№125                                       23 октомври 2019г.                     Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в откритото съдебно заседание на  девети октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

 

При секретаря Пламена Мутафова

И в присъствието на прокурора

Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 205 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.118 от КСО.

С решение № 1012-16-41/3 от 23.07.2019г. ръководителят на ТП на НОИ- град Разград е потвърдил разпореждане № ********** от 10.05.2019г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което  на основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. В. Д. от град Р., считано от 17.09.2018г.

Жалбоподателката В. В. Д. от град Р. твърди, че описаното решение е незаконосъобразно. Сочи, че е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО, тъй като  е работила над 15 години  при условията на втора категория труд. Сочи, че осигурителният й стаж като магазинер във фирма „Петрол“ за периода от  06.06.1984г. до 23.03.1986г. е от втора категория съобразно т.66з от ПКТП (отм.) и неправилно административният орган не й е признал посочения стаж като такъв от втора категория. Счита, че административният орган незаконосъобразно се е позовал на длъжностни характеристики, които касаят период, различен от  този, в който тя е работила. Сочи, че през целия спорен период трудовите й задължения  ежедневно са включвали продажба на масла и петролни продукти. Поради това моли за отмяна на атакуваното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане, с което й е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Искането се поддържа и от процесуалния й представител и в съдебно заседание. Претендира и присъждането на направените по производството разноски.

 Ответната страна- ръководителят на ТП на НОИ- Разград  не заявява становище по жалбата.

Разградският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2018г. жалбоподателката Д. подава заявление с вх.№ 2113-16-967 от същата дата за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2 от КСО. Към заявлението представя редица документи, установяващи осигурителния й стаж: удостоверение изх.№  27ЛС/24.06.2011г., издадено от „Дорис“ ООД; удостоверение изх.№ 2/17.09.2018г., издадено от  кметство Трапище; удостоверение изх.№ 007/12.10.2018г., издадено от кметство Дянково; удостоверение изх.№ 006/11.09.2018г., издадено от кметство Гороцвет; препис от трудова книжка.

 В представения препис от трудовата книжка (л.87 от делото), е отразено, че  жалбоподателката е работила в „Петрол“ Русе на длъжност „магазинер“ от 06.06.1984 до 31.03.1986г. В  графата „вид дейност“ на трудовата книжка е посочено „търговска“.

 С писмо от  27.09.2018г. от жалбоподателката са изискани и други документи относно осигурителния й стаж. В т.5 от писмото е посочено, че жалбоподателката следва да представи  документ за категоризиране на труда  за стажа от 06.06.1984г. до 31.03.1986г. за работа като магазинер в „Петрол“ Русе. 

Други документи относно стажа в „Петрол“ не са представени.

Въз основа на представените документи  пенсионният орган зачита осигурителен стаж на лицето от трета категория 24 години, 0 месеца и 12 дни, а от втора категория- 13 години, 03 месеца и 17 дни.  Стажът за периода 06.06.1984г. до 23.03.1986г., когато жалбоподателката е работила  на длъжност „магазинер“ към фирма „Петрол“- град Русе, е зачетен като такъв от трета категория.

 С разпореждане № 2140-16-358 от 12.12..2018г. ръководителят по пенсионното осигуряване отказва отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Последната обжалва разпореждането и  прилага към жалбата писмо от „Петрол“ АД с изх.№ 9-296/28.12.2018г. В него е посочено, че в дружеството не се съхраняват лични трудови досиета  на служителите, длъжностни характеристики и правилници за толкова стари периоди, а единствената запазена документация в тази връзка са изплащателните ведомости. Посочено е, че в архивите се съхраняват някои длъжностни характеристики, сред които и такава за длъжността „магазинер“, но те касаят  по-късни периоди- след 1991 година.

 Разпореждането е отменено от ръководителя на ТП на НОИ- град Разград. Пенсионното досие е върнато за нова преценка.

От „Петрол“ АД са изискани длъжностна характеристика на длъжността „продавач петролни продукти“ и информация доколко се припокриват  длъжностите „магазинер“  и „продавач петролни продукти“.

От „Петрол“ АД е получена информация, че в дружеството не се съхраняват длъжностни характеристики за периода  1984-1986 година. Има запазени  такива от  периода 1991-1992г.  за длъжностите „магазинер“, шифър 10010 01072 и „продавач в склад“, шифър 10005 01116.  В писмото се сочи, че  за периода 1984- 1986 година  в разплащателните ведомости на „Петрол“ фигурират  служители, заемащи длъжността „магазинер“, както и  служители, заемащи длъжността „продавач“. Към писмото са приложени длъжностни характеристики на длъжностите „магазинер“ с място на работа- склад и „продавач в склад“.

 В представената длъжностна характеристика на длъжността „магазинер“  с работно място „склад“ е посочено, че организира и участва в приемането, съхранението, отпускането и отчитането на различните видове стоково-материални ценности, суровини, материали и полуфабрикати, готова продукция и горива.

 Основните функции и задължения  на продавача в склад са товаренето и разтоварването на  ЖП и автоцистерни.

След събирането на описаните доказателства е постановено разпореждане № 2140-16-95/10.05.2019г.

 В разпореждането се сочи, че към датата на подаване на заявлението В. Д.  е навършила 58 години, 3 месеца и 1 ден. Зачетен й е  13 години, 3 месеца и  17 дни трудов стаж от втора категория и 24 години, 0 месеца и 26 дни трудов стаж от трета категория.  Поради това ръководителят на ПО приема, че Д. не е придобила право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като не отговаря на условията-  няма необходимия стаж от втора категория (15 години). В мотивите към разпореждането се сочи, че  стажът на Д. като магазинер в „Петрол“ не  се признава като такъв от втора категория, тъй като длъжността не се покрива с посочената  в т.66з от ПКТП (отм.)- продавач на петролни продукти и масла.

С обжалваното решение № 1012-16-41/3 от 23.07.2019г. ръководителят на ТП на НОИ потвърждава цитираното разпореждане. В мотивите към обжалваното решение се сочи, че стажът на Д. като магазинер в „Петрол“, положен в периода  06.06.1984- 23.03.1986г. е зачетен като такъв от трета категория, тъй като  трудовите задължения на длъжността „магазинер“, заемана от жалбоподателката, коренно се различават от работата, извършвана от продавача в склад. Административният орган е направил извод, че  трудът, полаган на длъжност „магазинер“ към вид дейност „търговия“ във фирма „Петрол“ е ангажиран с движението на разнообразни видове стоки  и материални ценности от общ характер и  вредността и тежестта на този труд категорично  не е съпоставима  с труда, положен на длъжност „продавач на петролни продукти и масла“.

Решението е връчено на Д. на 31.07.2019г., а жалбата срещу него е постъпила при административния орган на 09.08.2019 год.

 В хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели, които  през процесния период- април 1984- юни 1986 година, са работили с В. Д. във фирма „Петрол“. Съобразно направената от съда в съдебно заседание справка в трудова книжка № 32,  от 01.12.1981г. до 14.05.1986г. свидетелят О. С. е работил  в „Петрол“ АД като е заемал последователно длъжностите продавач в склад (1981-1982г.) и управител в склад (1982-1986г.) в поделението на фирма „Петрол“ в град Разград. Свидетелят С.  сочи, че работното му място било в  склад, находящ се на ЖП гара Разград и  в процесния период  В. Д. му е била пряко подчинена.

Свидетелят  С. работел като шофьор в базата на „Петрол“ в град Разград по времето, когато там работела и В. Д..

Свидетелите сочат, че по това време в склада на „Петрол“ се продавали  на едро различни  горива, петролни  продукти и масла, почистващи препарати на фирма „Верила“, отработено масло. От склада се зареждали  предприятия и бензиностанции и непрекъснато се приемали и изпращали ЖП и автоцистерни, камиони.

Продажбите се извършвали по следния начин:  Клиентите на „Петрол“ заплащали стоката в счетоводството на предприятието и след това  със съответните счетоводни документи отивали в склада, за да получат закупените стоки. Когато се продавали горива в големи количества, прехвърлянето на горивото се осъществявало на специално място, подобно на бензиностанция с мощни помпи. Помпите били обслужвани от други работници- помпиери, но В. Д. присъствала при прехвърлянето на горивото, за контролира процеса.

Свидетелят С. сочи, че Д. отговаряла и за продажбата на така нареченото „мръсно“ масло, с което никой не искал да се занимава.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО; от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Атакуваното решение на ръководителя на ТП на НОИ-Разград е издадено от компетентен административен орган съобразно разпоредбата на чл. 117 от КСО. Същото е изготвено в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Липсват допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването му. Освен това, оспорваното решение не противоречи на материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона.

Административният акт съответства на приложимия материален закон и по-специално разпоредбата на чл.69б, ал.2 от КСО, съгласно която право на пенсия за осигурителен стаж и възраст придобиват лицата, които са работили 15 години при втора категория труд. Съобразно цитираната разпоредба за 2018 година жените следва да имат навършена възраст 53 години  и 8 месеца и сбор от осигурителен стаж и възраст 94.

По делото не се спори, че  към датата на подаване на заявлението В. Д. отговаря на изискването за възраст, тъй като е навършила 58 години, 3 месеца и 1 ден.

По същество спорният момент в настоящото производство се свежда до  категоризацията на труда, положен от жалбоподателката в „Петрол“ от 1984 до 1986 година.

С разпоредбата на чл.69б, ал.2 от КСО е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата три изисквания. Първото от тях е лицето да е работила 15 години при условията на втора категория труд; да е навършило определена възраст и да има определен сбор от осигурителен стаж и възраст. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия.

Съгласно § 2 от заключителната разпоредба към ПМС № 75/31.03.1998г. трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31.12.1999г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризация на труда при пенсиониране. Тази разпоредба указва, че категорията на съответния труд се определя такава, каквато е била по действащия към момента на полагане на труда правилник. В разпоредбите на ПКТП (отм.) изчерпателно са изброени професиите, длъжностите и видовете работа от съответната категория. Категоризирането на осигурителния стаж е съобразено със специфичните условия и вредности на работната среда и трудовия процес, като основните критерии при определяне категорията на осигурителния стаж по отменения ПКТП са характерът на извършваната работа и мястото на работа. Работните места и видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения на тях осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в съответните точки от правилника и с оглед избрания законодателен подход е недопустимо разширително тълкуване.

Предвид изложеното, първият въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е каква длъжност е заемала оспорващата в периода 1984-1986 година, с оглед наведените в жалбата доводи, че тя е продавала масла и петролни продукти и е била „продавач“ по смисъла на т.66з от ПКТП (отм.). Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, който се издава въз основа на разплащателните ведомости. По делото е представен препис от трудовата книжка, от която се установява, че в процесния период лицето е изпълнявало длъжността "магазинер“. Трудовата книжка е един от визираните в чл. 40, ал. 1 от НПОС документи, удостоверяващи по категоричен начин длъжността, която е заемала оспорващата.

Точка 66з от отменения ПКТП  категоризира като втора категория положения до 31.12.1999г. труд  само на продавачите на петролни продукти и масла във фирма "Петрол". След като длъжността „магазинер“ в „Петрол“ не е изрично посочена в някоя от разпоредбите на ПКТП (т.42, т.66з),  трудът, положен на тази длъжност следва да се отчете като такъв от трета категория съобразно правилото на т.66 от  Правилника.  Категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания съобразно правилото на чл.104, ал.10 от КСО.

В случая не е приложима и хипотезата на т.68 от ПКТП(отм.) и не може да се приеме, че между двете длъжности- „магазинер“ и „продавач“, е налице припокриване. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че според разчетно-платежните ведомости за периода 1984-1986г. в „Петрол“ е съществувала както длъжността „магазинер“, така и длъжността „продавач“. Този факт се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

За периода няма запазени трудови досиета, длъжностни характеристики или други първични документи, които да установяват, че  длъжностите „магазинер“ и „продавач“ са идентични по трудовите си задължения и се различават само по наименованието си. Ето защо правилно административният орган е приел, че трудът, който Д. е полагала като  магазинер в „Петрол“ от 1984 до 1986 година, не е идентичен на работата на продавача на петролни продукти и масла и следва да се зачете като такъв от трета категория. Неправилно административният орган е мотивирал отказа си и с позоваване на представените длъжностни характеристики от „Петрол“, тъй като изрично е посочено, че те са от 1991 година, т.е. явяват се неотносими към периода 1984-86 година, когато Д. е работила там. Това нарушение обаче не се отразява по никакъв начин на крайния извод на административния орган относно категоризацията на спорния труд.

При така установения стаж, законосъобразно и в съответствие с материалния закон административният орган е приел, че жалбоподателката няма право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като положеният от нея труд при условията на втора категория е само 13 години, 3 месеца и 17 дни.

 По изложените съображения съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. В. Д. от град Р., бул.***  № **, вх.*, ет.*, ап.* срещу Решение № 1012-16-41/3/23.07.2019г. на ръководителя на ТП на НОИ- град Разград, с което е потвърдено разпореждане № **********/10.05.2019г. на ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/