МОТИВИ към присъда № 17 / 30.06.2015 г. по НОХД № 23 / 2015 г. по описа на Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимия П.А.А. е повдигнато обвинение, затова че на 31.07.2014 г. в
землището на град Котел, при условията на посредствено извършителство
(чрез шофьорите Р.Х.С. на товарен автомобил Урал с ДК № ******, Е.Г.Е. на
товарен автомобил Урал с ДК № ******, С.Т.П. на товарен автомобил Урал с ДК № *****
и Д.П.П. на товарен автомобил Урал с ДК № *********)
без редовно писмено позволително от горски фонд извозил 46.52 куб.м. дърва за
огрев на обща стойност 2512.08 лева, собственост на ДГС Котел, с което е
осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.235, ал.1
от НК.
В съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, представителят на РП Котел поддържа
обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита фактическата
обстановка за безспорно и категорично доказана и моли на подсъдимия да бъде наложено
наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да се отложи
за за три години изпитателен срок, и глоба в размер
на 2000.00 лева.
Защитникът на подсъдимия – адв. П.Н. ***, оспорва изцяло фактическите констатации, на
които се основава обвинението и в частност авторството на престъплението по
чл.235, ал.1 от НК. Изразява се несъгласие с правните изводи за приложението на
института на посредствено извършителство с
възражението, че в казуса липсват основанията за приложението му. Моли съда да
признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият П.А. не се
признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда да го оправдае.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събрания доказателствен
материал, намира за установено следното:
Подс. П.А.А. е
роден на *** г., със средно образование, не е осъждан, живее в село Кипилово,
община Котел.
Подсъдимият и св. К.С. се
познават добре, тъй като и двамата са родом от село Кипилово, община Котел.
Св. С. е едноличен
собственик, управител и представител на „Толерант
2009“ ЕООД, със седалище в град Сливен. В предмета на дейност на дружеството са
включени дърводобив, дървопреработка и търговия с дървен
материал и изделия от дърво. На 23.04.2014 г. между ДГС Котел, като продавач, и
„Толерант 2009“ ЕООД е сключен договор № ПО-04-49, по
силата на който продавачът е прехвърлил на купувача собствеността върху
прогнозни количества маркирана дървесина на корен от обект № 31, отдел 55К, а
купувачът се е съгласил да заплати за общото прогнозно количество от 702
пл.куб.м. 21979.62 лева, от които 20 % авансово, а за останалото количество
дървесина – след измерването му. Съгласно чл.2.4 от договора, предаването на
добитите асортименти се извършва след отсичане, извозване и рампиране
на временен склад и заплащане от купувача. Крайният срок на сечта е уговорен до
30.09.2014 г. На същата в полза на купувача е издадено позволително за сеч №
01700491, в което е посочено, че дървесината в отдел 55К е маркирана за сеч и
може да започне провеждане на сечта.
В изпълнение на договора
сечта започнала и първата дървесина била извозена на 09.07.2014 г. Св. С. и
подсъдимият се договорили подсъдимият да работи на сечището, като задължението
му било да измерва количеството добита дървесина, според което се плащало на
секачите и товарачите. Между тях не е сключен трудов договор, нито т.нар. от
тях „граждански“ договор в писмена форма.
По същото време дружество „Толерант 2009“ ЕООД извършвало сеч на дървесина и в
землището на село Катунище, община Котел.
На 31.07.2014 г. на обекта
край село Катунище били изпратени свидетелите А.А., А.А., С.К., В.А., Д.К., Т.К., Б.В., Д.С., Д.В., Ч.Ч. и И.Д., за да натоварят на камиони отсечените там дърва.
Посочените свидетели не са работници в „Толерант
2009“ ЕООД, а им било възлагано да извършват конкретна работа при необходимост.
Св. С. се обаждал на св. Т.К., по прякор „М.“, който организирал останалите
свидетели и ги водел с микробус там, където му посочел св. С..
На посочената дата на обекта
били изпратени и свидетелите Р.С., Е.Е., С.П. и Д.П.
– шофьори на товарни автомобили „Урал“. Св. С. управлявал автомобил с ДК № *****,
св. Е.Е. управлявал автомобил с ДК № *****, св. С.П.
управлявал автомобил с ДК № ******, св. Д.П. управлявал автомобил с ДК № *******.
Товарачите започнали да товарят на посочените четири автомобила отсечените
дърва в присъствието на служител на ДГС Котел, който измервал и маркирал
дървесината, преди да бъде натоварена. Подсъдимият също измервал дървесината,
за да се изчисли възнаграждението, което трябва да се плати накрая на
товарачите. Товаренето в село Катунище приключило надвечер, когато св. С.
наредил по телефона на подсъдимия и на шофьорите да се прехвърлят на обекта до
град Котел, накъдето изпратил и св. Т.Ш. - шофьор на ТИР марка „Волво“ с ДК № ******. Дървата трябва да се претоварят от
товарните автомобил „УРАЛ“ на големия ТИР. Св. Ш. спрял тира край главния път
Котел-Омуртаг в местността „Трите вятъра“, тъй като не можел да се движи по
горските пътища.
