Присъда по дело №1644/2009 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД №1644 по описа на Варненския окръжен съд за 2009г.

 

 

По отношение на подсъдимите И.Х.М. и М.П.П. Варненският окръжен прокурор е внесъл обвинителен акт за престъпление, наказуемо по чл.116 ал.1 т.6  и т.12 вр. чл.115 ал.1 вр. чл.20 ал.2  от НК - за това, че на 04.07.2008г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, в съучастие, като съизвършители, по особено мъчителен начин и с особена жестокост,  умишлено умъртвили Ю. П.П..

Пред съда подсъдимия М. дава обяснения, съобразно които подс. П. не е взел участие в умъртвяването на починалия ю. П.. Разказва за последвалите убийството действия по прикриване на тялото на убития и вещите, по които е имало следи от деянието. След прочитане на обясненията му от досъдебното производство, заявява, че в разпита си пред съдия тогава не е казал истината, а от дирекцията му казали, че ще получи по- малко наказание , ако говори така.

Подсъдимия П. също сочи, че не е нанасял удари и не е извършвал други действия по отношение умъртвяването на починалия ю. П..   Заявява, че бил уплашен и по тази причина помогнал на подс. М. при последващите убийството действия. След прочитане на обясненията му от досъдебното производство, заявява, че депозираните тогава обяснения са били манипулиране от органите на досъдебното производство- трима-четирима дознатели му казали да разкаже това, като му обяснили , че това ще му помогне за по- малка присъда.

         В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВОП счита, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.  След анализ на събраните по делото доказателства, моли съда да признае двамата подсъдими за виновни по възведеното им обвинение.  Моли съда, при определяне на  наказанията на всеки подсъдим да вземе предвид процесуалното поведение на всеки от тях в хода на съдебното заседание и да определи наказание на подс. М. – доживотен затвор и на подс. П. – лишаване от свобода за срок от осемнадесет години.

Защитникът на подс. М. счита, че обвинението срещу подзащитния му в частта по чл.116 т.6 от НК е недоказано. След анализ на доказателствата по делото счита, че съдът следва да се произнесе с оправдателен диспозитив по това обвинение. Сочи, че в хода на досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения, които макар и да  не са съществени, следва да бъдат отбелязани. Сочи, че съдействието на подс. М. до голяма степен е подпомогнало разследването по делото и това следва да бъде отчетено от съда. При определяне на наказанието моли да бъдат взети смекчаващите отговорността обстоятелства каквито са признаването на вината и съдействието за разкриване на обективната истина , изразеното разкаяние и особеностите на личността на подсъдимия. Моли съда, след преценка на всички доказателства, от значение за определяне размера на наказанието, да наложи справедливо такова.

Защитникът на подс. П. се присъединява към становището по същество на своя колега.  Счита, че по отношение на неговия подзащитен съдът следва да се произнесе с оправдателна присъда. Алтернативно, в случай, че съдът кредитира самопризнанията му , моли да бъде определено наказание при условията на чл.55 от НК, в предвидения минимален размер.

В последната си дума подс. М. изразява съжаление за извършеното, заявява, че не е искал да се случи така. Моли за по- ниска присъда.

 В последната си дума подс. П. се признава за виновен в това, че е помогнал на подс. М. да укрият трупа и съжалява. Заявява, че не е искал това да се случи.

         След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         Подсъдимите М. и П. и пострадалият П. се познавали помежду си. И тримата употребявали наркотични вещества.

         Подс. М. и пострадалият П. се познавали от деца, тъй като били израстнали заедно. Подс. П. и пострадалият П. се познавали от времето , през което двамата излежавали присъди в Затвора в гр. Варна. Подс. М. и подс. П. пък от своя страна се познавали, тъй като и двамата  живеели в жк.”Владиславово” в гр. Варна.

         Подс. М. бил в близки отношения с пострадалия П., от когото понякога закупувал наркотични вещества и с когото имали финансови взаимоотношения. Бил близък и  с подс. П..

         Подс. П. пък не поддържал приятелски отношения с пострадалия П..

         Подс. М. бил известен сред познатите си с прякора „Дивия”, подс. П. – с прякора „Зенгата”, а пострадалия П. – с прякора „Пелтека” и „Кекемето”, тъй като заеквал.

         Пострадалия П. дължал на подс. М. парична сума – около 600 лева. 

         На 04.07.2008г. подс. М. и подс. П. се намирали на пазарчето в жк.”Владиславово” в гр. Варна, където срещнали пострадалия П..

         Подс. М. поискал да ползва услугите на пострадалия П. като шофьор и двамата се уговорили да се срещнат по- късно на същия ден, след което се разделили. Имали намерение с другия подсъдим по делото да вършат домни кражби, а пострадалия ю. П. им бил нужен, за да им осигури транспорт.

         Подс. М. и подс. П. продължили разходката си, като надвечер се прибрали в дома на подс. М.,***.

         Междувременно пострадалият П., който имал уговорка със своята приятелка – св. Н. /”Алисия”/, да я посрещне на автогарата в гр. Варна, около 20,00 часа, поискал от своя брат – св. П. да ползва автомобила на неговата приятелка „Опел Корса с ДК№В 20 47. Св. П. се съгласил и предоставил автомобила на пострадалия П..

В 19,02 часа подс. М. от домът си, по мобилния си телефон  позвънил на пострадалия П. и двамата се уговорили да се видят.

Пострадалия П. взел автомобила  и казал на св. П., че  ще отиде до блокове, които се намирали в посока нагоре, като споменал  подс. М. и помолил да го подсети след 40-50 минути, че трябва да посрещне приятелката си.

         Св. П., неговата приятелка и св. С. останали да чакат пострадалият П. ***, а той взел автомобила и с него отишъл до дома на подс. М..

         В 19,32 часа пострадалия П. позвънил от мобилния си телефон на подс. М. и след като двамата провели кратък разговор, подс. М. му отворил входната врата. Пострадалият П. носел със себе си торбичка, в която държал двата си мобилни телефона ключове, пари и известно количество кокаин /7-8 пакетчета/.

         Двамата влезли в хола на жилището, където се намирал подс. П..

         В хола на жилището, което било в ремонт се намирали два дивана, разположени около средата на стаята, единият – към входната врата на стаята, а другият- към балконската врата. В стаята имало струпани вещи и инструменти.

         Подс. П. стоял на дивана, който се намирал близо до входната врата на стаята, а подс. М. и пострадалия П. след влизането си, се отдалечили в посока към балкона и там провели разговор. 

         В един момент двамата се върнали обратно към вътрешността на стаята като пострадалият П. седнал на дивана, който се намирал в близост до балконската врата.

         Двамата продължили да разговарят, като помежду им възникнал спор по повод на парите, които пострадалия П. дължал на подс. М.. В хода на този спор пострадалият П. взел от страничната облегалка на дивана, на който стоял дървена пръчка и с нея замахнал към подс. М., при което го закачил в областта на носа. От носа на подс. М. текнала кръв.

         Между дивана , на който седял пострадалия П. и фотьойл в стаята се намирала тесла.

Подс. М. взел теслата и  започнал да удря пострадалия П..

         Пострадалия П. тръгнал да излиза от стаята , при което подс. М. извикал на подс. П., да не го пуска да избяга. Подс. П. препречил пътя на пострадалия П., хванал го за лявата ръка и с парчето дърво от страничната облегалка на дивана, което пострадалия П. изтървал, започнал да му нанася удари.

         С дървените предмети  двамата подсъдими нанесли множество удари в областта на главата на пострадалия П., конкретно подс. М. го ударил два пъти в тилната област с теслата.

Пострадалия П. паднал върху  дивана, който се намирал в близост до входната врата на хола, започнал да хърка, и след известно време притихнал. Всичко се развило светкавично, в рамките на минута.

         След като разбрали, че пострадалият П. е починал , подс. М. и подс. П. предприели действия по заличаване на следите на стореното- сложили трупа в сак, който увили с черга, тъй като течала много кръв, след което го поставили в шкаф – „кантонерка”. Кръв имало и по дрехите на двамата подсъдими, по дивана и в стаята. Подс. П. и подс. М. съблекли тениските си, тъй като по тях имало кръв и с тях почистили кръвта от стаята, след което ги поставили също в шкафа.

         Първоначално изнесли трупът на терасата, след което напуснали апартамента. Със себе си подс. М. и подс. П. взели вещите на починалия П. – двата мобилни телефона, които изключили, личната карта на починалия, пакетчетата кокаин и намерените пари , както и дървените предмети, с които удряли починалия П..

         Личната карта и двата мобилни телефона подс. М. и подс. П. ***, тъй като се опасявали, че по тях ще ги проследят.

         Дървените предмети и маратонките си подс. М. изхвърлил в един контейнер.

         Докато трупът престоявал на терасата, св. П., който бил притеснен от продължителното отсъствие на брат си, започнал да го търси по единия от мобилните телефони. Първоначално телефонът давал сигнал свободно, като от отсрещната страна разговорът бил отхвърлен и св. П. си  помислил, че пострадалият П. пътува към тях с автомобила и престанал да звъни.

         След около 10 минути, тъй като пострадалия П. не се появил, св. П. отново позвънил на мобилния телефон, но при това позвъняване вече нямало връзка с номера. Веднага св. П. позвънил и на номера на втория мобилен телефон на пострадалия П., но и с него нямало връзка.

         Св. П. ***, за да потърси брат си и пред блока видял паркирана колата на своята приятелка. След като решил , че брат му се намира в дома на подс. М., св. П. позвънил там, но нямало никой.

         Св. П. изчакал известно време пред  входа, като след около 10 минути подс. М. се приближил. Двамата разговаряли, като подс. М. казал на св. П., че пострадалият П. е бил в дома му за малко, двамата изпушили по една цигара, след което пострадалият разговарял по телефона и си тръгнал, като се качил в една кола, която била марка „Рено 19”.

         Св. М., който живеел в бл.405 и познавал пострадалия П. казал на св. П., че е видял наблизо масленозелен автомобил  „Рено 19”.

След като получил тази информация, св. П. се върнал до дома си,  за да вземе резервните ключове за автомобила , който по- рано дал на пострадалия П. да ползва.

Междувременно св. Н., разтревожена от липсата на връзка с пострадалия П. позвънила на св. П., за да го търси и след като св. П. й разказал какво знае, се присъединила към него, за да търсят пострадалия П..

Подс. М. и подс. П. се върнали в апартамента на подс. М. и преместили трупа, както бил положен в сака и шкафа, в стаичка, находяща се на междуетажната площадка, който се ползвала от семейството на подс. М..

