Решение по дело №1785/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2106
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 1 януари 2020 г.)
Съдия: Йова Петкова Проданова
Дело: 20197050701785
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш Е Н И Е

 

 

                                          гр. Варна

 

     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: ЙОВА ПРОДАНОВА            

                                                                       

при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията адм. д. № 1785  по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност във връзка с чл.145 и сл. от Глава десета на Административния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на "Приматекс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул."***, представлявано от управителя С.С.В., чрез адв. Д.С., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 205-ФК от 05.06.2019 година на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект - магазин за облекло и чанти с наименование "Corso Italia", находящ се в гр.Варна, бул."***, стопанисван от "Приматекс" ЕООД, както и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Заповедта е оспорена като постановена в нарушение на материалния закон, необоснована и при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорени са констатациите в Протокола за извършена проверка от 04.06.2019 година по съображения, че органите по приходите не са изяснили обстоятелствата около контролната покупка; оспорено е наличието на който е да е от съставите на чл.186 от ЗДДС, водещи до налагане на принудителни административни мерки; предявени са възражения за липса на мотиви относно срока на запечатване; възражения, че не е съобразено обстоятелството, че нарушението е първо установено за дружеството; възражения за нарушаване на принципа на съразмерност. Искането е заповедта да бъде отменена с присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата по съоражения, изложени в писмени бележки. Предявено е искане за присъждане на разноски.

            Съдът, въз основа на събраните по делото доказателствата и преценка на законосъобразността на обжалвания акт с оглед предявените основания и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК, приема следното:

С обжалваната заповед Началникът на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП налага на "Приматекс" ЕООД принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект - магазин за облекло и чанти с наименование "Corso Italia", находящ се в гр.Варна, бул."***, както и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

            Фактическо основание за налагане на мярката са констатациите по Протокола за извършена проверка от 04.06.2019 година на инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, заедно със събраните в административното производство доказателства. В Протокола за извършена проверка № сер.АА-0349510 от 04.06.2019 година на търговския обект "Corso Italia", стопанисван от дружеството, е отразено, че преди легитимацията на проверяващите органи в 14:03 ч., в обекта е извършена контролна покупка на дамска чанта на стойност 43,00 лв. За извършеното в брой плащане не е издаден фискален касов бон от наличното в обекта фискално устройство. За удостоверяване на извършената продажба е изведено от фискалното устройство отчет - КЛЕН, от който се установява, че няма маркирана продажба за описаната покупка.

            Протоколът е подписан от присъстващия на проверката служител на дружеството.

            Въз основа на установените факти административният орган приема, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.25, ал.1 вр. с чл.3, ал.2 Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, която го задължава като търговец да издава фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 от същата наредба - за всяко плащане в брой, независимо от документирането с първичен счетоводен документ. Извършеното нарушение е преценено като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС за налагане на принудителната мярка. При определяне на размера на срока на мярката е съобразена тежестта на нарушението и последиците от него, вида и местоположението на търговския обект, засегнатите обществени отношения. Изложени са съображения за съразмерност на мярката.

            На 12.06.2019 година за констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение, с правна квалификация чл.185, ал.3 от ЗДДС. При съдебното оспорване е представено като доказателство и Наказателно постановление № 445387- F491989/03.07.2019 г., издадено от Началника на отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.  

            Представената Заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите установява предоставените правомощия на началниците на отдели "Оперативни дейности"  в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.186 ЗДДС, което определя оспорения акт като валиден, постановено от орган, притежаващ материално-правна и териториална компетентност за издаването му.

            В административното производство са събрани като доказателства междинен отчет, опис на парични средства, отчет на КЛЕН, клиентска сметка. В съдебното производство дружеството - жалбоподател не е ангажирало доказателства в подкрепа на възраженията си. Доказателства са представени от ответната страна - посоченото наказателно постановление от 03.07.2019 година, както и извлечение от Информационната система на НАП за съставени Актове за установяване на извършени от дружеството административни нарушения и издадени наказателни постановления. Съгласно представената справка, освен за процесното нарушение, на дружеството е издадено наказателно постановление по ЗДДС през 2016 година, за нарушаване на разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗДДС. Не са оборени констатациите в протокола от 04.06.2019 година за извършената продажба на дамска чанта на стойност 43.00 лева, за която не е издаден фискален бон.

            Предвид изложените съображения съдът намира за категорично установени фактите, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка. Извършеното нарушение е обективен факт, който законът свързва с определени последици.

            Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година установява общо задължение за лицата, извършващи продажби или предоставящи услуги в търговски обект, да регистрират и отчитат тези продажби и услуги с фискална касова бележка от фискално устройство. Конкретните хипотези на задължението и начина на издаване на фискална касова бележка са уредени в чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, който отново императивно разпорежда тяхното издаване, независимо от съставяне на първичен счетоводен документ. Целта на нормативния акт е да се обезпечи регистрирането и отчетността на извършените продажби, като се гарантира спазването на финансова дисциплина. Неизпълнението на задълженията, предвидени в чл.3 и чл.25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година води до санкционните последици, предвидени от разпоредбата на чл.185 от ЗДДС. В случаите, посочени в ал.1 и 2 на чл.186 от ЗДДС, наред с административното наказание, законът предвижда и прилагане на принудителна административна мярка. Налагането на принудителната мярка не е поставено от закона в зависимост от наличието на влязъл в сила санкционен акт. Основание за налагането й е обективният факт на извършено нарушение, установен с допустимите от закона доказателствени средства

            Хипотезата на б."а", т.1 на ал.1 на чл.186 от ЗДДС е приложима в случаите на нарушаване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, включително фискален бон, като задължава административния орган в условията на обвързана компетентност да приложи предвидената в чл.186, ал.1 от ЗДДС принудителна административна мярка.  

            При категорично установените факти на извършена продажба и плащане в търговския обект, за което не е издаден фискален бон, приетото от административния орган наличие на нарушение е при точно приложение на материалния закон.

            Съдът намира законосъобразно определен и размера на мярката, преценката за който е предоставена на административния орган. Постигането на целите на мярката е обосновано от органа с определяне на срок, който е близък до минималния, но който би постигнал целите на закона лицето да бъде лишено от възможността да извършва нови нарушения, от които за фиска биха настъпили нови щети, като действа спрямо него и предупредително. Законосъобразността на изводите на органа се подкрепя и от представената справка - извлечение от Информационната система на НАП, която налага извод, че нарушаването на установените правила на ЗДДС не е изолиран случай в дейността на дружеството.

            Приетата от съда законосъобразност на оспорения акт налага отхвърляне на жалбата на дружеството.

    Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане и осъществената по делото защита от юрисконсулт с прадставеното писмено становище, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско  възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.144 АПК.

            Водим от горното, на основание чл.172, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

 

                                      Р   Е   Ш   И   : 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Приматекс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул."***, представлявано от управителя С.С.В., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 205-ФК от 05.06.2019 година на Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която спрямо дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на стопанисван от него търговски обект - магазин за облекло и чанти с наименование "Corso Italia", находящ се в гр.Варна, бул."***, стопанисван от "Приматекс" ЕООД, както и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА"Приматекс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул."***, представлявано от управителя С.С.В. да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева,  представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщението до страните.

 

                                                                        СЪДИЯ: