№ 501
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Анна Ненова
Милена Богданова
като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512032 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе в предвид:
Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК. Образувано е по
частна жалба на С.о. с адрес гр.София, ул.“**** чрез юк А.К. против Постановление от
31.08.2021г. по ИД №20218500400364 на ЧСИ А.Б. с район на действие – Софийски градски,
с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите в изпълнителното производство
разноски. Наведен е довод, че адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя е
прекомерно и следва да се намали до 200лв., както и пропорционалната такса по т.26 от
ТТЗЧСИ да бъде съответно намалена при отчитане на законово определените размери.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното постановление. Частният жалбоподател твърди, че исканият адвокатски
хонорар е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото.
Извършените действия не били необичайни и не налагали определянето на такова
възнаграждение.
Иска се намаляване размера на адвокатския хонорар до минимално дължимия според
чл.10 т.1 от Наредба №1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения, като бъде редуциран
до сума в размер на 200лв., тъй като изцяло задължението на С.о. е било изплатено в срока
за доброволно изпълнение.
Съответно счита, че определената по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална
такса е прекомерна. Счита, че таксите и разноските по изпълнителното дело не следва да се
включват при изчислението на таксата по т.26.
В законов срок ответникът по жалбата О.Я. не е взел становище.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл.436, ал.3 относно
1
неоснователност на изложените в жалбата твърдения.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на
обжалване акт и от лице, имащо правен интерес от обжалване.
Изпълнително дело №20218500400364 на ЧСИ А.Б. е образувано по искане на О.Н.Я.
чрез адв.М.П. от САК против С.о. въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.
№57366/2019г. по описа на Софийски районен съд, по силата на който С.о. е осъдена да
заплати на О.Я. сумата от 5000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с
лихва от 08.10.2019г. и сумата 1500лв. разноски.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, по силата на който
взискателят е упълномощил адв.М.В.П. от САК да го представлява във връзка с образуване
и водене на изпълнително производство и процесуално представителство. Договореното
възнаграждение е в размер на 400лв. и е заплатено в брой при подписване на договора на
05.08.2021г.
С молбата си взискателят е поискал съдебният изпълнител, в случай, че длъжникът
не изплати дължимите суми, да предприеме конкретни изпълнителни действия към
принудително събиране на вземането. Възложил е извършване на всички действия,
посочени в чл.18 от ЗЧСИ.
Установява се, че на 13.08.2021г. е била връчена на длъжника Покана за доброволно
изпълнение по изп.д.№ 20218500400364, в която е посочено, че е осъден да заплати
олихвяема сума за главница в размер на 5000лв., ведно със законната лихва от 08.10.2019г.,
която към момента е 935,19лв., разноски в размер на 1500лв., адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв., суми по ТТРЗЧСИ в размер на 180лв. и дължима сума по т.26 в размер на
776,18лв.
Със запорно съобщение от 13.08.2021г. ЧСИ Б. е наложил запор върху всички
банкови сметки на длъжника.
От приложеното писмо от Общинска банка АД от 19.08.2021г., адресирано до ЧСИ Б.
се установява, че с платежно нареждане от 19.08.2020г. е била заплатена цялата дължима
сума, посочена в запорното съобщение в размер на 8 788,13лв.
С Възражение до съдебния изпълнител С.о. е изложила съображения за прекомерност
на адвокатския хонорар и на присъдената пропорционална такса по т.26 от Тарифата към
ЗЧСИ, като е поискала от съдебния изпълнител да измени постановлението си за разноските
в тази му част, като намали адвокатския хонорар до размер от 200 лева и съответно да бъде
коригирана и пропорционалната такса.
С Разпореждане, инкорпорирано в съобщение от 09.09.2020г. съдебният изпълнител е
оставил без уважение искането на С.о..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното.
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено
в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските,
които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително
действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски,
т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.79 ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните
2
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не
попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което
длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.
Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на
базата на конкретните изпълнителни действия, които съдебният изпълнител прецени, че са
били извършени, както и с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.7 от 22.01.2019г./, размерът на
възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2.
В процесния случай се установява, че освен подаването на молба за образуване на
изпълнително дело от процесуалният представител на взискателя не са извършвани други
изпълнителни действия, а изпълнителното дело за събиране на парично вземане не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не дължи разноските за адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10. Установява се, че е наложен запор върху банкова сметка на
длъжника от съдебния изпълнител с изпращането на поканата за доброволно изпълнение. Но
това е станало всрока за доброволно изпълнение и по този начин длъжникът е бил лишен от
възможността доброволно да удовлетвори кредитора в предоставения му законов срок.
Ето защо жалбата се явява основателна и дължимото от длъжника адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 200лв., до който размер ще следва да бъде намалено.
По второто възражение в жалбата на С.о., касаещо пропорционалната такса на ЧСИ
Б..
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното
производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка
на длъжника съгласно чл.79 ал.1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със
сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това,
направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес” по
смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от
ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие – чл.
78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да
се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ (за
разлика от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не се включват
в тази база, тъй като обратното на практика би означавало начисляването на такси върху
такси, което е недопустимо) в този смисъл е решение № 278 от 25.06.2012 година по гр.дело
№ 414/2012 година на ВКС, ІV ГО. Пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която
е начислена от ЧСИ Б. в размер на 776,18лв. следва да бъде редуцирана до размер на 556лв.
По изложените съображения жалбата на С.о., срещу Постановление за разноски от
31.08.2021г. по ИД №202218500400364 на ЧСИ А.Б. с район на действие – Софийски
градски, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите в изпълнителното
производство разноски е основателна.
С оглед изхода от спора на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в
производството в размер на 223лв., от които 150лв. юк възнаграждение, 48лв. такса
администриране на жалбата и 25лв.държавна такса.
3
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за приети по делото разноски от 31.08.2021г. по ИД
№202218500400364 на ЧСИ А.Б. с район на действие – Софийски градски съд, с което по
реда на чл.78, ал.5 от ГПК е определен размер на разноските на взискателите за адвокатско
възнаграждение над сумата от 200 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК сумата от 400лв. до 200лв. размера на
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя О.Н.Я., дължими в производството
по изпълнително дело №202218500400364 на ЧСИ А.Б. с район на действие – Софийски
градски съд в тежест на длъжника по изпълнението С.о..
НАМАЛЯВА приетата по делото с постановление за разноски от 31.08.2021г. по ИД
№202218500400364 на ЧСИ А.Б. с район на действие – Софийски градски съд, такса по
чл.26 от ТТР по ЗЧСИ от 776,18лв. на 556лв.
ОСЪЖДА О.Н.Я. да заплати на С.о. ЕИК ****, сумата 223лв., от които 150лв. юк
възнаграждение, 48лв. такса администриране на жалбата и 25лв.държавна такса - разноски в
производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 ГП
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4