Подсъдимият, всички товарачи
и шофьори заедно с товарните автомобили влезли на сечището в отдел 55К, където
имало отсечени и приготвени за товарене дърва за огрев и товарачите започнали
да товарят и четирите автомобила „Урал“. Докато натоварят дървата, започнало да
се стъмнява. Товарните автомобили един по един започнали да напускат сечището и
да се придвижват към главния път до тира. Товарачите започнали да претоварват
дървата на тира и успели да напълнят ремаркето до около половината, което е видно
от приложения по досъдебното производство снимков материал.
Междувременно в РУ на МВР
Котел бил получен оперативен сигнал за незаконна сеч и извоз
на дървесина в местността „Трите вятъра“. Към посоченото място тръгнали
полицейски служители, между които св. Р.Р. и
разследващият полицай В. Б. Пристигайки на място, св. Р. видял как работниците
претоварват дърва от товарните автомобили „Урал“ на тира. Към момента на
проверката вече било тъмно. Огледът на местопроизшествието е започнал в 22:15
часа.
Установявайки, че се товарят
немаркирани дърва и без превозни документи, полицейските служители се обадили
на св. П.С. – към него момент директор на ДГС Котел, и ù съобщили за
констатираните нередности. Тя, от своя страна, се обадила на свидетелите Х.К. –
горски надзирател, и на С.С. – началник
горско-технически участък, които отишли на посоченото място и също установили,
че се товарят немаркирани дърва. Св. С. попитал защо са започнали извоз, без да съобщят и му било отговорено,
че били търсили М., а служител с такова име в ДГС Котел не работел.
Разследващият полицай
разпоредил всички автомобили да бъдат закарани заедно с товара в двора на
фабрика „Възраждане“ край град Котел, където на 01.08.2014 г. св. К. съставил
констативен протокол, в който, след извършеното измерване, отразил, че върху
петте товарни автомобила били натоварени общо 44.94 пр. куб.м. букови и 1.58
пр. куб.м. габрови дърва за огрев, без да са маркирани с контролна горска марка.
Според назначената в хода на
досъдебното производство съдебнооценителна
експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.И.,
пазарната стойността на дървесината към 31.07.2014 г. е 2512.08 лева.
Горните фактически
обстоятелства съдът установи след анализ на събраните в хода на съдебното
следствие доказателствени източници : обясненията на
подсъдимия А., показанията на свидетелите К.С., Х.К., С.С.,
П.С., Р.Р., Т.Ш., Р.С., С.П.,
Д.П., А.А., С.К., В.А., Д.К., Т.К., Б.В., Д.С.,
показанията на св. Е.Е., дадени в съдебно заседание,
както и тези, дадени по досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК, показанията на св. А.А., дадени в съдебно заседание, както и тези, дадени по
досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Д.В., Ч.Ч. и И.Д., дадени в хода на досъдебното производство и
приобщени чрез прочитането им на основание чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.5 от НПК, протоколи за оглед от 31.07.2014 г. и от 01.08.2014 г.,
придружени със снимков материал, както и останалите писмени доказателства, също
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК : досието на преписката
по сключване на договора за сеч, превозни билети, справки от КАТ за петте
товарни автомобила, трудови договори, сключени със свидетелите С. и К., както и
длъжностите им характеристики, справки за проведени разговори от мобилни
телефони, свидетелства и справки за съдимост.
Спорът по делото се свежда до
това дали подсъдимият е бил този, който наредил на четиримата шофьори да
извозят от сечището до тира немаркирани дърва и без превозен билет. Тази насока
на доказване е зададена от обвинителния акт, където е застъпена тезата, че
т.нар. „нареждане“ покрива признаците на посредствено извършителство.
В тази връзка са и основните противоречия между обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите. По делото е безспорно едно – че в ДГС Котел няма
ясно разписани правила за това как да се осъществява маркирането и извоза на дървесина. Директорката С. заяви, че практиката
била още от предния ден от „фирмата“ се обаждат било на лесничеите, било на нея
и да подадат устно заявка за планирания извоз. Св. С.
потвърди казаното от св. С.. Св. К. сочи, че на него му се обаждал св. С. и му
нареждал кога да отиде да маркира и да експедира. Обратно на твърденията на
посочените трима свидетели, св. С. твърди, че „би трябвало някой да се обади на
горските – някои от шофьорите или П.…По принцип шофьорите се обаждат на
горските“. Твърдението на св. С. се
опровергава както от показанията на свидетелите С., С.
и К., така и от показанията на четиримата шофьори, които отричат те да са
подавали заявка за предстоящ извоз. Отделно от това,
шофьорите твърдят, че подсъдимият, вече от сечището, се опитвал да се обади на
горския, но не успял да се свърже. Показанията на четиримата шофьори в тази им
част съдът игнорира като неверни и уговорени помежду им с цел отстояване на
защитната версия на подсъдимия – че започнали извоза
на дървата, защото подсъдимият не бил успял да се свърже с някой от горските
служители, който да маркира дървата – защото нямало обхват или защото
подсъдимият бил объркал номера, а шофьорите Е.Е. и Д.П.
пък лансират и други версии – че щяло да вали, а единият от камионите бил
затънал. Съдът, проследявайки интензивността на разговорите между ползваните от
св. С. и подсъдимия мобилни номера – № ********** от подсъдимия и № **********
от св. С., констатира, че навсякъде, където е бил подсъдимият, е имало обхват,
през целия ден са говорили със св. С., вкл. и след 20:00 часа, когато са
започнали извоза от отдел 55К. Абсурдно е подсъдимият
да е пропуснал да съобщи на шефа си, че не може да се свърже с никой от
горските служители и че си е позволил самоволно да разпореди извоз на немаркирана дървесина. Еднопосочно както
шофьорите, така и товарачите твърдят, че са предположили, че горският служител
щял да ги чака до тира, за да маркира. За съда тази изразена от свидетелите
увереност е твърде учудваща, тъй като никой – нито подсъдимият, нито св. С. се
е обадил за извършвания извоз в твърде необичаен
вечерен час.
Показанията на свидетелите в
останалата им част съдът кредитира и намира за достоверни. Несъответствията и
наличието на определени противоречия в показанията съдът намира не за
тенденциозни, а за нормални и обясними от гледна точка на нормалната човешка
памет, тъй като се дават показанията за факти, случили се преди година.
Съдът кредитира съдебнооценителната експертиза на вещото лице инж. И.И., изслушана и приобщена в хода на съдебното следствие,
тъй като я прецени за професионално изготвена и не са налице основания, които
да поставят под съмнение безпристрастността на вещото лице.
Протоколите за оглед са
съставени, съобразно изискванията на чл.128-130 и 156 от НПК, поради което са доказателствено средство за извършения оглед и за събраните
посредством огледа доказателства.
Останалите събрани по делото
писмени доказателство не бяха оспорени от страните и съдът ги кредитира и
анализира в съвкупност с останалите доказателствени
източници.
При така установеното от
фактическа страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият П.А.А. е невиновен, затова че на 31.07.2014 г. в землището на град Котел в условията на посредствено извършителство (чрез шофьорите Р.Х.С., управлявал товарен
автомобил Урал с ДК № *******, Е.Г.Е., управлявал товарен автомобил Урал с ДК №
*******, С.Т.П., управлявал товарен автомобил Урал с ДК № ****** и Д.П.П., управлявал товарен автомобил Урал с ДК № *****), без
редовно писмено позволително извозил от държавния горски фонд 46.52 куб.м.
дърва за огрев на обща стойност 2512.08 лева, собственост на ДГС Котел, поради
което го оправда по повдигнато обвинение за извършено по чл.235, ал.1 от НК
престъпление.
Посредственото
извършителство е налице, когато се мотивира или
улеснява едно наказателнонеотговорно за конкретно
извършеното престъпление лице (малолетно, невменяемо, заблудено, неосведомено и
др.) или когато едно наказателноотговорно пълнолетно
лице формално извършва действия, които запълват състава на престъпление, но без
да съзнава, че в обективната действителност тези факти са се осъществили по
определен начин, у него липсва съзнание за тяхната съставомерност,
което изключва интелектуалния елемент на умисъла и така се изпълва хипотезата
на „фактическата грешка“ по чл.14, ал.1
от НК. Конкретиката по делото налага изводи, различни
от тези, до които е достигнала РП Котел. Категорично се установи, че и
четиримата шофьори Р.С., Е.Е., С.П. и Д.П. са вменяеми и наказателноотговорни
лица, действащи с ясното съзнание, че извършват нарушение, извозвайки
немаркирана дървесина и без съответните позволителни. Шофьорите Р.С., Е.Е. и Д.П. са и достатъчно опитни и наясно с нормативните
процедури, касаещи извоза. Същото може да се приеме и
за шофьора С.П., който е бил шофьор само за три дни, но пък му е било обяснено
от св. С., че „трябва да има документ, за да извози дървата…и че на главния път
без билет не може“. Само няколко часа преди да започнал да извозват дърва от
отдел 55К, и четиримата шофьори са извозвали дърва от обект край село Катунище,
но в присъствие на горски служител, който издавал съответните позволителни за извоз и маркирал извозваната дървесина и е немислимо за
човек с нормално развит интелект да не направи съпоставка и съответно извод за
нередност.
Тъй като по делото не се
установи подсъдимият да е извозил дърва без позволително при условията на
посредствено извършителство чрез посочените четирима
свидетели, съдът го оправда по повдигнатото обвинение. Извън горното, съдът
прецени, че в рамките на изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактически положения, не са налице данни подсъдимият А. да е извършил друго
еднакво или по – леко наказуемо престъпление.
С оглед разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК
направените по делото разноски остават за сметка на органа, който ги е
направил.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: