Решение по дело №206/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], ******, [адрес], ет. 10, чрез гл. юрисконсулт Н. Л. срещу решение № 34 от 15.01.2025 г., постановено по АНД № 2051/2024 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че в постановения от Районен съд – Плевен съдебен акт липсват мотиви от страна на съда по същество на спора, както и липсва обсъждане на правната страна на спора. Не са обсъдени изложените в жалбата възражения и посочени пропуски, като не става ясно по какви критерии и съображения съдебният състав е отхвърлил доводите във въззивната жалба, потвърждаващи се от събраните по делото доказателствени средства. Сочи се, че липсва надлежна покана за съставяне на АУАН, тъй като е съставен в отсъствието на нарушителя и без отправена покана за съставяне на АУАН на дата 05.06.2024 г., като от дружеството е получено писмо за съставяне на АУАН на 04.06.2024 г. в 14.00 ч. на адреса на КЗП- Плевен. Поради обективна невъзможност, на посочената дата и час представител на дружеството не се е явил и АУАН не е съставен. Това е направено на следващия ден – 05.06.2024 г., без отправена покана и в разрез с изискванията на ЗАНН. Посочва се, че съдебната практика е такава, че след като нарушителят не се яви на посочената в поканата дата и час, АУАН се съставя и в негово отсъствие, но на тази конкретна дата, която поставя началото на производството и предопределя изчисляването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка се счита, че допуснатото нарушение не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и не може да бъде санирано с последващо връчване на АУАН на нарушителя. В допълнение се релевира, че на 05.06.2024 г. на дружеството са съставени общо 7 броя АУАН, за които административният орган явно е приел, че е поканил със същата покана за явяване на 04.06.2024 г. в 14.00 ч., въпреки че словесният израз и съдържанието на поканата по никакъв начин не изразява воля на органа за образуване на повече от едно административно наказателно производство, тъй като е използвано само единствено число в обръщението и е определен само един час за явяване, като липсата на представител на нарушителя отново бива използвана за утежняване на положението му. Твърди се също, че при съставяне на АУАН не са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, тъй като същият е съставен при наличието само на един свидетел Р. К. - посочена, като свидетел при установяване на нарушението, но нарушението не е установено при извършената проверка на 20.02.2024 г., отразена в КП № К-2739063, където посочената Р. К. е присъствала и не би могло да се счете, че тя е била свидетел при установяване на нарушението, тъй като то е констатирано на по- късна дата 21.05.2024 г. Излагат се и аргументи, че липсва обсъждане от страна на съда относно изложените твърдения за неправилна квалификация на деянието. Административно наказващия орган е санкционирал дружеството за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а описанието в АУАН и НП не съвпада с хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - словесният израз не съвпада с дадения числов такъв, поради което не става ясно точно за извършването на кое нарушение е наложеното наказание – за това, че в съдържанието на договора липсва посочен годишен процент на разходите (ГПР) или за това, че ГПР не е изчислен съобразно формулата по Приложение № 1 към ЗПК. Посочва се, че двете нарушения са различни по своя характер и представляват отделни фактически състави, въпреки че е предвидената една санкционна норма за тях. Не на последно място се сочи, че твърдяното нарушение не е доказано по несъмнен начин от обективна страна, а с чисто формални аргументи административно- наказващия орган е пренесъл текста на АУАН и е обосновал наложената имуществена санкция, която въззивният съд е потвърдил необосновано, като административно наказващият орган основава доказването на извършване на нарушение единствено на сключения диспозитивен частен документ, без наличието на свидетели очевидци или други доказателствени средства, когато е несъмнено ясно, че такова не може да се установи от представените писмени документи и това не е отчетено от съда. Посочва се, че няма събрани доказателства, не е назначена експертиза за изясняване и направа на необходимите изчисления, за които се изискват специализирани знания на вещо лице в областта на счетоводството и финансите, като цялото описание на нарушението се основава на написаното в договорната документация, а там непротиворечиво и ясно са посочени всички изискуеми реквизити, по чл. 11 от ЗПК - раздел VI от договора за потребителски кредит и т. 5.2 от Общите условия към него. В заключение се излагат доводи, че не е направено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като в съдебния акт не са обсъденипоотделно и в съвкупност приложените и приети писмени доказателства, като по този начин не става ясно каква фактическа обстановка съдебният състав е приел за установена и изяснена в конкретния казус и на какво основание. Посочва се, че липсата на каквито и да било мотиви в тази насока или противоречието им представлява съществено процесуално нарушение и обуславя пълната незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, представляващо основание за неговата отмяна. Сочи се, че има основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието е маловажно и предвид конкретната фактическа обстановка разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Иска се отмяна на решението, а по същество - отмяна на НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Председател на Комисия за защита на потребителите – гр. София, чрез юрисконсулт Р. М. е подал писмено становище на касационната жалба, с което моли да бъде оставена без уважение подадената касационна жалба като неоснователна. Посочва се, че целта на чл. 11, ал. 2, т. 10 от ЗПК е на потребителят да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор, дали да го сключи, като поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява, дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излагат се аргументи, че благодарение на ГПР става ясно реалното оскъпяване на всеки кредит, тъй като към лихвения процент по кредита се добавят всички разходи, които са свързани с кредита и посочвайки в договора за кредит размер на ГПР, без да се посочва кои разходи са включени в него, потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт или трябва да предполага кои точно разходи по кредита са включени в посочената стойност на ГПР. Твърди се, че целта на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Сочи се, че невключването на размера на възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по договора, води до това, че има разлика между формално посочения и действително прилагания размер. Твърди се, че районният съд е обсъдил подробно всички доказателства и всички доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Авторитетно и ерудирано е реализирал процесуалната проверка относно наличието на всички материално- правни и административно- производствени изисквания от законовия статут на оспореното наказателно постановление. Посочва се, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗПК, спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това, НП е издадено от компетентен административно наказващ орган и съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН, както и са надлежно връчени на търговеца. Претендират се разноски в размер на 150 лева. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на предявения размер на адвокатски хонорар, поради липса на фактическа и правна сложност на делото.

В съдебно заседание касаторът – „Профи кредит България“ ЕООД – гр. София, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът Председател на Комисия за защита на потребителите – гр. София, не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че не са допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила, като по безспорен начин е установено извършеното нарушение и правилно и законосъобразно са приложени съответните правни норми и е наложено административното наказание.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 006046/16.10.2024 година на Председателя на Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, затова че на 02.11.2023г. в гр. Плевен, офис на [улица], кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД е сключил договор № 40021137659/02.11.2023г., който не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, от които, включително свидетелски показания безспорно е установено, че „Профи кредит България“ ЕООД при сключване на договор № 40021137659/02.11.2023г. e нарушил чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит – договорът не съдържа посочване по ясен и разбираем начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

Неоснователно е възражението, че в обжалваното съдебно решение липсват мотиви и обсъждане на наведените с жалбата възражения, тъй като РС след като е посочил възприетата фактическа обстановка е изложил мотивите си при постановяването на решението и потвърждаване на НП.

Неоснователни са доводите на касатора, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при липса на покана, тъй като на л. 39 по делото е отправена такава за явяване на 04.06.2024 година в 14.00 ч. за съставяне на АУАН и същата, с оглед известие за доставяне, е получена на 27.05.2024 г. л. 38 по делото. Актът е съставен на 05.06.2024 година в отсъствие на нарушителя, но при надлежна покана и не е налице допуснато процесуално нарушение по см. на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на процедура по съставяне на АУАН - вписване само на един свидетел, тъй като свидетелката К. е такава при установяване на нарушението при проверката на 20.03.2024 година, а съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при установяване на нарушението, а К. има именно такова качество и не е необходимо посочване на други свидетели.

Правилен е изводът за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство.

Правилно съдът е отхвърлил като неоснователни и несъстоятелни всички доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП, които са преповторени и в касационната жалба, поради което не следва да се обсъждат. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. АУАН е съставен от служител на КЗП, а НП е издадено от председателя на КЗП. В случая нарушението се доказва категорично от събраните писмени доказателства, в това число и от съставените протоколи за проверка, свидетелските показания не са решаващи, но същите потвърждават писмените доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като в случая кредиторът не е изпълнил това свое задължение, като договорът за кредит не съдържа посочване по ясен и разбираем начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя.

Наложеното наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева е в минималния размер, като правилно е индивидуализирано с оглед тежестта на конкретното нарушение и не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличава от останалите нарушения от същия вид и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на Комисията за защита на потребителите – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, което е своевременно претендирано.

 

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 15.01.2025 г., постановено по АНД № 2051/2024 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], ******, [адрес], ет. 10 да заплати на Комисията за защита на потребителите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.