№………………./………….…….2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 14.07.2020
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Христова
в. гр. дело № 582 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 942 от
07.01.2020 г. от А.С.А. срещу Решение № 5749 от 13.12.2019 г.
постановено по гр.д. № 19004 по опис на ВРС за 2018 г. с което
е отхвърлен предявения от ищеца А.С.А. ЕГН **********, с адрес *** срещу ответниците Б.А.А. ЕГН **********, с
адрес: ***, м-ст „Чаира" 305 и А.С.А.
с ЕГН **********, с адрес: ***, Варненска област, ж.к. „Победа",
бл.9, вх.4, ап.19 конститутивен иск, с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС
за допускане и извършване делба на следните недвижими имоти, а именно:
-
самостоятелен обект, представляващ сграда с идентификатор 10135.2552.2605.2 по кадастралната карта на гр.Варна, със
застроена площ от 32.00 кв.м., с предназначение „Селскостопанска сграда",
на един етаж, разположена в поземлен имот 10135.2552.2605, при граници за
сградата - имоти с идентификатор № № 10135.2552.2604, 10135.2552.2607,
10135.2552.2605.1 и 10135.2552.2605;
- самостоятелен обект, представляващ
сграда с идентификатор 10135.2552.2605.3
по кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ от 28.00 кв.м., с
предназначение „Селскостопанска сграда", на един етаж, разположена в
поземлен имот 10135.2552.2605, при граници за сградата - имоти с идентификатор
№ № 10135.2552.2605.4 и 10135.2552.2605;
- самостоятелен обект, представляващ
сграда с идентификатор 10135.2552.2605.4
по кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ от 95.00 кв.м., с
предназначение „Хангар, депо, гараж", на един етаж, разположена в поземлен
имот 10135.2552.2605, при граници за сградата - имоти с идентификатор № №
10135.2552.2605.3, 10135.2552.2605.5 и 10135.2552.2605;
- самостоятелен обект, представляващ
сграда с идентификатор 10135.2552.2605.5
по кадастралната карта на гр.Варна, със застроена площ от 50.00 кв.м., с
предназначение „Друг вид сграда за обитаване", на един етаж, разположена в
поземлен имот 10135.2552.2605, при граници за сградата - имоти с идентификатор
№ № 10135.2552.2452,10135.2552.2605.4 и 10135.2552.2605, като неоснователен, и е осъдил ищеца да заплати
на в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сума в размер на 50,00
/петдесет/ лв. , представляваща държавна такса, на основание чл.9 от ТДТССГПК
и ответниците Б.А.А. сумата от 800 лева и на А.С.А. сумата от 800 лева, , представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в производството по делото , на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че съдът е възприел неподкрепена с
писмени доказателства фактическа обстановка. Кредитирал е документи, които не
се отнасят до собствеността на процесните сгради. Не почиващ на доказателства, бил
извод за датата на осъществяване на строителството в имота в периода от 1995-97
г. Излага се, че съдът не е коментирал
писмено доказателство от съществено значение за изхода от спора, представляващо
констативен акт № 105/ 99 г. изд. от район „Приморски“ при Община Варна,
както и съставеният възоснова на него акт № 144 от 30.06.1999 г., в които
документи са били установени факти от значение при преценката за датата на
построяване на сградите.
Отправено е искане за отмяна на постановеното решение и постановяване на
друго, с което да бъдат допуснати до
делба процесните имоти.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа от пр. представител, който
претендира и разноски в производството.
Въззиваемите А.С.А. и Б.А.А., чрез пр. представител, в
писмен отговор оспорват въззивната жалба като неоснователна и излагат подробни съображения за правилност
на постановения съдебен акт.
Въззивният съд, съобразно правомощията по чл. 269 от ГПК след проверка
валидността на решението и допустимостта на жалбата, приема че обжалвания
съдебен акт е валиден, жалбата с която е сезиран е допустима /подадена е в срок
от лице с представителна власт/, срещу подлежащ на въззивна проверка
първоинстанционен съдебен акт.
