№ 18956
гр. С, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110110090 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 60576/20.02.2025 г,
с която от името на „тс“ ЕАД, ЕИК *** против М. С. Т., ЕГН ********** и Й.
С. Т., ЕГН **********, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и за
обезщетение за забава на плащане на същото.
В исковата си молба ищецът „тс“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на
топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим имот: ***, находящ
се в гр. С, ***, аб. № ***. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „тсс“
ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ
сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са използвали доставяна
1
топлинна енергия през заявения в исковата молба период и не са погасили
задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради
което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било
изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение,
поради което и то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат
осъдени да заплатят разделно /всеки по ½ част/ в полза на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 1837,09 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ***,
находящ се в гр. С, ***, аб. № *** за периода 01.09.2022 г. – 30.09.2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.02.2025 г.
до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 526,01 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. –
14.02.2025 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия;
От М. С. Т., ЕГН ********** се претендират 1/2 части от горепосочените
суми.
От Й. С. Т., ЕГН **********, се претендират 1/2 части от горепосочените
суми.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран общ отговор на
исковата молба от ответниците в производството, чрез назначен им от съда, по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител – адвокат М. Н. - САК, с който
се оспорват предявените искове. Оспорва се, че от ответниците, през
процесния период, е потребена, респективно е доставена от ищеца, топлинна
енергия, в количествата и на стойността, твърдени в исковата молба. Оспорва
се наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба и
доставка на топлинна енергия до процесния имот, което да е обвързвало
страните през процесния период. Оспорват се и акцесорните претенции по чл.
86, ал. 1 ЗЗД по подробно изложени в отговора на исковата молба
съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
2
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ.
за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по
безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения
между него и ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това
число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на процесните главници, както и изпадането на ответниците в забава за
заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
3
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
4
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "тс" ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
5
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
С оглед констатираното по делото обстоятелство, а именно настъпилата
смърт на една от страните в производството - ответника Й. С. Т. починала на
14.06.2025 г., с определение, постановено в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 14.07.2025 г., производство по гр.д. № 10090/2025 г., по
описа на СРС, 160 състав, е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, като
са дадени указания на ищеца в шестмесечен срок от днес да посочи
правоприемници и адреси на ответника Й. С. Т. или да вземе мерки за
назначаване на управител на невзето наследство или за призоваване на
наследниците по реда на чл. 48 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 292638 от 04.09.2025 г., с която
ищецът „тс“ ЕАД, в изпълнение на указанията на съда, дадени му с
определение, постановено на 14.07.2025 г., в проведеното на същатата дата
открито съдебно заседание в настоящото производство, е посочил лицата М.
С. Т., ЕГН **********, С. М. Т., ЕГН ********** и С. М. Т., ЕГН **********,
като правоприемници на починалия в хода на делото ответник Й. С. Т., ЕГН
**********, срещу които насочва претенциите си, като е направил искане
съдът да осъди ответниците да заплатят в полза на ищеца суми, както следва:
1/ сумата от 1837,09 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в гр.
С, ***, аб. № *** за периода 01.09.2022 г. – 30.09.2023 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 20.02.2025 г. до окончателното й
изплащане; 2/ сумата от 526,01 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 14.02.2025 г., върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
От М. С. Т., ЕГН ********** се претендират 4/6 части от горепосочените
суми.
От С. М. Т., ЕГН **********, се претендират 1/6 части от горепосочените
суми.
От С. М. Т., ЕГН **********, се претендират 1/6 части от горепосочените
суми.
Предвид горното, съдът е постановил определение № 37118/05.09.2025 г.,
6
постановено в настоящото производство, с което производството по делото е и
на основание чл. 227 ГПК възобновено, като ответници в производството са
конституирани лицата М. С. Т., ЕГН **********, С. М. Т., ЕГН ********** и
С. М. Т., ЕГН **********, в качеството им на правоприемници на починалия в
хода на делото ответник Й. С. Т., ЕГН **********.
От събрания по делото доказателствен материал /в това число договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти –л. 129 от делото/ се установява в производството, че М. С. Т., ЕГН
********** и Й. С. Т., ЕГН ********** са придобили собствеността върху
процесния недвижим имот, представляващ ***, находящ се в гр. С, ***, като
доколкото в договора не е уговорено нещо различно и по аргумент от
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, всеки е придобил по ½ идеална част от
процесния имот.
От събраните по делото доказателства се установява, че Й. С. Т., ЕГН
********** е починала на 14.06.2025 г., като е оставила за наследници по
закон съпруга си М. С. Т., ЕГН ********** и децата си С. М. Т., ЕГН
********** и С. М. Т., ЕГН **********.
Следователно след смъртта на Й. С. Т., ЕГН **********, притежаваната
от нея ½ идеална част от процесния имот е преминала, по реда на
наследственото правоприемство към наследниците й по закона, като всеки от
тях е придобил по 1/6 идеална част от процесния имот.
От гореизложеното се установява в производството, че М. С. Т., ЕГН
**********, С. М. Т., ЕГН ********** и С. М. Т., ЕГН **********, следва да
отговарят за заплащането на доставената в имота топлинна енергия, като М. С.
Т., ЕГН ********** отговаря за 4/6 части от горепосочените суми, а С. М. Т.,
ЕГН ********** и С. М. Т., ЕГН ********** – за по 1/6 част от същите суми.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи
от прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в
производството съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е
7
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия от 2016 г., както и от действащата към съответния
момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.09.2022 г. – м. 09.2023 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от дружеството тсс ЕООД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването
и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния
период в посочения в исковата молба имот е имало четири броя радиатори, с
монтирани на тях уреди за дялово разпределение на топлинна енергия; едно
отоплително тяло в банята без монтиран уред за дялово разпределение и два
броя монтирани и узаконени водомера за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот,
която за период 01.09.2022 г. – 30.04.2023 г. е начислена по максимална оценка
за мощност, като отоплителни тела без уреди, поради липсата на осигурен
достъп за извършена на реален отчет на показанията на монтираните в имота
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия, а за периода 01.05.2023 г.
– 30.09.2023 г. по реален отчет на монтираните в имота уреди за дялово
разпределение на топлинна енергия; за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация – обем по проект от 179 куб. метра – като за двете общо е дължима
8
сума в размер на общо 1543,62 лева; за битово горещо водоснабдяване, която
за период 01.09.2022 г. – 30.04.2023 г. е начислена по разход на потребление на
гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощия, поради липсата на
осигурен достъп за извършена на реален отчет на показанията на монтираните
в имота два броя узаконени водомера, а за периода 01.05.2023 г. – 30.09.2023 г.
по реален отчет на монтираните в имота два броя водомера за топла вода –
доставената и потребена топлинна енергия за БГВ е на стойност от 1087,77
лева.
Установява се също, че през процесния период служители на дружеството
тсс ЕООД редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за
реално потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника –
общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот,
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е налице
изравнена сума за „връщане“ в размер на 411,07 лева, която следва да бъде
извадена от общия размер на стойността на доставена до процесния имот
топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че
абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се намира
процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период,
като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция
спрямо проектните размери, както и че редовно е приспадана топлинна
енергия за технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка
на ищеца, съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че в
абонатната станция през процесния период е функционирал 1 бр. общ
топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза е установено в производството, че през процесния период, за
топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо
2220,32 лева, за заплащането на която следва да отговарят М. С. Т., ЕГН
**********, С. М. Т., ЕГН ********** и С. М. Т., ЕГН **********.
Същевременно от заключението на вещото лице се установява, че за
9
процесния периода е извършено плащане в размер на 273,58 лева, което следва
да бъде приспаднато от дължимата сума за главница за цена на доставена и
потребена топлинна енергия, от което следва, че ответниците следва да
отговарят за заплащане на сумата от общо 1946,74 лева, като М. С. Т., ЕГН
********** отговаря за 4/6 части от горепосочените суми, а С. М. Т., ЕГН
********** и С. М. Т., ЕГН ********** – за по 1/6 част от същите суми.
Доколкото от ищеца се претендират суми в по-нисък размер, то предявените
искове за главница се явяват основателни и доказани за пълните предявени
размери и периоди.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2022 г. – 14.02.2025 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „тс“ ЕАД на клиенти в гр.
С, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на “тс” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
10
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в чл.
33 срок.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
ответниците са изпаднали в забава за изпълнението на задължението за
заплащане на сумата от общо 1946,74 лева и дължат лихва за тази забава за
периода от 15.11.2022 г. до 14.02.2025 г.
Следователно ответниците дължат лихва за забава именно за посочения
по-горе период, която съдът определя в размер на по 538,44 лева /изчислена по
реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/ От ищеца
се претендира лихва за забава върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия в по-нисък размер, а именно от общо 526,01 лева, поради
което и при спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, предявените искове срещу ответниците за сума, представляващи
лихва за забава за периода 15.09.2022 г. – 14.02.2025 г. върху главницата за
цена на доставена и потребена топлинна енергия, се явяват основателни и
доказани до пълните предявени размери и за период 15.11.2022 г. – 14.02.2025
г., респективно следва да бъдат уважени за пълните предявени размери и
отхвърлени единствено за периода 15.09.2022 г. – 14.11.2022 г.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство
пред СРС има ищецът.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 200,00
лева; 2/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета
в производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 3/ за
заплатен депозит за особен представител в размер на 500,00 лева 4/ за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00
лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците М. С. Т., ЕГН **********, С. М. Т., ЕГН ********** и С. М. Т.,
ЕГН **********, следва да бъдат осъдени да заплатят разделно /М. С. Т., ЕГН
11
********** отговаря за 4/6 части, а С. М. Т., ЕГН ********** и С. М. Т., ЕГН
********** –по 1/6 част / в полза на ищеца тс ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. я ***, сумата от 1100,00 лева, представляваща
разноски исковото производство по гр. д. № 10090/2025 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
тсс ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива
не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН **********, С. М. Т., ЕГН ********** и С. М. Т.,
ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. С, ***, *** да заплатят в полза на тс ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. я *** на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД, суми, както следва: 1/ сумата от 1946,74 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ***,
находящ се в гр. С, ***, аб. № *** за периода 01.09.2022 г. – 30.09.2023 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 20.02.2025 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 526,01 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.11.2022 г. –
14.02.2025 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
М. С. Т., ЕГН ********** следва да отговаря за 4/6 части от горепосочените
суми.
С. М. Т., ЕГН **********, следва да отговаря за 1/6 части от горепосочените
суми.
От С. М. Т., ЕГН **********, следва да отговаря за 1/6 части от
горепосочените суми.
ОТХВЪРЛЯ предявените от тс ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. я *** против М. С. Т., ЕГН **********, С. М. Т., ЕГН
********** и С. М. Т., ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. С, ***, ***,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
86 от ЗЗД, за периода 15.09.2022 г. – 14.11.2022 г.
12
ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН **********, С. М. Т., ЕГН ********** и С. М.
Т., ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. С, ***, *** да заплатят в полза на тс
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. я *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1100,00 лева, представляваща разноски
исковото производство по гр. д. № 10090/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав,
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „тсс” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13