ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 117
гр. Благоевград, 25.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600165 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.6 и 7 от НПК и е образувано от протест от
прокурор в РП-Благоевград.
Предмет на протеста е Определение № 63 от 18.02.2022 год. на Районен съд –
Благоевград, по ч.н.д. № 74/2022 год., с което е отменено Постановление от 30.12.2021 год.
на Районна прокуратура – Благоевград за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 7852 ЗМ 528/2019 год. по описа на 02 РУ МВР-Благоевград.
Отмененото от съда прекратяване се оспорва поради необоснованост на приетия от
съда извод с аргументи, че допълнителното събиране на посочените доказателства е
безсмислено, тъй като дори и да бъде изяснено, дали М. приживе е притежавал, и дали е
залагал златните синджири, какъв е бил поводът за пътуването на обв. И.Х. до Б., това няма
да доведе до отговор на основания въпрос, знаела ли е тя, че синджирите не са златни,
поради което и обвинителната теза пак не може да бъде убедително доказана.
Искането, направено с протеста, е обжалваното определение да бъде отменено и да се
потвърди постановеното прекратяване на наказателното производство.
Благоевградският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и обсъди
изложените доводи, намира за установено следното:
От обстоятелствената част на контролирането от съда постановление е видно, че
прокурорът е прекратил за втори път наказателното производство за измама, извършена от
И.Х., в хипотезата на недоказаност на обвинението - чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, тъй като
изводите му за знание у обвиняемата към момента на сключването на договора, че
синджирите не са златни, както и какви са били намеренията й тогава - да откупи
заложените вещи или да задържи дадените срещу тях пари, с цел да се обогати, след
изтичането на този договор, не могат да бъдат категорични.
Според първоинстанционния съд, обаче прокурорът е опорочил становището си, тъй
като се е произнесъл отново без фактологията на деянието да е изяснена във възможната й
степен, поради което е указал събирането на писмени доказателства - като отговори от
заложите къщи за залагането на процесните вещи от покойния фактически съпруг на
обвиняемата и на гласни доказателства за изясняването на собствеността на заложните от Х.
1
синджири чрез разпит на родителите на почналия й съпруг и чрез съпоставянето на
твърденията на неговата сестра, с тези на обвиняемата; изясняването на причината за
идването на Х. в Благоевград, чрез очни ставки между нея и свидетелите Д., и св.Г.;
изясняването на факта, защо Х. не е заложила в П. и тези два синджира след като същия ден
е заложила друг там, чрез допълнителен разпит на обвиняемата.
Принципно правилни са разсъжденията на районния съдия, че има задължението да
контролира правилността на извода на обвинението най-напред с оглед пълнотата на
доказателствата, тъй като не може да бъде спорно, че прокурорът трябва да се произнесе
само след като изпълни задължението си по чл. 13 НПК в хода на досъдебното производство
да изясни всички елементи от фактическата обстановка от съществено значение за
правилното решаване на делото. И в тази връзка непълнотата на доказателства действително
може да е основание за отмяна на постановлението му за прекратяване. Едва след
констатацията, че фактологията на деянието е изяснена съдът проверява и правилността на
прокурорския акт от гледна точка на преценката на събраните от досъдебното производство
материали. Необходимо е да подчертае още обаче, че правомощията на съда по чл. 243, ал.5
НПК не са самоцелни, с оглед на което връщането на делото на прокурора всякога трябва да
е оправдано. В конкретния случай задачите на правосъдието не биха могли да бъдат
осъществени след изпълнение на дадените указания от районния съд. И в това отношение
конкретното възразяване в протеста е основателно. Не е задължение на прокурора и
разследващите органи да събират и се произнасят по доказателствени материали относно
факти и обстоятелства, които са извън предмета на доказване или по такава, за които вече са
събрани доказателства. А в случая с указанията са посочени за събиране доказателства,
които се оказват твърде непреки за измамническото намерение на обвиняемата Х., защото
не съобразени с особеностите на доказването с косвени доказателства. Доказателствено
значение има само съвкупността от косвени доказателства, връзката между тях, извън която
те се обезсмислят. На тази основа е изграден правният извод на прокурора, който защитава -
именно недоказаност на съставомерните знания и намерения поради това, че посочените
доказателства от районния съд, дори и да бъдат събрани, няма да могат да изградят
категоричен извод. И с това мнозинството от въззивния съдебен състав е съгласно, защото
дори и да не е вярно твърдяното от Х., че процесните два заложени синджира не са били
собственост на починалия и съпруг; дори и да се докаже, че тя е пристигнала в Б. само и
само да ги заложи тук, въпреки че е могла да направи това и П., където същия ден е
заложила верижка от 28,10 грама /14 карата/; че и преди това точно тези два броя накити от
жълт метал не са били залагани от съпруга й, убедително не се опровергава верността на
отрицанието й да е знаела, че синджирите не са от злато, при условие, че е доказано, че те са
със златно покритие и поставена щампа, показваща съдържание на злато 14 карата, както и
че без срязване и извършване на физико-химически анализ неспециалист не би могъл да
прецени, дали са изцяло златни или са само със златно покритие. Нещо повече, дори и да се
докаже, че Х. е заела, че синджирите са само със златно покритие, т.е че стойността им е
далеч под 2800 лева, лъжата й, че са златни, възприета от този, който има право да извърши
имущественото разпореждане – даването на заем, който златните накити да обезпечават, не
е единствената причина за предприемането му, защото св. С.И. е приел залога, респ. предал
парите на Х., не само поради заявеното от нея, а защото е направил проба с киселина, и едва
когато тя показала, че отговаря на 14 картово злато, тогава се е съгласил да извърши
имущественото разпореждане, увреждащо едновременно трето лице и обогатяващо
обвиняемата без основание. Следователно неверните представи за условията на това
разпореждане не са формирани само и единствено от лъжа на Х. /дори такава да се докаже/,
нито пък са затвърдени съществували неверни представи у него само и единствено от нея, а
това означава, че не е налице нито една от двете форма на изпълнителното деяния от
състава на чл. 209, ал.1 или на ал.2 от НК. С оглед на всичко това решаващият съд приеме,
че в конкретния случай действието на прокурора по чл. 243 НПК след завършване на
разследването е било надлежно упражнено, защото дадените указния то да продължи,
поради това, че има непълнотата на доказателствения материал за факти, обективиращи
елементите от субективната страна на деянието, се оказват излишни, тъй като събраните
2
доказват неосъществяването на самото деяние, поради това и становището и на районният
съд следва да бъде коригирано.
Мотивиран от изложеното , Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 63 от 18.02.2022 год. на Районен съд – Благоевград, по
ч.н.д. № 74/2022 год., с което е отменено Постановление от 30.12.2021 год. на Районна
прокуратура – Благоевград за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 7852 ЗМ 528/2019 год. по описа на 02 РУ МВР-Благоевград
и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 30.12.2021 год. на Районна прокуратура –
Благоевград за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
7852 ЗМ 528/2019 год. по описа на 02 РУ МВР-Благоевград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3