Р Е
Ш Е Н
И Е № 77
гр.Пазарджик
11.06.2015год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд…търговска колегия в публично
заседание....на тринадесети май..през…..две хиляди и петнадесета година………..в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
При секретаря……В.Б.……………………и в
присъствието на
прокурора........като……………………………..разгледа…………....докладваното от..................съдията…………….………т.д.
№162..по…………......…описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.625 от ТЗ.
Образувано
е по предявена молба от ООД „КРОНОС” – в несъстоятелност, гр.ВЕЛИНГРАД, ЕИК: *********, представлявано от синдика адв.Г. Н. Г., против ООД „МИЦИКУЛЕВИ”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Костандово
- 4644, Стопански двор, община „Ракитово”, обл.Пазарджик, представлявано от управителите А. В. М. и И. В. М. – заедно и поотделно.
С определение №77/02.02.2015г. производството по делото е прекратено на
основание чл.129 ал.4 във връзка с ал.3 от ГПК и чл.621 от ТЗ,
С
определение №650/21.10.2014г., на основание чл.629 ал.4 от ТЗ, е допуснато
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ срещу „Мицекулеви” ООД гр. Пазарджик, на кредитор „Първа инвестиционна банка” АД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган
Цанков” №37, ЕИК *********, представлявано от ИД Д..К. и И. И. - Пълномощник на Изпълнителните директори, като производството по делото е продължило по молбата на присъединилия се
кредитор.
В
молбата на присъединилия се кредитор са изложени фактически твърдения за
неизпълнение на изискуеми парични задължения от страна на ответника,
произтичащи от търговски сделки – договори за банков кредит.
Между
кредитора „Първа инвестиционна банка” АД, универсален правоприемник на „Юнионбанк” ЕАД, с предишно наименование „МКБ Юнионбанк” АД от една страна и длъжника „Мицикулеви” ООД е сключен Договор
за предоставяне на кредит №314-190/17.08.2005г.,
изменен с Анекс №1 с изх. № 314-396 от 05.06.2008г., Анекс №2 с изх. №
314-210 от 08.08.2007г. и Анекс №3 с изх. № 314-102/24.03.2008г.
към него. Кредитът е
предоставен с цел гарантиране погасяването на задълженията на „Мицикулеви” ООД по Договор за кредит №
314-191/17.08.2005г., както и други кредитни сделки, които биха
могли да бъдат сключени напред във времето между Банката, „Мицикулеви” ООД, „Кронос” ООД и „Кронос –
Вземането
на Банката по Договор за кредит №314-100/24.03.2008г., Анекс № 1 от 17.11.2008г.
и Анекс №2 с изх. № 314-112 от 31.05.2010г. е с крайна
падежна дата - 15.03.2011г. На посочената крайна
падежна дата „Мицикулеви” ООД не е погасило задължението
си към Банката по Договор за кредит №314-100/24.03.2008г.
Вземането
на Банката по Договор за кредит №314-1028/08.08.2007г., Анекс №1 с изх. №
314-101 от 24.03.2008г., Анекс №2 с изх. № 314-395 от 17.11.2008г., Анекс №3 с изх. № 314-20 от 16.03.2009г. и
Анекс №4 с изх. №314-113 от 31.05.2010г. следвало да бъде погасено съгласно чл.1.3 от Анекс №4 с изх. № 314-113 от
31.05.2010г. към Договор за кредит №314-1028/08.08.2007г. - с една вноска в размер на 100 000 евро на 19.02.2011г. На посочената падежна дата „Мицикулеви” ООД не погасило задължението си към Банката по Договор за кредит №
314-1028/08.08.2007г.
Поради
неплащане на дължимите съгласно Договор за кредит №314-395/05.06.2006г., изменен с последвали го анекси,
месечни лихвени плащания върху усвоената и непогасена главница и
неплащане на месечни комисиони за управление, кредит бил обявен за
предсрочно изискуем, за което банката изпратила съответните уведомления.
На
основание чл.3.1 от Договор за предоставяне на кредит №314-190 от 17.08.2005г.
с оглед редакцията му в Анекс №3 изх. №314-102/24.03.2008г., предоставените
средства са усвоени и с тях са погасени вземанията на Банката по Договор за кредит
№314-100/24.03.2008г. и Анекси към него, Договор за кредит №314-1028/08.08.2007г.
и Анекси към него и Договор за кредит №314-395/05.06.2006г. и Анекс към него,
като по този начин за Банката възникнало вземане
срещу „Мицикулеви” ООД по
Договор за предоставяне на кредит №314-190 от 17.08.2005г.
За
задълженията на „Мицикулеви” ООД по Договор за
предоставяне на кредит №314-190 от 17.08.2005г., в полза на
Банката били издадени от Районен съд Велинград по ч. гр.
дело №370/2011г. изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 08.04.2011г.
по силата на които „Мицикулеви” ООД са осъдени
да заплатят на Банката: просрочена главница в размер на 340
864.82 EUR, ведно със
законна лихва от 06.04.2011г. до плащане на вземането,
просрочена лихва за редовен дълг, начислена съгласно чл. 6 от Договора за кредит за
периода от 19.03.2011г. до 20.03.2011г. в размер на 833.33 EUR, просрочена лихва за забава, начислена съгласно
чл.6.2. от Договора за кредит за периода от 21.03.2011г. до 05.04.2011г. в размер на 2 726.92 EUR, както и
13 472.73лв. платена държавна такса и 7 186лв. разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Към молбата на присъденилия се
кредитор са представени писмени доказателства съгласно изискването на чл.628
ал.2 от ТЗ.
В хода на производството по
делото присъединилият се кредитор изразява становище и предявява искане
производството по несъстоятелност да бъде открито на основание чл.630 ал.2 от ТЗ, като се обяви длъжникът в несъстоятелност и прекрати дейността му,
едновременно с решението за откриване на производство по несъстоятелност, като
се определени начална дата на неплагежоспособността – 31.12.2013г. Като
основание за искането по чл.630 ал.2 от ТЗ са изложени съображения, че
продължаването на дейността на дружеството – длъжник би увредило масата на
несъстоятелността. Това твърдение се основава на факта, че през последните две
годи дружеството е прекратило реално дейността си, практически не калкулира
никакви приходи от търговска и производствена дейност, а само се увеличават
неговите задължения.
В срока
по чл.367 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна – „Мицикулеви”
ООД.
Като се
запозна с представените по делото доказателства и след преценката им поотделно
и в съвкупност, съдът прие за установено следното:
„Мицикулеви“ ООД със седалище
и адрес на управление гр.Костандово
- 4644, Стопански двор, община „Ракитово”, обл.Пазарджик, представлявано от управителите А. В. М. и И. В. М. – заедно и поотделно, е дружество, регистрирано в
Търговския регистър с ЕИК *********. Дружеството е с
капитал 246 400лв. До момента по партидата в регистъра не е вписано
прекратяване или обявяване в ликвидация. Или безспорно е установено, че ответникът
е търговско дружество по смисъла на чл.1 от ТЗ.
Като
доказателства по делото е представен Договор за предоставяне на кредит
№314-190/17.08.2005г., сключен между „МКБ Юнионбанк” АД, чиито универсален правоприемник е „Първа инвестиционна банка” АД - от една страна и - „Мицикулеви” ООД – кредитополучател. Съгласно раздел І „Предмет и
цел на договора“ е „стенд – бай кредит“ в размер на 600 000 евро, служещ
за обезпечение на кредитни сделки, описани в т.2 – Договор за кредит №
314-191/17.08.2005г., сключен с „Мицикулеви” ООД, както и други кредитни сделки,
които биха могли да бъдат сключени напред във времето между Банката, „Мицикулеви” ООД, „Кронос” ООД и „Кронос –
С Анекс №/1 с изх. №314-396 от 05.06.2008 г., Анекс №2 с изх. № 314-210 от 08.08.2007г., Анекс №3 с изх. № 314-102/24.03.2008г. – представени
като доказателства по делото, страните са променяли условията по договора за
банков кредит. Съгласно т.3.1 от Анекс №3 с изх. №
314-102/24.03.2008г. предоставените средства се усвояват, при условие че кредитополучателят не изпълни ангажиментите си към Банката за плащане на задължения по Договор
за кредит №314-395/05.06.2006г., Договор
за кредит № 314-100/24.03.2008г. и Договор за кредит №314-1028/08.08.2007г. В тези случаи, Банката служебно освобождава
съответната част от предоставените средства, като с тях погасява просрочените суми по Договор за кредит №314-395/05.06.2006г.,
Договор за кредит
№314-100/24.03.2008г. и Договор за кредит №314-1028 от 08.08.2007г. С усвоените суми се формира задължение на кредитополучателя
по Договора за предоставяне на кредит № 314-190 от 17.08.2005г.
Видно от приложените като доказателство по делото Заповед №211/08.04.2011г.
за изпълнение на парично задължение, съдържаща разпореждане за незабавно
изпълнение,п издадена по ч.гр.д. 370/2011г. по описа на ВРС и издадения въз
основа на тази заповед изпълнителен лист, банката е реализирала правата си по
реда на заповедното производство. С цитираната Заповед №211/08.04.2011г. за
изпълнение на парично задължение „Мицикулеви“ ООД е осъдено да заплати на „МКБ
Юнион“ АД парични задължения, произтичащи от Договор за кредит №314-191/17.08.2005г., както следва: просрочена главница в размер на 340
864.82 EUR, ведно със
законна лихва от 06.04.2011г. до плащане на вземането,
просрочена лихва за редовен дълг, начислена съгласно чл.6 от Договора за кредит за
периода от 19.03.2011г. до 20.03.2011г. в размер на 833.33 EUR, просрочена лихва за забава, начислена съгласно
чл.6.2. от Договора за кредит за периода от 21.03.2011г. до 05.04.2011г. в размер на 2 726.92 EUR, както и
13 472.73лв. платена държавна такса и 7 186лв. разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Така
изброените писмени доказателства сочат на неизпълнение на задължението на кредитополучателя
– ответник в настоящето производство -на парични задължения, произтичащи от
търговска сделка по смисъла на чл.430 от ТЗ - договора за банков кредит. Освен това
сделката е свързана
и с търговската дейност на ответника, което обуславя, както
процесуалноправната легитимация на молителя да реализира правата си по реда на
част Четвърта от ТЗ, така и активната му материалноправна легитимация, като
кредитор на ответника по търговски сделки, както и неизпълнение от страна на
ответника – търговец на изискуеми парични
задължения, породени
от търговски сделки.
За да
се уважи молбата по чл.625 от ТЗ следва да се установи съществуването на
неплатежоспособност. Разпоредбата на чл.608 ал.2 и ал.3 от ТЗ презумира
неплатежоспособността, а основанията за неплатежоспособност са регламентирани в
разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ. По смисъла на цитираната законова разпоредба
неплатежен е търговец, който не само не изпълнява задължения по търговски
сделки /или публичноправни задължения/, но и не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или публично вземане към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Тези
основания следва да са налице кумулативно.
При
така очертаните елементи от фактическия състав, следва да се приеме, че
неплатежоспособност е налице, когато
длъжникът не може да осигури необходимите за плащане парични средства,
защото няма достатъчно такива в банковите си сметки или бързо ликвидни активи,
така че в рамките на един разумен период от време да може да изпълни своето
задължение и невъзможността за плащане да е обективирана към всички кредитори.
За
изясняване на действителното финансово състояние на дружеството и относно един
от основните елементи от фактическия състав на неплатежоспособността – възможността на търговеца - ответник да
осигури необходимите за плащане парични средства, по делото е допусната съдебноикономическа експертиза.
Заключението
от съдебноикономическата експертиза е изготвено вследствие проверка на приложените по делото документи, последния
изготвен годишен финансов отчет към 31.12.2014г., както и ГФО за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., включително и данните към
28.02.2015г.,
съдържащи се в оборотна ведомост към тази дата, и данните относно размера
и видовете публични задължения по предоставена
информация от НАП Пловдив.
Съгласно заключението от СИЕ, към 31.12.2014г. наличните активи по баланса на дружеството
спрямо 31.12.2013г. са намалели с 307 000лв., което е основно в резултат от отписването на ДМА – сграда на кафе – ресторант „Бонжур“. /Активът е представлявал апортна
вноска в капитала на „Мицикулеви“ ООД, направена от „Кронос“ ООД, като сделката, обективирана с
апортната вноска е обявена за нищожна на основание чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ /отм./
с влязло в сила решение №66/18.06.2013г. по т.д. №215/2012г. по описа на
ПОС – приложено като доказателство към молбата на кредитора „Кронос“ ООД –Н/.
Дълготрайните
материални активи на дружеството представляват 90% към 31.12. 2013г., 97% към 31.12.2014г. и 99%
към 28.02.2015г. от активите. Към 28.02.2015г.
по баланса на дружеството са заведени следните дълготрайни материални активи: Три
броя сгради - сграда на котелно
помещение на паровата централа, метален навес на сушилно помещение и сграда на
гатерен цех. Общата им балансова стойност към 31.12.2014г. възлиза на 359 000лв.; две транспортни средства
– 1 мотокар и 1 челен мото-товарач с
обща балансова стойност към 31.12.2014г. - 34 000лв.; Технологично оборудване
с обща балансова стойност към 31.12.2014г. – 65 000лв. Дружеството
не притежава дялови участия в дъщерни и други дружества, ценни книжа,
инвестиционни имоти, не е предоставяло заеми.
Краткотрайните материални активи към 31.12.2013г., 31.12.2014г. и към 28.02.2015г. представляват
съответно 8%, 2% и 1%. През
2014г. и до настоящия момент дружеството поддържа на склад минимални
количества материали, продукция и стоки, като е закупувало само необходимите за конкретната поръчка
материали, които веднага е влагало в производство и съответно е реализирало
произведените стоки. Дружеството не е поддържало запаси от стоки, необходими за
дейността на кафе - ресторанта, а същите са
били в количества, реализирани в кратки срокове. Към настоящия момент наличното
количество от тухли, осчетоводени по счетоводна сметка
304 „Стоки“ на стойност 2 608,33лв. представляват единственият краткотраен материален актив на дружеството /без обаче да са налице
конкретни данни за тяхното
физическо състояние/.
Към 31.12.2014г. и към
28.02.2015г. няма осчетоводени вземания.
Притежаваните от дружеството парични средства към 28.02.2015г. са
общо в размер 1573,66лв., от които 1 316,43лв. в касата и 257,23лв. по притежаваните
4 банкови сметки – две в „Уникредит Булбанк“ АД и по една в „Пощенска банка“ и „ПИБ“. По тях са наложени запори от НАП - като обезпечителни мерки по образувано
производство по принудително изпълнение по изп.д.№40/2012.
Структурата и стойността на пасивите е както следва: Към 31.12.2014г. и към 28.02.2015г. са очетоводени задължения по банкови кредити са в размер на 610 000лв. и
те представляват 57% от текущите задължения на дружеството. Това са именно задълженията по договор за предоставяне на кредит №314-190/17.08.2005г. и анексите към
него, сключен с „Първа инвестицинна банка“ АД. /В т.1 от констативно съобразителната част се съдържат конкретни параметри
на задължението, съответстващи на присъдените такива в заповедното
производство/.
Задълженията към доставчици, представяващи
1% от текущите задължения на дружеството, са с общ размер 5 833,20лв. /произтичат от две неплатени фактури по търговски сделки с „КРОНОС“ ООД - №277/25.01.2012г. на стойност 5 520лв. и №706/03.02.2012г.
на стойност 313,20лв./.
Неплатените възнаграждения на персонала
преставляват 16% от текущите задължения на дружеството. /Задълженията към персонала са започнали да се
натрупват още през 2010г., като през целия анализиран период са изплащани около
20% от начислените средства за възнаграждения/.
Задълженията за данъци и осигуровки
възлизат на 9%. Осчетоводените по баланса публични задължения са в общ
размер на 96 000лв., а съгласно получената с изх.№4777/1//26.2.2015г.
информация от НАП –ТД Пловдив, офис
Пазарджик, публичните задължения до 31.01.2015г. за данъци и
осигуровки възлизат общо на
121 561,64 лв., от които 99 209,04лв.
главници и 22 352,60лв. лихви. За принудителното им събиране е образувано
изпълнително дело №40/2012г. на публичния изпълнител и са наложени
обезпечителни мерки върху имуществото на дружеството, а именно запор върху
всички банкови сметки в страната и запор върху МПС. По баланса на дружеството към 31.12.2010г.,
31.12.2011г., 31.12.2012г., 31.12.2013г.,
31.12.2014г. и към 28.2.2015г. са осчетоводени и задължъния
в размер на 185 000лв. и 182 000лв. към 28.2.2015г., преставляващи 17% от задълженията на дружеството, посочени като „други
задължения“.
За периода 2011г. – 2014г. дружеството е декларирало текущи загуби
за всяка финансова година. В
резултат на това собственият капитал на дружеството е отрицателна величина,
което означава че то е декапитализирано. Отчетените отрицателни стойности /-601хил.лв./ по
раздел А „Собствен капитал“ по баланса към 31.12.2014г. По баланса на дружеството
пасивите се състоят единствено от
задълженията му, тъй като то не отчело провизии и други сходни
задължения, както и финансирания и приходи
за бъдещи периоди.
За 2013г. са отчетени приходи от дейността
в размер на 237 000лв., като към 31.12.2014г. те са намалели
на 158 000лв. Към 28.02.2015г.
са отчетени 6 800лв. приходи от продажбата на стоки.
Показателите
за финансовото състояние на дружеството, определяемо от количествените
характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения
с краткотрайните активи, според коефициентите за обща и бърза ликвидност, са
както следва: Показатели за ликвидност: Коефициент на обща ликвидност /КОЛ/ - краткотрайни
активи, разходи за бъдещи периоди, съотнесено към краткосрочните
задължения е: Kъм 31.12.2014г. – 0.129; към 28.02.2015г.
– 0,05; Коефициентът на бърза ликвидност /сформиран от краткосрочни
вземания, краткосрочни инвестиции и парични средства, съотнесено към краткосрочни задължения/ е: Kъм 31.12.2014г.
- 0,032; към
28.02.2015г. - 0,001. Коефициент на незабавна
ликвидност,
представляващ краткосрочни
вземания и парични средства, съотнесени към краткосрочни
задължения е: Kъм 31.12.2014г. - 0,032; към 28.02.2015г. – 0,001; Коефициентът
на абсолютна ликвидност, представляващ парични
средства съотнесени
към краткосрочни /текущи/
задължения: Kъм 31.12.2014г. – 0.032; към 28.02.2015г. – 0.001.
Показателите за ликвидност
характеризират способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с
наличните краткотрайни активи, като платежоспособността
на дружеството е толкова по-добра,
колкото коефициентът е равен или надхвърля 1 и обратно. Отчетените данни показват, че ликвидността на
дружеството към 31.12.2014г.
и 28.02.2015г. - е силно
влошена, като според
табличното изражение на структурата и стойността на активите и тази на
пасивите, влошеното финансово състояние е изразено още към 2010г. - 2011г.
Характеризиращите финансовото състояние на дружеството показатели за
ликвидност, като всеки от тях е значително по-малък от 1, сочат на липса на възможност
за дружеството своевременно, в разумен срок, с налични краткотрайни активи да отговаря на текущите
си /падежирали/ задължения. Или дружеството понастоящем е в състояние на лоша
ликвидност, обуславяща сериозни затруднения при погасяването на краткосрочните
задължения.
Показателите за финансова автономност са следните: Коефициент за финансова автономност, представляващ собствен капитал,
съотнесен към пасиви е: Kъм 31.12.2013г. –0.210; към 31.12.2014г.
-0,561; Коефициентът
на задлъжнялост,
представляващ пасиви, съотносимо към собствен капитал е: Към 31.12.2013г. - 4,772; към 31.12.2014г.
-1,782. Показателите за автономност характеризират степента на финансова
независимост на дружеството от неговите кредитори.
Колкото коефициентът за финансова автономност е равен или по-висок от 1 толкова
зависимостта от кредиторите е по-ниска. Когато коефициентът за задлъжнялост е
по-голям от 1, зависимостта на дружеството от кредиторите е по-голяма. Така посочените коефициенти за
финансова автономност на ответното дружеството сочат на абсолютната му
зависимост от кредитори през целия период, тъй като
коефициентът на финансова автономност е значително под 1, а коефициентът на
зъдлъжнялост е над тази стойност.
Показателите на ефективност на приходите и разходите характеризират равнището на
икономическа полезност. Стойностите на коефициента на ефективност на разходите
/съотношението между приходи и разходи/ сочат тенденция на влошаване. Към
31.12.2013г. той е 0.542; към 31.12.2014г. – 0.508, а към 28.02.2015г. – 0.583
/т.е. - с 1лв. разходи се реализират по-малко приходи/. Ефективността на
приходите /съотношението разходи към приходи/ е както следва: към 31.12.2013г.
– 1,844; към 31.12.2014г. – 1,968 и към 28.02.2015г. -1,714. Показателите за ефективност са
количествени характеристики за използване на ресурсите. Те характеризират
ефективността на управлението на ресурсите. /Коефициентът на ефективност на
приходите показва 1лв. приходи срещу колко лева разходи са постигнати, а
коефициентът на ефективност на разходите показва от 1лв. разходи колко общо
приходи са реализирани/. Конкретните данни сочат на липса на ефективност от
дейността на търговеца.
Коефициентите за рентабилност /съотношението между
финансов резултат и нетен размер на приходите от продажби/ са както следва: към
31.12.2013г. -1,965; към 31.12.2014г. е -3.835; към 28.02.2015г. е -0. Показателите за рентабилност са количествени
характеристики на ефективността на приходите от продажби, на собствения
капитал, на пасивите и реалните активи. Коефициентите на рентабилност сочат на
темповете на възвръщаемост на капитала. Когато финансовият резултат е печалба,
коефициентите на рентабилност са положителни величини. Когато финансовият
резултат е загуба – какъвто е настоящият случай, те са отрицателни величини.
