РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. гр. Добрич, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Атанас М. Каменски
Калиптен Ибр. Алид
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора В. В. В.
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Частно наказателно дело №
20243200200350 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.32 ал.І във вр. с чл.16 ал.І от
ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд-гр.Добрич
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено от Федерална служба „Правосъдие“, ФРГ. на 02.09.2024г., засягащо
*** гражданин Д. С., роден на ****г., с последен известен адрес – с. С., общ.
Т., обл. Д., ул. „О.“ №**.
От служебно извършената справка, изискана от НБД „Население” се
установява, че се касае за *** гражданин Д. В. С. роден на ***г. в гр.Т., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес – с. С., общ. Т., обл. Д., ул. „О.“
№**.
Предвид обстоятелството, че Д. В. С. е извън територията на Р Б. / в
издаващата държава, по данни на кмета на с.С., общ.Т./ и липсват данни за
упълномощен защитник, то са налице предпоставките за допускане на правна
помощ съгласно чл.94 ал.I т.8 от НПК във вр. с чл.12 ал.IV от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което и съдът му назначи за служебен
защитник, посочения от АК-гр.Д. адв.И. С..
1
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява
становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция.
По отношение на Д. С. производството се води по реда на чл.269 ал.ІІІ
т.1 от НПК.Защитата в лицето на адв.И. С. от АК-гр.Добрич оспорва
фактическото и правно основание за признаване на чуждото решение, като
изразява становище за отказ относно признаването на същото.
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение на Решение №***,
постановено на ***г. от Районен съд Д. /***/, Г., влязло в сила на 25.01.2024г.,
с което на *** гражданин Д. В. С., с ЕГН ********** е наложена финансова
санкция в размер на 2 100 евро, като са му възложени и разноските по съдебно
административното производство в размер на 84,50 евро, в общ размер от
2 184,50 евро, равностойни на 4 272,51 лева по курса на БНБ към датата на
постановяване на решението - 19.12.2023г. Осъждането е за Д. квалифицирано
като опит за лично укривателство /Наказателно постановление №***/,
реализирано на територията на ФРГ., на ***г. в ***ч., съгласно чл.258, ал.1,
ал.4, чл.22, чл.23 от Наказателния кодекс на издаващата държава/StGB/.
С въпросното Решение на Д. С. е наложена финансова санкция –
осъждане за заплащане на глоба и разноски, общо в размер на 2 184,50 евро.
Решението на издаващата държава – Районен съд Д., ФРГ. е постановено
на 19.12.2023г. и е влязло в сила на 25.01.2024г. По силата на Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции, Р. Б.е сезирана като изпълняваща
държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за
налагане на финансова санкция. Изпратеното в Окръжен съд-гр.Добрич
удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните
в приложения съдебен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за
налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.І т.1 от
ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба,
имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт
на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или
административно нарушение, включително паричните санкции, наложени за
наказуемо Д. по националния закон на решаващата страна.
Д., осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30
ал.ІІ т.1 от ЗПИИРКОРНФС, поради което за същото не се изисква двойно
наказуемост, въпреки че и по *** законодателство аналогично поведение
съставлява административно нарушение и се санкционира с административно
наказание.
Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже
признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС:
Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение №2 към
2
чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на ***
език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу Д. В. С. за същото
Д.ие в Р. Б.или в друга държава, различна от издаващата, няма постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.
Давността за изпълнение на решението не е изтекла по *** законодателство и
решението не се отнася за Д.ие, подсъдно на *** съд. Не са налице данни за
имунитет или привилегия по *** законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо.
Решението на съдебния орган - Районен съд Д.не се отнася за Д.ия, които
по *** законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Р Б., или пък за Д.ия, извършени извън територията на
издаващата държава и *** законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива Д.ия.
Наложената финансова санкция с решението не е по-малко от 70 евро,
респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението,
подлежащо на изпълнение, касае парична сума в общ размер на 2 184,50 евро,
равностойни на 4 272,51 лева по курса на Б. Н. Б. към датата на
постановяване на решението – 19.12.2023г., представляващи сторените по
съдебното производство разноски.
Решението е постановено срещу *** /съгласно ***законодателство/
лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно
преследване за Д.ието, предмет на решението.
Производството срещу Д. В. С. е било писмено, като лицето е било
уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното
изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за
уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други
доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции и признаването на решение,
предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви
допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви
някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.
Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и
изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото
решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС. Предвид обстоятелството,
че Д. В. С. е *** гражданин, с настоящ и постоянен адрес – с.С., общ.Т.,
обл.Д., ул.„О.“ №***, т.е. местоживеенето му е на територията на Р. Б., съдът
намира, че е налице и една от алтернативно предвидените предпоставки за
признаване на решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се в
чл.30 ал.ІІІ от ЗПИИРКОРНФС.
3
Липсват доказателства от засегнатото лице за друго, извън посоченото
по-горе пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане
на финансова санкция, но на страница 10 в представеното Удостоверение е
отразено, че от наказаното лице има извършено частично плащане на
финансовата санкция, като платената сума е в размер на 35,00 евро или Д. В.
С. следва да заплати остатъка в размер на 2 149,50 евро.
На основание чл.16 ал.8 във вр.с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
финансовата санкция е в евро, съдът следва да определени равностойността й
в б. лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението за
налагане на финансова санкция, или 2 149,50 евро, към 19.12.2023г. са
равностойни на 4 204,06 лева.
Сторените в съдебното производство разноски за превод от н. на б. език
в размер на 40,00 лева, следва да бъдат възложени на Д. В. С..
По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.І във вр. с
чл.17 във вр. с чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение №***, постановено на 19.12.2023г., влязло в сила
на 25.01.2024г., на съдебен орган в издаващата държава – Районен съд Д., ФР
Г., с което на *** гражданин Д. В. С., с ЕГН **********, роден на ****г. в
гр.Т., с постоянен и настоящ адрес – с. С., общ. Т., обл. Добрич, ул. „О.“ №***,
е наложена финансова санкция и разноски по делото в размер общо на
2 149,50 евро, равностойни на 4 204,06 лева по курса на БНБ към датата на
постановяване на решението – 19.12.2023г.
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Т., с постоянен
и настоящ адрес – с. С., общ. Т., обл. Д., ул. „О.“ №**, да заплати по сметка на
Окръжен съд-гр.Добрич сторените по делото разноски в размер на 40,00 лева.
СЛЕД влизане в сила на решението, преписи от същото ведно с
решението на Районен съд Д., ФР Г. от 19.12.2023г., влязло в сила на
25.01.2024г. да се изпратят на органите на „Националната агенция по
приходите” за изпълнение.
СЛЕД получаване на решението, НАП незабавно да уведоми ОС-
гр.Добрич за предприетите действия, в т.ч. за приключване на изпълнението,
за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.
ПРЕПИС от решението да се връчи на засегнатото лице.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ компетентните органи на издаващата държава и
Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд –
гр.Варна в 7 – дневен срок, считано от днес.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5