Р Е Ш Е Н И Е
№….........../26.06.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 54 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 100
лв. – частичен иск от сума в общ размер на 6569,47 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
застрахователна претенция № 43080311801117/27.11.2018 г., изразяващи се в
увреждане на предна броня, подкалник преден десен, калник преден десен,
подкалник преден ляв, предна врата дясна, праг десен, панел заден десен, стоп
десен, задна броня, основа предна броня, гума предна дясна Goodride 185/65/15,
джанта стоманена предна дясна, тас преден десен, фар ляв, странично огледало
дясно, джанта стоманена задна дясна, греда преден мост, носач преден десен,
амортисьор преден десен, полувал преден десен, радиатор воден, дифузер
радиатор, кожух вентилатор, филтър активен въглен, фар десен, предна колона
дясна, основа преден десен калник и кормилна рейка на собствения на ищеца лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, настъпили в резултат от реализирано на
26.11.2018 г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Цар Освободител“ и бул.
„Генерал Колев“, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ***,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/06/118002959205, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 02.01.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на
26.11.2018 г., около 00,50 ч., в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Цар
Освободител“ и бул. „Генерал Колев“, когато светофарите не работели,
респективно движението било регулирано от поставените пътни знаци, настъпило
пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: водачът на собствения на
ищеца лек автомобил „Дачия Логан“, рег. № ***, управлявайки същия, се движел по
бул. „Цар Освободител“ в посока от центъра на града към кварталите, когато,
преминавайки през кръстовището с бул. „Генерал Колев“, не бил пропуснат от
водача на лек автомобил „Фолксваген Бора“, рег. № ***, и настъпил сблъсък между двете превозни
средства. За настъпилото пътнотранспортно произшествие участниците в същото
уведомили контролните органи, които съставили констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2834. Като виновен за произшествието в протокола е посочен
водачът на лек автомобил „Фолксваген Бора“, който, при наличие на пътен знак Б2,
не пропуснал другия участник, движещ се по пътя с предимство. Ищецът излага, че
автомобилът е бил сериозно увреден и не можел да се придвижва на собствен ход,
поради което е репатриран със специален автомобил „Пътна помощ“, за което е
заплатена сумата от 38 лв.
Поддържа, че автомобилът, управляван от виновния водач, е бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с
период на покритие, обхващащ момента на ПТП. Твърди, че ответното дружество е
уведомено за настъпилото застрахователно събитие, във връзка с което е
образувана щета под № 43080311801117/27.11.2018 г., извършен е оглед и
заснемане на автомобила и е съставен опис на настъпилите щети, в който са
обективирани следните увредени детайли на превозното средство: предна броня,
подкалник преден десен, калник преден десен, подкалник преден ляв, предна врата
дясна, праг десен, панел заден десен, стоп десен, задна броня, основа предна
броня, гума предна дясна Goodride 185/65/15, джанта стоманена предна дясна, тас
преден десен, фар ляв, странично огледало дясно, джанта стоманена задна дясна,
греда преден мост, носач преден десен, амортисьор преден десен, полувал преден
десен, радиатор воден, дифузер радиатор, кожух вентилатор, филтър активен
въглен, фар десен, предна колона дясна, основа преден десен калник и кормилна
рейка. Излага, че за претърпените вреди е получил застрахователно обезщетение
от 1468,53 лв., в което е включена и заплатената сума за репатриране на
автомобила от 38 лв., респективно след приспадането й обезщетението възлиза в
размер на 1430,53 лв. Намира тази сума за недостатъчна, за да покрие щетите по
автомобила. Счита, че последните възлизат на стойност 8000 лв., респективно
ответникът дължи разликата между тази сума и изплатената такава от 1430,53 лв.
По изложените съображения по същество формулира искане за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 100 лв. – частичен иск от сума в общ размер
на 6569,47 лв., представляваща неизплатена част от дължимото застрахователно
обезщетение, и претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа исковата молба и направеното в нея искане и представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че собственици на увредения
автомобил са ищецът и Б.С.С., на които общо било изплатено застрахователно
обезщетение по процесната застрахователна
преписка в размер на 2937,06 лв. (по 1468,53 лв. на всеки). Оспорва
описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, с твърдения че
описаните щети не биха могли да настъпят по посочения начин. Оспорва също
съдържанието на съставения констативен протокол за ПТП, в който е отразен този
механизъм.
Счита, че дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде определено при съобразяване на
средните пазарни цени с влагане на нови алтернативни части и компоненти и
средната пазарна стойност на труда в сервизи, непритежаващи европейски сертификат
за качество ISO9001:2008. Намира, че изплатената сума от 2937,06 лв. изцяло
покрива разходите за възстановяването на автомобила. В условията на
евентуалност изразява доводи, че са налице характеристиките на „тотална щета”
по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, в който случай действителната стойност на
автомобила следва да бъде намалена със стойността на годните използваеми части.
По тези съображения моли за отхвърляне на
предявения иск и претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител,
поддържа депозирания отговор и искането по същество на спора. В представена
писмена защита излага правни аргументи, основани на събрания по делото
доказателствен материал.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е
обстоятелството, че между собственика на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № *** и ответното
дружество „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, валидна към 26.11.2018 г. Това обстоятелство
се потвърждава от приложената застрахователна полица № BG/06/11800295905 (л. 44), в която е посочен
период на застрахователно покритие от 13.10.2018 г. до 12.10.2019 г.
От представения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2834/26.11.2018 г. (л. 5), съставен от Г. Г. И. – дежурен ПТП при ОД
на МВР, се установява, че на 26.11.2018 г., около 10:50 ч., в гр. Варна, на
кръстовището между ул. „Генерал Колев“ и бул. „Цар Освободител“, водачът на лек
автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ***
– В.Л.В., при наличие на пътен знак Б2 не е пропуснал движещия се по път с
предимство лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, управляван от Т.К.И., и е последвал
удар между двете превозни средства. В протокола е отразено, че виновен за
пътнотранспортното произшествие е В.Л.В., на който е съставен АУАН №
878587/26.11.2018 г. Посочени са видимите щети по превозните средства и са
индивидуализирани пострадалите лица.
Видно от приложеното
по делото свидетелство за регистрация - част I (л. 7), собственици на лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *** са ищецът С.Г.С. и Б. С. С.
От приобщеното към
доказателствения материал уведомление за щета
по полица
BG/06/11800295905,
ГО на МПС от дата 27.11.2018 г. (л. 20) се изяснява, че на посочената дата ответникът
е уведомен за настъпилото застрахователно събитие - ПТП, като в тази връзка при
„ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е заведена застрахователна претенция (щета) под №
43080311801117/27.11.2018 г. В уведомлението е отразено, че е използвана пътна
помощ, като за транспортирането на МПС е издадена фактура №
**********/26.11.2018 г. на стойност 48 лв. (л. 45). Видно от приложеното
уведомление за необходими документи (л. 23) и удостоверение за банкова сметка (***.
22), по застрахователната преписка са представени изисканите документи.
В приложения опис-заключение
по щета № 43080311801117/27.11.2018 г. (л. 8), са отразени 28 на брой увредени
детайли, индивидуализирани чрез отразяване на вида, количеството, степента на
увреждане и начина на възстановяване на всеки от тях, както следва: предна
броня – за подмяна и боя, подкалник преден десен - за подмяна, калник преден
десен - за подмяна и боя, подкалник преден ляв - за подмяна, предна врата дясна
- за подмяна и боя, праг десен - за подмяна и боя, панел заден десен – за боя,
стоп десен – за подмяна, задна броня – за подмяна, основа предна броня, гума
предна дясна Goodride 185/65/15 – за подмяна, джанта стоманена предна дясна -
за подмяна, тас преден десен - за подмяна, фар ляв - за подмяна, странично
огледало дясно - за подмяна и боя, джанта стоманена задна дясна - за подмяна,
греда преден мост - за подмяна, носач преден десен - за подмяна, амортисьор
преден десен - за подмяна, полувал преден десен - за подмяна, радиатор воден -
за подмяна, дифузер радиатор - за подмяна, кожух вентилатор - за подмяна,
филтър активен въглен - за подмяна, фар десен - за подмяна, предна колона дясна
– за боя, основа преден десен калник – за боя и кормилна рейка – тежка
деформация.
От представената
калкулация по претенция 43080311801117/27.11.2018 г. (л. 24) и ликвидационен
акт по щета № 43080311801117 (л. 21) се изяснява, че по застрахователната
претенция застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на
2937,06 лв., платимо по равно на С.Г.С. и Б.СЛ.И., тоест по 1468,53 лв. на
всеки от тях.
Като безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че в полза на
двамата собственици на увредения автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на по 1468,53 лв., или общо 2937,06 лв., като 48 лв. от тази сума е за
извършените разходи за репатриране на автомобила (л. 69). Същото се установява
и от представените платежни нареждания от дата 18.12.2018 г. (л. 26 и 27).
От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение
на съдебно-автотехническата експертиза (л. 54 и сл.) се установява следният
механизъм на ПТП: на 26.11.2018 г. водачът на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.
№ *** - Т. И., при движение по бул. „Цар Освободител“ и навлизане в
кръстовището с бул. „Генерал Колев“, не е пропусната от водача на лек автомобил
„Фолксваген Бора“ с РЕГ. № *** и последвал сблъсък. От експертизата се
потвърждават по вид и степен щетите по увредения лек автомобил, описани в
обсъденото по-горе опис-заключение. Според вещото лице е възможно същите да са настъпили
в резултат от ПТП при установения в заключението негов механизъм на пряк
контакт между двете превозни средства под ъгъл, близък до правия, спрямо
надлъжните им оси. От експертизата се установява още, че общата стойност на
щетите, определена към датата на събитието, по среди пазарни цени без прилагане
на коефициент на овехтяване и при средна пазарна цена на труда от 26,40 лв. с
ДДС (в сервизи, непритежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008,
и сервизи, притежаващи такъв сертификат) е в размер на 5812,44 лв. с добавен
ДДС, от които 2980 лв. е стойността на частите, 2167,44 лв. – на труда и 665
лв. – на бояджийските материали. При изслушването на вещото лице по реда на чл.
200 ГПК (л. 70) експертът уточнява, че към тази сума следва да се добави
стойността на два часа труд за реглаж на автомобила след подмяната на детайли
по ходовата му част, тоест 52,80 лв. при средна пазарна цена на труда от 26,40 лв. с ДДС. Според експертното
заключение уврежданията на кормилната рейка на автомобила са били в по-тежка степен от естествено износване и
е било необходимо същата да се замени с нова, а не да се ремонтира. Такъв
ремонт на автомобила е извършен, като въпросната кормилна рейка е заменена, но
в монтирано състояние на превозното средство е невъзможно да бъде установено
дали заменената част е оригинална или от алтернативен доставчик. Експертът
определя средната пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното
събитие – 26.11.2018 г., в размер на 8700 лв. и стойността, на която същият би
се продал в състоянието след ПТП в депо за части втора употреба, в размер на
800 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведената извънсъдебна процедура. Не е спорно по делото,
че такава е проведена, както и че увреденото лице (настоящ ищец) не е съгласно
с размера на определеното и изплатено обезщетение.
Основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на водача
на застрахования автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие;
3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на
претендираното застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с предмет лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. №
*** и
период на застрахователно покритие от 13.10.2018 г. до 12.10.2019 г. Следователно
ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на собственика и водачите
на посочения автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети
лица при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск.
Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие на 25.11.2018 г. (в периода на действие на
застрахователния договор) по делото е представен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Въпросният протокол е съставен съобразно изискванията на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд в образеца по приложение № 1 от Наредбата
при посещение на място на описаното в него пътнотранспортно произшествие, от
длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, и съставлява официален
документ по смисъла на чл.179, ал. 1 ГПК. Доколкото органите за контрол по
пътищата на МВР не са възприели
самото настъпване на призшествието, документът
не се ползва с такава доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, който е оспорен от ответната страна в настоящия случай. Описаният в
протокола механизъм обаче е установен от ищеца с други доказателствени
средства, а именно чрез допуснатата съдебно-автотехическа експертиза,
заключението по която в тази му част съдът кредитира, на основание чл. 202 ГПК,
като обективно и достоверно. При установения от експертизата механизъм се
налага извод за доказано противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Фолксваген Бора“ с РЕГ. № ***, който, при наличие на пътен знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил
„Дачия Логан“ с рег. № ***, с което е нарушил правилото на чл. 46, ал. 2 от Правилника
за прилагане на Закона за движението по пътищата.
Доказани са също и
настъпилите щети по собствения на
ищеца и трето лице лек автомобил, изразяващи се в увреждане на следните негови
части и детайли, а именно: предна броня, подкалник преден десен, калник преден
десен, подкалник преден ляв, предна врата дясна, праг десен, панел заден десен,
стоп десен, задна броня, основа предна броня, гума предна дясна Goodride
185/65/15, джанта стоманена предна дясна, тас преден десен, фар ляв, странично
огледало дясно, джанта стоманена задна дясна, греда преден мост, носач преден
десен, амортисьор преден десен, полувал преден десен, радиатор воден, дифузер
радиатор, кожух вентилатор, филтър активен въглен, фар десен, предна колона
дясна, основа преден десен калник и кормилна рейка. Същите са установени от
самия застраховател и описани в съставеното за целта опис-заключение, като се
потвърждават и от експертното заключение. От последното се установява още, че
щетите са резултат от застрахователното събитие, поради което съдът намира, че
е налице пряка причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.
№ *** и настъпилите имуществени вреди за ищеца.
По отношение
субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не
е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното
действие е извършено виновно.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение за реализираното в периода на покрит риск
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ
обезщетението се равнява на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не следва
да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза
на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата,
релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното
събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в
решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение №
235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37
от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012
г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г.
по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. (същата е постановена по
приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на
принципна разлика в уредбата в тази й част).
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
щетите по автомобила възлизат в размер на сумата от 5865,24 лв. включваща стойността на необходимия труд (2167,44 лв. по
т. 2.1 от заключението и 52,80 лв. за реглаж на автомобила
след подмяната на детайли по ходовата му част) и материали (2980 лв. за части и
665 лв. за боя) при средна пазарна цена на труда от 26,40 лв. за един нормочас.
Последната е изчислена, като са отчетени предлаганите цени в сервизи, които не
притежават европейски сертификат за качество, както в и сервизи, притежаващи
такъв сертификат, като съдът намира, че именно тази цена на труда е релевантна,
доколкото на пазара съществуват и двата типа сервизи, респ. действителната
пазарната цена следва да бъде определена като средно аритметична стойност между
паричния еквивалент на предлаганите услуги във всички сервизи. Така посочената сума от
5865,24 лв. съответства на средните пазарни цени към момента на
настъпване на застрахователното събитие и е съобразена с изискването за
покриване на стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който
е имала към момента на увреждането, поради което и настоящият съдебен състав
счита, че съобразяването с посочения вариант от експертното заключение и
определянето на дължимата сума според него гарантира обезщетяване на
действително претърпените вреди в рамките на застрахователното покритие.
След приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
2937,06 лв. и сумата от 48 лв. за репатриране на автомобила, която е включена в
това обезщетение, незаплатената част от същото възлиза в размер на 2880,18 лв. Тази
сума се дължи от застрахователя на двамата собственици на увредената вещ,
единият от които е ищецът, тоест по 1440,09 лв. на всеки от тях.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, обосновани
с твърдения за тотална щета на моторното превозно средство по смисъла на чл.
390, ал. 2 КЗ, доколкото от експертното заключение се установява, че средната
пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие –
26.11.2018 г., е в размер на 8700 лв., респективно стойността на разходите за
необходимия ремонт не надвишават седемдесет на сто от тази сума.
По изложените съображения и при определения размер на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение от 1440,09 лв., предявеният частичен
иск се явява доказан, освен по основание, и по размер, поради което следва да
бъде уважен, като ответникът бъде осъден за претендираната сума от 100 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 02.01.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 560
лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса (л. 12), 150 лв. за заплатен
депозит за вещо лице (л. 35) и 360 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за правна
защита и съдействие от 22.05.2019 г. (между л. 61 и 62), ведно с отбелязване,
че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100
лв. (сто лева) – частичен иск от
сума в общ размер на 6569,47 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователна претенция № 43080311801117/27.11.2018
г. за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № ***, настъпили в резултат от реализирано на 26.11.2018 г. в гр.
Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Бора“ с рег. № ***,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №
BG/06/118002959205, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 02.01.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ;
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 560 лв. (петстотин и
шестдесет лева), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: