№ 104
гр. П., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Д.
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500690 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от:
ИВ. АС. Д.,ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П. ,ул. „В. ІІ “ № 13, вх. „Б“ , ет. 5, ап. 38, и от
Д. АНГ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П. ,ул. „В. ІІ “ № 13, вх. „Б“ , ет. 5, ап. 38;против
Д. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Г. , община П.. В хода на съдебното производство пред
въззивната инстанция жалбоподателя Д. Б. М. почина , като на негово място и на основание чл. 227 от ГПК
, като жалбоподатели са конституирани негоВ.е наследници ,а именно:
В. В. М. , ЕГН **********, от гр. П. , ул. „Р. „ № 24;
ЗЛ. Д. М. ,ЕГН **********, от гр. П. , ул. „Р. „ № 24;
Б. Д. М. , ЕГН **********, от с. Г. , ул. „Е. „ № 5;
ЕМ. Д. М., ЕГН **********, от с. Г. , ул. „Е. „ № 5;
Жалбоподателите поддържат подадената въззивна жалба от техния наследодател.
С исковата молба е предявен иск за делба на съсобствен недвижим имот ( чл. 34 от ЗС и чл. 69 ал. 1 от ЗН).
С Решение № 260162/ 07. 05.2021г. на районен съд П., постановено по гр. д. № 1532/ 2020г. по описа на същия
съд, предявения иск за делба е уважен изцяло .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от съделителя Д. Б. М., ЕГН ********** .Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения . Искането е да се отмени решението на районния
съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което иска за делба се
отхвърли ,като неоснователен с присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба . В
1
отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се остави в сила.Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски
във въззивното производство .
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид събраните доказателства пред първата инстанция и при
спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( съделител в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуално
недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Делото е в първа фаза ,по допускане на делбата . В тази фаза на съдебната делба съдът в решението си трябва да
формира извод относно съсобствения характер на имота/ вещта / и правата на съсобствениците в имота(чл.
344 ал. 1 от ГПК) .Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд относно
съсобствения характер на имота предмет на делбата и правата на съделителите в наследствения имот.
Установено е по делото ,че процесния имот е придобит от лицето Б.В. М. с нот. акт № 141/ 22. 03. 1941г. От
представеното по делото удостоверение за наследници на Б.В. М. се установява ,че ответника Д. Б. М. е негов
син ,а лицето З. И. М. е негова съпруга . З.И. М. е починала на 03 05. 2016г. ,а съпругът й Б.В. М. на 09. 03.
1993г. Няма спор по делото за това ,че процесния имот е придобит по време на брака между Б.В. М. и З. И. М..
Към момента на придобиване на имота имуществените отношения между съпрузите са се уреждали от Закона за
лицата и семейството ( ЗЛС) , на принципа на „имуществената разделност“. С приемането на СК от 1968г. е
въведен за първи път режима на „имуществената общност“ върху придобитите по време на брака недвижими и
движими вещи, и права върху вещи . По силата на ретроактивното действие на чл. 103 от СК 1968г. (за имущества,
придобити преди влизане на закона в сила от съпрузи по заварени бракове ) и чл. 13 ал. 1 от СК 1968г. имота , придобит
през 1941г. на името на съпруга Б.В. М. е имал статут на СИО. Съпружеската имуществена общност е прекратена
със смъртта на съпруга Б.В. М. на 09. 03. 1993г. При прекратява на имуществената общност дяловете на
съпрузите са равни( чл. 27 от СК 1985г) ,по ½ ид. част. На основание чл. 5 ал. 1 от ЗН и чл. 9 ал. 1от ЗН след
смъртта на съпруга Б.В. М. правата на страните в имота са следните :
преживялата съпруга З.М. – ¾ ид. части ;
синът Д. Б. М. – ¼ ид.част;
Тези права на съделителите в наследствения имот е установил и районния съд , което е правилно и
законосъобразно .
Установено е по делото ,че с нот.акт № 118/ 13. 12. 2013г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка преживялата съпруга З.И. М. е прехвърлила на ищците правата си в имота ( ¾
ид.части ) срещу цялостната издръжка на ищците за минало време ( от м.юли 2010г. до прехвърлянето на имота ) и
срещу задължението за гледане и издръжка за в бъдеще , докато е жива. Продавачът е запазил и ползването на
имота докато е жива .
Възраженията в отговора на исковата молби и във въззивната жалба са относно правото на ищците да участват в
делбата . Ответникът по иска твърди ,че ищците нямат права в имота , тъй като нот.акт № 118/ 13. 12.
2013г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка не ги легитимира,като
собственици на имота . Твърди се ,че договора за продажба е нищожен на две правни основания :
поради липса на съгласие ( чл. 26 ал. 2 от ЗЗД) . Липсата на съгласие се обосновава с факта ,че към
2
момента на прехвърляне на имота прехвърлителката З. И. М. е страдала от деменция и от редица
придружаващи заболявания ,поради което не е била наясно със съдържанието на това , което подписва ;
поради липса на основание /кауза /( чл. 26 ал. 2 от ЗЗД). Липсата на основание са обосновава с факта ,че
прехвърлителката е била възрастна жена ,над 90 години , като купувачите са знаели ,че реално няма да
полагат грижи за прехвърлителката по гледането и издръжката й ,поради предстоящата й смърт.
И двете възражения са неоснователни .
Според утвърдената съдебна практика и правна теория „липсата на съгласие „ се определя , като липса на
вътрешно волево решение за сключване на договора поради това ,че страната съзнава ,че не желае правните
последици въпреки изявлението си или не е в състояние да осъзнае това . Възражението на страната попада във
втората хипотеза на правната норма.
По делото е представена Епикриза на прехвърлителката З.М. от 15. 08. 2014г. ( след сключване на договора за
гледане и издръжка ) , издадена от МБАЛ П. АД, във връзка с престоят й в болничното заведение В Епикризата е
посочено ,че прехвърлителката страда от сърдечно заболяване ( сърдечна недостатъчност) ,но не и от деменция .
Такова заболяване не е описано и в придружаващите заболявания към основната диагноза . По делото няма
събрани доказателства ( писмени или гласни ),от които да се направи извода ,че към момента на сключване на
договора за гледане и издръжка прехвърлителката З.И. М. е обективирала външна воля за сключване на договора
чрез надлежно поведение( подписването на договора ) ,въпреки че вътрешно е съзнавала ,че не желае правните
последици на волеизявлението си или пък здравословното й състояние не й е позволявало да осъзнае това свое
поведение.
По делото не са събрани доказателства и за второто основание за нищожност на договора за гледане и издръжка ,
а именно - поради липса на основание /кауза /.В съдебната практика еднозначно се приема ,че алеаторния договор
за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка е нищожен , когато приобретателят е знаел за
тежкото здравословно състояние и близката смъртта на прехвърлителя . Доказателства за това по делото
липсват.
От доказателствата по делото се установява ,че към момента на прехвърлянето на имота на 13. 12. 2013г. З.И. М.
е била на 90 години. Прехвърлителката е починала 3 години по късно , на 03. 05. 2016г. Този факт доказва
неоснователността на направеното възражение, тъй като прехвърлителката не е починала непосредствено или
съвсем скоро след прехвърлянето на имота , а много след това .
Освен това, към момента на прехвърлянето на имота прехвърлителката не е страдала от нелечимо заболяване,
което да предвещава близката й смърт. Същата се е разболяла една година след прехвърлянето на имота и то от
лечимо заболяване ( хипертонична болест и сърдечна недостатъчност). Свидетелката на ответната страна ЗЛ. Д. М. (
дъщеря на ответника поиска за делба ) установява ,че до 91-92 години З. М. не е имала нужда от гледане и издръжка ,
тъй като сама сее грижила за себе си . Починала е на 93 години , 3 години след прехвърляне на имота .
Неоснователно е и последното възражение на ответната страна за това ,че приобретателите реално не са
полагали грижи по гледането и издръжката на прехвърлителката .
На първо място , следва да се отбележи ,че това възражение не е основание за нищожност на алеаторния
договор,а за неговото разваляне по реда на чл. 87 ал. 3 от ЗЗД. Развалянето следва да стане по съдебен ред , в
отделно производство,за което по делото няма данни .
Независимо от това, по делото са събрани доказателства точно в противната насока , за това ,че приобретателите
по договора ИВ. АС. Д. и Д. АНГ. Д. са полагали грижи по гледането и издръжката на прехвърлителката до
нейната смърт. Свидетелите на ищцовата страна М. А. И. и З.С. И.а ( без родство със страните ) са установили пред
съда ,че приобретателите са се грижили за прехвърлителката, като са й носели храна сутрин , обед и вечер.
Почиствали са домът й , прали са дрехите й , водили са я на лекар ,когато е имала нужда. Свидетелите
установяват ,че З.М. е била много доволна от полаганите грижи . Свидетелите установяват ,че синът на
прехвърлителката и ответник по иска Д. Б. М. не е полагал грижи за майка си . Напротив , тормозил я е
постоянно ,като е пиел , нанасял и побой, и искал пари .
Обясненията на тези свидетели не си противоречат взаимно, установяват еднакво спорните по делото факти и не
3
са опровергани от обясненията на свидетелите на ответната страна. Свидетелите депозират преки възприятия по
гледането и издръжката на прехвърлителката ,поради което съдът им дава вяра .
Свидетелите на ответната страна ЗЛ. Д. М. и Б. Д. М. ( деца на ответника по иска ) установяват пред съда единствено
факта ,че в определени случаи синът й Д. Б. М. е водил прехвърлителката на лекар , когато е имала нужда .
По тези съображения въззивната инстанция счита ,че решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно ще следва да се потвърди на основание чл. 271 ал.1 от ГПК .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъдят
жалбоподателите да заплатят в полза на ответника по въззивната жалба ИВ. АС. Д. сумата 500лв.,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260162/ 07. 05.2021г. на районен съд П., постановено по гр. д. № 1532/ 2020г. по
описа на същия съд.
ОСЪЖДА, В. В. М. , ЕГН **********, от гр. П. , ул. „Р. „ № 24;ЗЛ. Д. М. ,ЕГН **********, от гр. П. , ул. „Р. „ №
24;Б. Д. М. , ЕГН **********, от с. Г. , ул. „Е. „ № 5 и ЕМ. Д. М., ЕГН **********, от с. Г. , ул. „Е. „ № 5 да
заплатят в полза на ИВ. АС. Д.,ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П. ,ул. „В. ІІ “ № 13, вх. „Б“ , ет. 5, ап.
38,, сумата 500лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4