Решение по дело №7561/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 06.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7561 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №385193 от 16.04.2018год., постановено по гр.дело №12824/2017 год. по описа на СРС, ГО, 126 с-в, „Т.Б.“ЕООД е осъдено да заплати на ищеца „У.д.Б.“ООД на основание чл.266, ал.1 вр.чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 1725 лева, представляваща част от общо задължение в размер на 17242,14 лева- незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 22.05.2015г., ведно със законната лихва от 01.03.2017г. до погасяване на задължението и 1020 лева разноски по делото.  

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника по делото. Поддържа се, че протоколът за приемане на басейна- предмет на договора е подписан от представител на инвеститора „В.В.Х.“АД, а не от възложителя по процесния договор. Приемане на обекта от инвеститора не било предвидено в договора. Довършителните работи по басейна не били предадени и от ответника на инвеститора, който пък от своя страна не бил заплатил тези СМР на ответника. Допускането на свидетелски показания за установяване функционирането и приемането на басейна било извършено в нарушение на процесуалните правила.  Претендира се отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска.  Претендират се и направените по делото разноски.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата и моли решението на СРС да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.266, ал.1 вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 1725 лева, част от сумата 17242,14 лева- възнаграждение по договор за изработка от 22.05.2015г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 01.03.2017г. до окончателното изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя относно приемането на процесното съоръжение. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че в закона не се съдържат формални изисквания относно начина на приемането на извършената работа. След като съоръжението е прието от инвеститора, който от своя страна е възложил изпълнението на целия обект на ответника, то следва да се приеме че извършената работата е приета и от ответника. Съгласно представения по делото констативен протокол, подписан от представител на инвеститора, ищецът е изпълнил всички възложени му от ответника СМР точно и в срок, като са извършени 72-часовите проби на басейна, при които не са установени недостатъци или отклонения и съоръжението е напълно функциониращо. Следователно не могат да бъдат приети възраженията на ответника- жалбоподател относно някакви неизвършени строително- монтажни работи. Тези възражения са и преклудирани, доколкото са направени след изтичането на срока за отговор на исковата молба. След като инвеститорът е приел извършената работа и е заплатил на ответника стойността на извършените СМР (видно от заключението на ССЕ), последният следва да заплати на ищеца дължимите суми за изработката на процесното съоръжение.  

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени съгласно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие с посочено заплатено възнаграждение в размер на 420 лева.

На основание чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №385193 от 16.04.2018год., постановено по гр.дело №12824/2017 год. по описа на СРС, ГО, 126 с-в.

ОСЪЖДА „Т.б.“ЕООД с ЕИК******** да заплати на „У.д.Б.“ООД с ЕИК********сумата от 420 лв. (четиристотин и двадесет лева)- разноски по делото за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/