Протокол по дело №232/2023 на Административен съд - Плевен

На именното повикване в 10,09 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЕТ „С. Илчовски“, редовно призован, се представлява от адвокат П. К. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Директорът на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Т. Х. с пълномощно по делото.

ЯВЯВА СЕ редовно призованото ВЕЩО ЛИЦЕ Б. Г. А..

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВОКАТ К.: Моля да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва, че е постъпило заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

АДВОКАТ К.: Нямам нови искания. Да се изслуша вещото лице.

ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Госпожо съдия, сега установих, че съм допуснал грешка при комплектоването на преписката и не съм представил една от заповедите. Моля да ми дадете кратък срок да попълня преписката и да представя заповедта, която съм пропуснал да представя. Да се изслуша вещото лице.

Съдът счита, че следва да пристъпи към изслушване на вещото лице, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

 

СНЕМА самоличността на вещото лице:

Б. Г. А. – 57 г., неосъждана, без родство и свързани отношения със страните.

Съдът напомня на вещото лице наказателната отговорност по чл.291 от НК, която носи пред закона за даване на невярно и заинтересовано заключение.

Вещото лице обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Представила съм писмено заключение, което поддържам. Допуснала съм техническа грешка на стр.17 от заключението. Моля за 2017 г. при изчисленията първата таблица да не се зачита, това ми е работна таблица, пропуснала съм да я изтрия. За 2017 г. да се счита втората таблица на страницата. Поддържам изцяло заключението в останалата част.

АДВОКАТ К.: Нямам въпроси.

ЮРИСКОНСУЛТ Х.: В периода на извършване на СМР следва ли ревизираното лице да отграничи кои разходи са за подобрение на ДМА и кои са за текущи ремонти?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Да, разбира се, че следва.

ЮРИСКОНСУЛТ Х.: В края на даден отчетен период кои разходи следва да намерят отражение в сметка 613?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: По принцип съгласно счетоводен стандарт 16 се изисква в края на годината да се направи точно тази разлика между текущи разходи и разходи, които ще увеличат стойността на актива. И тук трябва да останат в сметка 613. Това е принципно. В дадения случай, обаче, аз не знам как за такъв дълъг период при извършване на строително-монтажни работи (СМР) по стопански начин, не чрез възлагане, защото чрез възлагане е много по-лесно да се разграничат тези два вида разходи, как биха могли да се разграничат. В СМР са две бази, в които са извършени строително-монтажни дейности, като във всяка база има огромно количество сгради, има много инсталации, има много инфраструктура и как точно разходите по една фактура могат точно да се определят дали са отишли в една, две, три сгради, дали са за текущ или са за основен ремонт, преди да е приключил самия процес на завършване на строителство, не знам как биха могли в дадения случай.

АДВОКАТ К.: В смисъл, че не е възможно. Така ли да разбирам Вашите думи?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Аз на база тези счетоводни документи, които видях за СМР – първични фактури, аз не знам как точно бих ги разпределила кои за текущ и кои за основен ремонт. Това е, защото се извършва от самия собственик. Това са множество сгради, не е една сграда, а множество, само в база № 2 са над 20 сгради. Не може да се определи точно определен материал за коя сграда е.

СЪДЪТ: Има ли ред, по който евентуално, като приключи ремонтът и се установи, че една част е трябвало да е тук, а друга – там, да се направят корекции със задна дата в счетоводството, ако нещо неправилно е отчитано по тази сметка?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Всичко правилно е отчитано по принцип. В случая нямаме счетоводна грешка, за да се правят корекции за заден период. Но ако има счетоводна грешка може да се направи.

АДВОКАТ К.: А с каква давност се прави тази корекция?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Не мога да отговоря. Но тук в сметка 613 са отнесени само тези разходи, които касаят строително-монтажна дейност – СМР и външни услуги, които са за тази дейност.

СЪДЪТ: В нея влизат и тези като текущ ремонт, и тези като основен, така сте записали. Но има разграничение и може да се види кои са влезли като текущ и кои като основен, така ли?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: По принцип, на теория, съгласно счетоводен стандарт 16, би следвало да се разграничат. Но в дадения случай, когато е по стопански начин, когато самият собственик е и инвеститор и той строи, а не чрез външна организация, и периодът на строителство е толкова дълъг, няма как да се разграничат, но трябва да са в сметка 613. В идеалния случай, ако ремонтът е за една година и в сметка 613 са натрупани всички разходи, както е в случая, и се приеме обектът в края на годината, то тогава следва да се разграничат текущите разходи, които са за текущ ремонт, и основните разходи, които са за основен ремонт, които да увеличат стойността на материалния актив. Но обектът трябва да е въведен в експлоатация.

ЮРИСКОНСУЛТ Х.: В кой момент дават отражение във финансовия резултат натрупаните разходи при текущ ремонт и при основен ремонт?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: В дадения случай това е направено през 2017 г., не е извършено през 2010 г.-2016 г. През 2017 г. е приключил ремонтът и тогава са разпределени за основен и за текущ ремонт разходите и тогава дава финансово отражение – през 2017 г.

СЪДЪТ: Трябва ли да е въведена в експлоатация сградата или може всяка година, независимо на какъв етап е това строителство, да се прави това разпределение?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Аз пак казвам – в идеалния случай, който не е този, когато е приключила всяка една отчетна година и е въведено нещо в експлоатация за една година, то тогава може да се определи кои са за текущ и кои за основен ремонт.

СЪДЪТ: Тоест няма как да се прави за всяка година, докато е текъл този ремонт? Няма как да се разграничат преди да се въведе в експлоатация?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: На база счетоводните документи, които видях, огромни, особено за материали, не бих ги разграничила по години. Когато трето лице прави ремонта, когато актува с акт обр.16, тогава може да се разграничи.

АДВОКАТ К.: В случая е протокол за приключване на СМР.

СЪДЪТ: Може ли всяка година да се прави, независимо, че строителството не е приключило?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Трябва да има някакво основание, на което да се разграничат тези разходи.

АДВОКАТ К.: Извинявам се, че се намесвам, госпожо Председател, но представете си една база, купува се определено количество цимент и част от него се влага в ремонта на една сграда, част от него – в друга сграда. Базата се експлоатира през цялото време за дейността на търговеца и ремонтът се прави, например, когато складът е празен, когато сградата не се ползва. Това, което остане като боя за боядисване от едната сграда, се влага в другата. Не е възможно такова разграничаване, това значи по стопански начин.

СЪДЪТ: Може ли в края на годината да се каже – до тук може да се отсече?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Не може, аз не бих, защото на база тези първични счетоводни документи за материали, които видях, примерно 1000 кг желязо, те не отиват в една сграда, а в няколко сгради, едната може да е за основен, а другата за текущ ремонт; 200 кг пирони не може да се определи за текущ ремонт за тази сграда или за другата е. Затова това разграничение е станало, когато всичко е приключило и е казано, че повече няма какво да извършва.

ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Има ли първични счетоводни документи за 2017 г., които да оправдаят разходите за 4 млн. лв. за текущ ремонт?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Абсолютно. Тези 4 млн. лв. са натрупани за периода от 2010 г. до 2017 г.

ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Аз питам само за 2017 г.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: За 2017 г. има само една фактура и аз съм я посочила – за дограма на стойност 12 000 лв. и нещо, след това е приключило всичко и са разпределени. Но през 2017 г. има само един единствен разход, който е осчетоводен в сметка 613, даже е признат по ревизионния акт.

ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Считате ли, че счетоводен стандарт 16 е спазен конкретно за 2017 г.?

СЪДЪТ: Разпределянето на всички разходи, натрупани от 2010 г. чак през 2017 г., правилно ли е? Това е въпрос, който питахме – не може ли всяка година да става това разпределяне и Вие казахте, че няма как.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Не виждам как може всяка година. Има един принцип в счетоводството, че не трябва да се гледа само правната страна, а трябва да се гледа обективно. Ако се хванем точно в буквата, следвало е всяка година да се разпределя, но как – не е ясно. Фактически не е възможно.

АДВОКАТ К.: Фактически това, което твърдят данъчните, не е било възможно. Или ако е било извършено, нямало е да е коректно.

СЪДЪТ: Възможно ли е да се направи с някакъв вид корекция сега?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Ако се тръгне към допусната счетоводна грешка, може да се поправи, но не мога да кажа за какъв период назад.

СЪДЪТ: Хипотетично, ако се приеме, че е налице счетоводна грешка и се разпредели назад във времето, резултатът ще бъде този, който Вие сте дала, така ли?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Да, резултатът ще е този, който аз съм дала. Когато приключи процесът на строителство, тогава може да се види за всяка година колко са за текущ и колко са за основен ремонт по години. Това, което съм преизчислила, съм взела предвид по години непризнатите разходи в ревизионния акт и какво отражение ще даде на финансовите резултати от 2010 г. до 2017 г. През годините е внасял много повече данъци, т.к. в тези години счетоводно не са разделяни разходите по строителството и не са отчитани като текущи разходи, защото практически е било невъзможно да се разделят към края на годината счетоводно, защото е по стопански начин и защото е огромна дейността, с множество сгради, с множество инсталации, които не са приемани една по една периодично, а са приети всички наведнъж.

ЮРИСКОНСУЛТ Х.: При осчетоводяване на фактури за разходи по изграждане на сгради по стопански начин и изграждане с инвеститор, има ли разлика в счетоводството?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Да, ако е външен изпълнител не се минава през сметка 613 и е съвсем по друг стандарт осчетоводяването.

ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Нямам други въпроси.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. А.: Представям справка-декларация.

 

Съдът счита, че следва да се приеме представеното заключение от вещото лице. Същото отговаря на поставените въпроси. Следва да се изплати на вещото лице възнаграждение от внесения депозит.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА заключението на вещото лице Б. Г. А. по назначената съдебно-икономическа експертиза.

ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на вещото лице Б. Г. А. ОСЕМСТОТИН ЛЕВА от внесения депозит.

С оглед представената справка-декларация с посочено възнаграждение 1006,20 лв. и внесения депозит в размер на 800 лв., съдът счита, че следва да се възложи довнасяне на разликата в депозита на жалбоподателя в размер на 206,20 лв.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВЪЗЛАГА на жалбоподателя в седмодневен срок от днес да довнесе допълнителен депозит в размер на 206,20 лв.

СЛЕД внасяне на допълнителния депозит, сумата да се изплати на вещото лице.

ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Госпожо съдия, отново моля да ми дадете кратък срок да попълня преписката и да представя заповедта, която съм пропуснал да представя.

АДВОКАТ К.: Липсва и заповед за компетентност на органа, възложил ревизията. Т.к. установих, че няма приложени данъчните декларации за 2010-2017 г., а вещото лице е работило с тях, моля да ми дадете възможност да ги представя. Вещото лице е работило също и с годишните счетоводни отчети, които също моля да ми дадете възможност да представя по делото.

С оглед направените изявления от страните съдът намира, че следва да им бъде предоставена възможност да представят допълнителни доказателства, относими към изясняване на делото от фактическа страна, като делото се отложи за друга дата.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да представят допълнителни доказателства, относими към изясняване на делото от фактическа страна.

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 26 февруари 2024 г. от 12,00 часа, за когато страните уведомени от днес

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10,34 часа.