М О Т И
В И
Към присъда
по НОХД № 315 описа за 2018 г.
на Районен съд Берковица,
втори наказателен състав
По отношение на подсъдимия
С.Х.А.-роден на ***г***, бълг. гражданин, понастоящем във ВУИ-Ракитово, осъждан, ЕГН********** е внесен в Районен съд Берковица
обвинителен акт от Районна прокуратура Берковица, по който е образувано
наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 във връзка с чл.194,
ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.28, ал.1 и във връзка с чл.63,
ал.1, т.3 от НК за това, че за
времето от 16,00 часа на 15.01.2018г. до
05,40 часа на 16.01.2018г. в СУ „Иван Вазов“, корпус № 2, находящо се в
гр.Вършец, ул.”Дончо Станчев” № 14 като непълнолетен, но след като е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и
след предварителен сговор със С.И.С., ЕГН **********, при условията на
повторност, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, а
именно изкъртване на метална решетка на прозорец и разбиването на врата, отнел
чужди движими вещи – 700 български лева, 5 броя шоколади „Милка и 40 броя
пакетчета дъвки „Орбит“ на обща стойност 737,10 лева от владението на Р.А.П. ***
без неговото съгласие и с намерението противозаконно да ги присвоят, като
случаят е немаловажен.
По отношение на подсъдимия С.И.С.–роден
на ***г. в гр.Монтана, живущ ***,българин, български гражданин, неженен, с
начално образование,безработен, осъждан,
ЕГН ********** е внесено обвинение за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1, във
връзка с чл.20, ал.2, във връзка с чл.28, ал.1 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3
от НК за това, че за времето 16,00 часа на 15.01.2018г. до 05,40 часа на
16.01.2018г. в СУ „Иван Вазов“, корпус № 2, находящо се в гр.Вършец, ул.”Дончо
Станчев” № 14 като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си и след предварителен
сговор със С.Х.А., ЕГН **********, при условията на повторност, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, а именно
изкъртване на метална решетка на прозорец и разбиването на врата, отнел чужди
движими вещи – 700 български лева, 5 броя шоколади „Милка и 40 броя пакетчета
дъвки „Орбит“ на обща стойност 737,10 лева от владението на Р.А.П. *** без
неговото съгласие и с намерението противозаконно да ги присвоят, като случаят е
немаловажен
В
съдебно заседание защитниците на подсъдимите направиха искане, подкрепено и от
подсъдимите за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда
на глава ХХVІІ от НПК.
Съдът
определи съдебното производство да продължи при условията на глава ХХVІІ от НПК, разясни на подсъдимите правата им по
чл.371 от НПК и ги уведоми, че събраните доказателства на досъдебното
производство и направеното от тях самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата.
В
съдебно заседание подсъдимите С.Х.А. и С.И.С. признаха изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът,
като установи, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяването на присъдата ще се ползват самопризнанията, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят
на Районна прокуратура Берковица поддържа повдигнатото обвинение, моли съда за
осъдителна присъда с наказание лишаване от свобода около средния размер, което
след прилагане на чл.58а от НК да бъде редуцирано и по отношение на подс.С.А. изтърпяването да
бъде отложено на основание чл.66 от НК,а по отношение на подс.С.С. да се
постанови ефективно изтърпяване .
Защитниците
на подсъдимите молят съда за налагане на наказание лишаване от свобода за минимален
срок , което да бъде намалено с 1/3 при хипотезата на глава ХХVІІ от НПК.
Подсъдимият
А. в последната си дума моли съда за по-лека
присъда,подс.С. също.
На
основание чл.373 ал.3 от НПК, въз основа на събраните в досъдебното
производство доказателства и самопризнанието, направено от подсъдимите, съдът
приема за установена обстановката, изложена в обвинителния акт, а именно:
Подс.С.Х.А. е роден на ***г***/2017г. на БРС за деяние
по чл.195 от НК, извършено на 08.11.2016г. е осъден на „Обществено порицание“. Присъдата
е влязла в сила на 30.06.2017година. Подс.С.И.С. е роден на ***г***,
безработен, с начално образование, осъждан с четири присъди, като осъжданията
му имат отношение към квалификацията на настоящето обвинение. Двамата подсъдими
са добри познати от ромската махала в гр.Вършец.
Свидетелят Р.А.П. е наемател на столовата и кухненския
бокс на СУ „Иван Вазов“, гр.Вършец, корпус № 1 и корпус № 2. На 16.01.2018г.
около 05,30 часа отишъл да отвори столовата, но установил, че един от
прозорците е отворен, като му е свалена металната предпазна решетка. Веднага
уведомил в РУ-Вършец, обаждайки се на тел.112 и изчакал пристигането на
полицейските служители. В тяхно присъствие свидетеля П. влязъл навътре в
столовата към кухненския бокс, като установил, че входната врата на склада е
разбита. От там липсвали пари, а именно сумата от 700 лева /парите от оборота
от предишния ден/, оставени от него предишната вечер в един кашон. Също така
липсвали 5 броя шоколади „Милка“ и две стекчета дъвки „Орбит“, представляващи
40 броя малки пакетчета дъвки. Свидетеля Р.П. обяснява, че пред мивката в
кухненския бокс на земята намерил изпражнение. Относно липсващата парична сума
пояснява, че повечето банкноти били с номинал от по 20 лева, като е имало и
много с номинал от по 1 лев.
В хода на разследването по делото са установени и
извършителите на деянието, а именно непълнолетните С.И.С. и С.Х.А., които на
15.01.2018г. вечерта около 20,00 часа се срещали в ромската махала, гр.Вършец,
уговорили се и двамата заедно отишли в СУ“Иван Вазов“, корпус 2, гр.Вършец. Там
двамата изкъртили с ръце една от решетките на прозорец на мазето, където се
намира столовата и така проникнали в помещението. Вътре разбили вратата на
склада, като в един кашон намерили пари – в банкноти и в голямо количество
монети, които взели. Докато се намирали в помещението на столовата, подс.С.С.
се изходил по голяма нужда. След като напуснали сградата на училището, от
денонощния магазин в центъра на гр.Вършец си купили цигари и две запалки. Около
01,00 часа на 16.01.2018г. при механата, намираща се също в центъра на
гр.Вършец, видели свидетеля Ечо /Валери Станков/, попитали го дали ще ги закара
до гр.Монтана. Същият се съгласил срещу сумата от 150 лева, като закарал
двамата подсъдими до автогарата в гр.Монтана. Двамата се настанили в хотел,
намиращ се до поликлиниката, като наели стая за две нощувки. На сутринта
тръгнали из магазините в гр.Монтана, където си пазарували дрехи и обувки, а
също и храна. Връщайки се в хотела, пристигнали полицейски служители, които ги
отвели в РУ-Монтана, където с Протоколи за доброволно предаване двамата подсъдими
С. и А. предали намиращите се в тях вещи, а именно дребни пари и голямо
количество монети.
По делото е изпълнена съдебно-оценъчна експертиза
/л.29-31 от досъдебното производство/. От заключението на вещото лице по
представеното заключение е видно, че общата стойност на отнетите движими вещи и
парични средства е в размер на общо 737,10 лева към момента на извършване на
деянието.
Изпълнени са и два броя комплексни
съдебно-психиатрични и психологически експертизи от заключенията на които е
видно, че двамата подсъдими макар и непълнолетни, са разбирали свойството и
значението на извършеното от тях деяние и са били в състояние да ръководят
постъпките си.
От субективна страна подсъдимите С.С. и С.А. са
извършили деянието с пряк умисъл, като са съзнавали противоправният характер на
поведението си и са целели настъпването на вредоносния резултат, в съучастие
като съизвършители и сговорили се предварително. Деянието е квалифицирано, тъй
като е извършено чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на
имот, а именно изкъртване на метална решетка на прозорец и разбиването на врата,
както и същото е извършено повторно, тъй като и двамата подсъдими са осъждани
за извършването на друго такова престъпление. С деянието си подсъдимите С. и А.
са причинили имуществени щети на собственика на движимите вещи в размер на
737,10 лева. Деянието и двамата извършили като непълнолетни, но след като
са разбирали свойството и значението на
извършеното от тях и са били в състояние да ръководят постъпките си. И двата подсъдими
са осъждани за извършени от тях престъпления. С оглед степента на обществена опасност за това деяние, то същата е
висока, като са засегнати обществените отношения, свързани с опазването на
собствеността.
Тази фактическа обстановка
съдът прие за установена по
безспорен и категоричен начин в резултат на извършения анализ
на всички събрани доказателства и доказателствени средства,
ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Съдът
изцяло дава вяра на показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй
като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и
допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета
на доказване.
Съдът
кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на
НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и
неоспорени от страните.
При така установените факти, съдът направи
следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият С.Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава
на престъпление по с чл.195, ал.1,
т.3, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка
с чл.28, ал.1 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК,тъй като за времето от 16,00 часа на 15.01.2018г. до 05,40 часа на
16.01.2018г. в СУ „Иван Вазов“, корпус № 2, находящо се в гр.Вършец, ул.Дончо
Станчев № 14 като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си и след предварителен
сговор със С.И.С., ЕГН **********, при условията на повторност, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, а именно
изкъртване на метална решетка на прозорец и разбиването на врата, отнел чужди
движими вещи – 700 български лева, 5 броя шоколади „Милка и 40 броя пакетчета
дъвки „Орбит“ на обща стойност 737,10 лева от владението на Р.А.П. *** без
неговото съгласие и с намерението противозаконно да ги присвоят, като случаят е
немаловажен .
С деянието си подсъдимият С.И.С. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на състава
на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с
чл.20, ал.2, във връзка с чл.28, ал.1 и във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК,тъй
като за времето 16,00 часа на 15.01.2018г. до 05,40 часа на 16.01.2018г. в СУ
„Иван Вазов“, корпус № 2, находящо се в гр.Вършец, ул.Дончо Станчев № 14 като
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си и след предварителен сговор със С.Х.А.,
ЕГН **********, при условията на повторност, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, а именно изкъртване на метална решетка на
прозорец и разбиването на врата, отнел чужди движими вещи – 700 български лева,
5 броя шоколади „Милка и 40 броя пакетчета дъвки „Орбит“ на обща стойност
737,10 лева от владението на Р.А.П. *** без неговото съгласие и с намерението
противозаконно да ги присвоят, като случаят е немаловажен.
Безспорно е установено по делото времето и мястото на извършване на
деянието, механизма на осъществяването му, както и неговия
автор.
За
да е реализиран състава на престъплението по чл.195 от НК е необходимо деецът
да прекъсне трайно установено владение върху чужда движима вещ и да установи
свое такова чрез извършване на своителни действия.
Подсъдимите А. и С. са извършили активни действия, чрез които са реализирали
изпълнителното деяние „отнемане” на чужди вещи, собственост на Р.А.П. *** Кражбата е резултатно престъпление и е довършено,
когато движимата вещ, предмет на посегателството, премине във фактическа власт
на дееца.
В
настоящия казус е безспорно установено, че инкриминираните вещи са преминали
във владение на подсъдимите.
Квалификацията на
деянието по чл.195 ал.1 т.3 от НК се обуславя от факта, че за да проникнат в търговския
обект, подсъдимите са разрушили преграда, здраво направена за защита на имот – избиване
на врата и изкъртване на прозорец. Налице
е и още едно квалифициращо обстоятелство, а именно деянието е извършил при
условията на повторност и след предварителен сговор.
Квалификацията
на престъплениeто при условията на чл. 63 от НК по отношение на
подсъдимите се определя от обстоятелството, че по време на извършване на
процесното деяние са били непълнолетни. Те са извършили деянието, като
непълнолетни, но след като са разбирали свойството и значението на извършеното
и в състояние да ръководят постъпките и действията си.
Деянието
е извършено чрез действие при форма на вината пряк умисъл.
Непосредствен
обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване на правото на собственост.
Причините
за извършване на деянието са стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен
начин и незачитане на законовия ред в страната.
Съдът
като прецени въз основа на чл.54 от НК степента на обществената опасност на
деянието и подсъдимите, подбудите за извършване на престъпленията и като взе
предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:
Двамата
подсъдими са непълнолетни ,но са разбирали свойството и значението на деянието
си и са могли да ръководи постъпките си. Те са извършили престъпление против
собствеността, което е общественоопасно по смисъла на
чл.10 от НК. То се отличава с висока степен на обществена опасност като се има
предвид, че са накърнени обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността
на частната собственост в страната.
Личността
на подсъдимия А. разкрива сравнително висока степен на обществена опасност. Той
е осъждан за престъпления против собствеността на гражданите, т.е. налага се
извода, че има трайни установени престъпни навици. Съдът отчита предходната
съдимост на подсъдимия като отегчаващо
отговорността обстоятелство. Личността на подсъдимия С. също разкрива висока
степен на обществена опасност.Същият е осъждан с четири присъди.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът отчита оказаното съдействие от
подсъдимите в хода на досъдебното производство и формалното волеизявление
по чл.371 т.2 от НПК, с което
подсъдимите признават фактите в обвинителния акт, не се интерпретира
като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията. Това
е така, тъй като благоприятната последица от този
вид самопризнание е определена от самия
закон - чл.373 ал.2 от НПК, която
препраща към приложението на чл.58а ал.1 от НК и не
трябва безусловно да води до
прекомерно снизхождение/арг. от ТР № 1/2009г на ВКС/.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в
чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите, като
наказанието бъде определено при отчитане, както на отегчаващите, а така също и
на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-горе. Преценявайки
изложеното, съдът намира, че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства
не са достатъчни, за да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по
отношение на деянието, предмет на
разглеждане в настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от
НПК, то разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НК задължава съда при осъдителна
присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК. В
тази връзка ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
предвиденото наказание в разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 3 ,т.5 и т.7 от НК
„лишаване от свобода“ от 1 /една/ до 10 /десет/ години. Съобразно разпоредбата
на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК това
наказание се редуцира до 3 /три/ години лишаване от свобода, предвид факта, че
подсъдимите са непълнолетни. Именно,
ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо по
отношение на това деяние да наложи и на
двамата подсъдими наказание “лишаване от
свобода” в размер на 6 /шест/ месеца за деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3,т.5 и
т.7 от НК. В същото време, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното
наказание с 1/3, което за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 ,т.5 и т.7 от НК представлява 2 /два/ месеца и осъди подсъдимите да изтърпят наказание в
размер на 4 /четири/ месеца “лишаване от свобода”. При определяне срока на наказанието “лишаване
от свобода” съдът съобрази изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и най-вече личността на подсъдимия и обстоятелството, че към
настоящия момент той все още не е навършил пълнолетие.
По отношение на така
определеното наказание “лишаване от
свобода”, съдът като взе в предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства и по-конкретно личността на подс.С.А., намери че за да
бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК не се налага
неговото ефективно изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе,
за да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху
дееца не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което
съдът приложи разпоредбата на чл. 69, ал.1 от НК и отложи изпълнението на
наказанието при изпитателен срок в максимален размер, предвиден в посочената
разпоредба, а именно за срок от 3 /три/ години. При определяне размера на
изпитателния срок съдът съобрази гореизложените обстоятелства, както и степента
на обществена опасност на деянието, за
което се налага наказанието.
По
отношение на подс.С.С. съдът счита,че е необходимо наказанието да бъде
изтърпяно ефективно .
При определяне на това
наказание съдът изходи от принципите на целесъобразност, справедливост и
хуманност, които стоят в основата на наказанието и преследваните от него цели,
като прие, че е нужно да бъде упражнена по-тежка държавна принуда спрямо
подсъдимия, като наред с поправянето му, ефективно да въздейства и възпитателно
и предупредително върху останалите членове на обществото.
На осн. чл.25 ал.1
във вр. с чл.23 ал.1 от НК, по правилата за съвкупност от престъпления и
присъди, и с оглед на обстоятелството, че инкриминираните от тях отделни деяния
са осъществени от страна на подс. С. преди той да е
имал влязла в сила осъдителна присъда за което и да е било от тях, съдът
определи на последният едно общо наказание между определеното по настоящата
присъда, и наложеното чрез Присъда по НОХД №796/2017год. на РС
Монтана,НОХД №532/2017год. на РС Монтана,НОХД №1050/2017год. на РС Монтана,НОХД
№1362/2017год. на РС Монтана и НОХД №2210/2017год. на РС Монтана наказания до
размера на най-тежкото от тях в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от
свобода,изпълнението на което се отлага за изпитателен срок от три години.
В
настоящото производство съдът намери, че са налице основанията по чл. 68, ал. 1
от НК, за привеждане в изпълнение на определеното общо наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, което е било отложено от изтърпяване за
изпитателен срок от три години. Подсъдимият е извършил друго умишлено
престъпление от общ характер, предмет на настоящото дело, в изпитателния срок
на присъдите,по които е определено общо наказание .Ето защо съдът постанови
ефективното изтърпяване и на отложеното общо наказание шест месеца лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно отделно от наказанието четири месеца лишаване
от свобода, постановено по настоящото НОХД при условията на чл.59 ал.2 от ЗИНЗС.
По гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :