Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 18.01.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на втори ноември през две хиляди и петнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря С.А. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 906 по описа за 2015 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от Р.П.В., действащ лично и със съгласие на зак.представител
П.Г. срещу ЗАД“В.“ искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от
КЗ/отм./, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника за сума в размер на 200000,00лв., частично от 350000,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 22,03,2014г.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
изплащане на вземането, както и сумата от 1080,00лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за
медицински услуги и лекарства, ведно с обезщетение за забава, за периода от
деня на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 22.03.2014г. в с.Б. ищецът
е пострадал като водач на велосипед при ПТП, осъществено по вина на водача Г.В.Н.,
който при управление на л.а. „Ваз-2108“, с рег. № ******** нарушил правилата за движение
по пътищата и реализирал ПТП. Получил е описаните в исковата молба травматични
увреждания, наложили оказването на спешна медицинска помощ. В резултат от реализираното ПТП на ищеца са
причинени и имуществени вреди, представляващи разходи за оперативна интервенция
–алопластика и костен цимент. Към датата на ПТП за
лекия автомобил марка „Ваз-2108“, с рег.
№ ********, била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответника ЗАД „В.“АД, поради което за увредения е възникнало право да
претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът- ЗАД „В.“ в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище, с което не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската
отговорност на делинквента към датата на
застрахователното събитие. В допълнителен отговор на исковата молба не оспорва
основателността на предявения иск. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, без да излага конкретни мотиви. Излага съображения за прекомерност
на размера на обезщетение, което се явява несъобразено с установената съдебна
практика и уважаването на което би довело до неоснователно обогатяване на
ищеца. Оспорва претенцията за имуществени вреди, които намира за недоказани по
делото.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приложените
доказателства се установява, че с влязла в сила на 26,01,2015год. присъда от
09,01,2015год. постановена по НОХД №2101/2014год. по описа на РС П. -Г.В.Н. е
признат за виновен в това, че на
22,03,2014год. в с.Б., обл.П., ул.Б. при управление
на МПС лек автомобил „ВАЗ 2108“, с ДКН ******** нарушил правилата за движение
чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 от ЗДВП, чл.47 от ЗДВП, чл.48 ЗДВП като по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р.П.В..
От изслушаното по делото заключение на Съдебно- автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието
от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се
установява механизма на процесното ПТП е настъпило на 22,03,2014год., с Б., около 13 часа като на кръстовището на ул.Б. и ул.Б. лекия
автомобил не пропуска пресичащия му от дясната страна велосипедист и настъпва удар
между предната част на лекия автомобил и страничната лява страна на велосипеда.
Скоростта на лекия автомобил към момента на удара е 70км/час като преди мястото
на удара не са оставени спирачни следи, а велосипедиста се е движил със скорост
приблизително около 10км/час. Съгласно вещото лице от техническа гледна точка,
ако водачът на лекия автомобил при
скоростта с която се е движил при
появяване на велосипеда зад оградата е предприел аварийно спиране, то той е
могъл да предотварти ПТП. Ако се е движил с
разрешената скорост, то велосипедистът е щял да премине пред автомобила преди да достигне линия на
пресичане.
За установено по делото съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност относно деликтната
отговорност на водача Г.В.Н. с ответното дружество за релевирания
период /определение постановено по реда на чл. 146 от ГПК в съдебно заседание
проведено на 02,11,2015год./ -стр.95/.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че при ПТП ищеца е получила следните
травматични увреждания: Мозъчна контузия, травматичен кръвоизлив над твърдата, мозъчна обвивка в лява слепоочно-теменна област на черепа, Контузия на
левия слепоочен дял на мозъка, Счупване на лявата слепоочна кост в нейните базални отдели, Счупване на лявата теменна кост на черепа, Разкъсно-контузна рана в лявата челна област на главата, Разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на главата. При
претърпяната средна по степен черепно-мозъчна травма обичайния възстановителен
период е в границите на 12-18 месеца. Ищецът е претърпял две оперативни
интервенции-първата за отстраняване на остър епидурален
хематом в лява слепоочно-теменна област на черепа и втората за пластично
затваряне на получения след първата операция костен черепен дефект. След
инцидента е постъпил по спешност в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Г.С.”
ЕАД гр. П.. Проведено е комплексно болнично медикаментозно и оперативно лечение
за срок от 6/шест/ дни /22.03.2014 Г.-28.03.2014 г./. На 25.03.2014 г. е
опериран за остър епидурален хематом в ляво
слепоочно- теменно като операцията е завършила декомпресивно/с
отстраняване на костни фрагменти/- Краниотомия декомпресива регио темпоро-париеталис синистра. След
месец и половина пострадалия постъпил в Клиниката по неврохирургия за
пластика на костния дефект на черепа. Извършена е алопластика
с Biomed Bone Cement с болничен
престой от 4/четири/ дни. Черепно-мозъчната травма е протекла без отпадна
неврологична симптоматика. В неврологичния статус при постъпването и през време
на двата болнични престоя не е отбелязана отпадна двигателна недостатъчност.
При последния преглед ищецът се движи самостоятелно като неврологичния статус е
в граници на нормата. От гледна точка на запазената сила , скорост и обем на
движенията в четирите крайника при ищеца не е имало нужда от чужда помощ. От
травмата са изминали една година и седем месеца. При последния проведен преглед
на 01.10.2015 г. Р.В. е в добро общо
състояние, в ясно съзнание, контактен с нормален неврологичен статус. Травматичното
главоболие може да продължи понякога с месеци, но е лечимо.
Слепоочния дял на мозъка, неговите медио-базални
отдели участват в т.нар. лимбична система, имаща
отношение към емоционалната и поведенческа сфери. Поради тези му връзки
слепоочния дял е силно епилептогенен. Контузията
/в случая при ищеца на левия слепоочен дял на мозъка/, представлява зона с
променена мозъчна структура- нормалната е заменена с глиална-енцефаломалатично огнище. Поради тези съображения е
необходимо периодично /между 6 и 12 месеца/ проследяване с електроенцефалограми
за предотвратяване на промени в мозъчната биоелектрична активност, които биха
реализирали епилептиформени гърчове. Медикамента, които
взима ищеца Convulex е за профилактика на такива
гърчове. По литературни данни риска от късна епилепсия след интракраниален
хематом е около 31%. Към момента на изготвяне на заключението няма костен
черепен дефект. Възстановена е нормалната форма на черепа чрез извършената алопластика с Biomed Bone Cement. В късния стадий на прекараната от
ищеца средна по степен черепно- мозъчна травма с цел предпазване от промени в биолектричната активност на мозъка водещи до епилептиформени разряди не е желателно да гледа телевизия в
продължение на часове както и да извършва физически усилия водещи до задъхване.
За тази цел са предписани медикаменти. Тези ограничения са временни и са
свързани с необходимото проследяване с електроенцефалограми поради контузията
на левия слепоочен мозъчен дял.
Вещото лице сочи, че понастоящем здравната
каса не поема разходи за консумативи за извършената операция с костен цимент.
По делото е изслушано и
заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд. акт, от което се
установява, че по отношение на ищеца липсват данни за регистрирани психиатрични и
психологични изследвания и консултации. От анамнезата и проведените изследвания
се установява, че ищеца страда от посттравматичен органичен мозъчен синдром,
последица на черепномозъчната травма/мозъчна
контузия/, получена при процесното ПТП. Симптомите
включват емоционална
лабилност, повишена раздразнителност и експлозивност, склонност към импулсивни,
вкл. и протестни отреагирания, затруднена
концентрация, мисловна забавеност, повишена уморяемост
при изпълнение на умствени задачи, оплаквания от отслабване на паметта и
главоболие. За овладяване на симптомите следва да бъде приложено лечение с тимостабилизатор/стабилизатор на настроението/, който е и антиконвулсант, а също и симптоматични
средства/болкоуспокояващи, транквилизатори и др./. Продължителността на
медикаментозното лечение не може с категоричност да се определи на този етап,
тъй като водещо е неврологичното усложнение - посттравматична епилепсия.
Необходимо е спазване на облекчен режим на редуване на психически и физически
натоварвания с пълноценни почивки и отказ от употреба на алкохол, кофеин и други
психостимуланти. При пострадалия персистират
симптоми и оплаквания, които в съвкупност водят до намалена умствена и
физическа работоспособност. Предвид възрастта на
пострадалия и тежестта на мозъчната травма прогнозата за възстановяване е
благоприятна, но все още има риск от поява и задълбочаване на евентуални
усложнения. В заключение се установява, че ищецът е със затруднена
концентрация, бързо изчерпващо се активно внимание, мисловна забавеност,
повишена уморяемост при изпълнение на умствени
задачи, оплаквания от отслабване на паметта и главоболие, които в съвкупност
водят до забавена и влошена успеваемост. Болестните
симптоми затрудняват справянето му с ежедневните дейности, в това число и с
образователния процес.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на
св.М.А. ценени по реда на чл.172 от ГПК се
установява, че по време на престоя в болничното заведение при извършената
операция по спешност и непосредствено след това около месец същия е имал нужда
от придружител за да извършва ежедневните си битови нужди. След втората
операция, започнал да се обслужва сам.
Около месец след изписването от болница след извършената пластична операция, не разпознавал
близките си. Станал много избухлив,
нервен, необщителен. В момента дори не общувал с приятелите си както преди ПТП,
когато общувал и спортувал. Всеки ден се оплаква от главоболие, за което пие обезболяващи.
Почти не посещава училище заради главоболието. След втората операция припадал
два пъти.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние, виновно извършено от дееца. От приложената по делото присъда на Районен съд П., настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното
деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено
увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на
ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 80,000,00лв. При
определяне на същите съдът съобрази вида и характера на причинените физически
увреждания- мозъчна
контузия, травматичен кръвоизлив над твърдата,мозъчна
обвивка в лява слепоочно-теменна област на черепа, Контузия на левия слепоочен
дял на мозъка, Счупване на лявата слепоочна кост в нейните базални
отдели, Счупване на лявата теменна кост на черепа, Разкъсно-контузна
рана в лявата челна област на главата, Разкъсно-контузна
рана в лявата теменна област на главата, обстоятелството, че при претърпяната средна по степен
черепно-мозъчна травма обичайния възстановителен период е в границите на 12-18
месеца, фактът че са извършени две оперативни интервенции, едната от които
животоспасяваща, възрастта на пострадалото лице при събитието/15години/,
обстоятелството, че са налице последици в психологически план – констатиран
посттравматичен органичен мозъчен синдром, последица на черепномозъчната
травма/мозъчна контузия/, с изразени симптоми включващи емоционална лабилност,
повишена раздразнителност и експлозивност, склонност към импулсивни, вкл. и
протестни отреагирания, затруднена концентрация,
мисловна забавеност, повишена уморяемост при
изпълнение на умствени задачи, оплаквания от отслабване на паметта и главоболие,
за овладяване на които е необходимо да бъде прилагано медикаментозно лечение като късните последици от увреждането на този
етап не могат да бъдат известни, обстоятелството, че увреждането влияе и на
образованието на пострадалия. Същевременно при определяне на размера на
обезщетението съдът съобрази и фактът, че при последните медицински прегледи
пострадалия е в добро общо състояние, без костен дефект, без загрозяващи
белези/белезите от опертивна интервенция са в
окосмената част на главата/, както и обстоятелството, че не се установи диагностицирана епилепсия като последица от мозъчното
увреждане./вещото лице сочи, че приеманите медикаменти за предотвратяване на
епилептични пристъпи са с профилактична цел и липсва медицинска документация в
този смисъл/, а прогнозата за психологическо възстановяване с оглед наличните
данни и възрастта на пострадалия е благоприятна.
Съобразно изложеното исковата претенция следва да
бъде уважена в посочения размер и отхвърлена за разликата до предявения размер
от 200000,00лв. като неоснователна.
По претенцията за имуществени вреди:
Ищеца претендира заплащането на обезщетение и за
претърпените от него имуществени вреди. Приложеното по делото платежно
нареждане №Р01130 от 08,05,2014год. установява извършени от ищеца разходи за консумативи
за извършената алопластика -костен цимент, която безспорно е вследствие
на увреждането. Същите са в общ размер от 1080,00лв. Съобразно заключението на
вещото лице тези разходи съответстват на проведеното лечение, а с оглед
установената причинна връзка на физическите увреждания с ПТП се явяват и пряка
имуществена вреда за ищеца подлежаща на обезвреда. С
оглед изложеното исковата претенция за имуществени вреди като основателна
следва да бъде уважена в пълен размер.
С писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване
от пострадалия. Същото не подлежи на разглеждане, тъй като не се реливират конкретни доводи с какво поведението на
пострадалия е допринесло за вредоносния резултат. Съгласно нормата на чл.154,
ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да
проведе пълно доказване на направеното възражение, в каквато насока е и доклада
на делото. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока.
Като законна последица от уважаване на исковете
върху присъдените суми се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва. За
неимуществените вреди същата е дължима
от датата на деликта
-22,03,2014год., а за имуществените вреди от датата на настъпване на разхода за
закупуване на лекарства и медицински услуги-08,05,2014год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента,
който отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от
чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК. Разноските са поети от бюджета
на съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общ размер на 3490.00лв.,
от които – 3250.00лева- държавна такса, 240.00лв.-в.л.
от общо 600,00лв. /300,00лева-СМЕ, 300,00лв.-СПЕ/.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 4225,81лв. от общо 7162,40лв.,от които
6562,40лв.- представляващи юрк.възнаграждение съгласно
НМРАВ и 600,00лв.-в.л.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗА на адв.К. съобразно
уважената част от иска се дължи адв.хонорар определен
по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, в размер на 2624,96лв.
от общо 6562,40лв. към който с оглед представените доказателства за регистрация
по ДДС се начислява сума в размер на 524,99лв.-ДДС.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „В.“, с ЕИК ********, с адрес гр. ******** да
заплати на Р.П.В., с ЕГН: **********, със съд. адрес: ***, офис 10, действащ
лично и със съгласие на зак.представител П.В.Г. на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 80000,00лв. (осемдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за
причинени по повод възникнало на 22.03.2014г. ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума от 22.03.2014г. до окончателното изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 80000,00лв. до пълния
предявен размер от 200000,00лв., частично от 350000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „В.“, с ЕИК ********, с адрес гр. ******** да
заплати на Р.П.В., с ЕГН: **********, със съд. адрес: ***, офис 10 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1080,00лв. (хиляда и осемдесет
лева), представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на
22.03.2014г. ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от 08.05.2014г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „В.“, с ЕИК ********, с адрес гр. ******** да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от
3490.00лв./три
хиляда четиристотин и деветдесет лева/ – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „В.“, с ЕИК ********, с адрес гр. ******** да
заплати адвокат П.К., с адрес ***, офис 10 на
осн.чл.38 от ЗАдв. сума
в размер на 3149,95лв./три хиляди
сто четиридесет и девет лева и 0,95ст./-адв.хонорар.
ОСЪЖДА Р.П.В., с ЕГН: **********, със съд. адрес: ***,
офис 10, действащ лично и със съгласие на зак.представител
П.В.Г. да заплати на ЗАД „В.“, с ЕИК ********, с адрес гр. ******** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 4225,81лв./четири хиляди двеста
двадесет и пет лева и 0,81ст./ -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: