М О Т И В И
към Решение по НАХД № 1628 по описа за 2018 год. на
Варненския районен съд, ХХVІІ наказателен състав.
По отношение на
обвиняемата М.И.Т., родена на ***год.
в гр. Севлиево, ЕГН **********, от Варненска районна прокуратура е внесено
мотивирано постановление по реда на чл.375 от НПК, за извършено от същата
деяние по чл.354а, ал.5, вр ал.3, т.1 от НК, затова
31.07.2017г. в град Варна, без надлежно разрешително, държала високорисково
наркотично вещество - хероин, с нетно тегло 0.40гр. и съдържание на активно
действащ компонент- диацетилморфин 25.38%, на
стойност 26.00лв. /двадесет и шест лева/, като случая е маловажен.
Предлага се Т. да бъде освободена от наказателна
отговорност на основание чл.78”А” от НК и да й бъде наложено административно
наказание.
В проведените три поредни съдебни
заседания по делото, при редовност в призоваването, представител на ВРП не се
явява.
В съдебно заседание обв.Т.
се явява лично. Изразява съжаление за стореното и критично отношение към
извършеното, декларира готовност да продължи да се лекува.
Защитникът
на обв.Т. моли за
приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Аргументира приложението
на горепосочената разпоредба, с факта, че обвиняемата е млад човек с добри
характеристични данни, неосъждана и без други прояви. Същата признавала вината
си и в хода на ДП и съдействала на органите на полицията. Случаят бил
инцидентен и обвиняемата посещавала програма за лечение на наркотична
зависимост. Количеството наркотично вещество било малко и на ниска стойност, не
били настъпили обществено опасни последици. Алтернативно, моли за приложение на
разпоредбата на чл.78а от НК при съобразяване с имотното състояние на обвиняемата.
В
последната си дума обв.Т. изразява съжаление за
извършеното и декларира, че няма да повтори грешката си.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Обвиняемата М.И.Т. е родена на ***г***,
българка, с българско гражданство. Тя е завършила висше образование, не работи,
не омъжена и не е осъждана. Притежава ЕГН **********.
Обв. Т. страда от синдром на зависимост към хероина. Поради
това, тя двукратно, по собствено желание, била включвана в програми за лечение
на наркотична зависимост. От 18.04.2016г. обв.Т. редовно
посещавала субституираща програма за лечение към Програма за
лечение с агонисти и агонисти-антагонисти
на лица зависими към опиоиди при МБАЛ „Св.Марина“
ЕАД-гр. Варна.
На 31.07.2017год., около 08:20ч. обв.Т. ***, в близост до №197. В себе си тя носела 1 бр. сгънато
полиетиленово пликче, съдържащо наркотично вещество –
хероин, което била закупила малко по-рано.
В същото време, свидетелите Симеон Ефтимов Ефтимов и Ивайло Живков Иванов, двамата полицейски
служители в Сектор „Охранителна полиция" при Първо РУ -ОД-МВР-Варна, били на
работа, като автопатрул с позивна
„112а". В изпълнение на служебните си задължения, полицейските служители
извършвали обход в района на ул. „Пробуда" в гр. Варна. Докато се
придвижвали по посочената улица, близо до №197, забелязали обв.Т.,
като преценили поведението й като съмнително. Поради това служителите на реда
решили да пристъпят към извършване на полицейска проверка. В хода на проверката
била установена самоличността на обв. М.И.Т. ***. Св.
Ефтимов и св. Иванов попитали обв.Т. дали носи в себе
си забранени от закона предмети. Тогава обв.Т.
признал, че носи в себе си едно пакетче с наркотично вещество- хероин.
Обвиняемата обяснила, че го е закупила за лична употреба и изразила готовност
да го предаде доброволно. Полицейските служители задържали обв.
Т. и я отвели в сградата на Първо РУ -ОД на МВР-Варна за изясняване на случая.
Там тя предала с протокол за доброволно предаване /л.26/ на полицейския служител
св.Ефтимов: 1 бр. специфично сгънато полиетиленово
пликче, съдържащо бежово прахообразно вещество. Последното било предадено от
св. Ефтимов на водещия разследването с приемо-предавателен
протокол от 31.07.2017г. /л.27/. В Първо РУ на обв.Т.
бил извършен и личен обиск по реда на ЗМВР, при който св.Мария И. Илиева-
полицейски служител в същото РУ, не открила у обвиняемата забранени за
притежание вещества и вещи.
Видно от заключението на назначената и
приложена по делото физикохимична експертиза /л.35-36 от ДП/ светлокафявото
прахообразно вещество, съдържащо се в прозрачно полиетиленово
пликче, предадено с Протокол за доброволно предаване на 31.07.2017год. от
лицето М.И.Т., представлява наркотично вещество -хероин с нетно тегло 0,40 грама.
Съдържанието на активен, наркотично действащ компонент - диацетилморфин
в хероина е 25.38 %. Хероинът е
поставен под контрол в Списък № 1 -"Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" на Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка
с чл.3, ал.2 от ЗКНВП.
Видно
от Протокол за оценка на наркотични вещества, /л.38/, по метода на
математическото изчисление, извършено съгласно Приложение №2 от ПМС
№23/29.01.1998г. (обн., ДВ, бр. 15 от 6 февруари 1998
г.; изм.,бр.14 от 18 февруари 2000г.) е установено, че: стойността на 0.40
грама хероин, с 25,38% активно действащ наркотичен компонент - диацетилморфин, възлиза на общо 26.00лв. /двадесет и шест
лева/.
От
заключението на съдебно-психиатричната експертиза, назначена и изготвена в ДП
/л.48-50/, е видно, че обв. Т. не страда от психично
заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. Според експертизата при нея
били налични психични и поведенчески
разстройства дължащи се на употребата на психоактивни вещества, като вещото
лице дава заключение за наличен синдром на зависимост към хероин. Към момента
на извършване на деянието на 31.07.2017год. тя е била в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото
и психическото състояние на Т. й позволява да дава достоверни свидетелски
показания и да участва пълноценно в наказателното производство.
Видно от изисканата от съда и приобщена по
делото справка от ръководителя на Програма за лечение с агонисти
и агонисти-антагонисти на лица зависими към опиоиди при МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр. Варна /л. 49 от СД/, обв.Т. е включена в субституираща програма от 18.04.2016г., няма периоди на
прекъсвания, редовно посещава програмата, два пъти седмично и била с
отрицателни тестове за употреба на вещества.
Видно
от изисканата и приобщена по делото актуална справка за съдимост, обв.М.Т. не е осъждана.
По
делото е приобщена справка с характеристични данни, изготвена от полицейски
инспектор при Първо РУ-Варна /л.43 от ДП/. Така изготвената характеристична справка дава положителни данни
за личността на Т.. Видно от същата, Т. е израснала в семейство на акушерка и
полицай. Има по-голям брат, работещ като зъботехник. Тя е завършила висше
образование. Притежава степен бакалавър по специалността „Публична администрация“ . Т.
била възпитана и интелигентна. По местоживеене нямало данни да е нарушавала
обществения ред и да е имала конфликти със съседите си. Сред тях се ползвала с
репутация на тих, скромен, възпитан и услужлив човек. При извършената проверка
в информационните масиви на МВР било установено, че тя няма други криминални
прояви, освен тази за която е водено ДП, предмет а настоящото производство.
Спрямо нея не били налагани и административни наказания по реда на чл.218 б от НК.
По делото с оглед събиране на пълни
характеристични данни за обвиненото лице, съдът назначи и приобщен предсъдебен доклад /л.32-36 от СД/, изготвен от ГД „ИН”, ОС
„ИН”гр.Варна. Същият разкрива добри характеристични данни за обвиняемата. Видно от него Т. е родена в
средностатистическо семейство с две деца. Има брат, който е по-голям от нея с
11 години. Родителите й са полагали добри грижи за тях и в детството й
отношенията били основани на обич и доверие. Към момента поддържала добри
взаимоотношения с родителите си и брат си. Получава емоционална и редовна
финансова подкрепа от родителите си. Към момента родителите й били пенсионери
/пенсионирани като акушерка и полицай/. Баща й допълнително работил като
охрана, което му позволявало да й осигурява редовна финансова подкрепа. авършила средно образование в СОУ „Иван Вазов" - Нова
Загора през 2003г. Кандидатствала хуманитарни специалности в университет във
Велико Търново и Пловдив, но не я приели. Две години след завършване на средно
образование започва да следва в ВСУ "Черноризец Храбър", специалност
публична администрация. Завършва висше образование с бакалавърска степен през
2012г., като притежавала Диплома за
висше образование по специалност публична администрация с рег. №
7-2675/17.09.2012г./. Основен източник на доходи към момента за обв.Т. била финансовата издръжка, която получава от баща
си. От една година била устойчиво безработна. Обв.Т.
не била омъжена и нямала деца. Имала десетгодишна връзка, която считала за
сериозна. Към момента описвала отношенията с партньора си като неясни. Поддържали
добри отношения с него, разчитала на неговата подкрепа, но напуснала жилището
му и отишла да живее под наем. Той също бил включен в метадонова
програма от години, но не бил допускал сривове и употреба на ПАВ. Имал
устойчива трудова заетост. Обв. имала заболяване
Хепатит С, като преминала курс на лечение. Комуникативните й умения били
съответни на възрастта и образованието й.
Видно от приобщените справки от РП-Варна
/л.46 от ДП и л.30 от СД/ спрямо обвиняемата няма водени и висящи производства,
освен ДП предмет на настоящото производство.
Съдът
изцяло кредитира обясненията на обв.Т. дадени на ДП. Напълно кредитира и обясненията на обвиняемата, дадени в хода
на съдебното производство, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда писмени и гласни
доказателства.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Симеон Ефтимов, Ивайло Иванов и Мария Илиева, дадени в
хода на досъдебното производство,тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, а и липсват каквито и да било данни тримата
свидетели да са заинтересовани от изхода на делото.
Съдът
приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство ФХЕ
и СПЕ, като компетентни и безпристрастно дадени.
Съдът кредитира и всички писмени
материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по
делото доказателства, а именно от: обясненията на обвиняемата Т., които изцяло
призна фактът на държане на наркотичното вещество, показанията на
свидетелите свидетеля Симеон Ефтимов, Ивайло Иванов и Мария Илиева, дадени в
хода на досъдебното производство и кредитирани от съда, ФХЕ, СПЕ, протокол
за доброволно предаване, приемо-предавателни
протоколи, протокол за оценка, характеристична справка, справки от
РП-Варна, справка от ръководителя на Програма за лечение с агонисти
и агонисти-антагонисти на лица зависими към опиоиди при МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр. Варна, справка за
съдимост, предсъдебен доклад, както и
от другите писмени материали по делото.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че :
Обв. М.И.Т., не е осъществила състава на престъпление по чл. 354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК,
за което й е било предявено обвинение, а именно затова 31.07.2017г. в град
Варна, без надлежно разрешително, държала високорисково наркотично вещество -
хероин, с нетно тегло 0.40гр. и съдържание на активно действащ компонент- диацетилморфин 25.38%, на стойност 26.00лв. /двадесет и
шест лева/, като случая е маловажен..
По делото няма спор, че на 31.07.2017г.,
в гр. Варна, без надлежно разрешително, обвиняемата е държал високорисково
наркотично вещество - хероин, с нетно тегло 0.40гр. и съдържание на активно
действащ компонент- диацетилморфин 25.38%, на
стойност 26.00лв. В горния смисъл са както обясненията на обвиняемата, която
сочи, че е закупила хероина, но не го е употребила, тъй като била заловена от
полицейските служители, така й показанията на двамата свидетели Ефтимов и
Иванов. Последните сочат, че имено на датата посочена в диспозитива
на обвинението обвиняемата е признала, че държи забранено вещество и го е
предала с протокол за доброволно предаване. Наркотичното вещество е било
приобщено по делото посредством предаването му на водещия разследването и е
било обект на експертиза, безспорно установила, че се касае за високорисково
наркотично вещество- хероин. Хероинът има наркотично действия, няма легална
употреба, пазар и производство и е поставен под вътрешен и международен контрол
/забрана/ по Списък 1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/
вещества, ратифицирана от Р България като Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите. В Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсурите, хероинът е
включен в Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 - „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". ВРС след
преценка на субективното отношение на дееца към деянието и неговите общественоопасни последици, въз основа на фактите от
обективна страна, намира, че обвиняемата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и пряко е целял тяхното настъпване. Т. е съзнавала, че
веществото, което държи в себе си , е наркотично такова, че упражнява
фактическа власт върху него в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и е целяла именно този
престъпен резултат. Поради това и безспорно съдът възприе, че на датата
посочена в постановлението на прокурора, без надлежно разрешително, обвиняемата
е държал високорисково наркотично вещество – хероин, в посоченото количество и
на посочената стойност. По отношение на стойността на наркотичното вещество,
съдът намира, че същата е определена съобразно Приложение №2 от ПМС
№23/29.01.1998г. (обн., ДВ, бр. 15 от 6 февруари 1998
г.; изм.,бр.14 от 18 февруари 2000г.), според процентното съдържание и
посочените цени за нуждите на съдоброизводството,
като пресмятането на неговата стойност не изисква специални знания, а
обикновени аритметични действия .
Въпреки горното в конкретния случай съдът
намира, че деянието на обвиняемата не съставлява престъпление.
Съгласно легалната дефиниция на понятието
престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, същото представлява общественоопасно деяние, физическата страна на което се
изразява под формата на действие или бездействие, извършено е виновно, противоправно е и е обявено от закона за наказуемо. Видно
от ал. 2 на посочената правна норма законодателят изключва противоправността
на деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна.
В контекста на изложените разсъждения,
според настоящия състав на ВРС извършеното от М.Т. деяние, макар формално да
осъществява престъпния състав по чл. 354а, ал. 5, вр.
ал.3, т.1 от НК, същото не е престъпно, поради незначителната по степен
обществена опасност, която разкрива. Несъмнено разпоредбата на чл. 354а от НК
защитава важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите.
Тяхната значимост е преценена принципно от законодателя при криминализиране
на държането на високорискови наркотични вещества. За да бъде определено като
престъпно обаче конкретното поведение, то трябва да покаже типичната за този
вид прояви степен на засягане на обекта на деянието, с което да обоснове
използване на санкционните средства на наказателното право и да ги направи
обществено приемливи. В случая, по разбиране на настоящия съдебен състав,
наказателната репресия, предвид конкретиката на
настоящия казус не е обществено оправдана.
Съдът отчете, че разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК е с универсална приложимост. Тази норма има своето систематично място
в Общата част на НК, поради което е приложима за всяко едно престъпление
предвидено в Особената част на наказателния закон, както многократно и
категорично е приемал в своите съдебни актове ВКС на РБ (в посочения смисъл ТР
№ 113-1982-ОСНК на ВС). Единственият критерий е характерът и степента на
обществената опасност на съответното деяние, като понятието за последната е
дефинирано легално в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 НК и именно тя е основанието
за обявяване на дадено деяние за противоправно и
наказуемо, тъй като представлява негово иманентно, вътрешно присъщо, свойство,
което съществува независимо в обективната действителност.
По
отношение на конкретното престъпление, в извършването на което е обвинена Т.,
съдебната практика приема за ирелевантно
обстоятелството какъв е видът на
инкриминираното наркотично вещество, доколкото законът не прави разлика в тази
насока, като в този смисъл е Решение № 603 от 25.10.2004 г. по н. д. № 213/2004
г., I н.о. на ВКС, съгласно което „...високорисковите видове наркотични
вещества са изчерпателно посочени в закона, където отсъства понятието „лек” или
„по-лек” наркотик, поради това степенуването на някои от тях по сила на
въздействие върху здравето, след като те са дефинирани като високорискови, е
незаконосъобразно”.
Видно от диспозитива
на ообвинението се касае за наркотично вещество,
чийто общ грамаж е незначителен - 0,40гр. / дори под половин грам/ и чиято
стойност /макар и да не меродавна/ също не е висока- 26лв. Безспорно това наркотично вещество
е било предназначено за лична употреба. Безспорно е също така, че от веществото
не е било и употребено, тъй като видно от справката представена от ръководителя
на Програма за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица зависими към опиоиди при МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр. Варна /л. 49 от СД/, същата
е с отрицателни тестове за употреба на вещества.
Освен
горното следва да се отбележи, че лицето, спрямо което е предявено обвинението
е в сравнително млада възраст и към настоящия момент, както и към момента на процесното деяние е с чисто съдебно минало. Видно от
изисканата и приобщена по делото актуална справка за съдимост, преди извършване
на деянието, предмет на настоящото производство, а и към настоящия момент обв.Т. не е осъждана и няма налагани административни
наказания.
Отделно от това съдът намира, че се касае
се за един човек, който е израснал в преходно за държавата и обществото ни
време, в което обществото се сблъсква с проблема с употребата на наркотични
вещества. И точно по-младите хора са тези, които в най-голяма степен се явяват
подвластни на емоцията, предоставяна чрез използването на дрога, най-малко
защото им се създава илюзия, че могат да бъдат постоянно щастливи и да се
справят с предизвикателствата на живота. Това, наред с възможността за
безпрепятствено снабдяване с наркотични вещества, надделява при обмисляне от
тяхна страна на вредните последици вследствие на придобиване и употреба на
обявените извън закона наркотици- както в план на липса на контрамотив
за извършване на престъплението, така и в план на лично негативно здравословно
повлияване, каквото безспорно влияние оказва употребата на наркотични вещества.
Израснала именно в това преходно време, обв.Т. е
станала подвластна на наркотична зависимост, като от години, както и понастоящем
полага усилия да преодолее своята физическа и психическа зависимост към опияти, включително и чрез субституираща
терапия в метадонова програма, за което по делото са
събрани безспорни доказателства. От събраните по делото доказателства, в
частност гласни доказателства –обяснения на обвиняемата, които напълно
кореспондират с писмените такива - предсъдебния
доклад и справката Програма за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица зависими към опиоиди при МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр. Варна, е видно, че обвиняемата полага усилия за преустановяване на приема на наркотици- което
е видно и от посоченото в цитираната справка, че от 18.04.2016г. няма периоди
на прекъсване посещението на програмата, редовно я посещава и е с отрицателни
тестове за употребата на вещества. Очевидно е, че обвиняемата идентифицира основния си проблем- зависимост
към наркотични вещества, търси решение на същия чрез посещение на субституиращи програми и е мотивирана да продължи да се
лекува, като държането на инкриминираното количество е инцидентна проява за обв.Т.. Видно от събраните по делото доказателства
обвиняемата е с добро образование, израснала е в устойчива семейна среда на
добре образовани родители и семеен кръг. Липсват каквито и да било данни
обвиняемата да е имала други противообществени прояви. Обвиняемата съгласно
приобщените по делото доказателства, не е оказвала съпротива на служителите
на полицията, предала е доброволно наркотика, съдействала в максимална степен
на разследването, признала е деянието от първия момент и това й поведение
продължава и в съдебна фаза. Същата е в сравнително млада възраст, подпомагана
е от семейния си кръг в не леката задача за справяне с наркотичната зависимост и
търси постоянна работа. Според събраните характеристични данни за нея, същата
се ползва с репутация на тих, скромен, възпитан и услужлив човек. Съдът имаше
възможност да добие непосредствена представа както за личността на обвиняемата,
така и за критичното отношение към
извършеното, осъзнато като грешка, отделно от това и за решимостта на обвиняемата
да скъса с миналото и употребата на наркотици, посредством мотивацията й да
продължи лечението си, което е видно и от обективните й действия.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че конкретното засягане
на защитените от престъплението обществени отношения е явно незначително, както
с оглед незначителните размер и стойност на наркотичното вещество, така и с
оглед данните за личността на обвиняемата, спрямо която очевидно вече
проведеното ДП и съдебно производство са оказали нужното въздействие.
Конкретната обществената опасност на деянието и дееца е била преувеличена и
оценена превратно и едностранчиво от страна на държавното обвинение. Тук следва
да се посочи, че реализирането на наказателната, съответно реализирането на административнонаказателната отговорност не е самоцел на
закона, тъй като справедливо е предвидена възможност за оценка на обществената
опасност на конкретното деянието през призмата на неговата малозначителност
и предоставянето на възможност на конкретното лице да се поправи и превъзпита,
и не на последно място да се лекува, за което то очевидно е мотивирано.
Реализирането на наказателната репресия
в случай като този би означавало да не се даде възможност на един човек
/в млада възраст/, да се развива без обременености в
житейския си път и да се развива като пълноценен член на обществото ни, като в
същото време не са предприети адекватни мерки за преследване на тези негови
членове, които разпространяват наркотичните вещества на младежите.
Поради всичко гореизложено съдът намери,
че в
настоящия случай обществената опасност на конкретната проява е явно
незначителна и не е оправдано третирането
й като престъпление, а следва да се предостави възможност на конкретното лице
да излекува зависимостта си и да се развива като пълноценен гражданин на
обществото ни.
В
горния смисъл са е и константната практика на върховната съдебна
инстанция- Решение № 870 от 17.10.2005 г.
на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о., Решение № 557 от 13.01.2009 г. на ВКС
по н. д. № 609/2008 г., III н. о., НК , Решение № 414 от 26.10.2009 г. на ВКС по н.д. № 429/2009 г.,
ІІ н.о.Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., НК, II н.
Р.414/09г. на ВКС, Решение № 148 от 18.06.2013г. на ВКС по н.д. 370/13г., Решение № 382 от 28.11.2014 г. на ВКС по н.
д. № 1107/2014 г., II н. о., НК, Решение № 68 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д.
№ 2000/2014 г., II н. о., НК, и много др).
Аналогични са мотивите на ВОС към решения по
ВНАХД №1620/2015г., ВНАХД 365/2016г., ВНОХД №639/2016г., ВНАХД №873/2016г.,
ВНАХД 333/2016г., ВНАХД №913/2016г., ВНАХД № 231/118г.
ВНАХД №
468/18г. и др.
Предвид гореизложеното съдът прецени, че
деянието, извършено от подс.М.Т., не съставлява
престъпление по смисъла на чл. 354 а, ал.5 вр.ал.3,
т.1 от НК, тъй като е с явно
незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК ,
поради което на основание чл.304 от НПК я оправда по възведеното й обвинение,
признавайки я за невинна.
Тъй
като обвиняемата бе призната за невинна на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът
постанови направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Тъй като притежаването на
наркотични вещества е забранено от закона, независимо от реализирането или не
на наказателната отговорност, на осн. чл.53, ал.2
б.“А“ от НК съдът отне в полза на Държавата вещественото доказателство –
остатък от наркотично вещество – хероин, съгласно Протокол №1053 от
01.11.2017г. от физикохимична експертиза, предадено на съхранение в ЦМУ, отдел
МРР – НОП гр. София, като постанови след влизане на решението в сила същото да
бъде унищожено по съответния ред.
Съдът
отне в полза на държавата вещественото
доказателство - 1 брой хартиен плик с надпис ВД – опаковки от наркотични
вещества – ДП 1505/2017г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, запечатан
с печати на БНТЛ, като постанови същото да бъде унищожено след влизане на
решението в сила.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ при ВРС: