Р Е Ш Е Н И Е
№ I-33
19.02.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви
въззивен граждански състав, в публичното съдебно заседание, на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при
секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева в.гр.д. № 2121 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г.П.А., ЕГН **********,
адрес: *** чрез адв. Райна
Шенгова с адрес за връчване: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 40, вх. 1, ап. 11 против Решение
№ 3094/19.11.2019г. по гр.д. № 6250/2019г. по описа на РС Бургас, с което е отхвърлен
иска на Г.П.А. срещу П.Я.А., с който се иска от съда да осъди ответника да
заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на
исковата молба – 31.07.2019 г. до настъпване на обстоятелства за нейното
прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
С въззивната жалба решението се намира
за неправилно, необосновано, изложени били неправилни фактически констатации и погрешни
правни изводи. Сочи, че от доказателствата се установява, че ищцата е студентка
– редовна форма на обучение, което препятствало възможността й да работи. Не
притежавала недвижими имоти, от които да реализира доходи. Счита, че РС
неправилно е приел, че бащата не притежава средства, които без особени
затруднения да му позволяват да плаща издръжка. Счита, че дохода следва да се
изчислява на база на брутното възнаграждение, не бил отчетен факта, че бащата е
регистриран като таксиметров шофьор и към настоящия момент развива дейност като
наред с основното си трудово правоотношение развивал и допълнителна дейност.
Неправилно било прието, че ответникът заплаща наем, както и че има здравословни
проблеми, тъй като липсвали доказателства в тази насока. Сочи, че съгласно
Тълкувателно решение 34/73г. на ОСГК задълженията по кредит били ирелевантни,
тъй като ответникът сам приел да намали имуществото си. Счита, че неправилно е
прието, че майката е поела издръжката, тъй като правила всичко по възможностите
си, но не бил отчетен факта, че е с трайно намалена работоспособност и била
безработна. Моли да се отчете обстоятелството, че ответникът притежава
собствено жилище, няма други низходящи, реализира доходи, достатъчни за
задоволяване на личните му нужди и за заплащане на издръжка, допреди няколко
месеца редовно заплащал издръжка и че заплащането й не представлява съществено
затруднение за него. Счита, че претендирания размер е справедлив. Моли да се
отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявеният иск да
бъде уважен. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.
Постъпил е писмен отговор на въззивна
жалба от П.А., с който същата се намира за неоснователна и моли решението да се
потвърди. Сочи за недоказано твърдението, че ответникът реализира допълнителни
трудови доходи. Било установено, че ответникът заплаща наем, както и че има
заболявания. Поддържа, че ответникът не разполага със средства над собствената
си необходима издръжка, която да му позволява без особени затруднения да отделя
такива за издръжката на пълнолетното си дете. Моли да се потвърди решението.
Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е внесена за
разглеждане в открито съдебно заседание, в което страните се представляват от
процесуалните си представители, които нямат възражения по доклада на съда.
Представителят на въззивницата поддържа въззивната жалба и няма доказателствени
искания, а процесуалният представител на въззиваемия представя служебна бележка
за заплащане на наем и епикриза без да сочи обстоятелства по чл. 266 ГПК,
поради което съдът не следва да ги вземе предвид.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните, след анализ на събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
РС Бургас е сезиран с искова молба от Г.А.
срещу П.А., с която претендира ответника да заплаща издръжка в размер на 250
лева, дължима до 30-то число на текущия месец, за който се следва, считано от
подаване на исковата молба – 31.07.2019г. до завършване на висше образование
или до настъпване на други законно установени причини за нейното изменение, но
не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, заедно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане. Излагат се твърдения, че е навършила 18 години и била приета и
записана за учебната 2019/2020г. в първи курс, редовно обучение за висше
образование в Тракийски университет Стара Загора по специалност „медицинска
сестра“. Нямала възможност да се издържа от доходите си, а посочва, че
разходите за обучение са непосилни само за майка й, която била с 50 % трайно
намалена работоспособност и от 04.10.2018г. била регистрирана като лице търсещо
работа в Агенция по заетостта. Сочи, че ответникът работил като „шофьор“ и
реализирал трудови доходи, достатъчни за задоволяване на личните му нужди и за
изплащане на издръжка, която нямало да представлява затруднение за него, притежавал
собствено жилище и нямал други низходящи, за които да полага грижи, нито й било
известно да има друго семейство. Ангажира
доказателства.
Депозиран е писмен отговор от ответника П.А.
чрез адв. Коцева, който счита
иска за допустим, но за неоснователен. Сочи, че няма финансова възможност да
заплаща издръжка. Твърди, че работи като шофьор към Държавна комисия по
стоковите борси и тържища със средно брутно трудово възнаграждение за периода
м. януари до м. август 2019г. вкл. 712 лева като след приспадане на удръжките
нетното възнаграждение било 578 лева. Живеел под наем в гр. С. като ползвал
общо помещение на входа и заплащал наем 160 лева. На 13.05.2019г. сключил
договор за банков кредит в размер на
2300 лева със срок до 27.04.2022г. и
ежемесечно плащал по 70 лева. След
заплащане на вноската и наема му оставили 348 лева, които му били крайно
недостатъчни да покрива собствениците си нужди. Признава, че притежава имот в
гр. Б. – апартамент, но там живеела неговата майка и не би могъл да го отдава
под наем. Сочи, че има здравословни проблеми, за които щял да представи
допълнително доказателства. Нямал други източници на доходи. Акцентира, че
майката на ищцата също имала наследствено жилище и макар с намалена
работоспособност можела да реализира доходи.
Поддържа, че няма възможност да дава издръжка.
Не е спорно и се установява от
доказателствата, че ищцата е родена на **.**.****г. и е дъщеря на ответника П.А.
и на М. И., както и че към датата на подаване на исковата молба е навършила
пълнолетие.
Не е спорно, че ищцата е записана за
учебната 2019/2020 година в първи курс, редовно обучение за висше образование
на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност медицинска
сестра в Тракийски университет Стара Загора, Медицински факултет, което се
установява и от представеното удостоверение л. 10.
Представя се уверение от „Екоклийн ТМ“
ООД от 23.07.2019г., че ищцата от 22.07.2019г. посещава занятия по английски
език в езиков център „Интерспийк“ четири пъти седмично, с цена на учебен час от
60 мин – 15 лева.
Съгласно служебна бележка от Агенция по
заетостта М. И. е регистрирана като
търсеща работа от 04.10.2018г. Представя се експертно решение на ТЕЛК съгласно
което М. И. е с *** ******** ******* ************.
Представят се данни от националния
статистически институт за средната брутна месечна заплата на наетите лица по
трудово и служебно правоотношение през 2019г. - за наетите в транспортния
сектор е 1109 лева.
Представен е касов бон от Медицински
факултет Стара Загора за такса български студенти 400 лева.
Представено е удостоверение за получаваните
доходи от Държавна комисия по стоковите борси и тържища, от което е видно, че
от месец януари 2019г. до август 2019г. общия размер на брутното трудово
възнаграждение на ответника е 5697,91 лева или средно месечно 712,23 лева, а
общия размер на нетното възнаграждение е 4624,32 лева или средно 578,04 лева
месечно.
Представя се и договор за банков кредит,
сключен на 13.05.2019г., с който на ответника е предоставена сумата 2300 лева
за текущи нужди и за рефинансиране на задължения с месечна погасителна вноска
съгласно погасителен план 70,19 лева с
последна погасителна вноска 27.03.2022г.
Представя се нотариален акт за дарение
на недвижим имот, с който Г. Й. е дарила на П.А. апартамент
в гр. Б. като си е запазила пожизненото право на ползване върху дарявания
апартамент.
Представя се справка за М. И., съгласно
която притежава по наследство 1/6 идеална част по имот в с. Бистрец.
С допълнителна молба се навеждат
твърдения от ищцата, че баща й полага труд като таксиметров шофьор и в този
смисъл представя извлечение от регистър Булстат, че е развиващ дейност собствена
стопанска дейност като таксиметров шофьор, дата на вписване 09.01.2002г.
По делото са събрани гласни
доказателства като от показанията на св. В. се установява, че ищцата й е
приятелка и знае, че не се среща с баща си, записала е да учи във висше училище
в Стара Загора и доколкото й е известно ще живее на квартира. Работила заедно с
Г. едно лято в МОЛ, но в момента не работили. От показанията на св. Г. (майка
на ответника) се установява, че живее в гр. Б., където имала апартамент, който
дарила на сина си, но си запазила право на ползване върху него и не го отдавали
под наем. Сина й живеел в С. и заплащал наем за една стая по 160 лева на целия
вход, тъй като било общо помещение. Сочи, че Г. не желае да осъществява контакт
с баща си, не го поканила на бала си и не искала да го вижда. Сина й страдал от
заболяване на ***** *****, ******* и *****, пиел лекарства, които стрували над
100 лева. От 15г. живеел в С. и карал хора, които правили проверки на борсите,
не бил карал ТИР, на времето карал такси, но от 15 и повече години такси не бил
карал. Съдът преценява показанията на св. Г. съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като намира, че същите са в съответствие със събраните по делото доказателства,
че са логични и последователни и затова счита, че следва да им се довери.
С постановеното по делото решение БРС е
намерил, че действително ищцата има нужда от издръжка, но е намерил, че не е
налице втората предпоставка за уважаване на иска, а именно, че баща й да има
възможност да я дава, поради което искът е отхвърлен като неоснователен.
Съдът счита, че други относими за спора
доказателства не са налице.
При така събраните доказателства от
правна страна съдът намира, че решението на РС Бургас е валидно и допустимо. Съдът
се е произнесъл по иск с правно основание чл. 144 СК. За уважаване на
предявения иск с правно основание чл. 144 СК е необходимо да се установи
съществуването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът
да е родител на ищцата; 2. ищцата да е навършила пълнолетие, но да не е
навършила двадесет и пет годишна възраст; 3. ищцата да учи редовно във висше
учебно заведение; 4. ищцата да не може да се издържа от доходите си или от
използване на имуществото си; 5. ответникът да може да дава издръжка без
особени затруднения. Съгласно
разпределението на доказателствената тежест ищцата следва да докаже, че учи
редовно във висше учебно заведение, че ответникът е неин родител, нуждата от
издръжка и възможността на ответника да я дава без особени затруднения, а
ответникът да докаже, че даването на издръжка би съставлявало особено
затруднение за него.
Не са спорни обстоятелствата, че
ответникът е родител на ищцата, че същата е навършила пълнолетие, но не е
навършила 25 години, записала се е да учи във висше учебно заведение. По делото
липсват доказателства ищцата да разполага с недвижими имоти, да полага труд по
трудово правоотношение или да получава доходи по гражданско правоотношение,
поради което съдът намира, че ищцата не може да се издържа от имуществото си. Следва
да се има предвид обаче, че същата е в трудоспособна възраст, няма данни да
страда от заболяване и не са налице пречки да полага труд в свободното време и
да реализира доходи. За уважаване на иска следва да се установи следваща
кумулативно предвидена предпоставка, а именно бащата да има възможност да дава
издръжка без особени затруднения. Съдебният състав намира, че тази предпоставка
не е налице. Съгласно ППВС № 5/70 г. преценката за това е винаги конкретна и
следва да бъде извършена съобразно установените по делото факти относно имуществото,
доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и
начина на живот на задълженото лице. Родителят дължи издръжка по чл. 144 от СК,
когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване
(Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК,
Решение № 273 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2010 г., III г. о., ГК, Решение
№ 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 944/2010 г., III г. о., ГК).
От събраните по делото доказателства се
установява, че към момента ответникът не разполага със средства над
необходимите за собственото му съществуване. Действително не е спорно, че
ответникът е собственик на недвижим имот в гр. Б., но същият се ползва от
неговата майка като си е запазила пожизнено право на ползване и няма данни
ответникът да реализира доходи от имота. От представените писмени доказателства
се установява, че работи по трудово правоотношение с ДКСБТ, което се потвърждава
и от показанията на майка му като видно от представеното удостоверение общия
размер на брутното трудово възнаграждение на ответника за периода от януари
2019г. до август 2019г. е 5697,91 лева или средно месечно -712,23 лева, а общия
размер на нетното възнаграждение е 4624,32 лева или средно 578,04 лева месечно.
От показанията на разпитаната свидетелка Г. се установи, че синът й страда от
заболяване, от което се лекува. Не е спорно, че ответникът живее в град С. като
няма данни да разполага със собствено жилище в гр. С., а от показанията на св. Г.
се установява, че ползва помещение, етажна собственост, за което заплаща наем
от 160 лева. Действително получаването на кредит е по воля на родителя и той
сам се е поставил в положение, при което следва да връща дадените му в заем
суми, но следва да се има предвид, че издръжката в хипотезата на чл. 144 СК се
дължи само при условие, че родителят има възможност да я дава, при това без
особени затруднения. В случая е видно, че кредитът е предоставен за покриване
на текущи нужди и рефинансиране на задължения, което говори, че ответникът
среща трудности при покриване на собствените си разходи, както и че има и
предходни задължения. Соченото обстоятелство - че получава допълнителни доходи
като таксиметров шофьор не се установява от събраните по делото доказателства.
Не е представена или изискана годишната данъчна декларация на бащата, нито се
ангажират други доказателства, от които да се направи извод, че същият
реализира доходи от друга дейност, извън трудовото му правоотношение, както и
какъв е техния размер. Съдът намира, че след приспадане от месечните доходи на
ответника на дължимите данъци и осигуровки, вноската по кредита и дължимия наем
за жилище в С. му остават средства около 340 лева на месец, които са му
необходими за собственото му съществуване и затова не разполага със средства
над сумата, нужна за неговото съществуване. Ищцовата страна следваше в
условията на пълно и главно доказване да установи възможността на бащата да
дава издръжка без особени затруднения, каквото доказване не е проведено по
делото. По тези съображения съдът
намира, че липсва последната кумулативно предвидена предпоставка за уважаване
на иска, а именно бащата да има възможност да дава издръжка без особени затруднения,
поради което и искът е неоснователен и на този етап следва да бъде отхвърлен. Изводите
на БОС и на РС съвпадат като въззивната инстанция споделя изцяло и съображенията
на БРС и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, а решението като правилно
и законосъобразно следва да се потвърди.
Съдът на основание чл. 81 ГПК съдът дължи
произнасяне по разноските. С оглед изхода на делото въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемия сторените по делото разноски за
възнаграждение за адвокат пред настоящата инстанция, което е платил в брой
съгласно договор л. 13, а именно 250 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Бургас
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3094/19.11.2019г. по гр.д. № 6250/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА
Г.П.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на П.Я.А., ЕГН **********,
адрес: ***, сума в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева), представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.