№ 15570
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110152315 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 112017/20.12.2021 г.,
подадена от ЗАД „Алианц България“ срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с която е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 833,63 лева,
представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение.
В исковата молба се твърди, че на 16.10.2019 г. в гр. София, водачът на МПС
„Ауди А4“, рег. № ******, притежаващ задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, при извършване на маневра
на паркинг и поради неспазване на дистанция и недостатъчно контрол върху
автомобила, реализирал ПТП с намиращото се встрани от него паркирано МПС „Пежо
Партнер“, рег. № *******, застраховано по имуществена застраховка „Каско“ при
ищцовото дружество с полица № 19-0300/303/5000933. Вследствие настъпилото ПТП
на автомобила, за когото имало сключена застраховка “Каско”, били причинени вреди,
заведени при ищеца под щета № 0300/19/777/509900. След извършен оглед и оценка на
щетите, било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1668,05 лева на
извършилия ремонта доверен сервиз. С писмо от 24.03.2020 г. ищецът предявил
регресната си претенция до този размер, ведно със сторените ликвидационни разноски
в размер на 15,00 лева, към застрахователя по задължителната застраховка
1
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, но на 12.05.2020 г. ответникът заплатил само част от
същото в размер на 849,42 лева. До датата на подаване на исковата молба остатъкът от
претендираното регресно обезщетение в размер на 833,63 лева не бил изплатен от
ответника, поради което ищцовото дружество моли да бъде постановено решение, с
което да бъде уважен изцяло предявения иск. Претендират се направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът оспорва твърдения
механизъм на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена
връзка между всички описани от ищеца вреди и процесното произшествие, както и
размера на твърдените вреди. Сочи, че вина за настъпването на произшествието имал
единствено водачът на застрахования от ищеца автомобил, тъй като последният бил
спрян в нарушение на пътен знак В28 "Забранено е паркирането", доколкото по цялата
дължина на ул. "Република", гр. София, на която настъпило процесното ПТП,
паркирането било забранено. Релевирано е възражение за съпричиняване. Оспорва се и
размерът на претендираното обезщетение с твърдението, че то не отговаряло на
действителната стойност на вредите, както и че липсвали доказателства застрахованият
от ищеца автомобил да е бил в гаранция към датата на ПТП.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на
ищеца ЗАД „Алианц България“ сумата от 833,63 лева, представляваща незаплатен
остатък от регресно вземане за изплатено обезщетение по застраховка “Каско”, полица
№ 19-0300/303/5000933, за вреди, причинени на МПС „Пежо Партнер“, рег. №
*******, в резултат на настъпило на 16.10.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.
Съобразно чл. 410, ал. 1 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата. За да възникне регресното притезателно
право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя,
обезпечил деликтната отговорност на причинилото вредите физическо лице
(делинквент), е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/
2
възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно)
основание срещу причинителя на вредата; 3/ застрахователят по имуществената
застраховка да е изплатил застрахователно обезщетение за причинените на увреденото
лице вреди; 4/ към момента на настъпване на вредата (осъществяването на процесния
деликт – ПТП) между делинквента и ответника-застраховател да съществува
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен
материал обстоятелствата, че към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие са съществували валидно възникнали договорни правоотношения по
имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество с полица № 19-
0300/303/5000933 спрямо автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *******, и застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество, по
отношение на автомобил „Ауди А4“, рег. № ******. Като безспорни по делото и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени и обстоятелствата
относно изплащането от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на
1668,05 лева по процесната имуществена застраховка, както и относно получаването от
ответника на покана за доброволно заплащане на претендираното от ищеца регресно
обезщетение
В настоящото производство се установява, че в полза на ЗАД „Алианц
България“, като застраховател по валидно сключена и действаща към датата на
процесното ПТП имуществена застраховка „Каско“, е възникнало регресно право по
смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, в изпълнение на което ответникът ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновното за произшествие лице, е изплатило на ищеца сума в размер на 849,42 лева.
Доброволното извънсъдебно изплащане на тази сума от ответника в полза на ищеца не
е спорно между страните, но се установява и от представените с исковата молба писмо
от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД до ЗАД „Алианц България“, Приложение № 1 към
него, представляващ опис на щетите, по които са извършени доброволни плащания, и
платежно нареждане от 26.08.2021 г. (вж. л. 31 – 33). Със заплащането на тази сума
ответникът е признал осъществяването на всички юридически факти, обуславящи
възникването на спорното регресно право, по начина, твърдян в исковата молба, а
извънсъдебното признание на факти е едно от най-достоверните и безспорни
доказателства в гражданския процес, които, преценени в съвкупност с останалите
доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото,
съгласно чл. 175 ГПК. В конкретния случай извънсъдебното признание на ответника се
подкрепя в цялост от останалия събран по делото доказателствен материал. Съгласно
заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, което
съдът кредитира в цялост по реда на чл. 202 ГПК като логично и компетентно
3
изготвено, процесните щети по лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *******, от
техническа гледна точка биха могли да настъпят и са в причинно-следствена връзка с
описания в исковата молба механизъм на ПТП. Като причина за настъпване на
произшествието вещото лице е посочило неподсигурената маневра заобикаляне отляво,
извършена от водача на лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ******. Действителното
извършване на така описаната в експертизата маневра се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели Б. Н. и Пенка Кунчева, които в тази им част съдът
кредитира в цялост като логични, непротиворечиви и съответни на другите
доказателства по делото.
Като съобрази извънсъдебното признание на ответника, уведомлението за щета
от 18.10.2019 г. и заключението на неоспорената от страните авто-техническа
експертиза, съдът намира, че вредите по предна лява броня и по преден ляв калник на
лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ******* се намират в причинно-следствена
връзка с механизма на процесното ПТП, описан в исковата молба по делото.
Възражението на ответника, че лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № *******
бил спрян в нарушение на пътен знак В28 "Забранено е паркирането", поради което
вина за процесното ПТП носел водачът на същия, съдът намира за недоказано. От една
страна не се установи по категоричен начин в хода на производството, че лек
автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ******* е бил паркиран при настъпването на
ПТП, тъй като депозираните в тази връзка свидетелски показания на двамата
участници в инцидента са противоречиви (свидетелят Н. сочи, че към момента на
настъпване на произшествието управляваният от него автомобил бил спрян,
изчаквайки преминаването на насрещно движещо се МПС, а според свидетеля Кунчева
автомобилът бил паркиран, като водачът бил извън него). От друга страна, според
заключението на вещото лице по изслушаната авто-техническа експертиза, технически
неправилни са били действията на водача на лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ******,
който не подсигурил маневрата си за заобикаляне на увредения автомобил. Като
съобрази изложеното, както и извънсъдебното плащане на част от регресното
обезщетение, дължимото за процесните щети, съдът намира, че всички описани в
исковата молба вреди по лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № ******* се намират в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, настъпило по вина на водача на
лек автомобил „Ауди А4“, рег. № ******.
Съгласно изслушаното по делото заключение на авто-техническата експертиза,
стойността на причинените от процесния инцидент щети по лек автомобил „Пежо
Партнер“ с рег. № ******* възлиза на сумата от 1668,05 лева, определена по пазарни
цени на оторизирания представител на марката „Пежо“ за България към датата на
произшествието, доколкото към този момент автомобилът е бил в експлоатация от
около 2 години и шест месеца. При съпоставка на така установената от вещото лице
стойност с изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение (1668,05 лева),
4
съответно – с платеното регресно такова от страна на ответника (849,42 лева), е видно,
че действителният размер на подлежащите на обезщетяване вреди, причинени от
процесното ПТП, е съответен на претендираното по делото регресно обезщетение.
Следователно, предявеният иск за заплащане на неизплатен остатък от регресно
обезщетение се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на спора, разноските, сторени от ищеца в хода на
производството, следва да бъдат понесени от ответника, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Същите са в общ размер от 715,00 лева, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК и доказателства за реалното им заплащане, включително на претендираното от
дружеството адвокатско възнаграждение (л. 85 и сл.).
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ
да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, сумата от 833,63 лева,
представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за изплатено обезщетение по
застраховка “Каско”, полица № 19-0300/303/5000933, за вреди, причинени на МПС
„Пежо Партнер“, рег. № *******, в резултат на настъпило на 16.10.2019 г. ПТП, ведно
със законната лихва от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
както и сумата от 715,00 лева, представляваща сторени от ищеца разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5