Присъда по дело №480/2022 на Софийски градски съд

МОТИВИ към присъда по внохд № 480/22 г. по описа на СГС, НО,
XIII-ти въззивен състав

С присъда от 15.06.2021 г., постановена по НОХД № 7887/2020 г.
Софийският районен съд, Наказателно отделение, 9-ти състав, е признал
подсъдимия Г. П. Ч. за виновен в това, че в гр. София, ж.к. „**** I“ бл. ****,
след като е бил осъден да издържа свой низходящ с Решение от 07.03.2013
г. на PC - И., четвърти състав, постановено по гр. дело № 81/2013 г., влязло в
законна сила на 07.03.2013 г., да заплаща на детето си А.Г. Ч., ЕГН:
********** чрез нейната майка и законен представител ХР. В. Ч. месечна
издръжка в размер на 85,00 лева всяка, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер повече от две месечни вноски, а именно 35 пълни
месечни вноски и 16 дни за периода от 15.12.2016 г. до 30.11.2019 г. общо в
размер на 3019.64 лева — престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като до
постановяването на присъдата задължението за издръжка за съставомерната
сума е заплатена с изпълнение, без да са настъпили други вредни последици
за пострадалото лице, поради което на основание чл. 183, ал. 3 НК не го е
наказал с наказание.
Със същата присъда и на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 81, ал. 3
НК, първият съд е прекратил наказателното производство по НОХД №
7887/2020 г. по описа на СРС, НО, 9 състав, поради изтекла абсолютна
давност към 15.06.2021 за престъплението по чл.183, ал. 1 от НК за това,
че в гр. София, ж.к. „**** I“ бл. ****, след като е бил осъден да издържа свой
низходящ е Решение от 07.03.2013 г. на PC - И., четвърти състав, постановено
по гр. дело № 81/2013 г., влязло в законна сила на 07.03.2013 г. да заплаща на
детето си А.Г. Ч., ЕГН: ********** чрез нейната майка и законен
представител ХР. В. Ч. месечна издръжка в размер на 85,00 лева всяка,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер повече от две
месечни вноски, а именно за периода от 01.07.2013 г. до 14.12.2016 г. за
сумата от 3 525.36 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия Ч. да
заплати в ползва на държавата сторените по делото разноски в размер на
128.00 лева за направените в досъдебното производство разноски и 170.00
лева за тези, направени в съдебното производство, както и сумата от 10.00
лева за служебно издаване на два броя изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е подаден протест от прокурор при
Софийска районна прокуратура. В протеста се изразява несъгласие с
първоинстанционната присъда в частта, в която, съдът е прекратил
наказателното производство срещу подсъдимия Ч.. Твърди се, че СРС
неправилно е приложил института на абсолютната давност, доколкото при
наличие на повдигнато обвинение за продължено престъпление, каквото е и
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, срокът за давността започва да тече от
последното месечно неизплатено задължение в рамките на повдигнатото
1

обвинение. По тези съображения прокурорът моли въззивния съд да отмени
присъдата на първоинстанционния съд в горепосочената част, и вместо нея
постанови нова присъда, с която признае за виновен подсъдимия Ч. в
неплащането на издръжка за целия период, или така, както му е повдигнато
обвинението, а именно от 01.07.2013 г. до 30.11.2019 г., както и да бъде
осъден да заплати всички направени по делото разноски.
С депозирания протест не е направено искане за събиране на нови
доказателства.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният
съдебен състав е допуснал до разпит свидетелката Х.Ч. с цел правилното
решаване на делото. Въззивният съд е намерил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на други свидетели,
подсъдимия и вещи лица, както и събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната съдебна инстанция, подсъдимият
Ч. не се явява, като ход на делото е даден по реда на чл. 269, ал. 3 НПК.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, прокурорът заявява, че
е налице хипотезата на чл. 183, ал. 3 НК и моли съда да се произнесе в тази
насока.
Процесуалният представител на подсъдимия Ч., адвокат С., счита
протеста за неоснователен и моли съдът да го остави без уважение. Заявява,
че сумата е платена в цялост за целия инкриминиран период, поради което
следва да се приложи разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК. Посочва, че той
лично е представил в хода на съдебното производство пред първия съд вносна
бележка от дата 08.10.2020 г. за сумата от 6454 лева, внесена в банка ДСК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е
провела прецизно съдебно следствие. При пълната служебна проверка на
присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена
правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения
в нея. Въззивният състав изцяло споделя възприетата от контролираната
съдебна инстанция фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият Г. П. Ч. е роден на ******* г. в гр. И., българин,
българско гражданство, разведен, с постоянен адрес в гр. Долна баня, обл.
Софийска, ул. “****, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Ч. и свидетелката Х.В. Ч. имали сключен граждански
брак. С решение от 07.03.2013 г. на Районен съд гр.И. постановено по гр.д. №
81/2013 г., влязло в сила на 07.03.2013 г., сключеният между тях бракът е
прекратен по реда на чл. 49 СК, чрез сключено между тях споразумение,
което било одобрено от съда. Родителските права спрямо роденото по време
2

на брака им дете малолетната А.Г. Ч., с ЕГН **********, родена на
25.08.2005 г. се предоставяли на неговата майка Х. В. Ч.. С решението за
прекратяване на брака, подсъдимият Г.П. Ч. е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 85,00 лева на дъщеря си А. Ч., считано от 07.03.2013 г.
ведно със законната лихва, до настъпване на основания за прекратяване на
присъдената издръжка. Подсъдимият Г. П. Ч. след прекратяване на брака със
свидетелката Х.Ч., преустановил всякакви контакти и отношения с нея и с
малолетната си дъщеря А. Ч. и напуснал пределите на Република България
като пребивавал на територията на Обединено кралство Великобритания.
Подсъдимият Г. П. Ч. след 07.03.2013 г. преустановил и не заплащал
присъдената издръжка на своята дъщеря А.Г. Ч.. Поради бездействието му и
по искане на свидетелката ХР. В. Ч., държавата започнала да изплаща
установената със Закона за държавния бюджет минимален размер на месечна
издръжка за детето А. Ч.. Този минимален размер на месечната издръжка по
Закона за държавния бюджет се определял всяка година. Свидетелката Х.Ч.
получила изпълнителен лист на 24.11.2015 г., въз основа на решение от
07.03.2013 г. постановено от Районен съд гр.И. по гр.д. № 81/2013 г., влязло в
законна сила на 07.03.2013 г. Според изпълнителния титул, подсъдимият Ч. е
осъден да заплати на своята дъщеря А. Ч. парична сума в размер от 4 500.00
лева за минало време. За събирането на тази сума било образувано
изпълнително производство по реда на ГПК пред съдебен изпълнител. След
приложените изпълнителни способи, съдебният изпълнител събрал сума в
размер между 200.00 лева и 300.00 лева. Свидетелят Х.Ч. сезирала
прокуратурата за неплатената издръжка от подсъдимия Г.Ч. за детето им А.
Ч..
Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно оценителна експертиза от вещото лице Б.М., която не е
оспорена от страните и е приета от съда се установява, че размерът на
дължимата издръжка от подсъдимия Ч. за периода от 01.07.2013 г. до
30.11.2019 г. (общо 77 месеца) възлизал на сумата от 6 545.00 лева, при
размер на месечна издръжка от 85.00 лева, съгласно решението от 07.03.2013
г. на Районен съд - И. постановено по гр.д. № 81/2013 г., влязло в законна
сила на 07.03.2013 г.
На 08.10.2020 г. или в хода на съдебното производство пред
първоинстанционния съд и преди приключване на съдебното следствие по
делото пред тази инстанция бил извършен банков превод в банка ДСК от
бащата на подсъдимия Г.Ч. - свидетелят П.Г. Ч. на пострадалото лице А.Г. Ч.
чрез законния й представител - нейната майка ХР. В. Ч., на сума в размер от 6
545.00 лева, представляваща неизплатени 77 месечни вноски за издръжката
А.Г. Ч.. Сумата за издръжка била изпратена от подсъдим Г.Ч. на неговия баща
П. Ч..
В хода на съдебното производство пред въззивната съдебна инстанция,
свидетелката Х.Ч. заявява, че сумата от 6 545.00 лева, представляваща
неизплатени 77 месечни вноски за издръжката детето й А.Г. Ч. е заплатена от
3

подсъдимия Г.Ч. по банков път.
Така установената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства,
писмени доказателства и средства за доказване, а именно: показанията на
свидетелката Х.Ч. (л. 147 от първоинстанционното дело и л. 54 от въззивното
дело); показанията на свидетеля П.Г. Ч. (л. 148 от първоинстанционното
дело); Заключение на СОЕ, изготвено от вещото лице Б.М. (л. 170 от
досъдебното производство); справки за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14 от 18.11.2009 г. (л. 19 и л. 103 от първоинстанционното дело);
вносна бележка за заплатена от подсъдимия Г.Ч. по сметка на Х.Ч. сума в
размер от 6545,00 лева (л. 67 от първоинстанционното дело); Препис от
Решение № 50 от 07.03.2013 г., постановено по гр. дело № 81 от 2013 г., по
описа на Районен съд – И. (л. 9 от досъдебното производство); изпълнителен
лист, издаден от Районен съд – И. (л. 28 от досъдебното производство);
запорни съобщения (л. 30-39 от досъдебното производство); удостоверение
за раждане на детето А.Г. Ч. (л. 49 от досъдебното производство); справка от
Регистър на трудовите договори, воден при НОИ (л. 119 от досъдебното
производство); справка от Агенция по вписванията за вписвания на името на
подсъдимия Ч. (л.120 от досъдебното производство); Удостоверение от
Камара на частните съдебни изпълнители (л. 106 от досъдебното
производство); справка за съдимост на подсъдимия Ч. (л. 75 от досъдебното
производство), както и всички останали представени и приети по делото
писмени доказателства.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е
правилно установена от първия съд, както и извършения анализ на
доказателствената съвкупност е правилен, поради което споделя изцяло
същия и не намира основания за промяна на фактическите изводи, до които е
достигнала първата съдебна инстанция. Предвид обстоятелството, че
фактическите изводи на първостепенния съд се споделят напълно от
въззивния такъв, то в този смисъл е безпредметно преповтарянето им в
цялост, както и извършването на нов анализ на доказателствата по делото, в
който смисъл е и Решение № 372 от 01.10.2012 г. по н.д. № 1158/2012 г., ІІІ-то
НО на ВКС – „Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста.” При извършената от въззивния съд проверка на присъдата на
първия съд с оглед правомощията си по чл. 314 НПК, въззивният съд намира,
че са налице основания за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова такава, поради допуснати от страна на контролираната
съдебна инстанция нарушения на материалния закон, т.к. първия съд макар и
да е установил правилно фактическата обстановка и да е извел правилни
фактически изводи, то въз основа на тях е достигнал до незаконосъобразни
крайни правни изводи.
4

Въззивният съд подобно на първата съдебна инстанция намира
показанията на свидетелката Х.Ч. дадени в хода на въззивното съдебно
производство за обективно и достоверно дадени, поради което им се довери
изцяло. Съдът констатира, че показанията на свидетелката кореспондират с
останалите събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно
следствие гласни доказателствени средства и писмени доказателства. От
същите по един несъмнен и категоричен начин се установява, че подсъдимия
Ч. е заплатил на 08.10.2020 г. цялата инкриминирана по обвинителния акт
сума в размер на 6545,00 лева по банков път до приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд. В хода на въззивното производство
свидетелката Ч. не излага нови данни, свързани с правно релевантните по
делото факти, а единствено потвърждава факта на извършеното плащане от
подсъдимия Ч. заявявайки, че същия й е изплатил цялата дължима сума за
издръжка на тяхното малолетно дете за инкриминирания период, което
твърдение се подкрепя от приложеното по делото платежно нареждане от
дата 08.10.2020 г. В тази връзка, въззивният съд приема за несъмнено и
безспорно доказано обстоятелството, че преди приключване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд подсъдимия Ч. е заплатил на
свидетелката Х.Ч. цялата дължима сума, представляваща 77 месечни вноски
за издръжка на малолетното й дете или сума на обща стойност от 6545,00
лева.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира, че подсъдимият Г.Ч. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, в която насока са и
изводите на първия съд. Това е така, защото от обективна страна подсъдимият
е реализирал състава на престъплението, тъй като след като е бил осъден с
Решение от 07.03.2013 г., постановено по гр. дело № 81/2013 г. по описа на
Районен съд - И., влязло в сила на 07.03.2013 г., да заплаща на детето А. Ч.
месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител Х.Ч. в размер
на 85,00 лева месечно, то съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, като не е заплатил 77 месечни вноски
възлизащи на общ размер от 6545,00 лева. Съгласно посоченото решение,
задължението за издръжка следва да бъде заплащано от подсъдимия, считано
от 07.03.2013 година, когато същото е влязло в законна сила, т.е. към
инкриминирания период подсъдимият е имал задължението да заплаща
издръжка на годно правно основание и съответно е годен субект на
наказателна отговорност, касателно престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
По делото е безспорно установено, че за посоченият инкриминиран
период подсъдимият не е плащал дължимите се от него вноски за издръжка на
малолетното си дете А. Ч., чрез нейната майка и законен представител, което
обстоятелство ясно и безспорно се установява чрез показанията на същата.
Осъщественото от подсъдимия плащане на цялата сума по време на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, обективирано в приложеното по
делото платежно нареждане за заплатена от подсъдимия Ч. по сметка на Х.Ч.
5

сума от 6545,00 лева, също представлява доказателство в тази насока,
доколкото заплащането на всички вноски за процесната издръжка се явява
своеобразно признание от страна на подсъдимия, че същите не са били
платени преди това.
Подсъдимият е имал обективна възможност да плаща дължимите от
него издръжки - същият е трудоспособен и е имал възможност, ако желае да
полага труд и да получава доходи - т.е. той не е бил в обективна
невъзможност да получава трудови доходи. Доколкото подсъдимия Ч. е
трудоспособен, той не е освободен от задължението да осигурява средства за
издръжка на децата си, независимо дали е работел през инкриминирания
период.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината -
пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял те да
настъпят. Това е така, защото брака на подсъдимият Ч. със свидетелката Ч. е
бил прекратен с горепосоченото решение на Районен съд – И., с което е
одобрено постигнато между тях споразумение за прекратяване на брака, както
и че в същото е била уговорена месечната издръжка в размер на 85,00 лева за
тяхното родено по време на брака дете – малолетната А. Ч., поради което
подсъдимия Ч. несъмнено е знаел за наличието на това свое задължение, но
съзнателно не го е изпълнявал 77 пъти. Подсъдимият е съзнавал, че е осъден
да плаща издръжка на дъщеря си, както и че не е заплатил дължимите от него
вноски за инкриминирания период. Подсъдимият е съзнавал също така, че е
трудоспособен и поради това задължението му да плаща издръжка не е
отпаднало, като същият е съзнавал също, че за него е обективно възможно да
реализира доходи от труда си и да изпълни задължението си за плащане на
издръжка.
Предвид изложеното правилно първостепенният съд е признал
подсъдимия Г.Ч. за виновен за това, че не е плащал дължимите от него
издръжки, с което от обективна и субективна страна са изпълнени всички
съставомерни признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
Въззивният съд не се съгласява с правните изводи на
първоинстанционния съд досежно приложения от него институт на
абсолютната давност и в тази връзка намира правните изводи за
незаконосъобразни, като съображенията за това са следните:
Престъплението по чл. 183 НК е типично продължено престъпление,
което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то
трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от който насетне
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра,
става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено или „прекратено“ по смисъла на чл. 80, ал.
3 НК в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
6

издръжка или пък то бъде погасено, а при наличие на повдигнато обвинение,
както правилно е посочено във въззивния протест, за краен момент на
престъплението се счита последното неплатено месечно задължение в
рамките на повдигнатото от прокурора обвинение.
Доколкото в случая се касае за продължено престъпление, каквото
несъмнено е престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, то е налице едно деяние.
Невъзможно е подсъдимият да бъде признат за виновен само за част от
инкриминираното деяние при това положение, а и съответно за това деяние
давността за него е неделима. Доколкото давностните срокове в НК са
обусловени от момента на довършване на деянието, не може да се приеме при
престъпление, извършено с едно деяние, осъществено чрез трайно
бездействие, че за част от периода е изтекла абсолютната давност, а за
останалия период давността не е изтекла и да продължи наказателното
производство. По отношение на всяко едно деяние към даден момент са
налице само две възможности за срока на абсолютна давност - или той да не е
изтекъл, или да е изтекъл напълно и производството да подлежи на
прекратяване. В този смисъл е необходимо да се определи кога
престъплението е довършено и съответно въз основа на тази дата да се
изчислят и преценят давностните срокове.
Съгласно чл. 80, ал. 3 НК „Давността за преследване започва от
довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато
е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят
непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването
им.“ В настоящия случай повдигнатото обвинение се отнася за 77 неплатени
месечни вноски за издръжка в периода от 01.07.2013 г. до 30.11.2019 г.,
поради което престъплението следва да се счита за довършено на 30.11.2019
г., с оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 3 НК, и именно от тогава започват да
текат давностните срокове по чл. 80 НК и следващите, поради което
настоящият съдебен състав счита, че абсолютната давност за престъплението,
извършено от подсъдимия Ч., не е изтекла към момента на постановяване на
първоинстанционния съдебен акт, като съдът намира за необходимо да
добави, че същата би изтекла на 31.05.2024 г. За престъплението по чл. 183,
ал. 1 НК съобразно правилото установено в чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5
НК е четири години и шест месеца и с оглед относимата по настоящото дело
фактология, започва да тече на 31.11.2019 г., когато дееца е вече в забава и
изтича на 31.05.2024 г.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира за неправилен
извода на първоинстанционният съд, че абсолютната давност по чл. 81, ал. 3
НК е изтекла за част от обективирания в обвинителния акт инкриминиран
период, поради което и счита, че атакуваната присъда следва бъде отменена,
подсъдимият Ч. бъде признат за виновен в това, че не е изпълнил
задължението си да плаща месечна издръжка за целия период от 01.07.2013 г.
до 30.11.2019 г., посочен в обвинителния акт, а именно от 77 месечни вноски
по 85,00 лева или всичко на обща стойност 6545,00 лева.
7

В посочения смисъл и настоящия съдебен състав отмени
първоинстанционната присъда и постанови нова присъда, с която призна
подсъдимия Ч. за виновен в извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 1
НК за целия инкриминиран период.
Въззивната инстанция намира за неправилни и незаконосъобразни
изводите на първия съд и в частта, в която този съд е индивидуализирал вида
и размера на наложеното на подсъдимия Ч. наказание за извършеното от него
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, защото този съд не е съобразил
приложените по делото писмени доказателства, касателно изпълнението на
задължението за заплащане на дължимата се месечна издръжка от страна на
подсъдимия. В конкретния случай, първият съд е достигнал до неправилни
изводи при решаване на въпроса за наказанието, което следва да понесе
подсъдимия Ч., поради неправилно изведените от него правни изводи за
приложимост на института за абсолютната давност за част от
инкриминирания с обвинителния акт период. В конкретния случай, както чрез
показанията на свидетелката Х.Ч., така и чрез приложеното в хода на
първоинстанционното производство платежно нареждане се установява, че
инкриминираната сума от 6545,00 лева е заплатена изцяло от подсъдимия Ч.
преди приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Установи се и че от престъплението не са настъпили вредни последици за
пострадалата А. Ч., тъй като свидетелката Х.Ч. е успявала да покрие нейните
нужди и държавата й е заплащала минимален размер издръжка по Закона за
държавния бюджет. Действително в конкретния случай държавата чрез
общината е изплащала присъдената издръжка на малолетното дете, но това
обстоятелство не заличава престъпния характер на проявеното от осъдения
бездействие.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че в случая са налице
основанията и предпоставките за приложение на привилигирования състав за
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, а именно този по чл. 183, ал. 3 НК за
целия инкриминиран по делото период или за цялото задължение в размер на
6545,00 лева, което е заплатено от подсъдимия Ч.. Съобразявайки
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, която е императивна и която за първи път
се прилага по отношение на подсъдимия Ч., то съдът е длъжен да я приложи
всякога, когато са налице посочените в нея предпоставки, какъвто е и
настоящия случай. Настоящият съдебен състав намира, че настоящият случай
попада в хипотезата на обсъдената разпоредба и подсъдимия Ч. не следва да
бъде наказан с налагане на наказание за извършеното от него престъпление
по чл. 183, ал. 1 НК, т.к. до постановяване на присъдата от първия съд –
15.06.2021 г. е изплатил на 08.10.2020 г. задължението по обвинителния акт, в
размер на 6545,00 лева, без да са настъпили други вредни последици за
пострадалото лице. Ето защо въззивният съд след като призна подсъдимия Ч.
за виновен в извършване на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, не го наказа
на основание чл. 183, ал. 3 НК за същото.
С оглед изхода на наказателното производство първоинстанционният
8

съд правилно е осъдил Г. П. Ч. на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати
направените по делото разноски.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
9

Номер на акта:	37
Дата:	1 март 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия:	Даниела Борисова

Дело:	20221100600480
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 февруари 2022 г.

Присъда по дело №480/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите