Определение по дело №2955/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3431
Дата: 21 октомври 2020 г.
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20203100502955
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 343121.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 21.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502955 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна частна жалба вх. № при
ВРС266062/15.09.2020 г. на Н.Г. против Определение № 260467/31.08.2020 г. по ч.гр.д. №
7082/2020 г. по описа на същия съд, с което е отказано спиране изпълнението по
изпълнително дело № 20207110400610 на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова с район на
действие ОС Варна, образувано въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист, издадени в заповедното производство по заявление на „УниКредит
Булбанк“ АД против солидарно задължените „НД-ХЕЛИКОМ“ ЕООД и Н. Г. Г. .
Жалбоподателят моли за отмяна на определението на ВРС и спиране на
изпълнението като твърди, че са налице всички предпоставки по чл. 420 ал.2 т.1, 2 и 3 от
ГПК, защото на първо място е поръчител по договора за кредит, на следващо място е
потребител и се ползва от специалната потребителска защита по ЗЗП, а са налице
неравноправни клаузи по договора и на следващо – вземането е недължимо предвид
последващо сключения Договор за банков револвиращ кредит №
0313/301/01082019/0108.2019 г., в чиято разпоредба на чл. 9.2. изрично е предвидено, че се
прекратява договора за кредит, от който банката черпи права в заповедното производство.
Становището на „УниКредит Булбанк“ АД е за неоснователност на жалбата поради
отсъствие на предпоставки по чл. 420 от ГПК за спиране изпълнението – Г. не е поръчител,
не е потребител, а договорът от 2019 г., чието сключване се признава от банката, се твърди
да не е произвел действие, тъй като не е осчетоводен при банката, предвид констатираното
непосредствено след подписването му, че са наложени блокировки от обслужващата сметка
на дружеството-кредитополучател за задължения към НАП, чийто размер надхвърля този на
получените средства по договора за кредит. Твърди се, че кредитополучателят не е поискал
да усвои сумата по новия договор, респективно същият макар да е сключен не действа в
отношенията между страните. Удостоверението, издадено персонално на Г. от банката не
удостоверява нищо друго, освен липса на банкови сметки, което е ирелевантно и не
1
обвързва кредитната институция.
Частната жалба е подадена от легитимирано чрез правен интерес лице, в срока по
ГПК и е допустима за разглеждане, а по същество е неоснователна по следните
съображения.
Пред ВРС е подадено и уважено заявление от „УниКредит Булбанк“ АД и издадена
Заповед по чл. 417 от ГПК за солидарно осъждане на „НД- ХЕЛИКОМ“ ЕООД и Н.Г. за
задължения, произтичащи от Договор за банков револвиращ кредит №
0080/301/11072017/11.07.2017 година.
Жалбоподателят Г. е подал възражение против заповедта в срока по чл. 414 ал.2 от
ГПК и в същия е депозирал искането за спиране по чл. 420 от ГПК като се е позовал на
хипотези по ал.2 на цитираната разпоредба.
Съдът по правото приема следното:
Н.Г. нито е поръчител, нито е потребител по процесния договор за кредит.
Не е поръчител, защото в нито една клауза от договора не се твърди, че същият лично
обезпечава вземането на кредитора като поръчител. Напротив, обезпеченията, предвидени в
полза на банката, изчерпателно изброени в т.8 не предвиждат поръчителство, а Г. е
съдлъжник и поради това солидарен. Още повече в ОУ на банката по предоставяне на
кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност е направено разграничение в чл. 12.2. и
чл. 12.3. относно качеството, в което лицата участват и отговарят за задълженията по
договора и физическото лице попада в тези по чл .12.2., доколкото няма сключен, по
изискване на банката, нарочен договор за поръчителство с него. Нещо повече, съгласно чл.
12 от ОУ /л. 31 по делото на ВРС/ за осигуряване погасяването на кредита банката може да
изисква от кредитополучателя или предварително одобрено от банката лице да участва /чл.
12.2/ като страна по договора в качеството на солидарен длъжник като това е лице, което на
осн. чл. 101 от ЗЗД и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ поема да отговаря
солидарно. Никъде закона не изисква встъпването в дълг да е последващо сключване на
договора, а съгласно чл. 304 от ТЗ поетото общо задължение води и до солидарна
отговорност. В ОУ освен задължени поради встъпване в дълга и задължени на основание
договор за поръчителство, други хипотези на участие на физически лица при
кредитополучател – юридическо не са предвидени. Затова и Н.Г. не може да бъде третиран
като поръчител за чуждото задължение по см. на чл. 138 от ЗЗД.
Физическото лице не е и потребител, не само защото не е поръчител, а защото е
съдлъжник по договор, по който юридическо лице потребява финансовите средства на
банката, чийто управител е именно Н.Г. към момента на сключване на договора.
Юридическите лица са страни, изключени от потребителската защита по ЗЗП,
предоставена на икономически по-слабата страна – физически лица в отношенията им с
2
търговците. С оглед дадените разрешения в Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в §13 т.1
от ДР на ЗЗП досежно понятието «потребител» както и установената практика на СЕС,
когато физическо лице отговаря в качеството на съдлъжник по чл. 121 от ЗЗД, както в
случая, или в качеството си на поръчител по чл. 147 от ЗЗД /каквато не е настоящата
хипотеза/ и същото е тясно функционално свързано с юридическото лице, не може да се
приеме, че задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели, извън и
независимо от всяка търговска дейност или професия. Н.Г. е управител и съдружник в
дружеството, поради което и функционалната обвързаност с кредитополучателя е очевидна.
Съдът приема, че не се ползва от потребителска защита по ЗЗП. Изводът е, че не се
обсъждат релевираните възражения относно неравноправни клаузи в договора.
Следователно не са налице основания за спиране изпълнението на осн. чл. 420 ал.2
т.2 и 3 от ГПК.
Неоснователно е и поддържаното възражение, че вземането не се дължи поради
последващо сключен договор за револвиращ кредит № 0313/301/01082019/01.08.2019 г., в
чиято разпоредба на чл. 9.2. изрично е предвидено, че се прекратява договора за кредит от
2017 година, за вземания по който е издадена заповедта за изпълнение.
Договорът е консенсуален. Съгласно чл. 3 от договора целта е вътрешно
рефинансиране на банков револвиращ кредит по договора от 11.07.2017 г. и допълване на
оборотни средства на дружеството. В чл. 15.1.6. от договора /л. 60 по делото/ е записано, че
сключването на договора и изпълнението му не води до неизпълнение на задължения по
друг договор или до влизане в противоречие с него.
В чл. 9 ал.2 от новия договор е записано изрично, че с рефинансиране на
задълженията към банката съгласно установеното с договора, се прекратява действието на
стария договор от 2017 година. Разпоредбата недвусмислено сочи, че не сключването на
консенсуалния договор от 2019 г., а фактическото рефинансиране на задълженията към
банката по предходния, водят до прекратяване на правоотношенията по първия договор.
Това е положителен факт, който жалбоподателят не доказва, което от своя страна води до
извода, че не се установи и хипотезата на чл. 420 ал.2 т.1 от ГПК.
Представеното още към искането по чл. 420 от ГПК удостоверение, издадено от
банката на 06.02.2020 г., че лицето не е клиент, нито създава права, нито задължения, поради
което е ирелевантно за преценката на съда.
В контекста на изложеното частната жалба е неоснователна, а атакуваното
определение, макар по други мотиви ще бъде потвърдено.
„УниКредит Булбанк“ АД не претендира разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260467/31.08.2020 г. по ч.гр.д. № 7082/2020 г. по
описа на същия съд, с което е отказано спиране изпълнението по изпълнително дело №
20207110400610 на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова с район на действие ОС Варна.
Определението е окончателно.
Заповедното производство да се задържи във ОС Варна до приключване на
производството по частната жалба на Н.Г. с правно основание чл. 419 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4