Р Е Ш Е Н И Е
29.05.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА
НАРОДА
VII
Районен съд – Дупница състав
12.05. 2017
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица
Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1605 2016
дело № по описа за г.
Б.Д.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, В.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***-град и Н.Г.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действаща лично за себе си и като пълномощник на Б.Д.Ш.
и В.Д.Ш., тримата с адрес ***, са предявили срещу В.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл.34 ЗС и чл.341, ал.1 от ГПК.
Производството е във фазата по допускане на съдебната делба и определяне
квотите на съделителите в делбената маса.
Ищците
твърдят, че с ответниците са съсобственици на поземлен имот
с идентификатор 39339.503.83 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. ***, общ. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на ИД на
АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***, ул. «*** ***» № 13: площ 914 кв.м.;
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план:
717/622; квартал: 9, парцел: III – 622, като съсобствеността е
възникнала по силата на разпоредителни сделки.
В.Г.К. и К.В.В. притежават ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 39339.503.83. Собственик на другата ½
идеална част от имота е Н.Г.Ш. по силата на
сделка, обективирана в нот. акт № 41, т.ІІ, д.№ 589/1988 г.
В описания имот попадат сгради, лична собственост на
отделните собственици, като Б.Д.Ш. и В.Д.Ш. са собственици на вертикална етажна
собственост в сграда с идентификатор 39339.503.83.1. Тази сграда е изградена от Н.Г.Ш. и съпруга
й *** Б.Ш. през 1988-89 г., а след смъртта му е придобита по наследство от
двете им деца.
Сграда с
идентификатор 39339.503.83.2, сграда с идентификатор 39339.503.83.3 и сграда с
идентификатор 39339.503.83.4 са изградени от *** и *** ***. С нотариален акт №
175, т. IV, д. 1524/1992 г., на В.К. са продадени сграда с идентификатор
39339.503.83.2 и сграда с идентификатор 39339.503.83.4. Сграда с идентификатор
39339.503.83.3, със застроена площ 71 кв.м., брой етажи: 1, останала в
собственост по наследство на В.Г.К. и Н.Г.Ш. от родителите им *** и
*** ***, при квоти по ½ идеална част.
В исковата молба се сочи, че страните не са постигнали съгласие за извършване на
доброволна подялба и поради това е подадена искова молба за извършване
на съдебна делба, при посочените квоти.
В
законовия срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорва иска. Съгласно нот. акт
157, том I, дело 274/1988 г. на РС - Дупница незастроеният ПИ III – 622, кв.9
по плана на с. ***, одобрен със заповед 3695/03.10.1974 г., е бил собственост
по дарение на *** П. ***а (***). С нот. акт № 41, том II, дело 589/1988 г. на РС - Дупница Н.Г.Ш.
е придобила чрез дарение от *** П. ***а (***) ½ идеална част от ПИ III
- 622.
През
1988 г. на Н.Г.Ш. е издадено строително разрешение №182/24.08.1988 г. за обект
- еднофамилна едноетажна жилищна сграда. Строителството е изпълнено през 1988 –
1989 г. и частично съвпада със сграда с идентификатор № 39339.503.83.1.
Строителното разрешение не прави Н.Ш. собственик на построеното по аргумент от
чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ и чл.92 от ЗС.
През
2004 г. с нот. акт № 122, том XV, дело 3184/2004 г. на СВ при РС - Дупница по
наследство и давност Б.Д.Ш. е признат за собственик на първи етаж от двуетажна
жилищна сграда с идентификатор № 39339.503.83.1 и ¼ идеална част от УПИ
III - 622, кв.9, по плана на с. ***.
Процесното
дворно място е застроено с две жилищни сгради и две второстепенни постройки,
има насаждания, външна тоалетна и напоително съоръжение югозападно от сграда №
39339.503.83.1, които не са обект на кадастъра, но са изградени от В. К.. В.Г.К.
и К.В.В. при режим на прекратена СИО са съсобственици на ½ идеални части
от ПИ с идентификатор № 39339.503.83 и цялата жилищна сграда с идентификатор №
39339.503.83.2 по силата на нотариален акт за продажба № 175, том IV, дело
1524/1992 г. на РС - Дупница.
Според
скица 15-492937-10.10.2016 г. на СГКК - Кюстендил и по арг.
от чл.2, ал.5
ЗКИР описаната в нотариален акт № 175, том IV, дело 1524/1992 г. на РС - Дупница стопанска
постройка с идентификатор № 39339.503.83.3 е собственост на В.Г.К.. През 2012
г. – 2014 г. сградата е ремонтирана от В. К.. Ответниците при необезпокоявано,
явно и несмутено владение, считано от 1992 г. до сега, са придобили по давност
постройка с идентификатор № 39339.503.83.4. При тяхното несмущавано владение
през 2011 г. В. К. е ремонтирал покрива на постройката.
Поради
наличието на сгради – собственост на ответниците, решение по допускане на
делбата не може да се постанови без одобрено изменение на ПУП, с което да са
формирани два имота, отговарящи на строителните правила и норми по площ, лице и
конфигурация на сградите. По аргумент от чл.204 от ЗУТ такава административна
процедура не е била започвана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
От представеното удостоверение за наследници № 276/24.10.2016 г., издадено от Община – Дупница, се установява,
че *** *** К. е починал на 08.01.2004 г. и е оставил следните наследници по
закон: *** П. *** /съпруга/, починала на 03.05.2008 г., Н.Г.Ш. /дъщеря/,
В.Г.К. /син/.
Видно от удостоверение за съпруг и родствени връзки № 286/10.11.2016 г., издадено от Община – Дупница, *** Б.Ш.,
съпруг на Н.Г.Ш. и баща на
Б.Д.Ш.,
В.Д.Ш. и *** Д.Ш., е починал на 20.12.1999 г.
Видно от нотариален акт № 157, том I, дело 274/1988 г., с него на 18.03.1988 г. *** П. ***а (***) е призната
за собственик по давност и наследство на УПИ III – 622 в кв.9 по
плана на с. ***. С нот. акт № 41, т.ІІ, д.№ 589/1988 г. *** П. *** е
дарила на дъщеря си Н.Г.Ш. ½ ид. част от УПИ III – 622 в кв.9 по
плана на с. ***. С нотариален акт № 175, том IV, дело 1524/1992 г.
на РС – Дупница на 28.09.1992 г. *** *** К. и *** П. *** са продали на
сина си В.Г.К. ½ ид.
част от УПИ
III – 622 в кв.9 по плана на с. ***, заедно с построените в него масивна едноетажна
жилищна постройка и стопанска постройка.
По делото са представени и нотариален акт № 43, том I, peг. №
246, дело № 41 от 2004 г. и нотариален акт № 44, том I, peг. №
247, дело № 42 от 2004 г. на нотариус Л. Стоева, с които В.Д.Ш. и Б.Д.Ш. са признати
за собственици на основание наследство и делба съответно на втория и на първия
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 89 кв.
м., ведно с по ¼ ид. част от УПИ III – 622 в кв.9 по плана на с. ***, в който е
построена сградата.
С представената декларация от 12.08.1988 г. /л.103/ *** П. *** е
дала съгласие дъщеря й Н.Г.Ш. да построи къща в подарения й от нея УПИ III – 622 в кв.9 по
плана на с. *** съгласно нотариален акт № 41. Видно от
издаденото на Н.Г.Ш. разрешение
за строеж № 182/24.08.1988 г. /л.42/, одобреният архитектурен проект е за
изграждане на едноетажна жилищна сграда и гараж. В представеното писмо от кмета
на община Дупница до страните от 24.08.2016 г. /л.45/ се сочи, че при проверка
на място са установени отклонения от издадените строителни книжа: застроената
площ е 84 кв. м., изградена е надстройка, представляваща втори жилищен етаж,
предвиденият гараж не е изграден.
Видно от удостоверение изх.№ 6980/24.01.2017 г. на СРС, бракът между В.Г.К. и К.В.В. е прекратен с решение по гр. д. № 1442/2011 г. по описа
на СРС, в сила от 29.09.2012 г. С нот. акт № 39,
т.І, д.№ 37/2017 г. на нотариус Е. Китов К.В.В. е продала на В.Г.К. ¼
ид. част от поземлен имот с идентификатор 39339.503.83, ведно с ½ ид.
част от сграда
с идентификатор № 39339.503.83.2 и с ½
ид. част от сграда
с идентификатор № 39339.503.83.3. Поради това на основание чл.226, ал.2 вр. с
чл.222 ГПК В.Г.К. е заместил К.В.В. като страна в производството.
Свидетелят *** *** сочи, че многократно е посещавал процесния имот като
приятел на сина на ответника. При посещенията си не е възприел присъствие в
имота на други хора извън семейството на ответника.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и приета
съдебно-техническа експертиза, по действащия план предвиденото за имота
застрояване е малкоетажно – от 1 до 3 етажа включително. Сграда с идентификатор №
39339.503.83.1 е построена в отклонение от издадените строителни
книжа, във връзка с което от главния архитект на общината е издадено
удостоверение за търпимост № УТ-168/19.10.2016 г. със заключение, че строежът
съответства на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането
му.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск за съдебна делба на застроен поземлен имот с правно
основание чл.34 ЗС вр. с чл.341 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС, всеки
съсобственик може да иска делба на обща вещ, освен ако законът разпорежда друго
или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Съществуването
на правото на съдебна делба е предпоставено от доказването, че страните са
участници в имуществената общност.
Решението по
допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите и
частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата
по допускане на делбата в делбеното производство да бъде установено правото на
собственост на всяко едно от лицата върху имотите, чиято делба се иска да бъде
допусната по съдебен ред и частта на всеки от тях в имуществената общност.
Между страните не е спорно и се установява от приложения нотариален акт № 157, том I, дело 274/1988 г., че процесният недвижим имот е
бил собственост на *** П. ***а (***). Посредством дарение от нея, обективирано в нот.
акт № 41, т.ІІ, д.№ 589/1988 г., Н.Г.Ш. е придобила собствеността върху ½
ид. част от имота на неуточнена дата през 1988 г., преди 12.08.1988 г. /датата
на подписване на представената декларация по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ, в която е
упоменат нотариалния акт с № 41/. С декларация с нотариално заверен подпис от
12.08.1988 г. *** П. *** е дала съгласие дъщеря й Н.Г.Ш. да построи
къща в процесния имот, изградена въз основа на разрешение за строеж №
182/24.08.1988 г. от Н.Г.Ш. и съпруга й *** Б.Ш. през 1988-89
г.
Предвид съдържанието на волеизявлението на *** П. ***, с което е учредено
правото на строеж в съсобствения между двете имот /не е конкретизирана площта и
етажността на къщата/, не може да се приеме, че построеният втори етаж на
сграда с идентификатор № 39339.503.83.1 в отклонение от издаденото
строително разрешение едновременно надхвърля и обема на учреденото право на
строеж. Поради това цялата сграда с идентификатор № 39339.503.83.1 е придобита
от Н.Г.Ш. и съпруга й *** Б.Ш. в режим на СИО - съгласно чл.19, ал.1 от СК
/отм./, придобитото по време на брака в резултат на съвместен принос принадлежи
общо на двамата съпрузи, независимо на
чие име е придобито. В чл.19, ал.3 от СК /отм./ е предвидена оборима
презумпция, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. При
прекратяване на брака със смъртта на *** Б.Ш. на 20.12.1999 г. общността се е
трансформирала в обикновена дялова съсобственост, при равни права. Частта на ***
Б.Ш. е придобита от преживелия съпруг и трите им деца, всеки от които има равен
дял – 1/8, т.е. понастоящем сграда с идентификатор № 39339.503.83.1 е
съсобствена между Н.Г.Ш. /с 5/8 ид. части/ и В.Д.Ш., *** Д.Ш. и Б.Д.Ш. с по 1/8 ид.
част.
На 28.09.1992 г. В.Г.К. е придобил посредством възмездна сделка по време на
брака си с К.В.В. собствеността върху другата ½ ид.
част от процесния имот, заедно с построените в него масивна едноетажна жилищна
постройка /с идентификатор 39339.503.83.2/ и стопанска постройка /с
идентификатор 39339.503.83.3, видно от скица
15-492937-10.10.2016 г. на СГКК - Кюстендил/. В хода на производството В.Г.К.
е придобил собствеността върху частта от имота и описаните постройки,
притежавана от К.В.В. след прекратяването на брака помежду им.
Поради изложеното, в процесния поземлен имот с идентификатор 39339.503.83
са налице две самостоятелни сгради по смисъла на б. «д» от ППВС №2/1982 г. –
жилищните сгради с идентификатор № 39339.503.83.1 и с идентификатор
№
39339.503.83.2 /другите две постройки с идентификатор
№
39339.503.83.3 и с идентификатор № 39339.503.83.4 са с
обслужващ характер и не са самостоятелни обекти на право на собственост/.
Само едната от жилищните сгради – с идентификатор № 39339.503.83.2, е
индивидуална собственост на един от собствениците на земята – на В.Г.К..
Другата жилищна сграда – с идентификатор № 39339.503.83.1, е
съсобствена между Н.Г.Ш., В.Д.Ш., *** Д.Ш. и Б.Д.Ш.. Съсобственият
поземлен имот понастоящем е застроен съобразно предвижданията на плана на с. ***,
т.е. не е приложима възможността по чл.183, ал.4 ЗУТ Н.Г.Ш. да
поиска издаване
на разрешение за нов строеж, съответно за надстрояване или за пристрояване, без
съгласието на ответника.
Следователно в конкретния случай
делбата е допустима – изрично в този смисъл е Решение № 87 от 7.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 825/2010 г., II г. о., ГК: делбата на съсобствено УПИ е
недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на
собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в
случаите, когато намира приложение нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ. Един от съсобствениците на терена - Н.Г.Ш., няма самостоятелна сграда или
самостоятелен обект – жилище, а допустимото застрояване на парцела е извършено.
Ирелевантен за допустимостта на делбата е доводът на ответника, че сграда с
идентификатор № 39339.503.83.1 представлява незаконен строеж: не се твърди и не
се установява да е издадено предписание за нейното премахване, а до издаването
на такова предписание предмет на делба могат да бъдат и незаконни строежи.
От доказателствата по делото се установи, че съсобственици на поземлен
имот с идентификатор 39339.503.83 са Н.Г.Ш. /по дарение, обективирано в нот.
акт № 41, т.ІІ, д.№ 589/1988 г./ и В.Г.К. /като приобретател по продажба,
обективирана в нотариален акт № 175, том IV, дело 1524/1992 г. на РС – Дупница и продажба,
обективирана в нот. акт № 39, т.І, д.№ 37/2017 г./ при равни права – по
½ ид. част.
Ищците В.Д.Ш. и Б.Д.Ш. не се установи да участват в съсобствеността върху
процесния поземлен имот и искът им следва да се отхвърли, като неоснователен.
Доколкото в производството за делба всеки съделител е ищец по своето право на
собственост и ответник спрямо останалите участници в общността, уважаването на предявения
от Н.Г.Ш. иск за установяване правото й на собственост срещу В.Д.Ш. и Б.Д.Ш., всеки от които се позовава на
констативен
нотариален акт
за собственост, има и последиците по чл.537, ал.2 ГПК /Решение № 236 от
3.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2012 г., IV г. о./ и всеки от
двата нотариални
акта следва да бъде отменен от съда в частта относно признатото с
него право на собственост върху ¼ ид. част от УПИ III – 622 в кв.9 по
плана на с. ***. Приложението на чл.537, ал.2 ГПК е предписана от самия
закон последица, която съдът прилага, дори без искане на страните /Тълкувателно
решение № 178 от 30.VI.1986 г. по
гр. д. № 150/85 г., ОСГК; Решение № 23 от 3.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5214/2007 г., IV г. о., ГК/.
По отношение на описаната в
исковата молба селскостопанска сграда с идентификатор № 39339.503.83.3 от
доказателствата се установи, че е изключителна собственост на В.Г.К., поради
което искът за допускането й до делба следва да се отхвърли.
Направеното от страните искане за
присъждане на разноски е преждевременно заявено. Съгласно т.9 от ППВС № 7/73 г. и чл.355 ГПК, разноските по делбените
дела се определят съобразно стойността на дяловете при завършване на
производството по делбата /Определение № 24 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
717/2012 г., I г. о./. В делбения процес разноските се определят по
правилата на чл.355 ГПК с решението по извършване на делбата, като съделителите заплащат
съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски
по призоваване на свидетели, вещи лица, включително и възнаграждение за последните,
както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са
направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. Само когато разноските са
направени по повдигнат спорен въпрос във връзка с присъединени искания, те се присъждат по
общия ред, какъвто не е конкретният случай.
Воден от горното и на основание чл.34 ЗС и чл.341 и сл. от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор 39339.503.83 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ***, общ. Дупница, одобрени със Заповед №
300-5-57/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***, ул. «***
***» № 13: площ 914 кв.м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор:
няма; номер по предходен план: 717/622; квартал: 9, парцел: III – 622,
МЕЖДУ:
Н.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
Делбата да се извърши съгласно
правата на страните, а именно:
за Н.Г.Ш. – ½
ид. част;
за В.Г.К. – ½
ид. част.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК
нотариален акт № 43, том I, peг. № 246, дело № 41 от 2004 г. на нотариус Л.
Стоева в частта, с която В.Д.Ш. е призната за собственик на основание
наследство и делба на ¼ ид. част от УПИ III – 622 в кв.9 по
плана на с. ***, както и нотариален
акт № 44, том I, peг. № 247, дело № 42 от 2004 г. на нотариус Л.
Стоева, в частта, с която Б.Д.Ш. е признат за
собственик на основание наследство и делба на ¼ ид. част от УПИ III – 622 в кв.9 по
плана на с. ***.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Д.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, и на В.Д.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***-град, за
съдебна делба на Поземлен имот с идентификатор 39339.503.83 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. ***, общ. Дупница, одобрени със Заповед №
300-5-57/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Г.Ш., ЕГН **********,
с адрес: *** за съдебна делба на построената в Поземлен имот с идентификатор
39339.503.83 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, общ.
Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, селскостопанска сграда с
идентификатор №
39339.503.83.3, като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: