№ 29
гр. Плевен, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430103831 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, вр. 145 и сл. от
АПК.
Делото е образувано след връщане на делото за ново разглеждане с
Решение № 38/15.01.2021г. по к.ад.д.№ 460/2020г. по описа на
Административен съд-Плевен и след отводи и изпращане на делото за
разглеждане в РС-Плевен с Определение № 996/07.07.2022г. по в.ч.гр.д.№
497/2022г. по описа на ОС-Плевен, по подадената жалба от Н. Й. Н. против
Протоколно решение № 00003/15.01.2018г. на Общинска служба Земеделие –
***. Твърди се, че оспореното решение на служба „Земеделие” *** (СЗЧб) е
опит за преразглеждане на влязло в сила Решение № 610/5.12.2011 г. по гр.д,
183/2011 г. на РС-Горна Оряховица по гр.д. № 898/2016 г. и гр.д. № 675/2017
г. на РС- ***. Твърди, че СЗЧб не е представила пълната преписка № 504/1992
г, с която са заявени имотите на Н.Х.Н.. Твърди, че в преписка № 504/1992 г е
и Решение № 610/5.12.2011 г. по гр.д. 183/2011 г. на РС-Горна Оряховица.
Твърди, че СЗЧб е страна по гр.д. 183/2011 г. на РС-Горна Оряховица.
Твърди, че в открити съдебни заседания, службата е имала възможност да
представи доказателства и мотиви, с които да оспори тяхното искане. Твърди,
че в законоустановения срок това не е извършено. Твърди, че СЗЧб е имала
възможност да представи мотиви и по реда на касацията пред
1
Административен съд- Велико Търново, но решението не е обжалвано от
СЗЧб, поради което решението е потвърдено и от касационната инстанция.
Излага съображения, че има определен ред, по който да бъдат отменяни
влезли в сила Решения на Съда в България. Твърди, че Твърди, че Решение №
610/5.12 2011 г по гр.д. 183/2011 г на РС-Горна Оряховица. Счита, че първо
трябва да бъде отменено Решението на РС-Горна Оряховица преди СЗЧб да
предприема действия по отношение на имотите, цитирани в диспозитива на
Решението. Посочва, че затова по ЗСПЗЗ има предвиден ред по чл. 14 ал.4 от
ЗСПЗЗ, а СЗЧб не е заинтересовано лице. Твърди, че на основание чл. 297 от
ГПК, влязлото в сила решение е задължително за страните и техните
наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други
съдилища и учреждения в Р България и спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван. Счита, че тъй като става въпрос за
собственост, това къде и как е включен имот не е въпрос който се решава от
СЗЧб. Твърди, че този въпрос се решава от Съда в България и затова се е
произнесъл РС- Горна Оряховица с влязло в сила Решение № 610/5.12 2011 г
по грд 183/2011 г. Счита, че става въпрос за така наречените признавателни
решения. Пред РС-Горна Оряховица, СЗЧб не е представила доказателства за
това как са възстановени имотите и съответно не е възразила. Поради това,
счита, че отивите на СЗЧб са недопустими, тъй като си позволява да тълкува
съдебно решение, без да е компетентна. Твърди, че върху документите по
преписка № 504/1992 г. са записвани данни, които са неверни и затова към
тези данни няма подпис или дата на записване. Твърди, че СЗЧб си е
въобразила, че може да променя собствените си решения. Т.е. след като са
издадени процесиите решения, те не могат да бъдат променяни от СЗЧб,
което право е преустановено с изменение на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ с ДВ
бр.98/28.10.1997 г., като се премахва служебното начало ОСЗГ (сега ОСЗ) по
свой почин да отменят или изменят влезли в сила свои решения. Счита, че в
този смисъл издаденото протоколно решение е в нарушение и на ЗСПЗЗ.
Твърди, че двете решения, цитирани от РС-Горна Оряховица са по различни
процедури, поради което счита, че не може за един и същ имот да са издадени
два различни акта по ЗСПЗЗ на ПК. Твърди, че площта на имота по Решение
№ 10С/05.12.2000 г. на ПКЧб от 6.70 дка, която е записана в диапозитива на
Решение № 610/5.12.2011 г. по гр.д. 183/2011 г. на РСГО не им е възстановена
с протокол № 00002/9.11.2017 г. Моли като бъдат взетит предвид чл. 271, чл.
