаща, че подаването на жалбата не спира
изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаването ѝ. Следва да се
посочи, че в АПК не е предвидено задължително обжалване на действията на органа
по изпълнението по административен ред, за разлика от ДОПК. Съгласно § 2 от ПЗР
на ДОПК, нормите на АПК и ГПК се прилагат субсидиарно, т. е. само доколкото в
този кодекс не е предвидено друго, респ. за неуредените случаи. При наличието
на разпоредбата на чл. 266, ал. 4 от ДОПК, в която е уреден случаят на спиране
на действията по принудителното изпълнение, а именно - само при подадена жалба
от трети лица със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено
принудителното изпълнение и при липсата на изрично овластяване на съда да спре
обжалваните действия по собствена преценка до приключване на производството по
обжалването им, направеното искане е неоснователно. Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ направеното особено искане за спиране
на изпълнително дело № 1506/2016 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на
НАП- В.Търново- М. Т.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7 – дневен срок от съобщението .
СЪДИЯ : /п/