О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………..........
гр. Пловдив, 21
март, 2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ
отделение, ХХІХ състав, в закрито заседание на
двадесет и първи март, през две хиляди двадесет
и третата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана
Методиева,
като разгледа докладваното от съдията административно
дело №
1801 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е проведено по реда на чл.284 и следващите от ЗИНЗС, като делото е
приключило с постановено решение от 01.03.2023 г.
На
10.03.2023 г. е постъпила касационна жалба от ищеца Р.М.С. против постановеното
по същото съдебно решение. Към касационната жалба е приложена и молба,
адресирана до тричленен състав на Административен съд Пловдив с искане за
освобождаване на касационния жалбоподател С. от заплащане на държавната такса
за касационното обжалване, към която същият е приложил и декларация за семейно
и имотно състояние.
С
определение № 1180/25.06.2022 г. направеното при образуване на адм. дело № 1801/2022 г. искане от ищеца С. на основание
чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването му от внос на държавни такси е оставено
без уважение. Определението не е било обжалвано.
Съгласно
т.12 от ТР №6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, при постановен отказ на съда да освободи
страна от заплащане на такси и разноски по делото, който е влязъл в сила,
същата страна може да подаде нова молба по чл.83, ал.2 от ГПК до същия съд или
по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото, само при
промяна в обстоятелствата. Според същото ТР, когато искането за освобождаване
от държавна такса е направено след подаването на жалба срещу постановения краен
акт на съда и преди изпращане на делото в по-горната инстанция, компетентен да
се произнесе по искането е администриращия жалбата съд.
Предвид
изложеното и тъй като се сочат конкретни нови обстоятелства, настоящият съд
намира, че направеното искане от страна на касационния жалбоподател С. е
допустимо за разглеждане и то от състава на първоинстанционния
съд, независимо, че е адресирано до по-горната инстанция – тричленен състав на
същия съд.
В
молбата на ищеца, в която са изложени конкретни съображения за липсата на
парични средства, на практика е посочена промяна в обстоятелствата, които са
били разгледани към момента на първото произнасяне на съда по искането за
освобождаване от внос на държавна такса по делото, а именно че има наложен
запор върху личната му партида като лишен от свобода и той не може да получава
средства по партидата в системата „Затворници“.
Във
връзка с изложените съображения в молбата на касационния жалбоподател С. с
искане за освобождаването му от внос на държавна такса за касационното
обжалване, с разпореждане е изискана справка за наличието и движението на
парични средства по партидата на С. в
система „Затворници“ за шест месеца назад във времето до изготвянето на
справката, каквато справка е постъпила от Затвора Стара Загора на 20.03.2023 г.
Видно
от представената от страна на касационния жалбоподател и ищец по настоящото
дело С. декларация за семейно и имотно състояние, в същата не е налице декларирано
различно обстоятелство от тези, които са били преценени към момента на
постановения от съда отказ от освобождаването му от държавна такса по делото.
При постановяване на отказа съдът е взел предвид обаче, преди всичко, наличието
на достатъчна средно месечна сума по партидата на ищеца, която да му даде
възможност да покрие размера на държавната такса за образуване на делото. От
сега представената справка от Затвора Стара Загора е видно, че от месец
ноември, както е декларирал и ищецът в молбата си, същият действително не е
получавал приходи по партидата си в система „Затворници“, като понастоящем
балансът е в размер на 0,06 лв. Изложеното сочи на налична неблагоприятна
промяна в обстоятелствата, като предвид декларираната отново липса на средства и
имущество от страна на ищеца и факта на задържането му в място за лишаване от
свобода, при липса на парични средства по партидата на лишения от свобода в
рамките на почти пълни четири последователни месеца, съдът намира, че
понастоящем същият действително няма достатъчно средства, за да заплати
дължимата за касационното производство такса, независимо от нейния минимален
размер от 5 лева. Поради това и С.
следва да бъде освободен от задължението за внос на държавна такса за
касационното обжалване, като това ще следва да се прецени като основание и за
администриране на касационната му жалба, което ще бъде сторено с нарочно
разпореждане.
Ето
защо и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА
касационния жалбоподател Р.М.С.
с ЕГН ***********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора Стара Загора, от задължението
за внасяне на държавна такса
за касационното обжалване на решението по адм.
дело №
1801/2022 г. по описа
на Административен съд Пловдив, ІІ отд., ХХІХ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис
от същото да се изпрати на касационния жалбоподател С. *** за сведение.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :