Решение по дело №3454/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262286
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20211100503454
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, II-А въззивен състав в откритото съдебно заседание на 03.02.2022 г. в състав:

Председател: Мариана Георгиева

                                  Членове:   Виолета Йовчева                                                                               

Димитър Ковачев

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 3454 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от М.Б. чрез адвокат Т. срещу Решение № 20012475 от 15.01.2021г., постановено по гр. д. № 63750/2019г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в, с което е уважен, предявеният срещу жалбоподателя от ЕС на адрес в гр. Пазарджик, ул. „*****, иск за заплащане на такси  за управление и поддръжка на общи части в ЕС ведно със законна лихва и разноски.

С жалбата моли решението да се отмени като недопустимо, неправилно и немотивирано.

Оспорва се активната легитимация на ищеца и надлежното му представителство в процеса. СРС не се произнесъл по възражението в тази насока и така не разпределил правилно доказателствената тежест. Неправилно указал на ответника да представя доказателства за това възражение макар да се твърди отрицателен факт.

Не било установено Д.С.да е председател на ЕС и нямал право да представлява етажната собственост.

Нямало доказателства за регистриране на етажна собственост на този адрес с посочени органи, собственици, адреси и т.н. нямало доказателства за собствениците и техните дялове. В събрани по делото доказателства от агенция по вписванията се установявало в посочените от ищеца протоколи от общи събрания са участвали лица които не били собственици.

Тази етажна собственост не била избирала и не се представлявала от това лице като председател. Не били вземани решения на ЕС по протоколите, които били представени. Нямало представени списъци на присъствали лица, покани за свикване, не били посочени проценти от гласуване.

Горното сочело на упражняване на чужди права.

Съдът изопачил показанията на свидетеля, не обсъдил всички доказателства.

Не било обсъдено и възражението, че имота собственост на жалбоподателя е обособен със самостоятелен вход и няма връзка (не е част) от етажната собственост.

Нямало доказателства за провеждани ОС на ЕС през 2016,2017 и 2018г. Нарушаването на правилата за свикване и провеждане на ОС било основание за недействителност на решението.

Постъпил е отговор с който жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС намира решението за валидно, като постановено от законен състав на съда по спор подведомствен на съдилищата и в изискуемата форма и реквизити.

Решението не е недопустимо.

Оплакванията касаещи активната легитимация на ищеца от гледна точна на качеството „Управител“ на етажната собственост на Д.Ц.С., съответно относно валидно възникване на процесуална представителна власт на адвокат Ц. са неоснователни.

С исковата молба е представен Протокол от ОС на ЕС на адреса от 20.12.2018г. в който се съдържа избор на Събев за управител. Този протокол доказва неговото качество на управител на ЕС, чието възникване не се обуславя от регистрацията му като такъв по реда на чл. 46б от ЗУЕС (поради което е ирелевантно дали са събрани доказателства в тази насока или не).

Управителя по силата на закона (чл. 23, ал. 4 ЗУЕС) представлява пред съда (съответно може да учредява представителна власт за адвокат) етажните собственици по дела срещу друг етажен собственик относно неизпълнение на решенията на ЕС. В доказателствена тежест на ответницата е било да докаже, че е оспорила взетите на това ОС на ЕС решения по специалния ред на ЗУЕС (чл. 40). Такова твърдение и доказателства няма по делото, поради което искът е подаден от надлежен процесуален представител. Надлежно е посочено и за какви вноски се търси изпълнение на решение на ОС на ЕС -уточнителна молба на ищеца от 20.07.2020г. посочва разходите, за чието покриване е било взето решение през процесните 3 години и исковата молба не е нередовна. Това са разходи попадащи в приложното поле на §1, т. 11 от ЗУЕС - за управление и поддръжка.

По същество решението е правилно. Оспорването на решения на ОС на ЕС както се посочи е подчинено на специален ред установен в ЗУЕС и в преклузивен срок. В случая в отговора на исковата молба не е имало нито оспорване, че са проведени твърдените в исковата молба ОС на ЕС, нито твърдение, че решенията взети на тях са оспорени надлежно по съдебен ред и не може след срока по чл. 131 (доколкото се касае за обстоятелства които няма как да не са били известни на ответника) ГПК (в първо задание по отношение на протокола от 13.12.2017г. и във въззивната жалба (по отношение на другите два) да се релевират такива оплаквания.

Предвид на липсата на доказателства и твърдения, че решенията са отменени по съдебен ред те обвързват жалбоподателката и тя дължи заплащане на определените за нея като етажен собственик суми. Тя не е оспорила квадратурата на нейния имот.

Показанията на свидетеля доколкото са за оборване на протоколи от ОС на ЕС следва да се игнорират, защото извън специалния исков ред по чл. 40 ЗУЕС оспорване на решения на ОС на ЕС е недопустимо.

Неоснователно е оплакването за недължимост на суми поради наличие на отделен вход за нейния обект. За такъв вход доказателства няма, но и да имаше това не освобождава собственика от задълженията му за плащане на определените му вноски предвид нормата на чл. 51, ал. 6 вр. с ал. 5 ЗУЕС,, които предвиждат, че и при отделен вход се дължи сума каквато дължи и всеки от останалите етажни собственици съгласно решението на ОС на ЕС.

Предвид липсата на други оплаквания решението е правилно и следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски за въззивното производство има само ищецът, който обаче не е претендирал такива за въззивно дело.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ   :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20012475 от 15.01.2021г., постановено по гр. д. № 63750/2019г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       Членове: 1.                                      2.