Подс. М. позвънил на св. П. и поискал с неговия микробус „Фиат Дукато” да пренесат багаж.

Двамата се уговорили това да стане на следващия ден.

Около обяд на 05.07.2008 г. св. П. паркирал микробуса пред дома на подс. М. и се отдалечил, като оставил подс. М., подс. П. и св. Н. да товарят багажа, който ще бъде превозван.

Подс. П. и подс. М., наред с друг багаж натоварили и шкафа с трупа на починалия П., който увили в черга.

След като тримата приключили с товаренето, подс. М. се обадил на св. П. и четиримата тръгнали към селото на подс. М. ***. Пред къщата в с. Господиново подс. М., подс. П. и св. Н. разтоварили част от багажа, като в микробуса оставили шкафа с трупа на починалия П..

Подс. М. и подс. П. се качили в микробуса и подс. М. казал на св. П. да кара, тъй като искал да отиде в гората до едни вили.  Св. П. се съгласил и потеглил с микробуса в посока от с. Господиново към гр. Варна. На около 3-4 километра след отбивката за селото подс. М. го насочил да отбие превозното средство по черен път и след известно време му казал да спре. След като св. П. спрял, подс. М. и подс. П. разтоварили увития в черга шкаф и подс. М. казал на св. П. да си тръгне, и че ще му се обадят, когато са готови да се връщат.

Св. П. си тръгнал с микробуса, а подс. М. и подс. П. изкарали трупа от шкафа и сака и го хвърлили в дере, което се намирало в непосредствена близост, под един храст, като го затрупали с няколко клона.

След това позвънили на св. П., той се върнал с микробуса и в него отново бил натоварен шкафа.

По обратния път св. П. попитал подс. М. да не би да карат труп, при което подс. М. отвърнал :” Да бе”. Св. П. не приел сериозно отговора на подс. М..

Тримата – св. П., подс. М. и подс. П. *** и след като внесли вътре багажа с изключение на оставения в микробуса шкаф, тръгнали по обратния път към гр. Варна.

По пътя св. П. попитал отново подс. М. сериозно ли са карали труп, при което подс. М. отново отговорил утвърдително, като уточнил и, че са убили Кекемето. Св. П. се почувствал зле от чутото, тъй като познавал починалия П. и попитал защо са го убили. Подс. М. му казал, че са се скарали за някакви пари и двамата със „Зенгата „ са го  убили.  Казал му още,     че мислел че починалия има много пари и затова са го убили.

Докато пътували подс. М. казал на св. П. да ги закара в някоя гора, където да изгорят сандъка.

Първоначално св. П. закарал брата на подс. М. до домът им, а после откарал подс. М. и подс. П. в района зад предпоследната спирка на автобул №41 срещу блок 405 в жк.”Владиславово” и в един от  парцелите свалили сандъка. Подс. М. сипал върху чергата и сандъка бензин, който закупил преди това от една бензиностанция и ги запалил. Тримата изчакали вещите да изгорят напълно , след което си тръгнали.

На 06.07.2008г. св. Н. *** , като сигнализирала органите на полицията за изчезването на починалия П..

 Около десетина дни след убийството подс. М. казал на подс. П., че трябва да се върнат при трупа и да го заровят, тъй като е станало много горещо. 

Първоначално подс. М. позвънил на св. П. и поискал от него да ги откара отново до мястото, където свалили трупа на починалия П., но св. П. категорично отказал, като заявил, че никога повече няма  да  отиде там.

Подс. М. позвънил на друг свой познат – „Павката”, на когото обяснил, че ще отидат да крадат кабел и познатият му се съгласил.

С подс. М. и подс. П. тръгнал и св. Е. по прякор „Коча”, който по това време живеел на съпружески начала със сестрата на подс. П.. По- рано подс. М. разказал на св. Е. какво са извършили с подс. П. и св. Е. знаел къде и за какво отиват.

След като пристигнали близо до дерето, където оставили по- рано трупа, подс. М., подс. П. и св. Е. слезли от автомобила и отпратили шофьора, като му казали , че ще му позвънят , когато са готови.

Тримата продължили да се движат в посока към дерето, като вдясно от него видели строителни отпадъци в сейлонови чували. Всеки от тях взел със себе си чували и ги отнесъл до дерето.

Състоянието на трупа било лошо- издавал силна миризма, бил станал лилав на цвят  и част от единият му крак била оглозгана.

На св. Е. му прилошало и не слязъл в дерето до трупа, а се върнал за още чували, а подс. М.  и подс. П. започнали да трупат чувалите върху трупа.

След като свършили с това, тримата се върнали до пътя и се обадили на познатия на подс. М., при пристигането на който обяснили, че има пазачи и не са успели да откраднат кабел.

Известно време след като извършили убийството, подс. М. започнал да се хвали пред свои познати какво са извършили с подс. П.. Така, освен на св. Е. и св. П., той периодично разказвал на защитен свидетел №2 части от деня на убийството и последващите действия по укриване на трупа. Тези разкази подс. М. правел винаги, когато вземе наркотично вещество, като подс. М. обяснил на защитен свидетел №2, че  не се притеснява и му има доверие. Така подс. М. разказал на свидетел №2, че е извикал „Кекемето” у тях, за да му иска пари, „Кекемето” отишъл до блока с колата си, отишъл в апартамента , където бил и „Зенгата” и те започнали да говорят с „Кекемето” , като му искали пари. „Кекемето им казал , че има 25 лева и не може да им даде пари, тогава „Дивия” започнал да насилва „Кекемето”, казал му, че ще постъпи с него ,както с брат му. „Кекемето” се уплашил и тръгнал да бяга из хола и тогава „Дивия” извикал  на „Зенгата” да го хване. „Зенгата” го хванал и докато го държал, го убил с една тесла.

Подс. М. разказал още на свидетел №2 , че са сложили трупа в ракла или шкаф в същата стая; разказал му за намерените два телефона и сумата пари у убития; как са дали пари за бензин, когато карали трупа на „Кекемето”, на място което той е посочил, че е изгорил абсолютно всичко от хола; че са затрупали трупа с чували и други подробности от случилото се.

В хода на проведеното разследване по постъпилата от св. Н. жалба, било установено авторството на деянието. По време на разследването бил установен лек автомобил „Рено 19” с ДК№В 2872 СТ, от който на 09.08.2009г. били иззети вещи /л.40-42 том І/. Бил изготвен и фотоалбум /л.43-45 томІ/.

На 03.02.3009г. въз основа на показанията на св. П. бил извършен следствен експеримент и оглед, като св. П. посочил селото, където е транспортирал вещите, както и участъка , където бил разтоварен шкафа /л.83-85 томІІ/. Бил изготвен фотоалбум към следствения експеримент /л.91-93 томІІ/ и към огледа /л.87- 89 томІІ/.

Извършени били и претърсване и изземване  от дома в с. Господиново, откъдето били иззети лицева част от дамаска на диван, две парчета от хастар на диван с различни размери и парче от дамаска от облегалка на диван. Извършен бил и оглед на микробуса „Фиат Дукато”, управляван от св. П..  Изготвен бил фотоалбум към огледа /л.99-101 томІІ/.

Въз основа на обясненията на подс. П.  бил извършен следствен експертимент, като подс. П. посочил мястото , където са оставили трупа /л.22-24 , том ІІ/ .

По надлежния ред, на 03.02.2009г.  било извършено претърсване и изземване от апартамента, обитаван от подс. М. /л.29- 31 отмІІ/.Иззети били веществени доказателства  - бял лист с ръкописен текст „Зенгала 0886-037678, 0898-459969, част от хастар с червено кафяно петно от матрак на диван, СИМ карта „Вивател” и сим- карта „Глобул”, брава от врата, част от челвен гащеризон с червено- кафяви петна, два броя бели листи изписани с телефонни номера, червено- кафяво вещество иззето от ел. печка, десет броя бели листчета съдържащи ръкописен текст, елек от син плат, парче от балатум със следи от зацапвания, парче от хастар на юрган, част от щора от плат, кафява- червено зацапване от стена, парчета от тапет с кафяво- червено зацапване. Извършен бил оглед, като бил изготвен фотоалбум /л.34-45 томІІ/.

На същата дата бил извършен и оглед на междуетажната стаичка , ползвана от семейството на подс. М., като бил изготвен и фотоалбум /л.46-47; л.50 томІІ/.

В следствен експеримент от 03.02.2009г. била установена шахтата, където били изхвърлени вещите на убития, като бил извършен оглед. Изготвен бил фотоалбум /л.53-54; л.57-60 и л.65-67 том ІІ/.

Въз основа на показанията на св. П. бил извършен следствен експеримент, като св. П. посочил мястото където бил изгорен шкафа /л.70-73 томІІ /. Изготвен бил фотоалбум /л.75- 80 том ІІ/.

Извършен бил и оглед на мястото -  парцел, посочено от св. П. , като били иззети следните веществени доказателства: обгорели части от текстил и дърво и мобилен телефон. 

На 03.02.2009г. бил извършен и оглед на дере, откъдето били иззети човешки части и строителни отпадъци в чували, Около чувалите, в диаметър около двадесет метра били установени черепен покрив и част от основата на черепа, част от кости на ръката две кости от предмишницата, част от подбедрица, малък пищял, голям пищял, бедрена кост, част от тазов пръстен, срамни кости, части от ребра, прешлени от гръбначен стълб, поясни, гръдни, кръстна кост, две лопатки, горна челюст и други части от човешки скелет./л.12-13 томІІ/. Изготвен бил и фотоалбум към огледа /л.16-21 том ІІ/.

Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза за аутопсия  №44/2009г. / л.6-10 том ІІІ/ представените костни останки – череп , части от тръбни кости, от прешлени и други са на индивид от мъжки пол с ръст около 169-171 см.

Определената приблизителна възраст по състоянието на зъбите, срастването на шевовете на черепните кости е над 20-30 години.

Изследваните кости са твърди , тежки, мазни с органична материя, с гладка повърхност , с жълто- белезникав цвят и с видими жълто- белезникави зацапвания по тях, участъци със сухожилия, което определя предполагаема давност на смъртта около 7-8 месеца в условията на престояване на открито във външната среда.

Установените счупвания по дясната теменна кост и вляво на тилната кост са резултат от действието на удари с или върху  твърди тъпи предмети. Същите отговарят да бъдат получени  при удари с или върху твърди тъпи предмети с ограничена площ, реализирани  в посока отдясно- наляво за дясната теменна кост и отзад напред и отляво надясно за тилната кост. При евентуално счупване на черепните кости преди смъртта, биха могли да се увредят и подлежащите меки тъкани – мозъчните обвивки, мозъка, кръвоносни съдове и др. / същите липсват/, което може да се свърже с настъпването на смъртта.

Изготвена е ДНК експертиза на ВД №09-ДНК-116 /л.23-29 том ІІІ. Обект на изследване от експертизата са били веществените доказателства, иззети от дома на подс. М. с протокол от 03.02.2009г.  /л.29 томІІ/, както и кост и зъб от намереният труп с неустановена самоличност при огледа на дере от 03.02.2009г. /л.12 томІІ/.  В заключението на експертизата се сочи, че вероятността П.К. Петрова да е биологична майка на лицето, от което произхождат кост и зъб е РР=0,990.9099 при гранична стойност от 0 до 1.

ДНК профилът , определен за изследваната кръв от балатума, обект №6, показва пълно съвпадение с ДНК профилът на И.Х.М..

В останалите обекти , изследвани от експертизата не е установено наличие на кръв , която да съвпада с ДНК профила на зъба и костта, обект на изследване.

Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза №36/2009г. /л.36-40 том ІІІ/, от допълнителното изследване на костите на черепа се установяват данни за удари с предмет със заоблена форма в двете слепоочно-теменни области , като вдясно ударите са поне два на брой. Липсата на лицеви кости и черепна база изцяло говори за пълна деструкция на черепа , т.е. нанасяни са удари и в лицевата му част, което е довело до отделянето на тези части. Това дава възможност да се заключи , че при такива удари, довели до деструкция на черепа, неминуемо се причиняват и тежки травми на мозъка и обвивките му , които обикновено са смъртоносни. Тази черепно- мозъчна травма е и причината за настъпилата смърт.

Съобразно заключението на експертизата механизма на причиняване на смъртта е възможен и в двата варианта, сочени от всеки от подсъдимите.

По делото са изготвени тройни съдебно- психиатрични експертизи. СПЕ с освидетелстван подс. М. / л. 47-54 томІІІ/ сочи, че подс М. страда от Диссоциално / социопатно/ личностово разстройство синдром на зависимост към хероин. Вредна употреба нва кокаин, които не представляват психично разстройство в тесния смисъл на думата. Към момента на деянието подс. М.  е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма данни да е бил в патологичен или физиологичен афект . Подс. М. е личност с намалена волева устойчивост, лесна раздразнителност и възбудимост, които са характерови особености в рамките на личностовото разстройство.

Психичното му състояние позволява правилно да възприена фактите и обстоятелствата от действителността и да дава обяснения за тях.

Освидетелствания подс. П. /л.57-64 томІІІ/ страда от синдром на зависимост към хероин.Към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си    . Няма данни да е бил в патологичен или физиологичен афект. Повишената раздразнителност при подс. П.  се дължи на натрупването на неудоволствени емоциии крие риска от експлусивно отреагиране с интензивност на емоциите и действията. Психичното му състояние позволява правилно да възприена фактите и обстоятелствата от действителността и да дава обяснения за тях.

Съдебно- медицинска експертиза №51 от 21.07.2008г. / л.115-116 томІ/ , след изследване на  вещите, иззети от лек автомобил „Рено 19” с ДК№В 2872 СТ, депозира заключение, че по  част от обследваните обекти се доказва наличие на човешка кръв с кръвна група В.

По делото били изготвени и разпечатки от мобилните оператори, обслужващи мобилните телефони на подсъдимия М., починалия  П., св. П., св. П. св. Н. и св.Е..

Подс. М. е многократно осъждан. Като пълнолетен  е бил наказан с присъда в сила от 09.04.2001г., с която му е било определено наказание лишаване от свобода за срок от една година по НОХД №1207/2000г. на ВРС.  С присъда по НОХД 1464/2002г. на ВРС , в сила от 19.06.2003г. за извършени престъпления по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата е било извършено и групиране, като наказанието по  НОХД№1207/2000г. е било групирано с така определеното наказание. Общото наказанието е изтърпяно на 03.07.2006г. От момента на изтърпяване , до 04.07.2008г. не са изтекли сроковете по чл.30 от НК.

Подс. П. е многократно осъждан. С присъда по НОХД 876/2003г. на ВОС , в сила от 07.07.2003г. за извършено престъпление по чл.354а ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Наказанието е изтърпяно на 04.07.2005г. От момента на изтърпяване , до 04.07.2008г. не са изтекли сроковете по чл.30 от НК.

         Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на следния доказателствен материал по делото: отчасти от обясненията на подс. М. и подс. П., отчасти от показанията на св. Е., показанията на св. П., св. П. и св. С.; отчасти от прочетените обяснения на подсъдимите; прочетените показания на св. Е. и св. П.; прочетените показания на св.П. Птеков, П., Н., Я., С. и М. , както и отчасти от прочетените показания на защитен свидетел №2; депозираните заключения по назначените в хода на досъдебното производство експертизи, извършените действия по оглед, претърсване и изземване и следствен експертимент, обективирани в съответните протоколи, фотоалбуми и свидетелства за съдимост и други, като всички те са непротиворечиви и се допълват взаимно.

След анализ на доказателствения материал по делото, съдът намери, че следва да кредитира обясненията на подс. М. и подс. П., депозирани в съдебно заседание в частта, в която сочат на установените помежду им с жертвата взаимоотношения, на наличните неуредени финансови отношения между подс. М. и починалия, както и на извършените от тях действия непосредствено след смъртта на починалия П. и впоследствие – по укриване на трупа и прикриване на престъплението.

В тези си части обясненията на подс. М. и подс. П. кореспондират помежду си, както и с останалия доказателствен материал по делото – показанията на св. Е., св. П., св. П., св. М. и защитен свидетел №2. Обясненията на двамата подсъдими в тези им части са в унисон и с обективираното и иззетото при извършените следствени експерименти, огледи , претърсвания и изземвания.  

Съществено противоречие в обясненията на двамата подсъдими е налице единствено досежно времето , през което на пострадалия П. са били нанесени телесни увреждания, несъвместими с живота.

При установяване на фактологията по делото в тази насока, съдът намери, че следва да кредитира частично обясненията на двамата подсъдими, депозирани в хода на досъдебното производство пред съдия. Така, съдът кредитира обясненията на подс. М. , в които сочи, че двамата с пострадалия се скарали, той извадил дръжката на фотьойла и посегнал да го удари. Двамата почнали да се удрят, а подс. П. стоял на дивана до вратата; после, когато пострадалия започнал да се дърпа, подс. П. хванал пострадалия, взел дръжката от фотьойла, която била паднала  и започнал и той да го удря. След един последен удар от подс. М., пострадалия паднал на дивана и започнал да хърка.

Съдът кредитира частично и обясненията на подс. П.  от досъдебното  производство, в които сочи , че пострадалия и подс. М. се сборичкали и в един момент пострадалия тръгнал да бяга. Тогава подс. М. извикал „Дръж го да не избяга”, подс. П. се опитал да му препречи пътя и пострадалия политнал към дивана до вратата. Подс. П. сочи, че може и да го е бутнал, може и да го е хванал, но не може да си спомни.

   Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите , депозирани пред съдебния състав и в хода на досъдебното производство пред съдия, съобразно които подс. П. не е взел участие в умъртвяването на ю. П., както и обясненията на двамата подсъдими от досъдебното производство, в които всеки от тях сочи, че другият е извършил действия по душене на починалия П..

За да не кредитира обясненията на подсъдимите в тази насока съдът изходи преди всичко от заключението на съдебно- медицинската експертиза  №36/2009г. /л.36-40 том ІІІ/ и заявеното от вещото лице при разпита му в съдебно заседание. „От допълнителното изследване на костите на черепа се установяват данни за удари с предмет със заоблена форма в двете слепоочно-теменни области , като вдясно ударите са поне два на брой. Липсата на лицеви кости и черепна база изцяло говори за пълна деструкция на черепа , т.е. нанасяни са удари и в лицевата му част, което е довело до отделянето на тези части” – от посочената експертиза.

Установеният факт на нанесени множество удари , както и тяхното местоположение – вдясно, вляво и  в лицевата част съответстват на обясненията на подс. М. от досъдебното производство по отношение на механизма на нанасяне на ударите, както и на тези на подс. П. по отношение на факта на задържане на пострадалия в помещението.

Косвено участието на двамата подсъдими се установява посредством показанията на св. П. и показанията на защитен свидетел №2. Св. П. , който след прочитане на показанията му от досъдебното производство , заявява пред съда, че именно те отговарят на случилото  се , а пред съда е казал само онова което си е спомнил , сочи, че подс. М. в присъствието на подс. П. му е казал, че са убили пострадалия П., като е споделил и подробности от убийството.

Защитен свидетел №2 , в разпита си пред съдия разказва за отделни епизоди от убийството, споделени му от подс. М., като споделеното от подсъдимия сочи на участието на подс. П. в умъртвяването на пострадалия П..

Съдът кредитира и показанията на св. Е., депозирани в съдебно задение, като св. Е. сочи, че повече подс. М. му е разказвал за убийството, но по принцип знае, че двамата са го убили / подс. М. и подс. П./. При преценката кои показания на този свидетел да бъдат кредитирани, съдът изходи от една страна от факта, че  този свидетел, към момента на разпита му пред съдия в хода на досъдебното производство е живеел на семейни начала със сестрата на подс. П. и това сочи на заинтересованост от изхода на делото за този подсъдим. От друга страна, към момента на депозиране на  показания   в съдебно заседание, двамата вече не живеят заедно, а и показанията на свидетеля пред съда кореспондират с показанията на св. П. и защитен свидетел №2.

По делото са събрани противоречиви доказателства относно това имало ли е душене или не и ако да – кой от двамата подсъдими е извършил действията по душене на жертвата. Всеки от подсъдимите сочи другия като извършител на такива действия. Св. Е. сочи ,че подс. М. сам му споделил, че той е душил починалия, но други доказателства по делото няма. Съдът намери, че въз основа на наличните доказателства не може да приеме за установено , че при умъртвяването на П. същия е бил душен. В тази насока, предвид изминалия период от време и състоянието в което са намерени останките от трупа, съдебномедицинските експертизи не могат да установят дали има извършвани такива действия, предвид липсата на обективни находки, позволяващи такова изследване.  За да не приеме , че е имало душене на жертвата, съдът взе предвид и обясненията на подсъдимите по отношение на вещите, послужили за извършване на престъплението -  два дървени предмета, които изхвърлили в контейнер за смет в квартала. И двамата не споделят да са извършили действия по отстраняването на трети предмет – кабел, с който  сочат , че е била душена жертвата. Гореизложеното мотивира съда да не приеме, че наред с останалите действия по умъртвяване на пострадалия П. са били извършвани и действия по душенето му.

По съображения, идентични с изложените по- горе, съдът не кредитира и обясненията на подс. П. и показанията на защитен свидетел №2, които пресъздават разказано му от подс. М. по отношение  на сексуален контакт между подс. М. и пострадалия. Обясненията на  подс. П. и показанията на свидетел №2 си противоречт по отношение на случилото се – свидетел №2 твърди, че подс. М. е споделил, че е осъществил сексуален контакт с пострадалия, а подс. П. сочи, че такъв контакт не е имало – имало само заплахи от страна на подс. М., както и пострадалия бил накаран да се съблече, но сексуален контакт не е имало. Горното противоречие, както и липсата на обективни находки, които да обосноват заключение на експертиза в тази насока мотивираха съда да не приеме за установено по делото да е имало такъв контакт между подс. М. и пострадалия П., предхождащ умъртвяването му.

При преценка на обясненията на подсъдимите, съдът взе предвид заявеното то тях в съдебно заседание ,след прочитане на обясненията им от досъдебното производство – и двамата заявяват, че са депозирали обясненията си пред съдия под въздействието на полицейски служители, които им казали, че ще получат по- леки присъди.

Съдът не приема за логично подобно обяснение, тъй като при проведените  разпити пред съдия и двамата подсъдими споделят подробности от предхождащите действия , механизма на умъртвяване на жертвата, и последващите си действия, които не може да са били известни на полицейски служители, за да манипулират те техните обяснения и които се установяват и посредством изготвените по- късно експертизи; проведените следствени експерименти и огледи. Освен това става въпрос за две многократно осъждани лица, за които е абсолютно нелогично да приемат, че разказвайки за взаимното си участие в престъплението, ще получат по – леки наказания.    

Съдът кредитира изцяло изготвените експертизи по делото като обективни и компетентно дадени.

По същество защитата на подс. М. възразява по отношение годността на събрания доказателствен материал по делото, като сочи , че в протокола за оглед е вписано само едно поемно лице, както и факта, че като време протоколът за оглед и следствения експеримент се застъпват. Съдът намира, че факта, че в протокола за оглед фигурират данните на едно поемно лице по никакъв начин не опорочава извършеното действие и обективираното в  протокола, тъй като в НПК не се съдържа императивно изискване за годността на такъв протокол, действието да се извърши в присъствието на определен брой поемни лица и такъв брой поемни лица да бъдат вписани и да се подпишат в протокола. По отношение на вписания час на извършените оглед и следствен експеримент , съдът констатира, че крайният час на извършен следствен експеримент е вписан като начален час на извършен оглед, с което по никакъв начин не е допуснато нарушение и което сочи, че след извършен следствен експеримент разследващите органи са пристъпвали към извършване на оглед и това касае всички извършени процесуално- следствени действия по следствен експеримент и оглед в досъдебното производство.

Защитата възразява и по отношение на ДНК експертизата , че в същата не е отразено, че са изследвани кост и зъби на жертвата, а само се сочи че изследвани обекти съвпадат с ДНК от кръвта на майката на починалия.  Съдът не споделя възразеното, тъй като , видно от постановлението за назначаване на експертиза, на вещото лице са предоставени част от бедрена кост и два зъба  от труп с неустановена самоличност, но това е станало по воденото досъдебно производство №311/2008г. и очевидно касае иззетите останки от труп по това досъдебно производство, установени при огледа на дере /л.12 том ІІ/. 

След като прецени всички доказателства релевантни по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че подсъдимите И.Х.М. и М.П.П. ***, при условията на опасен рецидив, в съучастие, като съизвършители умишлено умъртвили ю. П.П. – престъпление по чл.116 ал.1 т.12 вр чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК.

На осн. чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимите по първоначално възведеното им обвинение деянието да е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.

За да се произнесе с оправдателен диспозитив, съдът изходи от установената фактическа обстановка по делото, съобразно която умъртвяването на жертвата е станало посредством нанесени множество удари с дървени предмети в областта на главата. Нападението върху жертвата е било с висок интезитет в малък отрязък от време, като ударите са били съсредоточени в главата. След като пострадалият паднал и започнал да издава хъркащи звуци, нанасянето на удари било прекратено.  При разпита на вещото лице , изготвило заключение по СМЕ № 36/09, то заявява, че пострадалият изпитва болка, докато е в съзнание. След нанасяне на ударите в главата починалият е изпаднал в безсъзнание  и е престанал да чувства болка.  Предвид на времетраенето на нанасяне на ударите, причинили смъртта, което е сравнително кратко и предвид заявеното от вещото лице в съдебно заседание, съдът намери, че не се касае за деяние,  извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост по смисъла на чл.116 ал.1 т.6 от НК.

 

Обект на престъпното посегателство са обществените отношения, свързани със защитата на неприкосновеността на живота на гражданите.

Квалификацията на деянието по чл.116 ал.1 т.12 от НК се определя от предходната съдимост на подс. М. и подс. П..

Подс. М. е многократно осъждан. Като пълнолетен  е бил наказан с присъда в сила от 09.04.2001г., с която му е било определено наказание лишаване от свобода за срок от една година по НОХД №1207/2000г. на ВРС.  С присъда по НОХД 1464/2002г. на ВРС , в сила от 19.06.2003г. за извършени престъпления по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. С присъдата е било извършено и групиране, като наказанието по  НОХД№1207/2000г. е било групирано с така определеното наказание. Общото наказанието е изтърпяно на 03.07.2006г. От момента на изтърпяване , до 04.07.2008г. не са изтекли сроковете по чл.30 от НК, което обуславя квалификацията на деянието като опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК.  

Подс. П. е многократно осъждан. С присъда по НОХД 876/2003г. на ВОС , в сила от 07.07.2003г. за извършено престъпление по чл.354а ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Наказанието е изтърпяно на 04.07.2005г. От момента на изтърпяване , до 04.07.2008г. не са изтекли сроковете по чл.30 от НК, което обуславя квалификацията на деянието като опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК.  

По отношение на квалификацията на деянието  като извършено в съучастие от подс. М. и подс. П., като съизвършители, съдът намери, че тази квалификация се определя от общността на умисъла на двамата подсъдими, които при умисъл за убийство са нанесли удари върху главата на жертвата.

Подсъдимите са пълнолетни, вменяеми физически лица.

Причини за извършване - незачитане на неприкосновеността на личността, стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин . Съдът намери, че подс. М. и подс. П. са били мотивирани да извършат убийството от възможността да си набави парични средства, каквито смятали ,че се намират у пострадалия П..

При определяне на наказанията на подсъдимите М. и П., съдът на първо място прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние към максималния размер с оглед причинения вредоносен резултат.

За да конкретизира размера на наказанието на подс. М. съдът прецени , че отговорността му не се смекчава от нито едно обстоятелство. Касае се за лице, многократно осъждано с трайно установени престъпни навици. Впечатление прави поведението на М. след освобождаването му от Затвора-Варна. Подсъдимият не е положил елементарни усилия за социална интеграция. Станал е отново част от престъпния контингент, като е имал активно поведение по планиране на нови домни кражби, организирал е участието на подс.П. и други лица. По делото категорично е доказано, че М. е активен наркоман, като поведението му след употребата на наркотични вещества е ставало конфликтно и агресивно. Личността на подсъдимия е пространно аналазирана в комплексната СПЕ, изготвена на фазата на досъдебното производство. Вещите лица са посочили, че се касае за „...лесно възбудим, с агресивна готовност, нестабилен. В комбинация с ниския образователен ценз, той е неефективно адаптивен в социума, тъй като не може с лекота да осмисля ситуации и чуждо поведение... Повишена е мнителността. Отношението към другите е преднамерено и недоверчиво”. /СПЕ, л.50, т.ІІІ от д.пр./.

Не може да бъде пренебрегнато поведението на подс.М. след извършване на процесното деяние. Той е организирал изключително ефективни действия по прикриване на следите от престъплението. Ръководил е поведението на подс.П., като е организирал транспорт за пренос на трупните останки на пострадалия извън гр.Варна, посочвал е места, на които са били заличавани следите от престъплението. Подсъдимият М. ефективно е заблудил органите на полицията по отношение на последното местонахождение на пострадалия, като това е дало насока на разследването в друг план и то за много продължително време. Всичко изложено дава основание на съда да приеме, че се касае за лице с изключително висока степен на обществена опасност. Фактът, че М. многократно е бил изолиран от обществото с различна продължителност идва да докаже, че налагане на наказание „лишаване от свобода” дори с максимална продължителност няма да постигне индивидуалната цел на наказателната репресия, нито генералната превенция. Предвид изложеното съдът прие, че справедливо наказание за стореното ще бъде „доживотен затвор” в хипотезата на чл.38а от НК, чието изтърпяване на осн. чл.61 т.1 от ЗИНЗС  да бъде в условията на затвор, при  специален режим.

За разлика от личността на подс.М., тази на подс.П. не се отличава с максимална степен на обществена опасност. Той също е многократно осъждан, с трайно установени престъпни навици, но степента на участието в реализиране на процесното деяние и поведението му по време на разследването сочат на осъзнаване на вината и разкаяние за стореното. От доказателствата по делото се установява, че подс.П. е следвал поведението на подс.М. – изпълнявал е неговите предложения, указания и е съобразявал действията си с поставените от И.М. условия. Той е съдействал изцяло на органите на разследването при разкриването на деянието и събирането на доказателства за същото. Идентично е констатираното от вещите лица при психологичното освидетелстване на този подсъдим. В СПЕ е посочено, че „Лицето се чувства дискомфортно, напрегнато и тревожно. Възприема случилото се като своя грешка, въпреки че в същото време я отрича /защитен механизъм/” /л.59, т.ІІІ от д.пр./ Съвместно с изложеното обаче трябва да се отчита изключителната тежест на престъплението. Всички факти мотивираха съдът да наложи на подсъдимия наказание от вида  „Лишаване от свобода” в размер над минималния, който ще изиграе възпиращ и предупредителен ефект върху подсъдимия.  Водим от горното съдът определи наказание на осн. чл.116 ал.1 т.12 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 и ч 54 от НК: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от СЕДЕМНАДЕСЕТ  ГОДИНИ.

На осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът постанови изтърпяване на наказанието в условията на затвор, при  първоначален СТРОГ режим.

С присъдата, на осн. чл.59 ал.1 от НК съдът ЗАЧЕТЕ предварителното задържане на подсъдимите.

 

С присъдата съдът се произнесе по веществените доказателства.

 

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимите  направените деловодни разноски .

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

 

ЧЛЕН СЪДИЯ: