Р Е
Ш Е Н
И Е № 260488
гр. Сливен, 22.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ В. ПЕТРОВА - СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1512 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
В исковата молба на ищеца се твърди, че всички ищци са
наследници по закон на И.С. С., роден през 1863
година, починал на 31.12.1913 година, съгласно Решение № 883/10.10.2017 година по
ч. гр. д. № 1040/2017 година, по описа на Сливенски районен съд, Гражданско
отделение, трети състав, поправено с Решение № 1113/19.12.2017 година,
постановено по гр. д. № 1040/2017 година, по описа на Сливенския районен съд,
гражданско отделение, трети състав.
Твърди се, че първоначално процесният имот е бил
собственост на И.С. С., роден през 1863 година,
починал на 31.12.1913 г. По силата на реституционен законодателен акт - Решение
№ 433 от 26.05.1999 година на Общинска служба по земеделие - гр. Сливен, което
е индивидуален административен акт с конститутивно
действие, е било възстановено правото на собственост на наследниците на И.С. С., бивш жител ***, върху следния недвижим имот: НИВА от
1.863 дка /един дка и осемстотин шестдесет и три кв.м/, осма категория,
местност „КАСЪМОВО", имот № 004008 по плана за земеразделяне на село
Чинтулово, при граници: имот № 004009 -Нива на С.В.Г., имот № 004022 - полски
път на Кметство - п.път, имот № 004007-Нива на П.Т.П.и имот № 000004-Дере на Кметство
- п.път. Реституционният ефект, настъпил в патримониума на наследниците на И.С.
С., роден пред 1863 година, починал на 31.12.1913 година,
е в резултат от проведено специално административно производство пред Общинската
служба по земеделие - гр. Сливен, по местонахождението на имота, приключило с
посоченото по -горе Решение за възстановяване на собствеността. След смъртта си
И.С. С. е бил наследен от съпругата и петте си деца: М.И.
С.а - съпруга, починала, М.И. С.а - дъщеря, починала, без деца, С.И. С.а /Б./ -
дъщеря, починала на 15.12.1979 година, К.И. С.а - дъщеря, починала на
19.04.1987 година, С.И. С.-син, починал, без деца и Л.И. С.а- дъщеря, починала,
без деца, видно от представените с исковата молба: декларация, изготвена от
наследниците на И.. С. С. - безследно изчезнал, до Околийски Финансовъ Началникъ, както и от
Удостоверение за наследници Изх. № 504/09.03.2020 година на Община Столична,
Удостоверение за наследници Изх. № 94-01-40622-1/16.11.2017 година на Община
Бургас.
Във връзка с желанието да уредят доброволно въпроса за
прекратяване на съсобствеността на посочения имот, предприели действия за
набавяне на необходимите за това документи. В процеса на тяхното изготвяне,
ищците узнали за съставен на 07.06.2017 година констативен нотариален акт, с
който ответницата е била призната за едноличен собственик на Поземлен имот с
идентификатор 81387.4.8, находящ се в село Чинтулово, община Сливен, област
Сливен, местност „Касъмово", с площ от 1862 кв.м.
Поради идентичността на лице със същите имена - И.С. С.,
но с ЕГН **********, ответницата фиктивно се е легитимирала за наследник на
наследодателя на И.С. С., въпреки, че З.Й. И. никога не е имала такова качество по
отношение на общия на ищците наследодател - И.С. С.,
роден през 1863 година, починал на 31.12.1913 година, видно от Удостоверение за
наследници, Изх. № ОРД 01-085/24.02.2017 година, издадено от Община Сливен на
името на И.С. С., с ЕГН: **********, починал на
11.02.21998 година. В посоченото удостоверение на Община Сливен, ответницата
фигурира като наследник на И.С. С., ЕГН **********, починал на 11.02.1998 година
като "вдовец", което лице било различно от общия на ищците
наследодател - И.С. С., чието гражданско състояние
преди смъртта му е било различно. Той е бил женен за М.И. С.а. Разчитането на
шестцифрения ЕГН на И.С. С. в представеното от
ответницата в охранителното производство
пред нотариут с рег. № 128 на НК, удостоверение за
наследници, безспорно води до извода, че лицето, посочено за нейн наследодател е било родено на *** година. Починал на
11.02.1998 година.
Общият на ищците наследодател - И.С. С.,
е бил роден през далечната 1863 година, а датата на неговата смърт е била
прогласена по съдебен ред в приключилото по реда на ЗЛС производство по гр.д.№
1040/2017г., по описа на Районен съд-Сливен. В диспозитива на това решение било
прогласено: „ОБЯВЯВА на основание чл.14 ЗЛС по молба на В.К.Б. *** СМЪРТТА на И.С.
С., роден през 1963г. /поправена на 1863г. с решение
№1113/19.12.2017г. на Районен съд-Сливен/, с последен известен адрес:
гр.Сливен, ул."Д.", със семейно положение „женен", като ОПРЕДЕЛЯ
ден на смъртта - 31.12.1913 г.".
Твърди се, че това обстоятелство е от изключително
значение за изхода на настоящия спор, тъй като ответницата никога не е имала
качеството на законен наследник на лицето И.С. С.,
посочен във възстановителното решение на ОСЗ, поради което тя никога не е могла
да владее описания по-горе недвижим имот, в законоустановения давностен срок и да стане собственик на същия имот, каквито
констатации се съдържат в изготвения Нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит на основание давностно владение № 87, том III, рег.№ 4671, дело
№ 420/07.06.2017 година, по общия регистър на Нотариус Елена Шидерова, с рег. №
128 на НК и район на действие РС -Сливен, вписан в Служба по вписванията към
Агенция по вписванията под акт № 44, том 11, вх. рег. № 3306/07.06.2017 година.
За постигане на целения резултат за възстановяване на правата чрез специалното
производство по ЗСПЗЗ, се изисква съответствие на възстановеното право на
собственост с притежаваното право на собственост, към определен от закона и
признат за пораждане на правото на възстановяване момент в миналото. В тази
връзка, са отбелязванията, направени от наследниците на И. С., в изготвената
собственоръчно от тях декларация до Околийски Финансовъ
Началникъ, съдържаща подробен списък на движимите и
недвижими имоти /земеделски и
неземеделски/, измежду които е процесния имот. В раздел II, на стр. 4 от декларацията, М.
Ив. С.а, М.Ив. С.а, С.Ив. С.а, К.Ив. С.а, С.Ив. С. и Л.Ив. С.а са посочили в табличен вид
земеделските имоти, останали от безследно изчезналия Ив. С. С., родом от гр.
Сливен, бивш жител *** е записан имот -
Нива, местност "Касъмово" с площ 1,9 дка, с означена
действителна стойност 9,50 лева. За една
малка част от 0,038 дка, VIII категория от общата площ на тази нива, която била декларирана с площ от 1,9 дка, на наследниците на И.С. С. е било определено правото на обезщетение за признато, че
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи чрез компенсационни
бонове за тази невъзстановена част, на стойност 8 лева. В тази връзка, с
Решение № 433/26.05.1999 година на ОСЗ - Сливен, на наследниците на И.С. С. е било определено и възстановено правото на собственост
върху Нива, местност „КАСЪМОВО", с площ от 1.863 дка /1,9 дка - 0,038 дка
= 1,863 дка/.
Излага се, че с решението на поземлената комисия,
възниква правното качество на обекта на собствеността и затова то има конститутивио действие. В ТР №1 по гражд.д.
№ 11 от 1997 година, б.а на ВКС, ОСГК, е разяснено, че това се отнася и за
двата вида решения, за определяне на реалните граници на земеделските земи -
решенията по чл.18ж, ал.1 и по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ. В конкретния случай,
решението на ОСЗ - Сливен е било издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, като
въз основа на Протокол № 00041/23.12.1992 година на ПК - гр.Сливен, претенцията
за възстановяване правото на собственост на наследниците на И.С. С. върху земеделска земя- нива, с площ от 1,863 дка, VIII
категория на земята, м."Касъмово", е била уважена. Преценката на конститутивния ефект е към момента на издаване на
решението. От друга страна, административното производство по ЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността, по правило, не се образува служебно, а по
заявление на правоимащите лица - собствениците или
техните наследници. Заявлението, подадено от един наследник на бившия
собственик, ползва всички наследници - чл. 14 ППЗСПЗЗ. Самото решение за
възстановяване на собствеността се издава общо в полза на наследниците на
починалия бивш собственик.
В конкретния случай, при настъпила на 31.12.1913 година смърт
на бившия собственик – И.С. С., правилно и
законосъобразно административното производство е било инициирано и водено от
наследника Н.Г.Б. /син на С.И.Б. - починала на 15.12.1979 година, видно от
представеното с исковата молба Удостоверение за наследници № 504/09.03.2020 г.
на Община Столична/. Това е още една индиция, че
ответницата не би могла да се афишира като собственик на имота, подробно описан
в констативен НА № 87, том III, рег. № 4671, дело съгласно КК и КР на гр. Сливен
представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81387.4.8 /осемдесет и една хиляди
триста осемдесет и седем точка четири точка осем/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Чинтулово, община Сливен, област Сливен,
одобрена със Заповед № РД-18-34/22.06.2007 година на Изпълнителния директор на
АК, с адрес на поземления имот: село Чинтулово, местност „КАСЪМОВО“, с площ:
1862 кв.м /хиляда осемстотин шестдесет и два кв.м/, трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята
при неполивни условия: 8 /осем/, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 004008 /четири хиляди и осем/, при съседи: 81387.4.22, 81387.4.9,
81387.4.25, 81387.4.7., който имот е предмет на искова претенция по чл.108 ЗС
Одобрените по реда на ЗВИР кадастрални карти и
кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени
във вещноправния статут на имотите. В отразените
данни за имотите в кадастралната карта, законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното
отразяване и правото на собственост или на носителите на това право, не води до
пораждане, изменение или погасяване на това право. Излага се, че отсъствието
или наличието на записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено
значение или легитимиращ ефект, по -големи от тези на актовете за собственост.
Реституцията е специфичен способ за придобиване от
физически и юридически лица на право на собственост върху имоти, отнети им с
държавата в минал момент.
Твърди се, че с Протокол № 6 от 23 февруари 1951 година
на Общинска комисия за Т.П.С в гр.Сливен, представен с исковата молба е било
взето решение за отчуждаване и причисляване към държавния поземлен фонд на
земеделски земи, собственост на гражданите, включително и на С.Г.Б. *** по
отношение на Нива от 2.5 декара, находяща се в местността „Речица", при
граници: наследниците на Г. Егов, наследниците на М.Е.и
пътека /стр. 2, т. 10 от протокола/. Впоследствие, с отделен Протокол №37 от 18
август 1958 година на комисията за ТПС в гр.Сливен, ведно със справка № 3884,
комисията за ТПС в гр.Сливен е взела решение да се отчуждят и причислят към ДПФ
друга част от земите, собственост на жителите на гр.Сливен, в това число и
собствената на Л.И. С.а и М.И. С.НИВА от 33 декара в м."Речиченска могила", при граници: Г. М.и блок на ткзс- Сливен, както и НИВА от 2,5
декара в местност Речица, б. с. на С.Г. Б., при граници: н-ци
на Г. Егов, н-ци на М.Е.и
пътека.
С АДС на недвижим имот №3608 от 3.II.1968г. на НС, който
е официален документ, е бил одържавен Имот пл.№ 4752 – пазарището, празно
дворно място от 39 кв.м, при граници: А.С., Г. ***.Д., а наследниците на И. С.
са били обезщетени парично. По същия начин, със Заповед № РД 0986/21.XI.1989 г.
на Председателя на Областен народен съвет – Бургас е бил отчужден за особено
важна държавна нужда недвижим имот, представляващ жилищна сграда /“С.ата
къща“/, находяща се на *****в гр.Сливен, съставляващ им.пл. № 751 в кв.245 по
плана на града, ведно със стопанските сгради и дворно място от 857 кв.м, върху
което са изградени постройките, собственост на Н.Г.Б., М. С.Ч., К.И.Ч., Л.И.Ч.
и С.И.Ч..
Въз основа на определената цена на отчуждения имот,
собствениците са били обезщетени със суми, така както е посочено в самия акт на
стр.2.
След влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 год., един от
наследниците на И.С. С., а именно Н.Г.Б., ЕГН ***********,
е депозирал пред Общинската комисия по земеделие-гр.Сливен, Заявление Вх.рег.№
3393/27.02.1992г., с което е заявил реституционната си претенция за
възстановяване собствеността върху посочените в заявлението земеделски земи в
землището на гр.Сливен, ЕКНМ 67338.
С Протокол №151/18.10.1995г. на Поземлена
комисия-гр.Сливен, с който е анулирано решение, взето с Протокол № 23А от
18.03.93г. на Поземлена комисия-гр.Сливен, на основание заявлението вх.№
03393/27.02.92г. и представените писмени доказателства от Н.Г.Б., е било
признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследниците
на И.С. С. върху земеделски земи с план за
земеразделяне, както следва: 1. Лозя, с площ от 11.000 дка, в местността
"РЕЧИЦА"; 2. Лозя, с площ от 2.600 дка, в местността
"РЕЧИЦА"; 3. Лозя, с площ от 1.200 дка, в местността
"КИШЛИКА"; 4. Ниви, с площ от 20.000 дка, в местността
"РЕЧИЦА"; 5. Лозя, с площ от 4.600 дка, в местността
"РЕЧИЦА"; 6. Лозя, с площ от 2.000 дка, в местността
"КИШЛИКА"; 7. Лозя, с площ от 2.000 дка, в местността
"КИШЛИКА"; 8. Лозя, с площ от 9.500 дка, в местността
"РЕЧИЦА"; 9. Ниви, с площ от 6.200 дка, в местността
"РЕЧИЦА". Съгласно този протокол, общата площ, която е следвало да
бъде възстановена е 59.100 дка, при условията на чл.15, ал.2 и чл.17, ал.2 от
ЗСПЗЗ. В тази връзка е била съставена и депозирана пред Общинска поземлена
комисия-гр.Сливен декларация по чл.12, ал.З от ЗСПЗЗ /отм./, приложена с
исковата молба.
През
От молба вх.
№317/27.10.1994 г. на Н.Г.Б. става ясно, че наследниците на И.С. С. – Н.Г.Б., М. С.Ч., К.И. Ч., Л.И.Ч., С.И.Ч., са упражнили
правото си да бъдат обезщетени чрез инвестиционни бонове, за онези земеделски
имоти – 59.100 дка, V категория, местност „РЕЧИЦА“ и „КИШЛИКА“, чието право е
било признато, но невъзстановено.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №11
от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г., ОСГК,
докладчик съдията В.М., на което се позовават изцяло, нотариалният акт, с който
се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не
се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.
В тази връзка, се оспорва нотариалния акт по чл.587, ал.2
от ГПК, с който З.Й.И., ЕГН:********** е призната за единствен собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81387.4.8 /осемдесет и една хиляди триста
осемдесет и седем точка четири точка осем/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Чинтулово, община Сливен, област Сливен,
одобрена със Заповед № РД-18-34/22.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с
адрес на поземления имот: село Чинтулово, местност „КАСЪМОВО", с площ: 1862
кв.м /хиляда осемстотин шестдесет и два кв.м/, трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята
при неполивни условия: 8 /осем/, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 004008 /четири хиляди и осем/, при съседи: 81387.4.22, 81387.4.9,
81387.4.25, 81387.4.7.
По своята правна същност, придобивната
давност съставлява упражнявано от несобственик владеене върху определена вещ,
продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива
правото на собственост или друго вещно право, на което владението, по
съдържание и начин на упражняване, е съответствало Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да
е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и
непрекъснато. Трябва да е манифестирано намерение за своене по отношение на
съсобственика на вещта. Ако няма манифестирано намерение за своене на вещта
спрямо съсобственика й, липсва анимусът, като елемент
от владението. Субективният елемент на владението предполага и довеждане до
знанието на собственика, че вещта се владее като своя.
Самото владение е установено фактическо господство върху
определена вещ, с намерението тя да се свои. Държането от друга страна също
съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.
След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не
може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност. Твърди се, че в конкретния случай, за да се
приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за
себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик, което следва от изискването владение не е
установено по скрит начин. Твърди се, че практиката на ВКС е категорична, че
този, който се позовава на давностно владение, трябва да е довел до знанието и
да е манифестирал пред действителния собственик, че владее вещта като своя.
Владението не може да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се
противопоставя. Чрез него трябва да се демонстрира по недвусмислен начин
намерението на владелеца да държи вещта като своя. То не може да има действие
спрямо лицето, по отношение на което съществува скритостта, тъй като е недопустимо
да се черпят права докато този, на когото се противопоставят, не може да се
защити.
Ищците са
титуляри на правото на собственост на целия имот с идентификатор № 81387.4.8 по
КК и КР на гр.Сливен, по силата на възстановителното Решение на ОСЗ-Сливен,
което има конститутивен ефект. В правната литература
и в съдебната практика решенията по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл.27 ППЗСПЗЗ се
признават за индивидуални административни актове с конститутивно
действие. Съгласно Решение № 504 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 797/2009г.,
I г.о., ГК, „Правото на собственост възниква от смесен фактически състав, който
включва: право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС,
включването й в ТКЗС или отнемането й при хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, наследствено
правоприемство /в случай, че имотът се възстановява на наследници/ и
административен акт - решение на поземлената комисия по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ
или по чл.27 ППЗСПЗЗ при влязъл в сила план за земеразделяне. Уреденият в ЗСПЗЗ
способ за придобиване на собственост върху земеделски земи включва акт за
установяване на правото на възстановяване на собствеността /в случая това е
Протокол № 00041 от 23.12.92г. на Поземлена комисия-гр.Сливен/ и акт с конститутивен вещноправен ефект
занапред, пораждащ правото на собственост върху конкретен имот с граници /в
случая това е Решение №433 от 26.05.1999г. на Общинска служба по
земеделие-гр.Сливен/.
Това положение е останало непроменено и след издаване на
оспорвания констативен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията-Сливен
под акт №44, том 11, дв.вх.рег.№ 3306/07.06.2017г.,
съгласно представена разпечатка от системата отдалечен достъп към Агенция по
вписванията, Имотен регистър.
На следващо място, според правната теория, владението е
факт, а не право. То е фактическо състояние за разлика от правото на владение
като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността
дава на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я
владее, независимо от намерението му.
Дори и ответницата
да е ползвала процесния имот, и то - без съгласието и непротивопоставянето на
ищците, това не е достатъчно за придобиването му по давност. От представените
към исковата молба доказателства, които в една част се припокриват изцяло с
тези, представени от самата молителка - З.И. в производството по чл.587 от ГПК,
не се установява субективната страна на владението - намерението на ответницата
И. да владее собствения на ищците имот.
Изводът на нотариуса в изготвеното от него постановление,
е направен въз основа на показанията на разпитаните в охранителното
производство свидетели. Следва да се има предвид, че дейността на нотариуса в
производството по чл. 587 ГПК, което се развива като едностранно производство,
не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални производства.
Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването
на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл.587 от ГПК
констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на ограниченото
вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него
факт. За да отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже,
че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. В настоящия случай, за
ищците е налице правен интерес от установяване и доказване на първата визирана
хипотеза, а именно, че ответницата З.Й.И. никога не е била титуляр на правото
на собственост върху процесния имот.
Сочи се, че ответницата никога не е придобивала
собствеността върху процесния имот, както преди колективизацията, така и след
процедурата по възстановяване на собствеността, приключила с постановяване на
решението на ОСЗ-гр.Сливен.
В ТР №178/30.06.1986г., постановено по гр.д.№ 150/1985г.
на ОСГК, ВС, е застъпено становището на Върховния съд, че собственикът може да
предяви иск против лицето, в полза на което е издаден по обстоятелствена
проверка нотариален акт за същия имот, като, при уважаване на иска,
нотариалният акт се отменя.
От съда се иска да постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81387.4.8 /осемдесет и една хиляди триста
осемдесет и седем точка четири точка осем/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Чинтулово, община Сливен, област Сливен,
одобрена със Заповед № РД-18-34/22.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АК,
с адрес на поземления имот: село Чинтулово, местност „КАСЪМОВО", с площ:
1862 кв.м /хиляда осемстотин шестдесет и два кв.м/, трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята
при неполивни условия: 8 /осем/, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 004008 /четири хиляди и осем/, при съседи: 81387.4.22, 81387.4.9,
81387.4.25, 81387.4.7., както и да бъде отменен
изцяло Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание
давностно владение № 87, том III, рег.№ 4671, дело № 420/07.06.2017г. на
Нотариус Елена Шидерова, с рег.№ 128 на НК и район на действие РС-Сливен,
вписан в Служба по вписванията- гр.Пловдив под акт № 44, том 11, дв.вх.рег.№ 3306/07.06.2017г., с който З.Й.И., е призната
за собственик на основание давностно владение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
81387.4.8 /осемдесет и една хиляди триста осемдесет и седем точка четири точка
осем/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Чинтулово,
община Сливен, област Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-34/22.06.2007 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: село Чинтулово,
местност „КАСЪМОВО“, с площ: 1862 кв.м /хиляда осемстотин шестдесет и два
кв.м/, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия: 8 /осем/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 004008 /четири хиляди и осем/,
при съседи: 81387.4.22, 81387.4.9,
81387.4.25, 81387.4.7., както и да бъде осъдена
З.Й.И. да ПРЕДАДЕ на ищците ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81387.4.8
/осемдесет и една хиляди триста осемдесет и седем точка четири точка осем/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Чинтулово, община Сливен,
област Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-34/22.06.2007г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес на поземления имот: село Чинтулово, местност
„КАСЪМОВО", с площ: 1862 кв.м /хиляда осемстотин шестдесет и два кв.м/,
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
НИВА, категория на земята при неполивни условия: 8 /осем/, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 004008 /четири хиляди и осем/, при съседи:
81387.4.22, 81387.4.9,81387.4.25,81387.4.7.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответника не е депозиран
отговор, но на 09.12.2020 година е входирана молба
вх. № 267743, с която са коментирани
фактите по делото и е изразено становище, като са направени оспорвания и
възражения.
В съдебно
заседание ищците се представлява от пълномощник, който поддържа исковата
претенция и моли за уважаването й. Подробни съображения излага в представена по
делото писмена защита.
Ответниците П.и П.се явяват лично в с. з. и
оспорват исковата претенция.
Ответницата
в съдебно заседание се представлява от пълномощник, който оспорва иска и моли
за отхвърлянето му.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По
правило за уважаването на осъдителния ревандикационен
иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки
- имотът да е собственост на ищеца, да се владее или държи от ответника и
упражняваната от последния фактическа власт да е без основание. В случая всички
тези предпоставки са налице по следните съображения:
Страните не спорят, а и от събрания по делото
доказателствен материал се установява, че изначално имотът чийто ревандикация се претендира е бил собственост на И.С. С., роден през 1863 година, починал на 31.12.1913 година. Последния факт е установен
с влязла в зяконна сила Решение № 883/10.10.2017
година, постановено по гр. д. № 1040/2017 година, по описа на Сливенски районен
съд, Гражданско отделение, трети състав, поправено с Решение № 1113/19.12.2017
година, постановено по гр. д. № 1040/2017 година, по описа на Сливенския
районен съд, гражданско отделение, трети състав.
С Решение № 433 от 26.05.1999 година на Общинска служба
по земеделие - гр. Сливен е било възстановено правото на собственост на
наследниците на И.С. С., бивш жител ***, върху НИВА
от 1.863 дка /един дка и осемстотин шестдесет и три кв.м/, осма категория,
местност „КАСЪМОВО", имот № 004008 по плана за земеразделяне на село
Чинтулово, при граници: имот № 004009 - Нива на С.В.Г., имот № 004022 - полски
път на Кметство - п.път, имот № 004007-Нива на П.Т.П.и имот № 000004 - Дере на
Кметство - п.път.
Реституционният ефект, настъпил в патримониума на
наследниците на И.С. С., роден пред 1863 година,
починал на 31.12.1913 година, е в резултат от проведено специално
административно производство пред Общинската служба по земеделие - гр. Сливен,
по местонахождението на имота, приключило с посоченото по -горе Решение за
възстановяване на собствеността.
След смъртта си И.С. С. е бил
наследен от съпругата и петте си деца: М.И. С.а - съпруга, починала, М.И. С.а -
дъщеря, починала, без деца, С.И. С.а /Б./ - дъщеря, починала на 15.12.1979
година, К.И. С.а - дъщеря, починала на 19.04.1987 година, С.И. С.-син, починал,
без деца и Л.И. С.а- дъщеря, починала, без деца, видно от представените с
исковата молба: декларация, изготвена от наследниците на И.. С. С. - безследно
изчезнал, до Околийски Финансовъ Началникъ,
както и от Удостоверение за наследници Изх. № 504/09.03.2020 година на Община
Столична, Удостоверение за наследници Изх. № 94-01-40622-1/16.11.2017 година на
Община Бургас.
Лицето И.С. С., роден през 1863 година,
починал на 31.12.1913 година е
правен субект, различен от И.С. С. ЕГН: **********, починал на 11.02.1998 година. - Видно от Удостоверение за наследници Изх. № ОРД
01-085/24.02.2017 година на Община Сливен, макар да е налице съвпадение на
имената, между коментираните лица, има разлика в дата, месец и година на раждане и смърт и липсва тъждество в кръга на наследниците.
С
Решението на ПК - Сливен е била възстановена собствеността върху поземления
имот директно на наследниците на И.С. С., посочени
поименно в Удостоверение за наследници № 1913/11.02.1992 година, приложено в
заверено копие от ОСЗ-Сливен, в представената и приета по делото преписка Вх. №
268092/26.05.2021 година, по описа на РС - Сливен.
Ответницата
не е придобивала собствеността върху процесния имот, както преди
колективизацията, така и след процедурата по възстановяване на собствеността,
приключила с постановяване на решението на ОСЗ - гр. Сливен. - Поради идентичността на лице със същите имена
- И.С. С., ответницата се е легитимирала
за наследник на наследодателя на ищците, въпреки, че З.Й.И. никога не е имала
такова качество по отношение на общия на ищците наследодател - И.С. С., роден през 1863 година, починал на 31.12.1913 година.
Това
е така защото по категоричен и недвусмислен
начин от представеното с исковата молба Удостоверение за наследници,
Изх.№ ОРД 01-085/24.02.2017 година, издадено от Община Сливен на името на И.С. С.,
с ЕГН:**********, починал на 11.02.1998 година се установява, че ответницата
фигурира като наследник на И.С. С., ЕГН: **********,
починал на 11.02.1998 година, като „вдовец", т. е на лице различно от
общия на ищците наследодател - И.С. С., чието
гражданско състояние преди смъртта му е било различно. Последният е бил ЖЕНЕН за М.И. С.а.
Безспорният
факт, че в сила Решение № 433 от 26.05.1999 година на Общинска служба по
земеделие - гр. Сливен, с което, като индивидуален административен акт с конститутивно действие, е било възстановено правото на
собственост на наследниците на И.С. С., бивш жител ***,
върху процесния имот: НИВА от 1.863 дка /един дка и осемстотин шестдесет и три
кв.м/, осма категория, местност„КАСЬМОВО", имот № 004008 по плана за
земеразделяне на село Чинтулово, то със категоричност се извежда правния извод,
че ответницата З.Й.И. не е била собственик на имота към датата на цитирания
реституционен законодателен акт.
От
събрания доказателствен материал, а и от свидетелските показания на разпитаните
по делото свидетели, безспорно се установява, че ответницата не познава ищците,
които са наследници по закон на И.С. С., роден през
1863 година, починал на 31.12.1913 година.
Към
дата - 26.05.1999 година, ищците са придобили собствеността върху имота, по
силата на наследствено правоприемство. Правото на собственост е абсолютно, защото
собственикът на една вещ е защитен от посегателствата върху нея от страна на
всички останали членове на обществото. Само от собственика зависи дали, кога и
как ще упражни правомощията си на ползване, владение и разпореждане. Дори временно
или постоянно да е лишен от някое от правомощията си собствеността си остава негова. Факта, че ответницата се е
самонастанила в имота, по никакъв начин не променя правно релевантния факт,
досежно собствеността на имота към коментирания момент.
В
представената и приета от съда преписка по нотариално дело № 420/2017 година от
служебния архив на нотариус Елена Шидерова с рег.№ 128 на НК и район на
действие РС-Сливен, е наличен съставеният от нотариуса Протокол от 07.06.2017 годипа, в който са отразени показанията на разпитаните
тогава трима свидетели, измежду които е и лицето М.Д.Г.. В протокола,
показанията на този свидетел, са записани със съвсем различно съдържание.
Тогава, през 2017 година, св. Г. е заявила, че имотът е възстановен на някой от
наследниците на С.и през 1999 година, но не ги познавала тези хора и те не били
идвали в имота. Четири години по-късно, през 2021 година, тези обстоятелства се
отричат. Поради това показанията на тази свидетелка не се кредитират.
Дейността
на нотариуса в производството по чл. 587 ГПК, което се развива като едностранно
производство, не е свидетелстваща, каквато е при останалите нотариални
производства. Нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по
съществуването на едно право. Ето защо, съдържащата се в нотариалния акт по чл.
587 от ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост, респ. на
ограниченото вещно право, представлява правен извод на нотариуса, а не
удостоверен от него факт. За да отпадне легитимиращото действие на акта, е
необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик. В настоящия случай, за ищците е налице правен интерес от
установяване и доказване на първата визирана хипотеза, а именно, че ответницата
З.Й.И. не е била титуляр на правото на собственост върху процесния имот.
Дори
и да се възприеме факта , че ответницата е упражнявала епизодично фактическа
власт над сградата в имота, за което са налице данни , че се е самонастанила да
живее, то тази власт не съставлявала владение с неговите два компонента -
корпус и анимус, а само държане заради другиго. До
този извод се стига след анализ на показанията на свидетеля И.И. Щ.- изпълняващ длъжността Кмет на с. Чинтулово. В
провелото се на 01.07.2021 година открито съдебно заседание, пред съда и
страните, той заяви, че през 2006 година е провел телефонен разговор с Б.
/разбира се П.Т.Б./, за да попита за цената на процесния имот. Това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на самия Б. /виж протокола от открито
съдебно заседание, проведено на 20.05.2021 година/. Последният е поддържал
близки контакти със своя дядо Н.Б., подал документите за реституиране на
земята, като самият Б. заяви, че не знае някога някой друг да е имал претенции
за този имот в с.Чинтулово, още по-малко да е живял в него.
Видно
от Удостоверение за наследници Изх.№ 504/09.03.2020 година на Столична Община,
дядото на Петко Б. - Н.Г.Б. е починал на 14.02.2009 година, т.е. почти десет
години след началната дата, за която се твърди да е започнало владението от
страна на ответницата върху имота в с. Чинтулово. От този факт следва , че,
ответницата не е владяла процесният имот - НИВА, явно, необезпокоявано и
непрекъснато в продължение на 10 години до датата 07.06.2017 година, когато е
бил съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание давностно владение № 87, том III, per. № 4671, дело № 420/07.06.2017
година, по общия регистър на Нотариус Елена Шидерова, с рег. № 128 на НК и
район на действие РС - Сливен, вписан в Служба по вписванията към Агенция по
вписванията под акт № 44, том 11, Вх.рег. № 3306/07.06.2017 година. Дори и да
се приеме, че в определени периоди от време, ответницата е упражнявала фактическа
власт над имота, освен че тази власт е запълвала съдържанието на държане на
вещта за другиго, тя не е манифестирали по никакъв начин тази власт пред ищците
и третите лица, нито е предприела действия по отстраняване на тяхното владение.
По
принцип фактическият състав на придобивната давност
изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано
чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Трябва да е манифестирано
намерение за своене по отношение на съсобственика на вещта. Ако няма
манифестирано намерение за своене на вещта спрямо съсобственика й, липсва анимусът, като елемент от владението. Субективният елемент
на владението предполага и довеждане до знанието на собственика, че вещта се
владее като своя /така Решение № 118/21.05.2013 г. на ВКС, Второ Гражданско
отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК по гр.д.№ 1535/2013 година/.
Самото
владение е установено фактическо господство върху определена вещ, с намерението
тя да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху
определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като
такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост
по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във
владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за
да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за
себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик, което следва от изискването, владението да не
е установено по скрит начин. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана
в Решение № 291/09.08.2010 г. по гр.д. № 859/2009 г. на II г.о., ГК на ВКС,
Решение № 270 от 20.05.2010 г., постановено по гр.д. № 1162/2009 г. на II г.о.,
ГК на ВКС, Решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г. на I г.о., ГК
на ВКС, всички постановени по реда на чл. 290 ГПК. Практиката на ВКС е
категорична, че този, който се позовава на давностно владение, трябва да е
довел до знанието и да е манифестирал пред действителния собственик, че владее
вещта като своя. Владението не може да се упражнява тайно по отношение на този,
на когото се противопоставя. Чрез него трябва да се демонстрира по недвусмислен
начин намерението на владелеца да държи вещта като своя. То не може да има
действие спрямо лицето, по отношение на което съществува скритостта, тъй като е
недопустимо да се черпят права докато този, на когото се противопоставят, не
може да се защити. В този смисъл е и Решение № 4 от 11 март
С Протокол-решение
№4/09.02.2018 година от проведено заседание на ОбЕСУТ
е била обсъдена разработка №18, като е било взето решение, цит.:
„ОТЛАГА приемането на проект за ПУП за ПИ 81387.4.8 по КК в
м."Касъмово", землище Чинтулово, община Сливен. Следователно не е
спазено специалното ограничение на закона, който задължава собствениците на
земеделски земи при тяхното ползване да се съобразяват с предназначението на
земята, защото нито към датата на изповядване на оспорвания нотариален акт,
нито понастоящем е налице завършена процедура по промяна на предназначението на
земята.
Всички
данни и доказателства по делото сочат, че титуляри на правото на собственост на
целия имот с идентификатор № 81387.4.8 по КК и КР на гр. Сливен, по силата на
Решение на ОСЗ - Сливен, имащ конститутивен ефект са
ищците в качеството им на наследниците на И.С. С.,
роден пред 1863 година, починал на 31.12.1913 година, след проведеното
специално административно производство пред Общинската служба по земеделие -
гр.Сливен, по местонахождението на имота в с. Чинтулово, м. "Касъмово".
В
правната литература и в съдебната практика решенията по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и
по чл. 27 ППЗСПЗЗ се признават за индивидуални административни актове с конститутивно действие. Съгласно Решение № 504 от
29.06.2010 година на ВКС по гр.д.№ 797/2009 година, I г.о., ГК, „Правото на
собственост възниква от смесен фактически състав, който включва: право на
собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или
отнемането й при хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство /в
случай, че имотът се възстановява на наследници/ и административен акт -
решение на поземлената комисия по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27 ППЗСПЗЗ
при влязъл в сила план за земеразделяне. Уреденият в ЗСПЗЗ способ за
придобиване на собственост върху земеделски земи включва акт за установяване на
правото на възстановяване на собствеността /в случая това е Протокол № 00041 от
23.12.92 година на Поземлена комисия - гр. Сливен/ и акт с конститутивенвещноправен
ефект занапред, пораждащ правото на собственост върху конкретен имот с граници
/в случая това е Решение №433 от 26.05.1999г. на Общинска служба по
земеделие-гр.Сливен/.
За
постигане на целения резултат за възстановяване на правата чрез специалното производство
по ЗСПЗЗ, се изисква съответствие на възстановеното право на собственост с
притежаваното право на собственост, към определен от закона и признат за
пораждане на правото на възстановяване момент в миналото. Такова съответствие е
налице единствено в патримониума на ищците, но не и на ответницата.
За
доказване на горното от ищците е представена изготвена собственоръчно от
наследниците на И. С., декларация до Околийски Финансовъ
Началникъ, съдържаща подробен списък на движимите и
недвижимите имоти /земеделски и неземеделски/, измежду които е и процесният
имот. В раздел II, на стр.4 от декларацията, М. Ив. С.а, М.Ив. С.а, С.Ив. С.а, К.Ив.С.а,
С.Ив. С. и Л.Ив. С.а, са посочили в табличен вид земеделските имоти, останали
от безследно изчезналия Ив. С. С., родом от гр.Сливен, бивш жител *** е записан
имот - Нива, местност „Касъмово", с площ от 1.9 дка, с означена
действителна стойност - 9.50 лева. За една малка част от 0.038 дка, VIII
категория от общата площ на тази нива, която е била декларирана с площ от 1.9
дка, на наследниците на И.С. С. е било определено
правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху
земеделски земи чрез компенсационни бонове за тази невъзстановена част, на
стойност 8 лева. В тази връзка е и приетото като доказателство по делото Решение
№ 433/26.05.1999 година на ОСЗ-Сливен, с което на наследниците на И.С. С. е било определено и възстановено правото на собственост
върху Нива, местност „КАСЪМОВО", с площ от 1.863 дка /1,9 дка - 0,038 дка
= 1,863 дка/.
Константна
е практиката на съдилищата, че с решението на поземлената комисия, възниква
правното качество на обекта на собствеността и затова, то има конститутивно действие. В ТР №1 по гражданско дело № 11 от
1997 година, б.а на ВКС, ОСГК, е разяснено, че това се отнася и за двата вида
решения, за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по
чл.18ж, ал.1 и по чл .27, ал.1 ППЗСПЗЗ. В конкретния казус,
решението на ОСЗ - Сливен е било издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, като
въз основа на Протокол № 00041/23.12.1992 година на ПК - гр. Сливен,
претенцията за възстановяване правото на собственост на наследниците на И.С. С. върху земеделска земя - НИВА, с площ от 1,863 дка, VIII
категория на земята, м."КАСЪМОВО", е била уважена. Преценката на конститутивния ефект е към момента на издаване на
решението. От друга страна, административното производство по ЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността, по правило, не се образува служебно, а по
заявление на правоимащите лица - собствениците или
техните наследници. Заявлението, подадено от един наследник на бившия
собственик, ползва всички наследници - чл. 14 ППЗСПЗЗ. В настоящия случай,
заявлението е било подадено от Н.Г.Б., който по-късно е получил и решението на
ПК. Самото решение за възстановяване на собствеността се издава общо в полза на
наследниците на починалия бивш собственик. Тези обстоятелства се установяват и
от показанията на св. Петко Б., който заяви, че неговият дядо - Н.Г.Б. е подал
документите за реституция на земята, а след неговата смърт, братовчед му В.Б.
се е занимавал с делата, но знае, че не е имало друг в имота, който да го
владее. Съшият този свидетел, в провелото се на 20.05.2021 година открито
съдебно заседание заяви пред съда и страните, че познава имота още от 1980
година.
В
конкретния казус, при настъпила на 31.12.1913 година смърт на бившия собственик - И.С. С., административното производство е било инициирано и
водено от наследника Н.Г.Б. /син на С.И.Б.-починала на 15.12.1979 година, видно
от Удостоверение за наследници № 504/09.03.2020г. на Община Столична/ прието
като доказателство по делото. Това е поредната индиция
касаеща факта, че ответницата не се е афиширала като собственик на имота,
подробно описан в констативен НА № 87, том. III, peг.
№ 4671, дело № 420/07.06.2017 година на Нотариус с рег. № 128 на НК на РБ,
който имот съгласно КК и КР на гр. Сливен представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 81387.4.8 /осемдесет и една хиляди триста осемдесет и седем точка
четири точка осем/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
Чинтулово, община Сливен, област Сливен, одобрена със Заповед №
РД-18-34/22.06.2007 година на Изпълнителния директор на АК, с адрес на
поземления имот: село Чинтулово, местност „Касъмово", с площ: 1862 кв.м
/хиляда осемстотин шестдесет и два кв.м/, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни
условия: 8 /осем/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 004008
/четири хиляди и осем/, при съседи: 81387.4.22, 81387.4.9, 81387.4.25,
81387.4.7. Този имот е предмет на настоящата искова претенция по чл. 108 ЗС и е
видна, че той не включва сграда, за която в процеса от ответната страна са
въведени твърдения., излизащи извън предметния обхват на настоящото производство.
Одобрените
по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие. От тях не произтичат промени във вещноправния
статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта,
законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР, оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост или
на носителите на това право, не води до пораждане, изменение или погасяване на
това право. Отсъствието или наличието на записи в кадастралния регистър не може
да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на
актовете за собственост.
Реституцията
е специфичен способ за придобиване от физически и юридически лица на право на
собственост върху имоти, отнети им от държавата в минал момент.
С Протокол
№ 6 от 23 февруари 1951 година на Общинска комисия за ТПС в гр. Сливен е било
взето решение за отчуждаване и причисляване към държавния поземлен фонд на
земеделски земи, собственост на гражданите, включително и на С.Г.Б. *** по
отношение на Нива от 2.5 декара, находяща се в местността „Речица", при
граници: наследниците на Г. Егов, наследниците на М.Е.и
пътека /стр.2, т.10 от протокола/. Впоследствие, с отделен Протокол № 37 от 18
август 1958 година на комисията за ТПС в гр. Сливен, ведно със справка №3884,
комисията за ТПС в гр. Сливен е взела решение да се отчуждят и причислят към
ДПФ друга част от земите, собственост на жителите на гр. Сливен, в това число и
собствената на Л.И. С.а и М.И. С.НИВА от 33 декара в м."Речиченска могила", при граници: Г. М.и блок на ТКЗС -
Сливен, както и НИВА от 2,5 декара в местност "Речица", б.с. на С.Г.Б.,
при граници: н-ци на Г. Егов,
н-ци на М.Е.и пътека.
С
АДС на недвижим имот № 3608 от 03.02.1968 година на НС, който е официален
документ, е бил одържавен Имот пл. № 4752 - пазарището, празно дворно място от
39 кв.м, при граници: А.С., Г. ***.Г.Д., а наследниците на И. С. са били
обезщетени парично. По същия начин, със Заповед № РД- 0986/21.11. 1989 година на
Председателя на Областен народен съвет - Бургас е бил отчужден за особено важна
държавна нужда недвижим имот, представляващ жилищна сграда /"С.ата
къща"/, находяща се на ул."М.Б." № 11 в гр. Сливен, съставляващ
имот пл. № 751 в кв.245 по плана на града, ведно със стопанските сгради и
дворно място от 857 кв.м, върху което са изградени постройките, собственост на Н.Г.Б.,
М. С.Ч., К.И.Ч., Л.И.Ч. и С.И.Ч.. Въз основа на определената цена на отчуждения
имот, собствениците са били обезщетени със суми, така, както е посочено в самия
акт на стр.2.
След
влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 година, един от наследниците на И.С. С., а именно Н.Г.Б., е депозирал пред Общинската комисия по
земеделие - гр.Сливен, Заявление вх.рег. № 3393/27.02.1992 година, с което е
заявил реституционната си претенция за възстановяване собствеността върху
посочените в заявлението земеделски земи в землището на гр.Сливен, ЕКНМ 67338.
С
Протокол № 151/18.10.1995 година на Поземлена комисия - гр.Сливен, с който е
анулирано решение, взето с Протокол № 23А от 18.03.93 година на Поземлена комисия-гр.
Сливен,на основание заявлението вх. № 03393/27.02.92 година и представените
писмени доказателства от Н.Г.Б., е било признато и определено за възстановяване
правото на собственост на наследниците на И.С. С.
върху земеделски земи с план за земеразделяне, както следва: 1. Лозя, с площ от
11.000 дка, в местността "РЕЧИЦА"; 2. Лозя, с площ от 2.600 дка, в
местността "РЕЧИЦА"; 3. Лозя, с площ от 1.200 дка, в местността
"КИШЛИКА"; 4. Ниви, с площ от 20.000 дка, в местността
"РЕЧИЦА"; 5.Лозя, с площ от 4.600 дка, в местността
"РЕЧИЦА"; 6. Лозя, с площ от 2.000 дка, в местността
"КИШЛИКА"; 7. Лозя, с площ от 2.000 дка, в местността
"КИШЛИКА"; 8. Лозя, с площ от 9.500 дка, в местността
"РЕЧИЦА"; 9. Ниви, с площ от 6.200 дка, в местността
"РЕЧИЦА". Съгласно този протокол, общата площ, която е следвало да
бъде възстановена е 59.100 дка, при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2
от ЗСПЗЗ. В тази връзка е била съставена и депозирана пред Общинска поземлена
комисия - гр.Сливен декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ /отм./.
През
1994 година, Н.Г.Б. /записан грешно Б./, е декларирал пред Общинска поземлена
комисия - Сливен, че нито той, нито някой от останалите сънаследници, е
обезщетяван със земи на държавния или общински поземлен фонд за разликата между
внесената в ТКЗС и възстановената земеделска земя. От съдържанието на
представената по делото молба вх.№ 317/27.10.1994 година на Н.Г.Б., става ясно,
че наследниците на И.С. С. - Н.Г.Б., М. С.Ч., К.И. Ч.,
Л.И.Ч., С.И.Ч., са упражнили правото си да бъдат обезщетени чрез инвестиционни
бонове, за онези земеделски имоти - 59.100 дка, V категория, местност
„РЕЧИЦА" и „КИШЛИКА". чието право е било признато, но невъзстановено.
Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 година на ВКС по тълк.д. №
11/2012 година., ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.
Ищците,
оспорват нотариалния акт по чл. 587, ал.2 от ГПК, с който З.Й.И., ЕГН: **********
е призната за единствен собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81387.4.8 /осемдесет
и една хиляди триста осемдесет и седем точка четири точка осем/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Чинтулово, община Сливен,
област Сливен, одобрена със Заповед № РД- 18-34/22.06.2007г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес на поземления имот: село Чинтулово, местност „КАСЪМОВО",
с площ: 1862 кв.м /хиляда осемстотин шестдесет и два кв.м/, трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА,
категория на земята при неполивни условия: 8 /осем/, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 004008 /четири хиляди и осем/, при съседи: 81387.4.22,
81387.4.9, 81387.4.25, 81387.4.7, като твърдят, че ответницата не е владял
поземления имот явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато, което да е
продължило за срок от 10 години.
В
практиката на ВКС по отношение придобиването право на собственост по давност се
приема, че когато държането на една вещ се променя във владение, тази промяна
следва да бъде открито демонстрирана спрямо собственика /в този смисъл Решение
№ 91 от 09.08.2010 година по гражданско дело№ 859/09 година на
ВКС, II ГО; Решение № 262 от 29.11.2011 година по гражданско дело № 342/11 година на ВКС, II ГО; Решение № 31 от 15.02.2011 година по гр. д. № 1273/09 година на II ГО и др./.
При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт да държи
вещта като своя, същото следва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т.
е., чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по
отношение на вещта. В тази хипотеза, в тежест на претендиращия владение, годно
да породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия. В
решение №145/14.06.2011 година, постановено по гр.д.№627/2010г. на I ГО на ВКС
е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради
неведение/ да се брани. Ответницата З.Й.И. не е извършвала никакви действия, с
които да е довела до знанието на доверителите ми, че владее поземления имот
като свой.
Воден
от гореизложените съображения се приема, че допустимият иск с правно основание
чл. 108 от ЗС е основателен и като такъв следва да се уважи.
С
оглед изхода на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците
направените разноски по делото в общ размер на 725 лева.
Ръководен
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Й.И.,
ЕГН: **********,***, че И.М.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.Г.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.Г.Б., ЕГН
: **********,
с адрес: ***, М.Н.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.К.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***,
Х.К.Б., ЕГН:**********,
с адрес: ***, Л.И.Ч.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, С.И.Ч., ЕГН:**********,
с адрес: ***."Янко Сакъзов" №15,вх.23, Ж.О.Ж.Р.,гражданин
на Р.Франция, роден на ***г., код по Булстат: *****, М.С.М.Р., гражданка
на Р.Франция, родена на *** година,
код по Булстат: *****, Л.И.Р., гражданин на Р.Франция,
роден на *** година,
код по Булстат: *****, Ф.К.Р., гражданин на Р.Франция,
роден на *** година,
код по Булстат: *****, СА СОБСТВЕНИЦИ
на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81387.4.8 /осемдесет
и една хиляди триста осемдесет и седем точка четири точка осем/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Чинтулово, община Сливен,
област Сливен, одобрена със Заповед № РД-18-34/22.06.2007 година на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: село Чинтулово, местност
„Касъмово", с площ: 1862 кв.м. /хиляда
осемстотин шестдесет и два кв.м/, трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при
неполивни условия: 8 /осем/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
004008 /четири
хиляди и осем/, при съседи: 81387.4.22, 81387.4.9, 81387.4.25, 81387.4.7.
ОСЪЖДА З.Й.И., ЕГН: **********,*** ДА
ПРЕДАДЕ на И.М.Б., ЕГН:**********, с адрес: ***, В.Г.Б., ЕГН:
**********, с адрес: ***, М.Г.Б., ЕГН : **********, с адрес: ***, М.Н.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***,
В.К.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, Х.К.Б., ЕГН:**********, с
адрес: ***, Л.И.Ч., ЕГН:**********, с адрес: ***, С.И.Ч., ЕГН:**********,
с адрес: ***."Янко Сакъзов" №15,вх.23, Ж.О.Ж.Р.,
гражданин на Р.Франция, роден на ***г., код по Булстат: *****, М.С.М.Р.,
гражданка на Р.Франция, родена на *** година, код по Булстат: *****, Л.И.Р.,
гражданин на Р.Франция, роден на *** година, код по Булстат: *****, Ф.К.Р.,
гражданин на Р.Франция, роден на *** година, код по Булстат: ***** ВЛАДЕНИЕТО върху недвижим имот,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 81387.4.8 /осемдесет и една
хиляди триста осемдесет и седем точка четири точка осем/, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Чинтулово, община Сливен, област Сливен,
одобрена със Заповед № РД-18-34/22.06.2007 година на Изпълнителния директор на
АК, с адрес на поземления имот: село Чинтулово, местност „Касъмово", с
площ: 1862 кв.м. /хиляда осемстотин шестдесет и два кв.м/, трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория
на земята при неполивни условия: 8 /осем/, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 004008 /четири хиляди и осем/, при съседи: 81387.4.22,
81387.4.9, 81387.4.25, 81387.4.7., върху който упражнява фактическа власт без
правно основание.
ОСЪЖДА З.Й.И., ЕГН: **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на И.М.Б., ЕГН:**********, с адрес: ***, В.Г.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.Г.Б., ЕГН : **********, с адрес: ***, М.Н.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.К.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, Х.К.Б., ЕГН:**********, с адрес: ***, Л.И.Ч., ЕГН:**********, с адрес: ***, С.И.Ч., ЕГН:**********, с адрес: ***."Янко
Сакъзов" №15,вх.23, Ж.О.Ж.Р., гражданин
на Р.Франция, роден на *** година, код по Булстат: *****, М.С.М.Р., гражданка на Р.Франция, родена на ***
година, код по Булстат: *****, Л.И.Р., гражданин
на Р.Франция, роден на *** година, код по Булстат: *****, Ф.К.Р., гражданин на Р.Франция, роден на ***г., код
по Булстат: ***** сумата 725 лева /седемстотин двадесет и пет
лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Сл ОС в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: