гр. Велико Търново, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 395 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/
във връзка чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от С.Р.Г. ***, чрез *** Г.И.Г. ***, против Решение №
2153-03-61/27.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена
жалбата й против Разпореждане № РВ-3-03-00904052/06.04.2021г. на Началник отдел
в ТП– Варна на НОИ.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради
неправилно приложение на материалния закон и несъобразяването му с целта на
закона. Твърди се, че административният орган неправилно е тълкувал закона,
като е приел, че са налице предпоставките на чл. 114 ал. 2 т. 2 от КСО за
възстановяване на полученото обезщетение. Посочва се, че в случая са налице
всички предпоставки за получаване на обезщетение за бременност и раждане, тъй
като през процесния период (12.08.2019г. – 30.11.2019г.), а и преди това лицето
има качеството на „осигурено лице“ по смисъла на § 1, т.3 от КСО, налице е валидно
трудово правоотношение с „Кардена 70“ ЕООД, реално е извършвала трудова дейност
и са налице дължими осигурителни вноски, които са внесени от работодателя. Намира
за неправилни изводите на административния орган, че за нея не е възникнало
право на обезщетение за бременност и раждане, тъй като представените от името
на работодателя документи, касаещи изплащане на процесното обезщетение, са
подписани и депозирани от пълномощник без представителна власт. Посочва, че
действително със смъртта на упълномощителя се прекратява представителната власт
на пълномощника, но в случая Р.Б. не упълномощава „Бул екс 99“ ЕООД, чрез И.П.
лично, а в качеството си на управител на „Кардена 70“ ЕООД. Следователно „Бул екс 99“ ЕООД, чрез И.П. е пълномощник на
„Кардена 70“ ЕООД и неговата представителна власт не се прекратява със смъртта
на Б., тъй като към момента на извършване на представителните действия „Кардена
70“ ЕООД не е заличено. Предвид изложеното намира, че „Кардена 70“ ЕООД, чрез
неговия пълномощник „Бул екс 99“ ЕООД, с управител И.П. валидно е депозирала в НОИ – Варна всички изискуеми документи
по закона за изплащане на обезщетение при бременност и раждане, поради което не
следва да възстановява добросъвестно полученото от нея обезщетение.
Извън
това посочва, че дори и да се приеме тезата на административния орган,
касателно липсата на редовно подадени данни от „Кардена 70“ ЕООД, то закона е
приложен неправилно. В този смисъл посочва, че административния орган
неправилно е тълкувал чл. 50, ал. 1 от КСО във вр. чл. 45, ал. 1 от НРВПО и чл.
4 от НПОПДОО, достигайки до извода, че макар да е била добросъвестна по
отношение на тези факти (нередовно подадени данни), за нея не е възникнало
правото на обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО за
остатъка до 410 дни, а изплатеното такова е без прано основание. Посочва в този
смисъл, че правното основание за възникване на обезщетението при бременност и
раждане намира своето изражение в чл. 50, ал. 1 от КСО – наличие на валидно
осигуряване за бременност и майчинство, докато чл. 45, ал. 1 от НРВПО и чл. 4
от НПОПДПП не касаят възникването на правото на обезщетение при бременност и
раждане, а уреждат процедурата по реализирането на вече възникнало право на
обезщетение. Следователно нередовно подадените данни, ако въобще е налице
такова, може да обоснове отказ на реализиране на вече възникнало право на
обезщетение, но не и връщането му. От друга страна изтъква, че депозирането на
документи в НОИ от лице без представителна власт не могат да се вменят във вина
на осигурения работник, който добросъвестно е изпълнил всички свои
осигурителноправни задължения. Неспазена намира и целта на закона, гарантираща
правото на обществено осигуряване. В този смисъл посочва, че целта на чл.114 от КСО не е да лишава гражданите от обществено осигуряване, когато е налице
административна нередност и то по вина на осигурителя. Целта на разпоредбата е
възстановяването на получени суми по осигурителни плащания, за които въобще не
са възникнали основанията в закона, какъвто не е настоящия случай. Противното
разбиране според жалбоподателката е в разрез с гарантираното от чл.51, ал.1 от
КРБ право на социално осигуряване, което включва в себе си и изплащане на
съответното обезщетение при настъпване на съответния осигурителен риск. Предвид
изложените съображения се претендира цялостна отмяна на решението като
неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от *** Г.,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира за
присъждане на разноски по производството, за което представя списък. Представя
писмена защита вх. №4107/20.09.2021г., в която доразвива доводите си за
незаконосъобразност на оспореното решение.
Ответникът
– Директора на ТП на НОИ – Варна,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана по делото
молба вх. № 3530/30.07.2021г., процесуалният му представител *** Е.Л. оспорва
жалбата като неоснователна. Посочва, че оспореното решение е издадено от
материално и териториално компетентен административен орган, след изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая, в предвидената от закона форма
и съдържа изискуемите реквизити, като са посочени фактическите и правни
основания за издаването му. Предвид изложеното моли съда да постанови решение,
с което да потвърди обжалвания акт. В указания от съда срок представя писмено
становище вх. №4147/23.09.2021г.
Съдът след като обсъди доказателствата по делото и доводите на
страните приема за установено следното:
От приложената и приета като доказателство по делото административна
преписка, изпратена с писмо изх. № 2153-09-61#3/28.06.2021г. от ТП на НОИ –
Варна, се установява, че на 15.06.2018г.
между „Кардена 70“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Д. Б. и С.Р.Г.,
на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, е сключен трудов договор за заемане на длъжността „продавач –
консултант“, с място на работа – обекти на дружеството в гр. Велико Търново. В договора е уговорен
размерът
на трудовото възнаграждение, срока за изплащането му, продължителността и отчитането
на работното време. Договорът е подписан от страните по него – С.Р.Г. и „Кардена 70“ ЕООД, действащо
чрез управителя си.
За сключения трудов договор е изпратено уведомление по чл. 68, ал. 5 от КТ от работодателя до ТД на
НАП.
Не е спорно по делото, че жалбоподателката С.Р. е родила дете на
03.05.2019г. Безспорно е също и, че от 30.03.2019г.
тя е във временна неработоспособност при бременност и раждане, за което са й издадени съответно
болнични листове, за които в ТП на НОИ - Благоевград
са представени съответните за тях приложения по Наредба за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), с данни,
относно правото й на парично обезщетение, по които има изплатени
парични обезщетения.
На 22.08.2019 г. в ТП на НОИ - Варна е
представено Заявление-декларация, вх. № Н-03-999-64-*********, за промяна на
съответното ТП на НОИ. В посочения документ „Кардена 70"
ЕООД, чрез Р.Д.
Б. — управител е декларирало, че
дружеството ще извършва обособена дейност на територията на гр. Варна, поради което ще представя документите за изплащане на обезщетения от
ДОО в ТП на НОИ – Варна. Във формуляра на заявлението е вписано също, че Р.Д. Б., като управител на „Кардена 70" ЕООД, упълномощава И.Д.П., ЕГН:
********** да представи заявлението-декларация. Упълномощаването е направено на
10.05.2019 г.
На
23.08.2019 г. в ТП на НОИ – Варна от „Кардена 70" ЕООД, представлявано от Р.Д. Б.
е представено Заявление за упълномощаване за представяне на
документи по електронен път в НОИ с Квалифициран електронен подпис (КЕП) на
упълномощено лице, с което е упълномощил „Бул екс 99“ с ЕИК *********, чрез И.Д.П.
да ползва електронните услуги, предоставени от НОИ, да подписва и да представя
с КЕП документите по чл. 14, ал. 1 от НПОПДОО от негово име, т. е от името на Р.Б..
На
14.08.2019 г. в ТП на НОИ – Благоевград за
С.Г. от „Кардена
70" ЕООД е подадено Удостоверение –
приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, вх. № Р14-01-000-00-**********, считано от 11.08.2019 г., за данните от
заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане на основание чл. 50. ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни. Посочено е,
че на лицето е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ със заповед № 1/11.08.2019 г., за периода от 11.08.2019 г. до 11.05.2020 г.
На
21.10.2019г. в ТП на НОИ –
Варна за С.Г.
от „Кардена 70"
ЕООД е подадено Удостоверение – приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, вх. № Р14-03-000-00-**********, за
заличаване на данните от заявление-декларация за изплащане на парично
обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от
КСО за остатъка до 410 дни,
считано от 11.08.2019г., като е посочено, че данните са представени от Р.Д. Б.,
в качеството му на управител.
На
21.10.2019г. за С.Г.
от „Кардена 70"
ЕООД е подадено Удостоверение – приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, вх. № Р14-03-000-00-**********, за данните
от заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение
при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни, считано от 12.08.2019г., като е
посочено, че данните са представени от Р.Д. Б., в качеството му на управител.
Посочено е също,
че на лицето е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ със заповед № 1/11.08.2019 г., за
периода от 11.08.2019 г. до
11.05.2020 г. По
заявлението е започнало изплащането на парично обезщетение.
При последващи служебни проверки е установено, че Р.Д. Б. –
едноличен собственик и управител на „Кардена 70" ЕООД, ЕИК ********* е починал на
16.05.2019г. Предвид това, с Разпореждане №Д-03-000-00-01361983/16.01.2020г. е
спряно производството по изплащане на паричното обезщетение по
заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане на основание чл. 50,
ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни
и с писмо от 16.01.2020г. е поискано извършването на проверка от контролните
органи на ТП на НОИ - Варна. При
проверката, резултатите от която са обективирани в констативен протокол №
КВ-5-03-00735161/11.03.2020г., е установено, че след
смъртта на управителя на „Кардена
70" ЕООД Р.Б.
продължават да се подават данни за осигуряване по чл. 5, ал. 4 от КСО на
жалбоподателката, като последно това е станало на 25.02.2020 г. Предвид приключилата проверка, с
Разпореждане №М-03-000-00-01386671/28.04.2020г., считано от същата дата е
възобновено спряното производство по изплащане на паричното обезщетение по
заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане на основание чл. 50,
ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни.
С Разпореждане № О-03-000-00-01386671/28.04.2020г.,
издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ – Варна, на основание чл. 40,
ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО, на жалбоподателката е отказано
отпускане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни с
мотив, че след извършена проверка на контролните органи е установено, че
незаконосъобразно, след смъртта на представляващия осигурителя „Кардена 70" ЕООД Р.Б., от негово
име са подадени документи за С.Г.
за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни. Същото е обжалвано, като с Решение
№ 2153-03-44/26.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Варна обжалваното
разпореждане е оставено в сила. Решението като необжалвано е влязло в законна
сила на 22.07.2020г.
С Разпореждане № РВ-3-03-00904052/06.04.2021г., издадено
от Началник отдел в
ТП на НОИ – Варна, на основание
чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено С.Р.Г. да възстанови добросъвестно
полученото от нея парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1
от КСО за остатъка до 410 дни, за
периода от 12.08.2019г. до 30.11.2019г. в размер на 2 061,82 лв. с мотив,
че след
извършена проверка на контролните органи не
са установени
декларираните в подаденото на 21.10.2019г. Удостоверение приложение №10 от НПОПДОО
обстоятелства, че от работодателя на лицето е разрешен отпуск по чл.163, ал. 1
от КТ при спазване на изискванията на чл. 45, ал. 1, т. 2 от НРВПО. Изтъкнато
е, че след приключване на проверката на лицето е отказано отпускане на парично
обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50, ал.1 от КСО за
остатъка до 410 дни, поради което парично обезщетение при бременност и раждане
на основание чл.50, ал.1 от КСО за остатъка до 410 дни за периода от
12.08.2019г. до 30.11.2019г. е изплатено неоснователно и следва да се възстанови.
Разпореждането е връчено на 13.04.2021г. на С.Г. и срещу него е подадена жалба
с вх. №1012-03-161/27.04.2021г. в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО пред Директора
на ТП на НОИ – Варна.
В
срока по чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Варна е издал Решение
№ 2153-03-61/27.05.2021г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Мотивите на горестоящия
административен орган са, че не е възможно представеното в ТП на НОИ – Варна
Удостоверение — приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, за данните от
заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни на С.Г.
с вх. № Р14-03-000-00-**********/21.10.2019г.
да е извършено от Р.Д. Б.,
като управител на „Кардена70“
ЕООД, тъй като е след датата на неговата смърт. На следващо място, е прието, че
не е възможно на 22.08.2019
г., след смъртта на едноличния собственик и управител на „Кардена70“ ЕООД, ЕИК ********* – Р.Д. Б., същият да
е извършил упълномощаване за представяне на документи по електронен път в НОИ с
КЕП на упълномощено лице, съответно няма как и на тази дата той да е подписал
представеното в ТП на НОИ Варна Заявление за упълномощаване за представяне на
документи по електронен път в НОИ с КЕП на упълномощено лице, с което се
упълномощава „Бул екс
99“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез И.Д.П.
да ползва електронните услуги, предоставени от НОИ, да подписва и да представя
с КЕП документите по чл. 14, ал. 1 от НПОПДОО от негово име. Посочено е също
така, че жалбоподателката не е представила заповед, с която й е разрешено
ползването на отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ, за периода от 11.08.2019 г. до
11.05.2020 г.,
което е необходимо, за да й бъде изплатено парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО. Потвърдителното решение на
административния орган е съобщено лично на жалбоподателката на 02.06.2021 г.
(л.16 от делото), а жалбата срещу него е подадена чрез куриерска служба на
14.06.2021г., като същата е постъпила в деловодството на ответника на 15.06.2021г.
Въз основа на същата е образувано настоящото дело.
Като
писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в
административната преписка, изпратена с писмо изх. № 2153-09-61#3/28.06.2021г.
на ТП на НОИ – Варна.
В
хода на съдебното дирене по искане на процесуалния представител на
жалбоподателката е разпитана в качеството на свидетел О.Б., която твърди, че се
познава със жалбоподателката от ноември 2017г. когато същата е започнала работа
при тях във гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ 67. Фирмата тогава се
казвала „Рустико трейд“, а юни 2018г. името било променено на „Кардена 70“ ЕООД.
Б. е работела там половин година преди
това. През цялото време са работили заедно с жалбоподателката там, като това
продължило до август 2018 година когато Б. излязла в болничен поради тежка
бременност. По време на самата бременност имала проблеми и излязла преди
законовите 45 дена в болничен. Всеки месец носела болнични листове в обекта. Приключила
взаимоотношенията си с „Кардена 70“ когато детето й било на около 1 година. По
едно и също време приключили взаимоотношенията си с тази фирма със С.. Тя
забременяла по едно и също време с нея, но излязла на по-късен етап в болничен.
С. започнала да работи в „Кардена 70“ ЕООД юни 2018 година, като по това време
„Кардена 70“ била с другото име. С. била до последно на работа. Когато ходела
да си носи болничните листи, я виждала всеки път. С. работила до последно –
докато настъпят тези 45 дни преди раждането. Доколкото има спомен болничните и
декларациите е предавала на М.И. - отговорник за обектите, с която няма контакт
в момента. М.И. се занимавала с администриране на документи. Магазина го имало
и понастоящем, наели са си нови служители. Със С. постоянно са контактували - и
тогава, и сега.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е редовна и процесуално допустима – подадена е в
предвидения преклузивен срок по чл. 118,
ал. 1 от КСО, от страна в административното производство, притежаваща правен
интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Варна, както и Разпореждане РВ-3-03-00904052/06.04.2021г., издадено от Началник отдел в ТП на НОИ – Варна са валиден индивидуален
административен акт, издаден от административен орган, в кръга на неговата
компетентност и в съответната писмена форма, като съдържа фактически и правни
основания за произнасянето, поради което същият отговаря на изискванията за
форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила при неговото издаване, представляващи основание за отмяната му.
По приложение на материалния закон съдът намира следното:
Оспореното
решение, предмет на съдебен контрол, и потвърденото с него разпореждане на
органа по осигуряването, е издадено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО,
съгласно която разпоредба добросъвестно получените суми за осигурителни плащания
не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните
случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока
за доброволно изпълнени, когато след изплащането им са представени нови
документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане. Като фактическо
основание е прието, че жалбоподателката няма
право на парично обезщетение по чл. 50,
ал. 1 от КСО, за остатъка до 410 и следва да възстанови изплатеното й такова, защото представеното на 21.10.2019 г. Удостоверение —
приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, вх. № Р14-03-000-00-********** не е извършено от управителя на „Кардена
70 ЕООД, нито от
упълномощеното от същия лице.
Съгласно
чл. 48а от КСО (в редакцията на нормата с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от
01.01.2009г.), осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. При настъпване на
осигурителния случай бременност и раждане за осигурената за общо заболяване и
майчинство майка възниква право на парично обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410
календарни дни. С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право
на обезщетение при бременност и раждане за остатъка до 410 дни, следва по
отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две
предпоставки: лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното
събитие и да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички
осигурени социални рискове.
Съгласно
§ 1, т. 3 Допълнителни разпоредби на КСО, „осигурено лице" е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването ѝ. Упражняването на трудова дейност е фактическо
обстоятелство, което е доказано от жалбоподателката при условията на главно и
пълно доказване в процеса. Константна е съдебната практика, че наличието на
трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва
идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Следователно лице,
за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има
качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са
внасяни осигурителни вноски (В този смисъл са Решение № 1574 от 30.01.2020г. по
адм. дело № 5755/2019г. и Решение № 16555 от 04.12.2019г. по адм. дело №
8906/2019г. по описа на Върховния административен съд).
За
да възникне правото на обезщетение по чл. 50 от КСО лицето трябва да има
сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално
да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. В конкретния
случай, в хода на съдебното производство са приети писмени и гласни
доказателства, въз основа на които съдът прави извода, че жалбоподателката е
полагала реално труд по сключения трудов договор. Реалното полагане на труд по сключения трудов договор не се и
оспорва от страна на ответника. В тази връзка съдът изцяло кредитира
свидетелските показания на О.Б., която в съдебно заседание посочи, че се
познава с жалбоподателката от ноември 2017г. когато същата е започнала работа
при тях в гр. Велико Търново на ул. „Никола Габровски“ 67. Именно свидетелката
е обучавала Г., което обучение е продължило около два месеца. До момента, в
който тя е излязла в болничен поради тежка бременност са работили заедно, като
след това е ходила в магазина и е виждала Г. с клиенти. Сочи, че по едно и също
време са приключили отношенията си с фирмата. Съдът кредитира тези показания като последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото и липсата
на оспорване по отношение на това обстоятелство. В случая свидетелката е имала
непосредствени впечатления от Г., доколкото е била нейна колежка. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че след като Г. е полагала труд по трудовия
договор има качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО и поради това е
осигурено лице за осигурителен риск бременност и раждане и отглеждане на дете
до две години. Предвид това й се дължи обезщетение за тези осигурителни рискове
и полученото парично обезщетение не следва да се възстановява.
Всъщност, за да приеме, че жалбоподателката няма право на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО, за остатъка до 410 и следва
да възстанови изплатеното й такова, административния орган се е позовал на
обстоятелството, че представеното на 21.10.2019 г. Удостоверение —
приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО, вх. № Р14-03-000-00-********** не е извършено от управителя на „Кардена
70 ЕООД, нито от
упълномощеното от същия лице.
Действително, както правилно е приел и
административния орган, документите за изплащане на обезщетението са представени след смъртта на управителя на
дружеството, тъй като са представени на 21.10.2019г., а управителят е починал на 16.05.2019г. По силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ едноличното
дружество с ограничена отговорност, в което капиталът се притежава от едно
физическо лице, какъвто е настоящия случай, се прекратява със смъртта му, ако
не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.
Съгласно чл. 129, ал. 1
от ТЗ дружественият дял се наследява, като в хипотезата по чл. 157, ал. 1 от ТЗ наследниците
на починалия едноличен собственик на капитала следва да вземат решение дали
прекратяват дружеството или продължават дейността му. По аргумент от нормата на
чл. 155, т. 3 от ТЗ за
прекратяване на дружеството по иск на прокурора, ако в продължение на три
месеца дружеството няма вписан управител, в хипотеза на смърт на едноличния
собственик на капитала, който е и управител на дружеството, наследниците трябва
да вземат решение за избор на управител в случай, че продължат дейността на
дружеството. Следователно прекратяването на дружеството не настъпва с факта на
смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала, а след решение на
наследниците за прекратяване или по иск на прокурора по чл. 155, т. 3 от ТЗ. В
случай, че наследниците продължат дейността дружеството не се счита за
прекратено.
В периода от настъпване на смъртта на едноличния
собственик на капитала до решението за продължаване на дейността от
наследниците и избор на нов управител, дружеството продължава да съществува, но
без управителен орган, който да го представлява и без орган, който да формира
воля от негово име. Действително представителството по пълномощие на юридическо
лице се прекратява с прекратяването на юридическото лице – чл. 41, ал. 1 от ЗЗД, но в
случая упълномощаването на пълномощника произтича от органният представител,
който като едноличен собственик на капитала е и волеобразуващ орган (чл. 147, ал. 2 от ТЗ) на
дружеството, поради което пълномощникът не би могъл след настъпване на смъртта
да обвързва с действията си дружество, което няма волеизявяващ и волеобразуващ
орган. Налага се изводът, че в случая Удостоверение — приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО
вх. № вх. № Р14-03-000-00-**********/21.10.2019г.
е подадено от лице без представителна власт, тъй като представителната му власт е отпаднала с
прекратяването на пълномощното, което е станало на 16.05.2019г. със смъртта на едноличния собственик и
управител на „Кардена 70“ ЕООД - Р.Д. Б.. Това обстоятелство обаче не може да се вмени във вина на осигуреното лице и неможе
да обоснове извод за липса на основание за получаване на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО, за остатъка до 410, тъй
като същото добросъвестно е изпълнило всички свои осигурителноправни
задължения. Не се твърди неначисляване или неплащане на осигурителни вноски от
страна на работодателя. Неправомерното поведение на осигурителя не следва да
влече неблагоприятни последици за осигуреното лице и в частност да засегне
правото му да получава парично обезщетение при настъпване на осигурения
социален риск. Неизпълнението на
задълженията, дължими се от работодателя по силата на законови предписания, касаещи
сключването и изпълнението на трудовия договор, както и некоректното подаване
на декларации по чл.5, ал.4 от КСО, не може да лиши осигуреното лице по
трудовия договор, а именно работника, от дължимите му се при наличие на
предпоставките за това обезщетения по осигурените социални рискове, дерогирайки
наличието на предпоставките по чл. 10 от КСО. В процесния случай не е налице
подаване на неточни и некоректни декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО, а подаване
на точни и коректни декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО (няма твърдение в
противен смисъл), но от лице без представителна власт.
Предвид
така изложеното съдът намира жалбата за основателна, а оспореното решение на
директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлил жалбата против
разпореждането на орган по осигуряването
за незаконосъобразно.
При
този изход на делото и с оглед своевременното искане за присъждане на разноски,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 360лв., от
които 10 лв. за държавна такса и 350лв. за адвокатско възнаграждение, платено в
брой, съгласно разписка от 01.09.2021г. (л.164 от делото).
Настоящото
съдебно производство е по жалба срещу решение, издадено по оспорване на разпореждане
от категорията по чл.117, ал.1, т. 2, буква „д“, но тъй като сумата е над 1000
лв., на основание чл. 119 от КСО настоящото решение подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран
така и на основание чл. 118, ал. 3
от КСО вр. с чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Р.Г. ***, Решение № 2153-03-61/27.05.2021г. на
Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против
Разпореждане № РВ-3-03-00904052/06.04.2021г. на Началник отдел в ТП на НОИ-Варна
за възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и
раждане и отглеждане на малко дете за периода от 12.08.2019г. до 30.11.2019г.
общо в размер на 2 061,82 лв. - главница.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Варна да заплати на С.Р.Г.
***, разноски по делото в размер на 360,00 лв. (триста и шестдесет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: