Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………..../03.11.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми
октомври през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА
ГЮРОВА
секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гр.д. номер 9647 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 23754 от 28.01.2019
г., постановено по гр.д. № 31181/2017 г. на СРС, 151 състав, е осъдена на
основание З. „Л.И.” АД да заплати на А.С.Г. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./, сума в размер на 2 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 18.05.2016 г. на кръстовището на бул.
„Симеоновско шосе“ и ул. „21 век”“ в гр. София по вина на водача на МПС марка
Форд Фиеста per. № *******чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на ПТП /18.05.2016 г./ до окончателното й
погасяване, като е отхвърлен иска за горницата над 2 000 лв. до пълния предявен
размер от 3 000 лв. /частична претенция/ - като неоснователен, както и е
отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от А.С.Г. против З. „Л.И.” иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 200 лв. - обезщетение за имуществени вреди - претърпени
загуби, вследствие на същото ПТП ведно със законната лихва считано от датата на
ПТП.
С
решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като е
осъдил ответника да заплати на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК 126.53 лв.
Разноски, и на съда на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, сумата от 40 лв. - разноски за производството, и съответно е осъдил
и ищеца да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 313.84
лв. - разноски .
Решението
е обжалвано от ищеца А.С.Г. чрез пълномощник адв.О.М., в частта, в която искът
за обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен над 2000лв. до предявения
частичен размер от 3000лв., с
оплаквания за неправилност поради занижаване размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Намира определеното обезщетение за несправедливо по
смисъла на чл.52 от ЗЗД и немотивирано, несъобразено със събраните по делото
доказателства / вкл. и показанията на очевидеца Т.Д.-разпитан по
пр.пр.19474/2016 г. на СРП/ и установените с тях причинени вреди, вкл. и
мозъчно сътресение и загуба на съзнание и частична амнезия, като и
продължителността на причиненото разстройване на социалния му живот и на
психиката му. Решението се обжалва и в частта, в която е отхвърлен иска за
обезщетение за имуществени вреди от 2200лв., с оплакване също за неправилност
поради несъобразяване със събраните
доказателства за направено плащане по двата договора. Моли да се отмени
решението в обжалваните части и обусловената от това отговорност за разноските,
като се уважат исковете изцяло, този за неимуществени вреди- в пълния предявен
частичен размер. Претендират се и разноски .
по списък по чл.80 от ГПК, вр.чл.38 от ЗАДв, от адвоката.
Въззиваемата
страна-ответник З. „Л.И.” АД оспорва жалбата с писмен отговор чрез юрк.К.А.,
и моли решението в обжалваните части да се потвърди като правилно, съобразено
със събраните по делото доказателства и при определен справедлив размер на
обезщетението според претърпените реални и доказани неимуществени вреди., а за
имуществените такива- при липсата на доказателства за такива вреди. Претендира
разнокси за защита от юрисконсулт.
Страните
не са направили искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е
валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236
от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция
за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени при ПТП.
При
произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ищцата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Решението
в частта, в която искът е бил уважен до 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди като необжалвано е влязло в сила, което
задължава въззивният съд, на основание чл.297 от ГПК да приеме, че са се
осъществили законоизискуемите предпоставки по чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране
отговорността на ответното дружество , а именно: настъпване на покрит
застрахователен риск - ПТП на посочените дата и място с исковата молба,
противоправно поведение на водача на МПС, сключена застраховка „гражданска
отговорност“ между водача на другото участвало в ПТП МПС и ответното дружество,
причинени травми на ищеца от това ПТП според данните от прегледа непосредствено
след ПТП, изпитвани от него болки и страдания, дискомфорт и засягане нормалния
ритъм на живот поради домашното лечение.
Предметът
на въззивна проверка за правилност относно фактите е очертан от заявеното
оспорване с въззивната жалба на ищеца за размера на паричното обезщетяване на
тези травми като несъответно на вида на уврежданията при което се явявал и несправедлив
по критериите на чл.52 от ЗЗД и според събраните по делото доказателства, както
и относно наличие на разходи за гледането му в домашни условия от личен
помощник и такива за рехабилитация.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото писмени и гласни доказателства, и съдебно-медицинска експертиза и
автотехническа експертиза, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил
травматични увреждания: повърхностна травма /контузия/ на окосмената част на
главата, навяхване на щията и контузия на гръдния кощ, преживял кратковременно
стресово състояние, без данни за черепно - мозъчна травма или сътресение на
мозъка, без изпадане.в безсъзнание, което обективно е причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота, и възстановяване за 1 месец, при липса на доказателства
за настъпили остатъчни усложнения свързани с процесиите травми. Предвид това,
съобразявайки обичайното проявление и характер на претърпените травми, които
включвали
болкови симтоми, при липсата на медицински или гласни доказателства същите да
се характеризирали с по-висока от обичайната интензивност или продължителност,
при липсата на данни при ищеца да са настъпили
усложнения в здравословното му състояние, съдът е приел, че справедливия размер на
обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 2500 лв., и при
признание за заплатено от ответника преди исковата молба 500лв., е уважил иска
за 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди. а за разликата до частично предявен размер от 3000 лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди е приет за неоснователен и подлежащ на отхвърляне. Приел е по
иска за обезщетение за имуществени вреди, първо, че не е доказано ищецът да е
направил разходи по двата приети договора за рехабилитация и за лична помош в
домашни условия. Второ- договора за рехабилитация е приел, че е неотносим в
случая, доколкото се отнасял за дейности по рехабилитация, раздвижване и
следоперативно възстановяване, изразяващи се в упражнения за бедро и подбедрица
и ходене в помощни средства, а не е доказано да е получил ищеца травма на крак
от процесното ПТП нито да е претъпрял операция, а по договора за лична
помощ е приел, че представеният оригинал
/л. 74/ значително се различава от представеното като заверено с оригинала
копие /л. 20/ относно подписите, положени за възложител и изпълнител в
оригинила и копието, и макар да няма оспорване по чл. 183 ГПК, съдът по чл.
178, ал. 2 ГПК оценява доказателствената сила на документа с външни недостатъци
с оглед на всички други обстоятелства по делото., и е приел, че договорът се явява изолирано писмено
доказателство, неподкрепено от други такива, вкл. и от показанията на свид. Г.
- баща на ищеца, който сочи, че се е грижил за сина си, но не споменава да е
сключван договор.
Тези констатации и правни
изводи въззивният съд споделя и на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение,
без да е нужно да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната
жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Въззивният
съд, при съвкупна преценка на същите събрани при първоинстанционното
разглеждане на делото доказателства, достигна до същите фактически и правни
изводи, като тези на първоинстанционния съд.
Намира също така, че с
обжалваното решение правилно е
преценена доказателствената стойност на приетото по делото заключение на
съдебно-медицинската експертиза, която сочи, че оздравителния процес не се
отличава с усложнения и обичайно продължава
2-3 седмици, като през първите 5-7 дни болките са по-интензивни, а състояниено
на стрес е кратковременно. По своя
характер причинените травматични увреждания, не са от такъв травматичен
характер, че да предизвикват неудобства значително надвишаващи обичайните, нито
да са поставили здравето или живота на ищеца в опасност, дори и временна, при
което обезщетение с размер на 2500лв. се явява справедлив еквивалент на
претъпряните травми и болки, и неудобства при възстановителния процес, който
също не се отличава с усложнения и продължителност над обичайната, установена
от съдебно-медицинската експертиза. В този смисъл оплакванията по въззивната жалба за несправедлив размер, е
неоснователно. Няма никакви доказателства по делото, че ищецът при процесното
ПТП е получил мозъчно сътресение или загуба на съзнание или временна амнезия.
Свид. Г.-баща на ищеца, е пристигнал на мястото на ПТП след инцидента и е
заварил сина си-ищеца, в съзнание. Лицето Т.Д. - сочен като очевидец, не е
разпитан в настоящия процес, нито има данни да е разпитван в досъдебното
производство по пр.пр. 19474/2016 г. на СРП. Приетата медицинска документация
не сочи за психично разстройство или тревожност или дезоирентация, напротив,
амбул.лист от деня на ПТП 18.05.2016 г. от ЦСМП сочи на нормален неврологичен
статус на ищеца, също и амб.лист от 27.05.2016 г. от специалист сочи , че при
прегледа ищецът е психично вътрешно и външно спокоен, контактен, отрича
тревожност при прегледа. Според вещото лице по приетата СМЕ по делото, при
изслушването му пред СРС е уточнило, че стресовата реакция е краткотрайна и
отминава и не води до трайни психически проблеми. Ето защо въззивният съд
намира оплакването по жалбата за неустановяване на пълния обем на
неимуществените вреди за неоснователно, също и това за несправедливия размер на
обезщетението, определено от първоинстанционния съд.
Не са събрани по делото доказателства, от които да се
установи, че по приетите договори за лична помощ и за рехабилитация, ищецът е
заплатил на изпълнителите уговореното в договорите възнаграждение. В договорите
е уговорен размер на възнаграждението и срокове за плащането му, но с тях не се
удостоверява и плащане, нито са ангажирани други доказателства за плащане.
Искът за заплащане от ответника на сумата 2200лв. обезщетение за имуществени
вреди се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части следва да се
потвърди, вкл. и в частта за разноските, определени според изхода на спора,
поотношение на които и няма оплаквания с жалбата.
По разноските за въззивната инстанция: Предвид изхода на спора по въззивната жалба, ищецът няма
право навъзстановяване на разноски пред въззивния съд.
Ответната
страна съгласно чл.78, ал.3 вр. Ал.8 от ГПК има право на разноски за защита от
юрисконсулт. Възнаграждението за защита на ответника от юрисконсулт се определя
от съда, а не от страната, съгласно изменената редакция на чл.78, ал.8 от ГПК,
ДВ, бр.8/2017г., и в размерите по чл.37 от ЗПП, при което въззивният съд,
предвид и обжалваемия интерес, определя такова в размера по чл.25, ал.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена в изпълнение на чл.37 от ЗПП, в размер на минималния размер от 100лв. за въззивната инстанция, съобразно
и липсата на фактическата и правна сложност на спора.
Решението
на въззивния съд е окончателно предвид цената на исковете, всеки от които не
надвишава 5000 лв., според и предявения частичен размер на иска за
неимуществени вреди.
Воден
от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23754 от 28.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 31181/2017 г. на СРС, 151 състав В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които са отхвърлени иска за обезщетение за неимуществени
вреди над 2000лв. до предявения частичен размер от 3000 лв. и иска за
обезщетение за имуществени вреди от 2200лв., и в частта за разноските.
ОСЪЖДА А.С.Г. ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК на З. „Л.И.” АД
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 100 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно съгласно чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.