Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.05.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Мариана Маркова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
11306/2016година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че ответникът С.Я.Т., ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк *, сграда 6, сумите както следва: 330,35лева представляваща сбор от задължения по договор за мобилни
услуги № */25.05.2011г., допълнително споразумение по програма
„Заедно” към договор за мобилни услуги № * и договор за лизинг от 08.05.2013г., за което са издадени фактури, както
следва: № */25.08.2013г. за сумата от 42,79лева, от която 39,07лева
стойност на потребени услуги за мобилен номер
********** за периода 25.07-24.08.2013г. и 3,72лева лизингова вноска за мобилен
апарат Нокиа 113; № */25.09.2013г. за сумата от 58,28лева,
от която 54,56лева стойност на потребени услуги за
мобилен номер ********** за периода 25.08-24.09.2013г. и 3,72лева лизингова
вноска за мобилен апарат Нокиа 113; № */25.10.2013г. за сумата от 0,92лева
лизингова вноска за отчетен период 25.09-24.10.2013г. за мобилен апарат Нокиа 113; № */25.11.2013г. за сумата от 3,72лева лизингова вноска за
отчетен период 25.10-24.11.2013г. за мобилен апарат Нокиа
113; № */25.12.2013г.
за сумата от 3,72лева лизингова вноска за отчетен период 25.11-24.12.2013г. за
мобилен апарат Нокиа 113; № */25.01.2014г. за сумата от 3,72лева
лизингова вноска за отчетен период 25.12.2013-24.01.2014г. за мобилен апарат Нокиа 113; № */25.02.2014г. за сумата от 3,72лева лизингова вноска за
отчетен период 25.01-24.02.2014г. за мобилен апарат Нокиа
113; № */25.03.2014г.
за сумата от 3,72лева лизингова вноска за отчетен период 25.02-24.03.2014г. за
мобилен апарат Нокиа 113; № **********/25.04.2014г.
за сумата от 3,72лева лизингова вноска за отчетен период 25.03-24.04.2014г. за
мобилен апарат Нокиа 113; № */25.05.2014г. за сумата от 3,72лева
лизингова вноска за отчетен период 25.04-24.05.2014г. за мобилен апарат Нокиа 113; № */25.06.2014г. за сумата от 3,72лева лизингова вноска за
отчетен период 25.05-24.06.2014г. за мобилен апарат Нокиа
113; № */25.07.2014г.
за сумата от 3,72лева лизингова вноска за отчетен период 25.06-24.07.2014г. за
мобилен апарат Нокиа 113; № */25.08.2014г. за сумата от 3,72лева
лизингова вноска за отчетен период 25.07-24.08.2014г. за мобилен апарат Нокиа 113; № */25.09.2014г. за сумата от 3,72лева лизингова вноска за
отчетен период 25.08-24.09.2014г. за мобилен апарат Нокиа
113; № */25.10.2014г.
за сумата от 3,72лева лизингова вноска за отчетен период 25.09-24.10.2014г. за
мобилен апарат Нокиа 113; № */25.11.2014г. за сумата от 3,72лева
лизингова вноска за отчетен период 25.10-24.11.2014г. за мобилен апарат Нокиа 113; № */25.12.2014г. за сумата от 18,60лева, представляваща сбор
от пет броя лизингови вноски; фактура № */25.01.2015г. за сумата от 161,40лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за периода
15.10.2013-25.05.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-
25.07.2016г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4176/26.07.2016г.
по ч.гр.д. № 8734/2016г. по описа на ВРС, 8 състав.
Ищецът твърди в исковата
молба, че на 25.05.2011г. с ответника сключили договор за мобилни услуги № *. С допълнително споразумение № * от 08.05.2013г. към него били изменени абонаментната
програма и ценовите условия. На 08.05.2013г. между страните бил сключен договор
за лизинг на мобилен апарат Нокиа 113 с цена на
лизинговата вещ 85,56лева. Съгласно уговореното в чл.3, т.4 от допълнителното
споразумение, в случай на предсрочно прекратяване на договорните отношения е дължима
неустойка в размер на сумата от стандартната за програмата месечна абонаментна
такса, която за ответника е 9,90лева, дължима до края на срока договора. И тъй
като абонатът не изпълнил задължението си по плащане на две поредни задължения
за отчетни периоди 25.07-24.08.2013г. и 25.08-24.09.2013г., то за оператора
възникнало правото едностранно да прекрати допълнителното споразумение, считано
от датата на спиране на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора,
което е настъпило на дата 15.10.2013г. и ответникът е бил уведомен на
26.10.2013г. Съответно от тази дата до края на срока на допълнителното
споразумение 25.05.2015г. абонатът дължи неустойка в претендирания
размер. Съгласно чл.12 от ОУ на договора за лизинг в случай на неизпълнение на
задълженията на лизингополучателя, то лизингодателят има право да обяви всички оставащи като
дължими до края на договора лизингови вноски за предсрочно изискуеми, като това
му право възниква от момента на прекратяване на договора за мобилни услуги
поради забава в плащанията. Поради тази причина и на основание чл. 12 от ОУ,
ищецът е обявил всички оставащи до края на договора лизингови вноски за
предсрочно изискуеми, още повече че лизингополучателят
не върнал и лизинговата вещ. В случая уговорено е било дължимост
на 23броя лизингови вноски за периода м. 06.2013г. до м. 04.2015г. в размер на
по 3,72 лева всяка. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед
по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил в срок. Това обосновава и
правния му интерес от така предприетата форма на защита. Молбата е за уважаване
на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по
чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен. Без да оспорва, че е страна по твърдяните
договори за предоставяне на мобилни услуги и лизинг, твърди, че не дължи
плащане на посочените като се позовава на погасителна давност. Отделно, сочи,
че получената лизингова вещ е била неизправна, което е наложило връщането й на
няколко пъти за поправка. Този факт и обстоятелството, че е бил в невъзможност
да ползва телефона, го е мотивирало и да преустанови плащането на лизинговите
вноски, тъй като ищецът е бил неизправната по договора страна.
В съдебно заседание чрез процесуален представител
исковата молба се поддържа.
Ответникът редовно уведомен се явява лично. Поддържа
доводите изложени в депозирания отговор. Оспорва да е ползвал услугите на ищцовото дружество и твърди, че причината, поради която е
преустановил изплащането на взетия на лизинг мобилен телефон е обстоятелството,
че вещта е била връщана за ремонт.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми дължими като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената
защита се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. №
8734/2016г. по описа на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и срещу която ответникът е надлежно възразил в срока
по чл. 414 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет
между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: че
ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния
период и абонатен номер; че в
качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено
между страните договорно отношение е предоставил посочените услуги на ответника,
като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния договор и
Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер;
наличие на уговорена неустойка и
размер на претенцията; че е изправна страна по договора за лизинг, т.е
предоставил е държането на вещта срещу задължение за плащане на определена
месечна цена; по възражението за погасителна давност- факти обосноваващи
спиране или прекъсване давностния срок за вземането.
При успешно провеждане на това доказване, ответникът следва да проведе такова
на наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, както и деня, на който е следвало да
изпълни насрещното си задължение по договора.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
- че са били в
договорни отношения по повод сключени помежду им договор за мобилни услуги № */25.05.2011г.,
допълнително споразумение по програма „Заедно” към договор за мобилни услуги № * и
договор за лизинг от 08.05.2013г.
Между страните не се спори, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че на 25.05.2011г. помежду им е
сключен договор за мобилни услуги, програма Globul Max, за срок от 24месеца с предпочетен номер *. Уговорено е, че при в случай на неспазване на срока, в
т.ч. при прекратяване на договора от страна на потребителя с предизвестие, се
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма
месечни абонаменти дължими до края на срока. С допълнително споразумение от
08.05.2013г. страните са уговорили ползване на програма Globul Max 9.90 + Unlimited1 + 100 Easter 2013. Съгласно чл. 2 ползването на услугите е за нов първоначален двугодишен
срок, считано от изтичане на датата на предходно подписания договор. По силата
на чл. 5 след изтичане на този срок, споразумението се превръща в безсрочно и
може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно предизвестие. Съгласно чл.
7 за неуредените въпроси приложение намират условията на договора, респ. ОУ.
С договор за лизинг от 08.05.2013г. ищецът като лизингодател е предоставил за временно и възмездно ползване
на ответника като лизингополучател мобилен телефон Nokia модел 113 срещу лизингова цена от общо 85,56лева, платима на 23 месечни вноски всяка
в размер на 3,72лева /чл.3/. Съгласно чл. 4 лизингополучателят
е декларирал подписвайки договора, че е получил устройството във вид годен да
го ползва.
По делото са приобщени като писмени доказателства всички
общо 18 на брой фактури остойностяващи задълженията на ответника по процесните договор за мобилни услуги и за лизинг, както и
ОУ на мобилния оператор по договорите за предоставяне на мобилни услуги и за
лизинг.
От заключението на в.лице по изготвена и приета съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че: Всички издадени общо 18броя фактури
въз основа на договора за мобилни услуги и за лизинг сключени с ответника са
били отчетоводени от ищцовото
дружество, като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК общият
размер на непогасените задължения възлиза в размер на сумата от 328,45лева. От
нея, дължимата неустойка начислена за периода 15.10.2013г. до 25.05.2015г. е в
размер на 159,50лева. Стойността на потребените и
неплатени мобилни услуги предоставени в периода 25.07- 24.09.2013г. са в размер
на сумата от 93,63лева с ДДС и сумата от 75,32лева лизингови вноски.
При така установените факти, в тежест на ищеца е било да
докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем, дължимостта на неустойката и лизинговите вноски. Както се
посочи спор между страните, че са били в твърдяните
облигационни правоотношения с предмет предоставени мобилни услуги и ползването
на лизинговата вещ, не е имало. Видно е, че договорните отношения са възникнали
за срок до м.06.2015г., с уговорена месечна абонаментна такса от 9,90лева. Договорът
за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото
не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен
смисъл и поради това отношенията между страните се регламентира от общите
правила за договорните задължения с предмет натурална престация.
Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка. В
настоящия случай от ищцовото дружество са представени
два броя фактури и извлечения към тях касаещи процесния
период на отчитане 25.07-24.09.2013г., от които се установяват осъществените от
номер +359********* вътрешни и международни разговори към различни мобилни
оператори. При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната
система на телекомуникационната компания, в които доставените услуги са
конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага изводът, че е извършена
реална доставка на съобщителни услуги. Задълженията на мобилния оператор са
определени в сключените с ищеца потребителски договори. По същество те се
свеждат до това операторът за поддържа своите телекомуникационни системи в
изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по
негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез
потребителското устройство телекомуникационни услуги /пренос на глас, на
данни/. Това означава, че мобилният оператор извън предвидените в условията по
договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира
в обема на заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност ответникът не
е твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания
чрез потребителските устройства трафик на услуги. Наред с това мобилният
оператор е задължен с отчитане на трафика- консумирани от абоната входящи и
изходящи услуги, служещо в основание за определяне ликвидността на дължимото за
съответния отчетен период възнаграждение. В заключение, сумите са начислени за
осъществени услуги и са дължими, поради което потребителят дължи цената за тях.
Това налага да се разгледа правопогасяващото
възражение, което ответникът е направил за изтекла давност. То е неоснователно.
Съобразно чл. 111, б. „в” ЗЗД, вземанията за периодични плащания, каквото е
настоящото, се погасяват с кратката три годишна погасителна давност. Последната
започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо /чл. 114,
ал.1 ЗЗД/. Съгласно чл. 26 и 27 от ОУ към договора, заплащането на ползваните
по индивидуалните договори услуги се извършва въз основа на ежемесечно издавана
фактура и в срока указан в нея, но не по- късно от 18дни след издаването й. В
случая първата фактура касаеща предоставени услуги в
периода 25.07-24.08.2013г. е издадена на 25.08.2013г. и предоставения срок за
плащане с нея е до 09.09.2013г. Заявлението по чл. 410 ГПК, с което се прекъсва
протичането на давностния срок е подадено на
25.07.2016г., т.е преди да е изтекъл тригодишния давност срок.
На следващо място,
предмет на претенцията е неустойка за предсрочно прекратяване на договорните
отношения между страните, чиято дължимост е уговорена
в раздел ІІІ, т. 4 от подписаното допълнително споразумение по програма
„заедно” и която клауза гласи, че при неспазване задълженията по т. 3, дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни
абонаменти дължими до края на споразумението, което в случая изтича в края на м.05.2015г.
Конкретното задължение, чието неизпълнение поражда дължимост
на посочената договорна неустойка е преустановяване плащането от страна на
потребителя- ответник на дължимите суми по двете фактури остойностяващи
предоставени и потребени мобилни услуги. Това е дало
основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да започне начисляване
на неустойка. В казуса неустойката е начислена за периода 15.10.2013г. до
25.05.2015г. и е в размер на месечната абонаментна такса или общо за периода
според приетото и неоспорено заключение на в.лице от 159,50лева. Принципно,
ответникът не е оспорил обстоятелството, че не е заплащал дължимите в полза на
ответника суми, като е твърдял единствено, че не ги дължи, доколкото е
преустановил ползването на услугите понеже представеният му телефон е давал
постоянно дефекти. Характерът на неустоечната клауза е
гаранционно обезпечителен и има за цел да покрие и изначално да определи по
размер вредите на изправната по договора страна в случай на неизпълнение на насрещната
страна, без да е необходимо те са бъдат доказвани. Тъй
като се касае за договор, то необходимо е ищецът да докаже, че действително
страните са уговорили неустоечна клауза за забава и нейния размер. От представения по делото писмени
доказателства безспорно се установява: първо, че страните са уговорили падеж на
плащането на цената за предоставените услуги, а именно датата посочена в
издаваните фактури и второ, че са уговорили неустоечна клауза за предсрочно прекратяване на договора
поради неизпълнение от страна на потребителя на задълженията му договора. Размерът
на неустойката не е изначално определен, но е определяем и зависи от остатъчния
период на договора следващ неговото едностранно прекратяване. Доколкото плащане
по двете посочени фактури няма и падежът им е настъпил към дата м.10.2013г., то
исковата претенция се явява доказана в своето основание. По отношение на
размера й съдът взе предвид заключението на в.лице, а именно посочената сума от
159,50лева. До този размер претенцията следва да се уважи и за разликата до
пълния й размер от 161,40лева се отхвърли като неоснователна. Това налага да се
разгледа правопогасяващото възражение, което ответникът
е направил за изтекла давност. То е неоснователно. Съобразно чл. 111, б. „б” ЗЗД, вземанията за неустойки се погасяват с кратката три годишна погасителна
давност. Последната започва да тече от датата, на която вземането е станало
изискуемо /чл. 114, ал.1 ЗЗД/. Тъй като начисляването й се дължи еднократно при
прекратяване на договора и това в казуса е станало на 15.10.2013г., независимо
от датата на издаване на фактурата, с която тя е начислена, то от 16.10.2013г.
е започнал да тече и давностният срок за погасяване
на вземането. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 25.07.2016г., т.е преди
да е изтекъл тригодишния давност срок.
Предмет на исковата
претенция са и суми представляващи дължими лизингови вноски по договор за
лизинг от 08.05.2013г., с който на ответника е предоставено ползването на
движима вещ- мобилен телефон Nokia модел 113 срещу лизингова цена от общо 85,56лева, платима на 23 вноски всяка в
размер на 3,72лева /чл.3/. Предвидена е и възможност лизингополучателят
да придобие собствеността върху вещта в случай, че заяви това 10дни преди това
изтичане на договора и заплащане на допълнително сумата от 3,72лева. В
настоящия казус спор между страните не е имало относно това, че вещта е
предоставена за ползване на ответника, както и че същата е предоставена в годно
за употреба състояние. Ответникът е настоявал, че не дължи заплащане на
лизингови вноски, тъй като вещта е дала дефекти, наложили неколкократното
й предоставяне за ремонт. Ако и това да е било така, твърдения, респ.
доказателства, че ответникът се е ползвал от правата си по чл. 10 ОУ, а именно
да развали договора, не са ангажирани. Липсват и такива лизинговата вещ да е
била върната на лизингодателя, в който случай отново
не биха били дължими останалите до края на договора лизингови вноски. В тази
връзка ответникът единствено е представил сервизен протокол от 05.06.2013г., с
който лизинговата вещ е била оставена на ремонт с описание на повреда-
батерията не държи. Самият ответник е посочил, че след отремонтиране
на вещта, е отказал приемането й от сервиза, тъй като е бил уведомен, че
повредата се дължи на негово поведение и съответно стойността на ремонта не се
поема от гаранцията. Посоченото от ответника обстоятелство, не може да го
освободи от задължението му за заплащане на останалия размер на лизинговите
вноски, като цена за ползване на вещта, тъй като както се посочи договорът не е
бил развален, нито пък вещта е била върната на лизингодателя.
На основание чл. 12 от ОУ към договора за лизинг и доколкото ответникът стана
ясно, че е преустановил плащането на лизинговите вноски, в полза на ищцовото дружеството е възникнало правото да обяви останалите
месечни вноски за предсрочно изискуеми. Това право следователно е надлежно
упражнено. Претенцията се явява доказана в своето основание и размер, установен
от в.лице по изготвената съдебно- счетоводна експертиза и затова следва да бъде уважена.
По разноските
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Реализираните такива в настоящото производство са в общ размер на 726,18лв., от които 360лева
адв. възнаграждение, 200лева депозит за в.лице и 100лв.
платена дължима за исковото производство държавна такса /платената в повече от
дължимото държавна такса от 50лева подлежи на връщане по молба на вносителя й/. Представен
е договор за правна помощ, от който е видно уговаряне и плащане на
възнаграждението за един адвокат. Или общият размер на
разноските дължими в полза на ищеца е 656,20лева, съобразно уважената част на
исковата претенция.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Претендират се такива в общ размер на 325лева, от които 25лева за
платена ДТ и 300лева платено адв. възнаграждение. Или общият
размер на разноските дължими в полза на ищеца е сумата от 323,13лева, съобразно
уважената част на исковата претенция.
Ответникът
не е направил искане, респ. не е ангажирал доказателства за направата на
разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът С.Я.Т., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк
София, сграда 6 сумата от 328,45лева
представляваща сбор от задължения по договор за мобилни услуги № */25.05.2011г., допълнително споразумение по програма
„Заедно” към договор за мобилни услуги № * и договор за лизинг от 08.05.2013г., за което са издадени фактури,
както следва: № */25.08.2013г. за сумата от 42,79лева, от която 39,07лева
стойност на потребени услуги за мобилен номер * за периода 25.07-24.08.2013г. и
3,72лева лизингова вноска за мобилен апарат Нокиа
113; № */25.09.2013г.
за сумата от 58,28лева, от която 54,56лева стойност на потребени
услуги за мобилен номер * за периода 25.08-24.09.2013г. и 3,72лева лизингова
вноска за мобилен апарат Нокиа 113; № */25.10.2013г. за сумата от 0,92лева
лизингова вноска за отчетен период 25.09-24.10.2013г. за мобилен апарат Нокиа 113; № */25.11.2013г. за сумата от 3,72лева лизингова вноска за
отчетен период 25.10-24.11.2013г. за мобилен апарат Нокиа
113; № */25.12.2013г.
за сумата от 3,72лева лизингова вноска за отчетен период 25.11-24.12.2013г. за
мобилен апарат Нокиа 113; № */25.01.2014г. за сумата от 3,72лева
лизингова вноска за отчетен период 25.12.2013-24.01.2014г. за мобилен апарат Нокиа 113; № **********/25.02.2014г. за сумата от 3,72лева
лизингова вноска за отчетен период 25.01-24.02.2014г. за мобилен апарат Нокиа 113; № */25.03.2014г. за сумата от 3,72лева лизингова вноска за
отчетен период 25.02-24.03.2014г. за мобилен апарат Нокиа
113; № */25.04.2014г.
за сумата от 3,72лева лизингова вноска за отчетен период 25.03-24.04.2014г. за
мобилен апарат Нокиа 113; № */25.05.2014г. за сумата от 3,72лева
лизингова вноска за отчетен период 25.04-24.05.2014г. за мобилен апарат Нокиа 113; № */25.06.2014г. за сумата от 3,72лева лизингова вноска за
отчетен период 25.05-24.06.2014г. за мобилен апарат Нокиа
113; № */25.07.2014г.
за сумата от 3,72лева лизингова вноска за отчетен период 25.06-24.07.2014г. за
мобилен апарат Нокиа 113; № */25.08.2014г. за сумата от 3,72лева
лизингова вноска за отчетен период 25.07-24.08.2014г. за мобилен апарат Нокиа 113; № */25.09.2014г. за сумата от 3,72лева лизингова вноска за
отчетен период 25.08-24.09.2014г. за мобилен апарат Нокиа
113; № */25.10.2014г.
за сумата от 3,72лева лизингова вноска за отчетен период 25.09-24.10.2014г. за
мобилен апарат Нокиа 113; № */25.11.2014г. за сумата от 3,72лева
лизингова вноска за отчетен период 25.10-24.11.2014г. за мобилен апарат Нокиа 113; № */25.12.2014г. за сумата от 18,60лева, представляваща сбор
от пет броя лизингови вноски; фактура № */25.01.2015г. за сумата от 159,50лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за периода
15.10.2013-25.05.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-
25.07.2016г., до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4176/26.07.2016г.
по ч.гр.д. № 8734/2016г. по описа на ВРС, 8 състав, като отхвърля
иска за разликата над присъдената сума от 328,45лева до пълния заявен размер на
претенцията от 330,35лева явяваща се разлика между дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за периода 15.10.2013-25.05.2015г. от 159,50лева и начислената с фактура № */25.01.2015г. от 161,40лева, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Я.Т., ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *,
сумата от 656,20лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция съразмерно уважената част на иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Я.Т., ЕГН ********** ***
да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК * сумата от 323,13лева, представляваща направени
в производството по ч.гр.д.
№ 8734/2016г. по описа на ВРС съразмерно уважената част на иска съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: