Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260048 23.10.2020
г. гр. Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО ..…...........………….…........................……..………......състав
на двадесет и трети септември…………….…………………..две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател
: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
Членове
: ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар..…………Петя
Делчева…..……….…………………………………………………...
прокурор
……………………….…….……........................................................…..……….….
като разгледа
докладваното от....................................председателя.
...….................…..……
В. гр. дело
№ 673......... по описа за 2020 год., ……...………....................……………..........
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „Константин - 07“ ООД против решение № 3 от
10.01.2020 г. по гр.д. № 42/2017 г. на Районен съд – Ивайловград. С обжалвания
съдебен акт на основание чл. 109 ЗС дружеството „Константин 07“ ООД е осъдено
да прекрати неоснователното действие, което пречи на ищеца „МАК – 92“ ЕООД да
упражнява правото си на собственост върху поземлен имот 1106 от кв. 22 по плана
на град ***, одобрен със заповед № 0164 от 09.10.2020 г. с площ на поземления
имот 1650 кв.м. – незастроен, при граници на имота: улица, улица, поземлен имот
1132, поземлен имот 1134, поземлен имот 1126, поземлен имот 1125 и поземлен
имот 1104, като премахне за своя сметка „Навес с дървена конструкция“ и ограда,
попадащи в собствения на „МАК – 92“ ЕООД поземлен имот 1106 от кв. 22 по ПУП на
*****.
Със същото решение съдът е осъдил ответника
„Константин – 07“ ООД да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 1629.30 лв. Обжалваното решение е постановено при участието на трето
лице – помагач Община Ивайловград, конституирана като страна по надлежния ред в
първоинстанционното производство.
Недоволен от постановеното решение е останал
въззивникът „Константин – 07“ ООД, който го обжалва в законоустановения срок. Твърди, че
постановеното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона и
необосновано. Районният съд не обсъдил всестранно и пълно всички събрани по
делото доказателства, поради което достигнал до неправилни изводи. Съдът не
разгледал и не се произнесъл изрично по нито едно от направените възражения
срещу иска. Не било обсъдено дали ищецът има правен интерес от водене на
подобен иск, тъй като притежавал само идеални части от процесния имот и
реализирането на каквито и да било инвестиционни намерения следвало да бъде
съгласувано с останалите съсобственици. Тъй като ищецът не представил
доказателства за реално упражняване на правото на собственост, нито за
реализиране на инвестиционни намерения, твърденията, че навеса и оградата му
пречели, се явявали недоказани. Петитумът на исковата молба бил неясен, което
се отразило и в диспозитива на съдебното решение относно това в коя част и с
колко навеса и оградата навлизали в имота на ищеца. На този въпрос не давали
пълен отговор първоначалната и допълнителната експертиза, а съдът не уважил
исканията за поставянето на допълнителни задачи. Необосновани били изводите на
съда относно незаконно строителство от страна на ответника. С решение на
Административен съд – Хасково била отменена заповед на Кмета на Община
Ивайловград за премахването на процесните навес и ограда. Тъй като по този
начин строежа бил признат за законен по съдебен ред, той не съставлявал
неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. Неоснователно съдът не изискал
прилагането на адм.д. № 259/2019 г. Не били спазени и указанията на ТР № 4/2017
г., ОСГК на ВКС. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Направени са
доказателствени искания.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. К. - П.,
пълномощник на въззиваемия „МАК – 92“ ЕООД. Посочва се, че съдебното решение
било постановено след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и
след посочване кои от тях се кредитират и кои – не. При постановяването на
решението съдът спазил указанията на ТР № 31 от 06.02.1985 г. на ВС, в което не
се правело разлика дали един строеж е построен при спазване на изискванията на
закона или в негово нарушение. Заповедта за премахване на навеса и оградата,
издадена от Кмета на Община Ивайловград, била отменена, но на процесуално
основание. Противопоставя се на доказателствените искания на жалбоподателя.
Моли за отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си
адв. К., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си
адв. Оцетаров, оспорва въззивната жалба по изложените в писмения отговор
съображения.
Хасковският окръжен съд като провери основателността
на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на
чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Ивайловград
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е
събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа
на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният
иск е основателен и доказан, поради
което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови
доказателства, които да дават основание да бъде направен извод различен от
направения от решаващия съд.
Негаторният
иск по чл. 109 ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява
своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото
на собственост. За да се уважи такъв иск, е необходимо ищецът да докаже, че е
собственик на имота и че ответникът извършва неоснователни действия, които
препятстват упражняването на правото му на собственост. Искът може да се
упражни срещу всяко
лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост
въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да е
и съсобственик,
ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или
заплашване на правото на другия съсобственика. В този смисъл, не се споделя
първия аргумент на въззивника, дали ищецът има правен интерес от воденето на
такъв иск, тъй като притежавал само идеални части от процесния парцел и
реализирането на каквито и да било инвестиционни намерения следвало да бъде
съгласувано с останалите съсобственици. Последният довод е относим към
приложението на чл. 32, ал. 1 ЗС, но дали е налице или не е налице евентуално
съгласие от страна на всички съсобственици в имота за провеждането на
инвестиционни намерения, е въпрос, който не обуславя нито предявяването, нито
уважаването на иск по чл. 109 ЗС. Правният интерес в случая се определя от това
дали и доколко ответникът със своите действия пречи за упражняването на правото
на собственост. Въпросът дали е необходимо да бъдат извършени други, отделни
действия за реализирането или осъществяването на планирани инвестиционни
намерения (решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината обща
вещ; инициирането на производства пред административни органи; извършването на
технически действия и т.н.), не препятства възможността съсобственикът да
поиска от всяко трето лице да се въздържа от действия, с които се смущава
спокойното упражняване на правото на собственост. Аналогични разсъждения касаят и въпроса за
качеството на ищеца – фактът, че той е съсобственик и притежава само идеални
части от имота, а не целия имот, не е материална или процесуална предпоставка
за предявяването на негаторния иск. Всеки собственик, както и всеки
съсобственик, е активно легитимиран да предяви иск по чл. 109 ЗС, за да защити
правото си на собственост. Именно защото се притежават идеални части, а не
реални части от имота, дава възможност на съсобственика да насочи иска си за
прекратяване на всяко едно посегателство, независимо дали последното засяга целия
имот или само част от него.
Във връзка с тези аргументи въззивникът изтъква още,
че ищецът не представил доказателства за реално упражняване на правото на
собственост и за наличието на инвестиционни намерения, поради което се явявали
недоказани твърденията, че навеса и оградата му пречели. По делото са
представени и приети материалите по преписка, свързана с геодезическо заснемане
на поземлен имот 1106 в кв. 22 по плана на *****. Заснемането е извършено през
април 2017 г., а възложител е именно ищецът. Преди извършването на
геодезическото заснемане ищецът е констатирал поставянето на спорния навес и
оградата от страна на ответника. Тази констатация е послужила като основание за
иницииране на административно производство пред Община Ивайловград, започнало с
подаването на жалба от 17.01.2017 г. Възлагането на геодезическо заснемане и
инициирането на административно производство са косвена индиция, че ищецът е
запознат с фактическото състояние на поземлен имот 1106, не е дезинтересиран от
упражняването на правото на собственост и е в резултат на предприетите от него
действия е извършена трасировка на парцела, за което е издаден и трасировъчен
карнет. От друга страна, ищецът е ангажирал доказателства за наличието на
инвестиционни намерения, като е поискал да бъде разпитан свидетеля А.К. С оглед
разпределянето на доказателствената тежест по делото ищецът е проявил активност
и е поискал събирането на тези доказателства. Доколкото обаче има интерес да
опровергае твърденията на ищеца, ответникът не е представил никакви други
доказателства, които да оборват показанията на свидетеля или с които да се
установява, че ищецът никога не е имал инвестиционни намерения. Не е било
необходимо в тази насока да се провежда главно доказване, а е било достатъчно да
се представят доказателства, с които дори само косвено да се разколебае
основния довод на ищеца така, че да се приеме за недоказана тази предпоставка
за уважаването на негаторния иск. Ето защо при така оформената по делото
доказателствена съвкупност и поради липсата на други доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че е доказано както реалното упражняване на правото на
собственост, така и желанието на ищеца да реализира инвестиционни намерения в
имота.
Неправилно се твърди, че петитумът
на исковата молба бил неясен, което се отразило и в диспозитива на съдебното
решение относно това в коя част и с колко навеса и оградата навлизали в имота
на ищеца, като на този въпрос не давали пълен отговор нито първоначалната, нито
допълнителната експертиза. Напротив, приетите по делото заключения на вещото
лице Делчев сочат категорично точно в коя част и с колко навеса и оградата
навлизат в поземлен имот 1106 в квартал 22. Построеният навес попада с 57 кв.м.
в процесния парцел, собственост на ищеца, а построената ограда навлиза в същия
парцел с площ от 127 кв.м., като в тази площ се включва и площта от 57 кв.м. на
навеса. За да достигне до тези изводи, вещото лице е ползвало като изходни
данни предвидените по разрешението за строеж размери, които е трябвало да има
навеса, и тези, които фактически са изградени на място. При проверка на място е
установено, че вместо дължина 20 м, тя е 22.01 м, ширина – вместо 7 м, тя е
9.70 м и височина на билото – вместо 3.60 м, същата е 5.80 м. На практика, ответникът
е изградил навес, който е с по-големи размери от разрешеното и именно това е
обусловило и навлизането в имота на ищеца поради неспазването на предвидените
отстояния и строителни нормативи. Проверката на място е подкрепа и с
допълнителната задача, при която вещото лице е трябвало да извърши трасиране и
геодезическо заснемане. След прилагането на тези два способа резултатите не са
променени, което потвърждава верността на първоначалното заключение. Трасировъчният
карнет и ръчната скица онагледяват по какъв начин всъщност ответникът с
действията си нарушава правото на собственост на ищеца и дават нагледна
представа за частта от процесния имот с № 1106, която е засегната. Диспозитивът
на съдебното решение формулиран съобразно петитума на исковата молба, която
определя предмета на спора, а от там – и предмета на делото. В тази насока не
се констатираха допуснати процесуални нарушения.
Въззивникът излага доводи и за необоснованост
на изводите на съда относно незаконно строителство от страна на ответника. В
тази връзка се позовава на решение на Административен съд – Хасково, с която
била отменена заповед на Кмета на Община Ивайловград за премахването на
процесните навес и ограда, тъй като по този начин строежа бил признат за
законен по съдебен ред. Оттам се извежда извода, че строежът не съставлявал
неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС. В тази насока следва да се има
предвид следното. В настоящото производство са изготвени и приети две експертни
заключения, в които вещото лице е установило, че строежът на навеса и оградата
е изпълнен в отклонение от издаденото разрешение за строеж. Експертизите са
изготвени на самостоятелно основание, като вещото лице е провело оглед и
собствена проверка на място. В констатациите на вещото лице е отразено, че не
са спазени изискванията на Закона за устройството на територията,
възпроизведени в издаденото разрешение за строеж и този извод сам по себе си е
достатъчен, за да обоснове изводите на съда. Решението по административното
дело може да бъде взето само предвид, но не е обвързващо и не е задължително
вещото лице да достигне до същите изводи, които са били отразени в заповедта на
Кмета на Община Ивайловград. На следващо място, неправилно въззивникът свързва
засягането на собствеността по смисъла на чл. 109 ЗС само и единствено със
законността на един строеж, като приема, че единствено в подобна хипотеза
исковата претенция е допустима. Вярно е, че често в повечето случаи от
практиката незаконният строеж обективно води и до създаването на пречки за
съседите на един имот. Но не е изключено (и е констатирано в съдебната
практика) да е налице хипотеза, при която един строеж да е законно изграден и
въпреки това да пречи за нормалното упражняване на правото на собственост в
онзи смисъл, който покрива изискванията на чл. 109 ЗС. В тази насока са и
указанията в ТР № 31/06.02.1985 г. на ОСГК, ВС, в които е отбелязано, че ищецът
по иск с правно основание чл. 109 ЗС има право да иска премахването и на
законен строеж в имота, ако с него се засягат правата му. Тълкувайки цитираната
норма, ВКС е достигнал до извода, че техническите изисквания и правото на
собственост като понятия имат различен обхват. Разрешителното за строеж,
архитектурният проект и другите строителни книжа определят само техническата
допустимост на строежа, но не установяват дали подлежащите на осъществяване въз
основа на тях права принадлежат само на адресата на разрешението и че с тях не
се засягат чужди права. Аналогично е положението и при косвено въздействие над
правото на собственост на съседен имот. Ето защо, ако по стечение на
обстоятелствата тези положения не са били известни на органа на държавно
управление, който е бил компетентен да издаде и е издал разрешението,
засегнатият носител на правото на собственост не е лишен и не може да бъде
лишен от правна защита на своето неоснователно засегнато право и чрез
негаторния иск, уреден с разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗС. Именно това е дало
основание да се приеме, че искова претенция по чл. 109 ЗС може да бъде проведена
успешно дори и срещу съсобственик, на когото е издадено строително разрешение,
тъй като издалият го административен орган има компетентност само относно
техническата допустимост на преустройството или строителството, но не и относно
правната допустимост титулярът на разрешението за строеж да засегне и накърни
правата на другите съсобственици на общия имот и следва да се съобрази дали по
същество не са накърнени правата на ищците относно тези общи части, дали и в
какво отношение са възпрепятствани да ги ползват съобразно предназначението им в
съответствие с правата им. Целта на негаторния иск е да даде защита на правото
на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Когато
увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или
определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без
строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при
съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и
норми. Посочените в
ЗУТ контролни органи могат да издадат административен акт с предписания за
премахване на съответните строежи с оглед на обществения интерес и заради
допуснатото неподчинение на установения от закона ред за извършване на строеж.
Но със Закона за устройство на територията не се създават правомощия за тези
органи да се произнасят дали е нарушено чуждо вещно право, кому и доколко е
нарушено правото на собственост чрез незаконния строеж. И ако възникне подобен
спор между засегнатите страни, тогава те ще имат интерес да го разрешат със
сила на пресъдено нещо, а това може да бъде постигнато само по съдебен ред, но
не и чрез издаването на административен акт.
В настоящия случай отменянето на
заповедта на Кмета на Община Ивайловград не препятства възможността
административното производство да бъде инициирано отново и след спазване на
всички изисквания да се издаде нова заповед. Но дори и това да не се осъществи,
няма пречка за предявяването на иска по чл. 109 ЗС, защото наличието на
разрешителното за строеж не препятствува възможността за правна защита чрез
иск, само защото строежът е проведен въз основа на утвърдени проекти.
Следователно, съображенията на районния съд, изложени в мотивите на обжалваното
решение, не се явяват необосновани, само защото не била взето предвид
отменянето на заповедта на Кмета на Община Ивайловград.
В първоинстанционното производство
въззивникът е направил и възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност и приобщаване към поземлени имоти с №№1125 и 1126 на процесната площ от
127 кв.м. В подкрепа на това възражение се изтъква, че в така съществуващите
граници площта е владяна повече от 10 години без възражение и противопоставяне
от страна на ищеца. Подобно владение в същите граници било осъществено и от
праводателите на въззивника, поради което се изтъква, че са налице всички
елементи на придобивната давност. Тези твърдения обаче не са подкрепени с
представянето на съответни доказателства по делото. За осъществяването на
владение върху имота или върху част от него е необходимо да се установи, че
съответното лице е осъществявало фактическа власт. Извършването на строеж от
навес и ограда не е достатъчно, за да се приеме, че фактическата власт е
осъществявана изцяло и постоянно, без прекъсване, за периода от 10 години.
Подобен извод не може да бъде изведен от представените писмени доказателства, а
ответникът не е ангажирал други (например, свидетелски показания), с които да
подкрепи възражението си за изтекла в негова полза придобивна давност. Ако се
твърди, че е налице присъединяване на владение от предходния собственик, който
е праводател на ответника, по смисъла на чл. 82 ЗС, то това твърдение също е
следвало да бъде подкрепено със съответни доказателства, каквито в случая не са
представени. Ето защо възражението за изтекла в полза на ответника придобивна
давност се явява недоказано.
С оглед на така изложените
съображения подадената въззивна жалба следва да бъде отхвърлена, а обжалваното
решение – потвърдено.
В отговора на въззивната жалба
въззиваемият е отправил искане за присъждане на разноските във въззивното
производство. Същото искане е отправено и в с.з. от 23.09.2020 г. от
процесуалния представител на въззиваемия. По делото обаче не е представен
списък за извършени разноски, респ. техния вид и техният размер. В
представеното на л. 28 пълномощно не е посочен размера на дължимото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Други
разноски (за експертизи и т.н.), не са извършвани. В тази връзка, независимо от
изхода на спора, съдът не следва да присъжда разноски в полза на въззиваемия, а
с потвърждаването на първоинстанционното решение на въззивника не се дължат
разноски.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3
от 10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 42/2017 г. по описа на Районен съд -
Ивайловград.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/