Присъда по дело №3079/2017 на Софийски градски съд

^{ПРИСЪДА}

В ИМЕТО НА НАРОДА

10.12.2019 г.

Гр.София                                                  Софийски градски съд, НО, 28 с-в

На десети декември                                     две хиляди и деветнадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Ст. Атанасов

                                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А.П.

                                                                                          Адриана П.

 

При секретаря Даниела Пиралкова и прокурора П. Панов, като разгледа докладваното от съдия Атанасов НОХД № 3079 по описа за 2017 г., въз основа на закона и доказателствата по делото

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Б.П.М. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование пенсионер, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.11.2007 г., в гр. София, Втора САГБАЛ „Шейново“ АД, като лекар – акушер-гинеколог, е причинил настъпилата на 15.11.2007 г. смърт на В. Д.Д., с ЕГН **********, в резултат на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, при нарушение на правилата на чл. 79, чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето; чл. 2. 4., чл. 2. 5., чл. 7, т. 4 и чл. 7, т. 5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България; чл. 45, т. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ „Шейново“ АД и задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика по р. І, т. 1, т. 4 и т. 7 и р. ІІ, т. 6, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС  за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА, като го оправдава по обвинението, че е причинил смъртта на пострадалата и в нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 19 от Закона за лечебните заведения.

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Й.Т. – роден на 25 юли 1948 г. в с.Върбовка, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, пенсионер, с постоянен адрес:***, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.11.2007 г., в гр. София, Втора САГБАЛ „Шейново“ АД, като лекар – акушер-гинеколог и завеждащ отделение „ПИО“ в болницата, е причинил настъпилата на 15.11.2007 г. смърт на В. Д.Д., с ЕГН **********, в резултат на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, при нарушение на правилата на чл. 79, чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето; чл. 2. 4., чл. 2. 5., чл. 7, т. 4 и чл. 7, т. 5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България; чл. 21 и чл. 45, т. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ „Шейново“ АД и задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика по т. 2, т. 7, т. 8 и т. 10, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС  за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА, като го оправдава по обвинението, че е причинил смъртта на пострадалата и в нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 19 от Закона за лечебните заведения.

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, с постоянен адрес:***, ж. к. “*********, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.11.2007 г., в гр. София, Втора САГБАЛ „Шейново“ АД, като лекар – акушер-гинеколог в болницата, е причинил настъпилата на 15.11.2007 г. смърт на В. Д.Д., с ЕГН **********, в резултат на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, при нарушение на правилата на чл. 79, чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето; чл. 2. 4., чл. 2. 5., чл. 7, т. 4 и чл. 7, т. 5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България; чл. 45, т. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ „Шейново“ АД и задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика по р. І, т. 1, т. 4 и т. 7 и р. ІІ, т. 6, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС  за срок от ЕДНА ГОДИНА, с периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА, като го оправдава по обвинението, че е причинил смъртта на пострадалата и в нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 19 от Закона за лечебните заведения.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Софийския апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.                      2.

М    О    Т    И    В    И

                  към присъда по НОХД № 3079/2017 г. на СГС, НО, 28 с-в 

 

Софийска градска прокуратура е внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнала следните обвинения:

- против Б.П.М. – за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за това, че на 12.11.2007 г., в гр. София, Втора САГБАЛ „Ш.“ АД, като лекар – акушер-гинеколог, е причинил настъпилата на 15.11.2007 г. смърт на В. Д.Д., с ЕГН **********, в резултат на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на правилата на чл. 79, чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето; чл. 6, ал. 1 и чл. 19 от Закона за лечебните заведения; чл. 2. 4., чл. 2. 5., чл. 7, т. 4 и чл. 7, т. 5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България; чл. 45, т. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ „Ш.“ АД и задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика по р. І, т. 1, т. 4 и т. 7 и р. ІІ, т. 6;

- против Т.Й.Т. – за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за това, че на 12.11.2007 г., в гр. София, Втора САГБАЛ „Ш.“ АД, като лекар – акушер-гинеколог, завеждащ отделение „ПИО“ във Втора САГБАЛ „Ш.“ АД, е причинил настъпилата на 15.11.2007 г. смърт на В. Д.Д., с ЕГН **********, в резултат на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на правилата на чл. 79, чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето; чл. 6, ал. 1, чл. 19 и чл. 71, т. 2 от Закона за лечебните заведения; чл. 2. 4., чл. 2. 5., чл. 7, т. 4 и чл. 7, т. 5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България; чл. 21, т. 1 и чл. 45, т. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ „Ш.“ АД и задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика по т. 2, т. 7, т. 8 и т. 10 и

- против А.А.И. – за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за това, че на 12.11.2007 г., в гр. София, Втора САГБАЛ „Ш.“ АД, като лекар – акушер-гинеколог, е причинил настъпилата на 15.11.2007 г. смърт на В. Д.Д., с ЕГН **********, в резултат на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на правилата на чл. 79, чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето; чл. 6, ал. 1 и чл. 19 от Закона за лечебните заведения; чл. 2. 4., чл. 2. 5., чл. 7, т. 4 и чл. 7, т. 5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България; чл. 45, т. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ „Ш.“ АД и задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика по р. І, т. 1, т. 4 и т. 7 и р. ІІ, т. 6.

 

Като частни обвинители в наказателното производство са конституирани наследниците на пострадалата В. Д.Д. – нейният син К.Х.Г. /действащ чрез своя баща и законен представител Х.А.Г./, мъжът, с който пострадалата е живяла на съпружески начала Х.А.Г., нейната майка В.В.Д. и нейният баща Д.Т.Д.. В хода на съдебното производство частният обвинител Д.Д. е починал и след смъртта му като частни обвинители са конституирани неговите наследници В.В.Д., Й.Д.Д. и К.Х.Г., чрез своя баща и законен представител Х.А.Г..

 

В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа така повдигнатото обвинение.  Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение срещу тримата подсъдими. Посочва, че от множеството назначени по делото съдебно-медицински експертизи, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че здравословното състояние на пострадалата се е влошавало непрекъснато след нейното изписване от болница „Ш.“ до приемането й по спешност в болница „Пирогов“. Според прокурора, не само от показанията на свидетелите, които са били близки на пострадалата, но и от показанията на свидетелките Г.П. и Величка С., се опровергават тезите, че пострадалата В. Д. не е спазвала лична хигиена и че не е имала симптоми още по време на престоя си в болница „Ш.“, които, ако са били взети предвид преди изписването й, биха могли да бъдат овладяни, а животът й – спасен. Представителят на държавното обвинение се позовава на заключението на няколко от назначените в хода на производството съдебно-медицински експертизи, установяващи наличието на противопоказания в здравословното състояние на пострадалата за нейното изписване от болница „Ш.“ и оспорва като необосновани, непълни и несъответстващи на установените обстоятелства по делото заключенията на останалите съдебно-медицински експертизи, според които такива противопоказания не е имало и инфекцията при пострадалата, довела до смъртта й, е започнала след нейното изписване и се е развила фундроянтно. Пледира да бъде постановена осъдителна присъда по  повдигнатите срещу тримата подсъдими обвинения, като при определяне на размера на следващите се наказания да бъде отчетен твърде големият период от време от смъртта на пострадалата, при което намира за справедливи наказания от не повече от по една година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК, като съдът прецени дали да налага наказанието лишаване от права.

          Повереникът на частните обвинители В.Д., Й.Д., К.Г. и Х.Г. подкрепя изложените от представителя на прокуратурата доводи, с които той поддържа повдигнатото срещу подсъдимите обвинение. Счита за доказано по делото, че пострадалата би била спасена при изпълнение от страна на подсъдимия на изискванията към представляващата източник на повишена опасност тяхна професионална дейност. Според повереника на частните обвинители подсъдимите е следвало да проявят загриженост по отношение на пострадалата родилка, като вземат предвид извършеното чрез епизиотомия раждане и създадения по този начин път за проникване на инфекцията, която е довела и до смъртта й. Поддържа, че вместо да бъдат отчетени проявилите се признаци на възникване на инфекцията у пострадалата – невъзможността тя да уринира, да дефекира, наличието на температура и повишени стойности на левкоцитите, явяващи се противопоказания за изписването й, тя е била изписана от болницата, в която е родила. Според повереника на частните обвинители, тези оплаквания на пострадалата продължили и в дните след изписването й, което наложило и посещението на спешния кабинет в същата болница, където подс. А.И. не е проявил необходимата грижа за установяване на състоянието й, въпреки че е установил, че е инфектирана раната от епиозотомията. Поддържа, че в резултат на действията на подсъдимите, едва в деня на смъртта на пострадалата е бил взет секрет от раната й за микробиологично изследване, когато вече е бил необратим болестният процес. Пледира да бъде постановена осъдителна присъда по повдигнатото срещу тримата подсъдими обвинение.

Частните обвинители В.Д. и К. Г. поддържат заявеното от повереника им.

Защитникът на подс. Б.М. поддържа, че по делото не е установена причинна връзка между смъртта на пострадалата и поведение на същия подсъдим, което да е било противоправно. Намира за недоказана и твърдяната в обвинителния акт фактическа обстановка, според която още в болницата, след раждането, състоянието на пострадалата е започнало да се влошава, както и че са били налице противопоказания за нейното изписване. Счита за опровергана от събраните по делото доказателства тезата на държавното обвинение, според която пострадалата е имала повишена температура в дните преди изписването й, както и че била висока стойността на левкоцитите в кръвта й, като се позовава на заключения на приетите по делото съдебно-медицински експертизи, според които тези стойности са били в рамките на допустимите предели. Намира за недоказано и наличието на другото твърдяно от обвинението противопоказание за изписването на пострадалата родилка, а именно, че тя не е могла да дефекира, като счита, че по делото няма наличие на обективна информация, потвърждаващо такъв факт. Поддържа, че от доказателствата по делото е установено, че пострадалата е изписана при всички основания за това и без да е доказано, че подс. Б.М. е извършил нарушения на процесуалните си задължения, поради което и пледира да бъде постановена присъда, с която той бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подс. Т.Т. оспорва тезата на повдигнатото срещу същия подсъдим обвинение, според която той е разрешил изписването на пострадалата , без да вземе предвид нейното здравословно състояние. Позовава се на доказателствата по делото, като твърди, че нито в съставената по време на престоя на пострадалата в болница „Ш.“ медицинска документация, нито в показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че пред медицинския персонал на болницата пострадалата е споделяла за оплаквания, които да сочат протичащо инфекциозно заболяване. Оспорва и вменяването в отговорност на подс. Т. неподписването от негова страна на първа страница от документа История на бременността и раждането, като посочва, че такова задължение не е било налице за подсъдимия по силата на нито един от изброените в обвинителния акт нормативни актове, нито на длъжностната му характеристика, а и по делото е установено, че същият документ се е изготвял след изписването на родилката и не от същия подсъдим. Защитникът излага и доводи, че за подсъдимия Т.Т. не е съществувало и задължение да се запознава със състоянието на всяка изписвана или оставяна на лечение родилка от неговото отделение, като по своето съдържание длъжността му „завеждащ отделение“ не е такава, която да може да представлява съставомерна по смисъла на чл 123, ал. 1 от НК. Позовава се и на заключенията на назначените по делото съдебно-медицински експертизи, които сочели, че причината за инфекцията и смъртта на пострадалата е могло да бъде установена само чрез микробиологично изследване, а не чрез твърдяните от държавното обвинение оплаквания на пострадалата, както и че според част от тези експертизи развитието на инфекциозния процес е станало изключително бързо. Възразява и на позоваването от страна на обвинението на показателите за стойността на левкоцитите в кръвта на пострадалата преди нейното изписване, като  счита за установено по делото, че тези показатели не са сочели по еднозначен начин за наличието на инфекция в процес на развитие. Пледира да бъде постановена присъда, с която подсъдимият Т.Т. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Защитникът на подс. А.И. счита за установено по делото, че при прегледа на пострадалата на 13.11.2007 г. той е извършил всички необходими действия за установяване на състоянието й. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че пострадалата В. Д. сама е посетила дежурния кабинет на болница „Ш.“, като оплакванията й са били за отворен шев на раната й от извършената при раждането епизиотомия. Според защитника на подс. И., той не само е прегледал раната на пострадалата и е дал указания за нейното почистване, но е извършил и утразвуково изследване и като не е установил симптоми за инфекция, е насочил В. Д. да се яви на следващия ден за да й бъде взет секрет за микробиологично изследване. Счита за доказано по делото и че при посещението на следващия ден на пострадалата на болницата за вземане на секрет и извършения тогава преглед  от свид. С. е констатирано, че В. Д. е била в добро общо състояние и без данни за развиващи се възпалителни процеси, поради което и обвинението срещу подс. А.И., че той не е извършил необходимото за диагностициране и лечение на заболяването, довело до смъртта на Д., се явява неподкрепено от доказателствата. Защитникът на подс. И. излага и възражения срещу вменените с обвинението като нарушени от него разпоредби от Закона за здравето и Закона за лечебните заведения, като счита, че същите са бланкетни и не са относими към фактическата обстановка по делото, като към инкриминирания период от време не са били утвърдени и медицински стандарти за качество и за оказване на медицинска помощ. Позовава се и на заключения на приетите съдебно-медицински експертизи, според които фундроянтно се е развил довелия до смъртта на пострадалата възпалителен процес и в този смисъл тази смърт не е в причинно-следствена връзка с действията на подс. А.И., поради което и пледира да бъде постановена присъда, с която той бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Б.М. дава обяснения в хода на съдебното следствие, в които твърди, че при извършената от него визитация в деня на изписването на пострадалата, тя се е оплакала единствено от това, че не е ходила по голяма нужда, при което той е дал указания да й бъде дадено съответното очистително. Подс. М. твърди, че не са били налице никакви противопоказания за изписването на пострадалата, като е имало данни единствено, че след раждането тя е имала температура, но в следващите два дни е била афебрилна. Според подсъдимия Б.М. отчетените при изследването на кръвта на пострадалата стойности на левкоцитите били в нормални граници за раждали жени, като в това отношение са позовава на използвана в родилното отделение на болницата таблица с референтни стойности, които били основани на консултации със специалисти. Подс. М. счита за установено от доказателствата по делото, че смъртта на пострадалата е причинена от инфекция, която се предава по въздушно-капков път или на причинител, който се е намирал в нейния организъм, като развитието на тази инфекция неминуемо би довело до смъртен изход, независимо от това дали тя е била изписана от болница „Ш.“ или оставена там за наблюдение, като в това отношение сочи лекарския си опит по отношение на родилки, заразени със същата инфекция. Подс. М. изразява съжаление за смъртта на пострадалата, но заявява, че не е допуснал никакви нарушения на професионалните си задължения и счита за необосновано заключенията на приетите по делото съдебно-медицински експертизи, които сочат обратното. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подс. Т.Т.  дава обяснения в хода на съдебното следствие, в които посочва, че за времето, през което пострадалата е била в болница „Ш.“ след раждането на детето й, той е бил на работа само през един от дните в периода, като в този ден нито я е преглеждал, нито тя му е била представяна като страдаща пациентка. Заявява, че като началник на отделение в болницата не е могъл да има наблюдение за всеки един случай в отделението и за всички пациентки в него. Отрича и да е имал възможност да преглежда всяка една епикриза на изписваните жени, като твърди, че обичайната практика била епикризите да се извеждат един или два дни след фактическото изписване, като на началника на отделение са представяни за подпис „на купчина“ между 10 и 15 епикризи, като неговото задължение било само да постави подписа си в съответния документ. Моли да бъде постановена присъда, с която да бъде оправдан.

Подс. А.И. дава обяснения в хода на съдебното следствие, в които твърди, че по време на дежурството му на 13.11.2007 г. в спешния кабинет на болница „Ш.“ се е явила пострадалата, като единствените оплаквания от нейна страна били по отношение на отворен шев на епизиотомията, който тя била забелязала по време на следобедния тоалет на раната. Според обясненията му, подс. А.И. е снел устно анамнеза на пострадалата, при която тя се е оплакала и че не е ходила по голяма нужда, но казала, че няколко часа преди това е взела очистително, поради което и той е счел, че същото още не е подействало, а на отправен от него въпрос дали е имала температура, майката на пострадалата отговорила отрицателно, като го уверила, че те мерят непрекъснато температурата на дъщеря й. Подс. И. отрича В. Д. да е имала каквито и да е видими признаци на висока температура, като твърди, че не е отчел такива и при палпирането на корема й при извършения от него гинекологичен преглед на пострадалата, при който установил единствено, че един от конците от шева на раната й е бил пренатегнат и прорязал тъканта, без обаче да има никакви белези за инфектиране. Според обясненията му, подс. А.И. решил да направи и преглед с ехограф на пострадалата, въпреки, че не бил длъжен, като не установил наличие на болестни процеси в тялото й. Подсъдимият И. отрича да е поставял диагнозата, отразена в журнала за прегледи в спешния кабинет, като твърди, че същият се изготвял за статистически цели, а насочването на пострадалата да се яви на следващия ден в болницата, за да й бъде взет секрет за микробиологично изследване обяснява с практиката всички такива пациенти да бъдат изпращани на такова изследване. Подс. А.И. моли да бъда признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Подсъдимият Б.П.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, пенсионер, с постоянен адрес ***, ж. к. „Х. **********, с ЕГН **********. Подсъдимият Б.М. е с висше медицинско образование, след завършването на което му била издадена диплома № 5/25.07.1972 г. от Медицинския университет в Ерфурт, с призната специалност по акушерство и гинекология – по силата на диплома за специалност № 20303/01.06.1979 г. издадена от Медицинска академия. Към инкриминирания период от време подс. Б.М. работил като лекар - акушер - гинеколог във втора САГБАЛ „Ш.” АД, където бил назначен на длъжността със заповед № 2138/1980 г.

Подсъдимият Т.Й.Т. е роден на *** г., в с. Върбовка, българин, български гражданин, неосъждан, пенсионер, с постоянен адрес:***, ж. к. „Левски - **********, с ЕГН **********. Подсъдимият Т.Т. е с висше медицинско образование, след завършването на което му била издадена диплома № 000706 / 03.11.1975 г. издадена от Медицинска академия, с призната специалност по акушерство и гинекология – по силата на диплома за призната специалност № 22171/ 01.01.1981 г. издадена от Медицинска академия   - София. Към инкриминирания период от време подс. Т.Т. изпълнявал длъжността началник „Пуерперално изолационно отделение“ при във втора САГБАЛ ” Ш. ” АД, назначен със споразумение за трудово правоотношение възникнало въз основа на конкурс № 13 от 31.01.2005 г.

Подсъдимият А.А.И. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, с постоянен адрес:***, ж. к. “*********, с ЕГН **********. Подсъдимият А.И. е с висше медицинско образование, след завършването на което му била издадена диплома № 010623/13.10.1992 г., издадена от Висш медицински институт - гр. София, с призната специалност по акушерство и гинекология – по силата на свидетелство серия АС № 006881/08.03.2000 г., издадено от Медицински институт - гр. София. В инкриминирания период от време подс. А.И. работил като лекар - акушер във втора САГБАЛ ” Ш. ” АД, въз основа на трудов договор № 33/13.04.2005 г.

Пострадалата В. Д. живеела на съпружески начала с частния обвинител свид. Х.Г. и била дъщеря на частната обвинителка свид. В.Д. и на починалия в хода на съдебното производство частен обвинител Д.Д..

 През месец февруари 2007 г. В. Д. забременяла с първо дете от свид. Х.Г..

В средата на месец април 2007 г. В. Д. избрала за гинеколог, който да наблюдава бременността й свид. Д.Т. *** ЕООД. Свид. Т. провеждала необходимите прегледи на пострадалата В. Д. и назначавала съответните изследвания. При изследване на урината на бременната на 22.06.2007 г. свид. Д.Т. установила отчетeна концентрация на левкоцити 15-20 10^9/L, поради което назначила контролно изследване. На 16.07.2007 г. били изготвени резултатите от така назначеното контролно изследване, които били в норма. Тъй като резултатите от другите назначавани изследвания също не били извън нормата, а и пострадалата В. Д. нямала оплаквания, свид. Д.Т. установявала нормално протичаща бременност.

На *** г., в 2,00 ч., по свое желание да роди там, пострадалата В. Д. била приета в САГБАЛ „Ш.“ в гр. София. След приема й в болницата, пострадалата била прегледана от един от дежурните лекари в съответната смяна - свид. В.И. и обучаващата се тогава като специализант свид. С.А.. След като   при прегледа на В. Д. било установено разкритие и активна родова дейност, тя била приведена в родилна зала. За да бъде осигурено протичането на родилния процес, свидетелите В.И. и С.А. направили епизотомия и в 06.15 ч. се родило детето на пострадалата В. Д. и на свид. Х.Г. – К. Г.. След раждането, под наблюдението на свид. В.И., свид. С.А. зашила раната от.

След раждането на детето й и преди да бъде изписана от болницата, през зашитата рана, но все още незараснала рана от епизотомията на пострадалата В. Д., в организма й, чрез родовите пътища, попаднали стрептококови бактерии /бета-хемолитичен стрептокок група А/ и започнала септична пуерперална инфекция.

Симптом на така започналата инфекция било отчитането на ***  г. на повишаване на телесната температура на пострадалата В. Д. до 38.2 градуса по Целзий.

На 10.11.2007 г. било извършено лабораторно изследване на взета от пострадалата В. Д. кръвна проба, при което била отчетена и завишена стойност на левкоцитите – 19,81 10^9/L, при приети в практиката максимални гранични стойности от 15,00 10^9/L.

На 11.11.2007 г. и 12.11.2007 г. била измерена температура от 37.6 градуса по Целзий на пострадалата В. Д..

В дните след раждането на детето й и преди да бъде изписана, пострадалата В. Д. се оплаквала пред своята майка свид. В.Д. и мъжа, с който живеела на съпружески начала свид. Х.Г., че има болки в долната част на корема и че не може да ходи по голяма нужда.

На 12.11.2007 г., в рамките на редовна визитация, пострадалата В. Д. била прегледна от подс. Б.М.. При прегледа подс. М. се запознал с данните за измерената температура на В. Д. в дните след раждането й, като тя споделила, че не е ходила по голяма нужда. Подс. Б.М. разпоредил на придружаващата го при визитацията акушерка да бъдат дадени на пострадалата две таблетки „Бизалакс“, което било лекарство за улесняване на дефекацията и решил, че няма противопоказания за изписване на родилката.

Въз основа на мнението на подс. Б.М. за изписване на пострадалата В. Д., били изготвени необходимите за това документи, сред които били „клинико-лабораторен минимум при изписване“ и „епикриза“. В клинично-лабораторния минимум от 12.11.2007 г., в графата „кръвна картина“ били посочени стойностите, отчетени при изследването, извършено на 10.11.2007 г., между които и тези за левкоцити - 19,81, в графата „общ статус в деня на изписването“ била отразена клетката за „спонтанта дефекация, 1-2 пъти дневно“, а в графата „състояние на оперативната рана“ била отразена клетката „зараснала per primam“, без да бъде отразена клетката „несвалени конци“, в каквото състояние в действителност се намирала раната от извършената епизотомия на пострадалата В. Д..

Подс. Б.М. подписал като „лекуващ лекар“ така изготвения „клинично-лабораторен минимум при изписване“, както и на епикризата, с която било удостоверено изписване на пострадалата В. Д. на 12.11.2007 г.

Преди да бъде извършено фактическото изписване на пострадалата В. Д., подписаната от подс. Б.М. епикриза била представена за подпис и на подс. Т.Т., в качеството му на началник на отделението, в което се намирала Д., като към епикризата били приложени и останалите изготвени при престоя Д. в болницата документи. Сред тези документи били и отразяващите извършените измервания на температурата на родилката и на единственото извършено изследване на кръвната й картина, както и „История на бременността и раждането“, в бланката, на която имало и графа за подпис на завеждащ отделение /клиника/. Без да преглежда така представените му документи и без да поставя подпис в „Историята на бременността и раждането“, подс. Т.Т. подписал само епикризата, в която било отразено, че пострадалата В. Д. се изписва афебрилна и клинично здрава.

След като получила екземпляр от епикризата, пострадалата В. Д., заедно с детето си, била изписана от болницата и се прибрала в дома си.

След прибирането в дома си, пострадалата В. Д. продължила да се оплаква пред близките си от силни болки ниско в областта на корема, както и от невъзможност да ходи по голяма и малка нужда.

На следващия ден след изписването, 13.11.2007 г., оплакванията на В. Д. от болки в областта на корема и чувство за подутост продължили. При извършване на тоалет, при който помагала свид. В.Д., тя забелязала, че е отворен шев от раната от епизотомията на дъщеря й. Свидетелите В.Д. и Х.Г.  решили да заведат пострадалата В. Д. на преглед в болницата, в която тя била родила.

Тъй като пристигнали в болница „Ш.“ след 19,00 ч., свид. В.Д. и дъщеря й били насочени към дежурния кабинет. По това време дежурни били подс. А.И. и свид. С.А., като специализант.

След като, заедно със своята майка свид. В.Д., влезли в дежурния кабинет, първоначално пострадалата В. Д. посочила пред подс. А.И. и свид. С.А., че се оплаква от отваряне на шева на епизиотомията й. След като била поканена от подс. И. да се качи на гинекологичния стол за преглед, пострадалата В. Д. разказала и за изпитваните от нея болки в областта на корема, както и за трудността в изхождането по голяма и малка нужда.

При извършения на гинекологичния стол преглед, подс. А.И. установил, че единият от конците на шева на епизиотомията на пострадалата В. Д. е прорязал тъканта на кожата й и че има нагнояване на раната.

С оглед останалите оплаквания на пострадалата, подс. А.И. решил да я прегледа и с ехограф, но при започването на съответния преглед, установил, че е пълен пикочния й мехур, което пречи на изследването на другите органи в коремната й кухина. Подс. И. изпратил пострадалата В. Д. да иде до тоалетната по малка нужда, за да се изпразни пикочния й мехур и да продължи ехографския преглед. Пострадалата В. Д. отишла с майка си до тоалетната, като трудно успяла да уринира и споделила с майка си, че било съвсем малко това, което изходила по малка нужда.

Пострадалата В. Д. и свид. В.Д. се върнали в дежурния кабинет, където подс. А.И. извършил преглед с ехограф и не установил данни за болестни процеси. След това подс. И. дал указания на свид. С.А. да свали конците от шева на епизиотомията на пострадалата и да обработи раната,  което свид. А. направила в манипулационна на родилно отделение на болницата.

След така осъществената от свид. С.А. обработка на раната на пострадалата В. Д., подс. А.И. поставил диагноза „Нагнояване на оперативната рана. Епизиотомия“, която била вписана на латински в амбулаторния журнал. Подс. А.И. предписал на пострадалата В. Д. болкоуспокояващи и противовъзпалителни препарати – Профенид и Парацетамол, като й дал указания да дойде на следващия ден между 10 и 12 ч. в болницата за да й бъде взет материал за микробиологично изследване на раната на епизотомията, както и за обработка на същата рана. Предписването на посочените препарати, както и указания за вътрешния телефонен номер, на който да се обади пострадалата, като дойде на следващия ден между 10 и 12 ч. било отразени в издадена от името на подс. А.И. рецепта, която била дадена на пострадалата В. Д..

На следващия ден, 14.11.2007 г., преди обяд, жилището, в което се намирала пострадалата В. Д. било посетено от свид. Г.П., която била помолена от свид. В.Д. да стане личен лекар на новородения й внук. След като прегледала бебето К. Г. и попълнила необходимите за регистрацията му като пациент от практиката й, свид. Г.П. попитала пострадалата В. Д. как се чувства. Пострадалата, която по време на прегледа на бебето, лежала, се оплакала, че продължава да я боли корем. На успокоението от страна на свид. П., че след раждането е нормално да изпитва неудобства, пострадалата В. Д. и свид. В.Д. казали, че сигурно има и нещо друго, тъй като пострадалата била преглеждана предния ден с ехограф и й било назначено същия ден да посети отново за преглед болница „Ш.“. Тогава свид. Г.П. казала на пострадалата, че трябва да изпълнява указанията на лекарите акушер-гинеколози и да се явява на предписаните от тях прегледи и изследвания.

Същия ден, 14.11.2007 г., между 13,00 и 13,30 ч. пострадалата В. Д., придружавана от свид. В.Д., отишла в болница „Ш.“ и по дадените й предния ден от подс. А.И. указания, намерила кабинет, в който по това време дежурни дневна смяна били свид. В.С. – доктор и свид. Ц.М. – акушер. Пострадалата разказала, че е изпратена от прегледалия я предната вечер доктор А.И. за вземане на секрет за микробиологично изследване от раната от епизиотимията й, тъй като при прегледа, той не е „харесал“ същата рана. На въпрос има ли други оплаквания, пострадалата В. Д. казала на свидетелките С. и М., че не е ходила по голяма нужда.

Свид. В.С., подпомагана от свид. Ц.М., прегледала, взела секрет за микробиологично изследване и обработила раната от епизиотомията на пострадалата В. Д.. Свид. В.С. установила, че раната от епизотомията на пострадалата е отворена около 2 см, в резултат на отворен шев и че същата рана изглежда възпалена, но счела това за нормално за прясно отворена рана. По оплакванията на пострадалата В. Д. за затруднена дефекация, свид. С. й дала две таблетки разхлабително, които тя изпила в кабинета. Взетият секрет от раната на пострадалата бил изпратен за микробиологично изследване в лабораторията на САГБАЛ „Ш.“, където минимум между 18 и 24 часа от „посяването“ на раневия секрет е било възможно да се изолира наличието на микроорганизми.

След като в следобедните часове на 14.11.2007 г. се прибрала със свид. В.Д. вкъщи, пострадалата В. Д.  продължила да изпитва затруднения в ходенето по голяма нужда, като чувствала и че коремът й остава подут. Докато помагала за извършването на вечерния тоалет на пострадалата В. Д., свид. В.Д. забелязала, че тялото на дъщеря й от кръста надолу е променило цвета си в синьо-жълто. Тъй като пострадалата В. Д. се чувствала зле, близките й я откарали в МБАЛСМ „Пирогов“, където тя била приета по спешност към 23.50 ч. на същия ден.

 След направените изследвания и извършени прегледи на пострадалата в МБАЛСМ „Пирогов“ била предприета оперативна интервенция, при която била установена разгърната картина на сепсис с източник гнойно-некротично възпаление на родовите пътища. При извършената по спешност операция били евакуирани били три литра гной от коремната кухина на пострадалата В. Д.. Въпреки опитите да бъде овладяна състоянието на пострадалата, в 03.20 часа на 15.11.2007 г. тя починала.

Причина за настъпването на смъртта на пострадалата В. Д. била предизвиканата от наличието на бета - хемолитичен стрептокок група А септична пуерперална инфекция, която е започнала и се е разпространила по асцендентен път — външни гениталии — външни гениталии, влагалище, матка, маточни тръби и яйчници, коремна кухина, както и по кръвен и лимфен път. По този начин се е достигнало до състояние на тежка генерализирана инфекция, довела до сепсис и септичен шок.

На 16.11.2007 г. бил готов резултатът на микробиологичното изследване от лабораторията на САГБАЛ „Ш.“ на взетия на 14.11.2007 г. раневи секрет от пострадалата В. Д., а именно изолирани микроорганизми – масово стрептококи пиогенес и масово ешерихия коли.

В деня, в който пострадалата В. Д. била приета в САГБАЛ „Ш.“, *** г., в същата болница била приета за раждане и свид. В.С.. Свид. В. С. родила в 13,25 ч. на *** г., също чрез епизиотомия. Свид. С. и детето й били изписани на 12.11.2007 г., като на 14.11.2007 г. били свалени конците от шева на епизиотимията и бил взет секрет от раната й. Първоначалният резултат от извършеното микробиологично изследване бил готов на 15.11.2007 г. и той показал наличие на стрептококи пиогенис микроорганизми. Въз основа на резултата от това изследване свид. В.С. била приета отново в САГБАЛ „Ш.“, където била подложена на антибиотично лекуване, което приключило успешно.

 

По доказателствата:

 

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните в хода на делото доказателства: обясненията, дадени в съдебно заседание от подсъдимите Б.М., Т.Т. и А.И.; показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: В.Д., Х.Г. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Д.И. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, С.А. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, В.С. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Я. Стефанова – А. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Е.С., Н.К. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, К. М.-С., Ц.М. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, С.Д., Д.Т. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, И. И.-Ф./включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, В.С., Д.Д., Г.П.; заключенията на назначените в хода на досъдебното производство: комплексна съдебномедицинска експертиза /л. 126 – 133, т. 1 от д. п./, допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 138 – 140, т. 1 от д. п./, допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 121 – 124, т. 1 от д. п./, допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 2 – 5, т. 3 от д. п./, допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 83 – 87, т. 3 от д. п./, съдебномедицинската експертиза /л. 162 – 172, т. 3 от д. п./, съдебномедицинската експертиза /л. 41 – 67, т. 4 от д. п./, комисийната съдебномедицинска експертиза /л. 230 – 251, т. 4 от д. п./, допълнителната седемчленна съдебномедицинска експертиза /л. 311 – 333, т. 4 от д. п./, назначената в хода на съдебното производство комисийна съдебномедицинска експертиза /л. 142 - 155, т. 2 от съдебното дело/; приложените по делото писмени доказателства и протоколи за извършени действия по разследването.

 

По безспорен и категоричен начин, от приложените по досъдебното производство /т. 2, л. 12 и сл., т. 4, л. 101 и сл., л. 253 и сл., т. 5, л. 27 и сл./ копия от трудови договори, длъжностни характеристики, дипломи за завършено висше образование и за призната специалност, се установяват обстоятелствата относно завършеното от всеки един от тримата подсъдими Б.М., Т.Т. и А.И. висше медицинско образование, признатата специалност на всеки един от тримата по акушерство и гинекология, заеманата от всеки един от тях длъжност в САГБАЛ „Ш.“ в инкриминирания период от време.

Също така по несъмнен начин, от показанията на свидетелите В.Д. и Х.Г., както и от приложените по делото писмени доказателства /т. 1, л. 24, л. 25 от д. п., т. 1, л. 406 от съдебното дело/ се установяват обстоятелствата, че приживе пострадалата В. Д. е живеела на съпружески начала с частния обвинител свид. Х.Г. и че тя е била дъщеря на частната обвинителка свид. В.Д. и на починалия в хода на съдебното производство частен обвинител Д.Д..

 Съдът прие за установено, че през месец февруари 2007 г. пострадалата В. Д. забременяла с първо дете от свид. Х.Г. и че в средата на месец април 2007 г. е избрала за гинеколог, който да наблюдава бременността й свид. Д.Т. *** ЕООД, като взе предвид показанията на свид. Т., които се явяват последователни, логични и неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Дадените от свид. Д.Т. показания при разпита й в съдебното заседание на 30.11.2017 г., съпоставени с  приобщената част от показанията й от досъдебното производство /л. 90, т. 3/, по взаимно допълващ се и също непротиворечащ на другите доказателства начин установяват, че при изследване на урината на бременната В. Д., извършено на 22.06.2007 г., е била отчетeна концентрация на левкоцити 15-20 10^9/L, което е накарало свид. Т. да назначи контролно изследване, при което на 16.07.2007 г. са  били отчетени резултати в норма. По делото не са събрани и доказателства, които да опровергават показанията на свид. Д.Т., според които резултатите от другите назначавани изследвания и липсата на оплаквания от страна на пострадалата В. Д., са дали  основания да се счете, че при нея е била налице нормално протичаща бременност.

По еднопосочен и последователен начин, от приложената по делото медицинска документация /т. 1, л. 38 и сл. от д. п./ и от показанията на свидетелите В.И. /разпитан в съдебно заседание (с. з.) на 30.11.2017 г./ и С.А. /разпитана в с. з. на 18.10.2017 г. и приобщените й показания от д. п. – л. 113, т. 1/ се установяват обстоятелствата по приема на *** г., в 2,00 ч. в САГБАЛ „Ш.“ в гр. София на пострадалата В. Д. и последвалото там раждане на детето й в 06.15 ч., за чието улесняване се е наложило свидетелите И. и А. да направят епизиотомия, разрезът, на която бил зашит от свид. С.А..

Съдът прие за установено, че след раждането на детето й и преди да бъде изписана от болницата, през зашитата рана, но все още незараснала рана от епизиотомията на пострадалата В. Д., в организма й, чрез родовите пътища, попаднали стрептококови бактерии /бета-хемолитичен стрептокок група А/ и започнала септична пуерперална инфекция. Този фактически извод беше формиран след анализа на заключенията на съдебномедицинските експертизи, назначавани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие и съпоставката им с останалия събран по делото доказателствен материал.

На първо място, по еднопосочен начин всички приети по делото съдебно-медицински експертизи сочат именно раната от епизиотомия и родовите пътища на пострадалата В. Д., като мястото, откъдето е проникнала инфекцията с бета-хемолитичните стрептококи, които са установени като налични и в раневия секрет, взет за изследване на 14.11.2007 г. в САГБАЛ, и при извършеното микробиологично изследване на взетата проба за изследване при приема по спешност на пострадалата късно вечерта на същата дата в МБАЛСМ „Пирогов“. В заключенията на всяка една от приетите по делото съдебномедицински експертизи изводите за проникването на инфекцията у пострадалата чрез раната от направената при раждането на сина й епизиотомия е обоснован, както с оглед на установеното наличие на патогенния микроорганизъм в иззетия за изследване раневи секрет именно от тази рана, така и с оглед обективно установените увреждания на детеродните и другите нейни вътрешни органи при извършената аутопсия. Особено подробно са обосновани заключенията на допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 2 и сл., т. 2 от д. п./, съдебномедицинската експертиза /л. 162 и сл., т. 3 от д. п./, съдебномедицинската експертиза /л. 41 и сл., т. 4 от д. п./, които сочат именно раната на външните полови органи от епизиотомията на пострадалата В. Д., като „входна рана“ на инфекцията, която е засегнала родовите пътища, влагалището, матката, маточните тръби и яйчниците й. Кредитирайки така дадените еднопосочно заключения от всички назначени в хода на наказателното производство съдебномедицински експертизи, съдът отхвърли тезата на подс. Б.М., според която напълно възможно било и инфекцията, довела до смъртта на пострадалата, да е проникнала „отгоре – надолу“, а именно от намиращи се в носоглътката й или горните дихателни органи патогенни микроорганизми.

На следващо място, съдът намери за установено по категоричен начин по делото, че признаци за развитието на инфекцията на пострадалата В. Д., която е довела до смъртта й, са били налице още по време на престоя й в САГБАЛ „Ш.“. За да достигне до този извод, съдът съпостави различните доказателствени източници, относими към посочените обстоятелства, каквито се явяват: показанията на свидетелите, с които пострадалата е контактувала от приема й, до нейното изписване от болницата; наличната по делото медицинска документация и заключенията на съдебномедицинските експертизи, назначавани в хода на производството. Измежду тези три групи доказателствени източници основно значение имат изготвените при престоя на пострадалата в болницата медицински документи, доколкото същите по обективен начин и пряко са отразили установени при изследванията и прегледите факти.

Съдът прие за установено по категоричен начин, че при измерването на телесната температура на пострадалата В. Д. на *** г. била отчетена стойност от 38.2 градуса по Целзий, а на 11.11.2007 г. и 12.11.2007 г. - 37.6 градуса по Целзий. Тези обстоятелства са документирани в температурния лист, приложен на л. 50, т. 1 от д. п. Относимостта именно на горната линия от температурната крива към измерваната температура на пострадалата В. Г. по еднопосочен начин е посочена в заключенията на различни от назначаваните в хода на производството съдебномедицински експертизи. Такива са: заключението на заключението на съдебномедицинската експертиза, приложено на л. 41 и сл., т. 4 от д. п. /л. 60, т. 4 от д. п./; заключението на комисийната съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 230 и сл., т. 4 от д. п. /л. 248, т. 4 от д. п./; заключението на допълнителната седемчленна съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 311 и сл., т. 4 от д. п. /л. 331, т. 4 от д. п./; заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 142 и сл.,  т. 2 от съдебното дело /л. 150, т. 2 от съдебното дело/. Така установяващите се от температурния лист и от цитираните експертни заключения обстоятелства съответстват и на показанията на свидетелите В.Д. и Х.Г., според които пред тях пострадалата се е оплаквала по време на престоя й в болница „Ш.“, че й е бил а измервана висока телесна температура.

По категоричен начин от приложения на л. 49, т. 1 от д. п. фиш от изследване се установява, че при извършеното на 10.11.2007 г. лабораторно изследване на взета от пострадалата В. Д. кръвна проба е била отчетена стойност на левкоцитите – 19,81 10^9/L. Същият резултат е посочен и в клинико-лабораторния минимум при изписване, приложен на л. 63, т. 1 от д. п.

Съдът счете, че така отчетената стойност на левкоцити в кръвта на пострадалата се е явявала завишена спрямо приетата в практиката като максимална гранична стойност 15,00 10^9/L. Конкретната посочена граница съдът възприе след съпоставка на заключенията на назначените в хода на производството съдебномедицински експертизи.  Въпросът за това дали отчетеното при изследването на 10.11.2007 г. съдържание на левкоцити в кръвта на пострадалата В. Д. е било във възприетата в медицинската практика норма за скоро родили жена за пръв път е разискван в заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни, приложено на л. 121 и сл., т. 2 от д. п., където е посочено, че отчетената стойност 19,81 е над нормалната, която е определена като попадаща в границите 8,00 – 11,00 /л. 123, т. 2 от д. п./. Съдът счете, че така посочените гранични стойности не могат да бъдат възприети безкритично, защото в самото заключение е посочено, че те се отнасят за третия ден след раждането, докато в процесния случай изследването е направено един ден след като пострадалата е родила своя син. Отчетената при изследването на 10.11.2007 г. стойност на левкоцити в кръвта на пострадалата В. Г. е определена като „завишена“ и от заключението на третата допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 83 – 87, т. 3 от д. п./, в което обаче не са посочени граничните стойности на този показател. Следващата експертиза в хода на наказателното производство, която е коментирала отчетените стойности при изследването от 10.11.2007 г., е съдебномедицинската експертиза, приложена на л. 162 – 172, т. 3 от д. п., според която установената в същото изследване левкоцитоза е „нормална“ /л. 169, т. 3 от д. п./, без обаче да е конкретизирана съответната норма, на която се позовава заключението. Такава конкретна норма е посочена в заключението на съдебномедицинската експертиза, приложено на л. 41 – 67, т. 4 от д. п., според което максималната стойност на левкоцитозата по време на бременност и в ранния пуерперален период е 15 10^9/L /л. 62, т. 4 от д. п./. В същото експертно заключение така възприетата като максимална гранична стойност на левкоцитите е обоснована с приложена извадка от научна литература /приложение 1 към експертизата, л. 69, т. 4 от д. п./. Същата гранична стойност е посочена и в заключението на приложената на л. 230 – 251, т. 4 от д. п. комисийна съдебномедицинска експертиза, както и в заключението на приложената на л. 311 – 333, т. 4 от д. п. допълнителна седемчленна съдебномедицинска експертиза, според които нормата за повишаване на левкоцитите в кръвта на бременните и скоро родилите жени е до 15 10^9/L /л. 245, т. 4 от д. п., л. 327, т. 4 от д. п./. Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 142 и сл.,  т. 2 от съдебното дело, именно 15 10^9/L е нормата за повишена левкоцитоза при родилките /л. 150 и л. 152, т. 2 от съдебното дело/.

С оглед на това и съдът прие за установяващо се по еднопосочен начин от множеството от приетите по делото съдебномедицински експертизи, изготвени от различни вещи лица, както и обосновано с конкретното позоваване на научна литература в тази насока, че възприетата в медицинската практика максимална гранична стойност на увеличаването на левкоцитите в кръвта на наскоро родили жени е 15 10^9/L и в този смисъл отчетената на 10.11.2007 г. левкоцитоза у пострадалата В. Д. от 19,81 10^9/L се е явявала надвишаваща посочената норма. Въз основа на това и съдът прие за опровергани от така посочените доказателствени източници обясненията на подс. Б.М., според които така отчетената концентрация на левкоцити в кръвта на пострадалата е била в рамките на нормата. В своите обяснения подс. М. посочи имена на автори, без да конкретизира в кои техни научни съчинения се съдържат твърдяните от него като възприемани стойности на нормално увеличаване на левкоцитите у родилките, а същевременно такива стойности не са посочени в нито едно от приетите по делото заключения на съдебномедицинските експертизи. Представеният от подс. Б.М. лист с референтни стойности /л. 141, т. 2 от съдебното дело/, макар и да е с поставен печат на САГБАЛ „Ш.“, не съдържа данни за негов автор, нито препращане към източниците, въз основа на които съдържащите се в него референтни стойности са определени. В този смисъл и този писмен материал не може да е годен източник за формиране на доказателствени изводи, още повече да бъде противопоставян на заключенията на посочените различни приети по делото експертизи.

 Съдът намери за установено по категоричен начин и че в дните след раждането на детето й и преди да бъде изписана, пострадалата В. Д. се оплаквала пред своята майка свид. В.Д. и пред свид. Х.Г., че има болки в долната част на корема и че не може да ходи по голяма нужда. Тези обстоятелства се установяват по последователен и еднопосочен начин от показанията на свидетелите Д. и Г.. Допълнително показанията на свидетелите В.Д. и Х.Г. за оплакванията на пострадалата В. Д. за затруднена дефекация се потвърждават и от обясненията на подс. Б.М. за съобщеното му от пострадалата В. Д. при извършената на 12.11.2007 г. визитация, както и от обективно установеното вписване в допълнителния лист към Историята на заболяването на назначаването на прием на очистителното „Бизалакс“ от подс. М. /л. 53, т. 1 от д. п./.

С оглед на изложеното, съдът намира, че по обективен начин – от цитираните по-горе документи и от заключенията на посочените съдебно-медицински експертизи, се подкрепят показанията на свидетелите В.Д. и Х.Г. за това, че по време на престоя си в САГБАЛ „Ш.“ пострадалата В. Д. се е оплаквала двамата за неблагополучия, които действително е имала. В този смисъл и показанията на свидетелките Я.А., Е.С. и Н.К. /разпитани в съдебно заседание на 18.10.2017 г./, не могат да се счетат за опровергаващи съдържанието на цитираните медицински документи, нито на показанията на свидетелите В.Д. и Х.Г.. Свид. Я.А. и свид. Е.С., съгласно показанията им, са били не повече от един ден в една стая в болница „Ш.“ с пострадалата В. Д. и не са имали възприятия за състоянието на последната по време на целия й престой в болницата. Сочените в показанията свидетелките Я.А. и Н.К. обстоятелства относно поведението на пострадалата в болницата не могат да се счетат за изключващи наличието на оплаквания, които тя да е споделяла само с близките си. Съдът съобрази и това, че свидетелките А. и К. са разпитани по досъдебното производство, показанията, от които разпити бяха приобщени, повече от пет месеца след периода от време, в който са били в една стая в болницата с пострадалата и в този смисъл също не може да се счита, че възпроизвежданите от тях спомени могат да са основа за категорични фактически изводи за липса на каквито и да било оплаквания от страна на пострадалата В. Д..

Като взе предвид така установените по категоричен начин обстоятелства за начина на проникване на стрептококовата инфекция у пострадалата В. Д. и за проявилите се симптоми по време на престоя й в САГБАЛ „Ш.“, съдът кредитира, като обосновани и съответстващи на доказателствата по делото, заключенията на съдебномедицинските експертизи, приети по делото, според които заразяването на пострадалата е станало в периода от време след раждането и преди изписването й от посочената болница.

Измежду назначаваните и приети по делото съдебномедицински експертизи, въпросът за развитието на инфекцията е разгледан подробно в заключението на съдебномедицинската експертиза, приложена на л. 41 – 67, т. 4 от д. п., според което септичната пуерперална инфекция у пострадалата е започнала още от деня на раждането /л. 62, т. 4 от д. п./. Този извод е надлежно обоснован, като са посочени конкретните прояви на инфекционния процес, започнали с покачването на температурата на пострадалата В. Д. до 38,2 градуса по Целзий още в деня на раждането, продължили с отчетена повишена температура от 37,6 градуса в дните 11 и 12-ти ноември 2007, с отчетената междувременно на 10.11.2007 г. изразена левкоцитоза, съпътствани и с оплакванията, която пострадалата е споделяла със своите близки. Макар и като възможно, започването на инфекционния процес след раждането, е обсъдено и в заключението на назначената в хода на съдебното следствие комисийна съдебномедицинска експертиза /л. 142 – 155, т. 2 от съдебното дело/, което същевременно категорично изключва развитието на инфекцията да е започнало няколко часа преди приемането по спешност на пострадалата в УМБАЛСМ „Пирогов“.

Тезата за фундроянтно /мълниеносно/ развитие на инфекцията у пострадалата В. Д. е поддържана в заключенията на съдебномедицинските експертизи, приложени на л. 132 – 172, т. 3 от д. п.; на л. 230 – 251, т. 4 от д. п. и на л. 311 – 333, т. 4 от д. п. Съдът счете за необосновани и несъответстващи на останалите доказателства по делото така поддържаната теза в посочените заключения. В тези заключения е посочено, че установеното количество гной в коремната кухина на пострадалата при направената й операция по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ сочи, че възпалителният процес е започнал не по-рано от 6 часа /л. 170, т. 3 от д. п./, респективно 6 – 8 часа /л. 247, т.  4 от д. п./, но не е посочен, дори приблизително, вероятният начален момент на възникване на възпалението. Изводът за фундроянтно развитие на възпалителния процес, възприет в заключението на съдебномедицинската експертиза, приложена на л. 132 – 172, т. 3 от д. п., е формиран след като е прието, че у пострадалата не е имало никакви симптоми за нейното инфектиране по време на престоя й в САГБАЛ „Ш.“. Както съдът посочи, от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че такива симптоми са били налице. В заключенията на съдебномедицинските експертизи, приложени на л. 230 – 251, т. 4 от д. п. и на л. 311 – 333, т. 4 от д. п. също е прието, че симптоми, като повишена температура и левкоцитоза над максималните гранични стойности са били налице у пострадалата В. Д. преди изписването й от болница „Ш.“, които са налагали „по-активно наблюдение“. За разлика от заключението на съдебномедицинската експертиза, приложена на 132 – 172, т. 3 от д. п., съдебномедицинските експертизи, приложени съответно на л. 230 – 251 и л. 311 – 333, т. 4 от д. п. допускат заразяването на пострадалата да е станало преди изписването й от болницата, в която е родила /първата от двете експертизи говори за „насочване“ към такъв извод – л. 247, т. 4, а втората за „основание за приемане“ на извод в тази насока – л. 329, т. 4/, но не става ясно кои са конкретните съображения в тези две заключения да се счете, че впоследствие, след изписването й от болница „Ш.“ се е достигнало до фундроянтно развитие на инфекциозния процес у пострадалата. Съдът намира, че в нито една от посочените три експертизи, дали заключение за това, че възпалителният процес, довел да смъртта на пострадалата В. Д. е бил с фундроянтно развитие, този извод не е обоснован по последователен и съответстващ на установените обстоятелства от доказателствата по делото, поради което и не възприе заключенията в тази им част.

Съдът прие за установено от извършения до момента доказателствен анализ, че инфектирането на пострадалата В. Д. е станало по време на престоя й в САГБАЛ „Ш.“, макар и да не беше установено по несъмнен и безспорен начин, че това е станало в рамките на възникнала вътрешноболнична инфекция, имаща връзка и с инфектирането на свид. В. С.. Обстоятелствата около приема на свид. В. С. в САГБАЛ „Ш.“ на *** г., времето на раждане на детето й, изписването, резултата от извършеното микробиологично изследване на 15.11.2007 г. и рехоспитализацията й в болницата, съдът прие за категорично установени от показанията на свид. В.С., дадени при разпита й в съдебното заседание на 18.12.2017 г., както и от писмените материали, приложени в т. 4, л. 215 – 218 и т. 4, л. 261 – 287. От посочените доказателства се установява, че в един и същ период от време пострадалата В. Д. и свид. В. С. са били приети и са родили в САГБАЛ „Ш.“, както и са престояли там до изписването им, като и двете са били заразени бета-хемолитичен стрептокок група А. Тезата за връзка между заразяванията на пострадалата В. Д. и свид. В.С. е разглеждана като възможна и вероятна в заключенията на съдебномедицинската експертиза /л. 66, т. 4 от д. п./, комисийната съдебномедицинска експертиза /л. 247, т. 4 от д. п./ и допълнителната седемчленна съдебномедицинска експертиза /л. 329, т. 4 от д. п./, без обаче далите заключенията експерти да са се ангажирали категорично становище в тази насока. Наличие на вътрешноболнична инфекция не е било установено и при извършената проверка от СРИОКОЗ по повод на случаите с пострадалата и със свид. С. /л. 150 и сл., т. 2 от д. п./. Съдът счита за обосновани заключенията на съдебномедицинската експертиза, назначена по досъдебното производство /л. 162 – 172, т. 3/ и на назначената в хода на съдебното следствие комисийна съдебномедицинска експертиза /л. 142 – 155, т. 2 от съдебното дело/, според които връзката между инфектирането на В. Д. и свид. В.С. би могла да бъде установена по категоричен начин само при генетично изследване на ДНК материала от съответния микробиологичен щам. В процесния случай такова изследване не е извършвано и не би могло да се проведе, поради липсата на съхранени изолати от раневите секрети на двете родилки /л. 33, т. 2 от съдебното дело/.

   Съдът прие за установени изложените във фактическата част на мотивите обстоятелства за визитацията, предхождаща изписването на пострадалата В. Д. от САГБАЛ „Ш.“, като кредитира дадените за тези факти обяснения на подс. Б.М. от съдебното заседание на 26.11.2019 г. В тези обяснения подс. М. потвърди, че при визитацията се е запознал с данните за измерената температура на В. Д. в дните след раждането й, тъй като изрично посочи, че не е счел за тревожни тези данни. Подс. Б.М. даде обяснения и че при прегледа пострадалата е споделила, че не е ходила по голяма нужда и по този повод той разпоредил на придружаващата го при визитацията акушерка да бъдат дадени на пострадалата В. Д. две таблетки „Бизалакс“. В тази им част, обясненията на подс. М. се потвърждават от отразеното в допълнителния лист към историята на заболяването назначение /л. 53, т. 1 от д. п./.

По категоричен начин, от приложената по досъдебното производство съдебномедицинска документация /л. 38, л. 63, т. 1 от д. п./ се установяват обстоятелствата, че въз основа на мнението на подс. Б.М. за изписване на пострадалата В. Д., били изготвени необходимите за това документи, сред които били „клинико-лабораторен минимум при изписване“ и „епикриза“, като в клинично-лабораторния минимум от 12.11.2007 г., в графата „кръвна картина“ били посочени стойностите, отчетени при изследването, извършено на 10.11.2007 г., между които и тези за левкоцити - 19,81, в графата „общ статус в деня на изписването“ била отразена клетката за „спонтанта дефекация, 1-2 пъти дневно“, а в графата „състояние на оперативната рана“ била отразена клетката „зараснала per primam“, които документи били подписани от подс. Б.М. за „лекуващ лекар“. По делото, от показанията на свид. В.Д., от обясненията на подс. А.И., и от показанията на свид. С.А. беше установено по категоричен начин, че към момента на изписването на пострадалата В. Д. от болница „Ш.“ не са били свалени конците от шева на оперативната й рана от извършената епизотомия.

Съдът намери за установено, че преди да бъде извършено фактически  изписването на пострадалата В. Д., подписаната от подс. Б.М. епикриза, с приложената към нея останала медицинска документация, била представена за подпис и на подс. Т.Т., в качеството му на началник на отделение, в което се намирала Д.. Съдът прие за установени тези обстоятелства, както и че подс. Т.Т., без да преглежда така представените му документи и без да поставя подпис в „Историята на бременността и раждането“, е подписал само епикризата, в която било отразено, че пострадалата В. Д. се изписва афебрилна и клинично здрава, като съпостави обяснения на подс. Т., дадени в съдебното заседание на 26.11.2019 г. със съдържанието на приложените по делото документи /д. п. т. 1, л. 38 и л. 65, както и л. 53, гръб от т. 1 от д. п./.

Фактът, че подс. Т.Т. е поставил своят подпис като началник отделение в епикризата се установява по несъмнен начин от съдържанието на този документ, както и от обясненията на самия подсъдим.

Съдът не кредитира обясненията на подс. Т. в частта им, в която той, позовавайки се на сочена от него практика към инкриминирания период от време, твърди, че e подписал епикризата не в деня на изписването на пострадалата В. Д., а в следващ ден. Наличието на подпис на пострадалата за удостоверяване, че е получила епикризата /д. п. т. 1, л. 53, гръб/, както и епикризата за детето й /д. п. т. 1, л. 57, гръб/ установява по несъмнен начин, че преди да бъде изписана фактически, В. Д. е получила двете епикризи, едната от които – тази за нейния престой в САГБАЛ „Ш.“ – подписана преди това и от подс. Т.Т..

Доколкото не бяха опровергани от други доказателства, съдът кредитира обясненията на подс. Т., с които той потвърди, че не е прочел документацията, приложена към представената му за подпис епикриза за изписването на пострадалата В. Д., твърдейки, че обективно не е имал възможност да се запознава с всички документи за изписване на родилки от отделението му. В тези свои обяснения подс. Т.Т. посочи и че е считал за свое задължение само полагането на подпис в съответните епикризи, но не и преглеждането на приложената към тях документация относно извършените изследвания и прегледи на изписваните пациентки.

Съдът прие за установено, че след изписването и прибирането в дома си, пострадалата В. Д. е продължила да се оплаква от силни болки ниско в областта на корема, както и от невъзможност да ходи по голяма и малка нужда, кредитирайки като еднопосочни, последователни и неопровергани от други доказателства по делото, показанията за тези обстоятелства на свидетелите В.Д. и Х.Г..

По делото не беше установено по категоричен начин, че в дните след изписването й пострадалата В. Д. е имала и повишена температура, каквито обстоятелства се сочат в показанията на свид. В.Д.. От една страна, свид. Д. не конкретизира колко често е била измервана температурата на дъщеря й и какви стойности са били отчитани при тези измервания, а от друга страна – не се установи и от обясненията на подс. А.И., и от показанията на свидетелите С.А., Г.П., В.С. и Ц.М. пострадалата В. Д. да се е оплаквала от повишена температура при прегледите на 13.11.2007 г. и на 14.11.2007 г. в САГБАЛ „Ш.“ и при посещението на свид. П. в дома й.

Съдът прие за установени обстоятелствата по повода на отиването вечерта на 13.11.2007 г. на пострадалата В. Д. и нейната майка до САГБАЛ „Ш.“ и изложените пред прегледалия я в дежурния кабинет подс. А.И. оплаквания от пострадалата, като съпостави показанията на свидетелите В.Д. и Х.Г. с обясненията на подс. И., дадени в съдебно заседание на 26.11.2019 г., и с показанията на свид. С.А., дадени при разпита й в съдебно заседание на 18.10.2017 г. и приобщените при същия разпит нейни показания от досъдебното производство /л. 113, т. 1 от д. п./. По еднопосочен начин от тези доказателствени източници се установява, че непосредствената причина за посещението на дежурния кабинет от страна на пострадалата В. Д. е отварянето на шева на оперативната рана от епизиотомията й, но същевременно пред подс. А.И. пострадалата е съобщила и за други свои оплаквания. В обясненията си пред съда подс. А.И. посочва, че първоначално пострадалата е заявила, че идва заради отворения шев, но след като се качила на гинекологичния стол, разбрал и за оплакванията й за затруднена дефекация. В своите показания свид. С.А. също сочи, че пострадалата В. Д. е споделила, че не е ходила по голяма нужда. За друго оплакване на пострадалата, а именно, че същата има затруднения и в ходенето по малка нужда, се посочва в обясненията на подс. А.И.. Макар и в обясненията на подс. А.И. и в показанията на свид. С.А. да се отрича за други оплаквания от страна на пострадалата В. Д., съдът кредитира показанията на свид. В.Д., според които при посещението на дежурния кабинет в болница „Ш.“ нейната дъщеря се е оплакала пред подс. И. и за изпитваните от нея болки в областта на корема. Тези показания на свид. В.Д. са последователни, логични и обясняват предприетите от подс. А.И. действия по извършване на преглед с видеозон на пострадалата, какъвто преглед и самият подсъдим посочи, че само по оплаквания за отворен шев и затруднено ходене по голяма нужда не е бил длъжен да извършва.  

По еднопосочен начин от обясненията на подс. А.И. и от показанията на свид. В.Д. се установяват обстоятелствата, че при започването на прегледа с ехограф, подс. И. установил, че е пълен пикочния мехур на пострадалата В. Д., поради което и я изпратил да иде до тоалетната по малка нужда. Показанията на свид. В.Д., че в тоалетната нейната дъщеря споделила, че й е трудно да уринира и е съвсем малко това, което е изходила по малка нужда, не се явяват в противоречие с обясненията на подс. А.И., според които след като пострадалата  се е върнала от тоалетната, той могъл да осъществи прегледа с ехограф, доколкото свид. Д. възпроизвежда това, което нейната дъщеря е споделила с нея, като субективно усещане за това как е уринирала.

Съдът кредитира обясненията на подс. А.И., че при извършения преглед на пострадалата В. Д. е установил, че единият от конците на шева на епизиотомията е прорязал тъканта на кожата й, след което е дал указания свид. С.А. да свали конците и да обработи раната. В тази им част обясненията на подс. И. се подкрепят и от показанията на свид. С.А. и на свид. В.Д..

Съдът прие за установено, че при същия преглед подс. А.И. е установил и че има нагнояване на раната от шева на епизиотомията на пострадалата В. Д., като взе предвид отразената в амбулаторния журнал диагноза „Нагнояване на оперативната рана. Епизиотомия“ /л. 20 – 21, т. 2 от д. п./, както и предписаните от него на пострадалата В. Д. болкоуспокояващи и противовъзпалителни препарати – Профенид и Парацетамол /л. 26, т. 1 от д. п./. Съдът не кредитира обясненията на подс. И., с които той отрича да има нещо общо както с вписаната в амбулаторния дневник диагноза, така и със съдържанието на посочената рецепта. Съдът кредитира като логични, последователни и съответстващи на останалите доказателства по делото, показанията на свид. С.А., която посочва, че в качеството си на специализант по това време, е подпомагала лекарите, с които е била в екип, в случая – подс. А.И. и е действала само под негово ръководство и надзор при процесното дежурство. В този смисъл и не би могло да се споделят обясненията на подс. И., че без да й бъде указано от него, свид. А. е избрала каква диагноза да напише в амбулаторния журнал и какви медикаменти да предпише на пострадалата, използвайки бланка за рецепта с неговото име. Налице е вътрешно противоречие в обясненията на подс. А.И., доколкото разграничавайки се от съдържанието на посочената рецепта и нейното авторство, той потвърждава, че е дал указания на пострадалата В. Д. да дойде на следващия ден между 10 и 12 ч. в болницата за да й бъде взет материал за микробиологично изследване на раната на епизотомията, каквито и указания са обективирани на гърба на същата рецепта.

Допълнително изводите на съда, че при прегледа вечерта на 13.11.2007 г. подс. А.И. е установил загнояване на раната от епизиотомията на пострадалата В. Д., се подкрепят и от показанията на свид. Ц.М. от досъдебното производство /л. 61, т. 3 от д. п./, приобщени в съдебно заседание на 30.11.2017 г. Съгласно тези показания на свид. М., при посещението на 14.11.2007 г. на пострадалата на болница „Ш.“, тя е съобщила като причина за изпращането й за вземане на секрет за микробиологично изследване, че при прегледа й предната вечер, на извършилите го лекари „не им е харесала оперативната рана“.    

Съдът прие за установено, че на 14.11.2007 г., преди обяд, жилището, в което се намирала пострадалата В. Д. било посетено от свид. Г.П., която била помолена от свид. В.Д. да стане личен лекар на новородения й внук. Фактът на това посещение е безспорно и категорично установен от показанията на свидетелите В.Д. /дадени в с. з. на 18.10.2017 г./ и Г.П. /дадени в с. з. на 16.04.2018 г./. Относно конкретния ден на посещението е налице липса на спомен у свид. Г.П., а свид. В.Д. твърди, че това е станало в деня на изписването на дъщеря й и внучето й от болница „Ш.“. Съдът счете, че в тази им част показанията на свид. В.Д. не съответстват на показанията на свид. Г.П., която сочи, че по време на прегледа пострадалата е споделила, че по повод на оплакванията й, че продължава да я боли корема, е била преглеждана предния ден с ехограф, а по-късно на същия ден й предстои отново посещение в болница „Ш.“. Така съобщените на свид. П. обстоятелства от пострадалата В. Д. сочат, че посещението от страна на свид. Г.П. в дома на родилката и бебето е било в предиобедните часове на 14.11.2007 г., т. е. на следващия ден след извършения от подс. А.И. преглед с ехограф и преди отиването й до болница „Ш.“ за взимане на секрет за микробиологично изследване и обработка на раната, което е станало следобеда на 14.11.2007 г. Съдът кредитира, като последователни и съответстващи на останалите установени по делото обстоятелства и показанията на свид. Галина П. относно споделените пред нея от пострадалата В. Д. оплаквания и препоръката, която свид. П. е отправила към пострадалата да изпълнява указанията на лекарите акушер-гинеколози и да се явява на предписаните от тях прегледи и изследвания.

По еднопосочен начин от показанията на свид. В.С. /с. з. на 18.10.2017 г., д. п. л. 55, т. 3/ и свид. Ц.М. /с. з. 30.11.2017 г., д. п. л. 61, т. 3/ се установяват обстоятелствата по посещението на пострадалата В. Д. на 14.11.2007 г., между 13,00 и 13,30 ч., в болница „Ш.“ по дадените й предния ден указания от подс. А.И. за да й бъде взет секрет за микробиологично изследване; съобщеното оплакване, че не е ходила по голяма нужда и получените по този повод таблетки разхлабително. От показанията на свидетелките В.С. и Ц.М., дадени при разпита им в съдебно заседание и от приобщените части от показанията им по досъдебното производство се установява също така, че при прегледа на пострадалата В. Д. е бил взет секрет за микробиологично изследване от раната й от епизиотомията и същата рана е била обработена. Относно обстоятелството в какво състояние е била оперативната рана от епизиотомията на пострадалата, въз основа на прочетените показания на свид. В.С. от досъдебното производство, които бяха потвърдени от нея, съдът прие за  установено, че свид. С. е констатирала при прегледа, че раната е отворена около 2 см, в резултат на отворен шев и че същата рана изглежда възпалена, но това било счетено от същата свидетелка за нормално за прясно отворена рана.

По безспорен и еднопосочен начин от показанията на свидетелите В.Д. и Х.Г., както и снетата анамнеза при приемането на пострадалата В. Д. в МБАЛСМ „Пирогов“ /л. 79, т. 1 от д. п./ се установяват обстоятелствата по влошаването на състоянието на Д. във вечерните часове на 14.11.2007 г., което е накарало близките й да я откарат до посочената болница. В цитираната анамнеза са снети оплакванията на пострадалата В. Д. при приема й в болница „Пирогов“, а от показанията на свид. В.Д. се установява видяната от нея промяна в цвета на тялото на дъщеря й от кръста надолу в синьо-жълто при извършвания тоалет, преди да бъде заведена до болницата.

От показанията на свид. И. И.-Ф./дадени в с. з. на 18.12.2017 г. и л. 118, т. 1 от д. п./, от приложеното на л. 75 – 86, т. 1 от д. п. копие от Историята на заболяването, от изисканата в хода на съдебното следствие и приложена в отделен том от съдебното дело оригинална медицинска документация /папка Приложение 2/, както и от заключенията на назначените в хода на наказателното производство съдебномедицински експертизи се установяват обстоятелствата за направените изследвания и извършени прегледи на пострадалата В. Д. в МБАЛСМ „Пирогов“. По категоричен начин същите доказателствени източници установяват и факта на предприемане на оперативната интервенция, при която била установена разгърната картина на сепсис с източник гнойно-некротично възпаление на родовите пътища, евакуирането на три литра гной от коремната кухина на пострадалата В. Д., влошаването на състоянието й по време на операцията, неуспешните опити то да бъде овладяно и настъпилата в 03.20 часа на 15.11.2007 г. смърт на пострадалата.

Не са налице противоречия между заключенията на всички назначавани в хода на наказателното производство съдебномедицински експертизи относно причината за настъпването на смъртта на пострадалата В. Д., а именно - предизвиканата от наличието на бета - хемолитичен стрептокок група А септична пуерперална инфекция, която е започнала и се е разпространила по асцендентен път — външни гетиталии — външни гениталии, влагалище, матка, маточни тръби и яйчници, коремна кухина, както и по кръвен и лимфен път и по този начин се е достигнало до състояние на тежка генерализирана инфекция, довела до сепсис и септичен шок.

От приложените по делото писмени материали /д. п. т. 1, л. 148, т. 4, л. 82/ по категоричен начин се установява, че на 16.11.2007 г. е бил готов резултатът на микробиологичното изследване от лабораторията на САГБАЛ „Ш.“ на взетия на 14.11.2007 г. раневи секрет от пострадалата В. Д., сочещ наличието на изолирани микроорганизми – масово стрептококи пиогенес и масово ешерихия коли. По делото по категоричен начин от показанията на свид. К. М.-С. /с. з. на 30.11.2017 г./ се установи, че минимум между 18 и 24 часа от „посяването“ на раневия секрет е възможно да се изолира наличието на микроорганизми.     

 

Правни изводи:

 

При така установените факти съдът намира, че от правна страна подс. Б.П.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, като на 12.11.2007 г., в гр. София, Втора САГБАЛ „Ш.“ АД, като лекар – акушер-гинеколог, е причинил настъпилата на 15.11.2007 г. смърт на В. Д.Д., с ЕГН **********, в резултат на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при нарушение на правилата на чл. 79, чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето; чл. 2. 4., чл. 2. 5., чл. 7, т. 4 и чл. 7, т. 5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България; чл. 45, т. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ „Ш.“ АД и задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика по р. І, т. 1, т. 4 и т. 7 и р. ІІ, т. 6.

По делото по категоричен и безспорен начин беше установено, че към инкриминираната дата подс. Б.М. е работил като лекар – акушер-гинеколог във Втора САГБАЛ „Ш.“ АД. Упражняването на лекарската професия е предполагало придобиването на определен кръг от знания в рамките на завършено висше медицинско образование, както и признаване по установен нормативен ред на специалност по акушерство и гинекология /т. 8 от Постановление № 6 от 7.10.1969 г. на Пленума на ВС/. Упражняването на същата професия е представлявало източник на повишена опасност, доколкото и минималното незнание или немарливото й изпълнение създава опасност за живота и здравето на другите /т. 9 от същото Постановление/.

Подс. Б.М. се е отнесъл немарливо към задълженията си, произтичащи от нормативни актове и длъжностната си характеристика, като е разрешил изписването на пострадалата В. Д. от СБАЛГ „Ш.“, въпреки противопоказанията за това, сочещи наличието на започнал инфекциозен процес. Такива противопоказания са се явявали: измерената повишена телесна температура на пострадалата В. Д., съответно на *** г. – 38.2 градуса по Целзий, на 11.11.2007 г. – 37.6 градуса по Целзий и 12.11.2007 г. – също 37.6 градуса по Целзий; отчетената на 10.11.2007 г. при извършеното единствено лабораторно изследване на взетата от пострадалата кръвна проба завишена стойност на левкоцитите – 19,81 10 ^9/L, при приети в практиката максимални гранични стойности от 15,00 10^9/L; липсата на дефекация от страна на пострадалата, които самостоятелно, а и с оглед на наличието на незараснала оперативна рана от извършената епизиотомия на пострадалата са налагали медицинско наблюдение и назначаване на допълнителни изследвания, а не изписване.

За наличието на посочените противопоказания за изписването на пострадалата В. Д. от САГБАЛ „Ш.“ са дали категорично заключение назначените в хода на наказателното производство: допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п. т. 2, л. 121 и сл./, допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п. т. 3, л. 2 и сл./, третата допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п. т. 3, л. 83 и сл./, съдебномедицинската експертиза /д. п. т. 4, л. 41 и сл./, тричленната комисийна съдебномедицинска експертиза /т. 2, л. 142 и сл. от съдебното дело/. В цитираните експертизи изводът, че измерената повишена температура на пострадалата, отчетената завишена левкоцитоза и невъзможността за изхождане по голяма нужда, е обоснован с посочване на конкретното значение на тези показатели, като симптоми на започналата инфекция. Подробно посочените показатели са обсъдени в заключенията на съдебномедицинската експертиза /д. п. т. 4, л. 41 и сл./ и тричленната комисийна съдебно медицинска експертиза /т. 2, л. 142 и сл. от съдебното дело/, в които е посочено, че съгласно възприетите в практиката медицински критерии за дехоспитализация е следвало да бъде отчетен между 48 и 72 часов афебрилен период, уточнено състояние на клинико-лабораторните резултати, така че те да са в нормата и нормална дефекация.

От приобщените в хода на наказателното производство съдебномедицински експертизи единствено в заключението на съдебномедицинската експертиза, приложено на л. 162 и сл. в т. 3 от досъдебното производство се поддържа категорично становище за липса на никакви противопоказания за изписването на пострадалата от болница „Ш.“. Съдът счита за необосновано това становище, защото в частта, в която се приема, че най-високата отчетена температура на пострадалата В. Д. е била 37.2 градуса по Целзий, то не съответства на установените по делото обстоятелства, а в частта, в която се дава заключение, че не са били завишени стойностите на левкоцитите в кръвта на пострадалата, се приема, че те са били в нормални граници, без обаче да се посочат конкретните гранични стойности и начинът на тяхното определяне.

В заключенията на комисийната съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 230 и сл., т. 4 от д. п. /л. 248, т. 4 от д. п./ и на допълнителната седемчленна съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 311 и сл., т. 4 от д. п., макар и да е дадено становище за липса на допуснати нарушения на добрата медицинска практика при изписването на пострадалата от САГБАЛ „Ш.“, като проявени „недостатъци“ са отчетени същите обстоятелства, които в посочените по-горе експертизи са квалифицирани като противопоказания за изписване на В. Д.. Като „недостатъци“ са посочени неотчитането при изписването на повишената левкоцитоза, липсата на дефекация на пострадалата, наличието на оперативна рана с несвалени конци, които са налагали „по-активно лекарско наблюдение“, проконтролиране на нивото на левкоцитите чрез контролно изследване и назначаване, дори и с профилактична цел, на антибиотик /д. п., т. 4, л. 245, л. 248, л. 327, л. 329/. Доколкото обаче нищо от така посочените в двете експертизи необходими при състоянието на пострадалата допълнителни действия не е сторено, преди изписването й, така квалифицираните в тези експертизи „недостатъци“ се явяват равнозначни на неотчитане на налични противопоказания за нейното изписване.

Подс. Б.М. не е съобразил наличието на посочените противопоказания за изписването на пострадалата В. Д. при извършената от него визитация на 12.11.2007 г. и дал мнение, че същата следва да бъде изписана, въз основа на което били изготвени и необходимите документи за това, които той подписал като лекуващ лекар. Единствено по отношение на оплакването на пострадалата за затруднена дефекация подс. М. предписал приема на „Бизалак“, което обаче не представлява адекватно действие за отчитане на оплакването на пострадалата, като противопоказание за изписване, съществуващо наред с останалите такива, посочени по-горе.    

          Израз на пренебрегването от страна на подс. Б.М. на наличните противопоказания за изписването на пострадалата В. Д. от САГБАЛ „Ш.“ е и подписването от негова страна на клинично-лабораторния минимум от 12.11.2007 г., в чиято графа „кръвна картина“ били посочени стойностите, отчетени при единственото изследване, извършено на 10.11.2007 г., за левкоцити - 19,81; в графата „общ статус в деня на изписването“ – с отразена клетката за „спонтанта дефекация, 1-2 пъти дневно“, въпреки невъзможността за изхождане на пострадалата, а в графата „състояние на оперативната рана“ – с отразена клетката „зараснала per primam“, въпреки наличието на несвалени конци на шева на раната, за каквото състояние имало нарочна клетка в графата на формуляра.

          Пренебрегвайки наличните противопоказания за изписването на пострадалата В. Д. от болница „Ш.“, подс. Б.М. е нарушил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 79 от Закона за здравето, която е изисквала медицинската помощ в Република България да се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Именно утвърдените в медицинската практика методи са изисквали проява на внимание от страна на подс. М. към данните за измерена в три от дните на престоя на пострадалата в болницата след раждането на детето й повишена температура, към установеното количество повишени левкоцити при извършеното в деня след раждането изследване на кръвта й, към оплакванията на пострадалата за невъзможност да дефекира и да съобрази тези обстоятелства и с оглед на наличието на незараснала оперативна рана от епизиотомия, представляваща вход за възможно инфектиране на организма, което внимание е изключвало изписването на пострадалата В. Д., преди извършване на необходимото за допълнително изследване на нивото на левкоцити в кръвта й и продължаване на медицинското наблюдение до установяване на състоянието й. Тези утвърдени в практиката методи са имали и конкретно изражение в подписания от подс. Б.М. клинико-лабораторен минимум, в който е следвало да бъде отразено действителното състояние на пострадалата, така че да е видна липсата на противопоказания за изписването й. Вместо да бъде сторено това, в посочения документ са били отразени несъответстващи на състоянието на пострадалата В. Д. обстоятелства, а именно, че е зараснала оперативната й рана и че тя е имала спонтанна дефекация, а отразените резултати от извършеното единствено изследване за ниво на левкоцитите са надвишавали утвърдените в практиката гранични стойности.

          Разрешавайки изписването на пострадалата В. Д. при наличните противопоказания за това, подс. Б.М. е нарушил и разпоредбите на чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, които са изисквали от него да оказва медицинска помощ, чието качество съответства на правилата за добра медицинска практика, която медицинска помощ да бъде осъществявана и при условията на своевременност, достатъчност и качество.

Макар и към инкриминирания период от време да не е имало утвърден по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, действащи са били утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина Правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България, приети на събора на Българския лекарски съюз през 2005 г. Доколкото са утвърдени по силата на изрична законова делегация, посочените Правила са имали задължителен характер за ангажираните с оказване на медицинска помощ лица, какъвто се е явявал подс. Б.М. /в този смисъл и Решение № 551/21.02.2014 г. на ВКС, ІІІ н. о. по н. д. № 2137/2013 г./. Неговото поведение по пренебрегване на наличните противопоказания за изписването на пострадалата В. Д. от болница „Ш.“ се явява несъобразено с изискванията: на чл. 2. 4 от Правилата за добра медицинска практика, съгласно които добрата медицинска практика е трябвало да включва адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа на история на заболяването, симптомите и, при необходимост съответстващ медицински преглед; провеждане или планиране на изследване или лечение, когато е необходимо, пренасочване на пациента към друг лекар, ако се налага; на чл. 2. 5 от същите Правила, които са задължавали лекаря, в своята практика, компетентно да диагностицира, провежда или насочва за лечение; да препоръчва на пациентите изследвания и лечение, които са най - подходящи за тях; на чл. 7, т. 4 от Правилата, според които лекарите са длъжни да действат винаги в най - добрия интерес на пациента и на чл. 7, т. 5, според които в своята практика лекарите трябва да предоставят възможно най - доброто качеството на медицинските услуги. Така цитираните изисквания, съдържащи се в конкретните разпоредби на Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България, са били нарушени от страна на подс. М., тъй като той е пренебрегнел съдържащите се в документацията по историята на заболяването на пострадалата данни за измерената в три отделни дни висока температура и за отчетена повишена левкоцитоза, както и съобщените му устно оплаквания от нея за липса на дефекация, не е съобразил необходимостта от провеждане на контролно изследване за съдържанието на левкоцити в кръвта, а същевременно е дал съгласие за изписване на пострадалата при противопоказания за това, с което е действал против нейния интерес и в нарушение за предоставяне на качествена медицинска помощ.

Подс. Б.М. е имал задължения и съгласно чл. 45, т. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ ” Ш. ” АД, като част от медицинския персонал на болницата, да оказва качествена медицинска помощ  на пациентите. Същевременно в длъжностната характеристика на подс. Б.М. са били утвърдени задълженията му, съответно: по Раздел І, т. 1. - да организира, разпределя и контролира дейността, свързана с диагноза, профилактика и лечение на заболяванията, като спазва правилата на добрата медицинска практика; по т. 4.   - да провежда системно наблюдение, лечение и рехабилитация на болните, регистрира състоянието им и промените, настъпили в него през целия болничен престой; по т. 7. – незабавно да провежда животоспасяващи дейности при влошено състояние на пациента и по Раздел II, т. 6 – да отговаря за качеството на обслужване на пациентите и спазването на правилата на добра медицинска практика. Тези разпоредби също са изисквали поведение при осъществяване на лекарската дейност на подс. М., съобразено с правилата на добрата и качествена медицинска практика, насочено към осъществяване на цялостно наблюдение на лечебния процес на пациентите и установените по време на болничния им престой обстоятелства, свързани със здравословното им състояние, респективно своевременното оказване на животоспасяваща медицинска помощ. В този смисъл подсъдимият Б.М. е нарушил и така посочените разпоредби от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ „Ш.“ и от длъжностната си характеристика, като не е съобразил данните, съдържащи се в историята на заболяването на пострадалата В. Д., за противопоказания за нейното изписване и вместо да назначи допълнителни изследвания за уточняване на състоянието й и с оглед на необходимостта от продължаване на наблюдението над нея в болнични условия да не дава положително мнение за изписването й, се е произнесъл тя да бъде изписана.

В резултат на така допуснатите от подс. Б.М. нарушения на служебните му задължения и даденото от негова страна мнение за изписване на пострадалата В. Д. от САГБАЛ „Ш.“, съответно и на подписаните от подс. М. документи за това, пострадалата е била изписана, без своевременно да бъде диагностицирана инфекцията с бета-хемолитичен стрептокок група А и да бъде предприето адекватно лечение. В този смисъл и поведението на подс. Б.М. по нарушаване на посочените източници на негови професионални задължения е било самостоятелна причина за развитието на инфекцията до степен на сепсиса, довел до смъртта на пострадалата на 15.11.2007 г. Налице е причинна връзка между деянието на подс. М. и настъпилия противоправен резултат, доколкото последният би могъл да бъде предотвратен в случай на своевременно диагностициране и адекватно лекуване. В това отношение съдът възприема като обосновани и съответстващи на установените по делото обстоятелства заключенията на: допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п., т. 1, л. 138 и сл./, допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п., т. 2, л. 121 и сл./, допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п., т. 3, л. 2 и сл./, третата допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п., т. 3, л. 83 и сл./, съдебномедицинската експертиза /д. п., т. 4, л. 41 и сл./, комисийната съдебномедицинска експертиза /д. п., т. 4, л. 230 и сл./ и тричленната комисийна съдебномедицинска експертиза /л. 142 и сл., т. 2 от съдебното дело/, според които инфекцията, развила се у пострадалата, е успешно лечима при навременно откриване и лекуване. В тази им част, освен обосновани и еднопосочни, заключенията на посочените експертизи съответстват на установените обстоятелства по делото относно развитието на същото заболяване у свид. В.С., чиято рехоспитализация и проведено лекуване са довели до избягване на смъртоносния изход. В този смисъл и се явяват необосновани, а и вътрешнопротиворечиви твърденията на подс. Б.М., че този вид инфекция е нелечима, с позоваването на неговия професионален опит, в рамките на който е имало и излекувана пациентка.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             

От субективна страна подс. Б.М., с оглед завършеното от него висше медицинско образование и призната му специалност по акушерство и гинекология, както и немалкия му професионален стаж по специалността, е познавал правилата за добра медицинска практика и нормативните изисквания за предоставяне на своевременна и качествена медицинска помощ. Подс. М. е бил длъжен и могъл да предположи, че неспазването на тези правила и изисквания би довело до несвоевременно диагностициране и лекуване на заболяванията на пациентите му и в частност на пострадалата В. Д., като по този начин бъде застрашен живота им. Въпреки това подс. Б.М. се е отнесъл небрежно към произтичащите от горепосочените източници свои задължения и към данните за налични противопоказания за изписването на пострадалата, в което се изразява и от субективна страна немарливото изпълнение на осъществяваната от него правно-регламентирана дейност.   

          Съдът счете, че подс. Б.М. следва да бъде оправдан по обвинението, че е причинил смъртта на пострадалата и в резултат на осъществени от него нарушения по чл. 6, ал. 1 и по чл. 19 от Закона за лечебните заведения. Така вменените от държавното обвинение разпоредби не съдържат задължения към субекти на наказателната отговорност за извършени престъпления по чл. 123, ал. 1 от НК, каквито могат да бъдат само физически лица, осъществяващи медицинска професия. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения определя условията, на които трябва да отговаря осъществяваната от лечебните заведения дейност и в този смисъл субекти на задълженията по посочената разпоредба са съответните лечебни заведения, а не работещите в тях лица. Разпоредбата на чл. 19 от Закона за лечебните заведения също не съдържа задължения по отношение на работещите в такива заведения лица, а инкорпорира дефиниция на понятието „лечебни заведения“ и посочва дейностите, които те следва да извършват.

         

          При така установените факти съдът намира, че от правна страна подс. Т.Й.Т. е осъществил състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, като на 12.11.2007 г., в гр. София, Втора САГБАЛ „Ш.“ АД, като лекар – акушер-гинеколог и завеждащ отделение „ПИО“ в болницата, е причинил настъпилата на 15.11.2007 г. смърт на В. Д.Д., с ЕГН **********, в резултат на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при нарушение на правилата на чл. 79, чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето; чл. 2. 4., чл. 2. 5., чл. 7, т. 4 и чл. 7, т. 5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България; чл. 21 и чл. 45, т. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ „Ш.“ АД и задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика по т. 2, т. 7, т. 8 и т. 10.

По делото по категоричен и безспорен начин беше установено, че към инкриминираната дата подс. Т.Т. е заемал длъжността изпълнявал длъжността началник „Пуерперално изолационно отделение“ при във втора САГБАЛ ” Ш. ” АД, като същевременно подс. Т. е бил лекар акушер – гинеколог. Упражняването на лекарската професия е предполагало придобиването на определен кръг от знания в рамките на завършено висше медицинско образование, както и признаване по установен нормативен ред на специалност по акушерство и гинекология /т. 8 от Постановление № 6 от 7.10.1969 г. на Пленума на ВС/. Упражняването на същата професия е представлявало източник на повишена опасност, доколкото и минималното незнание или немарливото й изпълнение създава опасност за живота и здравето на другите /т. 9 от същото Постановление/. Заеманата от подс. Т.Т. длъжност началник на болнично отделение също е представлявала специализирана правно-регламентирана дейност, която, с оглед ръководния й характер, също е имала пряко значение за опазване на живота и здравето на пациентите в отделението.  

Подс. Т.Т. се е отнесъл немарливо към задълженията си, произтичащи от нормативни актове и длъжностната си характеристика, като е разрешил изписването на пострадалата В. Д. от СБАЛГ „Ш.“, без да се запознае с придружаващите историята на заболяването й документи, в които са се съдържали данни за противопоказанията за изписването, сочещи наличието на започнал инфекциозен процес. Такива противопоказания са се явявали: измерената повишена телесна температура на пострадалата В. Д., съответно на *** г. – 38.2 градуса по Целзий, на 11.11.2007 г. – 37.6 градуса по Целзий и 12.11.2007 г. – също 37.6 градуса по Целзий; отчетената на 10.11.2007 г. при извършеното единствено лабораторно изследване на взетата от пострадалата кръвна проба завишена стойност на левкоцитите – 19,81 10 ^9/L, при приети в практиката максимални гранични стойности от 15,00 10^9/L; липсата на дефекация от страна на пострадалата, които самостоятелно, а и с оглед на наличието на незараснала оперативна рана от извършената епизиотомия на пострадалата са налагали медицинско наблюдение и назначаване на допълнителни изследвания, а не изписване.

За наличието на посочените противопоказания за изписването на пострадалата В. Д. от САГБАЛ „Ш.“ са дали категорично заключение назначените в хода на наказателното производство: допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п. т. 2, л. 121 и сл./, допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п. т. 3, л. 2 и сл./, третата допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п. т. 3, л. 83 и сл./, съдебномедицинската експертиза /д. п. т. 4, л. 41 и сл./, тричленната комисийна съдебномедицинска експертиза /т. 2, л. 142 и сл. от съдебното дело/. В цитираните експертизи изводът, че измерената повишена температура на пострадалата, отчетената завишена левкоцитоза и невъзможността за изхождане по голяма нужда, е обоснован с посочване на конкретното значение на тези показатели, като симптоми на започналата инфекция. Подробно посочените показатели са обсъдени в заключенията на съдебномедицинската експертиза /д. п. т. 4, л. 41 и сл./ и тричленната комисийна съдебно медицинска експертиза /т. 2, л. 142 и сл. от съдебното дело/, в които е посочено, че съгласно възприетите в практиката медицински критерии за дехоспитализация е следвало да бъде отчетен между 48 и 72 часов афебрилен период, уточнено състояние на клинико-лабораторните резултати, така че те да са в нормата и нормална дефекация.

От приобщените в хода на наказателното производство съдебномедицински експертизи единствено в заключението на съдебномедицинската експертиза, приложено на л. 162 и сл. в т. 3 от досъдебното производство се поддържа категорично становище за липса на никакви противопоказания за изписването на пострадалата от болница „Ш.“. Съдът счита за необосновано това становище, защото в частта, в която се приема, че най-високата отчетена температура на пострадалата В. Д. е била 37.2 градуса по Целзий, то не съответства на установените по делото обстоятелства, а в частта, в която се дава заключение, че не са били завишени стойностите на левкоцитите в кръвта на пострадалата, се приема, че те са били в нормални граници, без обаче да се посочат конкретните гранични стойности и начинът на тяхното определяне.

В заключенията на комисийната съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 230 и сл., т. 4 от д. п. /л. 248, т. 4 от д. п./ и на допълнителната седемчленна съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 311 и сл., т. 4 от д. п., макар и да е дадено становище за липса на допуснати нарушения на добрата медицинска практика при изписването на пострадалата от САГБАЛ „Ш.“, като проявени „недостатъци“ са отчетени същите обстоятелства, които в посочените по-горе експертизи са квалифицирани като противопоказания за изписване на В. Д.. Като „недостатъци“ са посочени неотчитането при изписването на повишената левкоцитоза, липсата на дефекация на пострадалата, наличието на оперативна рана с несвалени конци, които са налагали „по-активно лекарско наблюдение“, проконтролиране на нивото на левкоцитите чрез контролно изследване и назначаване, дори и с профилактична цел, на антибиотик /д. п., т. 4, л. 245, л. 248, л. 327, л. 329/. Доколкото обаче нищо от така посочените в двете експертизи необходими при състоянието на пострадалата допълнителни действия не е сторено, преди изписването й, така квалифицираните в тези експертизи „недостатъци“ се явяват равнозначни на неотчитане на налични противопоказания за нейното изписване.

Подс. Т.Т. не се запознал с данните, сочещи наличието на посочените противопоказания за изписването на пострадалата В. Д. и е подписал, като началник отделение епикризата, в която било отразено, че В. Д. се изписва афебрилна и клинично здрава.   

          Незапознавайки се с документите към историята на заболяването, съдържащи данни за наличните противопоказания за изписването на пострадалата В. Д. от болница „Ш.“, подс. Т.Т. е нарушил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 79 от Закона за здравето, която е изисквала медицинската помощ в Република България да се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Именно утвърдените в медицинската практика методи са изисквали проява на внимание от страна на подс. Т.Т. към данните за измерена в три от дните на престоя на пострадалата в болницата след раждането на детето й повишена температура, към установеното количество повишени левкоцити при извършеното в деня след раждането изследване на кръвта й, към оплакванията на пострадалата за невъзможност да дефекира, които са били обективирани в данните за осъществената визитация от подс. М. и назначения от него прием на „Бизалакс“ и да съобрази тези обстоятелства и с оглед на наличието на незараснала оперативна рана от епизиотомия, представляваща вход за възможно инфектиране на организма, което внимание е изключвало изписването на пострадалата В. Д., преди извършване на необходимото за допълнително изследване на нивото на левкоцити в кръвта й и продължаване на медицинското наблюдение до установяване на състоянието й. Подс. Т. е пропуснал да установи и несъответствието между подписания от подс. Б.М. клинико-лабораторен минимум с други от документите, придружаващи историята на заболяването, а именно отразеното в клинико-лабораторния минимум обстоятелство, че е зараснала оперативната рана на пострадалата и че тя е имала спонтанна дефекация. При проява на необходимото внимание и запознаване с клинико-лабораторния минимум подс. Т. би следвало да установи и че отразените резултати от извършеното единствено изследване за ниво на левкоцитите са надвишавали утвърдените в практиката гранични стойности.

          Разрешавайки изписването на пострадалата В. Д., без да се запознае с данните за наличните противопоказания за това, подс. Т.Т. е нарушил и разпоредбите на чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, които са изисквали от него да оказва медицинска помощ, чието качество съответства на правилата за добра медицинска практика, която медицинска помощ да бъде осъществявана и при условията на своевременност, достатъчност и качество.

Макар и към инкриминирания период от време да не е имало утвърден по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, действащи са били утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина Правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България, приети на събора на Българския лекарски съюз през 2005 г. Доколкото са утвърдени по силата на изрична законова делегация, посочените Правила са имали задължителен характер за ангажираните с оказване на медицинска помощ лица, какъвто се е явявал подс. Т.Т. /в този смисъл и Решен ие № 551/21.02.2014 г. на ВКС, ІІІ н. о. по н. д. № 2137/2013 г./. Неговото поведение по незапознаване с наличните противопоказания за изписването на пострадалата В. Д. от болница „Ш.“ се явява несъобразено с изискванията: на чл. 2. 4 от Правилата за добра медицинска практика, съгласно които добрата медицинска практика е трябвало да включва адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа на история на заболяването, симптомите и, при необходимост съответстващ медицински преглед; провеждане или планиране на изследване или лечение, когато е необходимо, пренасочване на пациента към друг лекар, ако се налага; на чл. 2. 5 от същите Правила, които са задължавали лекаря, в своята практика, компетентно да диагностицира, провежда или насочва за лечение; да препоръчва на пациентите изследвания и лечение, които са най - подходящи за тях; на чл. 7, т. 4 от Правилата, според които лекарите са длъжни да действат винаги в най - добрия интерес на пациента и на чл. 7, т. 5, според които в своята практика лекарите трябва да предоставят възможно най - доброто качеството на медицинските услуги. Така цитираните изисквания, съдържащи се в конкретните разпоредби на Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България, са били нарушени от страна на подс. Т.Т., тъй като той е разрешил изписването на пострадалата, без да се запознае с документацията по историята на заболяването и наличните сред тази документация данни за измерената в три отделни дни висока температура и за отчетена повишена левкоцитоза, както и документираните при визитацията на подс. М. данни за затруднена дефекация. С така даденото разрешение за изписване на пострадалата при противопоказания за това подс. Т. е действал против нейния интерес и в нарушение за предоставяне на качествена медицинска помощ.

Като началник отделение, подс. Т.Т. е имал задължения, съгласно разпоредбата на чл. 21 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ „Ш.“ АД, да планира, организира, контролира и да отговаря за цялостната медицинска дейност в отделението. В този смисъл и той е следвало да създаде и спазва организация на работата, при която подписването от негова страна на епикризите за изписване на пациентки да не е просто формален акт, а да съответства на смисъла си като действие на поставяне на втори подпис от лице, което се предполага, че контролира решението на лекуващия лекар за изписване. Такъв контрол, без проверка на съответните документи към историята на заболяването на изписваните пациенти не би могъл в действителност да бъде осъществен, поради което и подписвайки се като началник на отделението за изписването на пострадалата, без да се запознае с историята на заболяването, подс. Т. е нарушил задълженията си по чл. 21 от посочения правилник.

Задължения, произтичащи от длъжността му началник на отделение, са били установени и в длъжностната характеристика на подс. Т.Т., а именно по т. 2 – да организира цялостния лечебно-диагностичен процес в отделението и по т. 7 – да отразява извършената дейност в съответната медицинска документация, като отговаря и за попълването на медицинската документация от всички лекари. Подписването на епикризата от страна на подс. Т., въз основа на която е била изписана пострадалата В. Д., без запознаването от негова страна с данните в историята на заболяването е предпоставило и неосъществяването на контрола върху взетото от страна на подс. М. решение за изписване в противоречие с наличните данни в тази документация за противопоказания за изписването. С поведението си подс. Т. е нарушил посочените клаузи от длъжностната си характеристика, доколкото е пропуснал да констатира несъответствието между съдържанието на подписания от подс. М. клинико-лабораторен минимум с данните по историята на заболяването.     

Подс. Т.Т. е имал задължения и съгласно чл. 45, т. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ ” Ш. ” АД, като част от медицинския персонал на болницата, да оказва качествена медицинска помощ  на пациентите. Същевременно в длъжностната характеристика на подс. Т.Т. са били утвърдени задълженията му, съответно по т. 8 – своевременно да назначава и извършва консултативни прегледи, диагностични изследвания и процедури, отговарящи на всички правила на добрата медицинска практика и по т. 10 – да оказва теоретична и практична помощ на колегите си, включително и да провежда животоспасяващи дейности и процедури при спешни състояния. Тези разпоредби също са изисквали поведение при осъществяване на лекарската дейност на подс. Т., съобразено с правилата на добрата и качествена медицинска практика, насочено към осъществяване на цялостно наблюдение на лечебния процес на пациентите и установените по време на болничния им престой обстоятелства, свързани със здравословното им състояние, респективно своевременното оказване на животоспасяваща медицинска помощ. В този смисъл подсъдимият Т. Т. е нарушил и така посочените разпоредби от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ „Ш.“ и от длъжностната си характеристика, като е разрешил изписването на пострадалата В. Д., без да се запознае с данните, съдържащи се в историята на заболяването й за противопоказания за нейното изписване, които са налагали назначаване на допълнителни изследвания за уточняване на състоянието й и с оглед на необходимостта от продължаване на наблюдението над нея в болнични условия тя да не бъде изписвана.

В резултат на така допуснатите от подс. Т.Т. нарушения на служебните му задължения и даденото от негова страна разрешение за изписване на пострадалата В. Д. от САГБАЛ „Ш.“ чрез подписването на епикризата пострадалата е била изписана, без своевременно да бъде диагностицирана инфекцията с бета-хемолитичен стрептокок група А и да бъде предприето адекватно лечение. В този смисъл и поведението на подс. Т.Т. по нарушаване на посочените източници на негови професионални задължения е било самостоятелна причина за развитието на инфекцията до степен на сепсиса, довел до смъртта на пострадалата на 15.11.2007 г. Налице е причинна връзка между деянието на подс. Т. и настъпилия противоправен резултат, доколкото последният би могъл да бъде предотвратен в случай на своевременно диагностициране и адекватно лекуване. В това отношение съдът възприема като обосновани и съответстващи на установените по делото обстоятелства заключенията на: допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п., т. 1, л. 138 и сл./, допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п., т. 2, л. 121 и сл./, допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п., т. 3, л. 2 и сл./, третата допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п., т. 3, л. 83 и сл./, съдебномедицинската експертиза /д. п., т. 4, л. 41 и сл./, комисийната съдебномедицинска експертиза /д. п., т. 4, л. 230 и сл./ и тричленната комисийна съдебномедицинска експертиза /л. 142 и сл., т. 2 от съдебното дело/, според които инфекцията, развила се у пострадалата, е успешно лечима при навременно откриване и лекуване. В тази им част, освен обосновани и еднопосочни, заключенията на посочените експертизи съответстват на установените обстоятелства по делото относно развитието на същото заболяване у свид. В.С., чиято рехоспитализация и проведено лекуване са довели до избягване на смъртоносния изход.

От субективна страна подс. Т.Т., с оглед завършеното от него висше медицинско образование и призната му специалност по акушерство и гинекология, както и немалкия му професионален стаж по специалността, е познавал правилата за добра медицинска практика и нормативните изисквания за предоставяне на своевременна и качествена медицинска помощ, както и е бил запознат със задълженията, произтичащи от заеманата длъжност, като началник на отделение. Подс. Т. е бил длъжен и могъл да предположи, че неспазването на тези правила и изисквания би довело до несвоевременно диагностициране и лекуване на заболяванията на пациентите му и в частност на пострадалата В. Д., като по този начин бъде застрашен живота им. Въпреки това подс. Т.Т. се е отнесъл небрежно към произтичащите от горепосочените източници свои задължения и към документацията, съдържаща данни за налични противопоказания за изписването на пострадалата, в което се изразява и от субективна страна немарливото изпълнение на осъществяваната от него правно-регламентирана дейност.   

          Съдът счете, че подс. Т.Т. следва да бъде оправдан по обвинението, че е причинил смъртта на пострадалата и в резултат на осъществени от него нарушения по чл. 6, ал. 1 и по чл. 19 от Закона за лечебните заведения. Така вменените от държавното обвинение разпоредби не съдържат задължения към субекти на наказателната отговорност за извършени престъпления по чл. 123, ал. 1 от НК, каквито могат да бъдат само физически лица, осъществяващи медицинска професия. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения определя условията, на които трябва да отговаря осъществяваната от лечебните заведения дейност и в този смисъл субекти на задълженията по посочената разпоредба са съответните лечебни заведения, а не работещите в тях лица. Разпоредбата на чл. 19 от Закона за лечебните заведения също не съдържа задължения по отношение на работещите в такива заведения лица, а инкорпорира дефиниция на понятието „лечебни заведения“ и посочва дейностите, които те следва да извършват.

 

При така установените факти съдът намира, че от правна страна подс. А.А.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, като на 13.11.2007 г., в гр. София, Втора САГБАЛ „Ш.“ АД, като лекар – акушер-гинеколог, е причинил настъпилата на 15.11.2007 г. смърт на В. Д.Д., с ЕГН **********, в резултат на немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при нарушение на правилата на чл. 79, чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето; чл. 2. 4., чл. 2. 5., чл. 7, т. 4 и чл. 7, т. 5 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България; чл. 45, т. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ „Ш.“ АД и задълженията, произтичащи от длъжностната му характеристика по р. І, т. 1, т. 4 и т. 7 и р. ІІ, т. 6.

По делото по категоричен и безспорен начин беше установено, че към инкриминираната дата подс. А.И. е работил като лекар – акушер-гинеколог във Втора САГБАЛ „Ш.“ АД. Упражняването на лекарската професия е предполагало придобиването на определен кръг от знания в рамките на завършено висше медицинско образование, както и признаване по установен нормативен ред на специалност по акушерство и гинекология /т. 8 от Постановление № 6 от 7.10.1969 г. на Пленума на ВС/. Упражняването на същата професия е представлявало източник на повишена опасност, доколкото и минималното незнание или немарливото й изпълнение създава опасност за живота и здравето на другите /т. 9 от същото Постановление/.

Подс. А.И. се е отнесъл немарливо към задълженията си, произтичащи от нормативни актове и длъжностната си характеристика, като при извършения на 13.11.2007 г. преглед, е пренебрегнал данните за развиваща се инфекция у пострадалата В. Д., не е извършил рехоспитализация за болнично наблюдение и своевременно диагностициране на заболяването й, нито е назначил по спешност широкоспектърно антибиотично лечение, а вместо това е предписал на пострадалата болкоуспокояващи и противовъзпалителни препарати. Такива данни са се явявали констатираното нагнояване на оперативната рана от епизиотомия на пострадалата и съобщените от нея оплаквания за болки в областта на корема и затруднена дефекация.

За наличието на основания при извършения от страна на подс. А.И. преглед за рехоспитализация на пострадалата В. Д. за поставянето й под наблюдение и извършване на необходимите изследвания, между които вземане на материал за микробиологично изследване от оперативната й рана, както и за необходимост от започване на емпирично лечение със широкоспектърен антибиотик, са дали категорично заключение назначените в хода на наказателното производство: комплексна съдебномедицинска експертиза /д. п. т. 1, л. 126 и сл./, допълнителната съдебномедицинска експертиза /д. п. т. 1, л. 138 и сл./, допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п. т. 3, л. 2 и сл./, съдебномедицинската експертиза /д. п. т. 4, л. 41 и сл./, тричленната комисийна съдебномедицинска експертиза /т. 2, л. 142 и сл. от съдебното дело/. В цитираните експертизи изводите, че при извършения преглед на 13.11.2007 г. подс. А.И. е имал достатъчно данни за започналата инфекция у пострадалата В. Д. и основания да нареди рехоспитализация и да назначи широкоспектърно лечение с антибиотик до получаване на резултатите от микробиологично изследване на раневия секрет, е обоснован с посочване на конкретното значение на установените при същия преглед данни за нагнояване на оперативната рана от епизиотомията и оплакванията на пострадалата.

От приобщените в хода на наказателното производство съдебномедицински експертизи в заключенията на съдебномедицинската експертиза, приложено на л. 162 и сл. в т. 3 от д. п., в заключенията на комисийната съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 230 и сл., т. 4 от д. п. и на допълнителната седемчленна съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 311 и сл., т. 4 от д. п., се поддържат становища за липса на основания за предприемане на други действия от страна на подс. А.И. при извършения от него преглед на пострадалата на 13.11.2007 г., освен дадените указания към свид. А. за сваляне на конците и почистване на раната, предписването на болкоуспокояващите и  противовъзпалителни препарати „Профенид“ и „Парацетамол“ и указването пострадалата да се яви на следващия ден за взимане на секрет за микробиологично изследване. Съдът намира така изразените заключения в посочените три експертизи за необосновани и несъответстващи на събраните по делото доказателства за констатироното при прегледа състояние на раната на пострадалата и за оплакванията от нейна страна, които, както съдът прие, са били и за затруднена дефекация, и за болки в областта на корема. В заключението на съдебномедицинската експертиза, приложено на л. 162 и сл. в т. 3 от д. п. са обсъдени единствено дадените в качеството му на свидетел показанията на подс. А. и съдържанието на издадената от негово име рецепта. В заключенията на комисийната съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 230 и сл., т. 4 от д. п. и на допълнителната седемчленна съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 311 и сл., т. 4 от д. п. също не са обсъдени данните за оплакванията на пострадалата пред подс. И. при извършения от него преглед на 13.11.2007 г. Същевременно в заключението на комисийната съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 230 и сл., т. 4 от д. п. е изразено становище, че „с оглед на развилите се усложнения и изхода на заболяването на Д., лечението, предприето (предписано) от д-р И. не е адекватно, но то е предприето с оглед на клиничната картина към момента на прегледа“ /л. 243, т. 4 от д. п./. За да приеме този извод, експертизата е счела, че пострадалата не е имала никакви оплаквания, освен тези за отворен шев на епизиотомията, а по делото беше установено, че това не е било така. При разпита в хода на съдебното следствие на вещите лица, изготвили комисийната съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 230 и сл., т. 4 от д. п. и на допълнителната седемчленна съдебномедицинска експертиза, приложено на л. 311 и сл., т. 4 от д. п. същите посочиха и че подс. А.И. е могъл и да назначи и пълна кръвна картина, като изследване, което бързо да даде яснота за състоянието на пострадалата, преди изготвянето на микробиологично изследване на раневия й секрет, което също сочи, че не са били достатъчни действията на същия подсъдим при прегледа.

Пренебрегвайки наличните показания за рехоспитализация на пострадалата В. Д. за поставянето й под наблюдение и извършване на необходимите изследвания, между които вземане на материал за микробиологично изследване от оперативната й рана, както и за необходимост от започване на емпирично лечение със широкоспектърен антибиотик, подс. А.И. е нарушил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 79 от Закона за здравето, която е изисквала медицинската помощ в Република България да се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Именно утвърдените в медицинската практика методи са изисквали проява на внимание от страна на подс. И. към установеното нагнояване на раната от епизиотомията и оплакванията на пострадалата и да съобрази тези обстоятелства с оглед възможното инфектиране на организма, което внимание е изключвало изписването само на противовъзпалителни и болкоуспокояващи препарати и отлагане до следващия ден на вземането на секрет за микробиологично изследване на раневия секрет.

          С действията си по ненареждане на рехоспитализация на пострадалата В. Д. за поставянето й под наблюдение и извършване на необходимите изследвания, между които вземане на материал за микробиологично изследване от оперативната й рана, както по неназначаване на емпирично лечение със широкоспектърен антибиотик, подс. А.И. е нарушил и разпоредбите на чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, които са изисквали от него да оказва медицинска помощ, чието качество съответства на правилата за добра медицинска практика, която медицинска помощ да бъде осъществявана и при условията на своевременност, достатъчност и качество.

Макар и към инкриминирания период от време да не е имало утвърден по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, действащи са били утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина Правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България, приети на събора на Българския лекарски съюз през 2005 г. Доколкото са утвърдени по силата на изрична законова делегация, посочените Правила са имали задължителен характер за ангажираните с оказване на медицинска помощ лица, какъвто се е явявал подс. А.И. /в този смисъл и Решение № 551/21.02.2014 г. на ВКС, ІІІ н. о. по н. д. № 2137/2013 г./. Неговото поведение по пренебрегване на наличните показания за рехоспитализация на пострадалата В. Д. в болница „Ш.“ се явява несъобразено с изискванията: на чл. 2. 4 от Правилата за добра медицинска практика, съгласно които добрата медицинска практика е трябвало да включва адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа на история на заболяването, симптомите и, при необходимост съответстващ медицински преглед; провеждане или планиране на изследване или лечение, когато е необходимо, пренасочване на пациента към друг лекар, ако се налага; на чл. 2. 5 от същите Правила, които са задължавали лекаря, в своята практика, компетентно да диагностицира, провежда или насочва за лечение; да препоръчва на пациентите изследвания и лечение, които са най - подходящи за тях; на чл. 7, т. 4 от Правилата, според които лекарите са длъжни да действат винаги в най - добрия интерес на пациента и на чл. 7, т. 5, според които в своята практика лекарите трябва да предоставят възможно най - доброто качеството на медицинските услуги. Така цитираните изисквания, съдържащи се в конкретните разпоредби на Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България, са били нарушени от страна на подс. И., тъй като той е пренебрегнел данните, изискващи рехоспитализация на пострадалата В. Д. за поставянето й под наблюдение и извършване на необходимите изследвания, между които вземане на материал за микробиологично изследване от оперативната й рана, както и за необходимост от започване на емпирично лечение със широкоспектърен антибиотик, с което е действал против нейния интерес и в нарушение за предоставяне на качествена медицинска помощ.

Подс. А.И. е имал задължения и съгласно чл. 45, т. 1 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ ” Ш. ” АД, като част от медицинския персонал на болницата, да оказва качествена медицинска помощ  на пациентите. Същевременно в длъжностната характеристика на подс. А.И. са били утвърдени задълженията му, съответно: по Раздел І, т. 1. - да организира, разпределя и контролира дейността, свързана с диагноза, профилактика и лечение на заболяванията, като спазва правилата на добрата медицинска практика; по т. 4.   - да провежда системно наблюдение, лечение и рехабилитация на болните, регистрира състоянието им и промените, настъпили в него през целия болничен престой; по т. 7. – незабавно да провежда животоспасяващи дейности при влошено състояние на пациента и по Раздел II, т. 6 – да отговаря за качеството на обслужване на пациентите и спазването на правилата на добра медицинска практика. Тези разпоредби също са изисквали поведение при осъществяване на лекарската дейност на подс. И., съобразено с правилата на добрата и качествена медицинска практика, насочено към осъществяване на цялостно наблюдение на лечебния процес на пациентите и установените по време на болничния им престой обстоятелства, свързани със здравословното им състояние, респективно своевременното оказване на животоспасяваща медицинска помощ. В този смисъл подсъдимият А.И. е нарушил и така посочените разпоредби от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред във Втора САГБАЛ „Ш.“ и от длъжностната си характеристика, като не е съобразил данните, установени при прегледа на пострадалата В. Д., изискващи нейната рехоспитализация за поставянето й под наблюдение и извършване на необходимите изследвания, между които вземане на материал за микробиологично изследване от оперативната й рана, както и за необходимост от започване на емпирично лечение със широкоспектърен антибиотик.

В резултат на така допуснатите от подс. А.И. нарушения на служебните му задължения не е било своевременно диагностицирана инфекцията с бета-хемолитичен стрептокок група А, засегнала пострадалата В. Д. и не е било предприето адекватно лечение. В този смисъл и поведението на подс. А.И. по нарушаване на посочените източници на негови професионални задължения е било самостоятелна причина за развитието на инфекцията до степен на сепсиса, довел до смъртта на пострадалата на 15.11.2007 г. Налице е причинна връзка между деянието на подс. И. и настъпилия противоправен резултат, доколкото последният би могъл да бъде предотвратен в случай на своевременно диагностициране и адекватно лекуване. В това отношение съдът възприема като обосновани и съответстващи на установените по делото обстоятелства заключенията на: допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п., т. 1, л. 138 и сл./, допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п., т. 2, л. 121 и сл./, допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п., т. 3, л. 2 и сл./, третата допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни /д. п., т. 3, л. 83 и сл./, съдебномедицинската експертиза /д. п., т. 4, л. 41 и сл./, комисийната съдебномедицинска експертиза /д. п., т. 4, л. 230 и сл./ и тричленната комисийна съдебномедицинска експертиза /л. 142 и сл., т. 2 от съдебното дело/, според които инфекцията, развила се у пострадалата, е успешно лечима при навременно откриване и лекуване. В тази им част, освен обосновани и еднопосочни, заключенията на посочените експертизи съответстват на установените обстоятелства по делото относно развитието на същото заболяване у свид. В.С., чиято рехоспитализация и проведено лекуване са довели до избягване на смъртоносния изход.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

От субективна страна подс. А.И., с оглед завършеното от него висше медицинско образование и призната му специалност по акушерство и гинекология, както и немалкия му професионален стаж по специалността, е познавал правилата за добра медицинска практика и нормативните изисквания за предоставяне на своевременна и качествена медицинска помощ. Подс. И. е бил длъжен и могъл да предположи, че неспазването на тези правила и изисквания би довело до несвоевременно диагностициране и лекуване на заболяванията на пациентите му и в частност на пострадалата В. Д., като по този начин бъде застрашен живота им. Въпреки това подс. А.И. се е отнесъл небрежно към произтичащите от горепосочените източници свои задължения и към данните за налични показания за рехоспитализация на пострадалата В. Д. за поставянето й под наблюдение и извършване на необходимите изследвания, между които вземане на материал за микробиологично изследване от оперативната й рана, както и за необходимост от започване на емпирично лечение със широкоспектърен антибиотик, в което се изразява и от субективна страна немарливото изпълнение на осъществяваната от него правно-регламентирана дейност.   

          Съдът счете, че подс. А.И. следва да бъде оправдан по обвинението, че е причинил смъртта на пострадалата и в резултат на осъществени от него нарушения по чл. 6, ал. 1 и по чл. 19 от Закона за лечебните заведения. Така вменените от държавното обвинение разпоредби не съдържат задължения към субекти на наказателната отговорност за извършени престъпления по чл. 123, ал. 1 от НК, каквито могат да бъдат само физически лица, осъществяващи медицинска професия. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения определя условията, на които трябва да отговаря осъществяваната от лечебните заведения дейност и в този смисъл субекти на задълженията по посочената разпоредба са съответните лечебни заведения, а не работещите в тях лица. Разпоредбата на чл. 19 от Закона за лечебните заведения също не съдържа задължения по отношение на работещите в такива заведения лица, а инкорпорира дефиниция на понятието „лечебни заведения“ и посочва дейностите, които те следва да извършват.

         

 

По наказанието:

 

За извършеното от тримата подсъдими Б.М., Т.Т. и А.И. при условията на независимо съпричинителство престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК, действащият към момента на деянието наказателен закон е предвиждал наказание лишаване от свобода за срок до пет години, като той се явява по-благоприятен от действащата към настоящия момент редакция на чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК /изм. ДВ. бр. 26/2010 г./, предвиждаща наказание от една до шест години лишаване от свобода.

Съдът счита, че спрямо всеки един от тримата подсъдими е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при което налагане на наказание лишаване от свобода в предвидения в Общата част на НК минимум от три месеца се явява несъразмерно тежко. Това обстоятелство е изтеклият над 12-годишен период от време от извършването на деянието до постановяването на първоинстанционната присъда, което сочи драстично нарушение на изискването за провеждане на наказателното производство в разумен срок по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Значителна част от този период е изтекъл по време на досъдебната фаза на производството, която е продължила над 9 години. За тази продължителност нито един от подсъдимите няма принос – разследването е водено мудно, неритмично, като без да са събирани нови доказателства, са назначавани множество различни съдебномедицински експертизи, на които са поставяни еднотипни задачи. С оглед на така констатираното нарушение на изискването за провеждане на наказателното производство в разумен срок, представляващо изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство, съдът счита, че следва наказанието по отношение на всеки един от тримата подсъдими да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, а именно чрез замяна на предвиденото към момента на извършване на престъплението наказание лишаване от свобода без специален минимум с наказание пробация.

Съдът счита, че при определянето на наказанието при условията на чл. 55 от НК следва да се приложи и разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, като спрямо нито един от тримата подсъдими не бъде налагано наказанието лишаване от право за упражняване на професионална дейност. съдът счита, че фактът на продължило толкова време наказателно производство срещу подсъдимите е оказал в достатъчна степен негативно влияние върху упражняваната от тях лекарска професия и не е необходимо тепърва, повече от 12 години след деянието те да бъдат лишавани от право да я упражняват за в бъдеще.

По отношение на подс. Б.М., освен установеният неразумно продължил срок на наказателното производство, смекчаващи отговорността му обстоятелства се явяват чистото съдебно минало, добрите личностни и професионални данни за него, напредналата му възраст към момента на постановяване на присъдата. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита младата възраст на пострадалата и факта, че след смъртта й е останало без малка грижа нейното невръстно дете, което тя е родила едва няколко дни преди смъртта си. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът намира за справедливо наказание по отношение на подс. М. пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес  за срок от една година, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

 

По отношение на подс. Т.Т., освен установеният неразумно продължил срок на наказателното производство, смекчаващи отговорността му обстоятелства се явяват чистото съдебно минало, добрите личностни и професионални данни за него, напредналата му възраст към момента на постановяване на присъдата. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита младата възраст на пострадалата и факта, че след смъртта й е останало без малка грижа нейното невръстно дете, което тя е родила едва няколко дни преди смъртта си. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът намира за справедливо наказание по отношение на подс. Т. пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес  за срок от една година, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

 

По отношение на подс. А.И., освен установеният неразумно продължил срок на наказателното производство, смекчаващи отговорността му обстоятелства се явяват чистото съдебно минало, добрите личностни и професионални данни за него, активната му в професионално отношение възраст към момента на постановяване на присъдата. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита младата възраст на пострадалата и факта, че след смъртта й е останало без малка грижа нейното невръстно дете, което тя е родила едва няколко дни преди смъртта си. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът намира за справедливо наказание по отношение на подс. И. пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес  за срок от една година, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

По отношение на разноските по делото съдът ще се произнесе след влизане в сила на присъдата, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

 

СЪДИЯ в СГС: