О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260343 11.12.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 11 декември две
хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ………ТАНЯ КЕМЕРОВА ………………………………………….
Прокурор ……………………………………………………………….....
като
разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.ч.гр.дело
№ 3369 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на ,,У.Б.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н
*****, чрез адв. Д.Д.против разпореждане № 261118/29.09.2020 г., постановено по
ч. гр. д. № 3708/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в
която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу К.И.Д. за сумата от 72 лв. – разноски за
уведомление по договор за потребителски кредит №451/4455/32730582 от
20.01.2020г., като неоснователно.
Частният жалбоподател счита разпореждането
за незаконосъобразно и неправилно, поради постановяването му в противоречие с
материалния и процесуални закон. Моли същото да бъде отменено и постановено
друго, с което бъде уважено подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 изцяло. Претендира за разноските за настоящото
производство.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията
в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по заявление на ,,У.Б.“ АД, ЕИК № ****, със седалище и адрес на
управление: гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК
срещу К.И.Д. за сумата от 500 лв.
- главница; сумата 59,26 лв. неразрешен
овърдрафт за периода 26.06.2018г.-24.09.2020г., сумата от 193.99 лв. за
мораторна лихва от 31.12.2018г.-25.09.2020г., ведно със законната лихва ,
считано от 25.09.2020г. до изплащане на вземането и за сумата от 72 лв. –
разноски за уведомление.
В заявлението е посочено, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит №451/4455/32730582 от 20.01.2020г.
С обжалваното разпореждане съдът е
отхвърлил заявлението в частта, с която ,,У.Б.“ АД, гр.С. е поискало издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 72 лв. – разноски за уведомяване, като
неоснователно. Посочил е, че същото противоречи на императивните норми на чл.33
ал.1 от ЗПК вр. чл.411 ал.2 т.2 от ГПК.
Твърденията в заявлението сочат, че предпоставка за начисляване на такси и
разходи е единствено забавата на длъжника.
При така установените обстоятелства
съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд
приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като искането за присъждане на
сумата от 72 лв. – разноски за уведомяване противоречи на закона и на добрите нрави.
В конкретният случай въззивният съд
приема, че противоречието със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а,
ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Нормата на чл.10а, ал.2
от ЗПК обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от
действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете
страни по договора за кредит.
Изхождайки от правната същност на
обявяването на предсрочната изискуемост като упражняването на субективно право,
установено в полза на кредитора, с което спрямо длъжника се отнема
преимуществото на срока по договора, то фактическите действия, които кредиторът
предприема, за да доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, могат
да се считат за действия по управление на кредита.
Ето защо и разходите, които кредиторът
прави във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за
потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, т.к.
по своето същество биха представлявали такса за действия, свързани с
управлението на кредита.
По изложените съображения въззивният съд
намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261118/29.09.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 3708/2020 г. по описа на Старозагорския районен
съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу К.И.Д. за сумата от 72
лв. – разноски за уведомление по договор за потребителски кредит №451/4455/32730582
от 20.01.2020г.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: