№ 106
гр. Ловеч, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА А.А
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А.А Въззивно гражданско дело №
20214300500599 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.87,ал.3 от ЗЗД.
С Решение №260111/01.10.2021г.,пост.по гр.д.№780/2020г. РС-Троян е развалил
изцяло, на основание чл.87,ал.3 от ЗЗД, по иск на СТ. Т. П. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, в качеството му на заместваща страна след смъртта на първоначалния ищец М.
М. П.а, поч.05.01.2021г., сключения Договор за продажба на недвижим имот срещу гледане
и издръжка, обективиран в нотариален акт с вх. peг. № 1482, акт № 14, том VI, н.д. №
885/01.07.2009 год. на СВп. при ТРС, с който Ст. Тр. П. и М. М. П.а прехвърлят на В. Д. Д. с
ЕГН **********, недвижим имот, намиращ се в с.Ст. с., Ловешка област, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 70500.509.92 /седемдесет хиляди и петстотин,
точка, петстотин и девет, точка, деветдесет и две/, в с.Ст. с., Ловешка област, по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-20/24.03.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот е от 17.08.2020г.; Адрес на поземления имот: ***; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 92 /деветдесет и две/;
1
при съседи: имот с идентификатор № 70500.62.116 /седемдесет хиляди и петстотин, точка,
шестдесет и две, точка, сто и шестнадесет/; имот с идентификатор №70500.509.870
/седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка, осемстотин и седемдесет/;
имот с идентификатор № 70500.509.2148 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин
и девет, точка, две хиляди сто четиридесет и осем/; имот с идентификатор № 70500.509.1900
/седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка, хиляда и деветстотин/,
заедно с построените в имота: 1. СГРАДА с идентификатор № 70500.509.92.1 /седемдесет
хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка, деветдесет и две, точка, едно/; със
застроена площ 46 /четиридесет и шест/ квадратни метра; брой етажи: 2 /два/;
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 2. СГРАДА с идентификатор №
70500.509.92.2 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка, деветдесет
и две, точка, две/; застроена площ 37 /тридесет и седем/ квадратни метра; брой етажи: 1
/един/; предназначение: друг вид сграда за обитаване; 3.СГРАДА с идентификатор №
70500.509.92.3 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка, деветдесет
и две, точка, три/; застроена площ 33 /тридесет и три/ квадратни метра; брой етажи: 1 /един/;
предназначение: хангар, депо, гараж, срещу задължението на приобретателя да поеме
издръжката и гледането на прехвърлителите докато са живи, като им осигури спокоен и
нормален живот, какъвто са водили до сега, лично или с помощта на своите близки или
трети лица, поради виновно неизпълнение на това задължение от страна на В. Д. Д. и Д. К.
МЛ.. С оглед изхода на спора В. Д. Д. и Д. К. МЛ. са осъдени да заплатят на СТ. Т. П.
направените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска, в размер на 1060лв.
В срок е постъпила въззивна жалба от В. Д. Д. от гр.С. и Д. К. МЛ. ог гр.С., чрез
пълномощника им адв.ХР. Б.-САК, с молба да се отмени и се потвърди законността на
сключения валиден договор за издръжка и гледане. Излага,че имат правен интерес да се
потвърди законността на този договор,тъй като са го изпълнили изцяло. Възразява, че са
налице основанията на изтекла законова погасителна давност в размер на 10 години от
сключване на договора, а именно 01.07.2009г. Счита, че не е изпълнен законовия ред от
починалата М. П.а, която приживе, преди завеждане на исковата молба, е следвало с
редовно писмено известие( нотариална покана) до В.Д., разваляне на договора за издръжка
и гледане едностранно.
Моли съда да отмени обжалваното решение на РС-Троян и да потвърди
законността на договора за издръжка и гледане.
Постъпила е и въззивна жалба от В. Д. Д. чрез процесуален представител адв.В.
Б.-САК. Счита решението за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, в разрез със задължителната съдебна практика по
поставените въпроси. Претендира присъждане и на направените разноски за две инстанции.
Сочи, че по делото безспорно е установено, че Ст. и М. П.и са прехвърлили правото на
собственост върху притежавания от тях в режим СИО поземлен имот с индентификатор №
70500.509.92, намиращ се в ***, с който приобратателят се задължил срещу прехвърленото
право на собственост да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите докато са живи,
2
като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега лично или с
помощта на техни близки. Ползващият се от договора Ст. Тр. П. почива на 01.02.2011г.,
като остава наследници – съпругата му М. П.а и СТ. Т. П., който е внук от починалия през
2005г. син Т. Ст.ов П.. В хода на процеса С.П. е конституиран на мястото на починалата
ищца. С подадената приживе от М. П.а искова молба се претендира разваляне на договора за
издръжка и гледане поради неизпълнение на задълженията на приобретателя.
Пред първоинстанционния съд Д. е направил възражение за недопустимост и
неоснователност на претенцията за разваляне на договора за издръжка и гледане по
отношение на ¼ ид.ч. от собствеността на имота, придобити от СТ. Т. П.-внук на ползващия
се от договора Ст. Тр. П.. Заявено е и възражение за неоснователност на иска, поради
изтекла погасителна давност на иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД по отношение ¼ ид.части от
собствеността на имота, придобита по наследство от съпругата на ползващия се от договора
П.. С обжалваното решение тези възражения се отхвърлят. Счита решението в тази част за
неправилно и в противоречие с практиката на ВКС- позовава се на Реш.№ 653/25.11.2003г.
по гр.д.№ 146/2003г. на I ГО на ВКС, в което е прието, че след смъртта на едно лице,
неговият наследник може да упражни правото да развали договора по отношение на
неизправния длъжник само за дела си от наследството, а не за целия договор, ако не е
единствен наследник. Обяснява,че съпругата, притежаваща ½ ид.ч. от имота след
прекратяване на СИО, настъпило със смъртта на С.П., може лично да упражни правото да
развали договора приживе, а такова право имат и нейните наследници в срок от 5 години от
смъртта й. За притежаваните от нея ¼ ид.ч. от имота, придобити по наследство от съпруга й,
възможността да развали договора се погасява с 5-годишен преклузивен срок от смъртта на
наследодателя и ползващия се от договора Ст. Тр. П., като в случая този срок е изтекъл, а
наред с това своевременно е направено позоваване на давност, поради което искът се явява
неоснователен. Цитира съдебна практика и сочи, че правото да се иска разваляне на
договора, ако е било пропуснато приживе, може да се упражни от наследниците само до
размера на притежаваните от тях наследствени права, но не и по отношение на целия
договор, като заключава, че М. П.а е процесуално легитимирана да предяви иск единствено
до размер на ½ ид.ч. от имота. Не е процесуално легитимирана да упражнява чужди
имуществени наследствени права, а именно права върху ¼ ид.ч. от имота, придобити по
наследство от внука й. По отношение на наследената от нея, като преживяла съпруга ¼ ид.ч.
от имота е била налице процесуална легитимация, но искът е неоснователен, поради
предявяването му в срок над 5 години от смъртта на съпруга й и своевременно позоваване
на давността от страна на ответника с отговора на исковата молба.
На следващо място, счита че първоинстанционният съд неправилно е
интерпретирал събраните по делото гласни и писмени доказателства,което е довело до
уважаване претенциите на ищеца. Твърди че липсват мотиви защо съдът е кредитирал
показанията на свидетелите на ответниците. По делото са събрани достатъчно
доказателства, че ответниците лично или чрез трети лица са осигурявали издръжката и
гледането на ищцата и нейния съпруг.
3
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба (подадена чрез
адв.ХР. Б.- САК), от въззиваемия СТ. Т. П., чрез адв.В.А.-ЛАК.
Счита, че тази жалба е недопустима в частта, с която се иска потвърждаване
законността на договора за издръжка и гледане, тъй като този въпрос не е предмет на
делото. Ищцовата страна не е оспорвала законността на договора, а незаконният договор би
могъл за бъде нищожен или унищожаем, на разваляне подлежи валидният договор. Твърди,
че неоснователно въззивниците се позовават на изтекла погасителна 10-годишна давност от
сключване на договора, като няма наведено твърдение в отговора на исковата молба за
подобна погасителна давност. В действащото законодателство няма правно уреждане на
подобна погасителна давност със срок 10г. от сключване на договора. Счита, че решението
е законосъобразно и правилно и моли да се потвърди. Моли да се присъдят разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил и отговор на въззивната жалба (подадена
чрез адв.В. Б.–САК) от въззиваемия СТ. Т. П., чрез адв.В.А.-ЛАК.
Твърди, че тази въззивна жалба е просрочена. Излага,че от името на двамата
ответници вече е била изпратена въззивна жалба с вх.№ 262198/21.10.2021г. чрез адв.ХР. Б.,
която е подписана на 20.10.2021г. Срещу същото решение е подадена втора въззивна жалба,
но само от ответника В. Д., чрез адв. В. Б., с вх.№262254/10.11.2021г. и изходящо пощенско
клеймо от 08.11.2021г., която е и предмет на отговора. Твърди, че към момента на внасяне
на въззивната жалба в РС-Троян- на 10.11.2021г., с поставено изходящо пощенско клеймо от
08.11.2021г., срокът за обжалване за В.Д. е изтекъл, а въззивната жалба е процесуално
недопустима. Изтъква, че адв. Б. е бил пълномощник на отв.Д.М. в първа инстанция, като
пълномощното му е за всички инстанции. Постановеното на 01.10.2021г.
първоинстанционно съдебно решение е връчено лично на ответника Д.М. на 08.10.2021г. в
гр.С.. На 08.10.2021г. въззиваемият В.Д. е издал на адв. Б. пълномощно за процесуално
представителство пред съдебните власти, с оглед което той е депозирал въззивна жалба от
името на двамата ответници. Във въззивната жалба е посочен номерът на атакуваното
Решение № 260111/01.10.2021г., номерът на делото № 780/2020г. на РС-Троян, описани са
пороците на решението и какво е искането към втората инстанция. От така извършените от
ответниците действия приема, че двамата жалбоподатели са узнали за първоинстанционното
решение и са упражнили правото си на жалба, постъпила в съда с вх.№ 262197 от
21.10.2021г. Сочи, че на 25.10.2021г. съобщението за изготвеното решение е връчено на В.
Д., чрез пълномощника му - адв. В. Б., и твърди, че датата на получаване на съобщението-
25.10.2021г. не може да се приеме като начало на нов срок за обжалване в полза на В.Д., тъй
като към този момент той вече е узнал за решението на съда и е извършил съответните
процесуални действия, упълномощавайки друг адвокат и депозирайки въззивна жалба чрез
РС-гр.Троян.
По същество счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се остави без
уважение. Обяснява,че в договора не се съдържа клауза уточнение, от която да е видно коя
част от имота се прехвърля срещу гледане на С.П. и коя част, срещу гледане на М. П.а.
Целият имот обезпечава издръжката и гледането на всеки един от прехвърлителите. Сочи,че
4
по време на сделката имотът е бил в режим СИО, поради което задължението по договора е
неделимо. С решението си РС-Троян правилно разваля целия договор,тъй като ако има
някакво изпълнение на договора от страна на ответниците, то е незначително, поради което
на разваляне подлежи целия договор. Сочи за неоснователно позоваването на изтекла
давност. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивниците се явяват лично и чрез адв.Б.. Пълномощникът
на В.й Д.-адв.В. Б.,в писмено становище поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемият СТ. Т. П. се явява лично и с адв.В.А., като поддържат отговорите на
въззивните жалби.
От приложените по гр.д.780/2020г.по описа на РС-Троян доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК, като прие,че е налице. Въззивните жалби са подадени в
срок и от легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261
от ГПК и съдът ги приема за редовни.
По възражението на адв.А. за просрочие на въззивната жалба, подадена от В.Д.,
чрез адв. Б., съдът се произнесе с определението по чл.267 от ГПК и го прие за
неоснователно.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност.
По същество.
Установява се,че с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане с № 128, том II, рег.№3508, дело № 288 на Нотариус с
рег.№477 в НК и с район на действие РС-Троян, е обективирано сключването на
01.07.2009г. на договор, по силата на който Ст. Тр. П. и М. М. П.а са прехвърлили на В. Д.
Д. процесния недвижим имот,намиращ се в с.Ст. с.,Ловешка област, срещу задължението на
приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите докато са живи, като
им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, лично или с помощта на
своите близки или трети лица.
Видно от удостоверение за наследници № 02-04-1150 от 28.09.2020г. на Община
Троян, прехвърлителят Ст. Тр. П. е починал на 01.02.2011г. и е оставил за свои законни
наследници ищцата М. М. П.а-съпруга и СТ. Т. П.- внук,по право на заместване на
починалия през 2005г. син-Т. Ст. П..
В хода на първоинстанционното производство- на 05.01.2021г. е починала и
ищцата М. М. П.а. Видно от представения Акт за смърт № 0009/05.01.2021г. на Община-
Троян, поради което в качеството на заместваща страна,на осн.чл.227 от ГПК, като ищец е
конституиран внука й СТ. Т. П. с ЕГН **********, който поддържа предявения иск и
оспорва отговорите.
5
След смъртта на ищцата М. М. П.а по делото е представено саморъчно изложение
от нейно име от 28.09.2020г., на позицията й по спора. С оглед откритото производство по
оспорване на автентичността съдът е допуснал съдебно-графологична експертиза,която дава
заключение,че документът е изписан и подписан от ищцата. Същото следва да се приеме
като изявление на ищцата по спора.
По делото са разпитани свидетели,ангажирани от двете страни.
Свидетелите на ищцата : Свидетелят Р.М.Д. живее в съседство - на около 100
метра от къщата на М. и С.П.и. Разказва,че след смъртта на съпруга й ищцата живеела сама.
Счупила си крака и за известно врече била гледана в С., но скоро я върнали- „но я върнаха
посред зима…сама в къщата,където няма отопление и нищо..“. Обяснява, че я помолили от
кметството да се грижи за нея и затова ходила по няколко пъти на ден да й пали печката,
заедно с още две жени- „...Ходех по няколко пъти на ден да й паля печката, а мъжът ми
идваше да помага, като разриваше снега, за да може да влезем до къщата, защото тогава
януари-февруари беше много сняг....". Първоначално М. не могла да става и се налагало да й
помагат и с храната. След около две седмици започнала да става по малко и си помагала с
един бастун, но продължили да я посещават сутрин и вечер,като й подготвяли дърва за
печката за деня. Друга жена от селото-„Д.“ й вземала пенсията и й се отчитала за
разходването й за лекарства и хранителни продукти. Зеленчуци й докарвали търговци,
които минавали с кола през селото.
Свидетелят е категорична,че когато пораснал внукът Ст. много се е грижел за баба
си, за обслужването й в къщи, за покупки, водел я на болница, водел лекар в дома й. М. била
много доволна, разчитала на него и споделяла със задоволство за грижите на внука й-
„Казваше, че много съжалява, че е прехвърлила къщата…Бай Ст. плачеше, че не иска да
дадат къщата на В., имаха си внук, но той тогава беше малък.... синът им е починал, .. .а
В. ги омайваше нещо, че той ще се грижи за тях.....но, нямаше грижи към тях....".
Свидетелката обяснява,че внукът посещавал баба си често-„..през ден,през два…....или реже
дърва или носи на баба си дърва...", често виждала колата му да е спряна пред дома на
бабата. М. й споделяла,че не иска да отиде да живее в С., защото майката на В.й се държала
лошо с нея. Свидетелката не познава В.Д., твърди че го е виждала само един път в дома на
баба М.. Свидетелката не е ходила на погребението на ищцата.
Свидетелката В.Н.Д. е бивша снаха на М. П.а и майка на заместилия я С.П..
Твърди,че не е виждала В.й да посещава ищцата,но знае, че е неин племенник. Обяснява,че
живее със сина си през последните 10 години в Троян и почти всяка седмица ходят до с.Ст.
с.-пътуват заедно,като тя отивала в своята къща,а синът й при баба си- „…Каквото имаше
нужда по двора го правеше,огради ли,всичко,което го помоли е правил.Нямаше как да не го
прави,защото няма кой друг...Бавеше се, защото винаги има какво да се прави там…“.
Помагали й с продукти,които купували. Знае,че и други хора от селото са й помагали,когато
те не могат да си дойдат. Твърди, че те са й купували дърва. Тя и синът й организирали
погребението на М.. В.й ги попитал дали да заплати някаква част от сумата,но тъй като все
още не знаели окончателната стойност,не му отговорили.
6
Свидетелката К.Р.Д. познава М. отдавна, били колеги в „Е.“. Свидетелката е била
кмет на селото и обяснява,че е търсила хора да помагат на М.-особено когато е била със
счупен крак. Ищцата ходела първо с един,а после с два бастуна. М. била общителна- „..най-
напред звънне по телефона на мен или на другата комшийка..Тя беше грамотна жена и
можеше да се говори с нея..Тя обичаше да говори по телефона и бяхме дежурни
телефонистки..“. Обяснява,че й е помагала да се снабди с дърва,а комшиите да се нарежат
и приберат. Внукът й често помагал-„..Напоследък само той се грижеше за нея и то много
добре,учудващо за момче.Хем завърши,хем ходеше на работа…Напоследък даже когато я
закара на болницата,всеки ден си идваше.Когато аз ходих да пратя докторката, той вече
я беше докарал в болницата“. Свидетелката е виждала често автомобила на Ст. да е спрян
пред вратата на баба му.Тя й споделяла,че се грижи за нея,свидетелят виждала нарязаните и
наредени от него дърва в двора. М. й споделяла,че не е доволна от В.й,макар да не обичала
да се оплаква.Свидетелката също не го познава,фвидяла го за пълни път на погребението. М.
й споделяла,че „..само внукът й я гледа и че много съжалява,че е прехвърлила къщата и
иска да развали договора..“ Свидетелката е помагала на М. да се къпе и обяснява,че в
къщата имало баня, вана, бойлер. Не знае кой е купил бойлера.
Свидетелите на ответниците:
Свидетелят Д. В. Д. е син на ответниците. Обяснява,че често посещавали баба
М.,основно с баща му,но и с майка му. Ходели главно събота и неделя и през
ваканциите,през лятото оставали за повече. Винаги носели хранителни продукти на баба М.,
също цепели дърва, редели ги, косели тревата,копаели градината,поправяли покрива.Баща
му купил косачка за двора Носели храна и за котките й. Твърди,че баща му й е давал и пари.
Не си спомня да е виждал съседите на баба М.. Обяснява,че винаги е била доволна от
това,което са направили в къщата-„..Ние много си я обичахме.Аз даже бях много
изненадан,че тя е завела дело…“ Свидетелят е ходил за последно месец преди на почине.
Свидетелят С.К.П. познава В.Д.,от когото били наети(със съпругата му) да
помагат на баба М.-„..Леля М. каквото ни накара,това работим,примерно копане,гътане на
дървета.В.й ми каза да отрежем едно дърво,че е много дебело.. преди три години беше
това.. В.й ни плащаше когато се видим и когато свършим дадена работа…От В.й съм
вземал примерно 200лева. Когато за дървата- 40лева,даде ни ги В.й когато чистим
градината й където си пасеше овцете ни е плащала М.…“. Свидетелят се грижел и за
градината на М.- „Най-често ходим през пролетта,когато е за засаждането на
зеленчуците..ходим когато има нужда от дърва,да й кръним една липа,да берем липов
цвят.Всеки месец все по нещо се е случвало да отидем..Разбрахме се с В.й това което той
не е свършил-ние да го вършим и за него да не се плаща..“. Обяснява,че бабата им се
хвалела,че В.й й е залепил стаята,изчистил комина и кюнците,хвалела се какво прясно месо
са й донесли,че я е водил на панаира в с.Б.. Освен В.й и Д. не е виждал друг да помага на
баба М.. Знае,че има внук,че идва при нея,но не го е виждал да й помага.Знае,че е ползвала
храна от социалния патронаж,но не й харесвала и се обадила да я откаже.
Свидетелят В.М.Ц. живее близо до М.,често виждал Д. и В.й да я посещават.
7
Обяснява,че В.й идвал поне 2 пъти годишно, ремонтирал покрива, боядисвал, поддържал
двора. Дълго време М. се справяла сама с градината, с животните, с домакинството, до 72-
73-години управлявала и мотор „Балкан“. Споделя,че била „..чепат човек..много интерес-
човек,трудно се работи с нея..Тя каже ли нещо,че трябва да е така-не може по друг
начин..“. Като си счупила крака В.й довел своя позната да я гледа, но тя се отказала,защото
бабата започнала да я нагрубява. Затова В.й я взел в С.. Върнала се после и до пролетта вече
излизала с бастун на двора. Споделя,че била работна жена, не спирала да се грижи за
градената,за животни,но не била старателна в домакинството- било мръсно и разхвърляно.
Говорили с баба М. за делото,тя му споделила,че е намерила двама свидетели и искала да го
ангажира и него.Не му е споделяла внукът й Ст. да й е влиял да образува делото.
Показанията на двете групи свидетели са ясни,конкретни и формирани въз основа
на непосредствените им впечатления. Единни са по отношение на факта,че дълги години
след сключване на договора М. П.а е могла да се грижи сама за себе си. Нужда от
непосредствена помощ е имала когато си счупила крака, тогава за кратко време е живяла в
С.,но по нейно желание се върнала. Противоречия се откриват по отношение твърдението за
честотата на посещенията на семейството-гледащи при ищцата М. П.а.
Съдът намира,че всяка група свидетели са повлияни при интерпретирането на
впечатленията си от защитната линия на страната,от която са ангажирани. Съдът приема,че
следва да се довери на свидетелите на ищцата по отношение нуждата й от помощ в
ежедневието,която й е оказвана непосредствено и ежедневно не от ответниците, а от хора от
селото-съседи,от социален патронаж и т.н., от внука й Ст.. За обективни следва да се
приемат и обясненията на свидетелите на ответниците,че са посещавали П.а,макар и
епизодично са се стремели да поддържат жилището,двора,да обезпечат нуждите й от дърва,
от храна. Непосредствените и ежедневни грижи,в периодите, когато гледаната се е нуждаела
от такива, не са могли да ги обезпечат нито лично,нито чрез трети лица.
Обясненията на Д.М.,дадени в качеството й на свидетел, не следва да се
съобразяват,с оглед ангажирането й в последствие като главна страна в процеса.
Обясненията на сина на ответниците се преценяват критично, съгласно нормата на чл.172 от
ГПК,но не се откриват съществени противоречия с останалите свидетели(извън описаните
по-горе).
По реда на чл.176 от ГПК са поставени въпроси към отв.В.Д., на които
отговаря,че не е организирал погребението на М.,но попитал Ст. и майка му какви пари да
даде за заплащането.Те му казали,че все още не знаят,а след това не му се обадили.
Ответникът Д.М. отговаря,че знаела за предварително приготвени от М. за
погребението й. Тя също не е участвала в организирането му, но знае, че В.й е предложил да
плати стойността.
При така установената фактическа обстановка съставът се съгласява с извода на
първоинстанционния съд за доказано неизпълнение на договора за издръжка и гледане.
Формулировката на поетите и очаквани ангажименти е общо- „..срещу задължението на
8
приобретателят да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите докато са живи, като
им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, лично или с помощта на
своите близки или трети лица“, затова следва да се приеме,че се дължат обичайните
издръжка и грижи, включващи нужната храна, режийни разноски, дрехи, обезпечаване на
медицински грижи и други според нуждите на прехвърлителите, без оглед на
възможностите им да се издържат сами от имуществото и доходите си. При съобразяване на
очакваните от прехвърлителите грижи следва да се отчита и факта,че и двете страни са били
запознати с обстоятелството,че гледащите не живеят в същото населено място-видно-
уговорили са и възможността грижите да се полагат и чрез трети лица.
От събраните по делото доказателства- главно показанията на свидетелите, не
може да се установи интензивността на изпълнението приживе на Ст. Тр. П., обясненията
им са съсредоточени за времето след смъртта му. Установява се,че макар и да са полагали
усилия да изпълняват ангажиментите си по договора,грижите на ответниците са били
епизодични и не в очаквания обем и интензитет. Неизпълнението им е съществено след
изпадането на П.а в нужда-след счупването на крака,от когато вече се е нуждаела от поСт.ен
придружител, какъвто не са й осигурили. Свидетелите са категорични, че съседите са поели
тези непосредствени грижи, както през зимата-когато е била на легло, така и в останалото
време,когато вече се е стаблизирала и е могла да се движи сама, макар и с бастун. От тогава
вече е имала нужда от постоянно обгрижване, от обезпечаване на ежедневна храна и
отопление, от чести посещения при лекар. За тези си непосредствени и неотложни нужди
П.а не е могла да разчита на гледащите и й се е налагало да ангажира съседи и близки. Не се
представиха доказателства ответниците да са изпълнили ангажимента да обезпечат
дължимите грижи и чрез трети лица, така, както са се съгласили страните. Грижите за
градината и животните,за които св.П. говори, че е бил наеман от отв.В.Д., не могат да се
приемат като форма на изпълнение,тъй като се отнасят за предходен период и са били
ограничени само до поддържане на двора,не и персонално към гледаните и конкретно към
М. П.а.
Или- макар да има данни, че приобретателите са изпълнявали част от
ангажименти си по договора, това не е било достатъчно и не е отговаряло на реалните
нужди на прехвърлителите-особено след изпадането на П.а в немощ, когато не са
обезпечили- нито лично, нито чрез трети лица, непосредствените грижи за нея. Не са
осигурявали и нужната ежемесечна издръжка. Плащането на сумата от 300лв. през м.май
2020г. е епизодично и не отговаря на уговорените в договора обем и системност. Не се касае
за епизодично, а за продължително неизпълнение в нужния обем и интензитет, поради което
съставът се съгласява с извода на първоинстанционния съд,че са налице предпоставките за
разваляне на договора.
Съдът не споделя крайния извод за пълно разваляне на договора.
Първоинстаницонният съд правилно е съобразил приетото в ТР №30/17.06.1981г.на ОСГК
на ВС- т.2 по отношение неделимостта на задължението за издръжка и грижи,уговорени по
отношение на две и повече лица прехвърлители. Задължението към тях е неделимо и затова
9
при неизпълнение преживялата съпруга е надлежно легитимирана да иска разваляне на
договора изцяло, ако има интерес от това. Тази възможност, обаче е ограничена от 5-
годишния давностен срок за упражняване на това право,с начало от смъртта на
наследодателя,когато е бил последният ден на неизпълнението на ангажиментите към него
по договора. В случая ответниците –приобретатели, са направили такова възражение и с
оглед данните по делото, то е основателно. Установи се,че Ст. Тр. П. е починал на
01.02.2011г. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга-М. П.а и по право на
заместване внук- С.П.. Претенцията си за пълно разваляне на договора-вкл.и по отношение
на починалия й съпруг, ищцата е предявила на 29.09.2020г.-т.е. много след изтичане на 5-
годишния давностен срок за упражняване на това право. До 2016г. такива права не е
предявил и другият наследник- внукът С.П.. С оглед на това съставът споделя тезата на
адв.Б.,че претенцията за разваляне на договора е погасена по давност по отношение на ½
част, за която разваляне не е допустимо. Договорът следва да се развали до размера на
притежаваните и своевременно упражнени от М. П.а права- т.е.до ½ част от договора. В
останалата част имотът е придобит от приобретателите и за нея искът следва да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения обжалваното Решение №260111 от 01.10.2021г.,
пост.по гр.д.№780/2020г.по описа на РС-Троян,следва да се отмени в частта,с която е
допуснато пълно разваляне на Договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №128, том II, рег.№3508,
дело № 288 на Нотариус с рег.№477 в НК и с район на действие РС-Троян, поради виновно
неизпълнение и се постанови разваляне до частта на ½ част от него. Решението следва да се
потвърди в останалата част,с която договорът е развален до размера на останалата ½ част от
него,като правилно.
При този изход на спора следва първоинстанционното решение да се ревизира и в
частта на разноските,като всяка от страните има право на възстановяване на ½ част от
направените от тях.
В производството по гр.д.№780/2020г.на РС-Троян ищцовата страна е
представила доказателства за направени разноски за държавна такса- 50лв., такса за
вписване -10лв., депозит за СГЕ-200лв. и адвокатски хонорар,като в представения списък по
чл.80 от ГПК се претендира сумата от 800лв., или в общ размер от 1060 лв. С оглед изхода
на спора следва да се присъди възстановяване на сумата от 530лв.
От ответниците В.Д. е представил доказателства за реално изплатен хонорар на
адв.В. Б. в размер на 1000лв.,който следва да му се възстанови от ищеца до размера на
500лв. Ответницата Д. К. М. е представила пълномощно на адв.Б.,в вписан като реално
изплатен хонорар в размер на 500лв.,от който следва да й се възстанови сумата 250лв.
По в.гр.д.№599/2021г. на ОС-Ловеч въззивникът В.Д. е представил доказателства
за внесена държавна такса от 25лв., реално изплатен на адв.В.Б. адвокатски хонорар в
размер на 250лв.-общо 275лв. Д.М. е внесла държавна такса от 25лв. Двамата въззивници са
заплатили и адвокатски хонорар на адв.Б. в общ размер на 1000лв.,който при липсата на
10
изрична уговорка следва да се приеме че е разпределен по равно-т.е.по 500лв.от всеки. По
правилото на чл.78,ал.1 от ГПК на възстановяване подлежи изплатеният за един адвокат
хонорар. С оглед на което на въззивника В.Д. следва да се признае право на възстановяване
на сумата 137лв.(275:2), а на Д.М. 262лв.(525:2).,които суми се възложат в тежест на
въззиваемия СТ. Т. П..
В настоящето производство СТ. Т. П. представя доказателства за реално изплатен
адвокатски хонорар в размер на 800лв.,от който с оглед изхода на спора на възстановяване
подлежи сумата 400лв.,която възизвниците следва да му заплатят.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен
съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260111/01.10.2021г., пост.по гр.д.№780/2020г. на РС-
Троян, в частта,в която е развален изцяло Договор за покупко-продажба срещу
задължение за издръжка и гледане от 01.07.2009г.,с №128, т.ІІ, рег.№ 3508/, д.№288 от
2009г. на Нотариус с рег.№477 в НК и район на действие РС-Троян, за размера над 1/2ид.ч.
от него, поради виновно неизпълнение на поетите задължения от В. Д. Д. с ЕГН **********
и Д. К. МЛ., ЕГН **********, към Ст. Тр. П.-поч. на 01.02.2011г. и М. М. П.а–поч.на
05.01.2021г., също и в частта за разноските, като неправилно и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ Договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и
гледане от 01.07.2009г.,с №128, т.ІІ, рег.№ 3508/, д.№288 от 2009г. на Нотариус с рег.№477 в
НК и район на действие РС-Троян, с който Ст. Тр. П.-поч. на 01.02.2011г. и М. М. П.а–
поч.на 05.01.2021г. са прехвърлили на В. Д. Д. с ЕГН ********** недвижим имот,намиращ
се в с.Ст. с.,Ловешка област,представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
70500.509.92 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка, деветдесет и
две/, в с.Ст. с., Ловешка област, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-20/24.03.2009г. на
ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 17.08.2020г.;
Адрес на поземления имот: ***; трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.); предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: 92 /деветдесет и две/; при съседи: имот с идентификатор №
70500.62.116 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, шестдесет и две, точка, сто и
шестнадесет/; имот с идентификатор №70500.509.870 /седемдесет хиляди и петстотин,
точка, петстотин и девет, точка, осемстотин и седемдесет/; имот с идентификатор №
70500.509.2148 /седемдесет хиляди и петстотин, точка, петстотин и девет, точка, две хиляди
сто четиридесет и осем/; имот с идентификатор № 70500.509.1900 /седемдесет хиляди и
петстотин, точка, петстотин и девет, точка, хиляда и деветстотин/, заедно с построените в
имота: 1. СГРАДА с идентификатор № 70500.509.92.1 /седемдесет хиляди и петстотин,
точка, петстотин и девет, точка, деветдесет и две, точка, едно/; със застроена площ 46
11
/четиридесет и шест/ квадратни метра; брой етажи: 2 /два/; предназначение: жилищна сграда
- еднофамилна; 2. СГРАДА с идентификатор № 70500.509.92.2 /седемдесет хиляди и
петстотин, точка, петстотин и девет, точка, деветдесет и две, точка, две/; застроена площ 37
/тридесет и седем/ квадратни метра; брой етажи: 1 /един/; предназначение: друг вид сграда
за обитаване; 3. СГРАДА с идентификатор № 70500.509.92.3 /седемдесет хиляди и
петстотин, точка, петстотин и девет, точка, деветдесет и две, точка, три/; застроена площ 33
/тридесет и три/ квадратни метра; брой етажи: 1 /един/; предназначение: хангар, депо, гараж,
срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането на
прехвърлителите докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са
водили до сега, лично или с помощта на своите близки или трети лица, за размера до
1/2ид.ч. от него, поради виновно неизпълнение на това задължение от страна на В. Д. Д. с
ЕГН ********** и Д. К. МЛ., ЕГН **********, към Ст. Тр. П.-поч. на 01.02.2011г. и М. М.
П.а–поч.на 05.01.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260111/01.10.2021г., пост.по гр.д.№780/2020г. на
РС-Троян, в останалата част, с която договорът е развален до размера на останалата ½
част от него.
ОСЪЖДА В. Д. Д. с ЕГН ********** и Д. К. МЛ. с ЕГН **********, да
заплатят на Ст. Т. П. с ЕГН **********, сумата 930(деветстотин и трийсет) лева,
представляваща разноски по съразмерност,от които по гр.д.№780/2020г. на РС-Троян-
530(петстотин и трийсет)лева,а по в.гр.д.№599/2021г. на ОС-Ловеч 400(четиристотин)лева.
ОСЪЖДА СТ. Т. П. с ЕГН ********** да заплати на В. Д. Д. с ЕГН **********,
сумата от 637(шестстотин трийсет и седем)лева, от която по гр.д.№780/2020г. на РС-Троян-
500(петстотин)лева, по в.гр.д.№599/2021г. на ОС-Ловеч 137(сто трийсет и седем)лева.
ОСЪЖДА СТ. Т. П. с ЕГН ********** да заплати на Д. К. МЛ. с ЕГН
**********, сумата 512(петстотин и дванайсет) лева,представляваща разноски по
съразмерност,от която по гр.д.№780/2020г. на РС-Троян- 250(двеста и петдесет)лева, по
в.гр.д.№599/2021г. на ОС-Ловеч- 262(двеста шейсет и два )лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12