2
297 от ГПК, Решение № 610/5.12.2011 г. и Решение № 2389/25.11 2016 г. по
гр.д. 183/2011 г. на РС- Горна Оряховица, ЗСПЗЗ да отмените протоколно
решение № 00003/15.1.2018 г. на СЗЧб като незаконосъобразно и да бъде
задължена СЗЧб да изпълни влязлото в сила Решение № 610/5.12.2011 г по
гр.д. 183/2011 г, на РС-Горна Оряховица по отношение на имот с площ 6.70
дка и да издаде съответния акт по ЗСПЗЗ.
Ответникът по жалбата Общинска служба Земеделие- ***, ангажира
становище, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Протокол № 00003/15.01.2018г. за размера и категориите на
земеделски земи, правото на собственост върху които ще се възстановявана
чрез план за земеразделяне в землището на гр.***, Общинска служба
Земеделия гр.*** е отказала да признае правото на възстановяване на
собствеността с план за земеразделяне на следните имоти: 1 Ниви 6,670 дка.
със следните мотиви: Площта по Решение № 10С/05.12.2000г. на ПК *** от
6,670 дка. е включена в общата площ за обезщетение по Решение № 10-Б от
21.05.2001г., която възлиза общо на 14,671 дка. и е призната с Протокол №
00002/09.11.2017г. и същият е влязъл в законна сила на 15.12.2017г.
Установява се, че на Н. Н. е връчен препис от Протокол №
00003/15.01.2018г. на дата 23.01.2018г. видно от известие за доставяне
Видно от Решение № 159/10.04.1997г., постановено по г.д. № 488/1995г.
по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато признава по
отношение на ПК-***, че наследниците на Н.Х.Н. са собственици на бранище
от 4,69 дка и бранище от 12,5 дка (или общо 17,190 дка), находящи се в
местността „***“ в землището на гр. ***. За разликата до 25 дка по пункт 1 от
исковата молба и за 9,37 дка по пункт 2 от исковата молба, искът е отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Видно от Решение № 10С/06.01.2000г., постановено от ПК-*** по
преписка № 504, се определя правото на обезщетение със земя за признато, но
невъзстановено право на собственост върху 17,190 дка земеделска земя, V-та
категория, и се обезщетяват наследниците на Н.Х.Н. с право на собственост
върху 3 броя имоти, както следва: 1. Земя от ОПФ, 4,018 дка. Ш-та категория
3
в масив 28. парцел 3; 2. Земя от w ОПФ, 4,763 дка, Ш-та категория в масив
44, парцел 19; 3. Земя от ДПФ, 5,592 дка, IV-та категория в масив 117, парцел
1.
С Решение № 16/25.01.2000г., постановено от ПК-*** по преписка №
504, на основание Решение № 159/10.04.1997г., постановено по г.д. №
488/1995г. по описа на РС-ЧБ и Решение № 10С/06.01.2000г. на ПК-ЧБ, се
предоставя на наследниците на Н.Х.Н. правото на собственост върху земи по
чл. 19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1. Имот № 028012, представляващ изоставени
трайни насаждения, с площ 4,018 дка; 2. Имот № 044019, представляващ
нива, с площ 4,763 дка; 3. Имот № 117001, представляващ пасище, мера, с
площ 5.592 дка.
Установява се от молба от 21.04.2000г. от Й.Н.Х.; писмо изх. №
343/22.06.2000г. на ПК-ЧБ; жалба от 17.08.2000г. от Й.Н.Х.; писмо изх. №
452/22.08.2000г. на ПК-ЧБ, че наследниците на Н.Х.Н. не желаят да получат
определените за обезщетение със земя с Решение № 10С/06.01.2000г. на ПК-
ЧБ 17.190 дка земеделски земи, а вместо това желаят да бъдат обезщетени с
инвестиционни бонове.
