РЕШЕНИЕ
№ 1350
гр. Бургас, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20212120104172 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Н. Г. Т. с
ЕГН ********** от ггр. Б.*** против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Люлин, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2.
С молбата е направено искане да се приеме за установено, че ищецът не дължи
плащане на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с ЕИК ********* по изп. дело №
20218030400601 по описа на ЧСИ Т.М., с peг. № 803 в Камарата на ЧСИ, за следните
суми : 497,19 лева - представялваща дължима главница, със законната лихва в размер
на 29,83 лв. за периода 31.07.2020-04.03.2021г., сумата от 1034,86 лв. - мораторни
лихви, обезщетения и др. Заявена е претенция за разноски.
В с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа исковата си претенция.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва иска.
В с.з. ответникът не изпраща представител.
Бургаският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 03.10.2012г. е образувано изп.д.№ 20128030401908 по описа на ЧСИ с рег.№
1
803 въз основа на изпълнителен лист от 06.04.2021г., издаден по ч.гр.д. № 11953/2011г.
по описа на РС Бургас. Страни по изп. дело са „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД
–в качеството на взискател, и ответника Н.Т.-в качеството на длъжник.
На 25.01.2013г. е вписана възбрана върху 1/6ид.ч. от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.607.81.76, собственост на длъжника.
На 30.01.2013г. е наложен запор върху сметките на длъжника в „Обединена
българска банка“АД, а на 12.03.2013г.- върху сметките му в „Първа инвестиционна
банка“АД.
На 12.12.2015г. е постъпила молба от ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД за конституирането му като взискател въз основа на сключен с досегашния
взискател Договор за прехвърляне на вземания. В молбата е направено възлагане на
ЧСИ да извърши всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство. Към молбата е представен и цитирания в нея договор за прехвърляне на
вземания.
На 01.03.2016г. ищецът е поискал от ЧСИ да насрочи дата за опис, оценка и
публична продан на движими вещи, собственост на ответника Т.
На 13.06.2016г. ЧСИ е изпратил съобщение за насрочен опис за 15.08.2016г.,
като съобщението до длъжника е останало невръчено поради ненамирането му на
адреса.
На 05.07.2017г. ищецът е поискал от ЧСИ да извърши справка за наличие на
трудови договор и имущество на длъжника, като с оглед резултата от справките да
предприеме съответните изпълнителни действия.
На 19.07.2018г. ищецът е поискал от ЧСИ да пристъпи към принудително
изпълнение като насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника.
На 27.07.2018г. ЧСИ е изпратил съобщение за насрочен опис за 27.09.2018г.,
като съобщението до длъжника е останало невръчено поради ненамирането му на
адреса.
На 14.10.2019г. ищецът е поискал от ЧСИ да извърши справка за наличие на
банкови сметки на длъжника, като с оглед резултата от справките да предприеме
съответните изпълнителни действия.
С Постановление от 13.05.2020г. ЧСИ е прекратил изп.д. № 20128030401908 на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 01.02.2021г. е образувано изп.д.№ 20218030400601 по описа на ЧСИ с рег.№
803 въз основа на изпълнителен лист от 06.04.2021г., издаден по ч.гр.д. № 11953/2011г.
по описа на РС Бургас. Страни по изп.дело са ищецът „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ” ЕАД –в качеството на взискател, и ответника Н.Т.-в качеството на длъжник.
2
Делото е образувано въз основа на същия изпълнителен лист, по който е било
образувано и изп.д. № 20128030401908 като в молбата взискателят е посочил и
извършената цесия и е посочил, че книжата за нея са приложени в перемираното дело.
В молбата за образуването взискателят е направил искане да се насрочи дата за опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника, както и да се наложат запори върху
вземания на длъжника.
На 09.03.2021г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и
запор върху притежаваното от него МПС.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е неоснователен.
Съображенията за това са следните:
Заявеното в исковата молба възражение относно несъобщаването на
извършената цесия на длъжника е неоснователно. Със сключването на договор за цесия
вземането преминава от цедента към цесионера. Съобщаването на цесията е
предвидено в закона само като условие за пораждане на действие на цесията и по
отношение на длъжника с оглед охраняване на интересите му – в този смисъл Решение
№404 от 12.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 666/2015 г., IVг.о.
По силата на чл. 429, ал. 1 ГПК частното правоприемство се установява с
писмени доказателства. Напълно достатъчно е представянето на цесионния договор, на
приложенията, в които са описани прехвърлените вземания, за да възникне в полза на
дружеството правото да иска извършването на изпълнителни действия по отношение
на нея – аргумент от Решение № 16 от 4.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5788/2015 г., III
г. о. Тези документи са представени по изпълнителното производство. Още повече, че
по изп. дело 20218030400601по описа на ЧСИ Т.М. е приложен договорът за цесия, а
на 12.04.2021г. по изпълнителното дело е приложено пълномощно от ищеца, с което е
упълномощил адв. М. да го представлява и прави справки по това дело, като в молбата
за образуването му се съдържа информация за местонахождението на книжата. Също
така с връчването на препис от отговора на ответника и приложените към него книжа
ищецът бива уведомен за извършената цесия, което на основание чл. 235 ГПК следва
да бъде зачетено от съда.
Според разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Следователно
вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД се погасява с изтичане на 5-
годишна давност.
В периода от 12.03.2013г. (когато е наложен запор по сметката на длъжника по
изпълнително дело № 20128030401908 ) до 12.03.2015г. не са постъпвали молби от
взискателя с искане за предприемане на изпълнителни действия, нито са предприемани
3
такива. Следователно след 12.03.2015г. това изпълнително дело е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
В периода 12.03.2013г.-12.03.2015г. обаче давност не е текла. Това е така, тъй
като съгласно ППВС № 3/18.11.1980 година образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство
давност не тече. Действително с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и
във връзка с това е отменено цитираното ППВС. С Решение № 170 от 17.09.2018
година, постановено по гр. д. № 2382/2017г. по описа за ВКС, IV г.о. е разяснено, че
даденото с цитираното Тълкувателно решение разрешение се прилага от датата на
постановяването му и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Следователно в процесния случай релевантен е въпросът извършвани ли са
действия, които прекъсват погасителната давност в периода 12.03.2015г.- 12.03.2020г?
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н.до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
С Решение № 37 от 24.02.2021г., постановено по гр.д. № 1747/20г. по описа ВКС,
4
IV г.о. пък е указано, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила- в случая с исканията от
12.12.2015г.,01.03.2016г.,19.07.2018г., съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се
все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В периода 12.12.2015г. - 19.07.2018г взискателят е предприел изпълнителни
действия и сезирал многократно съдебния изпълнител с искане за предприемане на
такива, поради което не е налице период от пет години, през които взискателят да е
бездействал, за да се приеме, че се е стигнало до погасяване на вземанията. Освен това
следва да се има предвид, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се
счита давността прекъсната. Това следва и от самата разпоредба на чл. 116 б "в" от
ЗЗД, в която законодателят използва думата предприемане на изпълнителните
действия, а не извършване.
В цитираното Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г., по т. д. № 2/ 2013 г. на
ОСГТК на ВКС се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, а и в
решението също се има предвид предприемане на действие.
Формирана е практика на ВКС, / Определение №136/19.02.2020 по дело
№3105/2019 на ВКС, ГК, III г.о./, съгласно която давността се прекъсва и тогава, когато
изисканите релевантни действия са били безуспешни поради ненамиране на длъжника
на търсените адреси. Следователно двата неуспешни опита да се извърши опис на
движими вещи, собственост на ответника-на13.06.2016г. и 27.07.2018г., също
прекъсват давността.
По изложените съображения съдът намери предявения иск за неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
При този изход от спора ищцовата страна няма право на разноски, но дължи на
ответника сторените от него разноски в размер на 100лв.-юрисконсултско
възнаграждение. Същото е определено в минимален размер, доколкото делото е
5
приключило в две съдебно заседание, без представител на дружеството да вземе
участие в тях.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Т. с ЕГН ********** от ггр. Б.*** против
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет.2 иск с правно основание чл. 439 ГПК да се приеме за установено, че
ищецът не дължи плащане на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с ЕИК
********* по изп. дело № 20218030400601 по описа на ЧСИ Т.М., с peг. № 803 в
Камарата на ЧСИ, за следните суми : 497,19 лева - представялваща дължима главница,
със законната лихва в размер на 29,83 лв. за периода 31.07.2020-04.03.2021г., сумата от
1034,86 лв. - мораторни лихви, обезщетения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Н. Г. Т. с ЕГН ********** за
присъждане на съдебно-деловодните разноски.
ОСЪЖДА Н. Г. Т. с ЕГН ********** от ггр. Б.*** да заплати на „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2
сумата от 100лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
6