Р E Ш Е Н И Е
№ 521
гр.Плевен, 10.10.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Елка Братоева
Членове: Цветелина Кънева
Венелин
Николаев
При секретаря Десислава Добрева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 678 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 277 от 19.04.2019 г., постановено по НАХД
№ 478 по описа за 2019г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № НЯСС-41 от 07.02.2019 г. на Заместник Председател на ДАМТН -
София, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите на Община
– Плевен, представлявана от Г.Л.С.– Кмет, е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за неизпълнение на
предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ДАМТН –
София, чрез ст. експерт Р.Ш., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен
и неправилен. Счита се, че по безспорен и несъмнен начин административнонаказващият орган е установил
наличие на всички законови предпоставки за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на Община Плевен за извършеното от него
нарушение и е наложил наказание, което е обявено от закона за наказуемо. Счита
се още, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно,
тъй като е съобразено с изискванията на ЗАНН. Считат се за неправилни изводите
на районния съд относно процедурата по връчване на наказателното постановление.
Посочва се, че обжалваното НП е връчено на служител на Община Плевен — видно от
приложеното известие за доставяне на Л.И., като нередовното връчване на
наказателно постановление има отношение само към неговата обжалваемост. Посочва
се, че жалбата е постъпила в законоустановения 7-дневен срок, т. е. не е
нарушено правото на общината. Счита се за неправилен и изводът на районния съд,
според който като нарушена разпоредба е трябвало да бъде посочен чл. 138в, ал.
4 от ЗВ. Сочи се, че цитираната разпоредбата се отнася за Операторите, а в настоящия
случай се санкционира собственикът на язовира не оператора, като на собственика
е дадено предписание, което е бил длъжен да изпълни, поради което правилно е посочена
като нарушена разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 във вр. чл.190а, ал.1, т.З
от ЗВ, която представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно
правилото за поведение и санкцията при нарушаването му. Счита се още, че обстоятелството,
че не е ясна точната дата на връчването на КП № 03-04-50/13.09.2018 г. и как е
връчен не е съществено нарушение, което да води до отмяна на НП, тъй като е от значение,
че целта на закона е изпълнена - извършеното нарушение е доказано по безспорен
начин от АНО, за което е издал процесното НП. В заключение се моли за отмяна на
решението и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът ДАМТН – София не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът – Община Плевен се
представлява от адв.П., която счита касационната жалба за неоснователна.
Представя писмени бележки с подробни доводи за правилност на решението на
районния съд..
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Община Плевен за това, че в
качеството си на собственик на язовир „Пелишат-3“, находящ се в поземлен имот
№202260 в землището на с.Пелишат, Акт за общинска собственост
№31398/16.04.1999г., на 01.06.2018г. не е изпълнила предписания по чл.190а ал.1
т.3 от ЗВ, дадени с констативен протокол №03-01-29/23.04.2018г., а именно да се
възстанови въздушния откос, със срок на изпълнение 31.05.2018г. Нарушението е
квалифицирано като такова по чл.200 ал.1 т.39 за неизпълнение на предписание по
чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ. В НП е посочено още, че нарушението е установено на 05.09.2018г.
при извършена проверка на язовир „Пелишат-3“, собственост на Община Плевен, за
което е съставен констативен протокол №03-04-50/13.09.2018г., като при
проверката е установено, че въздушният откос е с наличие на слягания,
свличания, дупки в лявата си част и същия не е уплътнен, което влошава
качествата и сигурността на насипа.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че същото не е надлежно връчено по правилата на НПК. Посочил е още, че
никъде в КП №03-04-50/13.09.2018г. не е отразено, че представителят на общината
е получил екземпляр от него. Счел е, че не е ясно как общината е нарушила
разпоредбата на чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ, след като тази норма не съдържа правило
за поведение, а е следвало да се посочи като нарушена нормата на чл.138в ал.4
от ЗВ. Посочил е също, че неизпълнението на дадени предписания е част от
състава на разпоредбата на чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, която норма не е посочена
като нарушена нито в акта, нито в постановлението. По тези мотиви районният съд
е отменил НП, без да разгледа спора по същество-има ли извършено нарушение, кой
е неговия автор и има ли той вина.
Решението е неправилно.
На първо място следва да се посочи, че касационният
състав не споделя извода, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като не е връчено по надлежния ред. Същото е редовно връчено на служител от
общинската администрация, видно от обратната разписка, приложена на л.9 от
делото на районния съд. Но обстоятелството дали е изпълнена процедурата по
връчване на постановлението не представлява нарушение, което да води до порок
на наказателното постановление обосноваващ неговата отмяна. Правилното или
неправилното приложение на чл.58 ал.1 и ал.2 от ЗАНН касае само допустимостта
на жалбата срещу наказателното постановление, поради което не е основание за
отмяна на същото. В конкретния случай жалбата срещу НП е подадена в срок,
поради което и не е нарушено правото на защита на общината.
На следващо място не е нарушение на процедурата факта,
че в КП №03-04-50/13.09.2018г. не е отразено дали екземпляр от същия е връчен
на представителя на общината. Видно от КП, същият е изготвен в присъствието на
Васил Василев- представител на Община Плевен, който е присъствал при
проверката, и който е подписал протокола на 14.09.2018г. с удостоверяване, че е
запознат със съдържанието му, като изрично в самия протокол е отразено, че
същият е съставен в четири еднообразни екземпляра, като един от тях е за
собственика на язовира.
Не е налице и порок при квалифициране на нарушението. АУАН е съставен за неизпълнение
на задължително предписание по чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ дадено на Община Плевен
като собственик на язовир „Пелишат-3“. Съгласно чл. 200, ал. 1 т. 39 от Закона
за водите, в относимата редакция, се наказва с имуществена санкция юридическо лице,
което не изпълни предписание по чл.138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от
ЗВ. В НП е отбелязано, че е осъществен състава по чл.200 ал.1 т.39 за
неизпълнение на предписание по чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ. Следва да се посочи, че
чл. 138в ал.4 от ЗВ касае операторите, а в настоящия случай е санкционирана
общината в качеството на собственик на язовира.
Ето защо решението следва да бъде отменено и тъй като
районният съд не се е произнесъл по съществото на спора, следва делото да се
върне за ново разглеждане на друг състав на районния съд, който да се произнесе
по въпроса има ли извършено нарушение. Съдът следва да съобрази, че в
административно-наказателното производство при проверката за законосъобразност
на наказателното постановление е
необходимо да установи единствено дали са налице елементите от фактическия
състав на нарушението по чл.200
ал.1 т.39 от ЗВ, а именно дадено задължително предписание на контролен
орган на ДАМТН по чл. 190а ал.3 т.1 от ЗВ и неговото
неизпълнение от страна на адресата на предписанието. Следователно преценката
обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на
отговорността факти и обстоятелства, без да се преценява съответствието на
предписанията с материалните и/или с процесуалните изисквания на закона.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 277 от 19.04.2019 г., постановено по
НАХД № 478 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд Плевен за
ново произнасяне при съобразяване с дадените указания в мотивите на настоящето
решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.