№ 54
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Поля М. Георгиева
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело №
20241450101359 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
М. И. М. от с. Горна Кремена, чрез адв. Д. Г. от АК- Ловеч, е депозирала искова
молба против „Вивус.БГ“ ЕООД със седалище и адрес на правление гр. София, с искане
съдът да признае за установено, че Договор за кредит №**********/24.07.2023 г., сключен
между М. И. М., ЕГН ********** и "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК ********* е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 55, ал. 1, предложение
първо от ЗЗД да осъди "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ищцата сума в
размер 300.00 лв., която сума представлява сбор на заплатени при изначална липса на
основание суми.
В условията на евентуалност, моли за решение, с което да се признае, че клаузата,
уреждаща закупена допълнителна услуга „бързо разглеждане“ от Договор за кредит
№**********/24.07.2023 г., сключен между М. И. М., ЕГН ********** и "Вивус.БГ" ЕООД,
ЕИК *********, е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
В условията на евентуалност, моли за решение, с което да се признае за установено,
че клаузата, уреждаща закупена допълнителна услуга „такса за удължаване“ от приложените
анекси към Договор за кредит №**********/24.07.2023 г., сключен между М. И. М., ЕГН
********** и "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК *********, е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2
ЗПК.
Исковете са с правно основание чл.22 ЗПК, вр. с чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, във вр. с чл. 26
ал.1 , пр.1 ЗЗД, чл.26, ал. 1 ЗЗД
По делото са събрани писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че на 24.07.2023 г. между ищцата в качеството си на
„Кредитополучател“ от една страна и ответника "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК *********, в
качеството му на „Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за кредит №********** ,
при следните условия: 200.00 лева главница; 40.94% годишен лихвен процент; 49.6%
1
годишен процент на разходите; 30 дневен срок на кредита; 252.86 лева - обща сума,
дължима от кредитополучателя; 46.13 лв. - такса за бързо разглеждане.
При кандидатстване за кредит на уебсайта на ответника - https://www.vivus.bg/
Потребителят има две опции - дадената по презумпция „Искам бърз заем до 15 минути“ и
чак когато потребителят умишлено махне отметката на въпросното „Искам бърз заем до 15
минути“ се появява текст, съгласно който средното време за разглеждане на кандидатура е 7
дни.
По начинът по който е организирана процедурата за кандидатстване потребителя още
с влизането си на сайта на ответното дружество започва кандидатурата си с избрана не от
него „допълнителна услуга“ и се изисква допълнително действие за да не използва тази
услуга.
Съгласно чл. 4.1.-4.5. от Общите условия към договора за заем Кредитополучателят
може да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит при
което да получи отговор на искането си в срок до 15 (петнадесет) минути от изпращането на
запитването.
За въпросната услуга Кредитополучателят дължи т. нар. Такса за бързо разглеждане,
която кредиторът изчислява спрямо сумата на кредита. В процесния случай тази такса е в
размер на 46.13 лв. при главница в размер 200.00 лв. или почти 25% от сумата.
Ищцата сключила договора за заем, но в деня преди падежа на вноската е била в
невъзможност да погаси задължението си и е сключила с ответното дружество, съгласно чл.
13 от ОУ Анекс за удължаване на срок, за което също е платила такса.
През целия период от сключване на договора за заем до датата на настоящия иск
ищцата е сключила множество поредни анекси с кредитора за удължаване на срока и за
допълнителни суми. Към всеки един анекс за допълнителна сума е била начислявана
допълнителна върху вече начислените такси „бързо разглеждане“, а към всеки един анекс за
удължаване на срока е начислявана допълнителна такса за това (7 дни - 85 лв., 14 дни - 159
лв. и т. н.)
Счита, че таксата за бързо разглеждане и последващите такси платени за промяна на
падежната дата следва да бъдат включени в ГПР. Видно от съдържанието на договора за кредит:
„Изчисленият по-горе ГПР не включва разходите, които Кредитополучателят може да се
наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксите за
допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово
искане.“, същите определено не са.
Видно от сключеното споразумение за изготвяне на погасителен план от 23.11.2023 г.
предоставените суми по процесния договор за кредит са в размер на 1,100 лв. В случая
ищцата е заплатила обща сума в размер на 1,400 лв., като кредиторът продължава и към
днешна дата да й изисква огромни суми за предсрочно погасяване на заема.
Счита, че договорът е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР и сумата
в размер на 300 лв., съобразно чл. 23 ЗПК е платена при изначална липса на основание.
Счита, че клаузата уреждаща такса за бързо разглеждане е в противоречие с
разпоредбите на ЗПК и в частност чл. 10а ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, каквото представлява бързото разглеждане на искането
за кредит. В случая таксата за бързо разглеждане на документи представлява именно такса,
свързана с усвояване и управление на кредита, поради което счита, че същата е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
2
Нещо повече, тази такса не е включена в годишния процент на разходите по кредита,
съответно заобиколена е и нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което е отделен довод да се
прогласи нищожност на клаузата, на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК - задължение на
кредитора по договора е да посочи точен (верен, коректен) процент на общите разходи по
кредита, при което всяко неточно посочване заобикаля закона. Казаното важи дори в
хипотеза, в която годишния процент на разходите няма да надвиши законовия праг, ако в
него се включат тези допълнителни плащания по договора, както и в хипотезата, в която
точния процента на разходите е по - нисък от посочения в договора, тъй като и в двата
случая, е налице като резултат заобикалянето на закона.
За пълнота, следва да се отбележи, че в българското право, общото понятие за такса е
стойността на оказана от администрацията или друго публично тяло услуга, като самата
такса има за цел единствено да възстанови направените от оказалия услугата разходи, до
себестойността на последните. Таксата няма и не може да има за цел обогатяването на лицето, което
оказва тези услуги.
Следва да се отбележи фактът, че таксата е в значителен размер в процентно
съотношение от размера на получения заем, с което безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод
за нарушение, водещо до нищожност.
Дори обработката на искането за кредит да се е случило в рамките на 15 минути, това
не обосновава цена на посочената услуга в размер на почти 1/5 от размера на
предоставената главница. Твърди, че чрез посочената клауза е налице скрито оскъпяване на
кредита и се постига забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора,
поради което, съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, е нищожна.
Следва да се има предвид, че всяка нееквивалентна такса по договор между
равноправни субекти всъщност прикрива възнаграждение на кредитора (ако се дължи и при
точно изпълнение) или неустойка (ако се дължи в хипотеза на неизпълнение). Затова и
таксата, ако e „доброволно“ (а тя не е в настоящия случай) договорена или платена, следва
да залегне като елемент на годишния процент на разходите, което не е направено, и оттам -
заобиколена е нормата на чл. 19 от ЗПК в частта, предвиждаща максимален размер на
годишния процент на разходите по кредита.
Предвид гореизложеното, счита таксата за бързо разглеждане на искането за кредит с
която кредиторът е начислил допълнително суми от Договора за заем за нищожна на
основание чл. 10а ал. 2 и чл. 19 ал. 5 от ЗПК, като противоречаща на добрите нрави по ЗЗД и
неравноправна съгласно ЗЗП.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдържанието на Договора за заем и
анексите към него счита, че и клаузата уреждаща такса в тежест на потребителя при
удължаване на срока по договора за нищожна поради следното:
В чл. 13 от ОУ към Договора за заем е предвидена допълнителна услуга "Удължаване
на срока за връщане на кредита", която услуга предвижда удължаване на срока на връщане
на кредита срещу заплащане на определена сума, съобразно Тарифата на Кредитора. Поради
невъзможност да върне цялата сума на ищцата е предложена опцията да сключи анекс към
3
договора за удължаване на срока за връщане на сумата, която услуга се заплаща. По силата
на този и последващите анекси същата е удължавала срока за издължаване на различни
периоди, за което е плащала допълнителни суми които не са били отчетени към дължимите
по кредита вноски.
На първо място счита, че удължаването на срока за връщане на кредита със 7, 14 или
30 календарни дни над първоначално определения срок за връщане на кредита не
представлява услуга по смисъла на ЗЗП и ЗПК, поради което не следва да се дължи
заплащане за нея. Същата по същество няма характеристиката на услуга по смисъла на ЗПК,
тъй като представлява предварително уговорена евентуална (под условие) промяна в
съдържанието на кредитното правоотношение, което по принцип (при добросъвестно
поведение на кредитора) може винаги и по всяко време да бъде договорено между страните -
арг. от чл. 20а, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.
Със заплащането на определена от кредитора сума за удължаване срока на връщане на
сумите по договора по същество длъжникът си „закупува" едно по-блогосклонно поведение
от страна на кредитора при определени предпоставки. Това води до извода за наличие на
недобросъвестно поведение от страна на кредитора, който принуждава длъжника да заплаща
допълнителни суми, за да си осигури длъжникът по-благоприятно кредиторово поведение.
Подобни уговорки противоречат на добрите нрави, респ. на добрите търговски практики при
предоставянето на кредит, тъй като кредиторът третира по различен начин едни
кредитополучатели от други в случай на забава в зависимост от това дали е получил или не
допълнително възнаграждение. Също така смята, че размерът на всяка една от таксите
оскъпява по скрит начин кредита, доколкото тази сума не се вписва в ГПР, като включването
на сумите по горецитираните анекси и респективно увеличаване на срока, относим към ГПР
ще надвишава законоустановения императивен максимум, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Нещо повече, тази услуга - за продължаване на първоначално уговорения падеж по
договора е свързана с управлението на кредита, доколкото принципно касае промяна на
условията по договора, за което се изисква съгласието и на двете страни, като е без значение
коя от страните иска тази промяна, тъй като без съгласие на другата, същата е невъзможна.
В този смисъл, ако на клиента е предоставена възможност да поиска промяна на срока на
договора, независимо от причината за това, се касае за действия, свързани с управление на
кредита, изискващи съответно поведение и на двете страни по договора, а същото не
представлява допълнителна услуга, без наличието на която длъжникът да няма право да
предоговаря условията по кредита си, в частност касаещи крайния падеж. Напротив -
законодателят не забранява на страните възможността да предоговарят условията по
договора, поради което това е законово предвидена възможност, а не предоставена такава от
кредитора на длъжника, за която той да му дължи възнаграждение. По този начин реално се
плаща за права, които потребителят има, което е недопустимо от гледна точка на принципите
на добросъвестност и справедливост.
Счита, че в процесния случай липсва каквато и да е еквивалентност на насрещните
престации, защото цената на тази услуга надвишава многократно размера на лихвата на
забава, която би се дължала, ако липсва плащане на падежа. Затова клаузата води до
4
значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя и така тя се
явява нищожна. В този смисъл наличието на клауза в анекса към договора, предвиждаща
начисляването на допълнително дължима такса за удължаване на срока на падежа със 7, 14
или 30 дни, наред с лихвите за забава и с другите дължими суми по договора, е в разрез с
разпоредбите на чл. 143 т. 8, т. 8а и т. 13 ЗЗП.
Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, и е недопустимо под формата на "такса" кредиторът да начислява други дължими
от потребителя суми, различни от лихвата.
Предвид гореизложеното, счита таксата за удължаване на срока за издължаване на
кредита за противоречаща на добрите нрави, нищожна на основание чл. 10а ал. 2 и чл. 19 ал.
5 от ЗПК и неравноправна съгласно ЗЗП.
С оглед гореизложеното и съдържанието на Договора за заем счита, че същият е
недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания.
В случая уговорената в процесния договор допълнителна услуга „такса за бързо
разглеждане“ в размер на 201.15 лв. е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР (индикатор за общото оскъпяване
на кредита) - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК. Същото важи и за и допълнителните
„такса за удължаване на срока“. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ
разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съгласно т. 2
"обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС - решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи
5
по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
В случая възнаграждението за допълнителни услуги не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР от 49.70 %. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за допълнителна услуга подлежи на
заплащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин
е установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е посочено при
определяне на годишния процент на разходите. Ответникът - кредитодател е обявил
параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия кредит по начин, изключващ възможността
за възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова тежест, като е
предложил отделно цени на кредита и на допълнителни услуги и е оповестил годишен
процент на разходите, без да включи в него значителния добавен разход за възнаграждение
за допълнителни услуги. Така уговорената такса не е включена в оскъпяването на ползваната
сума, което води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от
своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащането й (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и
липса на основание за дължимост на това вземане.
С решение от 21.03.2024 г. по дело С- 714/22 на Съда на ЕС (С.Р.Г. срещу „Профи
Кредит България“ ЕООД), е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за
потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Счита, че невключването на разхода за допълнителни услуги в оповестения ГПР има
за цел да прикрие действителните разходи по кредита. Същевременно твърди, че клаузите не
са индивидуално уговорени, същите са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия, какъвто е настоящият. Такова разрешение е дадено и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а,
т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора
6
сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от
договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. Предвид съдържанието на договора считам, че може да се направи
обоснован извод, че договора е бланков и изготвен при предварително посочени от
кредитора условия.
Предвид гореизложеното и съобразявайки практиката на СЕС счита, че таксите за
допълнителни услуги по процесния договор за потребителски кредит отговарят на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включат в общия разход по кредита .
В процесния договор не е посочен действителният размер на ГПР и кои компоненти
са взети предвид при определянето му. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че е
изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Тази част от сделката е
особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви
изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени
обхвата на поетите от него задължения. Затова неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК
Счита процесния договор за потребителски кредит за недействителен на основание
чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. /така и Решение № 848 от 26.06.2024
С отговора се потвърждава, че на 24.07.2023 г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК
********* като Кредитодател и от М. И. М. като Кредитополучател, е сключен Договор за
кредит № ********** в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния
Договор, Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя първоначалната сума в
размер на 200 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е за период от 30 дни и е
с падежна дата 23.08.2023 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в
размер на 6.73 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в
размер на 46.13 лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало
да погаси на падежната дата, е бил на стойност 252.86 лева.
Редът и условията, по които на Кредитополучателят е отпуснат кредита, се уреждат в
Договор за кредит ********** и Общите условия към него. Запознаването с последните е
задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Като
задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде завършена заявката за
кредит, кредитоискателят задължително се запознава с избраните специални параметри и
Общите условия по кредита. Предоставянето в собственост на посочената в Договора сума
от Кредитодателя на Кредитополучателя, съставлява изпълнение задължението на
Кредитодателя - да предостави поисканата от Кредитополучателя сума и създава
задължение за същия - да заплати на Кредитодателя посоченото в Договор за кредит №
********** задължение така, както е уговорено между страните и спрямо формалната
природа и задължителни реквизити на договора за потребителски кредит.
Още на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри по Договора и преди
7
неговото сключване, се предоставя Стандартен европейски формуляр (СЕФ), който съдържа
относимата по договора информация - размер на заявена за отпускане сума, дължима
договорна лихва, размер на такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо
разглеждане, ако такава е заявена, общ размер на задължението, падежна дата и др. Това се
случва в момента, в който Кредитоискателят е влязла в сайта www.vivus.bg и е избрала
сумата и срока, за които кандидатства. На този етап ищцата е била задължена внимателно да
се запознае със съдържанието на Стандартния европейски формуляр като е имала
възможността да откаже ползване на допълнителни услуги, да пожелае да измени срока на
Договора или да откаже заявката за кредит. Същият е бил изпратен и в електронен вариант,
на посочения от г-жа М. електронен адрес за кореспонденция, а именно: maia
*********@***.**.
Кредиторът предоставя възможност на Кредитополучателя да заяви изрично
допълнителна услуга бързо разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит.
Услугата бързо разглеждане е допълнителна и незадължителна услуга, която се предоставя
при изрично искане от страна на Кредитоискателя и гарантира обработка на Искането и
предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането му. За заявката на
допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на Искането за кредит,
Кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане. Последната се изчислява спрямо
сумата на кредита и срока на Договора за кредит, съгласно Тарифа на Кредитора, налична
на Началната страница на www.vivus.bg.
В стандартния случай и когато не е заявена допълнителната услуга за бързо
разглеждане, съгласно т. 4 от Общите условия към процесния Договор, Кредиторът се
задължава да даде отговор на Кредитополучателя дали Искането за отпускане на кредит,
изпратено от Кредитополучателя е одобрено в срок от 7 (седем) календарни дни, считано от
получаването му, като се свърже с Кредитополучателя и му даде изричен отговор. Преди да
бъде одобрена заявката за кредит, дружеството извършва оценка на кредитоспособността на
заявителя, в това число съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР,
справки в НОИ, НАП, МВР и други. В процесния случай изрично заявената услуга за Бързо
разглеждане гарантира обработка на Искането и получаването на отговор в рамките на до 15
(петнадесет) минути, което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно
този факт обуславя начисляване на процесната такса.
Съгласно допустимата възможност, М. М. се е възползвала от правото си и е заявила
получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за
отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената такса. Услугата е предоставена
изцяло и без забавяне, веднага след постъпването на Искането за отпускане на кредит в
системата на Дружеството. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е
посочена както на етап преддоговорна информация (обективирана в СЕФ), така и в
Специалните условия на Договора за кредит. Именно поради тази изначално ясна и за двете
страни насрещна престация при и по повод на изрично заявената и предоставена
допълнителна незадължителна услуга, ищецът е бил обвързан със заплащането й.
Допълнителната услуга за Бързо разглеждане не е задължително условие за получаване на
8
заявената сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит.
Съгласно т.10.1. от Общите условия на Договора, всеки Кредитополучател има право
да кандидатства за отпускане на суми в рамките на индивидуално определения му кредитен
лимит, който представлява максимално допустимата сума, която може да бъде изтеглена. В
рамките на кредитния си лимит, Кредитополучателят може да изтегли допълнителни суми,
чиито специални условия се уреждат между страните в отделен Анекс към Договора за
кредит.
М. М. е сключила 5 Анекса за отпускане на допълнителни суми към Договора за
кредит, като отново е заявила желание за използване на допълнителната услуга бързо
разглеждане.
След отпускане на последната допълнителна сума, общото задължение по кредита се
е изменило като на падежната дата - 23.08.2023 г., ищцата е следвало да заплати 1349,87
лева, от които: 1100 лева главница; 27,68 лева договорна лихва и 222,19 лева такса за бързо
разглеждане.
Когато настъпи падежната дата по кредита, Кредитополучателят трябва да погаси
своето задължение, а ако няма тази възможност, съгласно т. 13.1 от Общите условия, има
правото да се възползва от допълнителна незадължителна услуга, като поиска да бъде
удължен Срокът за връщане на кредита. В този случай се отсрочва настъпването на
падежната дата, респективно настъпването на изискуемостта на цялото задължение.
Заявяването на Удължаване на Срока за връщане на кредита е допълнителна и
незадължителна услуга, която се предоставя само по изрично искане на Кредитополучателя
с цел редовност на кредита и възпрепятстване влошаване кредитната история в ЦКР.
М. М. е сключила 3 Анекса за Удължаване срока за връщане на кредита. След
сключване на последния Анекс, последната валидна падежна дата е била 13.10.2023 г.
Общата заплатена сума от ищцата във връзка с Анексите за удължаване е била в размер на
350лева.
С настъпване на падежната дата, г-жа М. е изпаднала в забава.
В последствие е направила 9 /девет/ частични плащания за погасяване на
задължението по Договора за кредит в общ размер от 1050.00 лева.
С оглед гореизложеното, не е налице спор, че до момента ищцата е заплатила сумата
в размер на 1400 лева, при отпуснат кредит в размер на 1100 лева.
Към днешна дата задължението по Договора не е погасено изцяло и ищцата има
качеството на длъжник спрямо „ВИВУС.БГ“ ЕООД, въпреки, че ищцата е правила
плащания, с последните не е погасено цялото задължение, ведно с натрупаните лихви за
просрочие, а 3 от плащанията са били свързани с Анекси за удължаване, а не са били
съотнесени като частични такива.
С отговора се оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване на
недействителност на Договор за кредит № ********** /24.07.2023 г., Анекси към него и
уредени клаузи като неоснователна и недоказана.
Неоснователни са твърденията за нарушаване на императивни разпоредби на закона.
При прилагане на изискванията на ЗЗП, условията по Договора - и Общите, и
9
Специалните, са съгласувани с регулаторния орган в областта на защита на потребителите и
следват всички разпоредби и изисквания на специалното законодателство в областта на
потребителското кредитиране. „ВИВУС.БГ“ ЕООД спазва стриктно законоустановените
изисквания за форма и предоставяне на изискуемата преддоговорна информация и
договорна информация при ясно посочени условия на задължението, което следва да бъде
поето.
Видно, от условията на задължението, посочени в Договора за кредит елементите на
дълга са ясно, точно и константно дефинирани, а процесният Договор не съдържа
възможности за промяна на ГПР. Договорът следва всички законоустановени условия,
включително и правилото на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото нормата изисква ГПР изобщо
да не е посочен, какъвто видно е недвусмислено обявен в процесният Договор. Единствен
обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР, е действащото правило
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По силата на посоченото императивно изискване, ГПР може да се
уговаря свободно до размер от 50% от главницата по кредита (вр. с Постановление № 426 от
18 декември 2014 г. за определяне на законната лихва за просрочени парични задължения). В
процесния случай, при съблюдаване принципа за свобода на договаряне, страните са се
съгласили да сключат Договор за кредит № ********** с ГПР, който не е надвишил пет пъти
размера на законната лихва за забава. В обхвата на така уговореното ограничение законът не
предвижда ограничение на отделните компоненти, от които може да се формира ГПР, нито
налага задължителни такива.
Предоставените допълнителни незадължителни услуги, които г-жа М. изрично е
заявила, съответстват изцяло на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал.1 ЗПК ал.1
ЗПК, съгласно която „Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“. Именно такъв е
характерът на такси „Бързо разглеждане“ и „Удължаване на срока“. Обръща внимание, че в
случая таксите се начисляват за услуги, която са пожелателни, допълнителни и
незадължителни и които се предоставят само по изрично искане на Кредитополучателя,
съобразно Тарифа на Кредитора. Оспорваните такси са именно такива, които гарантират
насрещна престация от страна на Кредитора спрямо Кредитоискателя и които не са свързани
по никакъв начин нито с усвояване, още по-малко с управление на кредита. В допълнение,
оспорваните такси са подробно описани в Общите условия, които са неразделна част от
Договорите за кредит, приложими и по процесния договор. Това са такси, които не са
неравноправни по смисъла на 143 ЗЗП, а са допустими и напълно отговарящи на
разпоредбата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК.
Таксата за „Бързо разглеждане“ не се отнася до действия, касаещи усвояване и/или
управление на кредита, доколкото същата се дължи за услуга, която се предоставя преди
сключването на договора за кредит и не касае условията по предоставянето и/или връщането
на същия. Аналогично, такса „Удължаване на срока“ няма отношение към размера на дълга,
а към удължаване на падежната дата.
В ЗПК понятието „управление на кредита“ не е дефинирано - така и Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
10
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/Е. на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22
май 2008 г.). В мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗПК /ДВ. бр. 35 от
22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ се сочи, че идентифициран проблем са редица такси,
свързани с отпускане, обслужване и погасяване на кредита (такса за кандидатстване, такса за
одобрение, такса за усвояване на кредита, такса за оценка на имота, годишна такса за
управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за предсрочно погасяване и
др.). Целта на таксите е да се покрият административните разходи при предоставяне на
определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират някои видове
такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне
на кредита, а именно - такси и комисионни за действия, одобрение и усвояване на кредит,
както и за неговото управление. Следователно, вносителите на законопроекта разграничават
предоставянето на кредита от неговото управление, но не поясняват смисъла на понятието
управление, а общоупотребимото значение на думата е ръководене. Логическото тълкуване
на термина „управление“ показва относимостта му към обичайното състояние на кредитното
правоотношение. При положение, че законодателят не е дефинирал термина „управление на
кредита", изводът, изложен в исковата молба, че такса „Бързо разглеждане“ и такса
„Удължаване на кредита“ имат характера на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, почива на предположение, а не на
императивноустановена законова разпоредба.
В конкретния случай, при преценката дали такси „Бързо разглеждане“ и „Удължаване
срока на кредита“ представляват „общ разход по кредита“ по смисъла на ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО, следва да се отчете дали са изпълнени кумулативно заложените условия: първо -
дали тези такси се заплащат във връзка с договора за кредит; и второ - дали ползването на
услугите е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите условия. Първото условие таксата да се заплаща във връзка с договора не е
налице. Това е така, тъй като такса „Бързо разглеждане“ няма отношение нито към
сключването на договора, нито към усвояването на кредита, нито към конкретните
параметри на договора за кредит - сума по кредита, дължима срещу ползването й
възнаградителна лихва и условия за определяне на лихвата, а от своя страна таксата
„Удължаване на кредита“ няма отношение към размера на дълга, а към удължаване на
падежната дата и редовност на кредита. Това е услуга, която „ВИВУС.БГ“ ЕООД предоставя
на своите клиенти, в случаите, когато последните са заявили желание да се възползват от нея
и да удължат падежната дата по своя кредит. Второто условие - таксата да е задължително
условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия, също
не е налице.
По съществото си таксата „Бързо разглеждане“ представлява възнаграждение,
дължимо за самостоятелна услуга, която се предоставя на Кредитополучателя преди
сключването на договора и която услуга няма връзка с условията и параметрите на договора
за кредит, отнасящи се до определянето на размера и заплащането на възнаграждението за
ползване на предоставения паричен ресурс. Това е така, тъй като таксата за Бързо
разглеждане е дължима за това, че Кредитоискателят изрично е заявил и се е възползвал от
11
възможността Искането му за сключване на кредит да бъде разгледано приоритетно с
правото да получи отговор в рамките на до петнадесет минути от получаване на искането,
вместо общата уредена процедура по кандидатстване. Т.е. тази такса следва да възмезди
усилията на кредитора за това, че ангажира приоритетно човешки ресурс, като ангажира
свои служители в изключително кратък срок от време до 15 минути да извършат всички
необходими проверки на данни и декларирани обстоятелства.
На следващо място, таксите „Бързо разглеждане“ и „Удължаване срока на кредита“
нямат задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, визирани в
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК.
Ползването на услугите става само по изрично искане на потребителя и зависи изцяло от
неговата преценката - дали в конкретния случай същият желае да получи експресен отговор
по искането си за кредит, в рамките на определения кратък срок, или не и дали иска
кредитът му да бъде в редовност. Ползването на услугата Бързо разглеждане гарантира на
Кредитополучателя единствено получаването на отговор в посочения срок, но не и
отпускане на кредит, тъй като е възможно в обхвата на Бързото разглеждане, при
извършване оценка на кредитоспособността на кредитоискателя да се установи, че
кредитоискателят не е кредитоспособен и да откаже да отпусне кредита. Същевременно,
липсата на желание за възползване от услугата по приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит и незаявяването й не е пречка да се иска кредит и да бъде отпуснат
такъв кредит. С оглед на гореизложеното, в настоящата хипотеза неприложимо се явява
изискването на §1, т.1 от ЗПК.
Следва да се посочи, че съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22
разходите за допълнителни услуги, уговорени в договор за потребителски кредит, попадат в
обхвата на ГПР само когато тяхното ползване, респективно заплащане на посочените услуги
е задължително условие за получаване на кредит. В допълнение, същото решение ясно сочи
и следното: клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на ползвателя на тези услуги - потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, по принцип не спадат към основния предмет на този договор и следователно
подлежат на преценка за неравноправност. По същество намирам главната искова претенция
за нищожност на Договора за неоснователна и недоказана. Евентуална преценка за
основателност може да се търси относно възражението за недействителност на клаузите,
уреждащи допълнителните незадължителни услуги.
С оглед гореизложеното, счита че сключеният Договор за кредит не страда от
релевираните в исковата молба пороци и не се явява нищожен на нито едно от посочените
основания, респективно налице е валидно възникнало облигационно правоотношение, с
оглед на което исковата претенция е неоснователна и недоказана.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
От представения Договор за кредит №**********/24.07.2023г. и ОУ към него се
установява, че на 24.07.2023 г. между страните е сключен договор за кредит при следните
12
условия: 200.00 лева главница; 40.94% годишен лихвен процент; 49.6% годишен процент на
разходите; 30 дневен срок на кредита; 252.86 лева - обща сума, дължима от
кредитополучателя, от която 200лева главница, договорна лихва в размер на 6.73 лева и
46.13 лв. - такса за бързо разглеждане.
Към исковата молба са представени 3 бр. анекси за удължаване на срока от
23.08.2023г; 01.09.2023г и 06.10.2023г. Във всеки един анекс за удължаване на срока е
начислявана допълнителна такса за това както следва в анекса от 23.08.2023г за 7 дни - 85
лв., в анекса от 01.09.2023г за 14 дни - 159 лв. и в анекса от 06.10.2023г за 7 дни – 106 лева.
Към договора са сключени и 4 бр. анекси за допълнителни суми, като във всеки един
от тях е била начислена допълнителна такса „бързо разглеждане“. Така след първоначалния
договор и сключените анекси за допълнителни суми предоставения на ищцата кредит е в
размер на 1050лева.
По твърдение на страните анексите за допълнителни суми са 5 и предоставената на
ищцата сума е 1100лева..
От намиращото се на стр.19 от делото Споразумение - погасителен план е видно, че
предоставената сума е 1100лева, натрупаните лихви са 27.68лева, такса за допълнителна
услуга е 193,81лева, натрупаните наказателни лихви са 16,94лева. Със същото страните са се
споразумели, че изплащането на задълженията ще се извършва по погасителен план,
предложен от кредитора и приет от кредитополучателя, който включва 12 погасителни
месечни вноски с падеж на 10 число, като 11 вноски са по 112.00лева, а последната вноска е
от 106,43лева.
От представените 12 бр. платежни нареждания се установява, че ищцата по
сключения договор за заем е заплатила на ответника общо сумата от 1400,00лева.
При така изяснената фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Исковете са допустими, тъй като са със страни - страните по договорните
правоотношения, и при наличие на правен интерес от търсената искова защита, доколкото
при положително съдебно решение, правните последици ще рефлектират благоприятно
върху патримониума на ищцата.
По предявения първоначален иск с правно основание чл.22 ЗПК, вр. с чл.11, ал.1 т.10
ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1 , пр.1 ЗЗД, чл.26, ал. 1 ЗЗД.
Не се спори между страните, че между тях са създадени облигаторни отношения от
договорно естество с потребителски характер по Договор за кредит
№**********/24.07.2023г и 5 броя анекси за допълнителни суми.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата пък е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал.
1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата
има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят на
основание чл. 23 ЗПК дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане
на лихвата и другите разходи.
В разглеждания случай съдът намира, че в Договора за кредит
№**********/24.07.2023г., не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
13
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената сума за всичко
дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от
49. 6 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 40. 94 % не е ясно как точно се съдържа и
как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт.
Страните не спорят, а и видно от съдържанието на процесния договор за кредит,
таксата за бързо разглеждане и удължаване на срока на договора не са включени при
изчисляване на ГПР, които са определени в размер на 49. 6%.
Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 49. 6 % и
общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още
при самото му сключване, е предвидено, уговорената такса бързо разглеждане да се плаща
разсрочено, заедно с погасителната вноска. Съгласно установената съдебна практика "добри
нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към
конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай,
въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът
може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което
накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена
изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали договора е нищожен
поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. Ако уговорените престации са за
предоставена услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен принципът на
добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации.
При това положение и изначалното предвиждане на таксата бързо разглеждане и
удължаване на срока да се кумулирани към погасителните вноски, следва извод, че те водят
единствено до скрито оскъпяване на кредита. Това обстоятелство, обаче не е включено в
ГПР разходите, поради което е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК,
договорът се явява недействителен. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването и
управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това
допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при
което неговият размер значително надхвърля законовото ограничение. Ето защо посочения в
договора годишен процент на разходите от 49. 7% не отговаря на действителния такъв и по
този начин е постигнато заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
14
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора..
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между
страните договор за кредит № **********/30.06.2020 г. се явява недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и предявеният иск за
прогласяване на недействителността му е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 55 ЗЗД
С оглед недействителността на договора за кредит на специалните основания за това,
то съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане единствено и само на главницата по
договора за кредит, която е в размер от 1100 лв. Не се спори между страните и от събраните
в хода на производството писмени доказателства се установява, че ищцата е заплатил по
договора за заем обща сума в размер от 1400,00лв., поради което разликата до размера на
погасената главница /1100. 00 лв. / или сумата от 300,00 лв. подлежи на връщане, като
предявеният осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи.
С оглед уважаването на основните искове, съдът не дължи произнасяне по
предявените в условията на евентуалност искове.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни. При този изход на
спора право на разноски се пораждат за ищцата, която доказа разноски в размер на 100 лева,
платена държавна такса, които ще й се присъдят изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.27/, съгласно който
на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Д. Г..
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран във връзка с осъщественото безплатно адвокатско съдействие в полза на ищеца,
като при определяне на справедливи и пропорципнални съдебни разноски следва да се
приложат разясненията, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Съдът намира възражението за основателно съобразявайки разясненията, дадени с
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд относно възможността да се
присъди възнаграждение и под минимума по Наредбата. Тази практика е възприета и
доразвита от ВКС, като с Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС,
I т. о., Определение № 4089/17.09.2024 г. по к. ч. гр. д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г. о. и
други е изяснено, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
дело.
По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна сложност на същото,
както и с оглед проведеното едно открито съдебно заседание, без явяване на адвоката, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в полза на адв. Д. Г.. следва да бъде определено
адв. възнаграждение в размер от 600 лева по двата иска общо или по 300лева за всеки от
уважените исковете, което е в границите за съответния вид дейност, определени с чл. 25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от съсловна
организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. и следва да бъде заплатено от ответника.
15
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.10
ЗКП, нищожността на Договор за кредит № ********** сключен на 24.07.2023 г. между М.
И. М., ЕГН ********** и "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Д. Хаджикоцев" № 52- 54, като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА "Вивус БГ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. "Д. Хаджикоцев" № 52-54, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М., ЕГН **********,
сумата в размер на 300,00 лв. /триста лева/, представляваща платена сума без основание по
нищожен Договор за потребителски кредит № **********/24.07.2023 г., ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на ИМ в съда – 22.11.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 100.00лева – разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА "Вивус БГ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Д. Хаджикоцев" № 52-54, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г. от АК - Ловеч, адвокатско възнаграждение в размер на 600. 00 лева /
шестстотин лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок, от съобщението.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
16