Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2021г., гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно
заседание на първи април 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
при участието на
секретаря Оля Йорданова
и прокурора Силвиян
Иванов,
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова КАНД № 390/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „*******“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.*******, обл.******,
ул.“*******“ № **, представлявано от М.Н.Н., срещу Решение №
260113/26.01.2021г. по АНД № 4951/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, с
което е потвърдено НП № 23-0000877/21.10.2020 г. на Началник отдел Контрол в РД
„АА“, гр.Варна, с което на
дружеството е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1
000 лв., на основание чл.104, ал.3 от Закона за автомобилните превози.
Касаторът твърди незаконосъобразност на постановеното
решение, поради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на ВРС за постановяване на НП в
съответствие с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като счита, че в случая
липсва описание на конкретните обстоятелства и не се съдржат доказателства,
потвърждаващи нарушението. Твърди, че последното изобщо не се установява, тъй като от една страна процесният
превоз не попада в обхвата на действие на чл.2 § 1 б.“б“ от Регламент №
561/2006 на ЕПС, а от друга – неправилно е посочено изпълнителното деяние, като
в случя са смесени понятията функциониране на тахографа и непрпавилно
използване на тахографа и картата на водача.
Претендира за отмяна на решението и потвърденото с него НП,
тъй като от една страна нарушението не е доказано по безспорен начин, а от
друга страна, вмененото нарушение не е извършено. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски. В депозирана по делото писмена
защита жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване.
Ответникът – РД „АА“-Варна,
редовно призован, не изпраща представител в сдебно заседание и не изразява
становище по съществото на спора.
Представителят на ВОП дава заключение за
основателност на касационната жалба. Счита решението на ВРС за неправилно,
доколкото в него не са изложени факти, относими към състава
на извършеното нарушение по чл.104, ал.3 от Закона за автомобилните превози.
След преценка на изложените от страните доводи
и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество за основателна.
В хода на въззивното производството,
решаващия съд е установил следната фактическа обстановка: През 2020г. служители
на ОО „АА“ Варна, сред които св.Г., приключили извършена комплексна проверка на
„******“ ЕООД. В хода на проверката било
установено, че на 16.11.2019г. в гр.Варна дружеството, в качеството си на превозвач, притежаващ лиценз на Общността за
международен автомобилен превоз на пътници № 1321, е допуснал управление на
автобус „Фолксваген“
кат.М2, с рег.№ ********, без поставена тахографска карта на
водача, с което не е осигурило правилното функциониране на монтирания в това
превозно средство дигитален тахограф. Превозът бил установен посредством
извлечение от монтирания в автобуса дигитален тахограф. При тези констатации, на 21.07.2019г. дружеството бил съставен АУАН, в
който нарушението било квалифицирано като такова по чл.104 ал.3 от ЗАвП. Актът бил предявен и връчен на
представляващ дружеството, който го подписал, вписвайки наличието на
възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили такива. Административнонаказващия
орган /АНО/ като възприел изцяло описаната фактическа обстановка и дадената
правна квалификация, издал процесното НП, с което наложил на дружеството жалбоподател „имуществена санкция“ в
размер на 1 000 лв.
За да потвърди процесното НП, въззивния съд
е приел, че нарушението е доказано и правилно е ангажирана отговорността на превозвача,
съгласно действащото към момента на извършване на деянието законодателство.
Настоящият състав споделя мотивите на ВРС за
компетентност на органите издали АУАН и НП и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Счита, че въззивният съд коректно е установил и фактическата
обстановка, но е извел неправилни изводи. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.32, § 1, изр. 1-во от Регламент (ЕС) № 165/2014 задължава транспортните
предприятия и водачите да „осигуряват правилното функциониране и използване на
дигиталните тахографи и на картите на водача. Когато транспортните предприятия
и водачите използват аналогови тахографи, те осигуряват правилното им
функциониране и правилното използване на тахографските листове“.
Смисълът, вложен в израза „транспортното предприятие
осигурява правилното функциониране и използване на аналоговите тахографи и
правилното използване на тахографските листи“ се извежда от нормата на чл.33 от въпросния Регламент, касаеща отговорността
на транспортните предприятия.
Изрично с
разпоредбата на чл.33 от Регламент № 165/2014 се вменява задължение и се
определя като отговорност на транспортното предприятие: 1.Осигуряването на водачите на подходящо обучение и инструктаж
относно правилното функциониране както на дигиталните, така и на аналоговите
тахографи; 2.Провеждането на редовни проверки, за да се
уверят
транспортните предприятия, че техните водачи използват правилно тахографите; 3.Издаването на достатъчно на брой тахографски
листове на водачите на превозните средства, оборудвани с аналогов тахограф; 4.Издаването на водачите само листове по
одобрен образец, подходящ за използване в уреда, монтиран в превозното средство; 5.Съхраняването на тахографските листове и разпечатките, когато
разпечатките са направени с цел спазване на член 35, в
хронологичен ред и в четлива форма най-малко една година след тяхното
използване и издаването
на копия на съответните водачи
при искане от тяхна страна; 6.Представянето или предаването при
поискване от страна на оправомощен служител на контролен орган на тахографските листове, разпечатките и извлечените данни.
Според чл. 33, § 3 от Регламент №
165/2014 транспортните
предприятия носят отговорност за нарушения на настоящия регламент, извършени от
техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение, като държавите-членки обаче могат да обусловят тази
отговорност от наличието на нарушение от страна на транспортното предприятие на
параграф 1, първа алинея от настоящия член и на член 10, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006.
Регламентът като акт
на Европейското право, който е пряко приложим същевременно делегира на
държавите-членки правомощието с национални норми да се конкретизира
отговорността на транспортните предприятия – превозвачи, като въз основа на
вменените задължения на тези предприятия пряко с разпоредбите на Регламента,
посредством нормотворчество да се предвидят и съответни състави на
административни нарушения, за които транспортните предприятия да носят
административнонаказателна отговорност.
В националното законодателство
в процесната област – ЗАвПр и в подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на ЗАвПр не е обявено за наказуемо деянието на превозвача, състоящо се в
неосигуряване правилното използване на тахографа, изразяващо се в неизпълнение
на задължението на водача да постави в тахографа карта на водача, което
задължение на водача произтича също директно от Европейското право.
Приложената в случая
от АНО санкционна разпоредба на чл.104, ал.3 от ЗАвП, регламентира само
„функциониране“ на тахографа, а съгласно описаната по-горе уредба в Регламента
тези два термина „функциониране“ и „използване“ имат самостоятелно значение.
В съставения АУАН, и
в издаденото НП, изпълнителното деяние е описано буквално „превозвачът е
допуснал управление на гореописания автобус без поставена в тахографа карта на
водача…“.
Както беше посочено и
по-горе законодателят е изброил изрично изискванията за правилно функциониране на тахографите и те са
посочени в §2-5 на чл.32. Изискването за поставяне на карта на водача в тахографа е изрично
регламентирано и е вменено в
задължение на водачите /чл.34 от Регламента/, но
касае използването на тахографа, а
не неговото функциониране.
В този смисъл
обосновано ВРС е посочил, че правилното функциониране на тахографа предполага
поставянето на карта на водача, но последното е свързано с фактическо действие
извършвано от самия водач на ПС. Отговорността на превозвача би възнигнала
евентуално ако не е извършил инструктаж на водача за дължимите от него
действия, или ако последният въпреки, че е поставил карта, тахографа не отчита
данни, не е технически изправен.
Разпоредбата на
чл.104, ал.3 от закона предвижда санкция само за неправилно „функциониране“ на
тахографа и основните принципи в наказателното/в частност
административно-наказателното/ право не позволяват разширително тълкуване, за
да бъде приложена и досежно неправилно ползване.
Гореизложеното сочи, че изводът на ВРС за
законосъобразност на проценото НП е неправилен и същото следва да бъде отменено,
както и потвърждаващото го съдебно решение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 260113/26.01.2021г. постановено по АНД № 4951/2020г. по описа на ВРС и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000877/21.10.2020г. на Началник отдел Контрол
в РД „АА“, гр.Варна, с което
на „*****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.******,
обл.*******, ул.“*******“ № **, представлявано от М.Н.Н., е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 000 лв., на основание чл.104, ал.3 от ЗАвтП.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.