Решение № 10С/06.01.2000г. на ПК-ЧБ е обжалено по съдебен ред. В
хода на делото, с писмо, изх. № 472/07.09.2000г., ПК-ЧБ предлага на
жалбоподателя да измени частично своите административни актове. Видно от
Протоколно определение от 05.10.2000г. постановено по г.д. № 352/2000г. по
описа на PC-***, ищецът Й.Н.Х. заявява, че е постигнато съгласие между него
и ответника, ПК-ЧБ да изменят оспорвания акт, поради което оттегля иска си
и моли делото да бъде прекратено. Със протоколно определение е прекратено
производството по г.д. № 352/2000г. по описа на PC-***.
С молба от 05.12.2000г., адресирана до ПК-***, Й.Н.Х. моли, въз основа
Протоколно определение от 05.10.2000г., постановено по г.д. № 352/2000г. по
описа на PC-***, и решения на ПК-ЧБ с №№ 10С/06.01.2000г. и
16/25.01.2000г., като нива 4,763 дка., 3 категория в местността *** да бъде
заменен с имот № 044019 от 6,670 дка., 5-та категория и да бъде обезщетен с
с инвестиционни бонове. Върху молбата е поставена следната резолюция:
„Да се коригира Решение № 10С/06.01.2000г. на ПК, на основание Протокол
от 05.10.2000г. на РС-ЧБ, като възстановения имот в масив №44, парцел 19 се
заличи/запише(нечетливо) като остатъчен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, а
4
собственика се обезщети с ПКБ за 6,670 дка, V-та категория.“
С решение № 10С/05.12.2000г. за обезщетение чрез поименни
компенсационни бонове по чл.10 б, ал.1 ЗСПЗЗ на основание „подадена
молба от Й.Н.Х. и влязло в сила решение по чл. 11 от ЗСПЗЗ“, комисията
определя на правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове на
наследниците на Н.Х.Н., за признатото, но невъзстановено право на
собственост върху 6.670 дка земеделска земя. V-та категория. Видно от
Решение № 610/05.12.2011г., постановено по гр.д.№183/2011г. по описа на
РС-Горна Оряховица, е прогласена нищожността на Решение №
10С/05.12.2000г. на ПК-***, постановено на основание подадена искова молба
от Й.Н.Х. /*** на Н.Х. Н./ за определяне на начин на обезщетение въз основа
на Решение №504 на ПК по чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ във връзка със съдебно
решение по чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ за землище *** с определяне правото на
обезщетение с поименни компенсационни бонове за признато, но
невъзстановено право на собственост за земеделски земи на наследниците на
Н.Х. Н. по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ-6,670 дка.-V-категория.
С Решение № 16/25.01.2000г. за определяне на имотите, предоставени
като обезщетение на основание влезли в сила съдебни решения и на
основание Заявление вх.№ 504/28.07.1992, влязло в сила съдебно решение №
159/10.04.1997г. и Решение № 16/25.01.2000 г. по чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ за
обезщетение със земя, включена в общинския поземлен фонд по чл.19 ЗСПЗЗ
и влезлия в сила план за земеразделяне са предоставени на наследниците на
Н.Х.Н. правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. както следва:
1. Имот № 028012, представляващ изоставени трайни насаждения, с площ
4,018 дка; 2. Имот № 117001, представляващ пасище, мера, с площ 5,592 дка.
С Протокол № 10А/11.07.1996г., е констатирано, че от общо заявените
по преписка № 504 88,900 дка земеделска земя, следва да бъдат възстановени
80.899 дка. а за разликата от 8,001 дка наследниците на Н.Х.Н. следва да
бъдат обезщетени.
С Решение № 10-ОБ/03.04.2001г. за определяне правото на обезщетение
на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 ЗСПЗЗ и на основание
Протокол № 10А/11.07.1996г., Решение № 10С/05.12.2000г. и влязло в сила
съдебно Решение № 159/10.04.1997г., постановено по г.д. № 488/1995г. по
описа на РС-ЧБ, се определя правото на обезщетение на наследниците на Н.Х.
5
Н., за признатото но невъзстановено право на собственост върху 14.671 дка.
както следва:
- на първо място: 3,411 дка земя, III-та категория; 3,933 дка земеделска
земя, IV-та категория; 0.657 дка земеделска земя, V-та категория. Или общо
8,001 дка. В решението изрично е записано, че тези площи са определени с
Протокол № 10А/11.07.1996г.
- и на второ място: 6,670 дка, V-та категория, определена с Решение №
10С/05.12.2000г. и влязло в сила съдебно Решение № 159/10.04.1997г.,
постановено по г.д. № 488/1995г. по описа на РС-ЧБ.
Видно от Решение № 610/05.12.2011г., постановено по гр.д.№183/2011г.
по описа на РС-Горна Оряховица, е прогласена нищожността на Решение №
10-ОБ/03.04.2001г. на ПК-***, постановено на основание преписка за
обезщетяване с № 504/02.04.2001г. на наследниците на Н.Х. Н., на основание
влязло в сила съдебно решение № 159/10.04.1997г. на РС-*** за определяне
на наследниците на Н.Х. Н. правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи: както следва:
3,411 дка земя, III-та категория; 3,933 дка земеделска земя, IV-та категория;
0.657 дка земеделска земя, V-та категория с Решение № 10А/11.02.1996г. по
чл.19, ал.6 ППЗСПЗЗ; 6,670 дка. V -категория със съдебно решение №
159/10.04.1997г. на РС-*** решение при условията на чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ, от
които за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове
3,411 дка земя, III-та категория-х 600 лв./дка. на стойност 2047 лв.; 3,933 дка
земеделска земя, IV-та категория х 533 лв./дка. на стойност 2096 лв.; 7.327
дка земеделска земя, V-та категория х 394 лв./дка. на стойност 2887 лв. или за
14,671 дка. обезщетение всичко на стойност 7030 лв.
С Решение № 10-Б/21.05.2001г. на ПК- ***, наследниците на Н.Х. Н., се
обезщетяват за признатото, но невъзстановено право на собственост върху
14.671 дка земеделска земя, с 7030 броя поименни компенсационни бонове, на
стойност 7030.00 лв.
С Протокол № 00002/09.11.2017 г. на ОСЗ-*** се признава и определя
за възстановяване правото на собственост на наследниците на Н.Х. Н., върху
14,671 дка земеделска земя, находяща се в землището на гр. ***.
Съгласно Решение № 00002/09.11.2017г. за обезщетяване със земи от
6
държавния и общински поземлен фонд и по препика № 504А/11.07.2016г.,
искане вх.№ 504А по чл.19д, ал.3 и/или чл.19, ал.11 ППЗСПЗЗ за
обезщетяване със земи от държавния и общински поземлен фонд, решение №
838/29.01.2018г. на Общински съвет-*** и Протокол № 00002/09.11.2017г. е
предоставено правото на собственост на наследниците на Н.Х.Н., като
обезщетение при условията на чл.15, ал.2 ЗСПЗЗ и/или чл.18д, ал.2 ППЗСПЗЗ
върху следните имоти: 1.Нива от 12,361 дка., местност ***, имот № 235028 и
2.Нива от 2,310 дка., местност *** - част от имот № 037018.
Видно от Решение № 610/05.12.2011г., постановено по гр.д.№183/2011г.
по описа на РС-Горна Оряховица, е прогласена нищожността на Решение №
10-Б/21.05.2001г. на ПК-***, постановено на основание преписка за
обезщетяване с вх.№ 504/02.04.2001г. на наследниците на Н.Х. Н. на
основание Решение № 10-ОБ/03.04.2001г. и заявения по чл.48д, ал.3, чл.19б,
ал.1 от ППЗСПЗЗ начин на обезщетяване и §29, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ
обезщетява наследниците на Н.Х. Н. за 14,761 дка. земя на стойност 7030 лв.
с 7030 поименни компенсационни бонове на стойност 7030 лв.
Представени са и други неотносими доказателства.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните
прави изводи:
Доколкото производството касае обжалване на Решение на общинската
служба по земеделие, постановено в процедура по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ,
настоящият състав приема, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана
страна и в срока по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, поради което същата се явява
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз
основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ Общинската служба по
земеделие се произнася с решение за възстановяване на правото на
собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари
реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота,
7
неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на
собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага
скица на имота, като влязлото в сила решение, придружено със скица, освен
случаите по чл. 10, ал.7, удостоверява правото на собственост и има силата на
констативен нотариален акт за собственост върху имота. Когато с решението
се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал
собственик, решението се издава общо за неговите наследници, като дяловете
на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се
посочват в решението.
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния
акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган
порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са
възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по
чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е.
порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е
само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към
които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога
един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1)
Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът
във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. 3) Съществените нарушения на административно-
производствените правила са основания за нищожност също само, ако са
толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
Според правната теория нарушението на административно-производствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и
до друго решение на поставения пред административния орган въпрос; 4)
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
8
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би
бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова
опора - т. е. ако същия не е издаден на основание нито една правна норма и
същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса
на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материално-
правна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност
за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание; 5) Превратното упражняване на власт
също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако
преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок
води до нищожност.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗСПЗЗ възстановяването на
правото на собственост с решението по чл. 14, ал.1 от същия закон се
извършва на основание подадено заявление, отправено до съответната
общинска служба по земеделие, което следва да съдържа описание на имота и
доказателства за правото на собственост. В настоящия случай от материалите
по делото се установява по безспорен начин, че е подадено заявление от един
от наследниците на общия наследодател пред Поземлена комисия /Общинска
служба "Земеделие"/, гр.***, с което отправено искане на наследниците на
Н.Х. Н. да бъдат възстановени описаните земеделски земи, находящи се в
землището на с. гр.***. Въз основа на това заявление е налице произнасяне на
Поземлена комисия /Общинска служба "Земеделие"/, гр.*** описаните по-
горе решения, както и други такива, които са с предмет други земи, различни
от тези, по процесното решение.
Съдът като съобрази материалите, намиращи се в представената
административна преписка намира, че при издаване на посочения
административен акт не са допуснати пороци, доколкото решението е
издадено и подписано от компетентен орган, спазена е предвидената в закона
форма и съдържание на решението, съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ.
При преценка законосъобразността на решението съдът намира, че
същото е правилно и законосъобразно. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че както бе посочено и по-горе съгласно разпоредбата на чл.
12, ал.1 от ЗСПЗЗ възстановяването на правото на собственост с решението по
9
чл. 14, ал.1 от същия закон се извършва на основание подаденото заявление
до съответната общинска служба по земеделие, като административния орган
по смисъла на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ е обвързан от обстоятелствата и
исканията, изрично заявени и посочени от страна на правоимащите лица в
заявлението.
Видно е, че хронологично са издавани следните актове:
Видно от Решение № 159/10.04.1997г., постановено по г.д. № 488/1995г.
по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато признава по
отношение на ПК-***, че наследниците на Н.Х.Н. са собственици на бранище
от 4,69 дка и бранище от 12,5 дка (или общо 17,190 дка), находящи се в
местността „***“ в землището на гр. ***. За разликата до 25 дка по пункт 1 от
исковата молба и за 9,37 дка по пункт 2 от исковата молба, искът е отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Видно от Решение № 10С/06.01.2000г., постановено от ПК-*** по
преписка № 504, се определя правото на обезщетение със земя за признато, но
невъзстановено право на собственост върху 17,190 дка земеделска земя, V-та
категория, и се обезщетяват наследниците на Н.Х.Н. с право на собственост
върху 3 броя имоти, както следва: 1. Земя от ОПФ, 4,018 дка. Ш-та категория
в масив 28. парцел 3; 2. Земя от w ОПФ, 4,763 дка, Ш-та категория в масив
44, парцел 19; 3. Земя от ДПФ, 5,592 дка, IV-та категория в масив 117, парцел
1.
С Решение № 16/25.01.2000г., постановено от ПК-*** по преписка №
504, на основание Решение № 159/10.04.1997г., постановено по г.д. №
488/1995г. по описа на РС-ЧБ и Решение № 10С/06.01.2000г. на ПК-ЧБ, се
предоставя на наследниците на Н.Х.Н. правото на собственост върху земи по
чл. 19 от ЗСПЗЗ, както следва: 1. Имот № 028012, представляващ изоставени
трайни насаждения, с площ 4,018 дка; 2. Имот № 044019, представляващ
нива, с площ 4,763 дка; 3. Имот № 117001, представляващ пасище, мера, с
площ 5.592 дка.
Установява се от молба от 21.04.2000г. от Й.Н.Х.; писмо изх. №
343/22.06.2000г. на ПК-ЧБ; жалба от 17.08.2000г. от Й.Н.Х.; писмо изх. №
452/22.08.2000г. на ПК-ЧБ, че наследниците на Н.Х.Н. не желаят да получат
определените за обезщетение със земя с Решение № 10С/06.01.2000г. на ПК-
ЧБ 17.190 дка земеделски земи, а вместо това желаят да бъдат обезщетени с
10
инвестиционни бонове.
Решение № 10С/06.01.2000г. на ПК-ЧБ е обжалено по съдебен ред. В
хода на делото, с писмо, изх. № 472/07.09.2000г., ПК-ЧБ предлага на
жалбоподателя да измени частично своите административни актове. Видно от
Протоколно определение от 05.10.2000г. постановено по г.д. № 352/2000г. по
описа на PC-***, ищецът Й.Н.Х. заявява, че е постигнато съгласие между него
и ответника, ПК-ЧБ да изменят оспорвания акт, поради което оттегля иска си
и моли делото да бъде прекратено. Със протоколно определение е прекратено
производството по г.д. № 352/2000г. по описа на PC-***.
С молба от 05.12.2000г., адресирана до ПК-***, Й.Н.Х. моли, въз основа
Протоколно определение от 05.10.2000г., постановено по г.д. № 352/2000г. по
описа на PC-***, и решения на ПК-ЧБ с №№ 10С/06.01.2000г. и
16/25.01.2000г., като нива 4,763 дка., 3 категория в местността *** да бъде
заменен с имот № 044019 от 6,670 дка., 5-та категория и да бъде обезщетен с
с инвесиционни бонове. Върху молбата е поставена следната резолюция: „Да
се коригира Решение № 10С/06.01.2000г. на ПК, на основание Протокол от
05.10.2000г. на РС-ЧБ, като възстановения имот в масив №44, парцел 19 се
заличи/запише(нечетливо) като остатъчен фонд по чл. 19 от ЗСПЗЗ, а
собственика се обезщети с ПКБ за 6,670 дка, V-та категория.“
С решение № 10С/05.12.2000г. за обезщетение чрез поименни
компенсационни бонове по чл.10 б, ал.1 ЗСПЗЗ на основание „подадена
молба от Й.Н.Х. и влязло в сила решение по чл. 11 от ЗСПЗЗ“, комисията
определя на правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове на
наследниците на Н.Х.Н., за признатото, но невъзстановено право на
собственост върху 6.670 дка земеделска земя. V-та категория. Видно от
Решение № 610/05.12.2011г., постановено по гр.д.№183/2011г. по описа на
РС-Горна Оряховица, е прогласена нищожността на Решение №
10С/05.12.2000г. на ПК-***, постановено на основание подадена искова молба
от Й.Н.Х. /*** на Н.Х. Н./ за определяне на начин на обезщетение въз основа
на Решение №504 на ПК по чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ във връзка със съдебно
решение по чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ за землище *** с определяне правото на
обезщетение с поименни компенсационни бонове за признато, но
невъзстановено право на собственост за земеделски земи на наследниците на
Н.Х. Н. по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ-6,670 дка.-V-категория.
11
С Решение № 16/25.01.2000г. за определяне на имотите, предоставени
като обезщетение на основание влезли в сила съдебни решения и на
основание Заявление вх.№ 504/28.07.1992, влязло в сила съдебно решение №
159/10.04.1997г. и Решение № 16/25.01.2000 г. по чл.25, ал.3 от ППЗСПЗЗ за
обезщетение със земя, включена в общинския поземлен фонд по чл.19 ЗСПЗЗ
и влезлия в сила план за земеразделяне са предоставени на наследниците на
Н.Х.Н. правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. както следва:
1. Имот № 028012, представляващ изоставени трайни насаждения, с площ
4,018 дка; 2. Имот № 117001, представляващ пасище, мера, с площ 5,592 дка.
С Протокол № 10А/11.07.1996г., е констатирано, че от общо заявените
по преписка № 504 88,900 дка земеделска земя, следва да бъдат възстановени
80.899 дка. а за разликата от 8,001 дка наследниците на Н.Х.Н. следва да
бъдат обезщетени.
С Решение № 10-ОБ/03.04.2001г. за определяне правото на обезщетение
на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 ЗСПЗЗ и на основание
Протокол № 10А/11.07.1996г., Решение № 10С/05.12.2000г. и влязло в сила
съдебно Решение № 159/10.04.1997г., постановено по г.д. № 488/1995г. по
описа на РС-ЧБ, се определя правото на обезщетение на наследниците на Н.Х.
Н., за признатото но невъзстановено право на собственост върху 14.671 дка.
както следва:
- на първо място: 3,411 дка земя, III-та категория; 3,933 дка земеделска
земя, IV-та категория; 0.657 дка земеделска земя, V-та категория. Или общо
8,001 дка. В решението изрично е записано, че тези площи са определени с
Протокол № 10А/11.07.1996г.
- и на второ място: 6,670 дка, V-та категория, определена с Решение №
10С/05.12.2000г. и влязло в сила съдебно Решение № 159/10.04.1997г.,
постановено по г.д. № 488/1995г. по описа на РС-ЧБ.
Видно от Решение № 610/05.12.2011г., постановено по гр.д.№183/2011г.
по описа на РС-Горна Оряховица, е прогласена нищожността на Решение №
10-ОБ/03.04.2001г. на ПК-***, постановено на основание преписка за
обезщетяване с № 504/02.04.2001г. на наследниците на Н.Х. Н., на основание
влязло в сила съдебно решение № 159/10.04.1997г. на РС-*** за определяне
на наследниците на Н.Х. Н. правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи: както следва:
12
3,411 дка земя, III-та категория; 3,933 дка земеделска земя, IV-та категория;
0.657 дка земеделска земя, V-та категория с Решение № 10А/11.02.1996г. по
чл.19, ал.6 ППЗСПЗЗ; 6,670 дка. V -категория със съдебно решение №
159/10.04.1997г. на РС-*** решение при условията на чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ, от
които за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове
3,411 дка земя, III-та категория-х 600 лв./дка. на стойност 2047 лв.; 3,933 дка
земеделска земя, IV-та категория х 533 лв./дка. на стойност 2096 лв.; 7.327
дка земеделска земя, V-та категория х 394 лв./дка. на стойност 2887 лв. или за
14,671 дка. обезщетение всичко на стойност 7030 лв.
С Решение № 10-Б/21.05.2001г. на ПК- ***, наследниците на Н.Х. Н., се
обезщетяват за признатото, но невъзстановено право на собственост върху
14.671 дка земеделска земя, с 7030 броя поименни компенсационни бонове, на
стойност 7030.00 лв.
С Протокол № 00002/09.11.2017 г. на ОСЗ-*** се признава и определя
за възстановяване правото на собственост на наследниците на Н.Х. Н., върху
14,671 дка земеделска земя, находяща се в землището на гр. ***.
Съгласно Решение № 00002/09.11.2017г. за обезщетяване със земи от
държавния и общински поземлен фонд и по препика № 504А/11.07.2016г.,
искане вх.№ 504А по чл.19д, ал.3 и/или чл.19, ал.11 ППЗСПЗЗ за
обезщетяване със земи от държавния и общински поземлен фонд, решение №
838/29.01.2018г. на Общински съвет-*** и Протокол № 00002/09.11.2017г. е
предоставено правото на собственост на наследниците на Н.Х.Н., като
обезщетение при условията на чл.15, ал.2 ЗСПЗЗ и/или чл.18д, ал.2 ППЗСПЗЗ
върху следните имоти: 1.Нива от 12,361 дка., местност ***, имот № 235028 и
2.Нива от 2,310 дка., местност ***-част от имот № 037018.
Налага се извода, че въз основа на депозираното заявление за
възстановяване на процесните земеделски земи на наследодателя Н.Х.Н.,
земеделската земя, предмет на обжалваното решение от 6,670 дка. е
възстановена на наследниците му съгласно с Решение № 10-Б/21.05.2001г. на
ПК- ***, съгласно което наследниците на Н.Х. Н., се обезщетяват за
признатото, но невъзстановено право на собственост върху 14.671 дка
земеделска земя, с 7030 броя поименни компенсационни бонове, на стойност
7030.00 лв. и Протокол № 00002/09.11.2017 г. на ОСЗ-***, с който се
признава и определя за възстановяване правото на собственост на
13
наследниците на Н.Х. Н., върху 14,671 дка земеделска земя, находяща се в
землището на гр. ***. Установи се, че общата площ от 14,671 дка. е
формирана от на първо място: 3,411 дка земя, III-та категория; 3,933 дка
земеделска земя, IV-та категория; 0.657 дка земеделска земя, V-та категория.
Или общо 8,001 дка. В решението изрично е записано, че тези площи са
определени с Протокол № 10А/11.07.1996г. и на второ място: 6,670 дка, V-та
категория, определена с Решение № 10С/05.12.2000г. и влязло в сила съдебно
Решение № 159/10.04.1997г., постановено по г.д. № 488/1995г. по описа на
РС-ЧБ.
Неоснователни са възраженията и оплакванията на жалбоподателя, че
Общинска служба Земеделие гр.*** не е изпълнила Решение №
610/05.12.2011г., постановено по гр.д.№183/2011г. по описа на РС-Горна
Оряховица. Видно е, че то е постановено по искове да прогласяване
нищожността на описаните в него индивидуални административни актове, а
не по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- при спор за материално
право, поради което с прогласяване нищожността на описаните Решения № №
10С/05.12.2000г., № 10-ОБ/03.04.2021г. и № 10-Б/21.05.2001г. на Поземлена
комисия –*** не възниква право за възстановяване на описаните в решението
земеделски земи, а само задължение на Общинска служба Земеделие гр.***
да се произнесе отново по въпросите, по които се е произнесла с прогласените
за нищожни решения. Видно е, че предмета на Решение № 10С/05.12.2000г.
частично съвпада с предмета на Решение № 10-ОБ/03.04.2021г. в частта за
имота от 6,670 дка., като по силата на първото решение имота по искане на
наследниците е определен за обезщетяване с поименни компенсационни
бонове, а с Решение № 10-ОБ/03.04.2021г. е определена стойността на
обезщетението, като изрично е посочено, че тук е включен и имота от 6,670
дка. по Решение № 10С/05.12.2000г. Не става дума за два различни имота от
по 6,670 дка., а само за един такъв, който се явява предмет на двете решения-
едното за определяне за обезщетяване с ПКБ, а другото за определяне на
стойността на това обезщетение, определена стойностно.
След прогласяване нищожността на гореописаните решения, именно в
изпълнение на Решение № 610/05.12.2011г., постановено по гр.д.№183/2011г.
по описа на РС-Горна Оряховица, Общинска служба Земеделие гр.*** с
Протокол № 00002/09.11.2017 г. на ОСЗ-*** се признава и определя за
14
възстановяване правото на собственост на наследниците на Н.Х. Н., върху
14,671 дка земеделска земя, находяща се в землището на гр. ***, а съгласно
Решение № 00002/09.11.2017г. за обезщетяване със земи от държавния и
общински поземлен фонд и по препика № 504А/11.07.2016г., искане вх.№
504А по чл.19д, ал.3 и/или чл.19, ал.11 ППЗСПЗЗ за обезщетяване със земи от
държавния и общински поземлен фонд, решение № 838/29.01.2018г. на
Общински съвет-*** и Протокол № 00002/09.11.2017г. е предоставено
правото на собственост на наследниците на Н.Х.Н., като обезщетение при
условията на чл.15, ал.2 ЗСПЗЗ и/или чл.18д, ал.2 ППЗСПЗЗ върху следните
имоти: 1.Нива от 12,361 дка., местност ***, имот № 235028 и 2.Нива от 2,310
дка., местност ***-част от имот № 037018.
След като при издаването на обжалвания административен акт не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, актът е издаден в предвидената от закона писмена форма за
валидност, от компетентен орган, в кръга на правомощията му, спазен е
материалния закон, а така издадения акт е мотивиран, то обжалваното
Решение по Протокол № 00003/15.01.2018г. на Общинска служба Земеделие
гр.*** е законосъобразна и следва да се остави в сила.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на заинтересованата страна направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда на 100 лв.
По така изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Н. Й. Н.,
ЕГН********** против Решение по Протокол № 00003/15.01.2018г. на
Общинска служба Земеделие гр.***.
ОСЪЖДА Н. Й. Н., ЕГН********** да заплати на Общинска служба
Земеделие гр.*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Плевен в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15