РЕШЕНИЕ
№ 4313
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 8306 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № СОА 23 – РД 11 – 309 от
28.03.2023 г., издадено заместник-кмета на Столична община, с което на Н. В.
В. е наложена глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
поддържа жалбата със същите съображения и искания.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява, изразява
писмено становище по делото. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
1
На 22.02.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 12.01.2023 г. около 10:36
часа в гр. София, на ул. Петър Карапетров до номер 1А, с посока към ул.
Проф. Милко Борисов, е паркирал лек автомобил Шкода Октавия с рег. № СА
7907 ХН, в зоната на действие на пътен знак В-28 – нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 6, т.
1, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира за установено от фактическа страна още и това, че на
жалбоподателя не е представяна за попълване декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се
установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските
показания и писмените доказателства по делото.
От показанията на свидетеля Н. М. (л. 100-101 от делото), както и от
писмените доказателства по делото се установява, че на процесните време и
място, автомобилът е бил паркиран в зоната на действие на знак В-28, но
свидетелят не е присъствал на самото паркиране и не е установил лицето,
което е паркирало автомобила. Посочените доказателствени източници са
логични, еднопосочни, обективни, непротиворечиви, и кореспондиращи
помежду си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази
при формиране на вътрешното си убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване
на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП
са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
При неправилно установена фактическа обстановка, АНО е приложил
неправилно материалния закон. От събраните по делото доказателства не се
2
установи, че на процесните време и място жалбоподателят е управлявал лекия
автомобил. За да достигне до обратния извод, АНО очевидно се е позовал на
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, което позоваване обаче е неправилно. С
тази разпоредба законът е установил оборимата презумпция, че автомобилът
се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването й носи
собственикът на МПС. Самоличността на нарушителя може да се установи
едва след попълване на декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, каквато обаче не
е била предоставена на жалбоподателя да попълни и по делото не е
приложена, въпреки указанията до АНО в този смисъл (спр. л. 93 от делото).
Поради тези съображения съдът намира, че обвинението не е доказано по
несъмнен и категоричен начин и жалбоподателят не е извършил нарушение на
чл. 6, т. 1, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Поради това атакуваното НП се явява
необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № СОА 23 – РД 11 – 309 от
28.03.2023 г., издадено заместник-кмета на Столична община, с което на Н. В.
В. е наложена глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона
за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3