Определение по дело №432/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от И. В. П., [ЕГН], чрез адв. А. Д. от АК – Варна, с адрес гр. Варна, бул. М. Л., № 26, ет. 2, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0819-000215/17.02.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), издадена от С. М. - Началник група към ОД на МВР – гр. Варна, сектор “Пътна полиция” Варна, с която спрямо оспорващата е приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата са изложени съображения, че допуснатото предварително изпълнение не се съдържа разпореждане за това нарушение по чл. 60, ал. 1 АПК и липсват мотиви за разпореждането. Наведени са доводи, че допуснатото предварително изпълнение ще доведе до значителни и трудно поправими вреди за оспорващата, тъй като свидетелството за управление на МПС й е необходимо за да работи, като управлява служебен автомобил. Направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, както и връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Предмет на настоящото произнасяне на съда е особено искане на жалбоподателката.

С Разпореждане № 2425/04.03.2025 г. съдът е предоставил възможност в срок до 12:00 часа на 05.03.2025 г. да представи доказателства за внесена по сметка на АдмС – Варна държавна такса в размер на 10 /десет/ лв.

В указания от съда срок с молба с. д. № 3770/04.03.2025 г. от адв. А. Д., процесуален представител на жалбоподателката, разпореждането на съда е изпълнено, като се представени доказателства за платена държавна такса.

Съдът приема, че следва да се произнесе по направеното в петитума на жалбата конкретно искане, а именно: „Моля да разгледате жалбата на Р. Т. Т. и като установите нейната основателност да: Постановите определение, с което на основание чл. 166, ал. 2 АПК да спрете предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-0819-000215/17.02.2025 г. на С. М. – Началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, както и да разпоредите връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.“.

Съдът намира искането на основание чл. 166, ал. 2 АПК, за процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

По отношение на искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ:

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, оспорването не спира изпълнението на административен акт, а спиране на изпълнението може да се постанови от съда на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК. Т. е. по отношение на административни актове с които се налага ПАМ, каквато е конкретната заповед, предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона (ex lege) и подаването на жалба срещу такъв акт няма суспензивен ефект. При тази правна уредба законодателят е презюмирал при издаването на ЗППАМ наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, поради което преустановяване на предварителното му изпълнение е допустимо и възможно да бъде постановено от съда, но по реда и предпоставките на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК съдът може да постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение при следните условия - наличие доказателства, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващата значителни и трудно поправими вреди, което е задължителна процесуална предпоставка. В това производство в тежест на жалбоподателката е да докаже, че изпълнението може да му причини значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставима и надвишава по интензитет интересите и благата по чл. 60, ал. 1 АПК, в защита на които закона е предвидил предварително изпълнение на ЗППАМ. Целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателката, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя - арг. чл. 166, ал. 2 АПК.

След като по отношение на обжалваната ЗППАМ е допуснато предварително изпълнение по силата на закона (ex lege), в тежест на оспорващата е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането на изпълнението на акта да се приеме за основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, с интензитет на закрила, сравним със закрилата на презумирания обществен интерес, като настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно.

В случая жалбоподателката представя копие от трудов договор, уверение от Технически университет – Варна и разписки за платен наем. От предоставените доказателства и посочените в жалбата обстоятелства не може да се приеме, че е налице възможност за настъпване на значителни и трудно поправими вреди по смисъла на АПК за П.. Бланкетно е посочено, че допуснатото предварително изпълнение ще доведе до това за жалбоподателката, тъй като СУМПС й е необходимо за да работи и не може да управлява предоставеното й служебно МПС. От представеното копие от трудов договор не може да се направи извод, че за изпълнение на трудовите задължения е необходимо да притежава СУМПС, предоставен и е служебен автомобил, чрез който осъществява същите. Не се твърдят и не се сочат доказателства за възникнали и релевантни към спиране на изпълнението нови обстоятелства, поради което не е изпълнено условието по чл. 166, ал. 2 АПК.

Доколкото разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква съдът да се произнася незабавно с определение в закрито съдебно заседание, искането да се спре предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-0819-000215/17.12.2025 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

По отношение на искането за връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора:

Съгласно чл. 60, ал. 7, изр. 2 АПК, ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. В случая констатираната от съда неоснователност на искането за спиране на изпълнението на оспорената ЗППАМ необосновава постановяване на разпореждане за връщане на СУМПС, респ. не презумира вменяване на задължение и/или указване на административния орган за предприемане на последващи действия по връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав,

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. В. П., [ЕГН], чрез адв. А. Д. от АК – Варна, за спиране на основание чл. 166, ал. 2 АПК на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-0819-000215/17.02.2025 г. на С. М. – Началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, както и връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаването му.