Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 17.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело
№ 16266 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С Решение № 460685 от
30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 41065/2016 г. по описа на СРС, ГО, 49
състав, са уважени предявените от Х.И.В., ЕГН ********** и Б.К.В., ЕГН **********
срещу В.К.С., ЕГН ********** и С.И.Б., ЕГН ********** искове с правно основание
чл.108 от ЗС, като е признато за установено, че Х.И.В. и Б.К.В. са собственици
на втори етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор 68134.1896.812.1, със
застроена площ от 83 кв. метра, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с
клозет, стая с вестибюл и антре, находяща се в поземлен имот с идентификатор
68134.1896.812, с административен адрес: гр.София, район Витоша, Княжево, ул. „*********,
с площ от 719 кв. метра, с номер по предходен план 118, кв.82, парцел V, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: 68134.18-96.888, 68134.18.96.822, 68134.18.96.813
и 68134.18.96.933, като са осъдени В.К.С. и С.И.Б. да предадат на Х.И.В. и Б.К.В.
владението на втори етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор 68134.1896.812.1,
със застроена площ от 83 кв. метра, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с
клозет, стая с вестибюл и антре, находяща се в поземлен имот с идентификатор
68134.1896.812, с административен адрес: гр.София,
район Витоша, Княжево, ул. „*********, с площ от 719 кв. метра, с номер по
предходен план 118, кв.82, парцел V, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори:68134.18- 96.888, 68134.18.96.822, 68134.18.96.813 и
68134.18.96.933.
С постановеното решение са осъдени В.К.С.
и С.И.Б. да заплатят на Х.И.В. и Б.К.В., на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от по 569.05 лева- разноски на всеки за първата инстанция.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответниците, в която са изложени доводи за неправилност на
постановеното от СРС решение, поради грубо нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразени
са оплаквания, че при формиране на изводите първоинстанционният съд не е
обсъдил в пълнота, след анализ събраните в производството доказателства и не се
е произнесъл по възраженията и доводите на страните.
Според
въззивниците, чрез представената в производството спогодба по гр.№ 10087/1980
г. на СРС, С.Б. е получил в изключителна собственост и владение втори етаж от
жилищната сграда, състоящ се от две стаи, хол, кухня и две антрета и тоалетна,
заедно с 34.09% ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което
е построена същата, цялото с площ от 1900 кв.м. От своя страна с тази спогодба Х.В.
е получила в своя изключителна собственост първия етаж от сградата. Двамата са
се легитимирали като съсобственици на имота по наследство и давностно владение
с нот.акт № 44, том V, дело № 643/1980 г. на ІV Нотариус при СРС.
Необосновано
и в разрез със събраните пред първата инстанция доказателства, СРС е приел, че
с доброволна делба от 16.08.2006 г. ищците се легитимират като собственици на
втори етаж от жилищната сграда, тъй като така сключения договор има характер на
предварителен договор, няма прехвърлително действие и не е изготвен в
предвидената от закона нотариална форма. Жалбоподателите излагат подробни
правни и фактически доводи, за това че договора за доброволна делба не е
породил целените с волеизявленията на страните вещно правни последици от една
страна, поради това че ищците не са носители на правото на собственост върху
този обект /втори етаж от жилищната сграда/ и поради това че договора е нищожен
поради неспазване на предписаната от закона форма-арг.чл.18 ЗЗД. Необосновано и
в разрез със закона СРС приел, че договора за доброволна делба от 16.08.2006 г.
имал характер на предварителен договор само по отношение на разделянето на
терена, върху който е построена къщата – УПИ V-118, а не и по отношение на
сградите построени в него, в т.ч. и втория етаж. Доколкото в производството не
били представени доказателства за сключване на окончателен договор за
доброволна делба за сградите, то, неправилно СРС формирал извод за
основателност на предявените искове за собственост по чл.108 ЗС на посоченото
основание. Тъй като първоинстанционният съд не обсъдил направеното от тях
възражение, за това че договорът за доброволна делба от 16.08.2006 г. не е породил
уговореното в договора действие, то, решението е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила.
Поддържат,
че са установили владение върху втори етаж от жилищната сграда далеч преди
сключената спогодба от 24.07.1980 г., като в периода 1975 г.-2017 г. са
упражнявали постоянно, непрекъснато, спокойно, несъмнено и явно владение със
съзнание, че втория етаж от къщата е тяхна собственост. Поради това и са
релевирали възражение за придобиване по давност на имота.
Отправят
искане за отмяна на постановеното от СРС решение и отхвърляне на предявените
искове по чл.108 ЗС. Претендират разноски.
В срока
за отговор ищците Х.И.В. и Б.К.В. оспорват, като неоснователна подадената
въззивна жалба и молят постановеното от СРС да бъде потвърдено, като правилно,
законосъобразно и обосновано. Претендират разноски.
Изразяват
становище, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, както и
че е приложил правилно материалния закон. Изразяват становище, че с договора за
доброволна делба от 16.08.2006 г. ответниците са се разпоредили валидно със
собствеността на втори етаж от жилищната сграда, като са се съгласили да
получат и по-големия дял при подялбата на имота - УПИ V-118- празен незастроен
и новообразуван УПИ, в който страните са дали съгласие да бъде построена друга
нова сграда. Така, в съответствие с волята на съсобствениците изразена в
договора за доброволна делба, ответниците са поели задължение да освободят
втория етаж от жилищната сграда в УПИ V-118 с площ от 734 кв.м. /след подялбата
му/ в срок от 30 дни от издаване на акт обр.15 за новата сграда, както и да
заплатят на ищците неустойка в размер на 15000 евро при неизпълнение на това
задължение. В случая, по твърдения, акт обр. № 15 за новата сграда е бил
издаден на 25.08.2013 г. С договора за доброволна делба от 16.08.2006 г. ищците
са получили в дял и изключителна собственост УПИ V-118 с площ от 734 кв.м.
/след подялбата му/ заедно с построената /съществуваща/ в него двуетажна
жилищна сграда /в която се намира и втория етаж/ със застроена площ от 79.00
кв.м. /68.00 кв.м. заедно с 11.00 кв.м. външно стълбище и площадка/, както и
два гаража с площ по 22.00 кв.м. всеки. В замяна, ответниците са получили в дял
и изключителна собственост новообразувания имот, върху който са изградили нов
строеж с множество самостоятелни обекти.
Поддържат,
че договора за доброволна делба от 16.08.2006 г. има характер на предварителен
договор само по отношение на подялбата на УПИ, тъй като с последващ окончателен
договор за доброволна делба от 27.02.2007 г. съсобствеността върху имота е
прекратена при спазване указаното в разпоредбите на чл.15, ал.3 ЗУТ и във
връзка с бъдещото строителство.
Съдът,
като обсъди доводите на страните във връзка с подадената въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр.
2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Противно
на изложените във въззивната жалба оплаквания, настоящият състав намира за
установено в производството, че към момента на сключване на договора за
доброволна делба - на 16.08.2006 г. е налице
съсобственост върху УПИ V-118, находящ се в гр.София, ул. „********* и
представляващ поземлен имот, означен по скица с пл.№118, от кв.82, целия с площ
от 1980 кв. метра, за който поземлен имот и за имот без планоснимачен номер с
площ от 70 кв. метра, е отреден УПИ целия с площ от 2050 кв. м., както и че е
налице съсобственост върху съществуващата двуетажна жилищна сграда построена в
същия между ищцата Х.И.В. и ответника С.И.Б., при квоти 2/3 ид.части от дворно
място /по 1/3 ид.ч. за всеки/ и 2/3 ид. части / по 1/3 ид.ч. за всеки/ от
застроена върху него жилищна сграда от етаж и таван и пристройка към сградата.
Така, в
производството не е спорно и се установява чрез приложеният пред първата
инстанция нотариален акт №44 от 19.06.1980 г., том V, дело №643/80 г., че Х.В.
и С.Б. са признати за собственици по наследство и давностно владение на 2/3
ид.части от дворно място, заедно с 2/3 ид. части от застроена върху него
жилищна сграда от етаж и таван и пристройка към сградата, което дворно място се
намира в гр.София, бул. „9-ти септември“ III част, при съседи: ул.Б., ул.************,
имотите на А.М.и С..
Страните
не спорят и се установява, чрез представения пред СРС протокол за съдебна
спогодба от 24.07.1980г. по гр.дело №10087/1980г., СРС, че ищцата Х.В. е дала
съгласие и е получила в дял и изключителна собственост имота по дял І,
представляващ първи етаж от жилищната сграда състоящ се от: две стаи, хол,
кухня и антре с външен сервиз /тоалетна/, при граници: от три страни двор и дял
ІІІ на М. Б. и от горе – дял ІІ на С.Б., заедно с 37.9% ид.ч. от общите части на
сградата и толкова ид.ч. от дворното място, върху което тя е построена,
представляващо имот пл.№ 2 в кв.178 по плана на гр.София, бул.“9-ти
септември-ІІІ част“, при съседи: ул.Б., ул.************, имотите на А.М.и С..
От своя страна със същата съдебна спогодба ответника С.Б. е получил в дял и
изключителна собственост имота описан в дял ІІ, представляващ втори етаж от
жилищната сграда състоящ се от: две стаи, хол, кухня и две антрета с външен
сервиз /тоалетна/, при съседи: от долу – дял І на Х.В., от три страни – двор и
дял ІІІ на М. Б. и от горе – покрив, заедно с 37.9% ид.ч. от общите части на
сградата и толкова ид.ч. от дворното място, върху което тя е построена, представляващо
имот пл.№ 2 в кв.178 по плана на гр.София, бул.“9-ти септември-ІІІ част“, при
съседи: ул.Б., ул.************, имотите на А.М.и С..
Установява
се, че с решение от 17.10.1988г. по гр.дело №115/1988 г., Кирковски районен
съд, 8- ми състав е прекратен брака между ответницата В.К. и ответника С.Б.,
сключен на 12.06.1973г. С цитираното решение е утвърдено и постигнатото между
страните споразумение, според което С.Б. е получил в дял от втория етаж на
сградата, построена в гр.София, бул.“9-ти септември-ІІІ част“ стая, вестибюл и
антре, а В.К.- две стаи, хол, кухня и баня- клозет.
Установява
се, че с договор за доброволна делба от 16.08.2006 г. съсобствениците на УПИ
V-118, находящ се в гр.София, ул. „********* и представляващ поземлен имот,
означен по скица с пл.№118, от кв.82 по плана на гр.София, м. ж.к. Карпузица,
целия с площ по документи за собственост от 1900 кв. метра, а по скица 1980
кв.м. за който поземлен имот и за имот без планоснимачен номер с площ от 70 кв.
метра, е отреден УПИ целия с площ от 2050 кв. м., заедно с построените в имота
жилищна сграда, двуетажна масивна жилищна сграда и два гаража, както следва: Т.А.И.,
Р. И. В., Т.Б.В., М.Г.И., Г.С.Б., Р.С.Б., Г.Л.Я.– Б., В.К.С., С.И.Б., Х.И.В. и Б.К.В.
са постигнали съгласие за прекратяване на съсобствеността, като: в срок до
01.09.2006 г. са се задължили да отпочнат процедура за уреждане на сметките по
регулация за имота; задължили се в същия срок да подпишат заявление за
отпочване на процедура за изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ
V-118, както и да подпишат предварителен договор за делба на съсобствения имот
по реда на чл.15, ал.3 ЗУТ с прилагане на мотивирано предложение - скица за
делба за поделяне на УПИ V-118 на два самостоятелни поземлени имоти, единият от
които с площ от 1271 кв.м., а другият с площ от 734 кв.м. С договора
съсобствениците са постигнали съгласие за извършване на строителство в
новообразувания УПИ с площ от 1271 кв.м. да бъде извършено строителство от
инвеститора – Амикон ООД, който също е подписал договора, за което било
предвидено сключване на договор за учредяване на строеж в срок до 10.09.2006 г.
С договора, съсобствениците постигнали съгласие, за това че дял І от недвижимия
имот- новообразувания ПИ с площ от 1271 кв.м. / част от УПИ V-118/ заедно с
попадащите в него жилищна сграда /двуетажна къща-северна част/, заедно с външна
тоалетна и заедно с пристройка към жилищната сграда се получава от съделителите
Т.А.И., Р. И. В., Т.Б.В., М.Г.И., Г.С.Б., Р.С.Б., Г.Л.Я.– Б., В.К.С., С.И.Б.
при посочени квоти, а дял ІІ, представляващ
УПИ V-118 с площ 734 кв.м. /след образуването на ПИ с площ от 1271 кв.м. / заедно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда със ЗП от 68 кв.м. състояща се от първи етаж и втори
етаж, заедно с два гаража, всеки със ЗП от по 22 кв.м. да бъде получена в дял
от съделителите Х.И.В. и Б.К.В., като съделителите В.К.С. и С.И.Б. си запазват
право на ползване върху втори етаж за период от 30 дни след издаване на акт
обр.15 за жилищната сграда, която предстои да бъде изградена в ПИ с площ от
1271 кв.м. / част от УПИ V-118/. Както е предвидено в договора, в случай че В.К.С.
и С.И.Б. не освободят втори етаж в договорения срок, същите дължат на Х.И.В. и Б.К.В.
неустойка в размер на 15000 евро, считано от 31-ия ден след издаване на акт
обр.15 за новата сграда.
Установява
се и страните не спорят, че с предварителен договор за делба на основание
чл.15, ал.3 ЗУТ от 20.10.2006 г. страните съделители са изразили съгласието си
за поделяне на УПИ V-118 от кв.82 по плана на гр.София, м.ж.к. Карпузица с площ
от 1935 кв.м. на два самостоятелни УПИ съгласно скица-предложение за делба,
както следва: Дял І, представляващ УПИ ХІІІ-118 с площ от 1271 кв.м. се
получава в общ дял от съделителите Т.А.И., Р. И. В., Т.Б.В., М.Г.И., Г.С.Б., Р.С.Б.,
Г.Л.Я.– Б., В.К.С. и С.И.Б. при посочени квоти и дял ІІ, представляващ УПИ V-118 с площ 734 кв.м. /след образуването
на УПИ ХІІІ-118 с площ от 1271 кв.м. се
получава в общ дял от съделителите Х.И.В. и Б.К.В..
С
договор за доброволна делба от 27.02.2007 г. е предвидено, че така обособените
дялове по предварителния договор за доброволна делба от УПИ V-118 след
разделянето му на два самостоятелни УПИ, както следва: УПИ V-118 с площ 734
кв.м. и УПИ ХІІІ-118 с площ от 1271 кв.м. се получават в изключителна
собственост от посочените съделители.
При
тълкуване на договора за доброволна делба от 16.08.2006 г. съобразно указаното
в чл.20 ЗЗД, съдът намира че действителната воля на страните- съделители е
изразена по ясен и недвусмислен начин- УПИ V-118 с площ 734 кв.м. заедно с
построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП от 68 кв.м. състояща
се от първи етаж и втори етаж, заедно с два гаража, всеки със ЗП от по 22 кв.м.
да бъде получена в дял и изключителна собственост от съделителите Х.И.В. и Б.К.В.-
ищци в настоящето производство.
Доводите
на въззивниците, че договора за доброволна делба от 16.08.2006 г. има характер
на предварителен договор по отношение на построените в УПИ V-118 сгради,
настоящия състав намира за неоснователни. Такива характеристики несъмнено
притежава договорът за доброволна делба в частите, в които съсобствениците са
предвидили разделяне на УПИ на два самостоятелни УПИ съобразно приложената
скица-предложение за делба при спазване изискванията на чл.15, ал.3 ЗУТ. Както
е предвидено в цитираната разпоредба границите на УПИ могат да се променят с
план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със
заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално
заверени подписи. В случая това изискване е било изпълнено със сключване на
предварителен договор за делба на УПИ V-118 от 20.10.2006 г. и на последващия
договор за делба от 27.02.2007 г.
Оплакванията
на въззивниците, че договора за доброволна делба от 16.08.2006 г. е нищожен /на
основание чл.26, ал.2, пр. 3 ЗЗД/ поради неспазване на предвидената в чл.18 ЗЗД
форма, съдът намира за неоснователни. С цитираната разпоредба действително е
предвидено, че договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на
други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален
акт. В случая е сключен договор за
доброволна делба, като изискването за форма е писмена с нотариална заверка на
подписите според указаното в чл.35, ал.1 ЗС. Договорът за доброволна делба
представлява самостоятелен вид договор, целта на който е всеки съсобственик да
получи реален дял от съсобственото имущество, доколкото това е възможно, срещу
което и останалите съсобственици при възможност получават такъв реален дял, максимално
близък по стойност на стойността на дела им в съсобствеността. Ако всеки от
съсобствениците получи реален дял, съответстващ на стойността на дела му в
съсобствеността или при минимално несъответствие е постигнато съгласие за
уреждане на отношенията, допълнително уравнение на дяловете не е необходимо. В
случаите, в които стойността на получения от някой от съсобствениците реален
дял значително се различава от стойността на дела му в съсобствеността,
договорът за доброволна делба, респ. съдебната делба- спогодба, следва да
съдържа и клауза за начина, по който се извършва уравняването.
Законът
не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при
постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено
имущество с договор за доброволна делба или съдебна делба-спогодба, макар в
чл.69,ал.2 ЗН да е предвидено, че неравенството в дяловете при делбата се
изравнява с пари или имот.
В
случая договорът за доброволна делба от 16.08.2006 г. е породил предвиденото в
закона и целяно от страните-съделители вещно-правно действие по отношение на
сградите построени в УПИ V-118, тъй като е сключен в предвидената в чл.35, ал.1
ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите и предвижда получаването на
два реални дяла от съделителите – съсобственици, т.е. извършена е делба на
имотите чрез поставянето им в реален дял. По отношение на УПИ договорът е
породил вещно-правно действие след сключването на предварителен и окончателен
договор за делба от 27.02.2007 г. при съобразяване и изменението в плана за
регулация.
С оглед
тези изводи, настоящия състав намира че ищците са придобили правото на
собственост на УПИ V-118 с площ 734
кв.м. /след разделянето му и образуването на УПИ ХІІІ-118 с площ от 1271 кв.м. / заедно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда със ЗП от 68 кв.м. състояща се от първи етаж и втори
етаж, заедно с два гаража, всеки със ЗП от по 22 кв.м.
За
времето след 16.08.2006 г. до изтичане на 30 дни след издаване на акт обр.15
/25.08.2013 г./ за новата сграда построена в УПИ ХІІІ-118 с площ от 1271 кв.м.
ответниците В.К.С. и С.И.Б. са ползвали втория етаж от построената в УПИ V-118 с
площ 734 кв.м. двуетажна жилищна сграда в съответствие с договореното по
договора за доброволна делба от 16.08.2006 г. Както е установено чрез
показанията на свидетеля В. дадени пред първата инстанция строежът на новата
сграда е приключил около 2016 г. Чрез приложените писма на СО, Район Витоша се
установява, че акт обр.15 за новата сграда построена в УПИ ХІІІ-118 е издаден
на 25.08.2013 г.
При
тези обстоятелства, настоящият състав намира за правилен изводът на СРС, че
релевираното възражение по чл.79 ЗС за придобиване на собствеността по давност
на втория етаж от построената в УПИ V-118 двуетажна жилищна сграда от
ответниците е неоснователно. Чрез събраните в производството доказателства не е
установено ответниците да са упражнявали постоянно, непрекъснато, спокойно,
несъмнено и явно владение със съзнание, че втория етаж от къщата е тяхна собственост.
Изводите
на двете инстанции съвпадат, поради което постановеното решение следва да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата Х.И.В.
се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 940.00
лв.
По
изложените съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
№ 460685 от 30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 41065/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА В.К.С.,
ЕГН **********, и С.И.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, к.241, да
заплатят на Х.И.В., ЕГН**********, с адрес:г***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от по 940.00 лева- разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.