№ 3271
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110114588 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на "а.с. с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. Люлин, бул. Д-р Петър Дертлиев N 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт,с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК, с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане спрямо ответницата Л. Ж. Д., ЕГН ********** за
следните суми: сумата от 1033,88 лева, представляваща главница за периода от 25.02.2020 г.
до 26.03.2020 г. по Договор за кредит № ............................., сключен между Л. Ж. Д. и
„4финанс“ ЕООД, ведно със законна лихва от 07.09.2022 г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 619,15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.03.2020 г. до
07.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 28.09.2022 г. по ч. гр. д. № 48839/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД посочва, че на 18.11.2021 г.
между „4финанс“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* е
подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), по
силата на което вземанията на „4финанс“ ЕООД срещу Л. Ж. Д., произтичащи от Договор за
кредит № ............................ са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Посочва, че по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез Български пощи, до ответницата от страна на „4финанс“
ЕООД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е изпратено писмо, съдържащо
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-4Ф/********** от 18.11.2021 г. за извършената
продажба на вземането, което писмо се е върнало с отбелязване „непотърсено“. В тази
връзка, моли съдът да връчи на ответницата, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, приложеното
1
към исковата молба, в заверен препис, Уведомително писмо с изх. № УПЦ-
П[1]4Ф/********** от 18.11.2021 г. за извършената цесия.
Ищецът твърди, че на 25.02.2020 г. ответникът е сключил „4финанс“ ЕООД
Договор за кредит № **********, по силата на който на ответницата е предоставена сума в
размер на 1300 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема. Договорено било
договорната лихва по заема да бъде в размер на 43,80 лева, а общата стойност на
плащанията по заема да бъде в размер на 1343,80 лева, която заемателят се задължил да
върне посредством една месечна вноска в срок до 26.03.2020 г. Посочва, че на основание
Общите условия, действащи по време на сключване на процесния договор на длъжника била
начислена лихва за забава в размер на 619,15 лева за периода от 27.03.2020 г. до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
3МДВИПОРНС. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. Ж. Д. не е
подала отговор на исковата молба. В заповедното производство е депозирала в срок
възражение, в което е оспорила дължимостта на сумите по издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2022 г.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства,
неоспорени от страните, приема за установено следното:
Предявеният иск е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, за установяване на вземането на ищеца
спрямо ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.09.2022 г. по ч. гр. д. № 48839/2022 г. по описа на СРС, 65 състав ,с която е разпоредено Л.
Ж. Д., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД следните
суми: сумата от 1033,88 лева, представляваща главница за периода от 25.02.2020 г. до
26.03.2020 г. по Договор за кредит № ............................., сключен между Л. Ж. Д. и „4финанс“
ЕООД, ведно със законна лихва от 07.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 619,15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.03.2020 г. до 07.09.2022 г..
На 25.02.2020 г. между "4финанс" ЕООД, гр. София и Л. Ж. Д. е сключен договор
от разстояние по правилата на ЗПФУР, наименован Договор за кредит № ............................. -
Специални условия на договора за кредит, с който и съгласно Общи условия на договора за
кредит/ОУ/ е постигнато съгласие за предоставяне на първоначален кредит в размер на
1300лв., при ГПР 49. 7 %, подлежащ на връщане в срок от 30 дни, на дата 26.03.2020 г.,
ведно с договорна лихва от 40. 99 %.Уговорена е и такса за разглеждане в размер на
268,20лв. ,като дължимата сума общо възлиза на 1 612лв.
С оглед начина на сключване на договора и предвиденото в чл. 3 от общите
условия към него, че договорът се счита за сключен след изпращане от кредитополучателя
на дружеството на съгласието за сключване на договора за кредит и ОУ, които действия
представляват извършване на електронно изявление, е налице спазване на изискуемата се от
чл. 10, ал. 1 от ЗПК форма на договора, тъй като както преддоговорната информация, така и
сключването на договора е осъществено от разстояние при спазване изискванията на чл. 8-11
2
от ЗПФУР и съгласие на страните в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП/в редакция към
сключване на договора/.
От представена разписка за извършено плащане на кредитополучателя чрез Изи
Пей, по нареждане на 4Финанс ЕООД, се установява, че сумата по кредита от 1300лв. е
преведена на 25.02.2020год.
Именно и вземане за главница от 1300 лв., ведно с други дължими суми,
кредиторът "4Финанс" ЕООД е цедирал на ищеца с договора за цесия от 19.11.2021 г., след
което е потвърдил цесията и е упълномощил цесионера/ищеца/ от негово име да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП, писмената форма
се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Чл. 2 от ЗЕДЕП определя електронното изявление като словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията, което може да съдържа и несловесна информация. Електронното изявление
се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен
документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството
на изявлението /чл. 180 ГПК/ и съдържанието му, ако е оспорено, се цени с оглед на
останалите обстоятелства по делото. Възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиките му. Начинът на сключването на договора и
доказателствената му сила не са оспорени от ответника.
Сключеният договор е за потребителски кредит, чиято правна регулация в случая се
съдържа освен в ЗПФУР и в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с
установени императивни изисквания относно договора и неспазването на тези по чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, като тези по чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, относими
специално към потребителския кредит под формата на овърдрафт, са идентични като
изискване с тези по чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 и 10 от ЗПК. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за
тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в
предмета на делото /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР N 1/2013
г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
3
В случая е спазена формата на договора, в т. ч. и относно шрифта, тъй като
договорът е сключен в електронна форма и сумата по него е предоставена от кредитора като
доставчик на финансовата услуга на ответника като потребител на услугата и
кредитополучател посредством плащания на каса на кредитополучателя от трето на делото
лице, по нареждане на кредитора, съгласно горепосочените разписки за плащане, при което
договорът е породил облигационното си действие. Съдържанието на договора като
подписан електронен и частен документ не е оспорено и съдът е длъжен да приеме, че той
съставлява доказателство за сключения потребителски кредит.
Няма доказателства цесията да е съобщена на ответника преди образуване на
делото,но следва да се счита за съобщена на кредитополучателя с узнаването й в хода на
делото,което подлежи на съобразяване от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК и
съответно ползва ищеца, в който смисъл е съдебната практика. За да породи цесията
действие, съобщението за същата трябва да бъде извършено от цедента - чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
но цедентът може да упълномощи цесионера да изпрати съобщението, тъй като не се касае
до лично и незаместимо действие. Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а
е от значение само за надлежното изпълнение на легитимирания кредитор, и длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само, ако твърди, че е изпълнил на
стария кредитор до момента на уведомлението. Така съдът като съобрази Определение N
987/18.07.2011 г. по гр. д. N 867/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение N 123/24.06.2009 г. на ВКС
по т. д. N 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение N 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. N 1711/2013 г., I т.
о., ТК и Решение N 78/09.07.2014 г. на ВКС по т. д. N 2352/2013 г., II т. о., ТК, както и
Решение N 137/03.06.2015 г. на ВКС по гр. д. N 5759/2014 г., III г. о., приема, че
получаването от ответника на уведомлението за цесия, в т. ч. и като приложение към
исковата молба, съставлява надлежно уведомяване на длъжника, пораждащо правните
последици на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, при липса на специални изисквания в закона за начина на
уведомяване на цесията. От значение е достигането до длъжника на уведомлението и дали
същото изхожда от легитимирано лице, което в случая е установено при неоспорено
надлежно авторство автора на уведомлението и на упълномощаването за това, дадено от
цедента на цесионера.
Съгласно заключението на вещото лице Доника Г. по ССчЕ ,което съда приема
изцяло като компетентно,обосновано и небудещо съмнение ,на 25.02.2020год. е осчетоводен
предоставен заем в размер на 1300лв.Начислена е договорна лихва в размер на 43,80лв.
,както и такса експресно разглеждане в размер на 268,20лв.
Постъпили са плащания в общ размер от 742,80лв. по договора, в периода
05.05.2020год. – 15.09.2020год. като с тази сума са погасени : 266,12лв. – главница ,43,80лв.
– възнаградителна лихва ; 328,20лв. – комисионни и 104,68лв. – неустойки,съгласно чл.13,2
от договора.
Вземането на ищеца е формирано за сумата от 1033,88лв. като непогасена
главница ,разлика от усвоения размер от 1300лв. и погасената част от 266,12лв. и 607,35лв. –
непогасена неустойка за периода от 14.07.2020год. до 07.09.2022год. в размер на 40,99%
4
лихвен процент ,до 18.11.2021год.,а за периода след 18.11.2021год. до 07.09.2022год. 10,00%
лихвен процент.
При така установеното ,от правна страна съдът съобрази следното :
Съдът намира предявените положителни установителни искове с правно основание
чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за процесуално допустими –
предявени са от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен
интерес.
Сключеният договор е за потребителски кредит, чиято правна регулация в случая
се съдържа освен в ЗПФУР и в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл. 24 от ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с
установени императивни изисквания относно договора.Неспазването на тези по чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено в предмета на делото /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР N 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-т. 12 и т.
20 от ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на
усвояването му, размер на ГЛП/ГПР и условията за прилагането им, информация относно
размера, броя, периодичността и датата на плащане на погасителните вноски, в случая
еднократно, правото на отказ от договора, при неприложимост на изискването на чл. 11, ал.
1, т. 9а от ЗПК, при фиксирания лихвен процент от 40. 99 % и ГПР за едно лихвено плащане
в размер на 49,7% , съответен на изискването на чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
Съдът намира за нищожна клаузата в договора, която предвижда плащане на такса
в размер на 268,20 лева за услуга "експресно разглеждане". Значението на този израз е
съгласно ОУ : "експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на
кредит“ . Систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК разкрива волята на
законодателя да бъде прокарана разделителна линия между таксите, които са дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и таксите, които
кредиторът е предвидил за действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава
първите и забранява вторите. Експресното разглеждане на документи не е действие по
усвояване или управление на кредита, тъй като това действие се извършва от кредитора
преди сключването на договора, тоест едва след разглеждане и одобряване на документите
ще бъде ясна волята на кредитора, а именно дали той ще отпусне кредита и ще подпише
договор със заявителя - бъдещ кредитополучател или няма да одобри документите и няма да
5
предостави кредит на заявителя.
На същото основание тази такса не може да се причисли и към т. н. "допълнителни
услуги". Това е така защото допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към
съществените престации, които при договора за кредит са предоставяне на парична сума /от
ответното дружество, което не е банка/ и връщане на същата заедно с уговорената
възнаградителна лихва на определения падеж. Такива услуги са издаването на различни
удостоверения, в т. ч. заверени копия от договора/погасителен план, известяване със смс или
по телефон за получено плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др. Всички тези
действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените задължения на страните, нито
са задължително присъщи на договора за кредит, поради което е обосновано за
предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не са предвидени или предвидими при
калкулиране на обичайните административни разходи по отпускането или управлението на
един кредит. "Експресното" разглеждане на документите на потребителя няма пряко
отношение към съществените елементи на договора за кредит и по тези аргументи то не
може да бъде определено като допълнителна услуга.
От изложеното следва, че процесната сума е включена в общия размер на
задължението на потребителя при начална липса на основание по нищожна клауза, по която
за договарящите страни по договора за кредит не са възникнали насрещни престации, тъй
като нищожната клауза не поражда права и задължения.
На следващо място от заключението на вещото лице става ясно ,че освен
договорната лихва от 43,80лв. ,по договора за кредит са начислени 328,20лв. комисионни и
104,68лв. неустойка,които са били погасени с плащанията от кредитополучателя.
Към настоящия момент се претендира и сумата от 607,35лв. ,която за периода
14.07.2020год. – 18.11.2021год. е начислявана върху неплатената главница с лихвен процент
от 40,99% ,т.е. над законната лихва .
В тази връзка съдът намира ,че клаузата по т.13,2 от договора ,която предвижда ,в
случая на забава в плащанията по договора ,надбавка за наказателна лихва , която се прибавя
към договорния лихвен процент,в размер на законната лихва.Като страните се съгласяват ,че
уговорената лихва ,т.е. 40,99% ще се продължи да се начислява върху непогасената
главница,да е неравноправна.Същата противоречи на императивната норма на чл. 33, ал. 1
и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва.
Освен това клаузата, с която е предвидено заплащането на договорна лихва в
размер на 40, 99% е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надхвърля
трикратния размер на законната лихва към датата на сключването му,която към
25.02.2020год. възлиза на 30% годишна лихва.
Следва да се отбележи ,че за начислените и погасени с извършени плащания от
страна на кредитополучателя комисионни в общ размер от 328,80лв. изобщо не се сочи
6
основание за това,като в случая е нарушен чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
на ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Тази недействителност също е по - особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответната страна е
заплатила сумата от 742,80 лева, с които следва на горепосоченото основание да се приеме,
че е погасила част от главницата от 1300лв., а дължимият остатък възлиза на сумата от
557,20 лева, до който размер искът за главница следва да се уважи.
По отношение на претендираното обезщетение за забава в размер на законната
лихва , претенцията на ищеца следва да се отхвърли по изложените по-горе съображения за
недействителност на договора за кредит.
По разноските :
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото съразмерно на уважената част от иска.
В настоящото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от 458,29лв.
от които : 58,29 лв. за държавна такса ,300лв. –депозит за вещо лице и има право съгласно
чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ
на възнаграждение за юрисконсулт от 100 до 300 лв., което съдът с оглед материалния
интерес по делото определя на 100 лв.
Съобразно уважената част от исковете му се следват разноски в размер на
154,48лв.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски от 83,06лв. ,от които 33,06
лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които има право на
28лв.
На основание чл.78,ал.2 от ГПК право на разноски има и ответникът ,съобразно
отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство същия е претендирал разноски в размер на
300лв.,адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че за разноските, сторени от длъжника в заповедното производство
по депозиране на възражение против заповедта за изпълнение не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2 от Наредбата .
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид адвокатска
дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не
7
представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване
на възражение по чл. 414 от ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, то на
основание § 1 от ДР на същата, възнаграждението следва да се определи по аналогия,
изхождайки от вида на самото процесуално действие. Настоящият съдебен състав приема, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съгласно която в тези
случаи минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер от 50, 00 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете ,на ответника се следват разноски в
размер на 33,15лв. в заповедното производство.
В настоящото производство не са представени доказателства за сторени разноски
,поради което не се дължат такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Ж. Д., ЕГН : **********,с адрес в
гр.София,ж.к.“Фондови жилища“ ,бл.212,вх.Г,ет.4,ап.79 ДЪЛЖИ на А.С. със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, ет. 2, офис 4 сумата в
размер на 557,20 лева , представляваща главница по Договор за кредит № .............................,
сключен между Л. Ж. Д. и „4финанс“ ЕООД, ведно със законна лихва от 07.09.2022 г. до
изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 28.09.2022 г. по ч. гр. д. № 48839/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, ет. 2, офис 4 срещу Л. Ж. Д. ,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“Фондови
жилища“ ,бл.212,вх.Г,ет.4,ап.79 ,по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни
искове : с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД ,в частта за
разликата от уважената част от 557,20лв. до пълния предявен размер от 1033,88лв. ,
представляваща главница по Договор за кредит № ............................., ; с правно основание
чл.86 от ЗЗД , за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи
на ищеца сумата от 619,15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.03.2020
г. до 07.09.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 28.09.2022 г. по ч. гр. д. № 48839/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Л. Ж. Д., ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.“Фондови жилища“
,бл.212,вх.Г,ет.4,ап.79 да заплати на А.С. със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, ет. 2, офис 4 ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 154,48лв.,представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото производство
,както и сумата от 28 лева ,представляваща деловодни разноски в заповедното производство
,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.С. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, ет. 2, офис 4 да заплати на Л. Ж. Д., ЕГН : **********,с адрес в
гр.София,ж.к.“Фондови жилища“ ,бл.212,вх.Г,ет.4,ап.79 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК
сумата в размер на 33,15лева ,представляваща деловодни разноски в заповедното
8
производство , съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9