Съобразно горната преценка, въззивният съд следва да разреши спора по
същество.
Исковото
производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС с
твърдението, че е налице съсобственост между ищеца и ответниците, основана на
наследствено правоприемство от общ наследодател
С.А.А., починал на 08.03.2011 г.
и оставил наследници двама сина – ищеца и ответника и съпруга – първата ответница. Обекти на
твърдените права на съсобственост са
СГРАДА с идентификатор
10135.2552.2605.2 по кадастралната карта на гр.Варна, със
застроена площ от 32.00 кв.м., с предназначение „Селскостопанска сграда",
на един етаж,
СГРАДА с идентификатор
10135.2552.2605.3 по кадастралната карта на гр.Варна, със
застроена площ от 28.00 кв.м., с предназначение „Селскостопанска сграда",
на един етаж,
СГРАДА с идентификатор
10135.2552.2605.4 по кадастралната карта на гр.Варна,
със застроена площ от 95.00 кв.м., с предназначение „Хангар, депо, гараж",
на един етаж,
СГРАДА с идентификатор
10135.2552.2605.5 по кадастралната карта на гр.Варна, със застроена
площ от 50.00 кв.м., с предназначение „Друг вид сграда за обитаване",
на един етаж,
Всички
разположени в ПИ 10135.2552.2605,
при граници за сградата - имоти с идентификатор № № 10135.2552.2452,10135.2552.2605.4
и 10135.2552.2605.
Относно
дяловете в съсобствеността, ищецът е посочил следните квоти 1/6 за
А.С.А., 4/6 ид.ч. за ответницата Б.А.А. и 1/6 ид.ч. за ответника А.С.А..
В исковата молба ищецът А.С. А. твърди, че общият наследодател на
страните, баща на А. и А. и съпруг на Б., а именно С.А.А. с ЕГН ********** е притежавал
собствеността ПИ № 2825-А в местността
„Чаира", ж.к. „Изгрев", с площ от 575 кв.м., ведно с построените в
имота жилищна сграда и сградите на допълващо застрояване, който имот към датата
на предявяване на иска си индивидуализира, като дворно място с идентификатор
10135.2552.2605 с площ от 829.00 кв.м., жилищна сграда и допълващо застрояване
- гараж с идентификатор
10135.2552.2605.5 със застроена площ от 93.60 кв.м., друг нежилищен обекти с
идентификатор 10135.252.2605.3 със застроена площ от 23.60 кв.м. гараж с
идентификатор 10135.2552.2605.4 със застроена площ от 92.40 кв.м. и стопански
обект с идентификатор 10135.2552.2605.2
със застроена площ от 32.00 кв.м. В исковата молба се излага, че приживе общият
наследодател се е разпоредил в полза на вторият ответник с част от дворното
място и жилищната сграда. Сделката била обективирана в нот. Акт № 100/2006 г.
Твърди, че процесните имоти са останали собственост на наследодателя и на
неговата съпруга, ответницата Б.А.А., и те са ги притежавали по приращение като
изградени в собствен имот.
В писмен
отговор, ответниците Б.А.А. и А.С.А., оспорват предявения иск с твърдението, че сградите
не са били собственост на общия им наследодател. А.С.А. претендира, че е
изключителен собственик, придобил собствеността по приращение, след като е
извършил строителство в собствения си имот в периода от 1995 г. и края през 1997 г.
Съдът, след като съобрази доказателствената сила на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, правните
норми регламентиращи процесните отношения и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Най-отдалеченият във времето титул за
собственост, събран като доказателство по делото е договор за доброволна делба
от 1997 г. от съдържанието, на който се установява, че ответникът А.С.А. и Петранка Желязкова Шомова, са си
поделели собствеността върху дворно място с площ от 1150 кв.м. представляващо имот
с пл. № 2825 находящо се в ж.к. Изгрев.
Видно от нот. Акт № 83/1997 г. нотариус при
РС - Варна е констатирал, към 20.05.1997
г. А.С.А. е собственик на дворно място с площ от 575 кв.м., находящо се в гр. Варна, ж. к. „Изгрев“ и представляващо
имот с пл. № 2825 А. На 02.04.1999 г.
На 02.04.1999 г. А.С.А. дарил на само на баща
си С.А.А. 100/ 575 ид. Части от същия имот. Сделката е обективирана в нот. Акт
№ 166/1999 г.
Съпрузите С.А.А. и Б.А.А., продали на А.С.А. 100 км.м.ид. части от ПИ
2825 А, находящ се в местността „Чаира“ и ½ ид. Част от двуетажна
жилищна сграда с приземен /избен / етаж и са си запазили пожизнено,
безвъзмездно, заедно и поотделно правото
на ползване. Сделката е сключена на 12.12.2006 г. и е обективирана в нот. Акт № 79/2006 г.
Видно от представените от СГКК скици на
сгради, процесните са съществували към датата на влизане в законна сила на
Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. и в регистъра към КП са вписани на името на
ответника А.С.А..
След смъртта на С.А.А., негови наследници по
закон останали съпругата му – ответницата Божана А.А. и двамата му синове –
ищеца А.С.А. и ответника А.С.А..
Не е спорно, че към датата на предявяване на
иска, А.С.А. се легитимира като собственик на цялото дворно място ПИ 2825 А и
на масивната двуетажна жилищна сграда с приземен етаж /избен/.
От Констативен акт № 105 от 30.06.1999 г. се установява, че
строежът извършен в това дворно място е без строителни книжа. Относно вида на
строежа, в акта е посочен като масивна двуетажна сграда състояща се от изба и
три надземни етажи. Това доказателство, не съдържа данни за съществуването на
останалите /процесните/ сгради. В Констативен акт № 144 от 30.06.1999 г. се
съдържат данни за наличието на сглобяема постройка с площ от 92.4 кв.м. и масивна пристройка към
нея с площ от 27 кв.м.
Представени по делото са Акт
за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК от 17.01.2018г. и Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК от 26.10.2018г., издадени от
Община Варна, Дирекция „МД“, адресирани до ищеца А.С.А., в които са
обективирани задължения по ЗМДТ, представляващи данък върху недвижими имоти и
такса за битови отпадъци за постройки в имот № 2605.
Първоинстанционният съд е
описал всички приети по делото писмени доказателства, които се отнасят до строителство осъществено в имота в периода
от 1994 г., но те се отнасят до обекти различни от процесните.
От свидетелските показания
на Наско З. Начев, се установява, че имотите обект на претенцията за делба,
съответно по оспорените права се държат
от него, в качеството му на наемател на ответника А.С.А.. Като такъв той
познава имота от 1997 г. и свидетелства за това, че от този момент никой не е
извършвал ремонт на съществуващите в имота сгради.
Вещото лице инж. Р.П., която
е представила СТЕ и е била изслушана в съдебно заседание е основало своето
заключение възоснова на всички приети по делото писмени доказателства.
Преценявайки данните от Виза за проектиране № 637/06.05.1994г. на Кметство
Простор, молба № 4946/14.09.1994г. до Кметство Простор подадена до Кмета на Кметство
Простор-при Община , обяснителна записка към проект за временен склад на
строителни материали в местност Изгрев пл.№ 2825 , становище от ХЕИ-Варна от
03.04.1994г. Разрешение №
41/25.05.1994г. за проектиране на пречиствателни съоръжения на Министерство на
околната среда и Констативен акт № 105/ 30.06.1999г. , издаден от
Район „ Приморски“-Община Варна, е дала заключение, че изградената в имота масивна
сграда, масивна стопанска постройка, сглобяема стопанска постройка и масивна
постройка, като строителството е извършено
без разрешение за строеж и при одобрени строителни книжа. Вещото лице е
извършило проверка, на съхраняваните в Община Варна, Район „Приморски“ - архитектурен и ген. план
1994г. - неодобрени на името на А.С.А., обяснителна записка 1994г. на името на А.С.А.,молба
вх. № 4946/14.11.1994 г., за одобряване на проекти от името на А.С.А., становище от ХЕИ - Варна от 1994г., за
одобряване на площадка за изграждане на склад за пакетирани строителни
материали на името на А.С.А., - разрешение за проектиране на пречиствателни
съоръжения от 1994г., /лист 75 от делото/ на името на А.С.А. и е дало
заключение, че за сградите не е издадено разрешение за строеж.
Действително
първоинстанционния съд не е коментирал, декларациите, които страните са
подавали по реда на чл. 14 от ЗМДТ. Видно от съдържанието на декларацията,
която съдържа неоспоренения подпис на С.А. Ангеров, той е декларирал права на
собственост върху процесните сгради в размер на 1/2 ид. част. Деклариране на
права на собственост не е придобивен способ по смисъла на чл. 77 от ЗС, поради
което съдът приема, че това доказателство не доказва пряко и пълно твърдението
на ищеца, че наследодателят му е придобил права на собственост в декларирания
обем.
При така установените от
първоинстанционния съд факти, настоящия въззивен съд извежда следните правни изводи: В производството по
допускане на съдебна делба, съдът се произнася по въпросите – налице ли е
съсобственост, за кои от обектите, между кои лица и при какви квоти. При
твърдение за наличие на права на собственост, в тежест на претендиращия е да
докаже, придобивното основание по смисъла на чл. 77 ат ЗС, на което претендира
съсобственост. Ищецът претендира, че е притежава права на собственост върху 1/6
от всички описани в исковата молба обекти, като твърди, че придобивното
основание е наследствено правоприемство от общ наследодател. В уточняваща молба
от 04.12.2019 г. пояснява, че наследодателя С.А.А. е придобил собствеността в
режим на СИО с Б.А.А., чрез изграждането им в периода от 1999 г. до 2006 г. и
те не са били предмет на правна сделка.
За да установи правото на
съсобственост, в тежест на ищеца е да докаже, че към момента на изграждане на
обектите, т.е. възникването им като самостоятелни обекти, наследодателя е бил
собственик на дворното място. Видно представените титули за собственост, през
1999 г . когато се твърди, е започнало изграждане на сградите, до 02.04.1999 г.
собственик на дворното място е само А.С.А.. След тази дата, общият наследодател
С.А.А. е придобил чрез дарение само 100/ 575 кв.м. ид. части от дворното.Всички
обекти в дворното място са изградени без строителни разрешения или други
документи от които може да се обоснове изрода, че принадлежат на друго лице,
различно от собственика на позимления имот/дворно място. При липсата на
учредено право на строеж, всички обекти построени в имота са собственост само
на собственика на земята.
В настоящия случай е
релевирано възражение от ответника А.С.А.,
че процесните сгради представляват негова изключителна собственост и че
неговият наследодател - баща му С.А.С. никога не е бил собственик на тези
сгради, като се твърди, че С.А.С. не е бил съсобственик на процесните сгради
към датата на смъртта си, респ. наследниците А.С.А. и Б.А. Петрова не са
получили чрез наследяване идеални части от същите сгради. Тези възражения съдът
намира за подкрепени с писмени доказателства. В тази част първоинстанционния
съд е обосновал решението с мотиви, които въззивния съд напълно споделя.
С
оглед изхода от спора, съдът следва да потвърди решението и в частта, в която
обективира определение за присъждане на разноски. Относно претенцията на
ответника за присъждане в тежест на ищеца сумата от 800 лева, претендирана като
разноски във въззивното производство, съдът намира, че тази претенция е
основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 5749 от 13.12.2019 г.
постановено по гр.д. № 19004 по опис на Варненски районен съд, XI – ти състав.
ОСЪЖДА А.С.А. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза А.С.А. ЕГН **********,
с адрес: ***, Варненска област, ж.к. „Победа", бл.9, вх.4, ап.19 сумата от 800 /осемстотин/ лв. представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в производството по делото , на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на
Р България, в едномесечен срок връчването му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.