№ 321
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100601348 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда от 11.03.2024г., постановена по НОХД №18472/2019г. по
описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 131 състав,
първостепенният съд е признал подсъдимия Д. И. П. за виновен в това, че на
30.05.2018г., около 16.20 часа в гр. София, ж.к.“*********, пред сградата на
Дирекция „Социално подпомагане - Сердика“ отнел чужда движима вещ -
сумата от 5 /пет/ лева в брой от владението на К. Д. Д. с намерение
противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - блъснал Д. на
земята и докато била паднала взел портмонето й, което било изпаднало от
дамската й чанта, отворил го и от него взел визираната сума, като го е осъдил
за престъпление по чл.198, ал. 1 НК, за което му е наложил наказание
„лишаване от свобода” за срок от три години, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от пет години.
С обжалвания акт подс. Д. И. П. е осъден да заплати и направените по
делото разноски.
Със същата присъда подсъдимият Д. И. П. е признат за невиновен в това,
че на 21.08.2018г., около 14:30 часа, в гр София, ж.к „Люлин”, на спирка на
масовия градски транспорт по линия на тролей № 82, в близост до
кръстовището на бул. „Добринова скала” и бул. „Захари Стоянов” отнел чужди
движими вещи - 1/един/ брой дамска чанта от изкуствена кожа с надпис
1
„Fratelli”, черна на цвят на стойност 7.50 лв.; 1/един/ брой калъфче за
документи, кафяво на цвят без пазарна стойност; 1/един/ брой лична карта без
пазарна стойност; 1/един/ брой карта за пътуване в метрото без пазарна
стойност; 1/един/ брой мобилен телефон марка „Нокия”, неустановен модел
на стойност 20.00 лв.; 1/един/ брой сим карта на мобилен оператор „Виваком”
без пазарна стойност; 1/един/ брой тефтер на стойност 1.50 лв.; 1/един/ брой
призовка без пазарна стойност; 1/един/ брой пълномощно без пазарна
стойност; 1/един/ брой блистер „Нурофен” на стойност 6.50 лв.; 1/един/ брой
блистер „Аспирин” на стойност 1.55лв.; 1/един/ брой блистер „Диклофенак”
на стойност 3.97 лв.; 1/един/ брой запалка на стойност 1.00 лв.; 1/един/ брой
нокторезачка на стойност 0.50 лв.; листчета с бележки без пазарна стойност;
визитки без пазарна стойност; 1/един/ брой портфейл на стойност 2.00 лв.;
1/един/ брой калъф за очила на стойност 1.50 лв.; 1/един/ брой чадър на
стойност 2.50 лв.; 1/един/ брой кутия от цигари с надпис „LB” без пазарна
стойност; 1/един/ брой Постановление за конституиране на защитник без
пазарна стойност; сума в размер на 8.00 лв. - всички вещи на обща стойност
57.52/ петдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ лева от владението на
К. Д. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила - съборил Д. на земята, след което й нанесъл удари с ръка в областта на
главата и взел дамската й чанта, съдържаща описаните вещи, като на
основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е осъществил
посоченото Д.ието, както и по обвинението да е осъществил
инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд, в условията на
продължавано престъпление по чл.26 НК
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба от защитника на
подсъдимия Д. И. П. -адв. Р. Т.. В жалбата се излагат доводи, че обжалваната
присъда е несправедлива, с оглед размера на наложеното на подс. П. наказание
лишаване от свобода. Инвокират се и твърдения за несъставомерност на
Д.ието, за което подсъдимия е признат за виновен, като се твърди, че
пострадалата Д. със своето поведение го е предизвикала.
Моли се подс. П. изцяло да бъде оправдан. Алтернативно се моли
наказанието на подсъдимия да бъде определено около минималния
възможен размер.
С жалбата на адв. Т. не се правят искания за събиране на доказателства.
Срещу първоинстанционната присъда е депозирана и жалба от
повереника на частния обвинител К. Д. Д.-адв.И. Ю.. В жалбата повереникът
твърди, че обжалваната присъда е неправилна, тъй като е постановена при
нарушение на закона, като са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а наложеното наказание се явявало несправедливо
занижено. Посочва се, че събраните по делото доказателства по категоричен и
безспорен начин установявали извършването и на двете Д.ия, квалифициращи
престъплението като продължавано по чл. 26 от НК.Сочи се, че при
определяне на размера на наказанието на подсъдимия първостепенният съд не
е взел предвид обстоятелствата, че подсъдимият е застрашил живота и
2
здравето на пострадалата, доколкото същата е възрастна, болна и дребна жена,
с изключително занижени възможности за съпротива.
Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена, като подс. П.
бъде признат за виновен за Д.ието, извършено на 21.08.2018 г.. Прави се и
искане размерът на наложеното на подс. П. наказание „лишаване от свобода“
да бъде завишен, както и да бъде отменено приложението на чл. 66 от НК.
С жалбата на адв. Ю. не се правят искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 25.02.2025г. въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителят на
СГП пледира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна както в
осъдителната, така и в оправдателната й част. Посочва, че законосъобразно
първостепенният съд е определил както вида, така и размера на наказанието
на подсъдимия Д. П., като моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Повереникът на частния обвинител К. Д. Д.-адв.И. Ю., пледира за
основателност на жалбата на доверителката му и неоснователност на тази на
защитника на подсъдимия.
По отношение на Д.ието, за което подсъдимият е бил оправдан,
повереникът счита, че в нито един момент по делото у доверителката му не е
имало съмнение, че именно подсъдимият е бил автор на въпросното Д.ие, като
смята, че обвинението за въпросното Д.ие е доказано по несъмнен начин.
Повереникът инвокира и твърдения, че наложеното на подсъдимия
наказание е явно несправедливо, като смята, че стойността на отнетите
инкриминирани вещи не е достатъчно, за да се приеме, че Д.ието е
малозначително. Счита, че с оглед възрастта на пострадалата е необосновано
на подсъдимия да се налага наказание в предвидения в закона минимум, както
и да се постановява това наказание да не бъде ефективно изтърпяно.
Защитникът на подсъдимия Д. И. П. - адв.Т., пледира за оправдаване на
подсъдимия, тъй като счита, че не се касаело за грабеж.
Моли подзащитният й да бъде оправдан. Алтернативно прави искане на
последния да се наложи по-леко наказание, а именно една година лишаване от
свобода, с три години изпитателен срок.
Подсъдимият Д. И. П. в своя защита поддържа казаното от защитника
си. Твърди, че не се чувствал виновен, тъй като сина на частната обвинителка
отнел живота на съпругата му и иска от съда справедливост. В предоставеното
му право на последна дума моли за оправдателна присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
3
За да постанови обжалваната присъда СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат
доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е
положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото,
като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след
като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи
необходимост въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
фактически изводи по делото. Предвид гореописаното, СГС приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. И. П. е роден на *********г. в гр. Сливен, българин,
български гражданин, средно образование, вдовец, неосъждан
(реабилитиран), с адрес: гр. София, ж.к. „*********, ЕГН: **********.
Пострадалата К. Д. Д. е майка на свидетелят Б.Д., който към 2018г. е
обвинен в убийството на съпругата на подсъдимия Д. П.. Във връзка с това
обстоятелство последният бил в лоши отношения с К. Д., тъй като я обвинявал
и нея за убийството на съпругата си.
На 30.05.2018г., подсъдимият П. трябвало да посети Дирекция
„Социално подпомагане- Сердика“, намираща се в гр. София, ж.к. „Надежда“
ул. „Св. Петка Търновска“ № 9, за да осъществи среща с непълнолетното си
дете, което било настанено в приемно семейство.
Около 16:00 часа на същия ден подсъдимият П. посетил въпросното
социално заведение, където се срещнал с Г.Т.-социален работник в Дирекция
„Социално подпомагане- Сердика“, като двамата зачакали пред сградата синът
на подсъдимия да бъде доведен от приемния родител. Тъй като детето не било
доведено на време, св. Т. по телефона се свързала с приемния родител, от
който разбрала, че детето е болно и нямало възможност да бъде доведено.
След този разговор Т. влязла в сградата, за да изготви протокол, че приемният
родител не е успял да доведе детето, а подс. П. останал отвън.
Подсъдимият останал отвън, за да изчака свидетелката Т.. Към него се
приближила св. М.К., която работела в Дирекция „Социално подпомагане -
Сердика“ и двамата започнали разговор.
Около 16:20 часа на същия ден пред сградата на Дирекция „Социално
подпомагане - Сердика“ преминала пострадалата К. Д..
След като я видял подс. П. се приближил към нея започнал на висок глас
да я обвинява за смъртта на съпругата му, блъснал я, при което последната
паднала на земята. Дамската й чанта, която пострадалата носела в ръката си,
се разпиляла, като от нея изпаднало портмонето й. Докато пострадалата била
на земята подсъдимият взел портмонето й, отворил го, разкъсал го, и от него
взел банкнота от пет лева, след което хвърлил портмонето на земята. Чувайки
суматоха пред сградата на място дошли свидетелите Д.И. и Е.М.- служители в
Дирекция „Социално подпомагане- Сердика“. Свидетелят Д.И. застанал
между пострадалата и подсъдимия, който се опитвал да я удари и
предупредил, че ще извика полиция. Подсъдимият П. преустановил
действията си и си тръгнал, вземайки със себе си отнетата от пострадалата
4
банкнотата от пет лева. От блъскането и падането на земята пострадалата
получила контузия на гръдния кош, която й е причинила болки и страдания.
Свидетелят И. помогнал на пострадалата Д. да се изправи. Тъй като
последната му се оплакала от болки в кръста, свидетелят се обадил на тел. 112
и съобщил за инцидента. На мястото пристигнал екип на спешна медицинска
помощ, който транспортирал пострадалата до „УМБАЛ ЦАРИЦА ЙОАННА-
ИСУЛ“ ЕАД, където й била оказана медицинска помощ. На мястото на
инцидента били изпратени и служители на 02 РУ-СДВР.
Около 14:30 часа на 21.08.2018г. частния обвинител К. Д. са намирала на
спирка на масовия градски транспорт, движещ се по линия на тролей № 82,
находяща се в гр. София, ж.к „Люлин”, в близост до кръстовището на ул.
„Добринова скала” и бул. „Захари Стоянов”. Д., вървейки към спирката, била
съборена на земята от неизвестно по делото лице от мъжки пол. Докато Д.
била на земята лицето от мъжки пол със сила издърпало дамската й чанта,
която последната носела на лявото рамо. Тъй като Д. отказвала да пусне
дамската си чанта, била ударена от нападателя й с ръка в лицето няколко пъти.
Неизвестното по делото лице успяло със сила да вземе чантата на Д., след
което побягнало.
По същото време свидетелите Д.Х. и В.К. се намирали на ул. „Петър
Бонев“. Свидетелят К. чул викове от лице, намиращо се в преминаващ покрай
него учебен автомобил, да бъде хванат нападателя, който насилствено отнел
чантата на Д..
Тогава св. К. видял нападателя, който бягал по ул. „Петър Бонев“,
държейки в дясната си ръка дамска чанта на Д. и го подгонил.
В момента, в който нападателят на пострадалата видял, че св. К. ще го
настигне, хвърлил дамската чанта на земята. Свидетелят К. се спрял, взел
чантата на Д. и я занесъл в намиращия се наблизо цветарски магазин, където
работела свидетелката Д.Х.. За инцидента били уведомени органите на МВР,
като на място пристигнали служители при 09 РУ-СДВР. Свидетелката Х.
предала на органите на МВР с протокол за доброволно предаване дамска
чанта на Д.. Чантата била изработена от изкуствена кожа, с надпис „Fratelli”,
черна на цвят, на стойност 7.50 лв. В същата се намирали 1 /един/ брой
калъфче за документи, кафяво на цвят без пазарна стойност; 1 /един/ брой
лична карта без пазарна стойност; 1 /един/ брой карта за пътуване в метрото
без пазарна стойност; 1 /един/ брой мобилен телефон марка „Нокия”,
неустановен модел на стойност 20.00 лв. с поставена СИМ карта на мобилен
оператор „Виваком” без пазарна стойност; 1 /един/ брой тефтер на стойност
1.50 лв.; 1 /един/ брой призовка без пазара стойност; 1 /един/ брой
пълномощно без пазарна стойност; 1 /един/ брой блистер „Нурофен“ на
стойност 6.50 лв.; 1 /един/ брой блистер „Аспирин” на стойност 1.55 лв.; 1
/един/ брой блистер „Диклофенак” на стойност 3.97 лв.; 1 /един/ брой запалка
на стойност 1.00 лв.; 1 /един/- брой нокторезачка на стойност 0.50 лв.;
листчета с бележки без пазарна стойност; визитки без пазарна стойност; 1
/един/ брой портфейл на стойност 2.00 лв.: 1 /един/ брой калъф за очила на
стойност 1.50 лв.; 1 /един/ брой чадър на стойност 2.50 лв.; 1 /един/ брой кутия
5
от цигари с надпис „LB” без пазарна стойност; 1 /един/ брой Постановление за
конституиране на защитник без пазарна стойност; сума в размер на 8.00 лв. -
всички вещи на обща стойност 57.52 /петдесет и седем лева и петдесет и две
стотинки/ лева.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява
от събраните пред първата съдебна инстанция доказателства, доказателствени
средства и експертизи, подробно изброени в мотивите към присъдата.
Въззивният съдебен състав споделя доказателствения анализ, извършен
от първоинстанционния съд, въз основа на който логически правилно са
изградени фактическите изводи. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал.
3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани
съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други
се отхвърлят.
Правилно първоинстанционният съд е поставил в основата на своите
фактически изводи относно деятелността от 30.05.2018г., показанията на
свидетелите Д.И., М.К., Г.Т., Е.М. и К. Д..
Въззивният съд след собствен анализ на показанията на свидетелите
Д.И., М.К., Г.Т. и Е.М. както отделно, така и в съвкупност помежду си и с
останалия събран по делото доказателствен материал не констатира
основания, които да обосноват извод за недостоверност на същите.
Гласните доказателствени средства, включващи показанията на
свидетелите И., К., Т. и М., дадени както в хода на съдебното следствие, така и
пред орган на досъдебното производство, приобщени към доказателствената
съвкупност чрез надлежното им прочитане по реда на чл.281 от НПК,
възпроизвеждат в процеса непосредствено възприети от свидетелите факти, с
доказателствено значение, изясняващи обстоятелства, свързани с основния
факт, предмет на доказване по делото, касателно Д.ието от 30.05.2018г.
Свидетелят И., както правилно е отбелязал първоинстанционния съд,
непосредствено е възприел блъскането от страна на подс. Д. П. на
пострадалата К. Д., падането на последната на земята, както и вземането от
подсъдимия от портмонето на Д. на банкнота от пет лева.
Фактически данни с доказателствено значение, изясняващи
обстоятелствата по упражнената принуда, под формата на сила от страна на
подс. П. към Д. и последвалото отнемане от него на банкнота от пет лева от
портмонето на пострадалата, се съдържат и в показанията на свидетеля М.К.,
които правилно са ценени от първата съдебна инстанция за достоверни.
Показанията на свидетелите Т. и М. също допринасят до изясняване на
обстоятелствата за Д.ието от 30.05.2018г.,извършено от подс. П. пред сградата
на „Социално подпомагане- Сердика“.
Свидетелката Т. в показанията си в хода на съдебното следствие излага
фактически твърдения за обстоятелства, касаещи причината, поради която
подс. П. се е намирал пред сградата на „Социално подпомагане- Сердика“,
6
както и поведението и здравословното състояние на пострадалата,
непосредствено след инцидента, включително и казаното от нея за самия
инцидент
Свидетелката М. в показанията си от досъдебната фаза на процеса,
надлежно приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им на
осн.чл.281,ал.4, вр с ал.1,т.2 от НПК, възпроизвежда факти, отново
установяващи обстоятелствата за извършеното на 30.05.2018г. пред сградата
на „Социално подпомагане- Сердика“ от подс. П. спрямо пострадалата
нападение, състоянието на последната след въпросното посегателство, както и
такива, отнасящи се до отнетата от пострадалата парична сума.
В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка, касателно
Д.ието от 30.05.2018г. са и показанията на свидетелката К. Д.. Както в
показанията от съдебната фаза на процеса, така и в показанията на
свидетелката от досъдебната фаза, прочетени на осн.чл.281,ал.4, вр с ал.1,т.2
от НПК (л.37-38 от том 1 от ДП), се съдържат фактически твърдения за
случилото се на 30.05.2018г. пред сградата на „Социално подпомагане-
Сердика“ и конкретно действията, извършени от подсъдимия П. спрямо нея.
Тези показания намират доказателствена подкрепа в обсъдените от
въззивния съд гласни доказателствени средства, с оглед на което правилно
първостепенният съд ги е ценил като обективни и правдиви.
Фактическата обстановка, приета за установена по делото, касателно
Д.ието от 21.08.2018г., се изяснява от показанията на свидетелите Д.Х. и В.К..
Спазвайки правилата на доказателственото право, обосновано
първостепенният съд е приел за достоверни показанията на въпросните
свидетели относно възпроизвеждащите се от тях в процеса факти, касателно
обстоятелствата, че лице, придвижващо се с учебен лек автомобил, викайки, е
сигнализирало за извършеното посегателство, при което свидетелят К. е
видял извършителя да бяга с предмета на престъплението и го е подгонил, в
резултат на което последният е хвърлил чантата на пострадалата Д. на земята.
Обосновано първостепенният съд е приел, че от процесните гласни
доказателствени средства не се установява свидетелите Д.Х. и В.К. да са
видели нападателя на Д. в лице.
Що се отнася до показанията на св. К. Д. касателно Д.ието от
21.08.2018г., първостепенният съд, анализирайки същите както поотделно,
така и в съвкупност с останалия доказателствен материал, е приел, че следва
частично да ги кредитира.
Правилно първостепенният съд се е доверил на показанията на св. Д. от
досъдебната фаза на процеса, прочетени по реда на чл.281,ал.5, вр с ал.1,т.2 от
НПК (л.22 от том 2 от ДП) относно съдържащите се в тях твърдения за
времето, мястото и действията, осъществени спрямо нея от извършителя при
отнемането на дамската й чанта.
В същото време анализирайки въпросните показания и показанията на
св. Д. от съдебната фаза на процеса, в частта, в която същата посочва, че автор
на това Д.ие е подс. П., обосновано първостепенният съд е приел да не ги
7
кредитира в тази им част.
Доказателствено аргументирано първостепенният съд е приел, че
свидетелката Д. е познавала подс. П. към дата 21.08.2018г., което следва както
от факта, че три месеца по-рано подсъдимият я е нападнал пред сградата на
„Социално подпомагане- Сердика“, така и от твърденията на св. Б.Д. (син на
св. Д.), че отново през месец май 2018г., когато св. Д. го е посетила в ареста,
непосредствено преди това подсъдимият я е бил нападнал.
При тези факти, обосновано първостепенният съд е приел, че към дата
21.08.2018г. св. Д. е познавала подс. П., докато в показанията от същата дата
(л.22 от том 2 от ДП) свидетелката Д. описва нападателя си по възраст, ръст и
облекло, но не споменава, че го познава, нито че това е подс. П..
Въпросното обстоятелство правилно е отчетено от първата съдебна
инстанция като достатъчно да дискредитира показанията на св. Д. в частта, в
която същата твърди, че подс. П. е лицето, което я е нападнало на 21.08.2018г.,
което изцяло се споделя от настоящия въззивен съдебен състав.
В допълнение въззивният съд намира за необходимо да посочи, че от
показанията на св. Д. от съдебната фаза на процеса се изяснява, че при
срещите й с подсъдимия, последният е упражнявал спрямо нея насилие
поради една единствена причина-убийството на съпругата му от нейния син,
без да крие пред нея самоличността си. Докато при нападението от
21.08.2018г., пострадалата, в показанията си от досъдебното производство
(л.22 от том 2 от ДП), посочва, че е нападната в гръб, като липсват твърдения,
че въпросното нападение е именно по причина, дължаща се на факта, че е
майка на лицето, отнело живота на съпругата на подсъдимия, което също е в
подкрепа на доказателствения извод за недобросъвестност на показанията на
св. Д. относно твърденията й, че автор на нападението от 21.08.2018г. е подс.
П..
Именно поради факта, че пострадалата Д. преди дата 21.08.2018г.
неколкократно се е срещала с подс. П. и го е познавала, е било безпредметно
да се извърши на 28.12.2018г. в хода на досъдебното производство
разпознаване с участието на двамата.
Факта, че подс. П. и пострадалата Д. са се познавали във връзка с
извършеното убийство от нейния син, както и че са били в обтегнати
отношения, се установява и от показанията на св. М.Ц..
Първата съдебна инстанция резонно е приела като обосновани
изготвените по делото експертизи, заключеният по които са дадени от
безпристрастни вещи лица, притежаващи компетенции в съответната сфера на
науката.
Относно съдебното минало на подс.П., правилно първостепенният съд е
приел, че последният към инкриминираната дата се води неосъждан
(реабилитиран), което обстоятелство се установява по несъмнен начин от
справката за съдимост за последния.
Предвид възприетото от фактическа страна, въззивният състав
възприема като правилни и изводите на първоинстанционния съд за това, че
8
подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.198, ал. 1 НК, като на 30.05.2018г., около 16.20 часа в
гр. София, ж.к.“*********, пред сградата на Дирекция „Социално
подпомагане - Сердика“, е отнел банкнота, с номинал от пет лева от
владението на К. Д. Д. с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това сила - блъснал Д. на земята и докато била паднала взел
портмонето й, което било изпаднало от дамската й чанта, отворил го и от него
взел инкриминираната вещ.
За отнемането на инкриминираната вещ подсъдимият П. е употребил
принуда по отношение на К. Д. Д..
Принудата е осъществена от подс. П. чрез физическо въздействие и се
изразила в блъскане на Д. на земята.
Упражнената принуда от подсъдимия П. спрямо К. Д., изразяваща се в
блъскането й, е била насочена към сломяване съпротивата на пострадалата.
Тази принуда е била единствено насочена към улесняване отнемането на
инкриминираната банкнота от подс.П., като между използването на
принудата и отнемането на банкнотата, с номинал от пет лева, е налице
функционална връзка - принудата е упражнена непосредствено преди
отнемането на процесната банкнота.
От субективна страна Д.ието е осъществено от подс.П. при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Интелектуалният
момент на умисъла на подс. П. е включвал представите, че банкнотата се
намира във владението на пострадалата Д., както и че последната не е съгласна
с предаването й. Подс. П. е съзнавал насочеността на насилието към
улесняване на прекъсване на фактическата власт на пострадалата върху
инкриминираната банкнота и установяване на такава власт върху нея. Във
волево отношение подс. П. е искал отнемането на чуждата инкриминирана
банкнота противозаконно, чрез употреба на принуда, упражнена под формата
на заплашване. Освен прекия умисъл подсъдимият П. от субективна страна е
действал и с намерение противозаконно да присвои инкриминираната
банкнота като я е взел, установявайки по този начин трайна фактическа власт
върху нея.
По отношение на инкриминираното с обвинителния акт Д.ие от
21.08.2018г., за което подсъдимият П. е предаден на съд, въззивният съд
намира за законосъобразни правните съображения на първостепенния съд да
го оправдае за въпросната инкриминирана деятелност.
От приобщената по реда и условията на НПК доказателствена
съвкупност се установяват по несъмнен начин обстоятелствата, че на
21.08.2018г., на спирка на масовия градски транспорт, движещ се по линия на
тролей № 82, находяща се в гр. София, ж.к „Люлин”, в близост до
кръстовището на ул. „Добринова скала” и бул. „Захари Стоянов” лице от
мъжки пол насилствено е отнело от владението на К. Д. дамската й чанта.
Независимо от това събраната и проверена в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателствена маса не позволява
9
на въззивния съд да приеме за несъмнено, че именно подсъдимият е автор на
въпросната инкриминирана деятелност.
В тази връзка въззивният съд изцяло споделя доказателствената
аргументация на първоинстанционния съд, че по отношение установяването
на релевантното за предмета на делото обстоятелство касателно авторството
на Д.ието от 21.08.2018г., не следва да се довери на показанията на св. Д., че
подсъдимият П. насилствено е отнел на 21.08.2018г. дамската й чанта, за което
настоящият съдебен състав изложи и собствени съображения в настоящите
мотиви.
Други доказателства и доказателствени средства, че подсъдимият П. на
21.08.2018г. е отнел насилствено от св. Д. дамската й чанта не са събрани по
делото.
При така установената от доказателствената маса фактическа
обстановка въззивният съд намира, че районният съд законосъобразно и в
съответствие с изискванията на чл.304 НПК е оправдал подсъдимия Д. И. П.
за това, че на 21.08.2018г., на спирка на масовия градски транспорт, движещ се
по линия на тролей № 82, находяща се в гр. София, ж.к „Люлин”, в близост до
кръстовището на ул. „Добринова скала” и бул. „Захари Стоянов” да е отнел от
владението на К. Д. дамската й чанта, използвайки за това принуда.
Контролираният съд е наложил на подс. Д. И. П. за престъплението по
чл.198, ал. ал. 1 НК, за което го е признал за виновен, наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложил за срок от
пет години .
При преценка на така наложеното на подс. П. наказание от
първоинстанционния съд, съобразявайки се с изискванията на чл.54 от НК,
настоящата инстанция не намери основание за изменение на същото.
Въззивният съдебен състав с оглед принципите при индивидуализиране на
наказанието, съдържанието на които са в съблюдаване на мярата за
използваната наказателна принуда, предвид изискването наказанието да бъде
справедливо, необходимо и достатъчно за постигане целите си, обявени в чл.
36 от НК, взе предвид както конкретната фактическа обстановка, така и
данните за личността на подсъдимия П..
Правилно като смекчаващо отговорността обстоятелство е ценено от
първата съдебна инстанция чистото съдебно минало на подс. П. към
инкриминираната дата.
Оценката на обстоятелствата, определящи степента на обществената
опасност на престъплението е комплексна, като освен размерът на вредите,
обстоятелствата касателно условията на времето, мястото и обстановката на
извършване на инкриминираната деятелност също следва да се вземат
предвид.
Въззивният съд, преценявайки всички тези обстоятелства, отнасящи се
до обществената опасност на престъплението, счита, че в конкретния случай
стойността на инкриминираната вещ-банкнота от пет лева, упражнената
принуда, под формата на сила-блъскане на пострадалата на земята, условията
на времето, мястото и обстановката на извършване на инкриминираната
10
деятелност, не оказват влияние върху степента на обществената опасност на
извършеното от подс. П. престъпление, в сравнение с престъпленията от
същия вид.
Възрастта на пострадалата също въззивният съд не намира за
отегчаващо отговорността обстоятелство. Същата към датата на Д.ието е била
на 73г., като тази възраст според класификацията на Световната здравна
организация попада в първата категория от 60 до 74 г. -възрастни хора, а
периодизацията в геронтологията възрастта до 75 г. е "ранна старост".
Въззивният съд отчита като смекчаващо вината обстоятелство
конкретния мотив подс. П. да извърши престъплението, а именно, че е
обвинявал пострадалата Д., че освен нейният син и тя е виновна за
убийството на съпругата му, което несъмнено го е улеснило и мотивирало да
извърши престъплението.
Единствено като отегчаващо отговорността обстоятелство, отнасящо се
до обществената опасност на Д.ието, въззивният съд приема причинените на
пострадалата при блъскането й от подс. П. и падането й на земята болки и
страдания
С оглед превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
независимо, че въззивният съд не намира основания да определи наказанието
на подс. П. под законоустановения минимум, тъй като не са налице условията
по чл.55,ал.1 от НК-наличието на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, то приема, че наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
година, изцяло покрива целите предвидени в чл. 36 от НК. Поради тези
съображения въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за
вида и размера на наказанието „лишаване от свобода“, като счита че това
наказание се явява съответно на извършеното престъпление и е достатъчно за
постигане на целите на генералната и индивидуалната превенция, заложени в
чл. 36 от НК.
Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е преценил, че
са налице формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК по
отношение на наказанието „лишаване от свобода“ – подсъдимият П. не е
осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, както и
наложеното наказание е в размера на три години „лишаване от свобода“. На
следващо място подс.П. е с чисто съдебно минало, с оглед на което правилно
първостепенният съд е приел, че спрямо него възпиращият и
превъзпитателният ефект на наказанието може да се постигне и без
ефективното му изтърпяване.
Законосъобразно, предвид изхода на делото, първоинстанционният съд е
възложил в тежест на подсъдимия П. да заплати направените в хода на
производството разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
11
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.03.2024г., постановена по НОХД
№18472/2019г. по описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение,
131 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12