№ 150
гр. Ловеч, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20244310200365 по описа за 2024 година
С Електронен фиш Серия К № 9042930 на ОД на МВР Ловеч на М. З.
Н., ЕГН: ********** от с.** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка
с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 1200.00 лева за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това,
че на 22.10.2021 г. в 16:20 часа в обл.Ловеч, с.Българене, на път І – 4, км.
55+900, с посока на движение от гр.Варна към гр.София, при максимално
разрешена скорост 60 км/ч, заснето с АТСС тип мобилна система TFR1-M и
отчетен толеранс от минус 3 км/ч с МПС «Мерцедес Ц 320 ЦДИ» с рег.№ **
**** ** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 629. Посочено е, че при
разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 113 км/ч, като е налице
превишаване на разрешената скорост с 53 км/ч. Нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/4742198 на 15.06.2021 г.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят М. З. Н., който
го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като е издаден в
нарушение на материалния и процесуалния закон, не са спазени
императивните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно нарушението да
е установено и заснето в отсъствие на контролен орган и нарушител. Оспорва
и обстоятелството, че използваното техническо средство е от одобрен тип,
1
както и че към момента на използването му е преминало проверка. Поради
изложеното моли съда да отмени обжалвания ел.фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не
се явява и пълномощника му адв. П.. Представено е писмено становище и
списък за разноските.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпращат
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, с оглед представените доказателства от ОД
на МВР-Ловеч, а именно разпечатка от АИС АНД, че ел.фиш е получен от
жалбоподателя на 25.04.2024 г. и жалбата е подадена по пощата на 29.04.2024
г. до РС-Ловеч и е входирана на 30.04.2024 г., но по същество е
неоснователна.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средства не са допуснати сочените в жалбата и писменото становище
нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е
описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение
по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със
скорост 113 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 53
км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - Път-І-4,
км.55+900, с.Българене, извън населено място, което е именно този пътен
участък, автоматично изписан в снимковия материал и съгласно представената
от ОПУ-Ловеч схема на пътния участък. Нарушението е безспорно
установено от приложената разпечатка от техническото средство и
приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство.
В приложената разпечатка изрично е отразено,че превишената скорост е 116
км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс е 113 км/ч, като тази
скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено,че е отчетен
толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел
предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на
автомобила отговаря на марката и модела, заснети от АТСС. Направено е
пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
2
Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата
на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се
санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при
забрана за превишаване на определена скорост,въведена с пътен знак.
Обстоятелството, че на мястото на нарушението присъства п.з. В26 – 60 км/ч е
видно от представената схема на пътния участък/л.49/ и е съобразено в ЕФ при
определяне на правната квалификация на нарушението и посочването на
санкционната норма. Следва да се има пред вид, че въведения с измененията
на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011г./ електронен фиш представлява специфичен,
административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна
форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи
образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 от
ЗАНН.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на
&6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена
скорост от 113 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която
не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало
ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е бил засечен с с техническо средство - мобилна система за
контрол на скоростния режим TFR1-M 629, одобрена на 24.02.2010 год., със
срок на валидност до 24.02.2020 година, който фиксира скоростта на
превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на
движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835 издаден от БИМ на 24.02.2010 г., протокол за проверка № 4-23-
20 от 04.11.2020 год., от който се установява по безспорен начин
техническата годност на използваното в случая техническо средство. Тук
следва да се отбележи, че съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. Съгласно §7 от ПЗР на ЗИ средства за измерване в употреба,
които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата,
които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при
последващите проверки се установи съответствие на метрологичните им
3
характеристики с изискванията към тях, което в случая е налице и се
установява от приложения към делото протокол от последваща проверка.