Според коефициента на капитализация на активите, сочещ използването на реалните активи до какъв
финансов резултат е довело и представляващ съотношение между текуща печалба и сумата на реалните активи - през 2014г., включително и към предходния
период – считано от 2011г.
дружеството е отчело загуби от дейността си и са налице данни за силна
декапитализация.
Съгласно заключението от СИЕ по данни от финансови отчети към 31.12.2014г. и счетоводни данни към 28.02.2014г. - дружеството не е преустановило напълно своята дейност – реализирани са приходи в размер на 6 800лв. За анализирания
период търговецът не е спрял изцяло плащанията си, извършвани за дейността доставки на
материали и стоки, както и необходимите за дейността консумативи - ел. енергия, вода, горива. Дружеството обаче е
спряло окончателно да обслужва банковия кредит по договора за
банков кредит с
„Първа инвестицинна банка“ АД от 17.8.2005г. и последващите го анекси - на
05.04.2011г. – датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Най-старото публично задължение е в размер на 12 891,09лв.
и представлява ДДС по Ревизионен акт №*********/10.10.2011г. Неплатените задължения към доставчици са
възникнали на 25.01.2012г. и на 03.02.2012 г. – към „Кронос“ООД – в
несъстоятелност /по горепосочените фактури/.
Данните, съдържащи се в заключението
от СИЕ, което като компетентно изготвено и неоспорено то страните, съдът
кредитира изцяло, установяващи финансовотои състояние на дружеството –
ответник, сочат, че това състояние препокрива предпоставките на състоянието
„неплатежоспособност“ по смисъла на закона.
Този извод се налага
и при съпоставката на предпоставките на чл.607а ал.1 във връзка с чл.608 от ТЗ с контекста на
чл.631 от ТЗ, според който молбата за откриване на производството по
несъстоятелност следва да се отхвърли, ако е налице само временно затруднение
или, ако длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите на кредитора.
В конкретния случай не е налице
първата хипотеза на цитираната законова разпоредба – финансовите затруднения на
ответното дружество нямат временен характер. Това е така, тъй като според
горепосочените данни и счетоводни показатели финансовото състояние на
дружеството – ответник е влошено от значително предходен период – 2010г. –
2011г. Наличието на временни затруднения на длъжника е обективно състояние,
свързано с очаквани приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или
привличане на инвестиции, а съгласно заключението от СИЕ – дружеството не
разполага с вземания, а стопанската му дейност в никакъв случай не предпоставя
привличане на инвестиции. А показател за временния характер на затрудненията е
само и единствено съотношението между паричните задължения и очакваните парични
вземания от длъжника. Вярно е, че според първоначалното заключение от СИЕ в случая - по данни от финансови отчети към 31.12.2014г. и счетоводни данни към 28.02.2014г. - дружеството не е преустановило напълно своята дейност – реализирани са приходи в размер на 6 800лв. По – конкретни данни
в тази насока се съдържат в заключението от допълнителната съдебноикономическа
експертиза. Съгласно това заключение през 2014г. Реализираните - получени в брой други приходи, различни
от приходите от дейността на кафе-ресторант „БОНЖУР“ са общо в размер на 82 628,80 лв., от които
60 707,24 лв. от продажба на стоки на „Барклис мебел“ ЕООД, 1230лв. по
фактура от „КРОНОС 2000“ ООД, 4
704лв по фактура от „М.“ ЕООД /които са свързани лица/. През м. януари и м. февруари 2015г. обаче реализираните от ответното дружество
приходи са изключително от търговската
дейност, осъществявана в кафе-аператив „БОНЖУР“. За м. януари 2015г. дружеството е
реализирало платени в брой приходи
общо в размер на 8 127,26лв.- всички от търговската дейност на
кафе-аператива. През м. февруари 2015г.
реализираните –платени в брой приходи
възлизат общо на 16 881, 71лв., от които 11 109,71лв. приходи от кафе-аператива и 5 772лв. от
други двама клиенти - от „Голдън Строй“ ЕООД в размер на 3 672лв. по фактура за услуга и от „РАБО БГ“ ЕООД в
размер на 2 100лв. - също по фактура за услуга. Както се посочи по-горе обаче, кафе-аператив „БОНЖУР“, от търговската дейност на което
са основните приходи на дружеството за 2014г. и почти единствените такива за
периода януари – февруари 2015г., не е в партримониума на дръжника /съгл.
влязлото в сила решение №66/18.06.2013г. по т.д. №215/2012г. по описа на
ПОС, с което е уважен иск по чл.646 ал.2 т.2 от ТЗ /отм./ , предявен от „Кронос“ ООД – Н/, а служебно известен на настоящия състав е и
фактът, че „Кронос“ ООД –Н е реализирало права и чрез ревандикационен иск
/уважен с невлязло в сила решение/. Т.е. – дружеството не е в състояние да
реализира търговската дейност, свързана с кафе-аператив, което е източник на
основните приходи. Дори и при игнориране на този факт приходите, реализирани
през 2014г. и към м. 02.2015г., съотнесени към общото финансово състояние на
дружеството и на фона на цялостната му задлъжнялост, в никакъв случай не водят
до извода за „временни затруднения“, при което не е налице първата хипотеза на
чл.631 от ТЗ. Не е налице и втората хипотеза на цитираната разпоредба, тъй като
при преценката за това – дали имуществото е достатъчно за покриване на
задълженията – отношение имат само краткотрайните материални активи. Съотношението между общата стойност на
краткотрайните активи /материални запаси, вземания и парични средства/– към 31.12.2014г. и 28.02.2015г. – осчетоводени стоки на стойност
2 608,33лв. /без конкретни данни за тяхното физическо състояние/ и парични средства общо в размер 1 573,66лв., /от които 1 316,43лв. в касата и 257,23лв. по притежавани
банкови сметки с
наложени запори/, без наличие на вземания – и общата стойност на задълженията – към същия период –
осчетоводени задължения по банкови кредити - 610 000лв. /а към 28.02.2015г. размерът на
този вид изискуеми задължение е 894 000лв. – т.6 от заключението от СИЕ/; задължения към доставчици - 5 833,20лв.; неплатени
възнаграждения на персонала, представляващи 16% от
текущите задължения на дружеството /които датират още от 2010г./; публични задължения -
общо в размер на 121 561,64лв. - обективира състоянието неплатежоспособност, тъй като размерът на
задълженията многократно надхвърля размера на краткотрайните активи. Налице
е обща парична липса, доколкото са налице задължения
в значителен размер, които търговецът не може да погаси в рамките на един разумен период, поради липса на достатъчно парични
средства в каса, по банковите сметки, както и поради това, че не притежава
други бързоликвидни активи, включително не притежава и вземания.
Състоянието на
неплатежоспособност се обуславя и от необорената презумпция на чл.608 ал.2 от ТЗ, съгласно която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията. Спиране на
плащанията се дължи
именно на това състояние на длъжника, при което същият не е във възможност да посрещне
изискуемите си парични задължения и това спиране е обективирано към всички
кредитори. Съгласно заключението от СИЕ през 2014г. и към м.02.2015г.
търговецат не е
спрял изцяло плащанията си, извършвани за дейността доставки на материали и стоки, както и
необходимите за дейността консумативи - ел. енергия, вода, горива. По-конкретни данни
в тази насока се съдържат в допълнителното заключение, а именно: През 2014г. и до 28.02.2015г. ответното дружество е извършвало разплащанията си в брой. През анализирания период са закупувани и плащани в брой стоки, които
са реализирани в кафе-аператив „БОНЖУР“. Дружеството е заплащало в брой
фактурите за изразходваната ел. енергия,
горива и вода. През 2014г. са изплатени в брой стоки в размер на
10 785,82лв. и по фактури на
доставчици 176 893,36лв. През м.
януари 2015г. са платени в брой общо 11 045,79лв., от които 8045,79лв. на
доставчици и 3 000лв. с основание „Възстановени средства“ по счетоводна
сметка 499 „Други кредитори“. През м.
февруари 2015г. са платени в брой общо 17 156,59лв., всички по фактури на
доставчици. Основните доставчици, на
които дружество е плащало в брой през анализирания
период, са: ЕВН БТ ЕАД- ел.енергия; ВКТВ ЕООД – вода; „Петрол“ АД, „НИС ПЕТРОЛ“ ООД, „Вели ОЙЛ“ ЕООД, „ЛУКОЙЛ България“ АД, „ОМВ
България“ АД,
„САКСА“ ООД – гориво; „ЕВРОМЕС“
ООД, „ОРИОН 2002“ ООД- месо; „Плод
фам“ ООД, „ЖЕРИ“ ЕТ- плодове и зеленчуци; „Хлебопроизводство и сладкарство“АД; „МЕТРО кеш енд“ ЕАД; „Полистарс“ ООД, „КРЕЗ“ ООД, „Църенски“ ООД, „САЛЕКС“ ООД, „Прима-Атанасов“ ЕООД-
материали за производството. Между
ответното дружество и свързаните с него дружества „КРОНОС 2000“ ООД и „М.“ ЕООД през анализирания период от
01.01.2014г. до 28.02.2015г. са извършени следните плащания: м. април 2014г. са платени на „КРОНОС 2000“ ООД общо
30 831,94лв. по фактури; м.юни 2014г. „КРОНОС
2000“ ООД е заплатило на ответното дружество
1230лв. по фактура №266/31.05.2014г.; м.
август 2014г. са платени на „КРОНОС 2000“ ООД 8 168лв. по фактура №57,61,64/2014г.; м. септември 2014г. са платени на „КРОНОС 2000“ ООД
2371,20лв. по фактура, 492,83лв. по фактура, 2250лв. по фактура, 2632,20лв. по
фактура и 765,60лв. по фактура; м. декември 2014г. „М.“
ЕООД е заплатило на ответното дружество 4704лв. по фактура; на 31.01.2014г. по счетоводна сметка 501 „Каса“ е взета
операция със знак минус
/сторнировачна/ за 23 059,83лв. с основание „Разписка Разчети със
собственика“; на 01.04.2014г.
по счетоводна сметка 501 „Каса“ е взета операция със знак минус /сторнировачна/ за 20 000лв.
с основание „Разписка Сторно“. Т.е. – извършвани са незначителни разплащания със свързани лица,
разплащания /за хранителни продукти/ основно във връзка с търговската дейност,
осъществявана в кафе – аперитив „Бонжур“ /за която търговска дейност се
посочиха данни по-горе/ и разплащания за текущи консумативи – ел.енелгия, вода,
гориво. През анализирания
период обаче не са извършвани плащания
на данъци, осигуровки, възнаграждения на персонала, включително и по най – обременителното
задължение – по банкови кредити.
А спиране на плащанията представлява това състояние на длъжника, при което
същият не е във възможност да посрещне изискуемите си парични задължения. „Инцидентното заплащане“ на някой от дълговете и по отношение само на лимитиран брой кредитори
/които в случая преимуществено са свързани лица/, като размерът на изплатените задължения е незначителен спрямо общия размер
на същите, като други изискуеми задължения въобще не се обслужват – какъвто е настоящият случай, включително и плащането на текущи сметки за битови
консумативи, не изключва
състоянието на „спиране на плащанията“. /Решение № 217 от 22.04.2008г. на ВКС по т.
д. № 550/2007г., ТК, I т. о., докладчик съдията Е.
М./. В този смисъл е
и законовата разпоредба – чл.608 ал.3 от ТЗ, съгласно която
неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.
При
така изложените данни от фактическа страна и съображения по отношение на
ответното дружество е налице състоянието на неплатежоспособност и искането за
откриване на производство по несъстоятелност се явява основателно.
Началната дата на
неплатежоспособността се определя
при съобразяване на показателите относно общото
икономическо състояние на длъжника, като следва да се преценява наличието на всички
признаци, които характеризират неплатежоспособността. Когато липсват данни за
конкретна начална или крайна дата на спиране на плащанията или когато длъжникът
продължава да плаща, макар и селективно – като последното е относимо към
настоящия случай, следва да се съобразят показателите, характеризиращи
финансовото състояние на дружеството и преди всичко показателите за ликвидност,
както и конкретните данни за спиране плащанията по най - обременителното
задължение. В заключението от СИЕ са посочени показателите за финансовото
състояние на дружеството /коефициенти за ликвидност/ към 2013г., 2014г. и към
м.02.2015г., които, както се посочи, са силно влошени. Съгласно данните от
заключението обаче, неплатените възнаграждения към персонала датират още от
2010г., а за
периода 2011г. – 2014г. дружеството е
декларирало текущи загуби за всяка финансова година. Според съотношението на
структурата и стойност на активитие към тази на пасивите, съдържащо се в
табличната част на заключението, отразяваща финансовото състояние за периода
2010г. – м.02.2015г., влошеното финансово състояние характеризира целия
проверяван период. Съотношението на краткотрайните активи към краткотрайните
пасиви /краткосрочни задължения /коефициент на обща ликвидност/ към
31.12.2010г. е 255 към 888, а към 31.12.2011г. това съотношение е 181 към 889. Освен това търговецът е
преустановил плащанията си по по договора
за банков кредит през 2011г. Кредиторът е упражнил субективното си право
да обяви кредита за предсрочно изискуем към 05.04.2011г., като към този момент
кредиторът се е снабдил и със заповед за изпълнение и изпълнителен лист
/08.04.2011г. по ч.гр.д. №370/2011г. по описа на ПРС/, при което задължението
се е трансформирало от нетекущо
в краткосрочно /текущо/ - съответно – през 2011г. е възникнало най –
обременителното задължение, по което не са извършвани плащания. От
2011г. датира и най-старото неплатено публично задължение /12 891,09лв. по РА №*********/10.10.2011г./. Ето защо като начална дата на
неплатежоспособността следва да бъде определена 31.12.2011г., към която
финансова година са проявени признаците, характеризиращи състоянието на
неплатежоспособност.
Както
се посочи в молба вх.№3946/12.05.2015г. кредиторът „Първа инвестиционна банка“
АД прави искане за откриване на производство по несъстоятелност по реда на
чл.630 ал.2 от ТЗ. Преценката относно реда, по който следва да се открие
производството по несъстоятелност следва да се направи на база коркретните
данни по делото, като съдът не е обвързан от посочения от молителя – кредитор
ред /така и от соченото основание и начална дата/.
Процесуалноправното
действие по въвеждането на това основание е надлежно упражнено, доколкото молба
вх.№3946/12.05.2015г. е депозирана преди датата на последното съдебно заседание
– т.е. – до приключване на устните състезания по делото в първата инстанция. /в
този смисъл Р. №124 от 21.01.2014г. по т. дело №1058/2012г., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
В разпоредбата на чл.630
ал.2 от ТЗ е
регламентирана основната предпоставка за обявяване на длъжника в
несъстоятелност с прекратяване на дейността му: когато е очевидно, че
продължаването на дейността би увредила масата на несъстоятелността. Както е посочено в горецитираната
задължителна съдебна практика и в друга такава – решение №44/25.03.2014г. на
ВКС по т.д. №3282/2013г., ІІ т.о. - преценката за увреждане масата на несъстоятелността при продължаване на
дейността на длъжника е не само обективна, но и субективна, въз основа на
критерии, които не е необходимо да установят действително увреждане, а е
достатъчно да предпоставят извод за възможност от бъдеща увреда. Заявената субективна преценка
на кредитора, направил искането по чл.630 ал.2 от ТЗ, се основа на твърдения за
реално прекратена търговска дейност през последните две години и „формално
съществуване“ на дружеството; липсата на суровини, които да вложи, за да
кумулира средства за производство, дезинтересованост на органите на
дружеството. Вярно е второто твърдение – действително дружеството не разполага
с ресурси, които да доведат до възвращаемост на капитала и положителен финансов
резултат, но това е характерно за състоянието на неплатежоспособност. Вярно е,
че в настоящето производство органите на дружеството проявяват пасивно
поведение /не е представен отговор по чл.367 от ГПК, липсва представителство в
ОСЗ/. Но тези две обстоятелства не са достатъчни, за да се обоснове извод за
възможна бъдеща увреда. Все пак при преценка на предпоставките по чл.630 ал.2
от ТЗ следва да се изхожда и от обективните критерии. Твърденията на кредитора
за реално прекратена търговска дейност не намират опора в заключението от СИЕ –
през последните две години дружеството е осъществявало макар и лимитивна
търговска дейност. Преди всичко обаче, според финансовото състояние на
длъжника, същият разполага с дълготрайно материални активи /посочени по-горе/,
които са на значителна стойност, което преодолява необходимостта от
постановяване на решение по чл.630 ал.2 от ТЗ. С
оглед възможността от едно ефективно стопанисване на това имущество и опериране с него в интерес на
длъжника и кредиторите, на този етап не е необходимо все още обявяването на търговеца в несъстоятелност и прекратяване на дейността му. Обявяването в несъстоятелност,
едновременно с решението за откриване на производство по несъстоятелност,
лишава, както кредиторите, така и длъжника от възможност за оздравяване, което
е от съществен интерес за всяка от страните. Следва да се остави възможност за оздравяване на
предприятието на длъжника, което би било както в негов интерес, така и в
интерес на кредиторите му и това е в съответствие с принципа на справедливост и целите на
производството по несъстоятелност – да се осигури справедливо удовлетворяване
на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника –
визиран в чл.607 ал.1. А съгласно ал.2 – в производството по несъстоятелност се
вземат предвид интересите, както на кредиторите, така и на длъжника /и неговите
работници/. Според общия дух на закона и систематичната връзка на ал.1 и ал.2
от чл.607 от ТЗ, справедливото удовлетворяване на кредиторите се съобразява и с
възможностите за запазване правосубектността на предприятието на длъжника, като визираните две цели в чл.607 ал.1 от ТЗ са с еднаква
степен на значимост.
Ето защо спрямо ответника - длъжник следва да бъде постановено решение по чл.630 ал.1 от ТЗ.
Предвид
изложеното Окръжният съд намира, че на основание чл.630 ал.1 от ТЗ следва да
бъде открито производство по несъстоятелност на търговеца – ответник, като се
обяви неговата неплатежоспособност с начална дата 31.12.2011г. Следва
да се назначи временен синдик и да бъдат постановени обща възбрана и запор
върху имуществото на дружеството. Съдът намира, че за временен синдик следва да
бъде назначен В. Р. Р., който е включен в Списъка на синдиците, дал е писмено
съгласие за това, отговаря на изискванията на чл.655 ал.2 от ТЗ – съгласно
представената нотариално заверена декларация. /В молба вх.№3946/12.05.2015г.
кредиторът „Първа инвестиционна банка“ АД сочи за временен синдик А. Ц. Г...
Съгласно чл.628 ал.4 от ТЗ, с молбата си кредиторът може да посочи лице,
отговарящо на условията на чл.655 ал.2 от ТЗ, което съдът да назначи за
временен синдик, но такова искане не се съдържа в молбата по чл.625 от ТЗ, а
както се посочи, същото е предявено едва с горепосочената молба, имаща характер
на писмената защита. Или искането за назначаване за временен синдик А.Г.е
несвоевременно заявено/.
Следва
да бъде определена дата на първо събрание на кредиторите на дружеството – 10.07.2015г. от 11ч.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.621 от ТЗ ответникът следва да заплати на кредитара „Първа инвестиционна
банка“ АД направените по делото разноски, съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК в размер на 6 600лв.
На основание чл.622 от ТЗ, решението подлежи
на вписване в Търговския регистър на Агенцията по вписване.
Водим от изложеното и на основание чл.630
ал.1 от ТЗ във връзка с чл.608 от ТЗ, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „МИЦИКУЛЕВИ” ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Костандово
- 4644, Стопански двор, община „Ракитово”, обл.Пазарджик, представлявано от управителите А. В. М. и И. В. М. – заедно и поотделно.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2011г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „МИЦИКУЛЕВИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Костандово - 4644, Стопански двор, община „Ракитово”, обл.Пазарджик, представлявано от управителите А. В. М. и И. В. М. – заедно и поотделно.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на „МИЦИКУЛЕВИ” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.Костандово -
4644, Стопански двор, община „Ракитово”, обл.Пазарджик, представлявано от управителите А. В. М. и И. В. М. – заедно и поотделно.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „МИЦИКУЛЕВИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Костандово - 4644, Стопански двор, община
„Ракитово”, обл.Пазарджик, представлявано от управителите А. В. М.
и И. В. М. – заедно и поотделно – В.Р. Р.
с ЕГН **********, с
адрес: ***, тел.: ..
Определя месечно възнаграждение
на временния синдик В. Р. Р. в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/,
платими от масата на несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ДАТА
на първо събрание на кредиторите – 10.07.2015г. от 11.00ч., което
ще се проведе в сградата на Съдебна палата – гр.Пазарджик, ул. „Хан Крум“ №3
при дневен ред по чл.672 от ТЗ.
ОСЪЖДА „МИЦИКУЛЕВИ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Костандово - 4644, Стопански двор, община
„Ракитово”, обл.Пазарджик, представлявано от управителите А. В. М.
и И. В. М. – заедно и поотделно, да
заплати на „Първа
инвестиционна банка” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков” №37, ЕИК *********, представлявано от ИД Д. К. и И.И. - Пълномощник на Изпълнителните директори, направените разноски по делото в размер на 6 600лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в 7-дневен срок от датата
на вписване в Търговския регистър.
Решението
подлежи на вписване в Търговския регистър на Агенцията по вписване.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението да се връчи на страните и временния синдик В. Р. Р..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: