№ 491
гр. Търговище, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530100860 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ .
Образувано е по жалба от Б. С. М. от гр.*********** чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Е. М.-ТАК, срещу Решение №
******/20.06.2022г., Решение № ********/20.06.2022г. и Решение №
*******/20.06.2022г., всички на ОСЗ Търговище, с които е признато право на
обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху
земеделски земи, находящи се в землищата на с.********** и
с.*************, двете в общ.Търговище, обоснована с твърдения за
допуснати нарушения на материалния закон, при определяне на размера на
посочените обезщетения, като жалбоподателят счита, че размера на същите е
занижен, доколкото не са приложени всички относими критерии по
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, приета с ПМС
№ 118/26.05.1998г., като се сочи още, че конкретно за имота, предмет на
Решение № *******/20.06.2022г. на ОСЗ Търговище не е взето предвид
обстоятелството, че имотът, който е отнет се намира до естествен
водоизточник-язовир, позволяващ напояване. Поради изложеното и като
счита посочените решения за незаконосъобразни, жалбоподателят приема, че
за него е налице правен интерес от предявяване на настоящото искане за
изменение на посочените решения в частта относно определения размер на
1
обезщетенията и увеличаване на същите съобразно заключението на вещото
лице; претендира разноски.В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на жалбоподателя адв. Е. М.-ТАК, която пледира
за уважаването й, като се позовавана забраната за влошаване положението на
жалбоподателя; претендира разноски;оспорва възражението за прекомерност
по чл. 78,ал.5 от ГПК, въведено от ответната страна.
В срока и по реда на чл.163,ал.2 от АПК е постъпил писмен отговор от
ответната по жалбата страна-Директора на ОСЗ гр.Търговище, чрез гл.
юрисконсулт К. Д., в който се изразява становище за допустимост на жалбата,
като депозирана в срока по чл. 149,ал.1 от АПК, признава се обстоятелството,
че жалбоподателят има право на обезщетение по чл. 10б от ЗСПЗЗ за
посочените в трите решения площи, но по съществото на жалбата се излага
становище за неоснователността й, като се сочи, че паричната стойност по
решенията за определяне паричната равностойност на тези обезщетения се
генерира от програмен продукт, с който работят всички ОСЗ в страната, в
който са заложени критериите за начални цени и коефициенти за оценка на
земеделските земи; излагат се подробни съображения, иска се отхвърляне на
жалбата, като неоснователна. В съдебно заседание възраженията се
поддържат от процесуалния представител на ответната страна гл.
юрисконсулт К. Д., който пледира за отхвърлянето на жалбата, претендира
разноски за внесения депозит за вещо лице; въвежда възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, платено от жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и взе предвид
доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят за това, че жалбоподателят Б. С. М. е правоимащо
лице по чл. по чл. 10б от ЗСПЗЗ, като от приложената по делото
административната преписка се установява, че с Решение №
******/20.06.2022г. на ОСЗ Търговище се установява, че на същия е признато
право на обезщетяване със земя/ПКБ за 0,533дка IV кат. в с.**********,
общ.Търговище по 593лв./дка или на обща стойност 316лв; от Решение №
********/20.06.2022г. на ОСЗ Търговище се установява, че на жалбоподателя
е право на обезщетяване за 0,223дка IV кат. в с.**********, общ.Търговище
по 593лв./дка или на обща стойност 132лв и от Решение №
2
*******/20.06.2022г. на ОСЗ Търговище е видно, че на същия е признато
право на обезщетяване за 0,683дка III кат. в с.*************, общ.Търговище
по 680лв./дка или на обща стойност 464лв.От представените към всяко
решение известия за доставяне се установява, че същите са получени от
жалбоподателя на 24.06.2022г., при което депозираната на 05.07.2022г. жалба
се явява подадена в преклузивния четиринадесетдневен срок чл. 149,ал.1 от
АПК.Не е спорно и обстоятелството, че обезщетителното производство е
обусловено от постановени и влезли в сила Заповед № 18-8691/04.08.2021г. на
началника на СГКК Търговище, с която е одобрено изменение на КК и
кадастралните регистри на с.**********, общ.Търговище и Заповед № 18-
907/25.01.2021г. на началника на СГКК Търговище, с която е одобрено
изменение на КК и кадастралните регистри на с.*************,
общ.Търговище.Спорът е единствено за това дали в обезщетителното
производство при определяне на размера на посочените обезщетения, същите
са изчислени след приложение на всички относими критерии по Наредбата за
реда за определяне на цени на земеделски земи, приета с ПМС №
118/26.05.1998г.(Наредбата), вкл. на критерий „поливност” за третия имот, за
изясняване на които въпроси съдът е назначил Съдебна оценителна
експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието по
делото.От посоченото заключение се установява, че при определяне на
обезщетението се използва програмен продукт, еднакъв за всички ОСЗ в
страната, който е разработен от Министерство на земеделието и по
критериите на Наредбата и в него са заложени данни за наличните категории
земя във всяко землище на територията на съответната община, а останалите
критерии-начална цена за декар по категории, коефициент за площ на имота,
поливност, отстояние от основни пазари, отстояние от най-близката
урбанизирана територия-измерено по най-късата въздушна линия от
границите на имота и имоти , граничещи с път с трайна пътна настилка, се
изчисляват автоматично, а след подаване на информацията за площта и
землището за което се иска обезщетение, стойността му се генерира
автоматично се издава съответното решение по усреднени показатели за
землището.Посочено е още, че служителите от ОСЗ не могат да влияят на
получените резултати и не се изготвят оценки на обезщетения за имотите по
индивидуалните им критерии. Вещото лице е изчислила размерът на
дължимото обезщетение съгласно изискванията на Наредбата определено с
3
конкретни характеристики за оценявания имот, което е на обща стойност
общо 973лв.(като за първия и втория имот оценката на вещото лице е по-
висока от опредЕ.та, а за третия имот е по-ниска) при прилагане на
заложените в Наредбата критерии. В случая вещото лице пояснява в съдебно
заседание, че разликата между стойността на обезщетението, посочено в
решенията на ОСЗ и в заключението по експертизата се дължи на
обстоятелството, че съгл. Наредбата са заложени усреднени коефициенти за
землището, а не такива за отделните имоти, а относно възражението за
приложение на критерия за поливност, вещото лице е посочила в
заключението, че този критерий е неприложил поради липса на
удостоверение , съгл. чл.7б,ал.3 от Наредбата.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Съдът констатира, че подадената жалба е процесуално допустима, като
подадена от активно легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен
срок от съобщаването на обжалваните административни актове, а по
съществото на жалбата, приема следното: В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, когато е
признато правото на възстановяване, но е отказано реалното възстановяване
на земята в стари реални граници поради предвидените в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ
пречки, е предвидено обезщетително производство. Първо се изготвя оценка
на признатата за възстановяване земя, която се определя в решение на ОСЗ по
чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. След като влезе в сила оценката, се постановява
решение по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, с което се определя начина на
обезщетяването и неговата стойност (така решение № 16757 от 19.12.2011 г.
на ВАС по адм. д. № 3770/2011 г., IV о.).Актът на ОСЗ със съдържанието по
чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ – определяне на правото на обезщетение на
собствениците при условията на чл. 10б и чл. 10 от ЗСПЗЗ, е необходим етап
от обезщетителната процедура по ЗСПЗЗ. Контролът върху
законосъобразността му се изчерпва с изследването на въпроса за размера на
дължимото обезщетение. В съответствие с чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ стойността на
обезщетението, в т. ч. и за земеделски земи, включени в границите на
урбанизираните територии, се определя по реда на наредба, приета от МС.
Материята е уредена в Наредбата за условията и реда за установяване на
текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118/26.05.1998
г., обн. в ДВ, бр. 64/1998 г., с последващи изменения и допълнения, вкл. и в
4
заглавието й – Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи
(ДВ, бр. 75/2006 г. ). В тази наредба са нормативно регламентирани
критериите и условията, които са водещи при определяне размера на
обезщетението за земеделските земи, включително и по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ,
който попада в приложното поле на Наредбата съгласно чл. 1, т. 1 от
нея.Затова при извършването на съдебния контрол върху административния
акт, какъвто по същността си е решението на колективния орган по
поземлената собственост, съдът следва да прецени само дали ОСЗ Търговище
е спазила законодателно регламентираните коефициенти и другите
изисквания при определяне стойността на дължимото обезщетение. Според
чл. 2 от Наредбата цените на земеделските земи изразяват цената в левове на
декар в зависимост от началните цени, диференцирани според техния статут,
местоположение и др. икономически фактори. Т. е. цената е функция от
прилагането на два компонента – начална цена и корекция с коефициенти за
диференциране.За да прецени дали изводът на ОСЗ е законосъобразен, съдът
е допуснал и изслушал в настоящото производство съдебно-оценителна
експертиза, от заключението по която се установява, че при оценките за
дължимите обезщетения се изготвят чрез програмен продукт, в който се
включени всички критерии по чл. 4 от Наредбата, при което възраженията на
жалбоподателя за това, че дължимите обезщетения са невярно изчислени
поради неприлагане на всички относими критерии са изцяло неоснователни.
Доколкото е налице минимална разлика между определените обезщетения от
ОСЗ и стойностите, определени от вещото лице, като да първите два имота
стойността, дадена от вещото лице е по-висока, а за третия имот-по-ниска,
съдът приема, че разликата се дължи на изчисление съобразно конкретни
характеристики за оценяваните имоти, каквото не е предвидено в Наредбата.
Що се касае до възражението за приложение на коефициента за поливност по
чл.4,ал.1,т.2 от Наредбата на единия имот, то за него не са изпълнени
изискванията по чл. 7б,ал.3 от Наредбата, поради което възражението е
изцяло неоснователно. Съдът приема, че размерът на обезщетението за всеки
от имотите е съответен на цената на процесните три земеделски имота,
опредЕ. съобразно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските
земи, обуславящо извод, че при извършването на оценяването
административният орган не е допуснал нарушения на материалния закон или
на процесуалните правила, доколкото, както се посочи по-горе, нормативно
5
не е предвидена възможност за определяне на оценката по индивидуални
характеристики на имота.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваните решения се явяват
законосъобразни, а жалбата- неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена, на осн. чл. 172,ал.2,пр.трето от АПК във вр. с чл. 18,ал.8 от
ППЗСПЗЗ.
С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да заплати на ответната
страна разноски в размер на 100лв. внесен депозит за вещо лице, на осн. чл.
143,ал.4 от АПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№ РД-12-05-37/05.07.2022г., депозирана от Б.
С. М. с ЕГН ********** от гр.*************************************,
действащ чрез адв.Е. М.-ТАК, против Решение № ******/20.06.2022г.,
Решение № ********/20.06.2022г. и Решение № *******/20.06.2022г., всички
на ОСЗ Търговище, с които е признато право на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, находящи се в
землищата на с.********** и с.*************, двете в общ.Търговище, като
неоснователна, на осн. чл. 172,ал.2,пр.трето от АПК във вр. с чл. 19,ал.8 от
ППЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Б. С. М. с ЕГН ********** от
гр.*************************************, да заплати на ОЗС Търговище
разноските по делото в размер на 100лв., на осн. чл. 143,ал.1 от АПК.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд гр. Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6