Съгласно чл. 43 ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя
със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/11.09.2018г. на
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на
скоростомери, съгласно чл.31 от заповедта е една година. Предвид това,
следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е
извършено с годно техническо средство. Видно от електронния фиш вида,
наименованието и номера на техническото средство присъства, като от
приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния
режим/на гърба/ също е видно и точното наименование на използваната
система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не
е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на
нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по
издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити,
поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26
февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите,
легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР
на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за
4
защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика
като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със
санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се
налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С
оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва
да намери проява общият принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или
чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш
същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна
да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от
представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на
техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая
Й.Ц., което е видно от представената разпечатка от информационната система,
от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата,
попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на
нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено
ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и
превишението на разрешената скорост. Обстоятелството, че нарушението е
извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание
на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. При
издаване на ел.фиш е спазена и процедурата,същият да бъде предявен на
собственика. Срещу жалбоподателя е издаден ЕФ и същият не е възразил, че е
собственик на въпросния автомобил и не е заявил да е предоставял
автомобила на друго лице. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП/действащ към
датата на нарушението/ регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се
изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна
разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата
или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
5
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото
писмени доказателства жалбоподателят, след получаване на ел.фиш не е
депозирал визираната в чл.189, ал.5 от ЗДвП писмена декларация, като в
дадения от закона срок, както и към настоящия момент не е подал писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Последният,
видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил
констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява,
че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е
направил и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези
съображения съдът приема,че правилно е санкциониран жалбоподателя, като
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-
532 от 12.05.2015г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол
с рег. № 359р-21532 с дата на използване 22.10.2021 г. по описа на ОД на МВР
гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо
средство на 22.10.2021 г., от който е видно къде е бил разположен
автомобилът с техническото средство, в какъв режим е работело същото,
посока на задействане, както и номера на служебния автомобил, оборудван с
мобилно АТСС. Видно е още местоположението на мобилната система,
посока на движение на контролираните МПС, въведено ограничение на
скоростта, начало и край на работния процес, брой установени нарушения.
Освен цитирания протокол е представена и снимка с разположението на
служебния автомобил, използван за измерване на скоростта от мобилно АТСС,
т.е. спазени са изискванията на чл.10 от наредбата. Съдът намира за правилно,
че в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП/
Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,бр.54 от 2017 г.,
действащ към момента на нарушението/ гласи: „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение.” Съгласно легалната дефиниция по §6
т.65 /нова, ДВ бр.19/ 2015г./, „автоматизирани технически средства и системи”
6
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП
Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015г./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение,
като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата
за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената
нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към
настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат
да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за
използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване
от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС
/чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС. Разрешението,
дадено в посоченото Тълкувателно решение /че в хипотезата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се
осъществява само със стационарно техническо средство, което е
предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
7
контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в нормативната
регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически
средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва
по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания.
След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че
издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат
установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или
система,, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Не е необходимо в ЕФ
да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена
скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл.165,
ал.2,т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр. 54 от
2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ и не предвижда
обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на
чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по
никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и
записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на
доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър.
В обстоятелствената част на обжалвания ЕФ е посочено, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ Серия К № 4742198, като е отразена дата на влизането
му в сила – 15.06.2021 г. и за какво нарушение е издаден и наказващият орган
е представил към преписката ЕФ Серия К № 4742198 на ОД на МВР Пловдив,
както и справка от АИС АНД, от които е видно, че с ЕФ Серия К № 4742198
8
жалбоподателят е бил санкциониран за извършено от него на 14.06.2020 г., в
17:21 часа по републикански път II-86, км.19+240, в посока гр.Асеновград
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 във вр.
с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 50 лева. От
разпечатката от автоматична информационна система на Сектор Пътна
полиция, е видно, че този електронния фиш е издаден на 22.04.2021 г., връчен
е на жалбоподателя на 31.05.2021 г., влязъл в законна сила на 15.06.2021 г. и
наложената глоба дори е заплатена, поради което не приема възраженията за
липса на доказателства за повторност на нарушението.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО
законосъобразно е квалифицирал и приложил административно наказателната
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, предвиждаща наказание за повторно
извършено нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Отразена е и привръзката със
съответната хипотеза от основния състав на нарушението, а именно чл.182,
ал.2, т.6 от ЗДвП. Както беше посочено по - горе, с електронния фиш
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП за това, че при управление на МПС е превишил разрешената скорост на
движение от 60 км/., предвидена за движение извън населено място, тъй като
се е движил с 113 км/ч. За превишаване на разрешената максимална скорост
санкциите са установени в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, вида и размера на
които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване
на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед
обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено
място /ал. 1/ или извън населено място /ал. 2/, като са предвидени и по-тежко
наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението /ал.
3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4/ и системно такова/ал. 5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено
нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на същата разпоредба, а именно глоба в двоен
размер спрямо предвидения за съответното нарушение, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Както се
посочи, приложената административнонаказателна разпоредба на чл. 182, ал.
4 ЗДвП е обвързана със съответната хипотеза по ал. 2, като описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение
9
в обстоятелствената част на електронния фиш /превишаване на скоростта
извън населено място и стойността на конкретното превишение, изчислено
коректно на база измерената скорост, намалена с допустимата грешка при
измерването/, ясно сочат, че жалбоподателят е наказан за повторно извършено
нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, наказуемо с глоба 600 лв., чийто
двоен размер съответства на наложената с ЕФ глоба в размер на 1200 лв.
Описанието на нарушението дава ясна информация на нарушителя, че е
наказан за повторно превишаване на разрешената скорост извън населено
място, тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение – превишена
скорост с цитирания издаден и влязъл в сила електронен фиш. Съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът
придава на АУАН, респективно на ЕФ значението на доказателствено
средство, което може да бъде опровергано от събраните в хода на съдебното
или административното дирене доказателства или да бъде изключено от
доказателствения материал, ако бъде проведено успешно оспорване на
посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за
осъществени посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат
опровергани от събраните по делото доказателства, включително
представените от АНО, като в конкретния случай описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал. 11
от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Както е посочено и по – горе визираният в
обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ повторността
/електронен фиш Серия К, № 4742198 е приет като писмено доказателство по
делото. От съдържанието му се установява, че с него на основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, жалбоподателят е наказан за същото по вид
нарушение - чл. 21, ал.1 от ЗДвП, както и че е влязъл в сила на 15.06.2021 г.
Следователно процесното нарушение, извършено на 22.10.2021 г., попада в
10
рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33 от ЗДвП и е повторно извършено,
като е без значение колко време е изминало между двете нарушения, тъй като
закона обвързва повторността не с датата на извършване на предходно
нарушение, а с датата на влизане в сила на акта, с който е наложено наказание
за това нарушение.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са
подведени от административно наказващия орган под нормата на чл. 182, ал.
4, във връзка с ал. 2, т. 6 от ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от
хипотезата й, и законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана
на основание този по-тежко квалифициран състав на нарушение, като
изложените възражения в жалбата за липсата на повторност са неоснователни.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място, извършено повторно, санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 2, т.6 от ЗДвП, а
именно двоен размер на предвидената за съответното нарушение глоба,
индивидуализирана в зависимост от стойността на превишението на
скоростта. В случая скоростта е превишена с 53 км/ч. /стойност, получена след
приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 6 от
визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост 50 км/ч наказание, определено в абсолютен
размер – глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50
km/h глобата се увеличава с 50 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За повторно нарушение по чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т. е.
глоба в размер на 1200 лева, каквото е наложено на жалбоподателя на
основание чл. 182, ал. 4, във връзка с ал.2, т.6 от същия закон.
Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение
на чл.28 от ЗАНН, въпреки че такава преценка е допустима по действащия
към датата на извършване на нарушението закон. От една страна от
представената справка за нарушител/водач /л.31-л.35/ е видно, че
жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения на ЗДвП, а от
11
друга не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия
вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. Следва да се има предвид и
това, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя най-общо
казано през последните години е една от основните причини за настъпването
на пътно транспортни произшествия с тежък резултат/телесни повреди или
смърт/, което завишава обществената опасност на деянието и всеки
компромис по отношение на такова деяние би бил неуместен.
По изложените съображения, съдът приема, че нарушението е
безспорно доказано, в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 9042930 на ОД на МВР
Ловеч, с който на М. З. Н., ЕГН: ********** от с.** е наложена на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в
размер на 1200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12