Решение по дело №187/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 221
Дата: 27 април 2023 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20237170700187
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 221

гр. Плевен, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Плевен – пети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                            Председател:  Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева, като изслуша докладваното от съдията Арабаджиева административно  дело № 187 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145, ал.2, т.1 пр.2 от АПК във вр. с чл. 49, ал. 4 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/.

Образувано е по жалба от В.И.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, чрез  адвокат М.С., против изричен отказ на Кмета на Община Червен Бряг с изх. №44-В-34-11 /точният номер е изх. №44-В-34-(1)/ от 07.02.2023 г. , постановен по заявление №44-В-34 от 23.01.2023 г. на Д..

В жалбата се твърди, че с писмо с посочения изх. № на Кмета на Община - Червен Бряг е отказано да се извърши проверка и издаде заповед по чл.49, ал.4 от ЗУЕС. Сочи се, че изричният отказ е постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на административно производствени правила и в несъответствие с целта на закона. Счита, че ома правен интерес от оспорване на този ИАА, тъй като жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект - апартамент №9, находящ се в село Телиш. ул. „****************** в жилищен комплекс „*****************, съгласно нотариален акт №126, том 5, рег. №3947, дело №678 от 14.12.2017 г. на помощник-нотариус по заместване Н. Ц., при нотариус №023 на НК И. И.,*** действие PC - Червен Бряг, вписан в акт №112, с вх. peг. №3007 от 14.12.2017 г., дело 1516 от 2017 г. Твърди, че са нарушени  негови законни интереси с оглед осъществяване правата му на собственик и правната възможност по ЗУЕС - чл.49, ал.4. Налице е етажна собственост, като липсва избран управител/домоуправител, и проведено първоначално общо събрание на етажните собственици, въпреки положените усилия от жалбоподателя. За населеното място - село Телиш няма одобрен кадастрален план. Въпреки положената грижа на добър стопанин, за Д. липсва информация кои са собствениците, ползвателите и обитателите на бл.2. Налице са течове, които създават непосредствена опасност за собствеността, здравето, за увреждане на околната среда и съответни значителни повреди и деформации, касаещи ВиК инсталация. Тъй като жилището е застраховано и при отправен сигнал до застрахователя – ДЗИ, е извършен оглед и съответен опис на унищожено имущество, следствие застрахователно събитие - наводнение, по щета №11142132300047 от 17.01.2023 г. Наводнението продължава и след тази дата и е належащ спешен и неотложен ремонт, съгласно определението по параграф 1, т.9 от ДР на ЗУЕС. Тъй като липсва управителен съвет и управител, и няма как да се свика общо събрание, счита, че в в правомощията на Кмета на общината е да се извърши проверка и състави констативен протокол, и съответно да се издаде заповед за задължаване на собствениците да осъществят в определен срок ремонта. Течът върви по общи части - вертикални щрангове от апартамент на първия етаж - от банята, следствие на което се наводнява мазето на жалбоподателя. Не е ясно според жалбоподателя дали има дефект, деформации в тръбите на чистата вода и над банята на апартамента на първия етаж, т.е. по целия вертикален щранг. Счита, че оспорения ИАА е постановен при съществени процесуални нарушения и в несъответствие със закона, тъй като съгласно чл.9 от АПК административният орган е длъжен да събере всички необходими доказателства, да започне, проведе и приключи административното производство, а не да решава по целесъобразност. Мотивите, че  констатиране наличието на предпоставки за „неотложен” ремонт е от компетентността на експерти - инженери в областта на строителните конструкции и/или ВиК, такива с които общинската администрация не разполага, според жалбоподателя не съответстват на духа на закона и на принципа за законност и истинност, както и на изискването на чл.13а от АПК - за комплексно административно обслужване. Освен това, ако административният орган е преценил, че би следвало да се произнесе друг компетентен орган, то би следвало да го препрати на такъв - чл.31, ал.2 от АПК. В административното производство, административният орган може да събира служебно доказателства със съответните доказателствени средства, включително експертизи и други, което в казуса не е сторено.

Моли да се отмени оспорения ИАА, като се изпрати преписката със задължителни указания на кмета на Община Червен Бряг за изпълнение на процедура по чл.49 от ЗУЕС, като се присъдят и разноските по приложен списък.

По жалбата е постъпил отговор от кмета на община Червен бряг, чрез юрк. И. /л.35-36/, която счита същата за неоснователна, моли да се отхвърли, като се присъдят разноски. Подробно описва процедурата по ЗУЕС, като сочи, че в настоящия случай не е взето решение на общото събрание на етажната собственост, за заплащане от етажните собственици на суми за ползване на общите части, за тяхното управление, както и за размера на вноските за фонд "Ремонт и обновяване". То именно определя необходимостта от събиране на дължимата месечна вноска във фонд "Ремонт и обновяване". По тази причина счита, че не са изпълнени условията на чл. 49, ал. 1 и чл. 50 от ЗУЕС, а именно: не се е установила необходимост от извършването на неотложен ремонт; не се е установила липсата на средства във фонда по чл. 50 ЗУЕС, с които да бъдат покрити разходите по ремонта, липсва и решение на общото събрание за извънредно събиране на средства, както и размера им и начина на набирането им и разпределянето им между собствениците; не  е установено и разходването на такива средства. В тази връзка е нарушена и разпоредбата на чл. 50, ал.2 от ЗУЕС, доколкото липсват и доказателства за взето от общото събрание решение за определяне размера на ежемесечните вноски по фонд „Ремонт и обновяване“, дължими от собствениците. Сочи се в отговора, че хипотезите на неотложни случаи са изрично определени в пар. 1, т. 16 от Допълнителната разпоредба към ЗУЕС. Жалбоподателят не сочи доказателства за наличието на неотложен случай, респ. за взето съответно решение от общото събрание. Не представя доказателства за наличието на неотложен случай, който да налага обсъждането и извършването на неотложен ремонт. При това положение следва да се приеме за установено, че не е бил налице неотложен случай по смисъла на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят В.И.Д. се явява лично и с адвокат М.С. ***, с пълномощно на л.7 от делото. Поддържа жалбата, моли да се приеме, че същата е основателна на релевираните в нея основания и възражения. Моли да се приеме заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно. Същото е в смисъл, че е налице неотложен ремонт, което отговаря на изискванията § 1, т.9 от ЗУЕС. Позовава се на твърденията на вещото лице, че  става въпрос за неотложни мерки и този теч, който е в ап.1, касае общи части, конструкция на сградата, създава опасност за здравето на обитателите в тази сграда, поради което отговаря на всички изисквания на определението на § 1, т.9. В тази хипотеза на чл.49, ал.4 от ЗУЕС е налице правен интерес у жалбоподателя и той е заинтересовано лице. Сочи, че действително, ако се върви в последователност на правните норми на чл.49 би следвало да се премине през решение на общото събрание, за което обаче има доказателства, че няма избран домоуправител, т.е. няма управително тяло на тази етажна собственост. При отпочване на това административно производство, съгласно чл.27 от АПК административният орган, в случая кмета на Община Червен бряг, е следвало още с подаване на искането да прецени допустимо ли е то или не и съобразно правомощията си да му разясни правата или да се препрати това искане до компетентен орган. В случая е отговорено, че няма такива специалисти, това е работа на административния орган, а не на гражданина, поради което само на това основание счита за законосъобразен процесния отказ. Твърди, че има нарушение на чл.27 от АПК, във връзка с чл.30 от АПК. Искането е основателно, следва да бъде уважено, индивидуалният административен акт страда от пороци, следва да бъде отменен и да се върне преписката на кмета на Община Червен бряг съответно за издаване на заповед или за отстраняване на недостатъци - назначаване евентуално на служебен домоуправител, свикване на общо събрание. Моли да се отмени изричния отказ на кмета и да се присъдят направените разноски по приложения списък.

Ответникът - Кметът на Община Червен бряг се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт И. с пълномощно по делото. Поддържа депозирания писмен отговор от страна на кмета на Община Червен бряг, счита подадената жалба за изцяло неоснователна и моли да бъде отхвърлена като такава. С оглед заключението на вещото лице счита за установено, че въпросният теч не идва от общите части на сградата. В този смисъл е и подаденото от жалбоподателя заявление, където е посочен единствено теч на вода в банята от ап.1 в мазе № 6, чийто собственик е жалбоподателят и самото производство не касае неотложен ремонт в друга част на сградата, конструкция, носеща стена или каквато и да било друга обща част. Моли да се остави без уважение жалбата и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.       

Съдът, за да се произнесе по жалбата, намери за установено следното от фактическа страна:

До кмета на община Червен бряг е подадено заявление рег.№ 44-В-34/23.01.2023 г. от Д. /л.5/, в което се сочи, че е относно  неотложен ремонт по смисъла на чл.49 от ЗУЕС на РБ. Сочи, че е собственик на *******************. Прилежащото му мазе се намира под банята на ап.№ 1. В банята има авария във ВиК тръбите на чистата вода и мазето е наводнено. Моли да бъде извършена проверка и да бъде издадена Заповед за ремонт. Сочи, че при уведомяване на собственика е получил отговор – „Аз няма да си разбия банята за ремонт“. Към заявлението е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №126 том 5 рег.№ 3947 дело №678 от 2017 г. /л.14-15/, от който е видно, че Д. е собственик на апартамент № 9, находящ се в с.Телиш, ул.“************* с прилежащо избено помещение /мазе/ №5. Приложена е застрахователна полица за апартамента от 26.11.2022 г. /л.16/, както и опис на увредено и/или унищожено имущество от 17.01.2023 г. /л.11/, от който е видно, че щетите са причинени от наводнение.

По така подаденото заявление е получен отговор изх. №44-В-34-(1) от 07.02.2023 г. /л.9/, в който кметът на общината сочи, че във връзка със заявление рег.№44-В-34/23.01.2023г. до Кмета на Община Червен бряг, е изпратен отговор с изх.№44-В-509-(1)/30.11.2022 г., който е получен на 02.12.2022 г., видно от известие за доставяне. Относно цитирания в заявлението чл.49 от Закон за устройство на територията ЗУТ/, същият разглежда обстоятелствата за извършване на „неотложен“ ремонт в сграда, в режим на етажна собственост. Уведомява, че констатиране наличието на предпоставки за „неотложен“ ремонт е от компетентността на експерти - инженери в областта на строителните конструкции и/или ВиК, такива, с които общинска администрация не разполага. Предвид разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, общото събрание на собствениците и/или на Сдружението на собствениците е управляващият орган, който заедно със собствениците на отделните обекти, решават проблемите в тези сгради.

Този отговор е предмет на оспорване по делото. Същият е получен от Д. на 14.02.2023 г., видно от обратната разписка на л.3, а жалбата срещу него е подадена на 24.02.2023 г., видно от вх.№ на общината /л.6/.

Видно е още от приобщените по делото доказателства, че  Д. *** бряг Заявление рег.№44-В-509/18.11.2022 г. /л.40/, относно ежедневен теч на вода от банята на ап.1 в мазето, което е негова собственост. Посочил е, че от няколко месеца от банята на ап.1 тече в неговото мазе, като съседите нямат намерение да ремонтират теча от собствената си баня. Моли се да бъде издадена заповед за извършване на ремонт от собственика на ап.1 на основание чл.49, т.3 от ЗУЕС. Приложен е НА за собственост /същият, описан по-горе/.

На това заявление е получен отговор № 44-В-509 (1) от 30.11.2022 г. /л.38/, с който Д. е уведомен, че споменатите проблеми се отнасят за обекти, намиращи се в сграда в режим на етажна собственост. Законът, който урежда взаимоотношенията, правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитатели на самостоятелни обекти или на части от тях в сгради в режим на етажна собственост е Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/. Съгласно ЗУЕС, Общото събрание на собствениците е управляващият орган, който заедно със собствениците на отделните обекти, решават проблемите в тези сгради. Сочи се в отговора, че описаната фактическа обстановка не влиза в хипотезата на чл.49 от ЗУЕС предвид това, че няма регистриран легитимен управител на общото събрание, който да представлява етажната собственост. Не се доказва наличието на предпоставки за издаване на заповед от кмета, като в случая не е на налице и обстоятелството кметът да извърши неотложен ремонт. Относно искането за съдействие за извършване на „необходим или неотложен ремонт“, Д. е уведомен с писмото, че общинска администрация не разполага с експерти, които биха констатирали наличието на предпоставки за такъв ремонт. За посоченото в заявлението е необходимо да се обърне към специалисти част ВиК, които компетентно да посъветват за решаване на проблема. Това писмо е получено на 02.12.2022 г., видно от обратната разписка на л.39.

Видно е още, че Д. е подал писмо от 19.01.2023 г. и до областния управител /л.10/, с което е поискал да му се обясни редът за назначаване на служебен домоуправител на жилищния блок, в който живее. Жалбоподателят е получил отговор /л.12/, в който се сочи, че инициативата за свикване на общо събрание може да бъде и негова, както е уредено в чл. 12 от Закона за управление на етажната собственост. Общото събрание може да се свика по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части па сградата. Общо събрание може да бъде свикано и от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. Необходимо е да се спазят изискванията на чл. 13 и следващите относно свикването, лицата, които участват и кворума. В случай, че не успее самостоятелно да организира провеждането на общо събрание, му е указано да се обърне към Кмета на Община Червен бряг за съдействие.

По делото е приобщено постановление за отказ да се образува досъдебно производство във връзка с теча в мазето /л.56-57/.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема за неоснователни твърденията за недопустимост на жалбата поради факта, че в предходен период е подавано заявление за издаване на заповед със същото съдържание. Процесното писмо има различен предмет от това, изпратено на 30.11.2022 г., доколкото става въпрос за теч по различно време. Липсват както твърдения, така и доказателства по делото, че течът е бил непрекъснат.

Жалбоподателят е активно легитимиран да оспори процесното писмо, представляващо отказ за издаване на заповед по заявлението му, в качеството си на собственик на ап.9, находящ се в етажната собственост, видно от нотариален акт на л.14-15 от делото, както и в качеството си на адресат на постановения отказ по негово заявление, който е неблагоприятен за него като неудовлетворяващ направеното искане. Жалбата е подадена пред компетентния съд по местонахождение на етажната собственост. На всички тези основания жалбата се явява допустима за разглеждане по същество.

Жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗУЕС в случаи, когато сградата или отделният вход в режим на етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт, с решение на управителния съвет /управителя/ незабавно се отпускат финансови средства от фонда по чл. 50. Според ал. 4 на с. р., кметът на общината или района или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка и издава заповед в срок до един месец от уведомяването по ал. 3, с която задължава собствениците да осъществят в определен срок ремонта по ал. 1, но не по-късно от три месеца.

С оглед посочената правна норма оспореното писмо, представляващо по своята правна същност заповед за отказ, е издадено от компетентен административен орган. Не е спазено обаче изискването за писмена форма по чл. 59, ал. 1 АПК, доколкото писмото не съдържа изискуемите мотиви.

Писмото е издадено при съществено противоречие с административно производствените правила, което е довело до липса на съответните фактически установявания. Видно от НА, в жилищната сграда има значителен брой апартаменти, като няма основания за прилагането на чл.3 от ЗУЕС. Въпреки това кметът на общината не е извършил проверка по реда на чл.49, ал.4 от ЗУЕС. Същият винаги е длъжен да извърши проверка, когато в заявление се посочва, че са налице обстоятелства, налагащи неотложен ремонт на сграда в режим на етажна собственост. Това задължение му е възложено в качеството му на административен орган, макар кметът да не разполага с техническа компетентност да прецени причината за теча и да предпише как да бъде отстранен. Изложените твърдения, че след като общинската администрация не разполага с експерти - инженери в областта на строителните конструкции и/или ВиК, от чиято компетентност е констатиране наличието на предпоставки за „неотложен“ ремонт, проверка не може да се извърши, е неоснователно. След като общината не разполага с такива експерти, е било необходимо да се назначи експертиза по реда на чл.49 и сл. АПК. Назначеното ВЛ ще установи реалното състояние на мазето, причините за наводняването му, и ще изложи свои съображения относно необходимостта от ремонт и дали същият е неотложен или не. Въз основа на неговото заключение кметът на общината ще издаде заповед със съответно съдържание, съобразено със заключението. В случая кметът на общината не е извършил проверка нито чрез служители на общината, нито чрез назначено ВЛ, с оглед на което не е установил дали има наводняване, дали има нужда от ремонт, дали същият е неотложен по смисъла на ЗУЕС, респективно дали твърденията в заявлението са основателни или не.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, с ВЛ – инженер ВиК мрежи и съоръжения, чието заключение е приобщено на л.44-52. Съгласно същото, при направен оглед на 25.03.2023 г. в избеното помещение ВЛ е установило, че таванът, стената и подът са овлажнени. Петното е с ширина от стената, където е вертикалния щранг в дълбочина на помещението на около 1.5 м. Сградата е строена по метода на пакето-повдигащи плочи. В ъгъла между тавана и стената, таванната плоча е запълнена допълнително и от фугата между таванните участъци капе чиста вода, с интензитет около 10 секунди. Петната нямат оцветяване и мухъл. Вертикалният щранг е от поцинкована тръба, сух и във видимо добро състояние. При оглед на останалата част на избеното помещение, няма видими следи от влага и течове. Обследването на помещението на тези части с термографска камера: стени, тавани и под, не е показало наличието на влага.

Заключено е, че някъде над избеното помещение на ищеца има ВиК теч, вследствие на който има овлажняване на таван, стени и под.

В зоната на овлажняване няма канализационни тръби, течът е от чиста вода. По думите на ищеца, овлажняването е започнало от края на януари с малък интензитет и намокряне. Същият във времето се е увеличавал постоянно.

След влизане на ВЛ в банята на живущите на 1-ви етаж, над избеното помещение, е установено, че над зоната на овлажняване се намира душ с топла и студена вода. Плочките са отдавна полагани с недобре поддържани фуги и липсващи на места. В зоната под душа е имало влага върху плочките. При поставянето на пръст към плочките, между първа и втора от пода, е установен постоянен воден теч. Водата излиза от фугата между първа и втора плочка от пода. Вертикалният щранг и зоната около него са били сухи. Сухи са били и стените и тавана на банята, без видими петна от овлажняване и стар теч.

Направен е извод, че причината за ВиК аварията е някъде във връзките или тръбите зад душа. Същата е причината за стичане на вода зад плочките, изтичането на постоянно водно количество от фугата между първа и втора плочка от пода и причина за овлажняване на избеното помещение.

За отхвърляне на вероятността за причина на ВиК аварията от по-горни етажи, ВЛ е посетило банята на 2-ри етаж. Стените са били сухи. Същото е показало и обследването с термографска камера. Сух е бил и вертикалният щранг, подменен видимо от тази баня нагоре с нова ПЕВП тръба.

Обследвана е външната стена на баните /към стълбището/ с термографска камера, за евентуална авария от горни етажи. Установено е, че няма видими следи от авария и отрицателни такива от термокамерата.

ВЛ е направило заключение, че за отстраняване на ВиК аварията е необходимо да се ремонтират връзките около душа. Същите изискват неотложен ремонт. Вследствие на аварията има навлажняване на стени, под, таван на избеното помещение на ищеца.

ВЛ препоръчва при съществуващия теч от тавана в избеното помещение на ищеца, причинен от банята на 1-ви етаж, да се вземат неотложни мерки. Всеки теч, преминал през плочата, оставя висока влага в нея, което води до корозия на арматурата и подаване на плочата, както и редица други дефекти в конструкцията на сградата.

При повторен оглед, направен на 1.04.2023 г., видимо течът е продължавал, петната са се били увеличили, зоните около вертикалния щранг, преди сухи, са били особено овлажнени. Самата тръба на щранга  е била суха. За повторен оглед в банята на първи етаж не е бил допуснат.

Съдът кредитира с доверие изготвеното и приобщено като доказателство по делото заключение  на ВЛ като  задълбочено, обосновано, отговарящо на поставените въпроси, неоспорено от страните. ВЛ ясно посочва източника на наводняването – че същият е от банята на ап.1, намираща се над мазето, и не е от горните етажи. Посочено е и мястото, представляващо източник на воден теч – във връзките или тръбите зад душа на банята в ап.1. ВЛ ясно сочи и защо ремонтът за отстраняването на този теч е неотложен – тъй като всеки теч, преминал през плочата, оставя висока влага в нея, което води до корозия на арматурата и подаване на плочата, както и редица други дефекти в конструкцията на сградата. В случая течът преминава през плочата между ап.1 и мазето, и същата се уврежда от него.

Основният спорен момент по делото е какъв е характерът на изискуемия ремонт.  За да отговори на този въпрос, съдът съобрази следното:

Законът за управление на етажната собственост прави разграничение между "необходим ремонт" и "неотложен ремонт" като редът за извършването им е уреден съответно в чл. 48 и чл. 49 ЗУЕС.

"Необходим ремонт" по смисъла на § 1, т. 8 ДР ЗУЕС е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.

"Неотложен ремонт" според дефиницията, дадена в § 1, т. 9 ДР ЗУЕС е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради.

В зависимост от характера на ремонта в ЗУЕС е разписана и процедурата за отстраняване на повредите в общите части на етажната собственост. Когато ремонтните работи във връзка със състоянието на сградата и нейните конструктивни части са неотложни, е необходимо да бъде проведена процедурата по чл. 49, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС. Съгласно ал. 3 на с. р., когато общото събрание не бъде свикано или не вземе решение за набиране на средства за извършване на ремонта, тогава възниква правото за уведомяване на кмета на общината и иницииране на производство по проверка на конкретните обстоятелства, за които се твърди, че налагат произнасяне със заповед, респ. издаване на заповед.

От приетото по делото доказателство – заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин, че е налице теч зад душа в банята на ап.1, с източник връзките или тръбите зад душа, което води до стичане на вода зад плочките, изтичане на постоянно водно количество между първа и втора плочка от пода и е причина за овлажняване на избеното помещение на Д.. Същото изтичане на вода уврежда плочата между ап.1 и мазето, която плоча представлява обща част, като оставя висока влага в нея, което от своя страна води до корозия и поддаване на плочата, както и до други дефекти в конструкцията на сградата. Това от своя страна определя ремонта като неотложен по см. на § 1, т. 9 ДР ЗУЕС. Предвид липсата на доказателства за решение на Общото събрание за извършването му и сезиране на ответника за издаване на заповед, неправилно от последния не е издадена заповед с правно основание чл. 49, ал. 4 ЗУЕС, а е постановен отказ. В случая с оглед увреждането от водата на обща част – плоча, което води до корозия и поддаване на плочата, изискуемият ремонт е неотложен по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗУЕС.

Ролята на техническата експертиза е да установи съществуването на посочените в хипотезата на правната норма на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС фактически обстоятелства, свързани със съществуване на състояние, водещо до разрушаване на сградата, на нейни конструктивни елементи, на общи нейни части, на инсталации или на части от тях, на повреди или деформации от същите. Административният орган – кмет на община или кмет на район е оправомощен да предприеме действията, предписани от закона с цел изменение съществуващото състояние на сградата, за да се не се допусне настъпването на вредните последици, посочени в разпоредбата на закона. Тези действия се определят от закона като дейност по предотвратяване разрушаване на сградата или на части от нея, по отстраняване на значителни повреди и деформации от същата и тя е насочена към предотвратяване на вредните последици за живота, здравето на собствениците и ползвателите на обекти в същата сграда или на съседни сгради. В този смисъл е съдебната практика - Решение № 578 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12483/2019 г.

Отделно от това, специалният закон – ЗУЕС, в чл. 6, ал. 1, регламентира задълженията на собствениците в етажната собственост, едно от които е – т.12, да осигуряват достъп в своя самостоятелен обект или в част от него за извършване на необходимите проучвателни, проектни, измервателни, строителни и монтажни работи, свързани с поддържане, ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт или основно обновяване на общи части или на други помещения и за проверка на състоянието на инсталациите и на конструктивните елементи на сградата.

Отказът е в несъответствие и с целта на закона, доколкото ЗУЕС изисква за предотвратяването на разрушаването на обща част, каквато е плочата, да се издаде заповед от кмета на общината за неотложен ремонт, който да осигури нейното запазване.

По останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Издаването на заповед от кмета на общината за извършване на неотложен ремонт не е обвързано със събиране на средства от етажните собственици, нито с избор на управител, или провеждане на общо събрание. В случаи като настоящия, когато не е свиквано общо събрание, не е избран управител, и не са събирани средства, е още по-необходима намесата на кмета на общината, за да се предотврати разрушаването на обща част от сградата - етажна собственост, и в крайна сметка на самата сграда. Важен в случая е фактът, че се уврежда обща част /плоча/, и с оглед увредата на обща част следва да се  издаде заповед за неотложен ремонт. Няма значение, че източникът на наводняването е в част, която не е обща. Това следва да се отрази само на адресата на заповедта – който следва да е собственика на ап.№1, но не и на задължението за извършване на неотложен ремонт. Следва да се посочи, че §1, т.16 от ДР на ЗУЕС е неотносима в случая, относима е посочената по-горе хипотеза на §1, т.9 от ДР на ЗУЕС.

С оглед на изложеното, отказът, макар и постановен от компетентен орган, е немотивиран, издаден при съществено нарушение на административно производствените правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона, и следва да се отмени. Доколкото съдът не може да се произнесе по същество с оглед естеството на акта, делото като преписка следва да се върне на кмета на общината за постановяване на заповед по чл.49, ал.4 от ЗУЕС, с която да се задължи собственика на ап.1 да извърши неотложния ремонт. В случай, че същият ремонт не бъде извършен в срок, кметът на общината следва да го извърши съгласно чл.49, ал.5 от ЗУЕС, в който случай е приложима и посочената по-горе разпоредба на чл.6, ал.1, т.12 от ЗУЕС.

Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне, като с оглед на факта, че необходимите доказателства за състоянието на сградата са събрани, като е извършена експертиза, заповедта следва да бъде издадена в едномесечния срок по чл.49, ал.4 от ЗУЕС, считано от получаване на преписката след влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване с неговите мотиви относно тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които са доказани и своевременно поискани – в съдебно заседание, преди приключване на устните състезания, като е приложен и списък на последните /л.58/. Същите възлизат на 10 лева за държавна такса /л.23/, 300 лева за депозит за СТЕ /л.29/, 100 лева уговорено и платено адвокатско възнаграждение /л.7/, общо 410 лева.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд гр. Плевен, пети състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ отказ на Кмета на Община Червен Бряг с изх. №44-В-34-(1) от 07.02.2023 г. по заявление №44-В-34 от 23.01.2023 г. на В.И.Д..

ВРЪЩА делото като преписка на Кмета на Община Червен Бряг за ново произнасяне по заявление №44-В-34 от 23.01.2023 г. на В.И.Д., в едномесечен срок от получаване на преписката след влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване с неговите мотиви относно тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Червен бряг да заплати на В.И.Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***10 /четиристотин и десет/ лева разноски по делото.

            Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: